Нора Робъртс, Дух и материя

Тя си е Ти си!

— Забравих колко мека е кожата ти — мърмореше той.

Тя стоеше срещу него и трепереше цялата, отхвърлила всяко чувство на гордост и благоприличие. Импулсивни думи напираха на устните й. Внезапно бе смутена от странен предмет под китката си, притиснат плътно до гърдите му. Във вътрешния джоб на палтото му имаше нещо твърдо. Главната любопитно сви вежди. Преди Главният да е разбрал какво прави, тя се пресегна към вътрешността на дрехата му и пръстите й зашариха.

— Не! — бързо извика той и сграби с едрата си ръка китката й, за да я спре.

Но вече бе твърде късно: пръстите й бяха опипали и разпознали предмета. С невярващ поглед тя извади малкия чифт очила, който мислеше, че е забравила в клуба.

— Защо? — прошепна тя, удивена, че той го носи във вътрешния си джоб.

Той посрещна погледа й предизвикателно, със свити устни. Малко мускулче заигра по бузата му. Тогава Главната проумя всичко.

— Със зрението си ли имате проблеми, мистър Главен? — тихо попита тя. — Или със сърцето?

Редактирано 11 септември 201213 г. от Il colombo (преглед на промените)

"Мечтая за теб" Лайза Клейпас

Тя е Ти си наред

Спомените от вечерта нахлуха в съзнанието й. Може би той бе излязъл. Може би бе отишъл на работа. Изведнъж се почувства виновна и засрамена. Вечерта му бе налетяла като разгонена кучка, а той бе казал «не» и бе споделил, че отдавна я желае.

— Добро утро.

Той надникна през вратата и я накара да подскочи. Бързо се загърна с белия кашмирен халат.

— Знаех си, че тази сутрин няма да бъдеш в същото настроение като снощи. Защо се държиш като заклета девственица, ...........?

— Всъщност — призна............., запазвайки достойнство — наистина съм девствена.

Той втренчи поглед в нея.

— Господи! Мислех, че се шегуваш. Значи все още не си била с никого?

— Не е твоя работа, но е така.

— Хм. — Той прокара ръка през косите си. — В това има нещо романтично. Струва ми се странно, но ти винаги си била странна.

— Ти си странен — детински отвърна ................

— Няма да бъда този, който ще промени това.

— Никой не те е молил — сопна се тя, изненадана колко разочарована и отхвърлена се почувства при тези думи.

— Поне не точно сега.

— За какво говориш, по дяволите, .............?

— За теб. За мен. Казах ти, че сме родени един за друг. — Приближи се и седна до нея на леглото. — Вчера ти предложих бизнес партньорство.

— Да, и все още не съм взела решение…

— Напротив — уверено каза той. — За теб ще бъде удоволствие да превземеш «Ротщайн Риълти» заедно с мен.

Не можеше да отрече. Мисълта да се настани на бюрото на Уилям Ротщайн бе примамлива. Щеше да поправи всички злини, които бе причинил онзи негодник.

— Може би — съгласи се гя.

— Да отидем малко по-далеч.

— За брак ли говориш?

— Това е висша форма на партньорство, скъпа.

— Да се омъжа за един..............? — промърмори тя. — Мразя тази фамилия.

— Но не и мен. Влюбена си в мен от първия миг, в който ме видя.

Роуз се усмихна.

— Ти си самонадеяно копеле, знаеш ли това?

Джейкъб просъска:

— Нали си чувала поговорката за краставите магарета…

Може ли някой да познае, моля, че ми стана интересно

Може ли някой да познае, моля, че ми стана интересно

Дяволът в теб - Луиз Бегшоу, правих й втора редакция наскоро и мнооооого ми допадна

Редактирано 16 септември 201213 г. от sonnni (преглед на промените)

Вярно! Ти си.

