Бърза си, бравос! От редакторките разбрах, че има и фен-превод на Дрийма на първата книга от поредицата - И тогава ти дойде. Дами, благодаря за удоволствието. Раздаващата гръмотевици при нас (сиреч Шефката-Стихията-Тор) ша ма тресне кат разбере, че вместо да редактирам се кефя, ама книжките си заслужават.

Със закъснение - отговора на моята загадка е абсолютно верен. Чакаме следващия.

Ето нещо което бързо ми стана много, много любимо Сега, бащата на сина й каза. — Воините не оплакват никой. — О? Тогава ти как би го нарекъл? Неочаквано той я прегърна по-силно и притисна лице към шията й. — Мислех, че те губя — каза той прочувствено и стопли сърцето й. — Жено, не бива никога да ме напускаш! — Няма — увери го тя и от своя страна също го прегърна силно. Но въпреки това, след миг пак се усмихна. — Но защо е толкова важно за теб да не те напускам? — Защо? — той се отдръпна леко и за кой ли път отново се намръщи. — Не съм ли ти казал? Тя прокара нежно пръсти по брадичката му. — Каза нещо за това, че ако аз умра и ти ще умреш, но… защо се чувстваш така? — Защото ти си по-ценна от живота ми. Пръстите й спряха да се движат, когато цялото й същество се изпълни с топлина. Тя забрави за това, че искаше да чуе същите думи, които и тя бе казала. Това, което чу току-що, беше напълно достатъчно. — О, Чалън, обичам те толкова мно… — Прекъсвам ли нещо? — попита Рурк Се Дел, който тъкмо се бе появил на вратата.

Познах я! Джоана Линдзи - Жената на война.

