Здрасти.

Нещо от една авторка, от която всичко досега прочетено ми харесва.

- ПРОКЛЕТ ДА СИ - прошепна тя и се обърна да си ходи. На нощното шкафче проблесна нещо златно и тя спря. Ръката й се разтрепери, когато посегна към него. Нейният пръстен. ТИ СИ ЕДИНСТВЕНАТА. Тя болезнено преглътна предателските сълзи. Защо ли го пазеше? Протегна ръка, за да го върне на мястото му, но той се изплъзна от пръстите й и звънна, когато падна на шкафчето.

ХХХ отвори очи и я погледна.

Вместо да каже нещо, той разтърка очите си, после отпусна отново ръката си върху чаршафа. Отново я погледна и този път се намръщи. И премига. Разтърси глава и отново разтърка очите си. Надигна се малко на лакти. Покашля се, гласът му беше нерешителен, учуден.

- УУУ?

- Здравей, ХХХ, дойдох да ти кажа довиждане. - Тя отстъпи крачка назад и стисна ръцете си, за да не види той, че треперят. Осъзна колко нисък и дрезгав е гласът й. - Не знаех, че си толкова болен... Ако знаех, нямаше да дойда.

Той се надигна още малко, макар че движението очевидно му причиняваше болка.

- УУУ? - повтори той.

Мислеше си, че човек не може да пребледнее повече, но явно можеше. Тя вече изпитваше тревога, но я прикри зад гневните си думи:

- Казал си на толкова хора, че съм мъртва, че изглежда, си започнал сам да си вярваш.

ХХХ рязко си пое дъх и в очите му проблесна ярост.

- УУУ! - прошепна той и отметна завивките.

Видът на голите му крака предизвика у нея опасно размекване. Тя го потисна. Но когато разбра, че той има намерение да стане, се втурна към него и внимателно го бутна обратно.

Той се вкопчи в ръцете й и не ги пусна, взираше се в нея, сякаш беше заслепен от светкавица.

- О, Господи, кажи ми, че не сънувам! Толкова пъти имах това видение. Истина ли е, УУУ?

Той докосна лицето й и се опита да-го придърпа надолу, но тя хвана китките му и се отдръпна. Знаеше, че не бива да му позволява да я докосва.

- Истина е - каза тя и пак отстъпи назад. - Спри, ХХХ! Недей! - Но той не спря. Отново отметна завивките и се опита да стане. - О! - извика тя гневно и се върна до леглото. – Не бива да правиш това! Ще легнеш ли? Не, спри...

Но той седна в края на леглото и я стисна между коленете си.

- Стой мирно, УУУ - каза дрезгаво той, - причиняваш ми болка.

Тя спря да се дърпа.

- Проклет да си - почти проплака тя. Стоеше неподвижно, но ръцете й сами се плъзнаха около раменете му.

- Почакай, почакай. Не ме проклинай, любима.

- Винаги ще те проклинам, ХХХ ХХХ.

Цялото й тяло се тресеше. Тя усети уханието на кожата му. Ужасяваше се от мисълта, че той може да усети сълзите й върху собствената си буза.

- УУУ, УУУ - дрезгаво шепнеше той, - мисля, че разбирам какво се е случило. Просто ме остави да те прегръщам.

Беше толкова щастлив, но още не можеше да й го каже.

Затвори очи, хвана нежните й рамене и я притисна към себе си толкова силно, колкото му позволяваше раната. Усещаше силните тръпки, които пробягваха по тялото й. Разхлаби прегръдката си и се дръпна назад, за да я погледне. Сърцето го заболя, като видя болката в очите й.

- Толкова много те обичам - прошепна той.

Изабел на Патриша Гафни. Наистина великолепна авторка, жалко, че толкова малко нейни романи има преведни на БГ. Наскоро се забавлявах до сълзи с един по-лек сладурски роман от авторката ( Crooked Hearts), в който главните се надлъгват на поразия - тя се преструва на монахиня, а той на сляп аристократ. Въобще очарователна история

Редактирано 11 октомври 201213 г. от bobych (преглед на промените)

Абсолютно точно. Ти си.

Наистина великолепна авторка, жалко, че толкова малко нейни романи има преведни на БГ.