Вярвам няма да ви затрудня, защото е обичана авторка: ... Има нещо между нас — винаги е имало — и дори единадесет години не могат да го унищожат! Искам да получа своя шанс. Мередит зина срещу него, разгневена от безобразната му лъжа и същевременно развеселена от това, че той действително очакваше да му повярва. — Това означава ли, че през всичките тия години си изпитвал несподелена любов към мене? — Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че е така? — Би трябвало да съм идиот да повярвам! Тази вечер ти обърнах внимание на това, че аз и всеки, който е абониран за списание или чете вестник, знае за стотици твои любовни истории! — Това твърдение е възмутително и преувеличено, и ти, по дяволите, много добре го знаеш! — тя мълчаливо повдигна вежди. — По дяволите! — изруга Мат и ядно прокара ръка през косата си. — Не очаквах това. Това не — отдалечи се от нея и попита с жестока ирония: — Ще бъда ли по-убедителен, ако призная, че мисълта за тебе не ме напускаше години наред след развода ни? Да, така беше! Или ли искала да знаеш защо работех като ненормален и поемах безумни рискове, опитвайки се да удвоя и утроя всеки спечелен цент? Би ли искала да знаеш какво направих в деня, когато чистата ми печалба достигна един милион долара? Зашеметена, невярваща и неволно очарована, Мередит го гледаше втренчено и несъзнателно кимна с глава. — Направих го — призна той, — воден от някаква натрапчива, безумна решимост да ти докажа, че мога да постигна нещо! Вечерта след поредната изплатена вноска, с която надскочих един милион долара, отворих бутилка шампанско и вдигнах тост за тебе. Не беше дружелюбен тост. Пих за тебе, за моята продажна съпруга — дано цял живот да съжалява за деня, в който ми обърна гръб. Да ти кажа ли — продължи той тъжно — как се чувствах, когато установих, че всяка жена, с която лягах, беше руса като тебе, със сини очи като твоите и че подсъзнателно се любех с тебе? — Това е отвратително — прошепна потресена тя. — Точно така се чувствах! — приближи се отново до нея и заговори с по-меко тон: — И тъй като е часът на изповедите, твой ред е. — Какво искаш от мене? — Нека започнем със скептичната ти реакция, когато ти казах, че е имало нещо между нас през всичкото това време. — Няма нищо между нас! — И ти не намираш за странно това, че никой от двама ни не се е оженил повторно през тези години? — Не. — А във фермата, когато помоли за примирие, нищо ли не чувстваше към мене тогава? — Не! — Мередит лъжеше и го съзнаваше. — Или в моя кабинет — попита той, изстрелвайки въпрос след въпрос като инквизитор, — когато аз те молех за примирие? — Не изпитвах нищо в нито един от тези случаи, освен… освен обичайния вид приятелство — отвърна тя малко неубедително. — И си влюбена в Рейнолдс? — Да! — Тогава какво, по дяволите, правеше с мене в леглото миналия уикенд? Тя си пое разтреперана дъх. — Беше нещо, което просто се случи. Опитвахме се да се утешим един друг, това е всичко. Беше… приятно, но нищо повече от това. — Не ме лъжи! Ние не можехме да се наситим един на друг в леглото и ти дяволски добре го знаеш! — след като продължи упорито да мълчи, той я подтикна по-нататък: — И ти не изпитваш абсолютно никакво желание отново да се любиш с мене, така ли? — Така е! — Какво би казала да ми дадеш пет минути, за да ти докажа, че грешиш? — Не — отдръпна се Мередит. — Наистина ли ме смяташ — прошепна той още по-тихо — за толкова наивен, та да не разбера, че онзи ден в леглото ти ме желаеше така силно, както и аз тебе? — Сигурна съм, че си достатъчно опитен, за да прецениш как може да се чувства една жена на един дъх разстояние! — отвърна тя и твърде сърдита, за да усети какво всъщност признаваше, добави: — Но с риск да нараня проклетата ти самоувереност, ще ти кажа точно как се чувствах тоя ден! Чувствах се, както винаги съм се чувствала в леглото с тебе — наивна, несръчна и изпълнена със съмнения. Погледна я, готов да избухне? — Какво? — Чу ме — каза тя, но задоволството й от това, че Мат занемя от изненада, беше кратко, защото вместо да се ядоса на оценката за нейните чувства, той опря ръка о стената над камината и започна да се смее. Смя се, докато Мередит така се разяри, че се опита да се измъкне, и тогава изведнъж стана сериозен. — Съжалявам — извини се той със странна нежна светлина в очите си. Бавно повдигна ръка и погали гладката й страна, изумен и безсрамно доволен, че независимо от нейната вътрешна чувственост тя явно не беше преспала с много мъже. Ако го беше правила, вместо да се чувстваше несръчна в леглото с него, със сигурност щеше да знае, че превръщаше тялото му в ад само с едно докосване. — Господи, ти си прекрасна! — прошепна. Наведе глава с намерение да я целуне, но тя извърна лицето си, така че попадна на ухото й. — Ако ме целунеш — пошепна той дрезгаво, прокарвайки устни по скулите й, — ще ги направя шест милиона. Ако преспиш с мене тази вечер — продължи, замаян от парфюма й и от нежността на кожата й, — ще ти дам целия свят. Но ако се пренесеш при мене — той прокара уста към ъгълчето на устните й, — ще направя много повече от това. Прикована от тялото и от гласа му, Мередит се опита да отговори презрително, без да обръща внимание на възбуждащия допир на езика му върху ухото й. — Шест милиона долара и целия свят ли? — възкликна тя с леко разтреперан глас. — Какво друго би могъл да ми дадеш, ако се пренеса при тебе? — Рая — като вдигна глава, Мат взе брадичката й между палеца и показалеца си и я принуди да го погледне в очите. С особено тържествен тон той продължи: — Ще получиш рая на златен поднос. Каквото искаш, всичко, каквото поискаш. Разбира се, и себе си. Това е сделка и споразумение — Мередит поглъщаше думите, хипнотизирана от разнежените му сиви очи и дълбокия му глас. — Ще бъдем семейство — добави той, описвайки рая, който предлагаше, и постепенно сведе глава отново до нейната. — Ще имаме деца… бих искал шест — подразни я с устни, опрени в слепоочието й. — Но и с едно ще се задоволя. Не трябва да решаваш и даваш отговор сега — тя пое дъх на пресекулки и Мат реши, че за една вечер достатъчно беше придвижил нещата. Изправи се рязко и й предложи с усмивка: — Помисли си върху това.

