спрете и чуйте тишината...там ще се срещнете със себе си

малко поезия за укротяване на опърничавите

Хвърчащите хора/Валери Петров/

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги - литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

спрете и чуйте тишината...там ще се срещнете със себе си

децата нямат спирачки

Струва ми се, че се приписват твърде много неща от ежедневието ни като личен избор, като това дали да хапнем, какво да хапнем и дали да опитаме да построим атомна подводница в гаража. Само пропускаме да се запитаме заради кого и заради какво предпочитаме едно нещо пред друго. Свободни сме да хапнем шунка или пържени яйца, а забравяме, че в магазина е имало и по-скъпа и вкусна и зехтин вместо олио, но рафта сме го подминали. Свобода с условности. Това ли ни е прехвалената свобода? Свобода не е да избереш дали днес да не отидеш на училище или на работа. Свобода е изобщо да не ходиш, щом не ти харесва. Свобода е, ако се успиш или ако напуснеш, да не се чувстваш сдухан.

Свободата е необвързаност. Няма свобода с лизинг, а цял живот плащаме за да си уредим мизерна пенсия до която може и да не доживеем. Примери безброй. Всички можем да избираме и го правим, но всеки път си правим сметката дали това няма да ни вкара в болницата или затвора. И то не защото си носим някакво вътрешно убеждение, че това е следващата спирка, а защото знаем, че има закони над свободата ни които ни казват какво може и какво не може. И ние сме свободни? Свободни какво? Свободни да играем по правилата? Свободни сме да избягаме от училище ли? А дали нашата свободолюбивост ще бъде оценена когато търсим начин за препитание след това? Жертва на себе си или на образователната система ще бъдем? Как така с чиста съвест и щастливо прекарани мигове после се оказваме просяци? В общественият договор няма клауза "прави го както ти харесва", има "прави го в интерес на обществото". Живота е една горчива чаша която се пие до дъно. Никой не успя да ме убеди, че тази горчилка е моята свобода, моят избор дело на волята ми.

Софизмът, за тези които не знаят, както подсказва и гръцкият корен, е течение в реториката опиращо се на мъдростта. Пренебрежителният смисъл който ми придават е убедителност без аргументи, заради вложена субективност. Ако е нужна за да бъдат подминати думите ми, нека съм софист в съвременното тълкувание. Бих предпочел да бъда оборен пред това все да се занимават с особата ми, но се е доказало като единствено средство маскаренето.

am-am, Свободата е състояние на духа. Но свободата е и ОТГОВОРНОСТ! Не бъркай свобода със слободия. Струва ми се, че май си обиден на целия свят за това, че си приел да играеш по нечия свирка. Изборът е твой! Аз избрах да живея както на мен ми харесва, а ти?

Свободата е състояние на духа.

Но свободата е и ОТГОВОРНОСТ!

Аз избрах да живея както на мен ми харесва...

Взе ми думите от устата

Точно за свободата се бях замислила тези дни и за това, че в края на крайщата, ние, сега и в този момент, имаме право да изберем как да живеем. Много хора, в много кътчета на света, нямат право на този "лукс".

В края на крайщата не тежи толкова какво избираме, а дали сме способни да живеем с избора си.

... в края на крайщата, ние, сега и в този момент, имаме право да изберем как да живеем.

Това са просто думи. Иди обясни на бай Драган от Горно Нанадолнище, че по закон има право на Интернет да видим как ще се облещи.

Свободата не е нито право, нито задължение, нито бреме, нито дар божи. Тя си е просто човешка представа за това какво би било да достигнеш абсолюта и като такава е просто състояние на духа.

Е, важното е, че стигнахме до едно и също мнение, т.е. свободата е състояние на духа. На свободата не и пречат физическите (материалните)закони.

Е, важното е, че стигнахме до едно и също мнение, т.е. свободата е състояние на духа.

На свободата не и пречат физическите (материалните)закони.

аз си казах, че не съм си изпипал тезата... имам съмнения и дали съществуват дух и душа... важно е да не забравяме, че абстракции като истина и свобода не съществутат (поне не и извън въображението на човека) и когато обясняваме нещо с тях, просто опитваме да вместим някого в шаблон, както и всички маси са натъпкани в шаблона "маса"... несъмнено е направило комуникацията между хората доста по-улеснена, вероятно защото по съществото си е трудна, защото сме различни, но и ни е лишила от трезвата преценка какво искаме...