Напълно съм съгласна.

— Сега внимавайте, Главната, защото ще ви кажа нещо изключително важно.

— Да, милорд.

— Отсега нататък всеки път, когато има опасност да отидем на златния бряг на любовта, ме удряйте по лицето. Ясен ли съм?

Тя го гледаше напълно шокирана.

— Никога няма да направя подобно нещо.

— Да, ще го направите, ако изобщо имате малко здрав разум.

— Сигурна съм, че няма да прекрачите границата на благоприличието, милорд.

— Вече я прекрачих — каза той през зъби. Веселото му настроение беше изчезнало.

— Проблемът е — каза тя, леко намръщена, — че не съм убедена дали можем да разчитаме на здравия ми разум в подобни ситуации. Убеждавала съм се в това много пъти. Следователно трябва да заложим на вашето чувство за чест и благоприличие. Не се тревожете, милорд, сигурна съм, че вие знаете да се оправяте.

— Какво, за Бога, искате да кажете с това, че губите здравия си разум в подобни ситуации?

— О, нищо, нищо, милорд — отвърна бързо Главната. Не искаше да дава обяснения за злополучното си премеждие. Въпреки това Главния навярно вече бе чул за любовната й история и затова би трябвало да прекрати този разговор. — в моето семейство смятат, че любовта ми към романтичната литература има отрицателно влияние върху мен.

— А така ли е? — Златните му очи бяха непроницаеми.

Главната се изчерви и се загледа в изящния възел на вратовръзката му, който не изглеждаше ни най-малко пострадал от изблика на луда страст.

— Вие трябва да знаете отговора, милорд. Познавате ме по-добре от всеки друг.

— Заради вашите писма? — Той хвана нежно брадичката й и я накара да го погледне в очите. — Знаете ли, може би сте права. Имам чувството, че вие сте една тъжна, неразбрана млада жена. Но грешите, като мислите, че знаете за мен толкова, колкото аз за вас.

— Нито за миг не съм помисляла, че убежденията ми може да са погрешни, милорд. — Тя го погледна напрегнато. — Чрез нашите писма вие и аз създадохме най-прекрасната мисловна и духовна връзка, която може да се създаде. Сигурна съм, че нашето общуване на високо ниво ни научи да се разбираме добре един друг…

— Достатъчно — прекъсна я рязко той. — Главната, ужасно грешите, като смятате, че можете да се доверите изцяло на един мъж, особено когато става дума за чувства.

Тя се усмихна ведро, защото знаеше, че той греши.

— Не мисля така, милорд. Не и във вашия случай. Бих ви доверила сърцето и живота си.

— По дяволите. — Главния поклати глава и пусна брадичката й. — Изглежда вашето семейство е право. Никакъв здрав разум в подобни ситуации. Вие не осъзнавате рисковете, които поемате, впускайки се в любовна връзка.

Аманда Куик - Скандал една от любимите ми книги за дракони

Колебанието му се беше изпарило, завладяха го бирата, музиката, парфюмът на ...... Бледосините й очи го питаха: „Ти ли си мъжът, когото търся?“, той безмълвно повтаряше: „Да, аз съм.“ Отговорът бавно стигаше до ръцете му, които я притискаха, докосваше тялото й, тя го усещаше, гневът й почна да гасне, неудобството му от несръчността също.

Един кратък танц…

И малко любов…

Отпусни се тази нощ…

Отпусни се тази нощ…

По едно време канадецът се доближи и поиска да ги раздели. Тя му просъска: „Изчезвай!“ От промяната в тялото й личеше колко й е хубаво. После и двамата разбраха, че са се уговорили — поне за тази вечер, за по-нататък бе твърде рано да се мисли.

Той почти не помнеше как двамата с нея са се върнали на яхтата. В паметта му се бяха врязали само мелодията, въпросът в бледосините й очи и после, на койката, начинът, по който го прегръщаше: притискаше се с всички сили като удавник, вкопчен в скъпоценния живот.

Един кратък танц…

И малко любов…

Отпусни се тази нощ…

Отпусни се тази нощ…

Доспа му се.

