Убивате ме! Вярващи сте, а може да обсъждате подобна безмислена хипотеза. Бог в христянството и исляма е трансцендентен, надбитиен и всемогъщ творец, който следователно е извън тварния свят. Целият пример с камъка е погрешна екстраполация на споменатото доказателство за първопричината. Аналогията за грънчаря, който прави грънци, часовникарят, който прави часовници и пр. е само символ, който да ви доближи до Бог, а вие сякаш я приемате буквално. Затова вече няколко пъти казвам, че тези доказателства не са доказателства в строго логическия или емпиричен смисъл, а пътища, които да насочат търсещия интелект към Бог.

Ще почна да ви взимам такса за уроците по богословие

Общо взето с това темата се изчерпва

Съгласен съм. С времето хората изкривяват Божието учение и започват даго използват за постигане на материалните си цели. Затова и Бог изпраща нови пратеници и дава нови учения. Ето и последния пример с мощите на Йоан. Едните казват , не са негови , а другите какво от това дай да направим и ние бизнес. Не е лошо да се направи бизнес, лошо е че уж се прави религия.

Дали не ни е заложено (от нашите създатели, които и да са те) да следваме някаква утопия и ако такава отсъства, да си я създадем ? В крайна сметка човек се стреми да се самоусъвършенства постоянно. Представи си за миг едно общество, в което напълно отсъстват вяра, стремежи и т.н.? Остава единствено себеразрухата, която по естествен път ще го заличи.

Дали не ни е заложено (от нашите създатели, които и да са те) да следваме някаква утопия и ако такава отсъства, да си я създадем ? В крайна сметка човек се стреми да се самоусъвършенства постоянно. Представи си за миг едно общество, в което напълно отсъстват вяра, стремежи и т.н.? Остава единствено себеразрухата, която по естествен път ще го заличи.

Тук идва и въпросът дали е нужно човекът да е религиозен за да има стремежи? Както и неговото естествено продължение: Към какви стремежи води практикуването на различните религии, и съответно кои религии дават на последователите си стремежи, чрез които те да постигнат личен напредък и да допринесат същевременно полза за останалите хора и кои религии дават стремежи за постигане на личен напредък за сметка на останалите хора?

Редактирано 7 август 201015 г. от sliderum (преглед на промените)

Там е работата, че всички общества са религиозни - от първобитните култове, та чак до днес.

Така да го обобщим има необясними сили които хората наричат Бог, но е излишно да се вярва и да се надява на тях, след като всичко написано за религиите е написано от хората.(Затова съм против налагането на каквато и да е религия.По училищата не трябва да има православни уроци, а уроци по сексология!)

Редактирано 8 август 201015 г. от AleksofT (преглед на промените)

Така да го обобщим има необясними сили които хората наричат Бог, но е излишно да се вярва и да се надява на тях, след като всичко написано за религиите е написано от хората.Затова съм против налагането на каквато и да е религия.По училищата не трябва да има православни уроци, а уроци по сексология!

По-скоро трябва да раздават безплатни презервативи и да им обясняват как да се пазят. Другото си го научават и сами

Не ме разбирай погрешно-налага се да мисля логично, защото е свързано с работата ми, налага се да завъртам мисловно формите и да ги виждам от различен ракурс(машинен инженер съм), което е вид творческо мислене.

Много добре знам какво си учила -освен Статика, Кинематика, Динамика, Съпромат, Математика ... и два семестъра Физика.

За физиката ми е въпроса:

Намираш ли за логично обяснението ми - за камъка ...?

Това ...

http://www.kaldata.c...t=#entry1765290

Logoc, зарежи тази глупост.

Това е просто нелепо и изобщо не се има предвид това във въпроса.

Идиотски подход за отговор.

=================

Кое точно наричаш глупост, че не можах да те разбера?

Посочи конкретно, моля?

за вашия идиотски спор ще кажа това:

Бог просто ще премахне тези закони и ще създаде нови и камъка ще се вдигне.

И защо решихте, че Бог ще ''вдига камъка'' в земни условия!?!??