Джудит Макнот - Рай

Джудит Макнот - Рай

точно, ти си.

— Каква е вероятността майка ти да не е забелязала, че каретата ми е спряла пред дома ви?

— Всъщност доста голяма — каза тя, — но Брайърли определено е забелязал.

— Икономът ви ще разпознае каретата ми? — невярващо попита той.

Тя кимна.

— Ти идва онзи ден. А той винаги помни подобни неща.

Устните му се извиха с мрачна решителност.

— Много добре тогава — каза. — Оправи си външния вид.

— Мога да притичам до стаята си — каза Главната. — Никой няма да ме види.

— Съмнявам се — злокобно изрече той, запаса ризата и оправи косата си.

— Не, уверявам те…

— И аз те уверявам — каза той като я прекъсна. — Ще те видят — той облиза пръсти и ги прокара през косата си. — Представителен ли изглеждам?

— Да — излъга тя. Всъщност изглеждаше силно зачервен, с подути устни и коса, която изобщо не приличаше на никоя модна прическа.

— Добре — той скочи от каретата и й протегна ръка.

— И ти ли идваш? — попита тя.

Той я изгледа сякаш внезапно се е побъркала.

— Разбира се.

Тя се закова на място, твърде объркана от действията му, за да нареди на краката си да помръднат. Определено нямаше причина той да я придружава вътре. Приличието не го изискваше, а…

— За Бога, Главна — каза той като грабна ръката й и я дръпна долу. — Ще се омъжиш ли за мен или не?

Джулия Куин - Да завладееш мистър Бриджъртън?