Много странно, мина му през ума. Какво ли не правиш да ги вкараш леглото си — хитруваш, играеш, изчакваш и обещаваш — толкова усилия и накрая нищо. После се появява някоя като тази, изобщо не я сваляш, а след това се събуждаш точно до нея.

Върви, че го разбери, помисли сънено той… Умът ми не го побира. Мелодията продължаваше упорито да се върти в главата му, докато не заспа.

Един кратък танц…

И малко любов…

Отпусни се тази нощ…

Редактирано 13 октомври 201213 г. от vboychev (преглед на промените)

Аманда Куик - Скандал една от любимите ми книги за дракони

Ей те това е. Давай напред

ето един от любимите ми съвременни романи :

Той я сграбчи за ръката и я завъртя към себе си.

— Не можеш да си тръгнеш просто ей така.

— Трябва.

— Но ти не искаш да тръгнеш, ХХХХХ! По дяволите, зная, че не искаш.

— Аз съм омъжена.

— За мъж, когото не обичаш.

— Откъде знаеш?

Той пристъпи една крачка към нея. Време беше за решителни действия. Цялото му бъдеще бе заложено на карта.

— Зная. Ако го обичаше, нямаше да ми позволиш да те любя онази нощ. Не беше чак толкова сънена тогава. А и нямаше да допуснеш да стигнем толкова далеч, когато се събуди напълно и разбра какво става.

— И знаеш ли какво? Мисля, че и той не те обича. Иначе не би се държал по този начин, когато отиде при него, за да му обясниш случилото се. Ако те обичаше, щеше да бъде смазан от болка, щеше да бъде разярен, може би щеше да е твърдо решен да ме кастрира или да ме убие, но в никой случай нямаше да постъпи като дете, на което са счупили любимата играчка.

Моментната й предизвикателна решимост се изпари и тя наведе глава.

— Това, което казва или прави ХХХХ, няма никакво значение. Важно е това, което ние правим. Тръгвам си, УУУУ. Никакви разговори няма да променят решението ми.

— Не мога да ти позволя да си отидеш просто ей така.

— Нямаш друг избор. Нито пък аз.

Тя отново го заобиколи. И той отново я спря.

— А ако имаше друг избор…

— Но нямам.

— Но ако имаше — упорито повтори той, — щеше ли да останеш при мен? — Тогава тя направи нещо, което бе избягвала през цялото време — погледна го право в очите.

Копнежът, изписан на лицето й, бе отражение на чувствата, които разкъсваха душата му. Той се усмихна тържествуващо, вдигна ръка и я погали по бузата.

— Ако имаше избор, щеше да ми позволиш да те обичам, нали? — попита я той с развълнуван глас.

Обхваналото ги физическо и емоционално напрежение бе почти осезаемо. Очите й крещяха да, да! Но на глас не каза нищо.

Вместо това се обърна към вратата.

— Довиждане, УУУУ.

Лъки - Сандра Браун ?

Лъки - Сандра Браун ? .Давай ти си

Правилно ти си

Той бягаше за живота си. А това не се случваше за първи път. Докато тичаше покрай елегантната витрина на «Тифани», той се надяваше, че за него това няма да бъде и последният. Нощта бе хладна, априлският дъжд бе намокрил улиците и тротоарите. Имаше лек вятър, който даже и в Манхатън миришеше приятно на пролет. Той бе потен. Те бяха ужасяващо близо. Пето авеню бе тихо, дори спокойно по това време на нощта. Уличните светлини периодично нарушаваха тъмнината; трафикът бе слаб. Не бе място, подходящо да се изгубиш в тълпата. Тичайки по Петдесет и трета улица, той се колебаеше дали да се скрие в метрото под сградата на «Тишман» — но ако те го видеха, вероятно нямаше да може да излезе обратно. Дъг чу писъка на гуми зад себе си и рязко сви зад ъгъла на «Картие». Той почувства ужилването в горната част на ръката си, чу слабия пукот на изстреляния със заглушител куршум, но не спря да тича. Почти веднага помириса кръвта. Сега започваха да стават неприятни. А той имаше чувството, че могат да направят и доста по-лоши неща. Но на Петдесет и втора улица имаше хора — на групички тук и там, някои се разхождаха, други стояха. Имаше шум — Високи гласове, музика. Тежкото му дишане мина незабелязано. Той застана тихо зад една червенокоса жена, по-висока с четири или пет инча от неговите шест фута и почти два пъти по-масивна от него. Тя се люлееше в такта на музиката, идваща от нейното портативно стерео. Все едно да се скриеш зад дърво по време на буря. Дъг използва тази възможност да си поеме дъх и да провери раната си. Кървеше като заклано прасе. Без да се замисля, той измъкна от задния джоб на червенокосата раираната цветна кърпа, която видя, и я уви около ръката си. Жената не спря да се люлее — той имаше много леки пръсти. По-трудно бе да убиеш човек открито, сред тълпата — реши той. Не че е невъзможно, но не е така лесно. Дъг продължи да се движи бавно, преминавайки през различните групи хора, докато се озърташе и ослушваше за дискретния черен линкълн. Близо до «Лексингтън», той го видя да спира на една пресечка, а тримата мъже в елегантни черни костюми слизаха от колата. Те още не бяха го забелязали, но това нямаше да трае дълго. Мислейки бързо, той изучаваше внимателно тълпата, с която се беше смесил. Черното кожено яке с две дузини ципове можеше да свърши работа.

