Ще кача тук една приказчица за Сътворението

Съвещанието с ангелите преди творението на човека.

Накрая, след като е било създадено небето, земята, растенията и животните, Всевишният сътворил човека. Но защо той е отлагал създаването на човека до самия край?

1. Създателят постъпва така, както домакина постъпва когато подготвя масата за гости. Та нали домакина въвежда госта, когато масата е наредена и всичко е готово. Ашем е искал човека да влезе в един прекрасно устроен за него свят.

2. Човекът е бил създаден последен, за да запомни всичко и да не преоценява своето значение. Ако някой става високомерен, те му казват: “Даже комарът е бил създаден преди тебе!”

3. Всевишният не дава на човека възможност да присъства при Сътворяването на света, за да не може нито един атеист в бъдеще ехидно да каже: “Б-г е имал партньор при Сътворяването на света!”

Преди да създаде човека, Творецът казва:

- Да сътворим човека!

Подобно на това, както държавния глава се съветва със своите министри преди да издаде закон, така и Ашем започвал да действа след, като се съвещавал с ангелите. Когато Всевишният казал: “Да сътворим човека!”. – Той се обърнал към ангелите, за да разбере, какво мислят за това те.

Ангелите се разделят на няколко групи. Някои от тях били за сътворението на човека, другите били против.

Добротата провъзгласила:

- Нека той да бъде създаден, ако започне да твори добро.

Истината протестирала:

- Той изобщо не трябва да бъде създаван защото ще бъде пълен с лъжи.

Справедливостта настоявала:

- Трябва да бъде създаден, защото той ще се занимава с праведни дела.

Мирът възразявал:

- Не го създавай, защото в него няма да има съгласие!

Тора се изказала против:

- Владетелю на Вселената! Защо Ти желаеш да сътвориш този човек? Неговия живот е кратък и пълен със страдание. Той обезателно ще започне да греши. Нека да признаем, че Ти не си снизходителен към него и заради това за него е по-добре въобще да не се появява на света!

Но Създателят отхвърлил всички възражения, които са били против и решава да сътвори човека. Неговата окончателна дума звучала така:

- Аз съм добър и търпелив. Аз съм готов да създам човека, въпреки всички негови недостатъци!

Моше записал Тора под диктовката на Всевишния. Когато Ашем му заповядва да запише стиха (Берешит 1:26) "Да сътворим човека”!, Моше запротестирал:

- Господарю на Вселената, - попитал той, - защо Ти даваш на отхвърлящите вярата възможност да попаднат в заблуда и да заключат от тази множествена форма, че човекът е създаден не от един, а няколко бога?

- Напиши така, както Аз ти заповядвам, - му отговорил Ашем. Ако някой пожелае да греши, нека греши. Аз поставих тази фраза в множествено число, за да дам на хората урок. Важните персони обикновено смятат за излишно да се съветват с по-нискостоящите. Поради това нека те да се замислят върху тези стихове и да видят, че даже Създателят, който дава живот на горните и долни светове се е съвещавал с ангелите преди да сътвори човека.

Ашем е казал, че неправилното разбиране на Тора произлиза не от заблуждението на ума: отрицанието от човек на Висшата Сила се корени в порочния характер. Всевишният казал:

- Ако някой пожелае да греши, нека греши, защото този, който се стреми и жадува да изтълкува неправилно Тора, винаги ще намери за това предлог, - ако не думите “Да сътворим човека!, то някаква друга фраза.

Ашем описал човека с други думи, различни от тези за всички предишните твари. Той казал:

- Човекът ще бъде сътворен по Наш образ и подобие, той ще притежава умствени потребности да постига Творението и да служи на Властелина на Вселената, като че ли е един от ангелите. Разумът е това, което ще го отделя като човек.

И Ашем казал:

- Ако той започне да изпълнява Моята воля, той ще носи в себе си Б-жествения образ и ще царува над животните. Ако това не стане, той ще се лиши от Б-жествения образ и тогава не той ще господства над зверовете, а зверовете над него.

След това Всевишният сътворил човека.

И видял Б-г всичко, което направил и видял, че е много добро и било вечер и било утро, ден шести.”