Кой ще постави Бог в тези условия!? Че даже и някакви закони прилагате и на физици се правите, абе....немам думи.

Проблема е друг.....

Приятелю,

Ти май не разбираш кой какво ти пише!

За сетен път ти казвам, че законът, който използвах не е за земни условия а, за космически.

Ще ти покажа с един прост пример, каква е разликата.

Един камък хвърлен при земни условия - пада на земята, като се движи по част от парабола.

Същия този камък, хвърлен от космоса и "прихванат" от земното притегляне се движи по спирала около земята докато навлезе в плътните слоева на атмосферата и там изгаря!

Разбираш ли каква е разликата между земните и космическите условия?

Никога не съм казвал, че Бог вдига камъка при земни условия.

Това го твърдеше едим "мюсюлмански физик"!

...

Логос, как да обясна какво е недуалност на дуалист? Всичките тези науки(които съм учила) са свързани с материята. С нея е свързано и логическото(интелектуално) мислене.

Недуалната когниция накратко може да бъде охарактеризирно с простичките -сърдечност и душевност. Нито едното, нито другото могат да бъдат обяснени и вероятно си чувал определението "магичско мислене". Този вид мислене изключва каквито и да било доказателства, тъй като не става дума за интелектуално, а за интуитивно възприятие.

Недуалната когниция накратко може да бъде охарактеризирно

Няма понятие недуална когниция. Това е оксиморон като "дървено желязо" напр. Когнитивният процес винаги предпоставя наличието на познаващ/схващащ/възприемащ субект и познаван/схващан/възприеман обект. Ако тези два компонента отсъстват познавателния акт е невъзможен. В индийската философия има понятие "транскогнитивен екстаз (асампраджнята самадхи), което е преживяването на състояние на единно съзнание (екаграта) отвъд всяко познавателно съдържание.Веданта нарича това "безформен екстаз" (нирвикалпа самадхи), а в будизма съответства приблизително на състоянието "ниродха саммапати". Грубо казано в това състояние се деконструира обикновенното съзнание (читта) и остава само утайката от подсъзнателни нагласи и тенденции (наречени васана, санскара). Когато това състояние е подържано дълго време, тези подсъзнателни активатори се неутрализират и се постига окончателно освобождение от сансара. Може да се търси паралел с последния (трансцендентален) етап на феноменологичната редукция при Хусерл, в който се достига до чистия аз, но с уговорката, че посредством феноменологичните методи това е непостижим идеал.

Няма понятие недуална когниция. Това е оксиморон като "дървено желязо" .

Ок.

Падам си по светли тъмнини.

Не ме интересува теорията. И никога не ме е интересувала.

Съжалявам за невниманието си.

Не ме интересува теорията. И никога не ме е интересувала.

Винаги ме е озадачавало това разграничение между теория и практика, което е някаква приумица, произтичаща от влечението на съвременния западен човек към ирационалното и (псевдо-)мистичното себепознание. Поради някаква дълбоко недоразумение това залитане често се представя като разбиране на източните традиции като тези в индуизма, будизма, дзен и даоизма. Самата дума "праджня" (мъдрост) значи аналитично знание. Самото аналитично изследване се поражда от стремежа да се познае адекватно предмета, който се изследва. Неговото постигане не е въпрос на сляпа вяра или антиинтелектуални напъни, а е резултат от упорит труд и усилия за поддържане на нужното ниво на познавателна компетентност. Следователно в основата на разбирането е стремежа към познание, което е адекватно на обекта на знание, а не способността да повярваш в него. Едва тогава има смисъл да се говори за неконцептуално (нирвикалпа) постигане на природата на реалността или или мъдрост (джняна). За съжаление повечето "духовни" хора, поради липса на правилна информация и духовна ленност са склонни да поставят каруцата пред коня и да затъват в блатото на мизологията и невежеството.

Винаги ме е озадачавало това разграничение между теория и практика, което е някаква приумица, произтичаща от влечението . Самото аналитично изследване се поражда от стремежа да се познае адекватно предмета, който се изследва.