Тя е Ти си

Той взе орхидеята от косите й и погали с нея бузата си. — Моята страстна съпруга. Ако не беше я притиснал толкова силно към себе си, ако част от него не беше приютена дълбоко в тялото й, може би нямаше да усети лекото стягане на мускулите й. — Какво има, любов моя? Тя поклати глава. — Нищо. — Имам доста странни разбирания за брака — той хвана с пръсти брадичката й и повдигна главата й, така че тя да го погледне. — Мисля, че съпрузите трябва да бъдат откровени един с друг. Тя се поколеба, преди да отговори, думите й като че излизаха с усилие. — Обичам те толкова много, че се плаша. — Знам, че веднъж ти причиних болка, ...., но, кълна се… — Не става дума за това. Тя обхвана бузата му в дланта си, пръстите й галеха кожата под ухото му. — Това… аз… не съм сигурна какво трябва да прави една съпруга. ------ се усмихна. — Струва ми се, че изпълняваш много добре задълженията си. Тя поклати глава. — Това е само една малка част. Всичко ми изглежда лесно, когато съм с теб. Но останалото… Още не сме говорили за бъдещето. — Да, вярно е. Добре тогава, с какво ще започнем? Тя прехапа долната си устна. — Какво обсъждат обикновено съпрузите и съпругите им? Съпрузи. Какво знаеше той за съпрузите. — Мисля, че ще трябва заедно да научим всичко това. — С какво да започнем? — Ами… Той я погали по бузата с орхидеята, по чиито листенца проблясваха капчици вода. — Искаш ли да имаш деца? Тя сведе поглед към раменете му и се усмихна. — Да, струва ми се, че бих искала много да имам деца от теб. — Значи по този въпрос сме единодушни.

Подсказвам:

Рио де Жанейро, 1886 г.

— Мис Уитмор, вие не искате наистина да влезете точно сега — Барнаби се втурна, за да върви редом с решителните крачки на Катрин Уитмор, а стъпките му кънтяха по изтърканите дъски на пода на казиното.

— Мистър Шалийн, вашият работодател успя да бъде зает, колкото пъти се опитах да се срещна с него през изминалите три дни.

Кейт хвърли поглед към сцената, а гърбът й се скова. Четири жени, облечени в червени поли, които едва покриваха горната част на бедрата им, размахваха крака по сцената в такт с дрезгавите звуци на лошо настроено пиано. Очевидно мистър Маккейн не уважаваше особено жените.

— Мис Уитмор, мисля, че той ще се съгласи да ви приеме, ако вие само се съгласите да почакате, докато поговоря с него.

— Вчера сутринта чаках два часа в офиса му, доколкото си спомням.

— Той наистина бе зает — каза Барнаби, сграбчвайки я за ръката.

Кейт се спря. Тя се втренчи в малката мъжка ръка с цвят на слонова кост, простряла се върху ръкава й, после погледна свирепо право в тъмносините очи на Барнаби Шалийн.

Той отдръпна ръката си.

— Простете, мис.

— Мистър Шалийн, ние възнамеряваме да се върнем в Пара утре. Наложително е да разговарям с него днес — тя възобнови марша си през нечистото казино. Миризмата на кисела бира и изпушен тютюн я следваше по коридора, който водеше към офиса на Девлин Маккейн, призраците на прахосничеството обитаваха това място дори и на дневна светлина.

— Но, мис Уитмор, вие не разбирате. По това време на деня Девлин обикновено…

— Ясно ми е, че мистър Маккейн ме отбягва. Не мога да си позволя да му дам възможност да направи това и днес. Трябва да говоря с него.

— Но, мис Уитмор, мисля, че вие…

Без да чука, Кейт отвори вратата на офиса и прекрачи прага.

— Мистър Маккейн, аз…

Думите й излетяха заедно с въздуха от дробовете й. Девлин Маккейн излизаше от хлъзгава вана, която беше поставена под прозорците в най-отдалечения край на малката стая. Той спря при отварянето на вратата, с един крак все още потопен във водата и с очи, фокусирани върху Кейт.

О, небеса! Тя никога преди не бе виждала мъж без риза, без каквото и да било върху себе си. Любопитна, омагьосана, тя гледаше. Не успя да се овладее. Изучаваше го, както би изучавала великолепно диво същество, изтегнало се на брега на някой поток. Беше невъзможно да откъсне очи от него.

Дебра Диър - Мечтание

Тя е Давай!