човекът е полянка на която се сеят посеви - може да има добра реколта, а може и плевелите да го завладеят... естествената реакция когато не ни хареса реколтата е да поискаме сами да избираме сортовете, а през останалото време сме твърде зомбирани, че всъщност и 2 килограма на декар си е нещо и то нещо постигнато от нази... да бе...

да, хората раждат, раждат чужди идеи, заченати от досега ни с околните ... реализират чужди представи как се пресича улицата, решава диференциално уравнение или прекарва времето... всички сме правили избор и то точно веднъж в живота си, в онзи далечен момент преди да знаем разликата между позволено и забранено, похвалата и пляскане на дупето, бляскавите опаковки и кухото съдържание - детството - мига в който все още сме твърде слаби и неспособни сами да преценяме. И всички сме взели изпита с "отличен", превъзходно унифициращ ни като поредната тухла, приобщавайки ни към обществото.

Огледайте се във форума, колко горди тухли има. Как никой не е способен да бъде горд със себе си, а само с това, че е постигнал нещо което другите са дресирани да харесват... изкуствено съревнование на заложени мисии, като в електронна игра - мисията днес е да издоиш кравите във Фейсбук и да убиеш войници в сграда. После чувство на задоволство и изпълнен дълг. По-издоени крави и по-убити войници - повече задоволство и чувство за изпълнен дълг.

Всички са дресирани да си го мерят и хубав пример беше как, ако спомена числово изражение на нещо което съм свършил, това бърка в здравето на другите. Комплекс за малоценност в действие. Ще го нарека "обществен рефлекс" - чуждият успех е просто констатация на лична загуба. Затова и хората могат да съпреживеят нечий успех, само ако е "от нашите", трябва да е "нашият отбор". Фанатизмът не е само на футболните стадиони, просто там го снимат с камери...

Свободните не се възхищават само на "нашите". Свободните се радват на всяка, дори и незабележима красота. Свободните не зависят от ничие мнение. Те са свободни! Разбираш ли? Свободните носят отговорността си и не я прехвъргат другиму. Свободните са искрени и естествени, не се стремят да бъдат харесвани и не тъгуват когато ги нападат. Свободните не чакат награди, защото биха се почувствали като животинче, което е изпълнило своя номер и е получило своето захарче... мога още да изброявам Не казвам, че свободните не спазнат някои рамки. Не казвам, че нямат допир с материалното. Няма как да нямат... хора са. прав си за едно-много са хората, които търсят свободата там, където я няма - в зависимостите!

абее, хахах, не бъди толкоз сигурен , разни хора-разни вкусове

[... една картинка там ...]

Бъди сигурен, че когато "жиля" не е с любов... Пчеличките, за които говорехме, че не са удачен пример, поради същата причина.

от гледна точка на ужиления

а от гледна точка на пчелата би могло да бъде леко напомняне, че е навлязъл в "чужда територия"

както и болките при раждане биха могли да бъдат напомняне, че животът е И болка

за някои е изцяло болка, но... вече споменах моята позиция, относно жертвата...

...

Пчелата умира след като ужили! Не е нито леко - нито напомняме, а целенасочена агресия. Няма място за любов тук - поне към ужиления.

Сложих ти "зеленко" по три причини:

1. Защото не видях кавички на стихчето ти, а аз ценя личното творчество, дори когато е мрачно и тъжно.

...

Не бих рекъл мрачно и тъжно... Такъв е светът - когато някой се разлети без да се оглежда, вземе, че му се случи случка. За туй - летене с мярка...

Сложих ти "зеленко" по три причини:

...

2. Защото птицата в твоя аватар ме кара да мисля, че ти не си "стрелец, който вижда мишени", а напротив...

...

Почти не позна. Стрелец съм по зодия. Стрелец съм от републиканско състезание по стрелба. Стрелец съм не само на думи. Със сигурност съм отстрелял нечии мечти, къде по моя воля - къде по необходимост... Казвам почти, защото в играта "стреляй за да не те отстрелят", се опитвам стрелям само по необходимост...

Е, важното е, че стигнахме до едно и също мнение, т.е. свободата е състояние на духа.

Съгласен.

На свободата не и пречат физическите (материалните)закони.