А когато няма "предмет" и теориите и логиката се прилагат върху измислица, кво прайме?: Фентъзи?!

Редактирано 10 август 201015 г. от sliderum (преглед на промените)

А когато няма "предмет" и теориите и логиката се прилагат върху измислица, кво прайме?: Фентъзи?!

Средновековната схоластика е пример за това. Аристотеловата логика се прилага върху теистичната делюзия и се раждат грандиозни метафизични спекулации. В някаква степен такъв пример е и Адвайта-Веданта с нейната доктрина Кхам Брахм ("Всичко е Брахман").

Истината е отношение. Какво отношение? Отношение на съответствие между съзнанието и нещата. Ако формата на обекта съвпада с формата на мисленето, тогава говорим за истина. Ако обектът е правилно познат от ума неговата форма се отпечатва в съзнанието, което сякаш се оцветява с формата на обекта

Това е кореспондентната теория за истината. Във феноменологията се извършва т. нар. епохе или отказ от съждения относно онтологичния статус на нещата (тяхното съществуване или несъществуване) и се изследват само чистите феномени в актовете на съзнанието.

Редактирано 10 август 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Следователно в основата на разбирането е стремежа към познание, което е адекватно на обекта на знание, а не способността да повярваш в него. Едва тогава има смисъл да се говори за неконцептуално (нирвикалпа) постигане на природата на реалността или или мъдрост (джняна). За съжаление повечето "духовни" хора, поради липса на правилна информация и духовна ленност са склонни да поставят каруцата пред коня и да затъват в блатото на мизологията и невежеството.

Нямам спомен да съм се изживявала като духовна личност. Напълно бездуховна съм

И изобщо нямам нужда от каруца. И от седло за коня нямам нужда.

Но ще се радвам да ми обясниш(чисто теоритически какво е духовност).

Благодаря предварително

Средновековната схоластика е пример за това. Аристотеловата логика се прилага върху теистичната делюзия и се раждат грандиозни метафизични спекулации. В някаква степен такъв пример е и Адвайта-Веданта с нейната доктрина Кхам Брахм ("Всичко е Брахман").

Истината е отношение. Какво отношение? Отношение на съответствие между съзнанието и нещата. Ако формата на обекта съвпада с формата на мисленето, тогава говорим за истина. Ако обектът е правилно познат от ума неговата форма се отпечатва в съзнанието, което сякаш се оцветява с формата на обекта

Това е кореспондентната теория за истината. Във феноменологията се извършва т. нар. епохе или отказ от съждения относно онтологичния статус на нещата (тяхното съществуване или несъществуване) и се изследват само чистите феномени в актовете на съзнанието.

Сега остава да докажем възможността съзнанието да може да възникне без материалната основа, или поне ако и да е възникнало върху материя да успее да просъществува и след нея...Ако докажем това, още повече, да докажем възможността за излаз на съзнание от материята, без нуждата от свръх технологии за осигуряването на нематериалното продължение, а като свойство на наследственост от биологично към енергийно съществувание съобразено със самите природни закони и в последствие на продължаващо развитие към достигане на феноменално откъсване от тях...

Сега остава да докажем възможността съзнанието да може да възникне без материалната основа, или поне ако и да е възникнало върху материя да успее да просъществува и след нея...

Няма да успеем. Това е задача за тези, които имат дуалистичното разбиране, че материята и душата са разделени и съществуващи независимо една от друга същности. Между другото, напр. най-старата от 6-те ведически школи, която се нарича Самкхя, счита че съзнанието (читта) и интелекта (буддхи) са еволют на материята (пракрити). Единственото, което я отличава в това отношение от съвременните научни възгледи е, че предполага и съществуването на универсален антропен принцип (пуруша), който обаче не е някакъв бог. Всъщност еволюционния процес според това разбиране започва при контакта на пракрити и пуруша, но след като пуруша е активирал пракрити, той повече не участва в процеса на нейното развитие. Причината, поради която във феноменологията се извършва споменатото епохе или поради, която в будизма и някои други източни системи не се търсят отговори на онтологични въпроси за битието и небитието, а се изследва самото съзнание, е че при коректен и задълбочен анализ можем да стигнем до заключението, че единственото нещо, което можем да познаваме със сигурност са психичните феномени. Казано по друг начин, независимо дали имаме хилетична представа (т.е. породена от сетивен наглед) или чист ментален конструкт не бихме могли валидно да познаваме нещата такива каквито те са отделно и независимо от нашето възприятие за тях(ноумените).

