Ваялид, чичко Лей

П.С. Голямо разтоварване си дръпнах в обедната почивка с цитатчето

Редактирано 30 юли 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Ваялид, чичко Лей

П.С. Голямо разтоварване си дръпнах в обедната почивка с цитатчето

Точно тя е, Бобчо, ти си

П.С радвам се.. това беше и целта да ви срещна отново с "киселата мечка"

Образът в огледалото отразяваше точно нейната същност: една скромна жена в пълния смисъл на това понятие. Гордостта облагородяваше външността й, макар тя да беше твърде обикновена, за да породи у граф Главния неудържимо страстно желание. Главната благодари на Бога за това. Беше й доста неудобно да бъде обект на съблазнителните му погледи — ако той наистина бе решил да я ухажва, тя нямаше да успее да му се противопостави.

Следа като избърса овлажнелите си длани, тя слезе долу за вечеря. Денят скоро щеше да приключи и Главната не можеше да спре да мисли кога графът щеше да поиска първата си целувка. И по-важното — как щеше да реагира тя, когато го направеше?

Главния вече бе в семейния салон и си наливаше питие от гарафата. Облечен с красиво черно сако и панталони, изглеждаше готов за вечеря сякаш с принц-регента. Тя спря на входа, внезапно връхлетяна от абсолютната нелепост на ситуацията. Какво, за Бога, правеше тя, обикновената жена, тук?

Когато чу стъпките й, той вдигна поглед и замря, втренчил поглед в нея.

— Тази вечер изглеждаш прекрасно, Главната.

Долови толкова топлина в гласа му, че потрепери. Не само беше богат и красив, но имаше способността да накара една жена да се чувства красива и да усеща любовта, с която се обръща към нея. Може би именно това беше талантът на развратника.

— Благодаря — отговори тя, опитвайки се да прозвучи така, сякаш комплиментите бяха нещо обичайно в живота й. — Ще бъде ли неприлично да отбележа, че и ти си гледка, която може да покори сърцето на всяка жена?

Той я погледна с надежда.

— Нима си покорена?

— Ни най-малко. — Опитваше се да звучи строго, но не можа да удържи усмивката си.

— Жалко. — Той се протегна към друга гарафа. — Искаш ли да ти налея малко шери?

За миг наистина реши да приеме, но поклати глава.

— Не, благодаря.

— Точно така — методистите отбягват всичко, което се счита за силно питие. — Той постави гарафата на масата и се замисли.

— Пиеш английска светла бира, нали?

— Разбира се, всички пият.

Той вдигна бутилката.

— Тогава опитай от това немско вино. По-слабо е дори от бирата. — Докато тя се колебаеше, той каза: — Давам ти дума, че от него няма да се напиеш дотолкова, че да затанцуваш върху масата. — И маниерно въздъхна с подчертано съжаление. — За нещастие.

Тя тихичко се засмя.

— Много добре, ще опитам малко. Но не трябва да се тревожиш за масата — аз въобще не танцувам.

— Боже, забравих това. — Той отвори бутилката и напълни чашата й с вино. — Какво правят методистите, за да се забавляват?

— Молят се и пеят — бързо отвърна тя.

— Ще трябва да разширя репертоара ти. — Подаде й чашата. — Ще полеем ли сътрудничеството ни?

— Добре. — Тя вдигна чашата си.

"Неприлично предложение" - Мери Джо Пътни...Ох колко много я обичам тази книга, Боби голямо благодаря, че ме подсети за нея

Редактирано 30 юли 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

"Неприлично предложение" - Мери Джо Пътни...Ох колко много я обичам тази книга, Боби голямо благодаря, че ме подсети за нея

Аха, точно тя е Пете http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Аха, точно тя е Пете http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Отново нещо историческо:

"Главната притисна томчето до гърдите си.

— Аз съм на мнение, че всяка по-нататъшна връзка между нас двамата ще бъде съпътствана от разгорещени спорове и шумни караници, да не говорим за лошото настроение.

Той кимна. Очите му останаха сериозни.

— Съгласен съм с теб. Но трябва да призная, че аз намирам разгорещените спорове и шумните ни караници за безкрайно стимулиращи.

Главната се усмихна и остави книгата на писалището си. Двамата се погледнаха дълбоко в очите. Тя направи крачка към него и го прегърна.

— И аз ги намирам стимулиращи — призна шепнешком тя. — Но какво ще кажеш за лошото настроение, което ни обзема?

