Норка, разбира се - "Имитация в смъртта".

стр. 122 май

Хе-хе, направо ме застреля! Това е да си редактор – знаеш дори цитата на коя страница е! Точно попадение в целта – ти си!

Редактирано 27 юли 201213 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Тъй като Ася няма възможност ,тя помоли да пусну вместо нея цитата.Ето го: Конникът бе прекрасен. Гъстите черни коси се виеха около яката на небрежно отворената до кръста риза. Една упорита къдрица падаше на челото му. Краката му бяха боси — колко странно! — и той се насочваше към заливчето, като че ли възнамеряваше да скочи във водата, когато бе забелязал @@@@@ и ######. Чак когато видя надменното му изражение и изпълнения със страст поглед, @@@@@ се сепна ужасена. Издърпа полага, която бе пъхнала в колана си, и бързо я пусна надолу. — Търсехте ли ни, господине? — попита неловко тя. „Господинът“ се усмихна. Въпреки претенциите й, че е негова съпруга, независимо че живееше под неговия покрив, @@@@@ продължаваше да го нарича „господин“. Това бе нейният начин да поставя бариера помежду им. $$$$$$ реши, че ще си достави удоволствието да разруши тази преграда. — Не точно — отговори той. — Тръгвай напред, ##### — добави той. — Искам да поговоря с майка ти. Преди @@@@@ да успее да задържи детето, то вече тичаше към къщата. — Търсех единствено вас — уточни $$$$$, а очите му алчно искряха. — Не! — викна @@@@@. — Няма да ме докосвате! Имам вашето писмено обещание! — Така ли, сърце мое? — подигравателно каза $$$$$$. — Ще ми го покажете някой ден, но не точно днес. @@@@@ събра полата си и хукна към гората бърза като кошута. И чак тогава осъзна своята грешка — вместо да тича към къщата, тя се отдалечаваше. Копитата на Тампет кънтяха зад гърба й. До ушите й долиташе присмехулният смях на $$$$, но тя продължаваше да тича с всички сили. Сърцето й бясно биеше, едва си поемаше дъх. Опита се да заблуди преследвача си, но не бе в състояние да се състезава с $$$$$ и прекрасния му жребец. Изведнъж ездачът пришпори коня, който се впусна в галон, и когато настигна @@@@@, $$$$$ се приведе, хвана я здраво и я метна пред себе си. @@@@ започна неистово да се съпротивлява. — Не, господине! — викаше тя, като се задъхваше от гняв. — Казах не! — Аз пък казвам да! — промърмори $$$$$ и устните му заглушиха виковете й. @@@@@ напрегна всичките си сили, за да го отблъсне, но той засили натиска на устните си върху нейните и езикът му си позволи волности, които силно й напомниха за нощта, в която загуби девствеността си. Обикновено $$$$$ напълно контролираше и действията, и чувствата си, но сега не успя да сдържи прилива на страстно желание. И в някакво състояние на транс той направляваше Тампет все по-далеч от къщата, все по-навътре в гората. Ездата възбуди силно както $$$$$, така и @@@@. Мъжът усещаше могъщите мускули на жребеца, които се свиваха и отпускаха под него, и желаното тяло на @@@@@, притиснато до неговото. Гърдите й докосваха разголената му гръд, устните й изчезваха под неговите и $$$$$$ помисли, че ще полудее от нетърпение. Усещанията на @@@@@ бяха също толкова силни. Тя бе прималяла в прегръдката на мъжа, бе опиянена от неговите страстни целувки, но продължаваше да се съпротивлява. Макар да знаеше, че се защитава повече от самата себе си. Устните на $$$$$$$ дори за миг не се отделиха от нейните. Целувките му бяха толкова пламенни, че @@@@@ изпадна в приятен водовъртеж. Блажена премала заливаше тялото й и вместо да го удари, тя изпитваше непреодолимо желание да зарови пръстите си в черните коси, да поеме лицето му между дланите си… Почти несъзнателно @@@@@ открехна устни и отговори на целувките му. Изминаха няколко мига, преди $$$$$$ да осъзнае, че жребецът е спрял по собствена инициатива. Вдигна глава и изненадано се огледа. Цялото му същество бе погълнато до такава степен от горещото тяло в ръцете му, че светът като че ли не съществуваше. Гледката, която се разкри пред очите му, предизвика усмивката на $$$$$$. Той се спусна от гърба на коня, без да отхлабва прегръдката си. — Горичката на мадам очаква своята господарка — дрезгаво прошепна гой. Погледът на @@@@@ бе премрежен, като че ли се пробуждаше от някакъв сън. Пред очите й проблясваха кристалните води на реката, които подскачаха от камък на камък до малък водопад, но бе прекалено обсебена в собствените си преживявания, за да обръща внимание на природата. Осъзнаваше единствено, че се намира на полянка, оградена с дървета. А водопадът и рекичката я преобразяваха в райска градина. $$$$$$ отново я стисна в прегръдките си и потърси устните й. @@@@@ напълно забрави реалния свят. Нейният съпруг я прегръщаше — съпругът, който тя мислеше, че презира. И въпреки това в дъното на сърцето й нещо отчаяно се бореше да излезе на повърхността. Не бе омраза. Нещо много по-силно и по-трайно… $$$$$$ вдигна @@@@@ на ръце и я постави нежно до ствола на огромен явор, чиито клони образуваха естествен чадър над тях. Легна до нея и покри с целувки, копринената й кожа. Роклята бе ненадеждна преграда. $$$$$$ припряно разголи раменете й и откри съвършенството на гърдите й. Пръстите му докоснаха розовите зърна, които отговориха на милувката му. Тогава той не можа да сдържи страстта си, надвеси се над нея и устните му поеха изкусителното розово връхче. Всички сетива на @@@@@и бяха разтърсени, тя се изви несъзнателно назад, все бе отвлякъл.едно се предлагаше. Като че ли сънуваше, пренесена в света на чувствата, където $$$$$$ я бе отвкякъл. Светът не съществуваше за $$$$$$$ — само това прекрасно тяло, което толкова чувствено отговаряше на допира му. Той бързо свали ризата си и притисна голата си гръд към нейната. @@@@@@ изстена тихичко, търсейки ласките му, вдишвайки несъзнателно насладата, която той можеше да й достави. Цялата чувственост, която тлееше в страстната й природа и в тялото й, се събуждаше невъзвратимо и замъгляваше съзнанието й в трескаво опиянение. Поведението на @@@@ надхвърляше всички очаквания на $$$$$. Тласкан от повелята на собствените си усещания, той свали дрехите й, освободи се от своите и голите им тела се долепиха. — Няма значение коя си, какво можеш да ми причиниш — прошепна той, — желая те… $$$$$$$$$$$- главния @@@@@@@-главната #########- детето на главните