източник

Истинската духовност има малко общо с ерудицията или превзетата интелектуалност. Всеки папагал може да реди сложни думички, нали? Тъй наречената духовност започва с прости неща като това да мислиш повече за другите, отколкото за себе си. Това е ключ към мъдростта и е почти единственото истински важно нещо, което съм казал в този форум.

Поздрави!

Не зная защо си нямам копче за плюсчета...

Истинската духовност има малко общо с ерудицията или превзетата интелектуалност. Всеки папагал може да реди сложни думички, нали?

Абсолютно съм съгласна.Понякога се чудя какви чудовищни обърквации настъпват при четящи,но не мислещи хора.

Не исках да разводнявам темата,просто на моменти не се сдържам.

Редактирано 28 август 201015 г. от Niкiта (преглед на промените)

Първо искам да благодаря на Нел за отговора на питането ми.А след това и на valentinus.И понеже в този си пост е засегнал поляризирането на телата-бих попитала тогава не е ли очевидно защо във "почти" всички религии и учения се забранява сексът без брак?!Благодаря още веднъж за отговорите.И това за четирите "неуспешни" опита-интересно е,понеже,доколкото знам Абсолютът е безгрешен,тъй че дали наистина са били "неуспешни"?!А и октим е пуснал интересни цитати...Тъй де-нали Едемската градина беше една?!Бог е само и единствено Един?!А и опитът за създаването на човека беше Един,или...?!А и как бихме могли да одухотворим материята?!Нещо странно ми е...Намасте.

Прости ми, че местя мнението ти тук, Блу, но предпочитам неангажиращ разговор пред официалности, спазване на "дневен ред" и етикет.

Това за четирите неуспешни опити се споменава почти във всички култури, създали своите митове за сътворението, а Адам(според Кабала) е един общ дух.

Стана ми интересно, че кабалистите обръщат специално внимание на първият ред от Тора:

"В начало Бог създаде небето и земята." Тъй като съдържа в себе си кратка поука. Изречението не е "Бог създаде..." Казват, че трябва да се научим на скромност, защото дори Бог не се е поставил в началото.

Редактирано 29 август 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Прости ми, че местя мнението ти тук, Блу, но предпочитам неангажиращ разговор пред официалности, спазване на "дневен ред" и етикет.

Това за четирите неуспешни опити се споменава почти във всички култури, създали своите митове за сътворението, а Адам(според Кабала) е един общ дух.

Стана ми интересно, че кабалистите обръщат специално внимание на първият ред от Тора:

"В начало Бог създаде небето и земята." Тъй като съдържа в себе си кратка поука. Изречението не е "Бог създаде..." Казват, че трябва да се научим на скромност, защото дори Бог не се е поставил в началото.

Нел,разбрах те. Но нали Бог е безкраен и винаги е бил,тоест Той няма нито начало,нито край!Но това с началото беше доста добро. А за поляризацията и това,че духовното е над телесното-ок,съгласна съм.Но,за да може човек да използва някои неща в себе си би следвало първо да ги е (пре)открил и да се е научил как,а омърсявайки себе си,и/или отдавайки цялата си енергия на някой друг/някои други-просто после ми е интересно как един такъв човек ще намери в себе си сили(и поне мъничко желание),за да се стреми към нещо различно от чисто физическото,и материалното.Защото-ок,материята е след духовното,ала-бала,но нека си спомним,че,за да се стигне до някакво духовно ниво първо се почва от най-долното с някои много редки изключения.Но определено това с одухотворяването на материята или пък влагането на духовното в материята си е доста важда дилема.Но кой знае,може и двете неща да ги има.Намасте.

Нел,разбрах те. Но нали Бог е безкраен и винаги е бил,тоест Той няма нито начало,нито край!Но това с началото беше доста добро. А за поляризацията и това,че духовното е над телесното-ок,съгласна съм.Но,за да може човек да използва някои неща в себе си би следвало първо да ги е (пре)открил и да се е научил как,а омърсявайки себе си,и/или отдавайки цялата си енергия на някой друг/някои други-просто после ми е интересно как един такъв човек ще намери в себе си сили(и поне мъничко желание),за да се стреми към нещо различно от чисто физическото,и материалното.Защото-ок,материята е след духовното,ала-бала,но нека си спомним,че,за да се стигне до някакво духовно ниво първо се почва от най-долното с някои много редки изключения.Но определено това с одухотворяването на материята или пък влагането на духовното в материята си е доста важда дилема.Но кой знае,може и двете неща да ги има.Намасте.

