"Танц в сенките"- Джули Гарууд?

Редактирано 30 август 201213 г. от lelemale (преглед на промените)

Правилно.Ти си

Цитатът е от съвременен роман:

"ДДДДД виждаше оранжевите отблясъци на огъня в абаносовия блясък на зениците му. Виждаше и своето миниатюрно отражение, седнала съвсем неподвижно, хваната в погледа му също както онзи елен отпреди време.

Ръката му обгърна рамото й, пръстите му започнаха да го разтриват с умели движения, едновременно успокояващи и възбуждащи. ДДДДД си даде сметка, че ако не се помръдне именно в този момент, после ще се сърди само на себе си.

— Не можем да направим това! — настоя тя с пресеклив глас. Той беше почти шепот, но се чу ясно в тишината на хижата.

— Права си — ръката му погали шията й. — И аз знам, че е така — той я погледна сериозно и тъжно. — В такъв случай можеш ли да ми кажеш защо мисълта за това изглежда толкова очевидно правилна?

Имаше някакви основания. ДДДДД знаеше, че трябва да има някакви основания. Но, Боже мой, тя не можеше да се сети за нито едно, докато неговият поглед потъваше тъй дълбоко в нейния, сякаш можеше да види цялата й душа.

— БББББ...

— Харесва ми как произнасяш името ми — пръстът му погали устните й с леко като перце докосване. — Кажи го пак..

Болката, врязана в красивото му лице, бе много силна, твърде грозна, за да бъде престорена. ДДДДД постави ръка на лицето му.

— И аз се чувствах по същия начин — призна тя. — Всъщност чувствах се толкова отвратително, изгубена и самотна днес следобед, че повече не можех да издържам да съм сред хора. Дойдох в кухнята, за да се измъкна от тях, и ако не те бях намерила там и принудила да излезем, наистина не знам какво щях да направя!

Той се засмя на това — грубо, дълбоко и невесело, и звукът от този смях я разтърси под дебелия халат, а бедрата и слабините й потръпнаха.

— Страхотна двойка сме, а? — запита той. — Аз, модерният холивудски режисьор, и ти, изгряващата живописна звезда на западното крайбрежие! Всеки, който ни погледне, ще си помисли, че държим света в ръцете си, но жалката истина е, че в момента ние двамата изобщо не можем да си представим как, по дяволите, ще се справим с живота през следващите двайсет и четири часа!

Той извърна глава и притисна устни към ръката й.

— Искам те, ДДДДД! — изрече дрезгаво. — И мисля, че и ти ме искаш. Само за тази нощ. Само за да прогоним болката. За малко."

ДДДДД- Главната

БББББ- Главният

Джоан Рос с една "Немислима любов" Харесвам я тази книжка

Имаме участник, познал резултата. Очакваме следващия цитат.

Ето и следващия цитат, вярвам, че ще ви хареса

— Мислех, че жените по правило харесват големите, показни сватби.

— Това не се отнася за нормалните жени — вече съвсем развеселена, тя спря по средата на стълбите. — ****, ти това ли искаш, всичките ония помпозни отживелици?

— Виж какво, Червенушке, взимам те всякак. Просто не разбирам какво лошо има в това да се понагиздим малко. Нова рокля, подстрижка.

№№№№ присви дяволито очи.

— Тя ще те накара да си сложиш вратовръзка, приятелче.

Едва се сдържаше да не й намигне.

— Голяма работа.

— Прав си — №№№№ се засмя и притисна с ръка стомаха си. — Maй ще е най-добре просто да си призная и толкова. Страх ме е.

— Хубаво — той сложи ръка върху нейната. — Значи ставаме двама.

Влязоха във фоайето. Петнайсет минути по-късно излязоха замаяни.

— Страшно лесно, нали — успя да изрече тя. — Да докажем поданството си, да подпишем някой и друг документ — тя издуха косата от очите си. — Току-виж сме успели за два-три дни.

— Крачетата ли ти изстинаха?

— Ледени блокчета са, но ще ми мине. А ти?

— Никога не се измъквам от уговорена сделка — за да го докаже, той я грабна и я завъртя. — Доктор Ласитър ли ще бъдеш, или доктор Бомон?

— Ще бъда доктор Бомон и госпожа Ласитър. Доволен ли си?

— Доволен съм. Е, май е по-добре да потегляме към бутика.

— Мога да ти го спестя — тя му лепна една силна, разбираща целувка. — Ако харесаме някоя рокля в бутика, на теб няма да ти е позволено да я видиш. Мама ще получи припадък, ако не спазим поне една традиция.

