Прочетох в една тема, че свободната воля било факт, че съществувало, но т.к. не последваха доказателства, разбрах, че било аксиома. Има ли такъв филм или няма, как мислите?

Аз, признавам си, не съм доразвил теорията си докрай. Ще споделя какво мисля, защото темата се е сторила много трудна или безинтересна. Свободата е относителна и като такава зависи повече от външният фактор, отколкото волята. Ролята на волята твърде често се изчерпва с това да се примири с логичното. Вече дадох пример с ябълката (всеки един от нас) и Земята (света който ни заобикаля). Според физичните закони Земята привлича ябълката към себе си, но и ябълката прави същото с планетата. Второто е толкова по-малко, колкото и масата му е по-скромна и отклонения има евентуално ако си тежиш на мястото. Да владееш живота си ще рече, че владееш средата си, т.е. елиминираш влиянието и върху теб при вземането на решения, начин на поведение и т.н. и т.н. Като почнем с това, че имаме часовник, поглеждаме светофара, ходим на училище или работа, не се разхождаме по нощница на улицата и си плащаме в магазина, можем да се замислим що за свобода реално имаме. Излиза, че ежедневието ни е изпълнено в угаждане на чужди интереси и правила. Робството не са окови, това го научих още в училище. Тогава научих и още една мисъл - робството се усеща едва когато оковите станат твърде дебели за да бъдат строшени. По тази причина и докладвах пропагандирането на наркотици като готино и елитно занимание. Мога само да си пожелая, че няма излъгани нови наркоманчета заблудени, че заплахата е като тази да говориш в клас или пресечеш на червено. Та, ето и моята теория. Човекът е като капка - съвършена форма която бързо се трансформира, разкъсва или просто разлива. Океанът пък е населението на планетата. Когато една капка падне върху повърхността на водата, тя прави грандиозно зрелище изразяващо се в концентрични вълни галещи повърхността. Точно така се разпространяват идеите и мислите. Ефектно и ... краткотрайно. Когато живеем в една локва, влиянието ни ще бъде по осезаемо, когато се намираме в океана... може и да не забележат присъствието ни. А сега си помислете, че навън вали. Да, ние сме част от нещо, но сякаш нашето влияние върху това глобално явление е незабележмо. И както казах, когато говорим за космонавтиката, разстоянията до бленуваното посещение на близки планети от друга галактика не е 20 години строеж, а 20, 50 или 1 000 хиляди светлинни години. Числа които еднодневки като хората няма как да обгърнат в представите си и изчисленията след десетичната запетая могат да развълнуват само математиците. Ако човек има влияние, то то не е толкова върху собственият му живот, отколкото върху този на околните. По същата причина и неговият живот е повече следствие от средата му, отколкото от личен избор. Ако искаш да разсмееш бог, кажи му, че си имаш планове. Чували ли сте го? Кой от вас не е имал планове които не е осъществил? Кой от вас се не се е отказвал, защото целта му се е сторила твърде висока и недостижима? Всички ние имаме една мнооооооого малка мяра за това какво можем и се равняваме по нея въобразявайки се, че всъщност правим нещо съществено. Колко от вас получават удовлетворение от работата на която ходят? Колко от вас не са се карали с роднини? Колко от вас не са искали да зарежат всичко и да отидат на другия край на света? Колко от вас не са искали да отидат някъде, където никога няма и да отидат? И вие се мислите за свободни? Дойде ред и наволята. Имаме воля. Че даже и свободна била. Не знам какво е несвободна воля, но и този израз е толкова смислен колкото и предходният. Да имаш воля не значи да свършиш нещо, а да го свършиш ръководейки се от лични съображения. Дали такива съществуват, аз лично съм скептичен. Най-голямото приемущество на човека осигурило му господство над света е и най-големият му недостатък. Не, не говоря за интелекта, а за общественото самосъзнание. Човек мисли твърде много за другите, дотолкова, че забравя и себе си. Грижи се за колата, за децата, за съпругата, за майката, за минувача който е блъснал, за непознатият който му се смее, за колегата, за шефа, за касиера, за този който никога не е виждал, а живее отсреща, за всеки. Всичко което имаме ни връзва в адска бримка на отговорности, като почнем от данъци и свършим с внимание и любов. Извода не е "нямайте", просто канстатирам, че основна характеристика на имането на живот е треперенето над него. Под воля се разбира да вземаме решения самостоятелно и да противоречим на общоприетото или налаганото ни. Всичко това е алогично и неестествено. Като такова е срещано толкова често колкото и 6-цата от тотото. Да, съществува и не, не доказва нищо. Това е просто изключението потвърждаващо правилото. Човекът е жертва на обществото. Естествено има идруги философски течения. Според едни ние сме родени с мисия или пък бъдещето ни вече е предначертано. И в "Престъпление и наказание" Разколников реализира идеята на райха за раса над друга, за "свърхчовека" на Ницше и прочие идеи подкрепящи, че съществуват хора които коват съдбата си и това им право е дадено свише. Дали е така, всекиможе да прецени за себе си.