Но ще се радвам да ми обясниш(чисто теоритически какво е духовност).

Идея си нямам.

Няма да успеем. Това е задача за тези, които имат дуалистичното разбиране, че материята и душата са разделени и съществуващи независимо една от друга същности. Между другото, напр. най-старата от 6-те ведически школи, която се нарича Самкхя, счита че съзнанието (читта) и интелекта (буддхи) са еволют на материята (пракрити). Единственото, което я отличава в това отношение от съвременните научни възгледи е, че предполага и съществуването на универсален антропен принцип (пуруша), който обаче не е някакъв бог. Всъщност еволюционния процес според това разбиране започва при контакта на пракрити и пуруша, но след като пуруша е активирал пракрити, той повече не участва в процеса на нейното развитие. Причината, поради която във феноменологията се извършва споменатото епохе или поради, която в будизма и някои други източни системи не се търсят отговори на онтологични въпроси за битието и небитието, а се изследва самото съзнание, е че при коректен и задълбочен анализ можем да стигнем до заключението, че единственото нещо, което можем да познаваме със сигурност са психичните феномени. Казано по друг начин, независимо дали имаме хилетична представа (т.е. породена от сетивен наглед) или чист ментален конструкт не бихме могли валидно да познаваме нещата такива каквито те са отделно и независимо от нашето възприятие за тях(ноумените).

Идея си нямам.

------------------------

Точно така - само психичните процеси.

Ще отида по-далече - и психичните феномени не можем опозна коректно и в тяхната цялост и същност. И за тях имаме изградена една представа, инфилтрирана в съзнанието ни отвън. Сиреч не можем да сме сигурни, че е вярна. Затова и езотериката работи с помощни модели, за които прездварително се знае, че нямат никаква непременно претенция за истинност. Това са един вид игри, в процеса на които се проявяват нови способности и активират нови качества на микрокосмосите ни. Нещо като катализатори, или като ситуационните драми в психологията.

Та не си струва да се вглеждаме в отделни аспекти на езотеричните учения...

А ако някой има претенции за истинност на идеите си, не е лошо да се консултира с психиатър.

Намасте!

Напълно вярно, включително и това за псхиатъра

Нямам спомен да съм се изживявала като духовна личност. Напълно бездуховна съм

И изобщо нямам нужда от каруца. И от седло за коня нямам нужда.

Но ще се радвам да ми обясниш(чисто теоритически какво е духовност).

Благодаря предварително

Нел,

Коментарите след моя въпрос свързан с физиката, направо ме разбиха от всякъде ....

А аз си мислеш, че имам развинтена фантазия.

Направо съм впечатлен как стигнахте няколко души до невероятни изводи....

Веселба да става

- Бог е създал човека по свой образ и подобие!

или

- Човек е създал бога по свой образ и подобие!

Та християнин съм, и е нормално да посоча първото. А моето тълкуване е, че по образ хората са като Бог - имат разум, воля, съзнание и т.н., а по подобие, че отначало са били само добродетелни без капчица зло. А вече е предмет на друга тема защо в момента сме слаби и сме толкова далеч от Бог, щом в началото сме били като него.

