Аааа, тази е лесна "Ангелите не плачат" Аманда Стивънс. Едно от малкото арлекинчета, които съм препрочела няколко пъти.

Точно Давай!

— Целият този разговор...

— Нали?

— ... е нелеп. Той е...

— Нали? — гласът му звучеше глухо.

— Да! — изкрещя тя.

ХХХ получи отговора, който искаше, и той го задоволи. Но само частично.

— Но се страхуваш от реакцията си. И от това, което ще поискам да направя после..

— Да — прошепна тя.

В следващия миг УУУ усети как лека-полека я завладява ужас. Той щеше-да я накара да му каже! Щеше да измъкне цялата отвратителна истина!

— Искам да знам кой и какво ти е сторил — настояваше ХХХ, — та трябва да стоим тук и да водим този смешен разговор, вместо да сме горе и да се любим. Искам да знам защо не мога дори да те погаля.

— ХХХ... — В гласа й имаше пълно отчаяние. Никога не го беше молила по такъв начин. Но той пренебрегна молбата й и продължи:

— Не е нужно да те галя, УУУ, но трябва да знам защо не мога.

Очите му настояваха да чуе истината, която тя не искаше да признае. УУУ се обърна и остави чашата на количката.

В стаята отекна тъпия звук от удар на дърво и стъкло. Не можеше да му каже. Не можеше. По-скоро щеше да го загуби, заради отказа си да говори.

— Намери си друга жена, ХХХ — с безизразен глас каза тя. Той гневно прекоси стаята, хвана грубо ръката й и я завъртя срещу себе си.

— По дяволите! Не искам друга! Искам теб! — ХХХ усети как цялото й тяло се стегна, как всеки мускул в нея се превърна в камък. Той беше изненадан и обиден от реакцията й. — Боже, УУУ, държиш се така, сякаш искам да те изнасиля!

Думата сякаш я зашлеви. Очите й се разшириха. Лицето й пребледня като платно. Тя цялата се разлюля.

В този миг той разбра. В един-единствен миг той проумя. И сякаш в подкрепа на адското разкритие, в съзнанието му се занизаха откъслеци от разговори и мисли. Не се чувства спокойно с мъже... трепери при докосване от мъж... страхува се от мен... от собствената си сексуалност... двойни брави на вратата... изнасилване... изнасилване... изнасилване!

— О, Господи! — прошепна ХХХ и бавно отпусна хватката си.

Първата му реакция беше да отхвърли мисълта, после го завладя сляп изпепеляващ гняв. За първи път в живота си усещаше, че е в състояние да убива. Да убива безмилостно и само с голи ръце. Стомахът му се сви на топка от странно усещане, сякаш той самият е бил насилен. Изпита напълно необяснимо чувство на вина. Какво, за Бога, е правел, той самият, докато са изтезавали УУУ?

Лицето на ХХХ в този момент бе така безизразно, че по гърба на УУУ пропълъзяха ледени тръпки. Тя се обърна към количката. Взе бутилката с уиски. Опряното на ръба на чашата гърло звънна в треперещата й ръка. УУУ отново глътна питието, на един дъх. Наля си още веднъж и изпи съдържанието на чашата също така стремително.

Редактирано 10 декември 201213 г. от poisonn (преглед на промените)

Абе душо, от време на време пишеш с адски дребен шрифт - хич и не се дзверя да те чета. Може ли нещо по въпроса са сториш, моля.

Редактирано 10 декември 201213 г. от Plqsak (преглед на промените)

Абе душо, отвреме навреме пишеш с адски дребен шрифт - хич и не се дзверя да те чета. Може ли нещо по въпроса са сториш, моля.

Извинявам се, явно е от копи-пейста.

Да съхраниш мига - Сандра  Кенфийлд?

Ти си.

Цитатът е от исторически роман.