Горещ лед на баба ви Нора.

Точно! Ти си

Ето нещо вкусно, което някой може и да познаят веднага: Междувременно ..... се беше прибрал в апартамента и отчаяно месеше хляб, за да прогони """""" от мислите си. Всеки път, когато спираше, главата му се изпълваше с еротични видения - болезнени видения. Струваше му се, че с крайчеца на окото си вижда """""", гола, усмихваща се, но всеки път, когато обрънеше трескавия си взор право към нея, видението изчезваше. Вече съжаляваше за tartufo-то. Беше прекалено. Преди минути сам беше хапнал малко и мощта му го беше заварила неподготвен. Особено това чили. Беше заел идеята от мексиканската кухня. Маскирано в първоначалния момент от студенината на сладоледа и от сладостта на шоколада, то караше езика да изтръпва и първо нежно щипеше устните,но след това ставаше все по-люто. ..... започна да тъпче тесто в устата си, за да се успокои. Но това не помогна. Вместо да го охлади, сладоледът само бе влошил нещата. Докато !!!!!! хъркаше тихо до нея, ????? лежеше будна. Беше й хрумнала идея, толкова неустоима, че просто не можеше да я прогони от мислите си. ????? си мислеше, даже сега, докато приятелят й спеше, че в хладилника в кухнята на майка й има кутия с остатъка от онова възхитително tartufo. По-рано и шестимата бяха яли доста, но gelato-то беше толкова сладко, толкова плътно, че не успяха да го изядат. ????? си спомняше съвършено ясно, че накрая беше останала една порцийка - порцийка която сега я зовеше. Зовът беше още по-силен, тъй като - както обичайно - веднага щом се бе задоволил, !!!!! беше заспал, оставяйки я мъчително незадоволена. По някакъв странен начин липсата на сексуално удовлетворение се беше преобразувала в мощен копнеж за още една лъжичка от онзи чудесен %%%%% десерт. ????? отметна одеалото, навлече някакъв пеньоар, излезе на пръсти през вратата. Апартаментът тънеше в тишина. Тя се промъкна в кухнята - и замръзна на място. Майка й, също по халат, тъкмо влизаше през другата врата. Майката и дъщерята се погледаха и всяка моментално се досети защо другата е тук. Хладилникът се намираше точно по средата помежду им. ????? небрежно тръгна към мивката, все едно да си налее вода, и се приближи до него. От другия край на стаята майка й също толкова небрежно пое към хладилника. ?????? се движеше малко по-бързо. Майка й също набра инерция. ????? изостави всякакво достойнство и се затича. Но майка й се придвижваше с учудваща скорост за толкова дребно и дебело същество. ?????? посегна към хладилника и хвана дръжката на отделението на сладолед, но тлъстата ръка на майка й вече й беше препречила достъпа. Двете спряха и се изгледаха една друга. След това като по команда дръпнаха заедно дръжката. Отделенитето беше съвсем празно. В този момент """"" влезе в кухнята, понесла празната кутия от tartufo, сложия внимателно в мивката и им се усмихна.