Мухаллефетун лил хавадис (неповторимост) Аллах Теаля не може да се сравни с нищо, което човешкият разум може да си представи. Аллах не прилича на създанията и създанията не приличат на Него. Аллах Теаля не съществува на някаква страна или на всички страни. Не може да се каже, че Той е вътре във вселената или е извън нея, защото Аллах не е тяло. Не може да се каже, че Аллах е навсякъде, защото „навсякъде” има предел някъде, а Аллах не е ограничен. Не може да се каже, че Аллах е на небето, на Трона (ел-Арш) или на нещо друго, защото тези неща имат край, а да се ограничи Аллах до нещо създадено е неверие (куфр). Имам Абдулгани ен-Набулси е казал: „Който мисли, че Аллах запълва небесата и земята или че Той е тяло, което седи на Трона, е неверник.” Имам Ебу Джафер ет-Тахави в книгата си „Ел-Акиде ет-Тахавиййе” пише: „Шестте страни (горна, долна, дясна, лява, предна, задна) не Го обграждат.” Аллах не е тяло, няма обем, няма цвят, няма форма, няма органи, няма образ. Онзи, който смята, че Аллах има лице, очи, ръце и т.н., т.е. оприличава Аллах на създанията, то без съмнение той излиза от исляма. Айетите от Корана, в които се употребяват думи като „веджх – وجه” (буквално лице), „йед – يد” (буквално ръка) и т.н., не трябва да се възприемат в този смисъл, защото буквално тези думи обозначават органи, които изграждат тяло и които могат да се отделят от него, а Аллах Теаля е много над това! На тези думи трябва да се дава значение, което да приляга на Аллах (те’вил – تأويل) или просто да се приемат и да се вярва в тях без да се тълкуват, като се помни, че нищо не е подобно на Аллах (тефвид – تفويض). Методът тефвид е методът на повечето от ранните учени и е по-добър от методът те’вил в случаите, когато не води до объркване относно превъзходството и неповторимостта на Аллах, но и двата метода са приемливи. Имам ел-Азам Ебу Ханифе в своята книга „Ел-Фикх ел-Екбер” е казал: „Аллах не е тяло и не е качество на тяло.” Имам Ебу Хамид ел-Газали казва: „Който мисли, че Аллах е тяло, съставено от органи, то той е идолопоклонник. А който се кланя на тяло, то той е считан за неверник според единодушното мнение (иджма) на всички учени – и ранните (селеф), и късните (муте’еххирун). Аллах Теаля няма родители, няма съпруга и няма деца. Аллах не седи и не стои, не се движи и не е в покой, не се изморява, не спи и не се променя, защото това са качества на създанията. Имам Ебу Джафер ет-Тахави казва: „Който приписва човешки качества на Аллах, става неверник.” В Свещения Коран се казва: „Няма нищо подобно Нему.” (еш-Шура, 42:11)

Мухаллефетун лил хавадис (неповторимост)

Аллах Теаля не може да се сравни с нищо, което човешкият разум може да си представи. Аллах не прилича на създанията и създанията не приличат на Него.

Аллах Теаля не съществува на някаква страна или на всички страни. Не може да се каже, че Той е вътре във вселената или е извън нея, защото Аллах не е тяло. Не може да се каже, че Аллах е навсякъде, защото „навсякъде” има предел някъде, а Аллах не е ограничен. Не може да се каже, че Аллах е на небето, на Трона (ел-Арш) или на нещо друго, защото тези неща имат край, а да се ограничи Аллах до нещо създадено е неверие (куфр).

Имам Абдулгани ен-Набулси е казал: „Който мисли, че Аллах запълва небесата и земята или че Той е тяло, което седи на Трона, е неверник.”

Имам Ебу Джафер ет-Тахави в книгата си „Ел-Акиде ет-Тахавиййе” пише: „Шестте страни (горна, долна, дясна, лява, предна, задна) не Го обграждат.”