Тя е Ти си

Онзи ден прочетох тази книга от любима авторка. Ще се радвам, ако успея да привлека вниманието ви към нея, а за прочелите я ще е повод да си я припомнят. За мен това е смисълът на играта. Последните две-три години преди бягството му от Ужасната Женска Къща бяха особено тежки. Баща му междувременно бе починал, слагайки по този начин край на фантазиите, че някой ден ще се върне и ще поеме грижата за всичко. Колкото повече растяха момичетата, толкова повече се засилваха проявленията на темперамента им. Все на някоя от тях или й беше време за мензис, или беше в мензис, или й свършваше мензисът, или пък се промъкваше нощем в стаята му, изпаднала в истерия, че мензисът й закъснява, а той трябваше да се сети как да й помогне. Главния обичаше сестрите си, но фактът, че се чувстваше отговорен за тях, му действаше потискащо и дори го задушаваше. Когато най-накрая бе успял да се измъкне оттам, си беше обещал, че веднъж завинаги ще обърне гръб на семейния живот и с изключение на краткотрайното и глупаво съжителство със Санди стриктно изпълняваше това свое обещание. Взаимоотношенията му с женския пол винаги бяха комплицирани. Фактът, че беше израснал в обкръжението на твьрде много жени, го беше накарал да постави мъжествеността си буквално на пиедестал. Обичаше миришещите на пот съблекални, по-твърдите взаимоотношения и водените без задръжки политически дебати. Радваше се на дрезгавите гласове и схватките почти до кръв на хокейните мачове. Обичаше шампоан, в който имаше само шампоан и нищо друго — нито цветя, нито зеленчуци или плодови салати. Харесваше му да има баня само за себе си. Без розови шноли над мивката, без сутиени, метнати върху дръжката на душа. Само шкафче под мивката и крем за бръснене вместо купища кутии с мини тампони, с макси тампони, тампони от всякакви размери и марки, препарати за добри дни, тежки дни, лоши дни, дни, в които ви се струва, че сте твърде дебели. Той беше мъж! Искаше да бъде обграден само от истински мъжки неща. За съжаление най-мъжкото нещо беше да правиш секс със страхотна мадама. Тази дилема той разрешаваше по единствения възможен начин — като излагаше проблема директно. Още в самото начало караше жените да разберат, че е приключил с битието си на мъж със семейство и няма никакво намерение да започва отново. После им излагаше и правилата — много и качествен секс, взаимно уважение, голяма лична свобода и всичко това без трайно обвързване. Въпреки това винаги се намираха жени, обладани от саморазрушителни чувства към мъж, който им поставяше такива жестоки условия. Някои дори бяха решили, че ще успеят да го отведат до олтара, макар той изобщо да не можеше да си представи защо биха искали да се обвържат с човек, който изпитваше такова дълбоко отвращение към семейния живот. Той би бил лош съпруг и още по-лош баща. Все още потреперваше, като си припомнеше всички онези пръчици от близалки, с които беше замерял сестрите си, когато нямаше как другояче да ги усмири. Цяло чудо беше, че не ги беше наранил. Тя си даде сметка, че той изглежда повече разстроен, отколкото като победител. Топлината от ръцете му вече беше започнала да прониква в нея. — Нямам голям избор, нали? — Не, нямаш. — Той леко започна да масажира краката й с палците си. — Обичам те, Главна. Обичам те от дъното на душата си. — Пое си дълбоко дъх. — Не просто от цялото си сърце, разбираш ли? Обичам те от цялата си душа. Пръстите на краката й леко помръднаха в шепите му. — Имам ужасното усещане, че не отвръщаш на чувствата ми, но това не променя моите чувства към теб, нито ги прави по-слаби. Дори и да ме изхвърлиш завинаги от живота си, искам да знаеш, че ти винаги ще бъдеш моята по-добра половина. Гласът му премина в шепот, така натежал от чувства — тя имаше чувството, че може да го пипне. — Ти си въздухът, който дишам, храната, която ям, водата, която пия. Ти си моят подслон и моето бягство, ти си моята енергия и вдъхновение, моята амбиция, моят ентусиазъм. Ти си моят покой. Тя се усети лека като перце под този порой от поезия. — Само като те погледна, имам чувството, че ме е огряло слънце. Преди да те познавах, все едно не бях жив. Мислех, че знам какво искам, но всъщност изобщо не съм знаел. Ти влезе в живота ми и го промени завинаги. Обичам те, възхищавам ти се, желая те, обожавам те! Тя се почувства като в прегръдка — в прегръдката на тези любовни сонети, на тази рапсодия на привързаността. Този нецеремонящ се с никого мъж, който така силно се беше опитвал да се раздели с всичко женско в своя живот, беше всъщност мечтата на всяка жена. — Ти ме накара да прогледна на света по абсолютно нов начин. Теб първа поздравявам, когато се събудя сутрин. Теб си представям вечер, преди да заспя. Той плъзна ръце изпод краката й и я улови за ръцете. — Понякога през деня си мечтая за това, просто да държа ръката ти. Само това. Да те държа за ръка. И си представям как ще преминем през живота двамата с теб. Хванати ръка за ръка. Дори си представям, че бихме могли и да спорим така. Хванати ръка за ръка. Или просто така да седим на дивана заедно. Или... В гласа му се появиха твърди нотки, докато се опитваше да обясни и защити точно тази своя представа. — Съзнавам, че това, което говоря и правя, е малко старомодно, но не ме е грижа — виждам и два люлеещи се стола. — Той присви очи, само за да й покаже, че не е такъв еснаф, какъвто може би изглеждаше в този момент. — Виждам това. Наистина го виждам — голяма веранда пред къщата и два люлеещи се стола един до друг и нас двамата в тях, побелели и със сбръчкани лица. — Твърдите нотки отстъпиха място на по-нежни. — Децата са си отишли, вече пораснали, и на мен ми се иска да целуна всяка бръчица по лицето ти, а после просто да поседим и да се полюлеем. Зави й се свят. А сърцето й буквално запя. А той в същото време лекичко галеше с палец дланта й. — Дори не мога да изразя колко обичам да се любя с теб. Знаеш ли, че издаваш най-изумителните звуци, докато се любим? И знаеш ли, че ме държиш в прегръдките си като че съм единственото, което имаш, и това ме кара да се чувствам като Бог. Той я погали по бузата и после я погледна право в очите. — Обичам да съм в теб, да докосвам лицето ти и да те гледам с широко отворени очи, за да се уверя, че наистина си ти. Тя потрепера. — И след като свършим, да чувсвам как ме побиват тръпки само при мисълта за деня, когато отново ще съм в теб. Когато ще скрия сапуна и спра водата, за да може... по-дълго да остана в теб... да съм част от теб. Кожата й пламна. Той погали с палец долната й устна, дрезгавият му глас излъчваше съблазън. — После си представям как вървиш, разговаряш с хората и вършиш всичко, свързано с работата си, но само ние двамата знаем, че аз продължавам да съм част от теб. Тя усети как като че цялата изгаря в пламъци. — Най-накрая проумях какво представлява цялата тази невероятна красота двама души да станат едно цяло, защото именно това искам да бъдем двамата с теб. В очите му блеснаха сълзи. И в нейните очи избиха сълзи и потекоха по бузите й. Гласът му ставаше все по-плътен и пламенен: — Никога няма да намериш мъж, който да те обича така, както аз те обичам, да те защитава по-добре от мен — дори от теб самата — и който винаги ще бъде до теб, докато станеш такава, каквато искаш да бъдеш. Хлип разтърси гърдите й. — Изобщо не се притеснявам, че ще се наложи да живея с цялото това наследство, което носиш със себе си, обвито в американското знаме. Всъщност обичам те точно защото то те е направило това, което си — най-добрата жена, която някога съм познавал, и единствената жена, която някога ще обичам. Той спря да говори и остана загледан в нея. Думите бяха отстъпили място на емоциите. Тя докосна лицето му с възглавничките на пръстите си, оставяйки влажни следи по красивите му високи скули, в същото време попивайки докрай истинността на всяка негова дума. Да. Точно за това си беше мечтала цял живот, но не беше вярвала, че най-накрая мечтата й се е сбъднала. Когато си възвърна дар слово, не можа да се сети за нищо друго, освен да изрече: — Можеш ли отново да ми кажеш същите думи? Той се разсмя дрезгаво, привлече я в прегръдките си и я люби точно както си беше представял, че го прави.