Несъгласен. Точно физическите (материални) закони слагат границите. С други думи, свободата е дефинирана в нашето мисловно пространство и детерминирана от нашите телесни възможности.

Толкова от мен за свободата.

Свободните не се възхищават само на "нашите".

Свободните се радват на всяка, дори и незабележима красота.

Свободните не зависят от ничие мнение. Те са свободни! Разбираш ли?

Свободните носят отговорността си и не я прехвъргат другиму.

Свободните са искрени и естествени, не се стремят да бъдат харесвани и не тъгуват когато ги нападат.

Свободните не чакат награди, защото биха се почувствали като животинче, което е изпълнило своя номер и е получило своето захарче...

мога още да изброявам

Съгласен съм.

Не съм срещал още такъв човек, обаче.

Сега си спомних каква е идеалната жена: девственица с богат сексуален живот. Е как така девствена, а със сексуален опит? Ами така, идеални жени няма. Сексистко е, но пък е истина...

Бъди сигурен, че когато "жиля" не е с любов... Пчеличките, за които говорехме, че не са удачен пример, поради същата причина.

Ето разлика между теб и мен. Аз и от любов "жиля". И жиля, когато знам, че този когото съм ужилила рано или късно ще разбере причината ми.

Много труден приятел съм(например). Мога да те оставя да си счупиш главата само и единствено, защото уважавам правото ти да имаш свое мнение, не да ти вменявам своето.

Пчелата умира след като ужили! Не е нито леко - нито напомняме, а целенасочена агресия. Няма място за любов тук - поне към ужиления.

Знам, че рискувам когато жиля, но не бих си позволила в някои ситуации да си сведа непокорната главица, та ако ще и да я "отсекат". Не че не се е случвало(десетки пъти)

Не бих рекъл мрачно и тъжно... Такъв е светът - когато някой се разлети без да се оглежда, вземе, че му се случи случка. За туй - летене с мярка...

да речем, че съм съгласна, но и търпенето е с мярка

Стрелец съм по зодия. Стрелец съм от републиканско състезание по стрелба. Стрелец съм не само на думи. Със сигурност съм отстрелял нечии мечти, къде по моя воля - къде по необходимост... Казвам почти, защото в играта "стреляй за да не те отстрелят", се опитвам стрелям само по необходимост...

Какво съвпадение! И аз съм стрелец по зодия. Е, бивш републикански шампион по рапира(за младежи), но то и фехтовката има голяма заслуга за идиота, който съм(от пълен с идеи )

Несъгласен. Точно физическите (материални) закони слагат границите. С други думи, свободата е дефинирана в нашето мисловно пространство и детерминирана от нашите телесни възможности.

тези граници са прескочими, Дарки

и с вериги да те вържат, духът ти не могат...

да не изпадам в лирически отклонения

Съгласен съм.

Не съм срещал още такъв човек, обаче.

е, аз съм срещала...

аз си казах, че не съм си изпипал тезата... имам съмнения и дали съществуват дух и душа... важно е да не забравяме, че абстракции като истина и свобода не съществутат (поне не и извън въображението на човека) и когато обясняваме нещо с тях, просто опитваме да вместим някого в шаблон, както и всички маси са натъпкани в шаблона "маса"... несъмнено е направило комуникацията между хората доста по-улеснена, вероятно защото по съществото си е трудна, защото сме различни, но и ни е лишила от трезвата преценка какво искаме...

човекът е полянка на която се сеят посеви - може да има добра реколта, а може и плевелите да го завладеят... естествената реакция когато не ни хареса реколтата е да поискаме сами да избираме сортовете, а през останалото време сме твърде зомбирани, че всъщност и 2 килограма на декар си е нещо и то нещо постигнато от нази... да бе...

да, хората раждат, раждат чужди идеи, заченати от досега ни с околните ... реализират чужди представи как се пресича улицата, решава диференциално уравнение или прекарва времето... всички сме правили избор и то точно веднъж в живота си, в онзи далечен момент преди да знаем разликата между позволено и забранено, похвалата и пляскане на дупето, бляскавите опаковки и кухото съдържание - детството - мига в който все още сме твърде слаби и неспособни сами да преценяме. И всички сме взели изпита с "отличен", превъзходно унифициращ ни като поредната тухла, приобщавайки ни към обществото.