Аллах не е тяло, няма обем, няма цвят, няма форма, няма органи, няма образ. Онзи, който смята, че Аллах има лице, очи, ръце и т.н., т.е. оприличава Аллах на създанията, то без съмнение той излиза от исляма. Айетите от Корана, в които се употребяват думи като „веджх – وجه” (буквално лице), „йед – يد” (буквално ръка) и т.н., не трябва да се възприемат в този смисъл, защото буквално тези думи обозначават органи, които изграждат тяло и които могат да се отделят от него, а Аллах Теаля е много над това! На тези думи трябва да се дава значение, което да приляга на Аллах (те’вил – تأويل) или просто да се приемат и да се вярва в тях без да се тълкуват, като се помни, че нищо не е подобно на Аллах (тефвид – تفويض). Методът тефвид е методът на повечето от ранните учени и е по-добър от методът те’вил в случаите, когато не води до объркване относно превъзходството и неповторимостта на Аллах, но и двата метода са приемливи.

Имам ел-Азам Ебу Ханифе в своята книга „Ел-Фикх ел-Екбер” е казал: „Аллах не е тяло и не е качество на тяло.”

Имам Ебу Хамид ел-Газали казва: „Който мисли, че Аллах е тяло, съставено от органи, то той е идолопоклонник. А който се кланя на тяло, то той е считан за неверник според единодушното мнение (иджма) на всички учени – и ранните (селеф), и късните (муте’еххирун).

Аллах Теаля няма родители, няма съпруга и няма деца. Аллах не седи и не стои, не се движи и не е в покой, не се изморява, не спи и не се променя, защото това са качества на създанията.

Имам Ебу Джафер ет-Тахави казва: „Който приписва човешки качества на Аллах, става неверник.”

В Свещения Коран се казва:

„Няма нищо подобно Нему.” (еш-Шура, 42:11)

"Дрън,дрън, ярина", братко.

И как тогава става връзката с такова съвършено и самодостатъчно Нищо?

Това определение автоматично отрича всички религии, начело с исляма.

Добре дошъл в клуба на атеистите!

П.П. за човешките качества съм съгласен, ама другото е малко множко.

в сайта truthtube.tv има доста шокиращи кадри, включително и на един 12 годишен "канибал"/касапин/. Как би коментирал тия кадри , Андрей , ако разбира се имаш навършени 18 години и здрави нерви?

Редактирано 7 септември 201015 г. от neo2311 (преглед на промените)

И как тогава става връзката с такова съвършено и самодостатъчно Нищо?

Точно това е едно от противоречията, които се съдържат във всички аврамически религии, при които бог хем е трансцендентен и непознаваем, хем е персонален и си общува лично с вярващите, възнаграждава ги или ги наказва. Но нали Андрей каза, че трябва да следваме метода тефвид, т.е. като не разбитаме да не питаме и тълкуваме, а просто да вярваме.

Точно това е едно от противоречията, които се съдържат във всички аврамически религии, при които бог хем е трансцендентен и непознаваем, хем е персонален и си общува лично с вярващите, възнаграждава ги или ги наказва. Но нали Андрей каза, че трябва да следваме метода тефвид, т.е. като не разбитаме да не питаме и тълкуваме, а просто да вярваме.

Ами това е много хубав метод. Не само аврамическите религии го ползват. Моя добър приятел У.Ра, ваишнавата и той го ползваше същия метод, без да се притеснява. Чудех се защо най запалено критикува Исляма, ама ми светна по едно време.

Почвам и аз да практикувам .... якия метод. ОМ...ЯМ...ОМ....и т.н.

ЯМ всъщност е първото което трябваше да напиша. Основните противорчия идват от яденето.

Една от основните теологически дилеми, пред които се изправят аврамическите религии е тази за теодицеята, която е формулирана от Епикур или поне му я преписват. Тя звучи така:

Или Бог иска да премахне Злото и не може:

то тогава Бог е слаб, което не е вярно,

или може и не иска:

то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,

или не го иска и не е в състояние: то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог, или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:

Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?

Сега да не започнете да ми давате отговори, защото ги зная всичките от средновековната схоластика до Лайбниц и Бердяев. Просто напомням, че религията е ирационална и алогична. Затова и ВЯРАТА винаги има примат пред РАЗУМА. Затова вярващият следва примера на Тертулиан (Credo quia absurdum), а не се опитва да доказва Бог. Да докажем Бог означава да го опредметим, овеществим, да го превърнем в компонент от феноменалния свят, а Бог по дефиниция е трансцендентен. Следователно, доказаният Бог не е Бог. Доказателствата имат друга функция, а именно да ориентират разума към Бог, което е предпоставка за пораждане на вярата.