Ох, чела съм я, ама убий ме, не мога да се сетя, пък съм на работа и тепърва имам да правя едни справки. Мисля на Барбара Делински беше, ако не се лъжа. Главната го остави и сестрите му налетяха да го утешават. Дано като ми се изчисти акъла, се сетя за заглавието.

Тц, не е на Барбара Делински.

"Първата дама" Джудит Макнот

Позна 50%.

Първата дама - Сюзън Елизабет Филипс ?

Сюзън Елизабет Филипс е авторката, ама тия седем сестри съм ги запомнила.

Наистина ГГ има седем сестри. Първата дама - Сюзън Елизабет Филипс. viki_kati, ти си на ход!

Два месеца по-късно Елис изведе Изабел на дансинга в залата за приеми на «Кайлър» за първия танц в живота им като съпрузи. Сред гостите на сватбата се понесе шепот. Всички се обърнаха да погледнат двойката. «Елис изглежда страхотно в смокинг», помисли си Изабел очарована. Но тя си знаеше, че ще бъде така. Нима не го беше облякла точно както го виждаше в сънищата си? — Много си красива, госпожо Кътлър — прошепна Елис. — Не намирам думи да ти опиша колко те обичам. И ще те обичам до края на живота си и след това. — Ти си най-привлекателният мъж на света, господин Кътлър, и съм влюбена в теб с цялото си сърце — тя се засмя радостно, по-щастлива от всякога. — Но трябва да призная, че бях малко разочарована, когато открих, че си решил да не носиш черните си очила на церемонията. — Не се безпокой, подръка са ми. — Той се усмихна. — Може да ми потрябват по-късно тази вечер, ако продължаваш да блестиш както сега. Музикантите засвириха традиционния валс и Елис я завъртя в първото бавно, плъзгащо се движение. Полите на елегантната и сатенена рокля се понесоха зад нея на вълни, проблясвайки в мека светлина

"Осъзнати сънища" на Кренц

Тя е! Давай

Давам:

ТЯ се събуди, усещайки вкуса на Главния по устните си под формата на сладко-горчиви остатъци от сълзи. Той я наблюдаваше така, сякаш се страхуваше, че всеки момент ще му обърне гръб.

Наистина се страхуваше. Когато тя се помръдна към него, ръцете му я обгърнаха нежно.

-Трябваше да бъда с теб - промълви ТОЙ. - Трябваше аз да приготвям храната ти, аз да те къпя, да те слагам под слънцето, да държа ръката ти... - Гласът му заглъхна и в каютата настъпи тишина докато се бореше, за да възвърне контрола си. - Не вярвах, че ме обичаш. Непрекъснато си повтарях, че ще ми се обадиш, че ще дойдеш при мен, че всичко, което искаш, е да се омъжиш за парите ми. А след това ти ми каза, че си продала фотоапаратите си.

ТОЙ я притисна към себе си толкова силно, че тя едва дишаше, но не го забелязваше. Не искаше да вижда нищо освен лицето му, очите му, да чува думите му, да усеща топлината му.