Надеждата разцъфна на лицето му.

— И не се налага да обикалям по магазините?

— Не се налага да обикаляш по магазините, докато мама не успее да те докопа. Защо не наминеш след половин час? Чакай, забравих, че си имам работа с §§§§, по прякор Бясната купувачка. Дай ни един час. И понеже изпитвам необичаен прилив на щедрост, когато се отнася до теб, ако мама реши да ме завлече на Сейнт Кристофър, първо ще минем покрай яхтата и ще те оставим там.

— Дължа ти голяма услуга, Червенушке.

— Няма да забравя. Пусни ме долу.

Той я целуна за последно и я остави да стъпи на краката си.

— В бутиците продават и дамско бельо, нали?

— Няма начин да не продават — тя се засмя и го сръга в ребрата. – Ще те изненадам. Изчезвай, Ласитър.

Подсказвам, защото явно съм ви затруднила. Като бонус запазих имената на героите

Беше скитник — нито повече, нито по-малко. Дори да намереше скритото десет метра по-долу съкровище, това щеше да направи скитничеството му по-приятно, но нямаше да му сложи край.

Бък беше прав. Матю Ласитър, без постоянен адрес и с по-малко от четиристотин долара, пъхнати в една кутия от пури, нямаше право да мисли за Тейт Бомон.

В главата на Тейт се въртяха други мисли. С объркване бе открила, че от няколко дни единственото време, което прекарва насаме с Матю, са часовете под водата. А тук разговорите и физическият контакт бяхи твърде ограничени.

Щеше да сложи край на това, обеща си Тейт, докато пресяваше изсмуканото от помпата. И щеше да го направи днес. В края на краищата нали навършваше двайсет години.

Внимателно се ровеше из пироните, шиповете и раковините, наострила очи за ценните неща, които се сипеха от тръбата. Древни корабни принадлежности, един секстант, малка пиринчена кутийка с капаче на панти, сребърна монета, врасла в буца корал. Дървено разпятие, октант и една прекрасна порцеланова чашка, счупена на две съвършено еднакви половинки.

Всичко това тя събра в кофата, без да обръща внимание на отломките, които се сипеха по гърба й, нито на дребните порязвания по ръката си.

Някакъв златен проблясък се стрелна край нея. Сърцето й подскочи, докато очите й шареха из мътния облак, търсейки издайническото сияние. Най-после пак забеляза кратък слаб проблясък, втурна се напред и зарови ръце в пясъка, подплашвайки скатовете, които изхвърчаха възмутено от пясъчните си убежища.

В главата й се редяха ярки картини на съкровища, дублони, бижута с огромна стойност и стар произход. Но когато ръката й се затвори върху малкото златно изделие, очите й се премрежиха от сълзи.

Не беше монета или отдавна заровено под вълните бижу. Не беше безценен артефакт, но въпреки това беше безценно. Тя вдигна златния медальон с единична перла.

Когато се обърна назад, видя, че Матю е насочил смукача настрани и я наблюдава. После изписа с пръст във водата три букви — Ч Р Д. Честит рожден ден. С клокочещ в гърлото й смях, тя заплува към него. Без да се смущава от кислородните бутилки и другите принадлежности, хвана ръката му и я притисна към бузата си.

Той я остави там за секунда, после категорично й махна да се връща към работата си.

С имената на главните успях да отгатна - Проклятието на Анжелик на Норита

Ммм, да... Сигурна бях, че имената ще помогнат Точно тя е. Ти си сега

Лесно за познаване цитатче

- Как смееш да твърдиш, че ме обичаш, а в следващия миг да искаш да те напусна?

Той посочи с пръст спящия БРАТ.

- Защото в това легло можеше да си ти. Или по-лошо - да лежиш в гроба. ЛОШИЯ ще преследва всички хора, които обичам, и няма да се откаже, докато не го унищожа. Трябва да съсредоточа всичките си сили в това начинание. Не мога да си позволя нищо да отклонява вниманието ми.

- Това ли е всичко, което бях за теб? - попита с пресекващ глас ТЯ. - Отклоняване на виманието?

Той прекоси помещението с мрачно изражение и застана пред нея.

- Ако кажа да , ще си отидеш ли? Какво ще направиш, ако ти кажа, че нощта, която прекарахме заедно, е била за мен само забавно малко приключение? Че съм те прелъстил много по-лесно от всички други жени досега? Че съм се уморил от неопитността ти и че предпочитам опитните ласки на уличници и оперни танцьорки пред несръчните ти нежности и постоянните ти уверения в любов?