Редактирано 27 юли 201213 г. от margc (преглед на промените)

Шърли Бъзби - Сърце за продан

Правилно Ти си на ход

Нещо от любима авторка: — Грейс, аз те обичам. — Той видя как усмивката се оттече от лицето й, почувства как тялото й замръзна. — Какво? Какво ми каза? — Обичам те. — Да го каже означаваше сила, осъзна Сет. Истинска сила. — Влюбих се в теб, преди да съм те видял. Влюбих се в един образ, в един спомен, в едно желание. Не съм сигурен какво е това, какво са всичките тези неща. Не знам дали е било съдба, личен избор или късмет. Но беше толкова бързо, толкова силно, толкова дълбоко, че не исках да си позволя да повярвам и не исках да си позволя да ти се доверя. И те отхвърлих, защото ти си позволяваше и двете. Дойдох, за да ти го кажа. — Хвана ръцете й. — Грейс, аз те моля отново да повярваш в нас, отново да се довериш на нас. И да се омъжиш за мен. — Ти… — Трябваше да направи крачка назад, трябваше да притисне ръка към сърцето си. — Ти искаш да се ожениш за мен? — Моля те днес да се върнеш с мен. Знам, че е старомодно, ала искам да се запознаеш с моето семейство. Сърцето й едва не се взриви от напрежението в гърдите. — Искаш да се запозная със семейството ти… — Искам те да се запознаят с жената, която обичам, с жената, с която искам да живея живота си. Живота, който чаках да започна… Чаках нея, за да започна. — О… — Напрежението в гърдите й се оттече, изля се от нея, докато сърцето й заблестя в очите. — Не плачи. — Изглежда, все пак щеше да се моли. — Грейс, моля те, недей. Не ми казвай, че много съм закъснял. — Той непохватно изтри сълзите й. — Не ми казвай, че съм разрушил всичко. — Толкова те обичам. — Тя затвори пръсти около китките му и видя как чувствата преливат в очите му. — Бях толкова нещастна, докато те чаках. Бях толкова сигурна, че съм те изгубила. Отново. По някакъв начин. — Не, никога вече. — Сет я целуна нежно, без да пуска лицето й. — Никога вече. — Не, никога вече — прошепна Грейс в устните му. — Кажи да — помоли я той. — Искам да те чуя да казваш да. — Да. На всичко. — Прегърна го силно в уханната утрин, където звездите спяха зад небето. И почувства как последната брънка от веригата ляга на мястото си. — Сет… Той затвори очи и опря буза на косите й. И усмивката му разцъфна, бавно и свободно. — Грейс… — Ние сме там, където трябва да бъдем. Чувстваш ли го? — Пое дълбоко въздух. — Всички ние сме там, където ни е мястото. — Вдигна лице и посрещна устните му, които я очакваха. — И сега — каза тихо — всичко започва.