- Продала си камерите си, за да задържиш моето бебе, и така и не ми се обади, не ми проговори, не поиска нищо от мен. Аз си мислех - продължи той бавно, - че нищо не би могло да бъде по-лошо от онази вълна, която заля теб и Джейсън, от гледката на кръвта около теб горе на площадката, от това да те чувам как крещиш от мъка.

ТЯ се опита да каже нещо, да възрази, но болката, която видя в очите му, бе прекалено голяма, за да може да бъде успокоена с каквито и да било думи...

- Аз грешах - продължи все така с болка ТОЙ. - През последните няколко седмици те наблюдавах как сякаш умираш малко по малко, знаейки, че аз съм те убил, и то по най-мъчителния начин. Каквото и да се опитах да направя, не помагаше. Нощите, Главна. Мили Боже, какви нощи!

Тя се опита да говори,но не можеше заради всичките емоции, които се бяха преплели в нея, които показваха, че все още е жива.

Очите му се отвориха, но в тях нямаше никакво успокоение, никаква красота, никакъв живот. Той извърна лицето си настрани.

- И кошмарът ще продължи безкрайно, тъй като аз не мога да променя миналото - прошепна ТОЙ. - Не мога да върна назад момента, когато ти видя кръвта на площадката и изпадна в този кошмар.

О, любима и препрочитана доста пъти книга от любима авторка. Елизабет Лоуел - "До края на света".

О, любима и препрочитана доста пъти книга от любима авторка. Елизабет Лоуел - "До края на света".

Ох, при всяко препрочитане се късам от рев! Ти си.

И мен винаги ме стяга гърлото. От съвременен роман: Погледът й беше толкова замъглен от бликналите сълзи, че не можеше да види болката в леденосините му очи. Само кимна, обърна се и напусна стаята. ХХХ не й се беше извинил за безочливото си отношение, а за лошото си поведение, съкрушено си помисли тя. Започна бързо да прибира багажа си, като измъкваше дрехите от шкафа и ги напъхваше в сака. Беше съсипана. Унищожена. Той се бе поровил в миналото й и бе намерил този, както го бе нарекъл, коз. Тя се усмихна през сълзи, докато привършваше с багажа. Беше толкова жестоко да хвърли истината в лицето й пред всичките тези хора. Толкова жестоко! Вратата се отвори и на прага застана ХХХ. Очите му бяха мътни, на лицето му нямаше усмивка, а стойката му бе необичайно скована. — Носиш ли нож? — попита тя. — Единственото, което ми идва наум, е, че си дошъл да ме довършиш. — Не трябваше да ти причинявам това — каза той с тон, който никога не бе чувала да използва. Едната му ръка беше скрита дълбоко в джоба, а в другата държеше цигара. — Това бе все едно да откъсна крилцата на пеперуда или нещо подобно в изблик на садистично удоволствие. Нямах никакво право. — Нима намираш смисъл да говорим за права? — попита тя с горчива усмивка. — Никой никога не ми е признавал някакво право. Като малка бях никоя. Сладкото момиченце от улицата, детето от градината на Беси. В приюта беше малко по-добре. Поне не ми се налагаше да я виждам с различни мъже. — Очите й отново се замъглиха и ХХХ потрепери. — Знаех, че го прави заради мен, дори я разбирах, но това не правеше нещата по-лесни. — Стисна зъби от болка. — Дълго време дори я мразех. Докато той не я уби. — Очите й се затвориха и тя се разтресе, като се опитваше да превъзмогне спомена. — Трябваха ми години, за да го преживея, а бях толкова самотна. Тогава осъзнах, че ми липсва — прошепна тя, — макар да ненавиждах това, в което се бе превърнала, богатите мъже, които я окичваха със скъпи подаръци, за да я примамят и да я имат. Ако здравето й не се бе влошило, може би щеше да бъде различно. Но трябваше да ни издържа и това бе единственият начин, който бе намерила. Ще мразя това, в което се превърна, докато съм жива и богатите мъже, които я докараха до това падение. Аз не бих допуснала да стана като нея, не бих, не бих… УУУ плачеше открито. Лицето на ХХХ бе станало бледо като на мъртвец. Долната й устна затрепери и тя се опита да се стегне. — Не е кой знае какво, нали? — кимна към роклята. — Искаше да ме засенчиш пред всичките си богати гости и го направи. Нямам пари, които да пилея за дизайнерски тоалети. Всичките дрехи, които нося, са втора употреба, но имам нужда от сценично облекло. Ал казва, че съм голям специалист в пазаруването. Очите му мътно просветваха. Цигарата изгаряше пръстите му, но той не усещаше нищо. Изглеждаше съсипан. — Дадох ти чек… — А аз го дадох на Ал — каза тя изтощено. — Той строи ново крило на болница, крило за деца в неравностойно положение. Искахме да подкрепим проекта като направим благотворителен концерт. Дадох му чека, но дарението е от твое име. Тя извърна поглед от лицето му, лишено от всякакви емоции и живот, и вдигна сака си. — А относно годежа, скоро ще откриеш, че бе фиктивен и ще разбереш защо. А сега се махайте от пътя ми, господин ХХХ Трети. Разкарайте се, преди да ми се е догадило съвсем. Той се бе вторачил в нея, като явно безуспешно се опитваше да намери думи, с които да я спре. — Ще те закарам до вас. — За нищо на света — остро реагира тя. — След това, което ми причини, никъде няма да ме караш. Ще вървя пеша. — УУУ… — прошепна той с мъка. — Поздравления, ти победи — каза тя, а очите й гневно го стрелнаха. — Не си ли горд от себе си, петролни бароне? — Не — измърмори той. — Срамувам се. — Очите му потърсиха за последен път лицето й, преди да се обърне и да напусне стаята. УУУ се огледа бавно и излезе след него.