Човекът е жертва на обществото.

Човек е жертва на самия себе си. Да си жертва е избор.

Говориш за куп материални и морални зависимости. Там ли търсиш свобода?

Все си мисля, че е духовно понятие и ако има някакъв допир с обществото, то е етичен. Етиката е нещо, което идва отвътре, от сърцето. Моралът са външни норми. Така виждам аз нещата.

Какво си чел от Ницше? Или... каквото казват другите. Те казват и, че е демоде

На мен ми е любимец.

А аз се чудя защо т се привижда нихилизъм

Това са форми, Форфакс.

Любовта, свободата, волята, щастието... са духовни категории, и като такива нямат форма.

Остава висящ въпроса: какво е духовност?

Човек е жертва на самия себе си. Да си жертва е избор.

Говориш за куп материални и морални зависимости. Там ли търсиш свобода?

Все си мисля, че е духовно понятие и ако има някакъв допир с обществото, то е етичен. Етиката е нещо, което идва отвътре, от сърцето. Моралът са външни норми. Така виждам аз нещата.

Какво си чел от Ницше? Или... каквото казват другите. Те казват и, че е демоде

На мен ми е любимец.

А аз се чудя защо т се привижда нихилизъм

Това са форми, Форфакс.

Любовта, свободата, волята, щастието... са духовни категории, и като такива нямат форма.

Остава висящ въпроса: какво е духовност?

С "в" е, с "в" е.

Не търся свобода, не видя ли темата ми, аз не вярвам, че съществува. Вероятно наричаме свобода умението да променяме чуждият живот, нашият си е следствие от околните. Океана люшка корковата тапа, а че и корковата тапа мърдала нещо си в океана голям праз.

И етиката и морала за мен си идват отвън. Останалото са инстинкти. Говорим за "обществен договор", а не за "повик на сърцето".

Авторите може и да са демоде, но идеите им са вечни. Всяка форма на пестене без градивен елемент в нея аз оприличавам на етап към смъртта. Ще се съгласиш с мен, че мнозина са мъртви години преди тялото им да бъде положено в ковчег.

Да си жертва може да е избор в някой битов момент на ежедневието, а аз говорех в глобален мащаб. Забележи само какви филми се създават - все как някой преодолява нещо, как ръководи живота си, как постига нещо голямо и т.н. и т.н. Питала ли си се защо? Ами защото е необикновено, невероятно... нереално. Човек е жертва на заобикалящият го свят, а дали ще се чувства жертва задето е приел да остане след работа един час, това са бели кахъри.

причини за редакцията: така си реших

Редактирано 28 май 201016 г. от Вили* (преглед на промените)

... ще ти цитирам Жан-Пол Сартр:

"Човек е осъден да бъде свободен. ...