Огледайте се във форума, колко горди тухли има. Как никой не е способен да бъде горд със себе си, а само с това, че е постигнал нещо което другите са дресирани да харесват... изкуствено съревнование на заложени мисии, като в електронна игра - мисията днес е да издоиш кравите във Фейсбук и да убиеш войници в сграда. После чувство на задоволство и изпълнен дълг. По-издоени крави и по-убити войници - повече задоволство и чувство за изпълнен дълг.

Всички са дресирани да си го мерят и хубав пример беше как, ако спомена числово изражение на нещо което съм свършил, това бърка в здравето на другите. Комплекс за малоценност в действие. Ще го нарека "обществен рефлекс" - чуждият успех е просто констатация на лична загуба. Затова и хората могат да съпреживеят нечий успех, само ако е "от нашите", трябва да е "нашият отбор". Фанатизмът не е само на футболните стадиони, просто там го снимат с камери...

am-am,

Мислех, че като пишем едно и също сме на едно и също мнение, но явно не е така.

Извинявай, грешно съм те разбрал.

Бъди здрав!

am-am,

Мислех, че като пишем едно и също сме на едно и също мнение, но явно не е така.

Извинявай, грешно съм те разбрал.

Бъди здрав!

Аз съм на калъч, не съм в стената, само дето така ми харесва.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=M_bvT-DGcWw

Аз съм на калъч, не съм в стената, само дето така ми харесва.

Това е от мен:

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=xb-Nacm-pKc

Всичко с времето си.

...Свободата е състояние на духа.

Крилата ни поникват в сърцата ни.

Свободата е състояние на духа.

... ние, сега и в този момент, имаме право да изберем как да живеем.

Съгласен.

Е, оказа се, че тук има доста волни птици. Днес е прекрасен ден и е подходящ за полет. Пожелавам на всеки да достави тази наслада на духа си. Не е задължително да летим в ято, но е хубаво да знаем, че такова ято има. Поздрав за свободните духом:

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=Warll1aVaGQ&feature=related

П.П. Песента започва с думите: Prefiero ser un gorrión que un caracol...

Свободната воля е като крилете на пеперуда - докоснеш ли ги и вече не летят.

Свободата , като всичко на света е нещо относително, нещо, което всеки разбира по различен начин.

За роба мечтаната свобода се изразява да стане той самият господар и да има роби.

За мечтателя - свободата се състои в това другите да го оставят на мира да си мечтае.

За войника - свободата е живот без униформа и сержант, който да му крещи

За работника -свободата е в това, да няма работодател, който да го кара да работи

За работодателя -да има повече работници, които да му работят и то съвестно, а той да си почива....

За затворника свободата е в това да не е затвора, разбира се.

За ..... и т.н. и т.н. мога да изброявам до утре различни слоеве от обществото

И какво излиза ?

Всеки разбира свободата така, като изхожда от своето настояще, от своя жизнен опит и мечти, и най-вече от собственото си Его.От дълбините на А-за си, който пък от своя страна се е оформил през живота му.

Родители, възпитание, жизнен опит и път -всичко това ограничава мирогледа ни, както и определя денотата на символите и думите, с които определяме някое понятие."Свободата" и "Свободната воля" е точно една такава химера, с която всеки един от нас нарича единствено и само това, от което самият той има нужда.

Самото понятие е част от Юдаизма и Християнството.Самият факт, че го обсъждаме означава, че не сме свободни напълно от промивките на мозъците ни, правени през годините от обществото и църквата.Езичниците не са имали такова понятие.

Фортуна в Рим е сляпа и раздава благодаяние.

Доля на славяните не е сляпа, но също ръси щастие и късмет на хората.

Норните в Скандинавия тъкат своята нишка и животът на всеки човек е предопределен.

Мойрите в древна Елада правят същото, а майка им ТТемида, отново сляпа раздава с рога си щастието и късмета.

Никъде тогава не е говорило за "свободна воля".Човешкия живот е зависел от боговете и богините.

Идва Християнството и се казва "Човек има свободна воля, като Бог.Единствено от него зависи дали ще спазва Заповедите на своя създател или не.Ако ги спазва -добре.Ако ли не -лошо".Появява се дуализмът.

Накрая идва Нитше и започва да философства с "Чук в ръка" : "БОГ Е МЪРТЪВ! и затвърждава правилото, че никой не може да възмъжее и да порасне, докато родителят му е жив.