 

"Изпълнена с нежност и топлота, Главната затвори очи, напълно предавайки се в силните му ръце. Той наведе глава, целуна слепоочието й и я погали по гърдите. Докосването на устните му я възпламеняваше, оставяйки горещи следи по лицето й, а пръстите му се плъзнаха под дрехата й.

Потънала в дълбокия океан на усещанията, тя изобщо не се възпротиви, когато устните му се сляха с нейните, а ръцете му я притеглиха още по-близо към тялото му. Роклята й се свлече на земята и тя не изпита никакъв срам от обстоятелството, че е гола пред него, защото в следващите секунди и той се освободи от дрехите си.Главният нежно я положи в леглото — мускулестите ръце и рамене на съпруга й изглеждаха като излети от бронз на светлината на свещите. Младата жена обви ръце около врата му, пръстите й се заровиха в къдриците му и устата му се притисна в нейната. Езикът му потърси пролука между устните й и тя го прие с желание, предоставяйки му своя. Невинният й плам, ласките й и огнената й страст бяха нещо, на което изгладнялото за сласт тяло на Главния не можеше да се съпротивлява. Той повдигна бедрата й и проникна в нея, докато тялото му се извиваше, опитвайки се да се слее с нейното.

Тя отдръпна устни от неговите и херцогът изпъшка разочаровано, мислейки си, че я бе поуплашил с необузданата си страст. Обаче щом отвори очите си, видя, че на лицето й не е изписано отвращение или болка, а възхищение. Главната задвижи ханша си в унисон с неговите тласъци и той изохка от удоволствие, след което пръстите й пробягаха по лицето му, изследвайки всяка извивка. Заляха го изумление и нежност, когато тя изведнъж се завъртя и го обърна по гръб, без да отделя тялото си от неговото, и той изстена, щом устните й се затвориха над зърното на едната му гръд."

Лесно.

Джудит Макнот - Кралство на мечтите.

Мерси, че ми напомни за нея, отдавна не съм я препрочитала!

 Хайде,  топката е у теб.

Мерси!

Съвременен роман:

 

На сутринта тя се събуди и го видя напълно облечен, застанал до прозореца. Сякаш усетил погледа й, се обърна и тя прочете мъка по лицето му. Той се приближи към леглото и седна до нея.

— Аз… Аз исках да си отида, докато спиш — каза й той. — Само че реших, че трябва да се сбогувам с тебе.

Тя остана безмълвна. Очите й се пълнеха със сълзи. Той я целуна леко. После обаче целувката им стана по-дълбока, дълга и изпълнена с копнеж.

— Не си отивай! — прошепна му тя.

— Трябва. Ако някога отново те нараня… — той се изтръгна от ръцете й. Изправи се и тръгна към вратата.

Тя замря, а сърцето й лудо биеше. После скочи, навлече хавлиения си халат и хукна след него.

Той вече беше излязъл на двора и вървеше по алеята към портата.

— Ти, глупак такъв! — извика тя след него и той спря, целият напрегнат. — Как може да се държиш като истински глупак! ХХХ, кълна се, че единственият начин, по който можеш да ме нараниш, е да ме изоставиш! Мога да понеса всичко, всичко на света, ако си с мен. Не разбираш ли? ХХХ, обичам те. За Бога, не си отивай отново от мен. ХХХ, имам нужда от теб! — тя спря за миг, после тихо добави: — Завинаги, моя любов.

И зачака сякаш безкрайно дълго, а той все така стоеше на едно място.

После се обърна и се затича към нея. Когато я достигна, коленичи и притисна глава към корема й.

Пръстите й ровеха в косата му. После тя повдигна главата му към себе си и прошепна:

— Моля те, не ме оставяй пак, моля те.

— Наистина ли мислиш, че ще можем да бъдем пак заедно?

— Убедена съм.

— Характерът ми е ужасен.

— И моят. Но това не пречи, ХХХ, не виждаш ли? О, ХХХ, ти никога не си загубвал контрол над себе си, никога, никога! Само че след това, което се случи, си помисли… живееше с убеждението… ХХХ, това просто не беше вярно! О, ХХХ…

Той се изправи и я вдигна на ръце. После я погледна право в очите и изрече:

— УУУ, обичам те. Завинаги!