Помня го. Прекрасна тема за есета, вълнуващо и незабравимо преживяване на идеята за свободен дух. После пораснах. Реалността уби доста представи за света които имах. Като се замисля в коя епоха е живял, думите му са така логични, както времето през 1994 г. когато българите бяха "юнаци", а всички казани за смет по улиците бяха ритуално изсипани, за да направят момента тържествено паметен.

Свободата е илюзия, при това доста сладка. Всички ние можем тоооооолкова много, а правим тоооооолкова малко.

Сега като се замисля, миговете на свобода са онези в които не сме на този свят - когато сънуваме или творим изкуство. И двете разбира се се уповават на представите ни за красиво, страшно или нереално и са деформирани от спомените на които е бил присаден специален смисъл или ценност. Тъкмо това нарекох следствие от средата. Човекът е парче от пъзел обречено да не бъде поставено на точното място. Прозвуча песимистично, но реда в хаоса е изключение, а не правило.

Отговорността пък си е тъкмо доказателство, за липсата на свобода - хора които дори не познаваш ще те съдят за това, че си направил нещо което си искал. Това е едно на ръка, като външен фактор да не реализираш свободата си. Вътрешният фактор, под формата на съвест, добит след промиване на мозъка от хората втълпяващи ти абстрактни представи за добро и зло, непознати в природата, създава спирачки за човешкият полет на духа, като отговорност, чест, състрадателност...

Не може да има свобода докато желаем чуждо одобрение и вървим само по утъпкани пътеки, преносно и буквално.

Мъча се да се сетя кога последно съм направил нещо за себе си и само за себе си и нямам спомен да съм го правил...

Отговорността пък си е тъкмо доказателство, за липсата на свобода - хора които дори не познаваш ще те съдят за това, че си направил нещо което си искал.

Е, и? Какво значение има кой и за какво те съди, ако си направил това, което си искал. Пак ще ти повторя - въпрос на етика е-те си носят отговорност за това, че съдят, а ти с чиста съвест можеш да приемеш присъдата, защото си направил това, което искаш. И с усмивка.

Вътрешният фактор, под формата на съвест, добит след промиване на мозъка от хората втълпяващи ти абстрактни представи за добро и зло, непознати в природата, създава спирачки за човешкият полет на духа, като отговорност, чест, състрадателност...

май различно разбираме с теб съвестта...

не чуждата съвест и чуждите норми трябва да са ти мерило, а твоите собствени

Форфакс, нищо отвън не може да ни докосне, ако не му дадем тази възможност. А какво ще допуснем до себе си... ами това от нас зависи... от никой друг

Не може да има свобода докато желаем чуждо одобрение и вървим само по утъпкани пътеки, преносно и буквално.

Мъча се да се сетя кога последно съм направил нещо за себе си и само за себе си и нямам спомен да съм го правил...

ето го моментът "жертва"

и за кого какво си правил? - позволявам си да попитам

когато правиш нещо, го правиш не за друг, а за себе си

друг е въпросът ако си правил нещото(уж за някой си), а очакваш лаври, признание, слава и да ти е тъжно когато никой не оценява, че ти си нправил нещо си...

когато ядеш мед си казваш: ммм... много е вкусен(медът), но сещаш ли се за пчелиците, които са се трудили

ето това е истинската свобода и любов-тази на пчелите

май малко ни е трудно да сме толкова назад от крайния продукт нали?

или...

Редактирано 27 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

С "в" е, с "в" е.

Е, и? Какво значение има кой и за какво те съди, ако си направил това, което си искал.

Имаше една тема "Има ли значение чуждото мнение за вас". Аз отговорих "да" и нещо повече, твърдя, че всеки отговорил другояче лъже или поне е в дълбока заблуда.

ето го моментът "жертва"

и за кого какво си правил? - позволявам си да попитам

Както можеш да помогнеш очаквайки благодарност, така може да го направиш и без да очакваш благодарност. Само в единият случай можеш да си жертва, ако говорим за мен. А ако става въпрос за нескромният ми принос към форума, отдавна съм написал, че ако съм чакал "благодаря" да съм се спрял преди две години.