Страхувам се, че не те разбирам, Блу. Не познаваш ли хора, които в един момент за осъзнали преходността на материалното и са открили кои са истинските ценности, какво е щастието, свободата, любовта...

Страхувам се, че не те разбирам, Блу. Не познаваш ли хора, които в един момент за осъзнали преходността на материалното и са открили кои са истинските ценности, какво е щастието, свободата, любовта...

Нел,разбира се,че познавам такива хора.Мисля,че всеки един от нас познава.Но аз имам малко по-различни схващания за последните неща,които си написала.Просто казвам,че,ако приемем идеята,че човек обединява духовното и материалното-ако избере едното за сметка на другото-много е трудно после да възстанови баланса.Далеч съм от мисълта да осъждам,който и да е.Нямам това право!А и ок-в един момент човек се осъзнава и разбира преходността на нещата-какво правим,ако си е изгърмял патроните въпросният човек?!Просто по-трудно е измъкването от тинята...Все пак нека си спомним за чакрите и че някои личности успяват да преобразуват сексуалната енергия.

А за Адам и че според Кабала е един общ Дух-интересно.Но много духове станаха,включително и с планетарния(шегувам се).Намасте.

че човек обединява духовното и материалното-ако избере едното за сметка на другото-много е трудно после да възстанови баланса

Една друга гледна точка:

Допускаш че има и трето и тези две ги изоставяш за да сив третото.

Съгласи се, че може да има и такива неща, за които още не знаем... (:

Просто казвам,че,ако приемем идеята,че човек обединява духовното и материалното-ако избере едното за сметка на другото-много е трудно после да възстанови баланса.Далеч съм от мисълта да осъждам,който и да е.Нямам това право!

Блу, съденето си е за наша сметка и не опира до правата ни. Защото сме "блестящи" съдии на всичко около нас, но не и на себе си.

Привърженик съм на адвайта-недвойствеността, неразделянето, не отделям материята от духа(уча се да не ги отделям, най-точно казано).

Наскоро в открита християнска дискусия един многоуважаван университетски професор ме обвини, че говоренето ми за духовност и дух е „шекерено”. И как се осмелявам да говоря за духовност, когато толкова много бедни хора по света страдат!? И не духовност е имал предвид Исус, когато казва в Евангелие от Матея /5:3/ „Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството небесно”! В тази негова тъй позната фраза просто ставало дума за бедните и убогите, за нямащите достатъчно, като онези нещастни възрастни жени, които се навъртат около църквата.

Но тогава защо Исус говори точно за нищите ДУХОМ и какво точно е имал предвид? За да си отговорим правдоподобно на този въпрос, трябва да се върнем назад във времето и да видим какво е оригиналното значение на тези думи на арамейски език, езикът, който Исус е говорил. Думите, които той е употребил са „мискину б руху”, като това тяхно звучене се е запазило и днес в съвременния арабски език на Сирия. „Мискину б руху” са онези простосърдечни, непретенциозни и смирени пред Волята Божия хора. Това значение се потвърждава и в следващите блаженства, разкрити от Исус, и най – вече в „Блажени са кротките, защото те ще наследят земята”.

А кои са тези смирени и кротки хора, за които Бог ще разтвори дверите на Царството небесно? Та нали ценностите на днешното забързано време са точно противоположните – вместо смирен, бъди напорист и амбициозен, желай колкото се може повече и наведнъж; и вместо кротък - бъди агресивен и нападателен в стремежа си ти да си първият на опашката за благата на обществото – пари, власт, престиж, признание.

Тогава защо Христос ни говори тези „шекерени” приказки и дали той знае нещо повече от това, което ние, съвременните хора знаем? А и не само Христос е този, който ни говори за блаженството на Царството Божие, но и всички просветлени човешки същества, стъпвали по нашата хубава земя от древността до днес.

Джелалу-Д-Дийн Руми, суфи мистик, поетът на Бога, говори същата истина в прекрасните си стихове:

„Ако ти трябва купувач, който да ти плати в злато,

нима има по-добър купувач от Бога, О, мое сърце?