— О, това ли? За щастие имам ефективно средство срещу него. — Главния очерта устните й с върха на палеца. — Признавам, че средството действа само временно, но пък мога да го използвам отново и отново. Всеки път, когато е нужно.

Главната избухна в смях.

Главния впи устни в нейните и я накара да престане. И после продължи да й доказва правотата си."

Това съм го чела, това съм го чела. Дай жокерче, Пете, моля те.(:

Много ме е яд като съм чела нещо и не мога да го позная...

Още едно цитатче: "Главният затвори вратата зад себе си и я погледна. — Поне веднъж, мисис Главна, сме изцяло на едно мнение. — Не вярвам да се задоволя с кана горещ чай. Необходимо ми е нещо по-силно. Главната прекоси помещението и отвори дъбовия шкаф. Извади кристална гарафа, почти пълна, и се засмя облекчено. — Имаме късмет. Това е най-доброто лекарство. Ако бъдете така добър да се погрижите за огъня, аз ще налея по една чашка. — С удоволствие. — Главният се отпусна на колене пред камината. Лицето му изведнъж се напрегна. Главната смръщи чело. Извади две чашки и попита: — Да не сте наранили крака си, сър? — Стъпих накриво. Нищо сериозно. — Главният разпали умело тънките съчки. — Кракът е излекуван, но в дни като този ми напомня за фаталната грешка. — Грешка ли? — Моля ви, не се притеснявайте за мен, мисис Главна. — Като запали огъня, Главният се хвана за перваза на камината и се изправи отново на крака. Когато се обърна към нея, лицето му беше учтиво и безизразно. — Уверявам ви, че нищо ми няма. Беше ясно, че не иска да даде други обяснения, а и състоянието на крака му изобщо не я засягаше. Освен това нямаше никакви, наистина никакви причини да изпитва съчувствие към Главният. Въпреки това не беше в състояние да скрие загрижеността си. Очевидно той бе прочел нещо от това в очите й, защото лицето му се затвори и в погледа му блесна гняв. — Шерито ще реши проблема. — Нямате основание да ми викате, сър. — Главната напълни и втората чашка. — Просто проявих учтивост. — Между нас двамата, мадам, няма нужда от учтивости. Ние сме партньори, както знаете."

Още едно цитатче:

"Главният затвори вратата зад себе си и я погледна.

— Поне веднъж, мисис Главна, сме изцяло на едно мнение.

— Не вярвам да се задоволя с кана горещ чай. Необходимо ми е нещо по-силно.

Главната прекоси помещението и отвори дъбовия шкаф. Извади кристална гарафа, почти пълна, и се засмя облекчено.

— Имаме късмет. Това е най-доброто лекарство. Ако бъдете така добър да се погрижите за огъня, аз ще налея по една чашка.

— С удоволствие. — Главният се отпусна на колене пред камината. Лицето му изведнъж се напрегна.

Главната смръщи чело. Извади две чашки и попита:

— Да не сте наранили крака си, сър?

— Стъпих накриво. Нищо сериозно. — Главният разпали умело тънките съчки. — Кракът е излекуван, но в дни като този ми напомня за фаталната грешка.

— Грешка ли?

— Моля ви, не се притеснявайте за мен, мисис Главна. — Като запали огъня, Главният се хвана за перваза на камината и се изправи отново на крака. Когато се обърна към нея, лицето му беше учтиво и безизразно. — Уверявам ви, че нищо ми няма.

Беше ясно, че не иска да даде други обяснения, а и състоянието на крака му изобщо не я засягаше. Освен това нямаше никакви, наистина никакви причини да изпитва съчувствие към Главният. Въпреки това не беше в състояние да скрие загрижеността си.

Очевидно той бе прочел нещо от това в очите й, защото лицето му се затвори и в погледа му блесна гняв.

— Шерито ще реши проблема.

— Нямате основание да ми викате, сър. — Главната напълни и втората чашка. — Просто проявих учтивост.

— Между нас двамата, мадам, няма нужда от учтивости. Ние сме партньори, както знаете."

Стилът много ми напомня на Аманда, ама хич не се сещам коя книга може да е затова стрелям на посоки "Рицарят"?

И на мен ми изглежда като стилът на Куик обаче не мога да се сетя нищо подобно прочетено от нея, което да ми напомня за тези цитати. Сещам се за "Отдаването" и "Романтична афера", ама не мисля, че е нито една от тях.