когато правиш нещо, го правиш не за друг, а за себе си

Мда, сега ще трябва да се обяснявам

И наскоро го писах, всичко което правим е защото сме го избрали. Дори когато мрънкаме, че сме на работа в събота или, че сме даскало хейтъри, но си ходим чинно, това е защото ние сме се съгласили/избрали да го свършим. Аз обаче, говоря за първоизточника на този "избор". Твърдя, че този "избор" не е наш и следователно не е дело на волята. Когато угаждаме на родителското тяло, майчинският/бащинският инстинкт и тъй нататака, ние явно проявяваме вече манипулираното ни съзнание. Дори когато даряваме на нуждаещ се, ние задоволяваме потребност която ни е вменена.

Ще обобщя. Нашият псевдо избор е производна на социализацията ни. Нашите потребности, идеали, дори представи за ценно или красиво са формирани от комуникацията ни с други човешки същества. Всичко това се нарича обществен договор, където личността се смачква за да се гарантира оцеляването на вида/обществото. Съединението прави силата и убива индивидуалността. Най-силното дърво не е това в гората, а това което стои само на брулените хълмове.

Вътрешният фактор, под формата на съвест, добит след промиване на мозъка от хората втълпяващи ти абстрактни представи за добро и зло, непознати в природата, създава спирачки за човешкият полет на духа, като отговорност, чест, състрадателност...

Никой не е роден състрадателен, отговорен или честолюбив.

когато ядеш мед си казваш: ммм... много е вкусен(медът), но сещаш ли се за пчелиците, които са се трудили

ето това е истинската свобода и любов-тази на пчелите

май малко ни е трудно да сме толкова назад от крайния продукт нали?

или...

Това с пчелите не го разбрах. Мед не ям, имам алергия. По формулировка пчелите не могат да се трудят, нито да бъдат трудолюбиви. За способности да обичат да не говорим.

Иначе се сещам за тях, но вече не ги рисувам с усмивка и нощница...

Имаше една тема "Има ли значение чуждото мнение за вас". Аз отговорих "да" и нещо повече, твърдя, че всеки отговорил другояче лъже или поне е в дълбока заблуда.

моят отговор беше "не", но с допълнение "това не означава, че не ми пука" и съм категорична, че не лъжа

защото... през всичките си години срещнах много и различни хора, които бяха с коренно[/; противоположно отношение към мен - от крайно положително, до крайно отрицателно, граничещо с истерии

как тези различни мнения да са важни за мен?

но ми пука, защото тези хора проектират своите черти върху мен

това ще го разбереш и без да го обяснявам

Както можеш да помогнеш очаквайки благодарност, така може да го направиш и без да очакваш благодарност. Само в единият случай можеш да си жертва, ако говорим за мен. А ако става въпрос за нескромният ми принос към форума, отдавна съм написал, че ако съм чакал "благодаря" да съм се спрял преди две години.

базирах думите си върху твоите, че не си правил нищо за себе си

което ме учуди(меко казано)

защото е като монетата-има си и втора страна

Мда, сега ще трябва да се обяснявам

И наскоро го писах, всичко което правим е защото сме го избрали. Дори когато мрънкаме, че сме на работа в събота или, че сме даскало хейтъри, но си ходим чинно, това е защото ние сме се съгласили/избрали да го свършим. Аз обаче, говоря за първоизточника на този "избор". Твърдя, че този "избор" не е наш и следователно не е дело на волята. Когато угаждаме на родителското тяло, майчинският/бащинският инстинкт и тъй нататака, ние явно проявяваме вече манипулираното ни съзнание. Дори когато даряваме на нуждаещ се, ние задоволяваме потребност която ни е вменена.

не мога да не се съглася с тези ти думи, но... можеш да не ходиш на работа, да не ставаш съпруг и баща...

можеш, нали?

