Момичета,зададоха ни цитат и понеже аз няма да го позная,пък мъъничко се отплеснахме,рекох да напомня

Тази книжка за мен е класика и една от тези запалили ме по четенето въобще.

Две други неща у нея веднага го поразиха. Първо, в очите и имаше златисти точици. Странно, че никога по-рано не ги бе забелязал. Може би осветлението в кантората не беше достатъчно или пък се явяваха само понякога. Не, всъщност това бяха цветни точици — нещо като разлята златиста светлина. Не бяха точно златни, но от всичките му познати цветове се приближаваха най-много до златисто. Съвсем не можеше да се каже, че са оттенък на жълтото. Мислите на влюбения са винаги оцветени и твърде съмнително е дали някой друг в целия свят би нарекъл „златисти“ очите на *****. Но +++++++ беше изпаднал в нежно сърдечно настроение и предпочиташе да мисли за тях като за златисти очи — затова те бяха златисти.

Второто беше, че е съвсем естествена. Той очакваше, че ще бъде много трудно да се сближи с младата жена. А всъщност това се оказа толкова лесно. Нищо надуто няма в маниерите й — каза си той и така отдели сегашната *****, възседнала коня, от другата *****, която бе свикнал да вижда в кантората. Но въпреки че беше възхитен от гладкия развой на нещата и се радваше, че имаха неизчерпаем източник за разговори, все нещо го караше да бъде неспокоен. Всъщност целият им разговор беше празен и повърхностен. Той беше човек на действията и я желаеше, желаеше ***** ***** — жената; искаше тя да го обича и да бъде по собствената й воля, той и сега изпитваше желание да й се наложи. Искаше да й каже, че я обича и че на нея не й остава нищо друго, освен да се ожени за него. Но въпреки всичко не се подчини на подтика си. Жените лесно се тревожеха и опитът му да й наложи волята си можеше да обърка всичко. Той си спомни ловджийските си хитрости, дългото търпение по онова време, когато да улучи или да пропусне парче месо, беше въпрос на живот и смърт. Макар че това момиче нямаше същото значение, но все пак значеше много за него. И особено в този миг, докато яздеше до нея и се страхуваше да я поглежда твърде често, а тя — в дрехи на ездач, прилична на мъж и в същото време дълбоко женствена, усмихната, смееща се, говореща, с блеснали очи и с бузи, зачервени от деня, прекаран на слънце и вятър.

Авторът е мъж, името му е доста популярно, книжката я няма тук. Романа разказва историята на мъж който смята че ще намери щтастието си в богатството, но срещата с любовта на живота му го кара да открие истински ценните неща в живота. — Никога не съм бил по-разумен през живота си. Знам какво искам и ще си го взема! Искам тебе и живот на открито! Искам краката ми да са далеч от паважа, а ухото от телефона! Искам едно малко ранчо сред най-красивата местност, която бог е създал, и искам сам да върша всичката работа из ранчото — да доя кравите, да цепя дърва, да чистя на конете, да ора земята и всичко останало; искам също и ти да си с мене в къщата! Уморен съм от всичко друго и ми е опротивяло. Аз съм най-щастливият човек на този свят, защото имам нещо, което не се купува с пари. Имам тебе, а тебе не могат да те купят нито тридесет милиона, нито триста милиона, нито тридесет цента…

Нещо на Сидни Шелдън ли е?

Не е.

Лей Гринууд

И той не е. Хайде момичета, само аз ли съм я чела таз книга.

Аз лично и идея си нямам. Съвременна ли е?

Не историческа е, започва с златната треска.

Сияйна зора, Джек Лондон

Яне, това съм го чела май в един друг живот - толкова отдавна беше, че направо съм забравила романа. Определено ми се дочете нещо от този невероятен автор http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

П.С. Голям жокер си беше комбинацията - велик автор и "златната треска".

Редактирано 25 май 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Сияйна зора, Джек Лондон

Яне, това съм го чела май в един друг живот - толкова отдавна беше, че направо съм забравила романа. Определено ми се дочете нещо от този невероятен автор http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

П.С. Голям жокер си беше комбинацията - велик автор и "златната треска".

Да Боби,тя е, най-сетне някой да познае, а книжката е страхотна спроед мен, чела съм я преди 15-16 години поне, но историята е от незабравимете

Редактирано 25 май 201016 г. от sanian (преглед на промените)

Следваща историческа загадка

Тя вдигна невиждащ поглед към него и се залюля напред- назад. Главния не можеше да я остави сама точно сега.

- Главната? - Той дойде, клекна до канапето и се опита да улови едната й ръка между дланите си. Когато тя вкопчи здраво пръсти в рамото си, устните му се свиха. - Добре, няма да те докосвам, но...

- Върви си - прозвуча отслабналият й глас. Това беше всичко, което успя да произнесе. Сълзите пареха на очите й, но тя отказваше да заплаче. Ако го направеше, щеше да даде воля на болката си.