Като че ли изобщо не е Куик, ами не знам защо, но ми мяза на Патришна Гафни "Крадец на сърца". И аде от де ми дойде тази глупост, ама налучквам.

Наистина е Аманда, но все още не сте улучили романа

"Прелъстяване"?

"Прелъстяване"?

Мнееееееее, пробвай отново

Ау мила подлудяваш ме. Я да видим "Любов по неволя" може да е тя щото не съм я чела.

Ау мила подлудяваш ме. Я да видим "Любов по неволя" може да е тя щото не съм я чела.

Да, точно тя, ти си на ред

Да, точно тя, ти си на ред

От години не съм познавала, а това си беше чисто налучкване

Този мисля, че е доста лесничък. От исторически роман.

Вратата подскочи навътре, Главната подскочи, и с изумление се обърна към Главния. Обзе я страх. Свирепият израз на Главния я накара да отстъпи, сложила ръка на гърлото си. Познаваше го като сприхав човек, но сега тя бе станала обект на гнева му. Разтреперана го проследи как намести вратата и я затвори. Когато се обърна да я погледне, тя потисна страха си, вирна брадичка и отвърна на погледа му с всичката смелост, която успя да събере.

- Друг път не се опитвай да заключиш спалнята ни - проскърца гласът му. - Няма да позволя да ме правят на глупак пред сина ми.

- Трябваше да помислиш за това преди да приемеш предизвикателството на оня главорез.

- Нямах избор - рязко отвърна той.

- Имаше две възможности. Можеше да го подминеш.

- Знаеш защо приех двубоя с %%%%%%%%

- Знам, но това нищо не променя. Ти наруши обещанието си.

- Не съм се и надявал, че ще срещна някой от убийците на §§§§§§§§§§.Оттогава минаха няколко години.

- Помисли, Главния, помисли си какво ще причини това на сина ти - умоляваше го Главната. - Ако не се тревожиш за моите чувства, помисли за сина ти.

- Късно е за мислене, Главната. Утре по залез ще се срещна с %%%%%%%%%% и ти не можеш да ме разубедиш. Лягай си, скъпа.

- Няма да спя с теб.

- Казах да си лягаш. Няма да те докосна, ако за това се тревожиш. Утре, след като добре премислиш всичко, ще се чувстваш другояче.

- Никога!

Главната не можа да заспи. За първи път в живота си беше толкова уплашена. мисълта да загуби главния я ужасяваше. Колко пъти ще трябва да оплаква любими същества? Предупреди го, че ще го напусне, ако не се откаже от това безумие, и сега не можеше да капитулира. В края на краищата, нейният инат не е по-малък от неговия. Ако той настоява да се изправи срещу %%%%%%, тя няма да е тук, когато се върне. Доста глупаво бе от нейна страна да повярва, че Главиня е готов да зареже насилието. Щом веднъж е нарушил обещанието си, следващия път ще му бъде по-лесно, и пак, и пак...А нещата щяха да стигнат до там, че тя ще се страхува да отиде в града с мъжа си, защото таку-виж изскочил някой жаден за слава скитник, който да предизвика Главния.

Инче дай малко жокерче, познато ми е, ама не достатъчно

Ето още едно цитатче.

Проблясък на светкавица протегна назъбени пръсти от светлина през стаята и офоми изпъкналостите и вдлъбнатените по медната кожа на Главния.Превръщаше го от смъртен в езическо божество - далечно, диво, великолепно в своята голота. Главната не можеше да откъсне очи от него. Стреснатото й изражение го подкани, той направи крачка към нея и я вдигна. Нежно я прегърна и успокоително я залюля, после седна на леглото и я сложи в скута си.

- Всичко е наред, Главната, копелетата ги няма. Вече не могат да ти навредят.

Треперещият й глас издаваше нейното объркване.

- Какво искаха от мен?

- Не знам, но ще разбера. Нищо не ти направиха, нали?

Тя енергично отрече с поклащане на глава.

- Ти дойде тъкмо навреме. Как... как разбра?

- Чух изстрел. Усетих опасност много преди това, но не открих причина за безпокойството си. Трябваше да ме оставиш да настигна тия мръсници.

Ръцете й се обвиха около врата му.

- Не мога да остана сама след... след като те се опитаха да... да...

- Не мисли за това, скъпа. Обещавам ти, че няма да се повтори. Следващия път ще се доверя на инстинктите си. Няма да се учудя, ако в основата на това нападенние е @@@@@@@.