Той купува нашата мръсна торба, пълна с вещи,

и в замяна ни дава вътрешна светлина, запалена с Неговото величие.

Той получава разтапящият се лед на това смъртно тяло,

а дава царство приказно извън твоите представи.

Той взима няколко капки сълзи,

и дава духовна пролет толкова прелестна,

че дори захарта ревнува поради нейната сладост.”

- Руми, Maснави, [VI, 879-882; 886-887]

Когато едно човешко същество осъзнае своята неразривна връзка със своя Създател, то няма думи, които да могат да опишат блаженството на това духовно проглеждане. Тогава човек изведнъж разбира, че всичкото злато и богатства на този свят са просто прах, която не може да се сравнява със Създателя, защото няма друга реалност освен Него, Единствения и Неповторимия.

Само хората, които са успели да смирят умовете си с техните вечни стремежи за повече, с алчността за притежания, за постижения, както материални, така и духовни; хората, които са разбрали как да обезсилят вечно ламтящото си его, са тези, които са придобили чистото сърце, за което говори Исус: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.

Когато изпразниш ума си от неговите илюзии, проекции, ламтежи и амбиции, ти се смиряваш и се спускаш в чистото си сърце, където Бог вече те очаква. Само когато ти вече не си, когато старата ти личност и нейните заблуди престанат да съществуват, когато егото ти се разтваря като сутрешна мъгла в първите слънчеви лъчи, само тогава Бог се излива в теб. Но за да се случи това умиране на старата ти личност и повторното ти раждане като истинско и антентично човешко същество , ти трябва да си станал като празен съд, духом смирен и кротък.

Това смирение не е смирението на бедните, нито на богатите, защото и бедните, и богатите могат в еднаква степен да ламтят за притежания. Бедността или богатството са външни белези и повод за повърхностно разделение на хората, на основата на което много кръвопролитни войни и революции познава човешката история. Бог не дели хората на бедни или богати, той е Бог и на бедните, и на богатите. И едните, и другите са в еднаква степен подчинени на Неговата воля, защото Той е този, който дава и взима, който издига или смъква – бедният може да стане богат, а богатият да се събуди беден на следващата сутрин. А и кой може със сигурност да определи къде преминава разделителната граница между бедния и богатия?

Сам Исус казва:

„Ето защо Ви казвам, не се тревожете за своя живот, какво ще ядете или пиете; или за Вашето тяло, какво ще облечете. Нима животът не е по-значим от храната и тялото по-значимо от дрехите? Погледнете птиците в небето; те не сеят нито жънат нито събират сноповете на купи, и въпреки това Вашият небесен баща ги храни. А нима Вие не сте по – ценни от тях? Кой от Вас, като се тревожи, може да прибави с това дори и един единствен час към своя живот?

... И защо се тревожите за дрехи? Вижте как лилиите в полето растат. Те не работятт и не предат. И въпреки това, казвам Ви, дори и Соломон в цялото му величие не е бил облечен като нито една от тях. Ако този е начинът, по който Бог облича тревата в полето, която днес е тук, а утре вече ще бъде хвърлена в огъня, нима той няма да облече Вас много повече, О Вие, хора с малко вяра? Ето защо не се тревожете, казвайки, 'Какво ще ядем?' или 'Какво ще пием?' или 'Какво ще облечем?' Защото неверниците тичат подир всички тези неща, а Вашият Небесен баща знае, че Вие се нуждаето от тях. Затова търсете първо Неговото царство и Неговата правда и всички тези неща също ще Ви бъдат дадени. Ето защо не се тревожете за утре, а оставете утре да се тревожи за себе си. Всеки отделен ден си има достатъчно свои тревоги."

Не в тревогата за насъщния е блаженството, а в чистото сърце, смирено и кротко, поело по пътя на най-голямото богатство на света – Бог. Защото има ли по-голямо богатство от Него, Всеобхватния, Вседържителя на всичко?! Когато Той Е, нищо друго не е.