ТЯ се отдръпна, неспособна да остане спокойна пред жестоките му думи. Той я сграбчи за раменете и я раздруса грубо.

- Това ли е, което искаш да чуеш от мен? Ако ти кажа, че още от началото не съм искал друго, освен да те прелъстя и да те захвърля като стара дреха, ще ме намразиш ли достатъчно, за да ме напуснеш?

- Не - пошепна тя и вдигна поглед към него, без да изтрие сълзите от очите си. - Това ще ме накара да те обичам още по-силно. Защото ще знам, че ме обичаш достатъчно, за да изложиш на риск душата си, като ми наговориш подобни крещящи лъжи.

ТОЙ изруга гневно, пусна я и се отдалечи на няколко крачки.

- Знам, че си готова да рискуваш живота си, за да останеш с мен, но какво ще стане, ако родиш дете - сред тази лудост? Нима си готова да рискуваш и неговия живот - или душата му?

ТЯ неволно попипа корема си.

- Може би вече нося детето ти..

.

Тереза Медейрос - След полунощ?

Тереза Медейрос - След полунощ?

Нямаше нужда от въпросителната - това е книгата!

Наскоро препрочитах и нея и "Вампирът, който ме обичаше". Страхотни книжки!

Разтрепераната младоженка отпи още веднъж от чашата си с шампанско и за пореден път този ден се запита, дали не прави най-голямата грешка в живота си.

В желанието си да успокои треперещите си пръсти,...... ...... ........ стисна още по-силно столчето на чашата. Ако не внимаваше, щеше да разлее скъпата пенлива течност по красивата си рокля. Това би било истинска катастрофа, като се имаше предвид колко време беше отделила на избора на тази прекрасна комбинация от сатен и коприна.

Нищо друго, освен младоженска паника, упорито си повтаряше тя. Именно на това се дължеше тази глупава нервност. Със сигурност няма жена, която на този ден да не е нервна. Ако паниката през сватбения ден не беше обичаен проблем, нямаше да има специален израз за подобно състояние. Всичко беше наред. Нищо не се беше променило. Нямаше причина да изпитва ужасяващи съмнения на финала. През цялото време тя си казваше, че знае много добре какво прави и това е единственото правилно нещо.

Всичко щеше да се нареди. Все пак тя беше лудо влюбена в мъжа, който току-що й се беше заклел във вярност, както и тя на него. А и вече беше на двайсет и осем години. Прилична възраст, за да знае какво прави.

Разбира се, това не й попречи да даде ухо на случайно дочут разговор, в градината на хотела преди няколко минути. Така й се пада, задето не попита къде точно се намират дамските тоалетни, напомни си ........ Ако го беше направила, никога не би завила в погрешната посока, което я бе довело в непосредствена близост до две от приятелките на майка й. Думите все още ехтяха в ушите й.

Джейн Ан Кренц - Проверка на времето. Ако не познал - молим за джокер.

Абсолютно познал :) Давай!

Нещо съвременно, щот напоследък съм на тази вълна. Няма да ви вампирясвам, щот не редактирам Братството в момента , но е от друга любима писателка.

Тя - ХХХХ

Той - УУУУ

ХХХХ седеше като поразена от гръм. Всичко й изглеждаше нереално, ръцете й бяха пъхнати в подмишниците на непознатия, като птици. Топлината на тялото му се предаваше на премръзналите й пръсти. Тя не докосваше кожата му, защото носеше тениска под ризата, и все пак това бе най-интимното нещо, което някога бе правила с друг човек. Подмишници… Вярно, че всички хора ги притежават, но тя просто не бе свикнала на подобна близост. Никога досега не се бе чувствала така обгърната от друго човешко същество, камо ли пък мъж. Краката му плътно бяха обгърнали нейните, тя седеше, леко наведена, с ръце пъхнати в подмишниците му, докато той разтриваше раменете й. Издаде тих звук на изненада. Не можеше да повярва, че подобно нещо се случваше с нея, ХХХХ, скучноватата учителка стара мома.