Лелеяната свободната воля отново е налице и то вече не ограничавана от заповедите на Бог, но пак без успех.

И ето идва тази тема, в която , четейки постовете преди моя окончателно се убеждавам в това - всички сме си роби на себе си.Не можем да бъдем свободни, защото над нас висят възпитание, морал, религия, другите хора.

Щем не щем подчиняваме себе си на това, което сме.

Доля на славяните раздава

p.s. извинявайте, че се получи малко дълъг пост.

И ето идва тази тема, в която , четейки постовете преди моя окончателно се убеждавам в това - всички сме си роби на себе си.Не можем да бъдем свободни, защото над нас висят възпитание, морал, религия, другите хора.

Разбира се, че няма абсолютна свобода. Както казваш, всичко в този свят е относително. Въпросът е, че всеки един от нас чувства тази относителност по различен начин. Абсолютна свобода може да има при свръхразвито съзнание, което не знам дали е възможно в нашия вид.

am-am, какво ти липсва, какво би искал да направиш, как би живял, ако имаше "свобода"

Прочетох в една тема, че свободната воля било факт, че съществувало, но т.к. не последваха доказателства, разбрах, че било аксиома.

Има ли такъв филм или няма, как мислите?

Няма такъв филм.

Свобода и воля не могат да бъдат заедно.

Никога.

Няма такъв филм.

Свобода и воля не могат да бъдат заедно.

Никога.

Свободата води до анархия

а волята до монархия.

Това е филма.

Редактирано 15 юни 201016 г. от novobranec (преглед на промените)

Фортуна в Рим е сляпа и раздава благодаяние.

Доля на славяните не е сляпа, но също ръси щастие и късмет на хората.

Норните в Скандинавия тъкат своята нишка и животът на всеки човек е предопределен.

Мойрите в древна Елада правят същото, а майка им ТТемида, отново сляпа раздава с рога си щастието и късмета.

Никъде тогава не е говорило за "свободна воля".Човешкия живот е зависел от боговете и богините.

Животът му е предопределен, но не и състоянието, в което ще го изживее.

Аз също съм поддръжник на тезата за предопределеността, но тя касае "грубите" избори.

Защитавам свободата, независима от обстоятелствата.

Тялото и душата ни са в една опаковка, но имат отделен живот.

Разбирането ми е на основа собствените ми опитности и наблюдения, а не е принципно.

Не изчетох всичко до край, но ......за мен :СВОБОДА - усещане - моментно, / не вечно/ , с различни измерения и строга индивидуалност!

Свободата" и "Свободната воля" е точно една такава химера, с която всеки един от нас нарича единствено и само това, от което самият той има нужда.

Това ми напомни на "искаме това което нямаме" или познатото ни "оцени го, едва когато го изгуби". С малко противоречиви чувства, искането като проява на свобода най-добре характеризира това усещане на волност. И по-конкретно колко си позволяваме да си поискаме. Мнозина от нас биха отишли до Париж, но малцина си представят да вземат реактивен самолет и да отскочат в обедната почивка за един бърз обяд. В казармата пък, имаше турци които си поръчваха "тримата вафли" и си мечтаеха да могат да си купят повече вафли. Очевидно аз бях по-свободен от тях, защото ако бях богат лавката щеше да е моя.

Това ми напомни на "искаме това което нямаме" или познатото ни "оцени го, едва когато го изгуби". С малко противоречиви чувства, искането като проява на свобода най-добре характеризира това усещане на волност. И по-конкретно колко си позволяваме да си поискаме. Мнозина от нас биха отишли до Париж, но малцина си представят да вземат реактивен самолет и да отскочат в обедната почивка за един бърз обяд. В казармата пък, имаше турци които си поръчваха "тримата вафли" и си мечтаеха да могат да си купят повече вафли. Очевидно аз бях по-свободен от тях, защото ако бях богат лавката щеше да е моя.

От този пост доста ясно си пролича колко различни мнения имаме относно свободата.

Ти я приемаш като искане-взимане(получаване)-консумиране.

Аз като отдаване(дори и към себе си)-олекотяване-полет.

Не страдам, че не мога да си позволя да отскоча до Париж в обедната си почивка, защото мога да си позволя да "отлетя" към Акапулко

Не страдам, че не мога да видя любим човек, който е далеч от мен, защото мога да си позволя непрекъснато да съм до него.

И т.н...

Редактирано 16 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)