Консумирането, Нел, е само един от аспектите на общо желание на човека.

Да, свободата също е нещо, което се "консумира" .

Помните ли "Човек е толкова голям, колкото са мечтите му" ?

Е, при желанието за свобода е същото.Не случайно в предния си пост, примерите започнах с желнието за свобода на роба, който мечтае, като е свободен да има собствени роби.

Перефразийте този пример с каквото и с когото искате.Ще получите същото.

Ако говорим в частност за богатството - донякъде парите наистина ти дават по-голяма свобода за осъществяване на желанията ти.

По този начин аз свързвам и дефинирам свободата, като потенциал за осъществяване на желанията на човека.

И ето -стигаме отново до примера с роба и той ни става ясен.Совобдата ще му даде възмопжност да осъществи желанието си.

Затоврникът пък не иска да живее в килия и да има надзирател - свободата ще му осигури това.

БЕдния войник иска вафли.Парите ще му осигурят свободата да избере не само трите братя, ами и други вафли

и така -с останалите примери : свободата е възможност да осъществиш желанията си.

Но как да се постигне свобода за всеки човек на света ?

Та нали, ако Бен Ладен беше свободен да осъществи всички свои желания САЩ вече нямаше да съществуват, а милиони щяха да са мъртви ?

А ако педофилите бяха свободни да въуршат това, което искат ?

А ако убийците бяха свободни да си убиват на воля ?

Така разгледан, основният проблем, повдигнат в първия пост от настоящета тема придобива и друг отговор :

Да, човек може да бъде свободен.И не - свободата му зависи от от всички останали на света.

За свободната воля и връзката и изключително с християнството вече писа какво мисля.

Не примем обаче и половинчатото "всичко ни е предопределено, но той може да си избира как да го изживее".Нонсенс е.

Преди няколко месеца при подобно споделяне на мисли една (тогавашна) приятелка отсече: Аааа, не! Защото „Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.„

Мммм, проявих разбиране, защото една такава „мъдрост” е основателна причина някой да се страхува да полети.

Но да се пребориш с този страх е въпрос на свободен избор? Ето такъв:

........

Не страдам, че не мога да си позволя да отскоча до Париж в обедната си почивка, защото мога да си позволя да "отлетя" към Акапулко

Идвам, Нел! Но ми разреши да взема и ЕДНА ЛЮБИМА ПЕСЕН.

Док, а аз от първият си пост твърдя, че свобода може да има само в духовно измерение.

Но може и там да я няма.

Иначе... естествено е, че щом телата са ни материални, да сме зависими(най-малкото заради физиологията си) от материята.

Власт(или слава), пари, секс...

Ето ги господарите!

Гордост(или тщестлавие), алчност, сладострастие... - ето ги и робските страсти човешки, които обслужват господарите.

Това са най-жестоките зависимости.

И всеки сам може да избере дали да робува, или да поддържа желанията си на ниво-необходима достатъчност.

Преди няколко месеца при подобно споделяне на мисли една (тогавашна) приятелка отсече: Аааа, не! Защото „Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.„

Мммм, проявих разбиране, защото една такава „мъдрост” е основателна причина някой да се страхува да полети.

Но да се пребориш с този страх е въпрос на свободен избор? Ето такъв:

Идвам, Нел! Но ми разреши да взема и ЕДНА ЛЮБИМА ПЕСЕН.

"Високо" е и моя любима песен. А ти не се нуждаеш от мое разрешение. Ще си летиш със своите крила

На приятелката изпрати това стихче на Саади.

Нещастните през целия живот мечтаят -

най-после на щастливите да дойде краят.

И ако прилепът не вижда светлината,

нима у слънцето се намира вината?

Очи такива - да са слепи, по-добре е

със хиляди - не слънцето да почернее.

Тя ще го разбере. Човек всъщност се издига над себе си, а не над другите, но често другите, неможейки да се издигнат над себе си, завиждат. Заради тяхната болка... не си заслужава да спира полетът. Пък дано да разберат, че и те имат крила и да полетят с ятото.

Ако не разберат... никой не е в състояние да им помогне. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Редактирано 16 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)

свободата е възможност да осъществиш желанията си.

Колкото по-малко желания, толкова по-свободен.

една (тогавашна) приятелка отсече: Аааа, не! Защото „Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.„

Мммм, проявих разбиране, защото една такава „мъдрост” е основателна причина някой да се страхува да полети.

И аз процедирам така - оставям хората да вървят по собствения си Път.

Колкото по-малко желания, толкова по-свободен.

Така е, защото нямаш желания, които да искаш да постигнеш, и за които да си възпрепядстван и да не можеш да осъществиш.

Ама пък по този начин започваш да вегитираш като някой будист, седнал на сянка и забол поглед в пъпа си.

Лично аз предпочитам да съм по-малко свободен, но повече човек, от колкото повече свободен, но повече растение.