И Неговото царство е Царството на Духовността, която, колкото и да пренебрегваме и да се опитваме да забравим, защото, видите ли, не се вписва в програмата с високите цели за постижения, признания и богатства, подир която тичаме до сетния си дъх; всъщност е винаги в нас и ни е вътрешно присъща. Царството небесно вътре в нас е, „и ако кажете, че светилището на Бог е в небесата, то птиците щяха да стигнат там преди Вас. И ако кажете, че то е в морето, то рибите щяха да стигнат там преди Вас. Знайте, че небесния свят е както във Вас, така и извън Вас, и ще познаето това, което е извън Вас чрез това, което е вътре във Вас. Когато намерите Светлината вътре в себе си, Вие ще познаете така, както сте познати. И тогава Вие ще разберете, че сте деца на Живия родител и Вашата съдба е да БЪДЕТЕ, така, както Той Е. Човекът, който не познава себе си, е беден в Дух, защото такъв човек е предизвикал собствената си бедност.”- Исус

Духовността е това умение да се вгледаме в себе си, да се завърнем към себе си, към центъра на Вътрешното си същество, където Царството небесно ни очаква, за да ни разкрие тайнствата и блаженствата си. И тогава няма да делим хората на бедни и богати, просто защото няма да делим хората изобщо, а ще знаем, че ние всички сме Едно и от Единия. Тогава милосърдието и състраданието ще се естествена проява на нашата същност и съпричастност към това, да бъдем човешки същества, чеда на Бога. Защото всички ние сме негови деца според Христос, "и докато не станем като малките деца, няма да можем да узнаем значението на Живота, защото нашите умове трябва да бъдат изчистени от всички заблуди и фалшификации на този свят, за да можем да бъдем научени на Вечната истина.”

Блажени са хората на Духовността - смирените, кротките, чистите по сърце и миротворците, търсещите Истината, защото тяхно е Царството небесно!

Не мога да бъда съгласен с теб. Бунт, а не смирение. Бунт в името на по-доброто. Бунт срещу злините, в името на добротата. Виждаш ли, виждам твоите цели, съпоставям ги с моите. Аз в богу не вярвам, справедливост желая тук и сега.

Нима животът не е по-значим от храната и тялото по-значимо от дрехите? Погледнете птиците в небето; те не сеят нито жънат нито събират сноповете на купи, и въпреки това Вашият небесен баща ги храни.

Явно противоречие между изказано и действително. Българска поговорка-"Лозето неще молитва, иска мотика". А прекалено много гладни, прекалено много несправедливости.

Защо бог да дава на едни богатство, на други бедност, ако може всички да са добре? Нима не е садистично да остави човек да няма късче хляб за утрешният ден и да изпадне в ужаса да гледа собствените си деца умиращи от глад, неспособен да направи нещо? За мен най-висшите неща трябва да бъдат постигнати от хората.

Не, не смятам че съм бездуховен. Искам справедливост, моята справедливост минава през бунта, през действието, не през бездействието, през смирението. И изглежда съм по-духовен от всеки бог, аз искам всички да са добре, да царува справедливост.

Няма "духовност". Има живот. "Духовен" и "Недуховен" са само етикети, с които го разделяме и осъждаме едни неща за сметка на други неща. Ще си позволя да изкажа личното си убеждение относно живота, вселената и всичко останало Раждаме се чисти и невинни, със съзнание, което е като бял лист, и възприемаме всичко около нас като една игра. Това, разбира се, не продължава дълго - идва време да пораснем и да отхапем от забранената ябълка - познанието. Порастваме и ставаме подвластни на всички стереотипи - добро и зло и т.н. Това е нужно, иначе цял живот бихме били деца, а животът е река, т.е. развитие. Само че проблемът е, че докато се държим и мислим като "възрастни", всъщност изпускаме нещо. И дълбоко в себе си усещаме някаква липса. Опростили сме живота до баналната борба за оцеляване, впримчени сме в безброй закостенели предразсъдъци и навици, отъждествяваме се с много неща, които всъщност не са реални. Всичко това ни прави нещастни. Понякога се вкопчваме в понятия като духовност и знание, само и само за да нахраним егото си и да измислим основателна причина за собственото си съществуване... Но целта е съвсем друга - преминавайки през всички тези неща и придобивайки съответната опитност, отново да си възвърнем тази простота и яснота на съзнанието, която сме имали като деца. Само че този път тя ще е със съвсем различно качество... Отново да си върнеш чистотата и невинността, но след като си минал през всички заблуди и страдания. Примери и аналози в почти всички религии има много. Това е моето мнение, и смятам, че да се вкопчваме в понятия като "духовност" е всъщност поредната проява на егото ни. За финал - моя любима дзен поговорка : Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките — реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките — реки.