сега ще ме питаш, ами като не ходя на работа, няма да има какво да ям? - и ще ти отговоря: не обществото определя физиологичните ни нужди но и пак ще си пропея рефрена: свободата е духовно понятие, а не материално

защото от материята ще се отървем... нали знаеш кога

ама до тогава ако робуваме и духовно...

Съединението прави силата и убива индивидуалността. Най-силното дърво не е това в гората, а това което стои само на брулените хълмове.

за последното изречение ти свалям шапка

да, точно така е

избраните са самотници

защото дори и в стадо... са видими, например са черни овце

любимите ми!!!

Никой не е роден състрадателен, отговорен или честолюбив.

затова и духовно извисяване означава не нагоре, а надолу

не в света на възрастните, а в света на децата

тогава сме свободни

Това с пчелите не го разбрах. Мед не ям, имам алергия. По формулировка пчелите не могат да се трудят, нито да бъдат трудолюбиви. За способности да обичат да не говорим.

Иначе се сещам за тях, но вече не ги рисувам с усмивка и нощница...

откъде да знам, че не ядеш мед

щях да ти дам друг пример-например с козичките

в природата човекът е единственото животно, което има претенции, че върши нещо много специално и че светът се върти около него

да... ама не

и ако сме свободни духом... точно това ще разберем

... през всичките си години срещнах много и различни хора, които бяха с коренно; противоположно отношение към мен - от крайно положително, до крайно отрицателно, граничещо с истерии

как тези различни мнения да са важни за мен?

но ми пука, защото тези хора проектират своите черти върху мен

Мда, скучни са простите хора неспособни да бъдат многослойни. И мен ме имат за всякакъв според колко съм показал от мен и пак си имам още скрито Откак вота е явен завистниците подбират постовете в които да ме "оценяват"

откъде да знам, че не ядеш мед

щях да ти дам друг пример-например с козичките

Препратка към изнасиленият таралеж ли беше това

в природата човекът е единственото животно, което има претенции, че върши нещо много специално и че светът се върти около него

да... ама не

Имам икономическо образование, но не това смешното, и имаше едни трудни дефиниции кой и кога е обект и субект. Аз ги разграничавах с един лесен въпрос: кой отправя вниманието и към кого е отправено вниманието. Света наистина се върти около човек и нещо повече, човекът е способен да създава светове.

Ще повторя нещо дето обра минуси и съм готов и да го потретя колкото и минуси да му слагат. Прогресът може да унищожи света, но същото го може и регресът.

Еволюцията е дело на активност, не на пасивност. Бих допълнил и че предпочитам моят вид да унищожи планетата пред това видът ми да е амеба и Земята да си угасне когато свърши горивото на Слънцето. Ако е себично, значи се различавам от останалите по това, че го съзнавам.

базирах думите си върху твоите, че не си правил нищо за себе си

което ме учуди(меко казано)

защото е като монетата-има си и втора страна

Защо. Мисля го...

затова и духовно извисяване означава не нагоре, а надолу

не в света на възрастните, а в света на децата

тогава сме свободни

Трудно е...

ПП: По стара традиция почната от Религия...

.

Имам свободен избор, от 2 задължителни неща правя това, което ми е по-приятно (по-често онова, което е "по-задължително")

Аз, явно, съм някакъв хамелеон. Чета am-am: да, прав е! Чета Нел: да, точно така!

Важното е как се чувствам. А аз се чувствам волна като ...орел (препратка към Нел)

Просто е, раждаш се в общество и живееш според нормите му. А душата... душата е от друг свят.

Мда, скучни са простите хора неспособни да бъдат многослойни.

Има и добра новина!

скучно е без такива хора!

съгласен???

Света наистина се върти около човек и нещо повече, човекът е способен да създава светове.

Да. Свои светове. И да ги владее. Да владее себе си

виждаш ли... за мен това е свободата-да мога да овладея себе си и в най-трудната ситуация и по най-бързия начин да се изправя, ако трябва да разровя земята около себе си, но пак да полетя

и да правя своите избори, независимо колко скандално неправилни изглеждат отстрани

това е моя живот и няма да го живея под диригентска палка, ще си свиря партитурата, но по моя си начин

Прогресът може да унищожи света, но същото го може и регресът.