Така е, защото нямаш желания, които да искаш да постигнеш, и за които да си възпрепядстван и да не можеш да осъществиш.

Ама пък по този начин започваш да вегитираш като някой будист, седнал на сянка и забол поглед в пъпа си.

Лично аз предпочитам да съм по-малко свободен, но повече човек, от колкото повече свободен, но повече растение.

Мечтата е онова, към което се стремим. А, желанията ни се пораждат във всеки момент, а във следващия - може да са пълна противоположност.

Ти я приемаш като искане-взимане(получаване)-консумиране.

Не я приемам като такава. Констатирах, че неспособните да мечтаят не са свободни.

Какво е свободата вече написах.

Мечтата е онова, към което се стремим. А, желанията ни се пораждат във всеки момент, а във следващия - може да са пълна противоположност.

Разбира се - и в това им е чара

Ако всичко беше статично - нямаше да е интересно да си жив

Не я приемам като такава. Констатирах, че неспособните да мечтаят не са свободни.

Какво е свободата вече написах.

Ами ако все пак са свободни?!

Избрали са да не мечтаят.

Разбира се - и в това им е чара

Ако всичко беше статично - нямаше да е интересно да си жив

Точно така.

Затова желанието не бива да е много над момента, за да няма разочаровани. И точно тогава, когато всъщност не си натъпкан с хиляди възможни и невъзможни желания и мечти, нещата сякаш сами се нареждат и то по най-приятния начин.

По метода на всемирната гадост колкото повече се стремиш към нещо или някого, толкова повече ти бяга или колкото повече бягаш от нещо, то все те застига. Всъщност... не е всемирна гадост, а е личната ни гадост-по народному - нашите камъни-по нашите глави

Разбира се - и в това им е чара

Ако всичко беше статично - нямаше да е интересно да си жив

И, докато се реализира едно желание, пет, шест други се появили. И, все неудовлетворени .

[

img]

http://dobre.be/inde...=wmark&mid=2458

Заради това, когато човек умре - другите се радват и казват : "Сега ще си почива човекът" Траките са били умни хора, добре, че сме прихванали това от тях. И ето едно нещо, което е невъместимо със "свободната воля" - умирането. Когато ти се иска да умреш -не можеш.Дори самоубийството се счита за грях. А когато не ти се иска да умираш -вземеш , та вирнеш копита, и хората си хапват жито. Ха де - къде е тук соводната воля, дадена ни от Бог ?

Това с копитата ме разсмя с глас.

Има неща, които не можем да променим и такива, които можем.

Тези, които можем-това е свободната ни воля.

Умирането(смъртта) е част от живота. Смъртта не е край, ново начало е. Но е толкова трудно да го приемем-днес ни има, утре ни няма... И с всичко е така. Днес имаме-утре нямаме. Днес сме обични-утре същите, които са ни обичали вече са против нас или ни се катерят по главите. Днес ни хвалят-утре ни замерят с камъни.

И когато си осъзнал всичко това, ти става ясно, че утре изобщо не трябва да те интересува(защото не знаеш какво ще стане), а вчера вече е минало(и с нищо не можеш да го промениш), остава единствено-днес.

И избираш как да изживееш това свое днес. А всяко днес пък си има своите моменти. И всеки миг от днес е различен от предходящия, следващия и от вчерашните и утрешните мигове. И изживяваш всеки миг, както искаш-ще си тъжен, весел, мрачен, ядосан, гневен, злобен... както си го направиш сам. Защото не знаеш следващият какъв ще е, но какъвто и да е... ще премине, дори и последния да е-за теб, за някой близък, за другите неща, към които сме превързани...

Това важи за всички хора.

Човек се учи да уважава и обича мига(да спира времето). Сам.

Редактирано 18 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Е, горният пост си е направо мъдрост.

Още малко стихове(Е.Няголова)

за свободния избор между "трите вафли" и "свободния полет":

.... и си мечтаеха да могат да си купят повече вафли. Очевидно аз бях по-свободен от тях....

...че птиците са само волни

и не работят за храна!

Летящите хора

в съня си рисуват земята,

тополи по нея,

които на четки приличат,

палитра, в която

разбърква боите си вятърът -

портрет да направи

на своето ново момиче.

Летящите хора

умират с пет лева във джоба

и тихо говорят

за земните работи строго.

И нищо, че често

изглеждат ви малко особено -

по мярка крилете им са -

като при Бога.

Те виждат перата

на птиците долу, че светят,

когато човекът

помъкне по стръмното кръста.

А птиците тук са

души на самотни поети,

които опипват

небето с изтръпнали пръсти.

Летящите хора

живеят в отделна държава -

и в нея не всичко

до хляба едничък се свежда.

Такива (безкрайно отдавна)

ги Господ направи -

да има в човешкия ад

и малко надежда.

Свободната воля е неприкосновен дар от Бога! Даже Бог не нарушава този закон!