"Звезден прах" Даяна Палмър

Точно! Ти си.

Любезен сервитьор им наля вода, светлината се пречупваше в ледените кубчета и ........... изведнъж усети силна жажда. Отпи глътка, оглеждайки хората, и погледът й попадна право върху ............... Сърцето й подскочи по онзи внезапен, предателски начин. Беше през две маси с още един мъж, който седеше с гръб към нея. Черните му очи проблеснаха, когато вдигна чашата си с вино към нея. И тя вдигна своята с шеговито грациозен жест. — Да не би да видя познат? — попита ........... и се извърна. ............... й се усмихна. Тя му отвърна също с усмивка, но доста неубедително, после погледна.............. като ударена от гръм. — Мили боже! — промърмори смаяно. ............. напълно я разбираше. Ню Орлиънс напълно подхождаше на ............. Той носеше италиански костюм от тънка материя и бледосиня риза, която подчертаваше матовия му тен. Буйната му черна коса беше прибрана на тила с бронзов клипс. На лявото му ухо проблясваше диамант. С широките си рамене на спортист и котешката грация привличаше очите на всички жени в ресторанта. Не беше хубав или сладък; неговите френски прадеди му бяха завещали тънък, леко гърбав галски нос, може би малко дълъг и гъста брада, която още по обяд изглеждаше като двудневна. Челюстта му беше яка като скала. Не, у ............. нямаше нищо хубаво. Той беше поразителен и опасно възбуждащ, с нагли очи и ленива, сексапилна извивка на устните. Имаше самоуверения вид на авантюрист и в леглото, и извън него. — Кой е той? — прошепна Марго. — Познаваш ли го или се сваляш с непознат? — Не се свалям — отвърна Фейт и отмести поглед от ................. Приятелката й се засмя. — Скъпа, с твоята наздравица все едно му каза: «Ела и ме вземи, здравеняко, ако се имаш за мъж.» Нима смяташ, че пират като този ще пренебрегне подобно предизвикателство? Очите на .................... се разшириха. — Нищо подобно. Той вдигна чашата си към мен и аз му отвърнах със същото. Защо ще остава с такова впечатление, след като пръв започна? — Оглеждала ли си се напоследък? — попита .............. и поглеждайки небрежно през рамо към .............., се засмя. ................... направи презрителен жест. — Това няма нищо общо със случая. Той не би… — Напротив — прекъсна я .......................... и тя не успя да овладее лекото трепване, когато се огледа и видя ............. почти надвесен над тях. — Дами — провлече той, взе ръката на............... и със старомоден маниер, който при него беше съвсем естествен, се поклони. Слисано го погледна и съзря нещо демонично, горещо и опасно в тъмните дълбини на очите му в секундата, преди да докосне с устни пръстите й. Устните му бяха меки и горещи, много горещи. Сърцето й се разтуптя болезнено и тя направи опит да отдръпне ръката си, но той я задържа и тогава тя усети върха на езика му върху чувствителната свивка между палеца и показалеца. Трепна отново и по очите му разбра, че почувства тази лека издайническа тръпка, докато се изправяше и пускаше ръката й.

Лесно. Линда Хауърд - Онази нощ.

Да. Ти си.