Главния протегна ръка към сплетената й и прибрана на кок коса и започна да изважда една по една фибите. Главната се опита да отдръпне главата си, но той я хвана здраво за врата и я задържа така, докато свърши. След това сложи фибите в джоба на жилетката си и се залюля на пети.

Главната продължаваше да се прави, че не забелязва присъствието му. Игрите им са дълбоки и порочни. Думите на Главния. Предупреждението на Главния. Но той не включваше себе си в това число и тази негова игра беше още по-дълбока, още по-порочна.

Внезапно се почувства толкова замаяна, че замалко не изгуби съзнание. Стисна здраво очи, за да спре горещите си сълзи. Не можеше да се поддаде на нуждата си да заплаче. Разтърси глава. Не биваше да забравя, че Главния щеше да се нахвърли на слабостта й така, както хищник върху плячка.

- Котенце, аз съм търпелив човек, когато искам. Мога да остана тук цяла нощ и да изчакам, докато станеш готова да ми говориш.

Той посегна да я докосне по бузата и втренченият му поглед омекна. Кожата й беше студена. Главната вдигна глава и го погледна. Очите му бяха замислени.

- Защо?... - Главната се покашля и продължи: - Защо го направи? Та ти не искаш да се жениш за мен.

- Имах причини.

- Още тайни ли, Главния?

Умолителният й глас го трогна.

- Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че го направих, за да те защитя?

Не съм хич сигурна, но да пробвам - адски ми прилича на "Нещо прекрасно" на Джудит Макнот

Не съм хич сигурна, но да пробвам - адски ми прилича на "Нещо прекрасно" на Джудит Макнот

Нееее, Пете, друга авторка и от друга книга, сканирана тук е цитатчето.

"Съвършен герой" Саманта Джеймс???

Да се пробвам и аз....Неприлично предложение на Мери Джо Пътни? Ама хич не съм сигурна...

"Съвършен герой" Саманта Джеймс???

Да се пробвам и аз....Неприлично предложение на Мери Джо Пътни?

Ама хич не съм сигурна...

Неее, нито една от двенките великолепни книжки http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Цитатчето е от книга от поредицата на Хермес "Пламъкът на розата". Ще гледам довечера като се върна от работа, да пусна още един цитат от книгата, ако се наложи

Опияняваща ярост- Рейн Кентръл

Опияняваща ярост- Рейн Кентръл

Ей те това е Давай напред

Извинявам се за закъснението. — Какво, по дяволите, не харесваш в мен? — избухна Главният за пръв път в целия си подреден и предвидим живот на възрастен. Как дръзваше това, дошло бог знае от къде момиче да отказва на прочутия граф +++++? — Вие сте англичанин — отвърна не по-малко гневната Главната, сякаш това обясняваше всичко. — Ти си почти също толкова англичанка, колкото и аз. — Моята родина е Уелс! — Една жена в твоето положение би трябвало да е благодарна за всяка сносна възможност, а не да отхвърля предложението на най-прочутия граф на Англия. При това оскърбление Главната пламна. Знаеше за какво говори той. Често бе чувала подобни думи. Графът се изразяваше само малко по-изискано от всички останали. По някакви неизвестни на самата нея причини тя се бе надявала на друго отношение. — Внимавайте какво говорите,+++++ — гневно скочи херцогът. Главната стана и се приближи до графа. — За какво положение говорите? — презрително попита тя. Главният я стрелна с поглед. — Положението ти на копеле на един благородник. — Достатъчно! — извика Бащата на Главната и удари с юмрук по масата. — Всички дракони бълват огън — рече Главната, задъхвайки се. Без нито дума повече, тя се запъти към вратата. Главният се втурна след нея. — Прощавай — извини се той, улавяйки момичето над лакътя. — Аз… не мислех това, което казах. Сега Главната нанесе на графа второто шокиращо унижение за тази вечер. Тя го погледна право в неговите смарагдено зелени очи и хладно рече: — Махнете противната си лапа от ръката ми. — Не приемаш извинението ми? — изненадан попита Главният. — Не. Главният просто не можеше да приеме, че само за няколко минути му бяха отказали два пъти. — Ясно ли ти е, че бих могъл да имам всяка жена в Англия? — Без една. — Гордо вдигнала глава, Главната напусна кабинета. +++++ -фамилията на Главния Извинявам се за закъснението. — Какво, по дяволите, не харесваш в мен? — избухна Главният за пръв път в целия си подреден и предвидим живот на възрастен. Как дръзваше това, дошло бог знае от къде момиче да отказва на прочутия граф +++++? — Вие сте англичанин — отвърна не по-малко гневната Главната, сякаш това обясняваше всичко. — Ти си почти също толкова англичанка, колкото и аз. — Моята родина е Уелс! — Една жена в твоето положение би трябвало да е благодарна за всяка сносна възможност, а не да отхвърля предложението на най-прочутия граф на Англия. При това оскърбление Главната пламна. Знаеше за какво говори той. Често бе чувала подобни думи. Графът се изразяваше само малко по-изискано от всички останали. По някакви неизвестни на самата нея причини тя се бе надявала на друго отношение. — Внимавайте какво говорите,+++++ — гневно скочи Бащата на Главната. Главната стана и се приближи до графа. — За какво положение говорите? — презрително попита тя. Главният я стрелна с поглед. — Положението ти на копеле на един благородник. — Достатъчно! — извика Бащата на Главната и удари с юмрук по масата. — Всички дракони бълват огън — рече Главната, задъхвайки се. Без нито дума повече, тя се запъти към вратата. Главният се втурна след нея. — Прощавай — извини се той, улавяйки момичето над лакътя. — Аз… не мислех това, което казах. Сега Главната нанесе на графа второто шокиращо унижение за тази вечер. Тя го погледна право в неговите смарагдено зелени очи и хладно рече: — Махнете противната си лапа от ръката ми. — Не приемаш извинението ми? — изненадан попита Главният. — Не. Главният просто не можеше да приеме, че само за няколко минути му бяха отказали два пъти. — Ясно ли ти е, че бих могъл да имам всяка жена в Англия? — Без една. — Гордо вдигнала глава, Главната напусна кабинета. +++++ -фамилията на Главния