Не мога да бъда съгласен с теб. Бунт, а не смирение. Бунт в името на по-доброто. Бунт срещу злините, в името на добротата. Виждаш ли, виждам твоите цели, съпоставям ги с моите. Аз в богу не вярвам, справедливост желая тук и сега...Българска поговорка-"Лозето неще молитва, иска мотика". А прекалено много гладни, прекалено много несправедливости.

От толкова много копаене на лозета и от толкова много войни и битки все в името на доброто, какво се промени - станаха ли бедните по-малко?! Или гладните?! И не Бог е този, който сее глад - Бог е създал цялото това изобилие, което те заобикаля - само погледни наоколо и ще разбереш веднага, че Бог не е скъперник - Той създава от всичко по много и за всички.

Хората са тези, които ламтят, които са алчни, на които все не им стига, за които все тревата на съседа е по-зелена.

Защото всеки иска "своята справедливост" и не зачита онази, върховната справедливост, справедливостта на Този, който ни е създал.

Лао Дзъ казва: Богат е онзи, комуто стига той самият.

И наистина, какво по-голямо богатство от теб самия, от живота, който ти е даден с нищо незаслужен дар, от въздуха, който дишаш всяка сутрин.

Когато вървя по улиците и срещам помръкналите погледи на тези, които в ума си не престават да броят и пресмятат какво имат те и какво съседите, ми се ще да им извикам, да ги разтърся за ръката и да ги събудя от кошмарния им сън – „Вижте се! Осъзнайте се! Нима не виждате колко много имате!? Имате най-ценното, имате себе си, съществото си! Имате Живот – този безценен и с нищо незаслужен дар от Бога! Всяка сутрин слънцето изгрява специално за вас, виждате небето и звездите, дишате, съществувате! Нима дебелата банкова сметка може да ви даде всичко това?!”

Дърветата нямат нужда от пари в банката, за да се отрупат с цветове и да ги положат в благодарност в нозете на съществуванието, кравата или кучето нямат нужда от положителен банков баланс, за да са щастливи. От всички божии творения само човекът е мизерен и нещастен, никой друг. Само човекът е забравил кой е, загубил се е по пътя и се опитва да се намери в това, което е навън – пари, власт, признание, притежание.

Всяко дете се ражда щастливо и изпълнено с жизнената енергия на съществото си. Но по-късно родители, учители, църквата, обществото го обуславят и впримчват в примката на амбициите, идеите, алчността да притежава като условие за щастието му. Внушава му се, че да е щастливо сега такова, каквото е, свободно и неубословено, е грях.

Защото един щастлив човек е труден за манипулиране. Та той е щастлив такъв, какъвто е създаден от Бога, защо му е да се променя, да обслужва чужди интереси, да води чужди войни, да служи на чужди каузи!? Щастливият човек, познал своята Божия същност и изпълнен с благодарност към Съществуванието, затова, че Е, е невъзможно да поробиш. Такъв човек ще живее своя живот и ще остави и другите да се наслаждават свободно на собствения си живот. Той нито ще пороби, нито ще позволи да бъде поробен. Само такъв свободен и автентичен човек е истинският религиозен човек – като Исус, като Лао Дзъ, като Буда, като Ошо.

...

Прекалено често споменаваш в постовете си други хора, които явно са ти пример за подражание... В стила ти на писане си личи, че си чела Ошо, много от нещата, които пишеш, са преразказ на пасажи от книгите му... В Ошо нема лошо, работата е там, че позоваването и сляпата вяра в други авторитети е обида за самата теб...

Прекалено често споменаваш в постовете си други хора, които явно са ти пример за подражание... В стила ти на писане си личи, че си чела Ошо, много от нещата, които пишеш, са преразказ на пасажи от книгите му... В Ошо нема лошо, работата е там, че позоваването и сляпата вяра в други авторитети е обида за самата теб...

Написаното от мен е написано от мен.

И да - обичам Ошо, и Исус, и Лао Дзъ, и Буда и много други ценни просветлени същества и ги нося в сърцето си. Защото те ме поведоха по Пътя към себе си.

Написаното от мен е написано от мен.