О, Боже! Направо ми потекоха лигите. Познавайте по-бързо, за да я подхвана тази сладка книжка .

Naismith , дай още един цитат, че играта съвсем замря.

На една уличка близо до "Виале Глориозо" в римския квартал Трастевере има бар, познат на редовните си посетители просто като "при Дженаро". Ако трябва да сме точни, това не е кой знае какъв бар, тъй на размер и форма е почти колкото гараж за малка кола, но туристът, който минава оттам, ще забележи, че отвън има място за две масички и няколко нееднакви стола, улавящи лъчите на утринното слънце, докато пък любителят на кафето ще забележи, че вътре на поцинкования плот на бара има място за една голяма блестяща "Гаджия 6000" - "Харли Дейвидсън"-ът на машините за еспресо. Зад стария поцинкован плот има място и за Дженаро, смятан от приятелите си за най-великия barista в цял Рим и освен това за много свестен тип. Която именно бе причината в една прекрасна пролетна утрин двадесет и осемгодишният Томазо Маси и приятелите му Винсент и Систо да седят в бара, да пият ristretti, да спорят за любовта, да чакат cornetti-те да пристигнат от хлебарницата и изобщо да се размотават при Дженаро, преди да скочат на мотоциклетите си "Веспа", за да се разотидат по най-различните ресторанти из града, в които работеха. Дженаро вече на няколко пъти им беше направил забележка да не говорят един през друг, или както биха казали римляните - parlare 'nu strunzo 'a vota - да казват само по една глупост и то един по един... Разговорът тази сутрин се въртеше около любовта, но и около футбола. Винсент, който наскоро се беше сгодил, търпеливо слушаше Систо, комуто идеята да се ограничиш само с една жена, се струваше откачена. - Днес може да си мислиш, че си намерил най-добрата жена на света, ама утре... - Систо се почука с пръсти по брадичката - кой знае? - Виж сега - обясняваше Винсент спокойно или поне толкова спокойно, колкото можеше, - откога си фен на Лацио? - Цял живот, бе идиот такъв. - Да, но Рома... - Винсент се поколеба. Щеше да каже "са по-добри", но нямаше смисъл да обръща приятелския разговор за жени в смъртна схватка - се представят по-добре. - довърши дипломатично. - Този сезон. Засега. Е, и? - Но ти не си станал фен на Рома. - E un altro paio di maniche, cazzo. Това е съвсем друга работа, тъпако. Човек не си сменя отбора. - Точно така. А защо не го прави? Защото вече си го избрал и си му верен. Систо замълча за момент и Винсент тържествуващо се обърна към Дженаро да поръча още едно ristretto. В този момент Систо лукаво отвърна. - Да ама да си Laziale не е като да си верен на една жена. То е като да имаш десетки жени, защото всяка година отборът е съставен от различни хора. Което значи, че говориш глупости, както обикновено. Томазо, който дотогава не участваше в спора, измърмори: - Истинската причина Винсент и Лучия да се сгодят е, че тя му казала, че повече няма да спи с него, ако не го направят

Това великолепно изкушение трябва да е някое от изтънчените специалитети на Антъни Капела и (стрелям на посоки) може би е "Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми!" Все още не съм чела нищо от този автор, но съм го набелязала в скоро време да го отстрелям мощно. Просто е неустоим! Само се колебая от къде да го подхвана? Дали "Изкушението с дъх на лимони" или "Императрицата на сладоледа" да бъдат сефтето.

Редактирано 24 октомври 201213 г. от bobych (преглед на промените)

Точно в целта, Бобчо. По мое мнение, "Изкушение с дъх на лимони" е най-добрата от трите. "Ако искаш да си легнеш..." има твърде плоски герои, но неустоими описания на готвене, "Императрицата на сладоледа беше плоска откъм описания на готвене и липсваше романтика. Ако ти се чете, в блога си съм писала повече. Изкушението обаче много ми хареса /за него също можеш да прочетеш в блога ми /

Точно в целта, Бобчо.