същото което създава, то и руши

ПП: По стара традиция почната от Религия...

.

Имам свободен избор, от 2 задължителни неща правя това, което ми е по-приятно (по-често онова, което е "по-задължително")

Аз, явно, съм някакъв хамелеон. Чета am-am: да, прав е! Чета Нел: да, точно така!

Важното е как се чувствам. А аз се чувствам волна като ...орел (препратка към Нел)

Просто е, раждаш се в общество и живееш според нормите му. А душата... душата е от друг свят.

Не си хамелеон, и двамата сме прави

а и не спорим

говорим си

Орлите имат невероятно красив полет!

А виждали ли сте очите им?

Редактирано 27 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

това е моя живот и няма да го живея под диригентска палка, ще си свиря партитурата, но по моя си начин

а, знаеш ли какво ще стане в оркестъра? какофония

ще слушаш диригента, ако не - соло!

Благодаря за поздрава

а, знаеш ли какво ще стане в оркестъра? какофония

ще слушаш диригента, ако не - соло!

Благодаря за поздрава

Както казват братята индианци: Много вожд, малко индианец!

много диригенти демек

В при-рОдата няма какафония. Там всичко е в хармония. Та... си имаме партитури. Всеки един от нас(хората) и вместо да гледаме чуждите... най-добре е да си свирим нашите

а диригентите... ми и те са хора, нека си мятат палчиците

Редактирано 27 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Има и добра новина!

скучно е без такива хора!

съгласен???

Мда.

говорим си

Оо, любимо , заради него онова магаре даже ми изплагиатства тема .

Иначе, ме провокира, имам пробойни в тезата, аз си го казах отначало, че не е завършена. Спомена...

но ми пука, защото тези хора проектират своите черти върху мен

Моята мисъл бе, че човек се ражда tabula rasa и всъщност няма ни една черта. Значи всичко е наследено от средата, а според друга теория му е заложени в гените като дарба, предразположения и т.н., но в крайна сметка човек е различен според условията му на живот. Мисля си... дори когато нарушаваме правилата, отново го правим под въздействието на впечатление направено от някого, нещо, някога... всяко следствие си има причина.

Много ми е трудно да преценя дали съществува воля. Примерно мога да кажа, че с еднакви продукти могат да се сготвят различни неща, тъй че какво ще омеси човек може би зависи и от него

В едно съм сигурен, съвременният човек доброволно е жертвал страшно много неща заради една шепа удоволствия.

много диригенти демек

Много баби - хилаво бебе

Повечето на тоя свят са втора цигулка, това за протокола...

а диригентите... ми и те са хора, нека си мятат палчиците

Добитъка лесно се води по свирката, но от всяко дърво свирка не става.

Спирам с оффа

Да се ловим за чорлите, ако ще настояваш, че се раждаме като "празни дъски" Не споделям това мнение. Родителите, средата, обществото... разбира се, че имат значение, но как би обяснил ти тези, които все пак успяват да запазят някаква индивидуалност и непримиримост към външно наложени правила и норми? Те не растат ли в условията на същото това общество? Всъщност завръщането(ако има такова) към истинската свобода започва когато(и ако) човекът се замисли за живота, за стойностните неща... Пътят...

Пак се включвам, защото "компания" от двама души не е компания! Знаех си, че рано или късно "ще се хванете за чорлите"

Свободната воля и избор са рамкирани от законите на обществото, в което си роден. Това е толкова изтъркано, че не ми се искаше да го пиша, но и толкова вярно! Свободата е състояние на духа.

А диригентът е важна фигура и в буквалния, и в преносния смисъл.

Оо, любимо , заради него онова магаре даже ми изплагиатства тема .

Това е любимото ми сред магаретата

Редактирано 28 май 201016 г. от MJA (преглед на промените)

...