И да - обичам Ошо, и Исус, и Лао Дзъ, и Буда и много други ценни просветлени същества и ги нося в сърцето си. Защото те ме поведоха по Пътя към себе си.

С такава тълпа в сърцето ти как ще се намериш...?

Правилно - с тази тълпа в сърцето на Aliya ще вземе да й се запуши аортата и после - инфаркт.

Редактирано 29 юни 201114 г. от Magus Phantom (преглед на промените)

Правилно - с тази тълпа в сърцето на Aliya ще вземе да й се запуши аортата и после - инфаркт.

Вчера по TNT гледах интересно предаване за суфите и школата им в Мевляна. Танца на дервишите разказва сътворението, падението и завръщането в Бог. Облечени в черни наметала, които символизират земята, света, личността, те се покланят един на друг поединично, захвърлят черните одежди и пристъпват към своя танц в бели, светли одеяния – символ на мира. Позицията при танцуването разказва за живота и смъртта – кръга, в който танцуват. Положението на ръцете – едната обърната надолу, другата – с разтворени към небесата пръсти разказват произхода на човека – пръстта и пътя му към Бога. Танцуващият дервиш е символ на връзката между земята и вселената, между човека и Бог. Танцуващият в центъра на кръга дервиш символизира слънцето, външния кръг около него – луната. Останалите дервиши са планетите. В края на танца… няма нито слънце, нито луна, нито земя… има само единение. Групата започва своя танц след позволението на Шейха – техния учител. Шейха е онзи, който е преминал третата степен на учението суфизъм и в него свети новоредания божествен човек, освободен от притискането на егото, личността и кармата. Той никога не говори. За него съществува единствено божествената тишина…

Преди да започне танца онагледено показаха част от него, като филм - човекът е създаден от кал, Създателя е изваял една красива делва, която е препълнена, с човешко. Тя непрекъснато се движи, постоянно се върти. Трябва да спре, да се излее и да последва единственото си движение - да поема живата вода на Бога. Едва тогава...

Края на танца бе също онагледен - на гърдите на дервиша проблясна слънце, точно където се намира сърцето му...

С такава тълпа в сърцето ти как ще се намериш...?

Не можеш да наричаш един Буда, един просветлен човек тълпа - това е противоречие на термините ти!

Буда е този, който вече не е част от тълпата на другите; този, който е намерил себе си, завърнал се е у дома, в душата си. Такъв човек е автентично себе си, ярка индивидуалност, която никога вече не може да бъде част от сляпата тълпа на овчедушни последователи или роби на структури, институции, организации.

Тълпата е сборище от неосъзнати и непрогледнали за Божията истина, никога от Буди. Един Буда застава сам и Бог с него. Просветленият човек няма нужда от мнозинството, той винаги е сам, но не самотен. А когато две или три просветлени същества са заедно, то тогава те не са двама или трима, те с Единият и от Единия. Бог е в тях.

Както Бог е и в моето сърце - Ошо, Буда, Лао Дзъ, Исус са просто съдовете, в които Бог се е излял!

Редактирано 30 юни 201114 г. от Aliya (преглед на промените)

Не можеш да наричаш един Буда, един просветлен човек тълпа - това е противоречие на термините ти!

Буда е този, който вече не е част от тълпата на другите; този, който е намерил себе си, завърнал се е у дома, в душата си. Такъв човек е автентично себе си, ярка индивидуалност, която никога вече не може да бъде част от сляпата тълпа на овчедушни последователи или роби на структури, институции, организации.

Тълпата е сборище от неосъзнати и непрогледнали за Божията истина, никога от Буди. Един Буда застава сам и Бог с него. Просветленият човек няма нужда от мнозинството, той винаги е сам, но не самотен. А когато две или три просветлени същества са заедно, то тогава те не са двама или трима, те с Единият и от Единия. Бог е в тях.

Както Бог е и в моето сърце - Ошо, Буда, Лао Дзъ, Исус са просто съдовете, в които Бог се е излял!

Това безспорно е така но в личната ни съдинка как да влезе нещо просветлено ако сме я напълнили с представи за просветлените и просветлението.

Човек трябва да се избави от всичко в което вярва, включително и от себе си, защото себето е тежестта му а вярата му е от себето.