Изумена, Главната категорично протестира.

- Не, @@@@@@ не би се оставл да го въвлекат в такова долно нещо.

Тя все още трепереше и Главния започна да разтрива гърба й бавно и ласкаво. Успокояваше я като изплашено малко дете. Не настоя повече, но дълбоко в себе си бе убеден, че @@@@@@@@ е способен на мноог по-лоши неща, отколкото Главната можеше да си представи.

Нова светкавица пресече мастиленото небе, тътенът на гръмотевицата разтърси прозорците и стресна Главната. Обезумяла от страх, тя се вкопчи в него и зарови глава в гърдите му, за да потърси топлина и сигурност.

Това да не е "Обещанието на Тъндър" на Кони Мейсън? Почти съм сигурна на 99% защото много си я обичам тая книга.

Това да не е "Обещанието на Тъндър" на Кони Мейсън? Почти съм сигурна на 99% защото много си я обичам тая книга.

Дам точно тя е ти си на ред.

Ето и моят откъс. Книгата е историческа и доста популярна, мисля че въобще няма да ви затрудня. Но исках нещо забавно за неделната вечер.

"— Изглеждаш нелепо. Долната й устна направо провисна:

— Какво?

Икономът се прокашля и любезно се обади:

— Той понякога изпада в настроенията на майка си, скъпа. Мисля, че всъщност искаше да ти каже, че изглеждаш зашеметяващо, както казват французите.

— Нищо подобно, икономе — апострофира го Главния през рамо. — Ако сега тук беше майка ми, веднага щеше да те сложи на място. Стой настрана и не се бъркай. Слушай сега, момичето ми, какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? Приличаш на някоя изрисувана уличница с това червено мазило, наплескано по цялата ти уста. Още малко, и гърдите ти ще изскочат от роклята, а пък аз досега дори не бях забелязал, че имаш гърди. Или може би просто си ги понадула с носни кърпички? Няма ги и луничките ти… Това пък защо? Да не би през последните два месеца да си стояла затворена в тъмна стая и по носа ти да е отишъл цял декар краставици? А тая ужасна рокля? Та ти едва стъпваш от страх да не се спънеш в тия проклети волани с не по-малко проклетите ти крака, Косата ти пък изглежда така, сякаш си се приготвила да излезеш на сцената в някоя средновековна пиеса. Обзалагам се, че не можеш дори да помръднеш главата си без страх, че ще ти изпопадат фибите и косата ти ще се разхвърчи. Боже мили, ти с фиби на главата си, ти! Какво означава всичко това?

Тя се чувстваше съкрушена. Илюзиите й за красота се бяха сринали на парченца в краката й, а те вече и доста я боляха, защото пантофките на дукесата й бяха малки. Въпреки това му каза с равен глас:

— Мога да си движа главата и без да ми се съсипе прическата.

Той пристъпи към нея и стисна ръцете й под раменете. Повдигна я за миг от земята и после пак я остави на мраморния под.

— Това са само глупости. Забрави, че изобщо съм казвал нещо. За момент си загубих ума. Важното е, че си тук, че си жива и здрава. Молех се Графа да те приюти. Но ти действаш толкова трогателно и прочувствено, че не би могъл да те изгони.

— Но ти не ме харесваш нито така, нито иначе, нали? Върви по дяволите, ........! Аз съм красива. Графа ми го каза. ....... също. И .......

— Ха, така значи? Ами да, те не те познават от четиринадесетгодишна възраст. Не са те виждали да падаш от дърво като застреляна патица. Не се те гледали как дъвчеш сламка, със стара филцова шапка, прихлупена над очите, докато си тананикаш някоя от песничките на дукесата. Нито пък са те помирисвали, когато лицето ти е било покрито с краставици.

— Какво общо има всичко това сега? Каква е връзката на тези неща с факта, че сега съм красива? Погледни ме, ............! Мътните те взели, погледни ме!

— Гледам те. Но не смея да те докосна от страх, че ще се разпаднеш на малки лъскави парченца. Я ми кажи какво е мнението на ............. за всичко това? "

Редактирано 1 август 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Случайно да е Херцогинята на К.Калтуар,демек Цената на рая

Редактирано 1 август 201015 г. от plqsak (преглед на промените)

"Тайната на Валантайн" Катрин Каултър?

Тайната на Валънтайн е.