Тя се усмихна и докосна лицето му.

— Добре. Можеш отново да се ожениш за мен. И то бързо. Нали? Стига сме живели в грях. Дори ще поканя Марла на сватбата.

— Аз пък ще позволя на Аксел да дойде. Можем да ги запознаем.

— Да — отвърна УУУ.

Той затвори очи, после отново ги отвори.

— УУУ, страх ме е!

Нейните очи се разшириха. Него никога не го беше страх. Тя го обичаше и заради неговата прямота, за толкова много неща.

— И мен също — прошепна тя. — Но не виждаш ли? Това няма значение, щом сме заедно.

"Завинаги, моя любов"

Хедър Греъм Позесъри

Абсолютно! Ти си.

Извинете за закъснението, зима... какво да се прави   

Ето новата загадка, с много помощ от приятел

 

"— Капитан „Глупак” — лорд „Серсема” наклони главата си леко за поздрав. „Слугата” можеше само да се възхити на тактиката на лорд „Серсема”. По-рано „Слугата” бе извикал откъм палубата, че има неотложен въпрос за решаване, което накара екипажа на другия кораб да снижат платната си и да се приготвят за посещение. Но лорд „Серсема”току-що бе успокоил Капитан „Глупака” със своя сърдечен поздрав. За да го остави неподготвен за нападението … Лорд „Серсема”отправи първия залп като извади официалните документи от вътрешния джоб на сакото си и ги постави на бюрото. Капитан „Глупака” го погледна любопитно, повдигна ги и зачете единия, при което веднага се намръщи. Лорд „Серсема” не го изчака да приключи с четенето: — Както виждате, до вниманието ни достигна, че транспортирате невинен мъж. Следва веднага да го освободите и да ми го предадете. Капитан „Глупака”не отговори веднага. Продължаваше да чете, след което очите му се разшириха. — Един от затворниците е благородник? Грешки от такава величина не се случват, лорд „Серсем”. Няма човек с такова име на кораба ми. — Не съм си и помислял, че сте глупав — отбеляза лорд „Серсема”  сухо. — Но ще приема, че вече напълно разбирате последствията от участието си в този заговор, затова не ви виня, че се опитвате да го отречете. Лицето на Капитан „Глупака”почервеня: — Наистина, нямам представа за какво говорите. Мога да ви покажа списъка. Всеки затворник в трюма е описан и е налице. — Тогава изръмжа на моряка, който ги бе придружил: — Иди да ги преброиш. — Остани на мястото си — лорд „Серсема”отмени изречената заповед с тон, който парализира мъжа от екипажа. — Вижте сега… — Капитан „Глупака” започна да се бунтува. — Не смятате настина, че ще ви дам възможност да скриете доказателствата, нали? — Не ме обиждайте повече от това, Лорд „Серсема”. — Или? „Слугата” изпъшка вътрешно. Лорд „Серсема”  трябваше да показва превъзходството на по-висшестоящ офицер в тази битка, а не да смазва с гюлета, но „Слугата”  трябваше да се съгласи, че зет му бе привикнал да прави второто. Лорд „Серсема” не остави възможност на мъжа да отговори и добави: — Не мислите наистина да ми се противопоставите, нали? — Изведнъж сграбчи моряка до него за ризата, повдигна го и стовари як юмрук в лицето му. Остави човека да се свлече бавно на пода, вече в безсъзнание, преди да погледне