БГ:

Пета глава

16

Ако унищожиш невежеството

с мъдростта на атмана в себе си,

тази мъдрост подобно на слънце

ще освети върховния Брахман.

17

Който стане единен с него,

с ум и разум насочен в него,

веднъж прогонил греха чрез мъдрост, _

достига покоя в свръхдвижението.

18

В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,

както и в крава, и в слон, и в куче,

и в дрипльо, който се храни с кучета —

мъдрият вижда във всички Едното.

Всичко е Светло; Всичко е/Съм Бог/Аз

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=4UPbJG2VO4A

(йод-хе-вав-хе) = "Аз; не Аз; Аз & не Аз;..."

================================================================

представи за просветлените и просветлението

просветлени / непросветлени = две полярности

Дуални представи, породени от дуално съзнание, което разделя (двойственост) света (и аспектите му) на такъв и онакъв.

Спри, замълчи ум, умри...

Филипяни 1:21

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

Римляни 6:8

Ако ли сме умрели с Христа, верваме че ще и да живеем с него;

Колосяни 3:3

защото умрехте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.

Римляни 12:1

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Исая 53:12

За то ще му дам дял с големите;

И със силните ще раздели корист,

Защото предаде себе си на смърт,

И с престъпници се счете;

Римляни 16:24

Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 18

10 Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.

11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:

12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.

13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.

14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.

Матей 3:9

и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

Редактирано 30 юни 201114 г. от rurk (преглед на промените)

...

„И тъй, казваме, че човек трябва да е толкова беден, че да не е място и да няма в себе си място, където Бог да действа. Оставянето на такова място би означавало да се запазят различията. Затова моля Бога да ме освободи от Бога“

М. Екхарт

„И тъй, казваме, че човек трябва да е толкова беден, че да не е място и да няма в себе си място, където Бог да действа. Оставянето на такова място би означавало да се запазят различията. Затова моля Бога да ме освободи от Бога“

М. Екхарт

Или инак казано:

И винаги кагато в мен съзирам/разпознавам дуалното съзнание, аз моля Бога да ме избави от него и да ме въведе в Единството на нещата, където ще съм Бога ми.

Но, разбира се, да се познае Пуруша/Атман/Брахман/Буда природата и т.н. - това е само една стъпка от Пътя.

Следваща стъпка е човека да се отъждестви с въпросното, "загубвайки своите граници"/себе си. Това се нарича "смърт", или Самадхи (Нирбиджа).

До преди това е властвал ужким царя/"княза на този свят" (его-то, аз-а, концепцията/чувството за индивидуалност), след това властва Царя на Царете. "Царят е мъртъв. Да живее Царят!"

Това обаче отново не е края на Пътя, а е само част от него. До тук положението се обрисува с двете първи букви от Свещенната тетраграма () - "Йод" и "Хе", или "аз" и "не аз", като второто е Светлината на Просветлението - Самадхи, Шаббат, Нирвана и пр. казано.

Пътят продължава с т.н. "трета стъпка", или с появата/раждането/оформянето/изграждането на "Меркаба". В Дао се нарича "Да събереш Небето и Земята", а в Християнството е познато като слезането/снизхождението на Небесният Йерусалим/Царството Божие и на земно ниво, дето е описано от Йоана в "Откровение".

Това е изразено с третата буква от Свещенната тетраграма - "Вав", или "аз & не аз".

Чак тогава се оформя т.н. "Златно тяло" ("Сварна дехам") описано от Рамалинга Свамигал.

Но и това не е края на Пътя. Следва още една буква от Свещенната тетраграма, която описва преминаването в света на Безсмъртието, вън от Сансара.

Редактирано 30 юни 201114 г. от rurk (преглед на промените)

След поста на Рурк спокойно можете да затворите темата...

„И тъй, казваме, че човек трябва да е толкова беден, че да не е място и да няма в себе си място, където Бог да действа. Оставянето на такова място би означавало да се запазят различията. Затова моля Бога да ме освободи от Бога“

М. Екхарт

С други думи казано - само когато човек вече не е, Бог идва! Само когато старата ти личност е изчезнала, старият "ти" е умрял, Бог може да влезе.Когато ти вече не си, Бог Е!

Теб вече те няма, ти си само празен съд - като Исус, като Ошо, като Буда - в който Бог се излива!