— Затвори си очите! — За нищо на света — невъзмутимо отвърна той и дори се усмихна. — Ти си дяволска приятна гледка за човек, който току-що се е събудил, скъпа. Защо не се обърнеш, за да мога по-добре да ти се насладя? — А ти защо не вървиш по дяволите! — възмутено извика тя и грабна първото попаднало й нещо — широка долна фуста — и бързо я нахлузи през глава. — Не трябва ли първо да си обуеш гащичките? — Можеше да се закълне, че долови в гласа му присмехулни нотки. — Млъквай, ГЛАВЕН. — Предполагам, че ще смъкнеш надолу това нещо, нали? Тя задържа фустата на гърдите си, така че поне горната част на тялото й да е покрита. — Има много да чакаш! ГЛАВНАТА въздъхна тежко.  скръцна със зъби и издърпа една долна риза. Ала след като направи няколко безуспешни опити да я облече, разбра, че не може да я пристегне върху дебелата фуста. — Твоята скромност отива твърде далеч, ГЛАВНА. Нали си обърната с гръб към мен, по-добре пусни фустата надолу. Младата жена осъзна, че е смешна. Той едва ли виждаше нещо, тъй като разпусната й коса закриваше голия й гръб. Така че дръпна фустата надолу, покри гърдите си с дантелената долна риза и бързо завърза връзките. Но когато посегна към роклята си, зърна отражението на ГЛАВНИЯ в огледалото на тоалетната й масичка, поставено под ъгъл спрямо гардероба. Очите му бяха вперени в огледалото и явно пред погледа му се откриваше чудесна гледка към гърдите й. Тя рязко се извърна. — Ти, подъл кучи… — И за какво е цялото това възмущение? — спокойно я прекъсна той. — Аз имам пълното право да гледам. — Как ли пък не! Ние ще се разведем и то колкото е възможно по-скоро! Той се бе облегнал на лакътя си. При последните й думи се отпусна назад и се загледа в тавана. ГЛАВНАТА  го възприе като заслужена победа. Бързо облече роклята си, но цялата трепереше. Съпружески права! Той се осмеляваше да й говори за своите права, след като прекрасно знаеше, че бракът им не е законен — или поне щеше да бъде, ако не се бе вмъкнал в леглото й.

Джоана Линдзи - Ангел на греха.

Да! Ти си

Два часа по-късно тя се събуди от мъчителна болка в гърба. Стисна зъби и я изчака да премине. Вместо това, болката стана още по-нетърпима.

УУУ се обърна към ХХХ. Той спеше дълбоко. Не искаше да го буди — беше работил през целия ден и трябваше да си почине. Не биваше да го безпокои.

Бавно се освободи от прегръдката му. С изкривено от болка лице се придвижи с усилие към ръба на кревата. Привдигнала се бе на лакти, когато ХХХ се събуди от някакъв кошмар. Сърцето му биеше лудо, главата му се въртеше.

— Господи, не! — извика той при вида на болката върху нейното бледо и измъчено лице.

— ХХХ… Помогни ми! — простена тя.

— Ще ти помогна, любима! Ей сега ще ти помогна!

ХХХ бързо нахлузи панталоните си и изскочи в коридора. Викна прислугата с такъв силен глас, че навярно и глухите го чуха. Доста изплашен, той побърза да се върне при УУУ. Нежно облегна главата й на рамото си и я увери, че всичко ще бъде наред.

Кармелита пристигна първа по халат и сплетена за през нощта коса. Закима тревожно, когато ХХХ й каза, че УУУ, изглежда, започва да ражда. Блантън и Кепи се появиха секунди след нея, задъхани от вълнение.

— Доведете доктор Лидет! — викна им ХХХ.

Докторът пристигна след час. Болките на УУУ се засилваха, но тя хапеше устни и се опитваше да не вика. Надяваше се, че скоро ще престанат.

Но болките продължаваха.

На следващото утро ХХХ все още крачеше тревожно пред затворената врата, докато УУУ се гърчеше, неспособна да сдържа стенанията си. Ужасните болки минаваха през нея и я оставяха слаба, плувнала в пот и уплашена.

Септемврийското слънце се издигна в не**то и денят стана горещ. Кармелита трябваше да сменя час по час подгизналата нощница на УУУ.

Доктор Лидет говореше на мисис Бърнет с нисък, успокоителен глас, сякаш всичко вървеше нормално. В действителност се боеше, че може да изпусне и нея, и детето. Когато към десет часа излезе от стаята на родилката, за да вземе глътка свеж въздух, бе принуден да признае пред ХХХ, че жена му и детето му са в опасност.

Със застинало от болка лице ХХХ му каза:

— Трябва да спасите УУУ дори ако това означава да загуби бе**то. Чухте ли ме, докторе? Не мога без нея! Не мога!

ХХХ остави зяпналия от изумление доктор и се втурна в стаята при измъчената си съпруга. Стиснала очи, за да понесе следващия пристъп на болка, УУУ ги отвори, когато чу мъжът й нежно да произнася името й.

— ХХХ — промълви тя. — Страх ме е!

— Не се бой! — взе ръката й и коленичи до леглото. — Аз съм тук. Ще бъда с теб до края!

И направи точно това.

Остана до леглото на УУУ по време на ужасното изпитание, като целуваше мокрите й от пот слепоочия, държеше студените й ръце, милваше бледото й лице. И я молеше безмълвно да не го оставя. Борбата на живот и смърт продължи през целия дълъг горещ ден, тъй като отслабналата, намираща се почти в безсъзнание УУУ не можеше да изхвърли детето от омаломощеното си тяло.

ХХХ гледаше измъченото й, лъснало от потта лице и се проклинаше, че й бе причинил всичко това. Молеше се за живота й, по-скъп от неговия собствен. Шепнеше й отново и отново колко много я обича и боготвори.

В края на дългия ден на изток се оформиха огромни гръмотевични облаци. Слънцето се скри и скоро се разнесе свежият мирис на дъжда. Светкавици прорязваха не**то, затрещяха гръмотевици, ламаринените черчевета задрънчаха.

Когато дългоочакваният дъжд най-после започна, УУУ роди бе**то.

Мъничко, с червено личице и напълно оформено телце, новороденото писна — достатъчно високо, за да го чуят въпреки дъжда — и увери тревожните си родители, че дробовете му са силни и здрави.

 

Познато, познато, но... Жокерче?