към Капитан „Глупака” отново и да каже с ясна заплаха в гласа: — Не ви съветвам да го правите. — Това е безчинство — Капитан „Глупака” повиши глас, но в изявлението му липсваше ожесточеност. — Съгласен съм. Благородниците на страната не получават такова отношение, без значение какви са престъпленията им. Наясно сте с това, нали? — Разбира се. — Много добре. Въпреки точната си преценка, ще приема, че може би действително не знаете нищо за случая. Предполагам, че синът на графа може да ви е бил предаден с фалшиво име, може дори да е бил в безсъзнание и вследствие на това, неспособен да поправи нанесеното му оскърбление, преди да е станало прекалено късно. Въпреки че — добави лорд „Серсема”разумно — по-вероятно е да е крещял кой е в действителност достатъчно силно, че да бъде чут чак в Лондон. — Пазачите не биха му повярвали — каза Капитан „Глупака” бързо, явно предпочитайки последната версия на лорд „Серсема” в случай, че трябваше да предаде затворника си. Беше достатъчно глупав, обаче, да опита още веднъж да избегне това, като добави: — Ще разпитам пазачите веднага. Ще видите, че някой е бил информиран погрешно относно местонахождението на лорд „Нещастника”. — И ще изгубите още от времето ми? Не мисля. Имате три варианта. Предайте лорд „Нещастника”веднага и може да успеете да уредите получаването на комисионна, като се върнете в родината. Доста се съмнявам, че ще стане, но съм сигурен, че този вариант е по-приемлив от арестуването ви на следващото пристанище. — Нямате тази власт! — Съмнявате се в титлата ми, така ли? Предполагам не сте чували за семейството ми? — Тогава лорд „Серсема” добави с потресен тон: — Мили Боже, трябва ли наистина да споменавам имена? „Слугата”  почти се изсмя. Но опитът на лорд „Серсема”  да намали напрежението, ако това целеше коментарът му, проработи. — Това не е необходимо — каза Капитан „Глупака”. — Семейството ви е добре познато, лорд „Серсем”. Нека преминем към трюма да проверим дали този липсващ лорд погрешно е качен на моя кораб. — каза Капитан „Глупака”, отстоявайки невинността си до край. Лорд „Серсем” не можеше да бъде излъган. Като повдигна тъмнорусата си вежда, той каза: — Аз? В недрата на затворнически кораб? Със сигурност няма да се случи. Слугата на Нещастника е тук, за да го разпознае. Издайте директна заповед за освобождаването. Капитан „Глупака” кимна отсечено и отиде до врата да извика помощник-капитана, преди да се върне зад бюрото си. След няколко минути мъжът пристигна. Помощник-капитанът се втренчи, в припадналия на пода моряк, с влизането си в кабината. Това накара Капитан „Глупака” нетърпеливо да обясни: — Дисциплинарен въпрос. — И добави: — Тези господа са дошли да освободят невинен мъж, който по погрешка сме качили на борда. Ако е вярно, той трябва да бъде освободен незабавно. Неговият слуга е тук, за да го разпознае. „Слугата” излизаше от каютата, следвайки помощник-капитана, когато чу Капитан „Глупака”  да пита лорд „Серсема”: — Какъв беше третият вариант, лорд „Серсем”? — Да ви убия."