когато ядеш мед си казваш: ммм... много е вкусен(медът), но сещаш ли се за пчелиците, които са се трудили

ето това е истинската свобода и любов-тази на пчелите

...

...

откъде да знам, че не ядеш мед

щях да ти дам друг пример-например с козичките

...

Не бих нарекъл това примери за изява на свободната воля! Пчелите, яростно защитават плодовете на своя труд - жилят болезнено всеки крадец! Не бих казал, че го дават с любов... Същото е положението и с козичките! Затваряме ги по кошари и егреци и най-безсрамно доим млякото им. Не звучи, като те да ни го дават по желание...

... как би обяснил ти тези, които все пак успяват да запазят някаква индивидуалност и непримиримост към външно наложени правила и норми?

Теория на вероятностите.

Иначе, дъската е празна, но... имаме си дъска - инстинктите. Над тях се надгражда посредством сетивата - какво видяхме, какво чухме, какво усетихме...

Теория на вероятностите.

Иначе, дъската е празна, но... имаме си дъска - инстинктите. Над тях се надгражда посредством сетивата - какво видяхме, какво чухме, какво усетихме...

Щом си имаме дъска, да рисуваме ... спирала, вървим нагоре, надграждаме...инстинкти, сетива, ..други филосафски категории и ...интуиция, разбиране, смирение, любов...

Теория на вероятностите.

Иначе, дъската е празна, но... имаме си дъска - инстинктите. Над тях се надгражда посредством сетивата - какво видяхме, какво чухме, какво усетихме...

Вярвам в прераждането на душите, Форфакс. Наистина вярвам, че не са ни празни дъските, но в последствие знанията, които имаме по рождение се "зацапват". И нали не вярваш, че ще тръгна да те скубя

А и скоро четох някъде, че учените са убедени, че мозъкът на бебетата крие големи тайни. Не че на големите не крие, де

MJA, да, да, да! Свободен дух! Иначе всичко друго са зависимости и още по-големи зависимости... и грандиозни зависимости.

Дарки, дали не бъркам, но споменах пчеличките и козичките като труд в чужда полза и без претенции.

Разбира се, че не е съвсем точен пример, все пак не сме нито пчели, нито кози.

но пък ми напомни, че има диви кози и пчели... и диви коне...

свободата в егрека...

...

Дарки, дали не бъркам, но споменах пчеличките и козичките като труд в чужда полза и без претенции.

Разбира се, че не е съвсем точен пример, все пак не сме нито пчели, нито кози.

но пък ми напомни, че има диви кози и пчели... и диви коне...

свободата в егрека...

Не знам. Може и да бъркам, но и едните и другите работят само за себе си, пък ние ограбваме плодовете на труда им, което пчелите жилят (и дивите и "питомните" - какъв по-добър пример за "претенции"), а козичките, просто няма какво да направят. Това не е любов! За свободата няма да коментирам, защото тя има само лично измерение и то е нашето съгласие (не казвам с какво или кого - защото пак е лично). Заприличва на самоописващ се фрактал в квазипространство, 'ма толкова мога да обяснявам. Извинете...

Това не е любов!

А кое е любов?! Риторичен въпрос е...

съвсем "случайно" споменаваш фракталите, нали?!

да речем, че в най-общи линии, това ми е тезата: всеки опит да бъде обяснена свободата и нейното съществуване или несъществуване е непълен и неточен. Няма форма.

Свободата се осъзнава. Волята се култивира. И двете са "реалност", подвластна на Ума.

А кое е любов?! Риторичен въпрос е...

съвсем "случайно" споменаваш фракталите, нали?!

да речем, че в най-общи линии, това ми е тезата: всеки опит да бъде обяснена свободата и нейното съществуване или несъществуване е непълен и неточен. Няма форма.

Кое е любов? Въпросът е също толкова труден за отговор, колкото и тоя за свободата... За това, прибягвам до друга техника, ще ти кажа кое не е любов! Жиленето не е проява на любов към ужиления...