Гласът на епископа върна YYY към действителността. Пламъците на благоуханните свещи потрепваха в малкия параклис на двореца Уайтхол и хвърляха меката си светлина върху присъстващите на сватбената церемония. Булката стоеше неподвижно, застинала, заслушана, както и младоженецът, в думите, които епископът редеше с напевен глас. Мъчеше се да съсредоточи мислите си само върху церемонията, но те наново се връщаха към разговора й с нейната баба предишния месец. — Имаш късмет, мило момиче, че Негово величество е сметнал за редно да зачете желанието на моя син ZZZ — каза старицата, чието лице все още носеше спомена за красотата й на младини, въпреки че тя беше на осемдесет години. Тънките й устни се извиха в усмивка, примесена с горчивина. — Той беше достатъчно мъдър, за да ти осигури опеката на краля, в случай че нещо стане с него или с твоите братя. Сега претенциите ти за имението и титлата ще бъдат признати за законни и справедливи… Да — продължи BBB, вдовстващата графиня ZZZ. — Той имаше думата на крал Стюарт, с неговия подпис и печат. Сега никой не би се осмелил да оспорва правата ти. Искрящите й зелени очи, които бе предала в наследство на единствената си внучка, все още носеха блясъка на фино полирани смарагди. Графинята хвана ръката на XXX. — Изглежда, Негово величество иска нещо в замяна за това, че признава твоите нрава на наследница. Желанието на краля е да се омъжиш за един от фаворитите му. XXX не бе изненадана. Добре знаеше на какви големи имения е собственичка и колко много пари притежава. Тя беше последната издънка на рода си в Англия. Имаше достатъчно представа от политика и съзнаваше, че с подобно наследство би могла да се омъжи само с благословията на краля. Единствено неговата заповед щеше да я заведе под венчилото. Но кой беше избраникът? Какъв беше той? Девойката продължи да си задава тези въпроси през седмиците след пристигането си в Лондон. След като се настани във величествената си къща на улица Странд, XXX реши непременно да открие какъв е човекът, за когото щяха да я омъжат.

"Девицата и звяра" Вероника Хол

Точно тя е!

— Съжалявам — извини се, както подобава,................, въпреки че очите му продължаваха да блестят. Уловил бе погледа, който ............. бе хвърлила към ..............., сякаш се притесняваше, че .................. би могла да чуе нещо неприлично. Отношението й бе съвсем старомодно — една девица, независимо от възрастта й, трябваше да бъде закриляна от сексуални намеци. Това, че ........... считаше ................ все още за девствена, означаваше, че в живота на ...................... не с имало никакви романтични преживявания дори в колежа.

........... е абсолютно права, помисли, си............... и сърцето му затуптя лудешки при спомена за онази нощ в Ногалес............... наистина се бе оказала девствена, но за не повече от час, след като се бе приближила към него в бара. Беше му отнело приблизително толкова да я съблече, да разтвори бедрата й и да проникне в нея.

Споменът за това го прониза като светкавица и разтърси всяко нервно окончание в тялото му, оставяйки го тръпнещ. Усещането за стройното й гладко тяло под неговото се бе оказало съвършено. Гърдите й кръгли и сладки, с толкова прекрасни форми…просто съвършени. Горещата й стегната женственост бе паснала на инструмента му… просто съвършено. А начинът, по който бе обвила толкова доверчиво ръце окото врата му, начинът, по който бе извивала гърба си, безразсъдното й, екзалтирано изражение, когато стигна до върха… О, боже, всичко се бе оказало толкова съвършено, че бе останал без дъх.

Почувства възбудата см в напълнените си до пръсване панталони. Намести се на стола, като се радваше, че седи зад бюрото. Точно това заслужаваше, задето си позволи да мисли за онази нощ, на неземното блаженство да бъде в .............. Което и бе изживял. Всъщност няколко пъти. И нито веднъж не бе използвал презерватив.

Никога дотогава не се бе държал толкова безотговорно, без значение колко е изпил. Целият настръхна, сякаш го удари ток. Мисълта за предпазни средства изобщо не бе му хрумнала през онази нощ. Основният мъжки инстинкт бе надделял над разума му и той я бе любил отново и отново, отпечатвайки себе си върху плътта й, и по най-примитивния начин бе изхвърлил семенната си течност в нея. През онези дълги часове тялото бе властвало над ума му, не че умът му се бе оказал в най-добрата си форма.

Трябваше да се овладее и да запази изражението си невъзмутимо, за да не скочи и да не я сграбчи с развълнувания въпрос дали не носи детето му в себе си. По дяволите, не бяха минали дори две седмици, откъде би могла да знае?

"СЕНКИ В МРАКА" - ЛИНДА ХАУЪРД.