Свободната  воля  е  неприкосновен  дар  от  Бога!  Даже  Бог  не  нарушава  този  закон!

всеки има правото да следва и да се подчинява, бих допълнил

Ама пък по този начин започваш да вегитираш като някой будист, седнал на сянка и забол поглед в пъпа си.

Това е някаква западна представа за будизма, която е напълно погрешна и несъстоятелна. Ето един "вегетиращ" будист: http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php?PHPSESSID=cd47a413f830ed041502b0d785572e09&topic=1249.msg3670#new . Моля, изгледай лекцията на Дзонгар Кхиенце Ринпоче и кажи дали ни съветва да седнем на сянка и да си забодем погледа в пъпа.

Редактирано 20 август 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Това е някаква западна представа за будизма, която е напълно погрешна и несъстоятелна. Ето един "вегетиращ" будист: http://upadesa.org/u...249.msg3670#new . Моля, изгледай лекцията на Дзонгар Кхиенце Ринпоче и кажи дали ни съветва да седнем на сянка и да си забодем погледа в пъпа.

Не знам за него, но забелязал ли си, че всеки будистки учител ни учи различни неща? Азиатците си умират да развиват всевъзможни теории, както в Китай има безброй бойни стилове. В Индия не им отстъпват по начините за достигане на просветление.

Не знам за него, но забелязал ли си, че всеки будистки учител ни учи различни неща?

Няма такова нещо! Всяка будистка школа се основава върху 4-те благородни истини: 1) Има страдание, 2) Има причина за страданието, 3) То може да бъде прекратено, 4) Има път, т.е. начин, метод, способ за прекратяването му. Разликите са в т. 4. Това не е недостатък, а предимство, защото хората са различни и имат нужда от различни учения, за да открият своята истинна природа.

Освен, че свободната воля е тясно свързана с причинно-следственият закон, (правилно поставена като проблем тя трябва да се разглежда в едно с кармата - свободна воля и карма, двете страни на една монета!! Този аспект на свободната воля касае личноста ни!! Лично мен ме интересува, обаче, моралната страна на изразяването, а именно имаме ли право да ползваме правото си на свободна воля в името да друг?

Лично мен ме интересува, обаче, моралната страна на изразяването, а именно имаме ли право да ползваме правото си на свободна воля в името да друг?

Интересен въпрос. Би ли могъл да го изясниш и уточниш, защото не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид.

Интересен въпрос. Би ли могъл да го изясниш и уточниш, защото не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид.

В името на народа осъждам!

В името на Отца, Сина и Светия Дух - на кладата!

-Аз правя това за благото на семейството - каза тя - търкаляйки се в леглото с шефа си!

Имам предвид да се скрия зад друг!

Редактирано 24 август 201016 г. от октим (преглед на промените)

хмм... има два варианта. Единият е оправдаване и прехвърляне на вина. Другият е ролята на жертвата/саможертвата. И двете са плод на човешкият ум и страсти, но аз не ги деля. Както написах всичко което човек е, е отражение и следствие от начина по който е протекъл живота му. Никой не се е родели развратник или моралист, мъдър или глупав, егоцентрик или човеколюбец. Дали го правиш заради родината, семейството, себе си, вярата, парите, децата си, близък или непознат, всичко това се дължи на благотворното или зловредно влияние на някой си... и опираме до въпроса има ли свобода там където сме обречени да мислим по определен начин, там където вече ползваме изградени предубеждения и светоглед, там където ИМАМЕ ПРИЧИНИ да постъпим по един, а не друг начин. Моето мнение вече го написах. Свободата е утопия, както равенството и братството. Затова единственото място където и е мястото е на плакати и лозунги.

Размишлявам в момента върху следната мисъл :

„Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ — Бенджамин Франклин

Размишлявам в момента върху следната мисъл :

„Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ — Бенджамин Франклин

Докторе, хванал си се да мислиш върху необятна тема.

Свободата май може да се осмисли само, ако се мисли за нея като за абсолютно понятие. Ако я съизмерим с другите неща, които ни обвързват и ни правят човеци в нашето ежедневие всъщност, тя или по-скоро свободната ни воля, произтичаща от нея, остава едно добро пожелание. С какво съизмерваме свободата – с това, че трябва да се подчиняваме на закона, с това, че трябва да се съобразяваме и с правата на останалите хора около нас, с това, че свобода и съвест понякога не са в симбиоза…

Напълно съм съгласна, че за МАЛКО ПРЕХОДНА сигурност не си заслужава да се жертва свободата, но винаги има и изключения от правилото /а в този живот май повече са изключенията/, когато малкото преходна сигурност е целия ти живот. Всеки би влезнал в затвора заради детето си, нали? Може би примерът ми е елементарен, но е най-силния, за който се сетих. Замислил си се върху един необятен въпрос. Би ми било интересно и да прочета измисленото от теб.

Редактирано 5 ноември 201015 г. от Merryl (преглед на промените)