Вие сте

"Съвършен годеник" Джоана Линдзи.

Съвършено точно

Ти си.

Лорд "Серсем" 

 

Сори, не можах да се стърпя...

Честита Нова Година, мили дами!

Играта нещо позамря, така че предлагам следващата, която влезе в темата да пусне цитат.

Чакаме ви

Една много сладка приказна история:

 

Докато свиваше по главния път към тясната пътечка в гората, @@@ почувства вина и угризение. Но вълнението и трепетното очакване надделяха.

@@@ отново остави майка си да вярва, че тя се придържа единствено към главния път. Но ако го направеше, никога нямаше да срещне отново $$$. @@@ изпитваше известно съчувствие към него, въпреки че той не бе човек, към когото можеха да се изпитват такива чувства. Всеки предполагаше най-лошото за него, някои дори го мразеха. Никога преди @@@ не се беше съмнявала в достоверността на скандала, който хвърляше позорно петно върху репутацията на $$$, но след като го бе срещнала, след като бе застанала с него лице в лице, не преставаше да се чуди дали всичко, което говореха хората, е истина.

Една много сладка приказна история:

 

Докато свиваше по главния път към тясната пътечка в гората, @@@ почувства вина и угризение. Но вълнението и трепетното очакване надделяха.

@@@ отново остави майка си да вярва, че тя се придържа единствено към главния път. Но ако го направеше, никога нямаше да срещне отново $$$. @@@ изпитваше известно съчувствие към него, въпреки че той не бе човек, към когото можеха да се изпитват такива чувства. Всеки предполагаше най-лошото за него, някои дори го мразеха. Никога преди @@@ не се беше съмнявала в достоверността на скандала, който хвърляше позорно петно върху репутацията на $$$, но след като го бе срещнала, след като бе застанала с него лице в лице, не преставаше да се чуди дали всичко, което говореха хората, е истина.

Линда Джоунс Големият лош вълк

Да. Давай ти си.

Извинявам се за забавянето.

Цитат от исторически роман.

 

— Към онези далечни острови ли сме се отправили? — попита Изабела, беше се промъкнала до перилата, където Главната се радваше на лекия бриз.

— Да — отвърна Главната, разочарована, че пламенната синьорина наруши усамотението й.

— Той е привлекателен дявол, нали? — отбеляза с въздишка Изабела и погледна към Главния на капитанския мостик. — Очите му… Никога не съм виждала такива очи. Щом ме погледне и забравям, че съм дама. Само да свирне и съм готова да…

— Не се и съмнявам — прекъсна я Главната грубо. Мечтаеше единствено да остане сама. Не я интересуваше колко пъти Главния ще легне с Изабела. Или поне така си внушаваше.

Черните очи на Изабела блеснаха презрително.

— Какъв ти е Главния? Не споделяш леглото му, значи не си му любовница   ..........................................................................................................................................................................................................

Гневът на Гваната пламна, а сините й очи изпуснаха пламъци към ехидната Изабела. Крайно време бе португалката да научи истината.

— Аз съм съпругата на Главния.

— Лъжеш! — изкрещя Изабела...........

 

 

Мисля че за повечето от вас ще е много лесно!

Танцуващият дявол на Кони Мейсън???

Да ти си

От мен - съвременно и лесно:

 

Когато с КУЧЕТО влязоха в коридора, телефонът звънеше. Затвори вратата и вдигна безжичната слушалка.

- Тук е ГЛАВЕН.

- ГЛАВЕН? - обади се ТЯ.

- Ще дойда след около половин час. - Погледна часовника си. - Трябва да си взема душ и да се преоблека.

- Не бързай. С БЪДЕЩАТА ПРИЯТЕЛКА НА БРАТА все още се занимаваме с последните дреболии. Позвъних ти само да те питам дали имаш нещо против да си донесеш инструментите.

Кръвта му закипя от пламенно очакване.

- Не се безпокой. Никъде не ходя без тях.

От другата страна на линията последва изненадано мълчание. После ТЯ се изкиска

- Всъщност имах предвид другите ти инструменти - поясни тя. - Онези, които държиш в работилницата. Един кран в банята ми тече, и то толкова силно, че не ми дава да заспя.

- О, онези инструменти! Добре, ще донеса и някои от тях.

Половин час по-късно, току -що изкъпан и облечен в риза и памучни панталони, той влезе в работилницата. Избра един гаечен ключ и некои други дреболии, които смяташе, че може да са му нужни при поправката на течащ кран.

Когато излезе, КУЧЕТО го чакаше на входната врата с каишка в уста.

- Съжалявам приятел, този път не. - Кучето доби отчаян вид. ТОЙ се наведе пред него и го почеса зад ушите. - Ситуацията е следната: възможно е да ме покани да пренощувам в нейната къща. Мисля, че ако си с мен, няма да имам такъв шанс. Едно е да поканиш мъж да остане, и съвсем друго - да поканиш и него, и кучето му. Схващаш ли?