По мое мнение, "Изкушение с дъх на лимони" е най-добрата от трите. "Ако искаш да си легнеш..." има твърде плоски герои, но неустоими описания на готвене, "Императрицата на сладоледа беше плоска откъм описания на готвене и липсваше романтика. Ако ти се чете, в блога си съм писала повече. Изкушението обаче много ми хареса /за него също можеш да прочетеш в блога ми /

Благодаря, мила! И мен ме тегли най- много "Изкушението...", тъй че задължително ще присъства в следващата пратка от книжки, която съм си спретнала. Погълнах с огромно удоволствие великолепните представяния на романите в блога ти и апетита ми към този автор направо се развихри.

Следващата загадка е от една изключително любима авторка, от която на БГ (за грамаданско мое съжаление) има преведени само два романа:

Когато най-накрая тя се успокои, той взе едно ъгълче на чаршафа и изтри сълзите й и гърдите си с него. Видя, че бе затворила очи. Тя не направи опит да се отдръпне от него. Когато той понечи да я завие по-добре, тя дори сякаш се сгуши по-близо до него.

Държеше я така, а умът и сърцето му бяха вцепенени. Трябваше да си излезе. Трябваше да й даде уединение за останалата част от нощта. Господи, как щеше да бъде в състояние да се върне отново на следващата вечер и да й стори отново всичко това? И все пак, как можеше да не се върне. Що за кошмарен брак бе техният?

Той реши да й каже всичко на следващата сутрин. И все пак то нямаше да го оправдае. Нещо повече. Ако тя узнаеше всичко, щеше да разбере, че е била само една безпомощна пешка в една игра. Че не е била от значение и за двамата играчи — за Гадняра или за него самия. Как можеше да я убеди тогава, че ще я направи фигура от първостепенно значение през останалата част от живота си?

И щеше ли да бъде достатъчно, дори и да успееше да я убеди?

Вцепенеността невинаги продължава достатъчно дълго, помисли си той. Трябваше да си тръгне. Не биваше да се разглезва така с физическото удоволствие да държи топлото й голо тяло, докато собственото му тяло отпочиваше във физическа насита, след буйно сексуално изпълнение. Трябваше да си тръгне.

Но докато вземаше това решение, забеляза, че невероятно, тя бе заспала. Физическото и емоционалното изтощение от двата дни я бе обхванало и тя спеше, сгушена до тялото му, като доверчиво дете.

Той почувства гъделичкане в гърлото си и преглътна. Не бе плакал от толкова дълго, че не бе сигурен, че знае как да го направи. Преглътна отново и се опита да махне влагата от очите си с мигане.

Редактирано 25 октомври 201213 г. от bobych (преглед на промените)

Мрачният ангел - Мери Балоу. Една много любима книга

Мрачният ангел - Мери Балоу. Една много любима книга

Ей, това е. Великолепна авторка - една от най-харесваните гранд-дами на историческите любовни романи. Много жалко, че на БГ има преведени само два романа, а има изключително силни поредици и самостоятелни красоти, изпълнени с дълбоки чувства и свежарски хумор.

Редактирано 26 октомври 201213 г. от bobych (преглед на промените)

Нещо лесно и от мен: $$$$$ не можеше да се примири, че изкушението да бъде с ??????? я беше победило отново. Защо се беше съгласила?! Да намери убиеца — да, но да тръгне с него… Не й ли стигаха проблемите около него досега?! Понякога чувстваше, че трябва да се грижи за него така, както майката се грижи за детето си. Но когато го погледнеше, й ставаше ясно, че не е така. Прекалено много чувства се бореха в нея. Усещането беше различно и точно това я объркваше. Дори когато се разделиха, въпреки че знаеше, че няма да го види повече, непрекъснато мислеше за него. Той й предложи десет хиляди долара, за да залови убиеца на баща му — тези пари щяха да бъдат достатъчни да се върне вкъщи веднага, щом приключи. Колкото по-опасен беше престъпникът, толкова по-голяма беше наградата. Дали и сега беше така, $$$$$ не знаеше. Но убиецът беше от източните щати, а те не бяха от най-опасните. Може пък да го залови бързо и лесно. Какво от това, че парите бяха много, нали не бяха нейни, а на ???????! Трябваше само да не обръща внимание на незначителните неща, които я дразнеха в характера му. А точно това се случи още на следващия ден…

Джоана Линдзи - Само ти?

Позна от раз.