Е това е Жрицата на Патриша Грасо,прекрасна книга

така си е Тъкмо щях да си редактирам поста,че съм написала 2 пъти цитата,но явно вече няма нужда

ето го и мойто,лесно е

— Всъщност тя е новата ми любовница — призна Главният в отговор на забележката на Приятеля.

Приятелят му повдигна вежди.

— Поправи ме, ако греша, но ти не се ли закле, че никога повече няма да издържаш постоянна любовница?

— Да, но сега обстоятелствата са различни.

— В началото всички мислим така — иронично отбеляза Приятеля, но сетне сви рамене. — Ами наслаждавай се, докато можеш, защото сигурно скоро ще ти омръзне и ще започнеш да и търсиш заместничка. При мен винаги е било така, докато не срещнах братовчедка ти. Веднага трябваше да разбера, че съм влюбен, след като не можех да изхвърля от ума си тази малка палавница, колкото и да се опитвах.

— Не, приятелю, при мен обстоятелствата наистина са различни. Аз не само я издържам, аз... я купих.

— Извини ме, приятелю, но не те разбрах.

— Купих я — повтори — видях я на един търг.

— И за каква сума говорим?

— Едва ли би искал да знаеш.

— Мили Боже, постарай се баща ти да не узнае.

Самата мисъл накара Главният да потръпне.

ето го и мойто,лесно е

— Всъщност тя е новата ми любовница — призна Главният в отговор на забележката на Приятеля.

Приятелят му повдигна вежди.

— Поправи ме, ако греша, но ти не се ли закле, че никога повече няма да издържаш постоянна любовница?

— Да, но сега обстоятелствата са различни.

— В началото всички мислим така — иронично отбеляза Приятеля, но сетне сви рамене. — Ами наслаждавай се, докато можеш, защото сигурно скоро ще ти омръзне и ще започнеш да и търсиш заместничка. При мен винаги е било така, докато не срещнах братовчедка ти. Веднага трябваше да разбера, че съм влюбен, след като не можех да изхвърля от ума си тази малка палавница, колкото и да се опитвах.

— Не, приятелю, при мен обстоятелствата наистина са различни. Аз не само я издържам, аз... я купих.

— Извини ме, приятелю, но не те разбрах.

— Купих я — повтори — видях я на един търг.

— И за каква сума говорим?

— Едва ли би искал да знаеш.

— Мили Боже, постарай се баща ти да не узнае.

Самата мисъл накара Главният да потръпне.

Ох,това са Ник и Дерек,ако не се лъжа! По-точно "Отровни думи"

да ти си

— Това ти е липсвало и на теб — прошепна Главнатас. — И ти си жадувал за нежност и страст. Откритието я изпълни с облекчение. Бояла се бе, че мракът в душата му може да е погълнал цялата му нежност. Тя наведе глава, за да го целуне отново. След миг ръката му я сграбчи болезнено силно за косата. Главният беше буден. И разярен. — Не те искам — процеди през зъби той. — Не искам дори да те докосвам. Въпреки че пороят на желанието, струящ между телата им, опровергаваше думите му, те все пак я нараниха. — Това обещание ли е? — попита предизвикателно тя. — Кое? — Че няма да ме докосваш тази нощ. — Да, вещице. Няма да те докосна! На устните й трепна триумфална усмивка, хищна като блясъка в очите на Главния. Усмивка, която навярно щеше да го стресне, ако не бе толкова заслепен от гняв. Усмивка, пълна с женска неумолимост. — Тогава махни ръката си от мен — каза Главната, — или ще сметна, че не държиш на думата си. Главният отдръпна ръка като опарен.