УУУУ правеше всичко възможно, за да я стопли, но когато чу възклицанието й, вдигна поглед и срещна големите й, сини очи. Бяха много интересен син цвят, помисли си той, не с оттенъка на метличината, или пък обикновеното тъмно синьо. Имаха нюанс на сиво. Стоманено синьо, това беше. Забеляза, че косата й се бе измъкнала от кока и лицето й бе обрамчено от копринени, светло кестеняви къдрици. Беше съвсем близо до него, само няколко сантиметра ги разделяха. Притежаваше най-нежната кожа, която някога бе виждал, гладка като на бебе и толкова прозрачна, че на челото й прозираха вените. Подобна кожа обикновено притежаваха само младите. Докато я наблюдаваше, забеляза, че страните й отново се покриха с руменина и си даде сметка, че гледката го привлича. Почуди се дали цялото й тяло бе толкова нежно — гърдите, стомаха, бедрата. Мисълта му подейства като електрически шок, който разтърси нервите му. По дяволите, колко хубаво ухаеше! Сигурно щеше да подскочи като ужилена, ако повдигнеше полата й и започнеше да целува бедрата й, както му се искаше.

ХХХХ прокара езика си по устните, без да си дава сметка, че той проследи движението. Трябваше да каже нещо, но нямаше и представа какво. Сякаш физическата му близост бе парализирала мисловните й процеси. Божичко, излъчваше такава топлина! И бе толкова близо. Вместо да се държи като глупачка, само защото привлекателен и силен мъж я е обгърнал, трябваше да си припомни защо изобщо бе дошла. Отново навлажни устни и се изкашля.

"Едно лято"- Карън Робардс ?

Голямо ТЦЪ. Демек - не позна.

Линда Хауърд - Белязаният Макензи

Точно в десятката . за готините мъже като Уолф Макензи. Макар че и Джо не бих отказала. .

Ето нещо много лесно от мен: Бяха изминали петнайсет минути, достатъчни, за да разгледа всяка картина, всяка част от мебелировката, всяка черга на пода. Беше седял във всеки един стол, беше гледал през всички прозорци и дори беше изсвирил някаква мелодия на квадратното пиано. Мис ХХХ все още не идваше. Търпението му се изчерпа, а с него доброто възпитание и чувството за хумор.Помисли да си тръгне, без да се е срещнал с нея, но трябваше да идва пак и щеше да изгуби повече време. Отново погледна часовника си. Щеше да е трудно да проведе какъвто и да е разговор с мис ХХХ, без да закъснее за срещата. Затвори часовника, като щракна силно капака. Срещата му беше много по-важна от необходимостта да се занимава с онези глупости, които бяха сторили племенничките му. В този момент в стаята се появи едно видение, което го накара да замръзне на място. Жената, слаба и не много висока, съвсем не беше в първа младост. Беше привлекателна. Чертите на лицето й бяха хубави, без да са нещо изключително. Очите й бяха наситено сини и сега наблюдаваха УУУ втренчено изпод дългите мигли. Невероятно гъстата, къдрава огненочервена коса беше захваната на тила с множество фиби, но човек имаше чувството, че всеки момент ще се разпилее по раменете. Вниманието на УУУ беше привлечено от роклята й. Дрехата беше изработена от много метри розов сатен, а на врата и ръкавите беше украсена с кремава дантела. Приличаше на роклите, които можеха да се видят на някой бал във Вирджиния, преди баща му да бъде изгонен от там. Не приличаше на дреха, която би носила учителка в училище за девойки. На фона на тъмните и строги мебели тя изглеждаше като някоя излетяла от рая птица. Жената се усмихна. — Господин УУУ? Аз съм ХХХ. Извинете ме, че ви накарах да чакате. Моля, заповядайте, седнете. Тя самата седна на едно канапе с висока облегалка, като оправи шумолящите поли на роклята си. УУУ стоеше неподвижно. Мис ХХХ беше една янки. Дори беше почти сигурен, че акцентът й е точно като на човек от щата ZZZ. Мъжът, който го пазеше в затвора през последните две години на войната, говореше точно така. УУУ знаеше, че щеше да си спомня гласа му до края на дните си.

Лей Грийнууд - Ваялид

Точно!