Бог ли е създал Злото?

Един професор обичал да провокира студентите си с различни въпроси, които според него безусловно доказвали, че Бог не съществува.

Веднъж той задал следния въпрос:

- Всичко, което съществува, е дело на Бога, нали?

Един от студентите смело отговорил:

– Да, Бог е създал всичко.

- Бог е създал всичко? – попитал професорът.

- Да, господине, – отговорил студентът.

- Ако Бог е създал всичко, означава, че Бог е създал и злото, защото за всички е видно, че злото съществува. И съгласно принципа, че нашите дела определят какви сме и ние самите, то това означава, че Бог е зло - доволно заключил професорът.

Студентите притихнали в изненада. Усмихнат, професорът заявил, че за пореден път е доказал, че вярата в Бог е мит. В този момент един студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли и аз да ви задам един въпрос?

- Разбира се, – тържествуващ заявил професорът.

Студентът се изправил и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос? – засегнат попитал професорът. – Разбира се, че съществува. На теб никога ли не ти е било студено?

Всички започнали да се смеят над въпроса на младия човек, но той невъзмутимо отговорил:

- Истината, професоре, е, че в действителност студът не съществува. Съгласно физическите закони, това, което ние считаме за студ, е просто липса на топлина. Човекът и предметите могат да бъдат изследвани за това дали имат или предават енергия. Абсолютната нула, това са -460 градуса по Фаренхайт, това е пълното отсъствие на топлина. Всяка една материя при тази температура става напълно инертна и неспособна да реагира. Разбира те ли, г-н професор? Студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем какво чувстваме при липса на топлина.

След кратка пауза студентът продължил:

- Професоре, съществува ли тъмнина?

- Разбира се, че съществува – отговорил професора.

- Ето, че отново грешите, професоре – отговорил студентът. – Тъмнината, подобно на студа, не съществува. Тъмнината всъщност е отсъствие на светлина. Ние може да изучаваме светлината, но не и тъмнината. Ние може да използваме призмата на Нютон, за да разложим бялата светлина на множество цветове и да изучаваме дължината на вълната на всеки цвят, но вие не можете да изучавате тъмнината. Един обикновен лъч светлина може да нахлуе в света на тъмнината и да го освети. Как може да разберете доколко е тъмно някое пространство? Като измерите количеството светлина, проникваща в него. Не е ли така? Тъмнината е понятие, което човекът използва, за да опише това, което се случва при липсата на светлина.

В заключение младият човек попитал:

- Господин професоре, съществува ли злото?

Напълно разколебан професорът отговорил:

- Да, разбира се, както вече казах, злото съществува. Ние се сблъскваме с него всеки ден. Жестокостта между хората, войните, престъпленията и насилието по целия свят. Всичко това се явява проява на злото и категорично доказателство за съществуването му.

Студентът се усмихнал и отговорил:

- Злото не съществува, господине, или ако искате, не съществува само по себе си. Злото това е просто отсъствие на Бога. То прилича на тъмнината и студа – дума, създадена от човека, за да бъде описано отсъствието на Бог. Бог не е създател злото. Злото, това не е вярата или любовта, които съществуват подобно на светлината и топлината. Злото, това е резултатът от отсъствието в сърцето на човека на Божествената любов. Злото е подобно на студа, който настъпва, когато няма топлина или подобно на тъмнината, която настъпва при липсата на светлина.

Името на студента било Алберт Айнщайн. Материалът е излъчен на 26 януари 2006 г. по радиото на Гръцката православна църква.

http://30dumi.pozicii.net/prittchi/bog-li-e-sazdal-zloto/ ; http://www.pravoslavie.bg/%D0%A5%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80/%D0%9E%D1%82-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%91%D0%BE%D0%B3-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-

Редактирано 7 декември 201015 г. от agr (преглед на промените)