- Започвам и това да мисля. Да ме вземат дяволите, ако знам защо толкова много искам. - Дай си малко време. Ще ти мине. - Защо не опитаме? - ----- вдигна вежди и я погледна. - Ние сме на обществен плаж. Слънцето още не е залязло. Ако те целуна тук, не мога да отида по-далеч, а може да разберем защо се подлудяваме един друг. - Когато я привлече по-близо, тя замръзна. - Страх ли те е? - Защо мисълта, че може да я е страх, макар и съвсем мъничко, го възбуждаше? - Не. - Тъй като се бе подготвила, почти вярваше, че бе така. Този път нямаше да стане неговото, каза си ......... Нямаше да го позволи. Бавно вдигна ръце и ги обви около врата му. Когато той се поколеба, притисна устни към неговите. Би могъл да се закълне, че пясъкът под краката му се размърда. Бе сигурен, че грохотът на вълните стана толкова силен, че изпълни въздуха като гръм. Бе имал намерението да контролира положението като експеримент. Но намерението му се промени в момента, в който устните му срещнаха нейните. Вкусът й бе топъл и студен, сладък и пикантен. Изпитваше отчаяната потребност да разбере на кое от сетивата си може да вярва. Преди който и да било от тях да бе подготвен, ------- се хвърли с главата надолу в целувката и увлече и нея със себе си. Прекалено бързо. Тази мисъл се въртеше в главата й. Прекалено далеч. Ала тялото й не обръщаше внимание на предупрежденията и се извиваше към неговото. Тя искаше и това желание бе по-ясно и по-остро от всяко друго желание, което някога бе усещала. Изпитваше нужда и тази нужда бе по-дълбока и по-силна от всяка друга нужда. Чувствата кънтяха в нея. Пръстите й се вплетоха в косата му. Гладът за него се надигна така бързо, че ...... простена. Това не бе правилно. Не можеше да е правилно. Но в нея се въртеше чувството, че бе съвсем правилно и винаги е било правилно. Над главите им се спусна чайка и изчезна, оставяйки след себе си само спомена за сянка, само ехото на звук.

Още малко - Защо не прочетеш мислите ми? Само веднъж, Аурора, разтвори се. Тя се опита да поклати глава, но устните му отново бяха върху нейните. Къщата бе притихнала. Навън птичките пееха серенади на залязващото слънце. Светлината избледняваше и нямаше нищо друго, освен една стая и един момент. В нея нахлуха чувства, чувства, които някога биха предизвикали страх. Сега те предлагаха, искаха и й даваха всичко, за което се страхуваше да се надява. - Дейвид... - Прегърна го по-здраво. - Искам да ми го кажеш. Не мога да понеса да не съм права. Не бе ли имал и той нужда от думи? Не се ли бе опитвал отново и отново да ги измъкне от нея? Може би беше време да й ги даде. - Първия път, когато се срещнах с майка ти, тя ми каза нещо в смисъл, че трябва да разбера или открия собствената си нежност. Първата неделя, когато остана да спиш при мен, аз се върнах вкъщи и те намерих заспала на леглото. Погледнах те, жената, която бе моя любовница, и се влюбих. Проблемът беше, че не знаех как да те накарам и ти да се влюбиш в мен. - Вече се бях влюбила. Не мислех, че ти... - Проблемът беше, че ти мислеше. Прекалено много. - Дейвид я отдръпна от себе си, само колкото да я погледне. - Аз също. Да бъдем цивилизовани. Да бъдем предпазливи. Не беше ли това начинът, по който уредихме нещата? - Това ми изглеждаше правилният начин. - Ейджи преглътна и се премести по-близо. - При мен не се получи. Когато се влюбих в теб, единственото, за което можех да мисля, беше да не разваля всичко, като искам прекалено много. - А аз мислех, че ако аз поискам, ти ще си отидеш, преди да съм изрекъл думите. - Той докосна устни до челото й. - Изгубихме време в мислене, когато трябваше просто да чувстваме. Би трябвало да е предпазлива, ала изпитваше такова успокоение, такова тихо удовлетворение просто да го прегръща. - Страхувах се, че никога няма да приемеш това, което съм аз. - Аз същи. - Целуна я по едната буза, после по другата. - И двамата не бяхме прави. - Исках да бъдеш сигурен. Исках да знам, че това няма значение. - Аурора, аз те обичам тази, която си, такава, каквато си. Не знам какво друго да ти кажа. Тя затвори очи. Двете с Клариса бяха прави да пият за надеждата. На света нямаше нищо друго, освен надежда. - Ти просто намери най-добрия начин. - Има и още нещо. - Дейвид я прегърна и изчака Ейджи отново да го погледне. И видя сърцето й в очите. - Искам да прекарам живота си с теб. Искам да имам деца от теб. Никоя друга жена не ме е карала да искам тези неща. Тя улови лицето му в ръце и вдигна устни към неговите. - Ще се постарая да няма друга. - Кажи ми какво чувстваш. - Обичам те. Той доволно я притисна към себе си. - Кажи ми какво искаш. - Цял живот. Два, ако успеем да го уредим.