"Тайна звезда".

Нора Робъртс.

Края на дванадесета глава.

Хе-хе, направо ме застреля! Това е да си редактор – знаеш дори цитата на коя страница е! Точно попадение в целта – ти си!

Много е лесно, и не трябва си редактор.

Само маркираш някое изречение от текста, и даваш "потърси с Google".

Много е лесно, и не трябва си редактор.

Само маркираш някое изречение от текста, и даваш "потърси с Google".

Ако си мислиш, че си открил топлата вода, много се лъжеш. Затова винаги гледам да намеря цитат, който трудно се открива ( не казвам – невъзможно) с Гугъл. Книгата не е ли качена в Читанка или в Либрусек, иска повече търсене. Но пък така се разваля удоволствието от загадката – да си напънеш малко мозъка, за да се сетиш къде, какво, кога!

Е, след тези приказки, си мисля, че интереса и към тази игра ще спадне. Тя е единствената в този форум, която все още диша с кислородна маска. Сега и на нея забихме ножа!

Редактирано 28 юли 201213 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Скъпа @rumi_1461, нито съм открил топлата вода , нито съм открил. че хладилника изстудява бирата(е,това последното, не го знаех до 44-та си година). Изказах лично мнение, че винаги се намира електронен вариант на даден роман. Съвсем друго си е, ако романа е на хартиен носител.Ако сега напиша един цитат от такъв (хартиен носител), бас хващам, че никой няма да познае автора и романа.

Хайде, съгласи се с мен, че всеки прочел сто-двеста романа(примерно) изобщо си няма на хабер кой е цитата от

— Грейс, аз те обичам. — Той видя как усмивката се оттече от лицето й, почувства как тялото й замръзна.

— Какво? Какво ми каза?

— Обичам те. — Да го каже означаваше сила, осъзна Сет. Истинска сила. — Влюбих се в теб, преди да съм те"

Без лоши чувства.

Поздрави,

Скъпа @rumi_1461, нито съм открил топлата вода , нито съм открил. че хладилника изстудява бирата(е,това последното, не го знаех до 44-та си година). Изказах лично мнение, че винаги се намира електронен вариант на даден роман. Съвсем друго си е, ако романа е на хартиен носител.Ако сега напиша един цитат от такъв (хартиен носител), бас хващам, че никой няма да познае автора и романа.

Хайде, съгласи се с мен, че всеки прочел сто-двеста романа(примерно) изобщо си няма на хабер кой е цитата от

Без лоши чувства.

Поздрави,

Скъпи krali, до някъде съм съгласна с теб, но ако един роман е хубав, то той се чете и препрочита по много пъти и без значение дали е на хартиен носител, като се пусне цитат от такъв, то няма начин на 100% да не се познае.

Дано не ми вземат писанката за спам. И аз не храня лоши чувства. Ама няма да е лошо да пуснеш малко по-дълъг цитат, та да има човек за какво да се закачи.

:)

Мила rumi_1461,изобщо не се притеснявай за писанието, със сигурност има къде-къде по-спамови писания.Ето следния цитат за който може да се закачиш : ... Тънката снежна покривка наоколо беше утъпкана.Недалече,по посока на реката, намерих като чинийки, двойни сякаш на нишка нанизани следи.Росомаха! Две следи в един ден! А росомахата е била тук през деня.Пред мен лежаха пресни следи на хищник, и то какъв! Веднъж Толя още като момче видял росомаха да напада лос .... Това е от 63-та страница на произведението. Автора е Ян Козак. Книгата е 298 страници. Хайде да видим някой може ли да познае как се казва книгата?? С най- добри чувства....

Мила rumi_1461,изобщо не се притеснявай за писанието, със сигурност има къде-къде по-спамови писания.Ето следния цитат за който може да се закачиш :

... Тънката снежна покривка наоколо беше утъпкана.Недалече,по посока на реката, намерих като чинийки, двойни сякаш на нишка нанизани следи.Росомаха!

Две следи в един ден!

А росомахата е била тук през деня.Пред мен лежаха пресни следи на хищник, и то какъв!

Веднъж Толя още като момче видял росомаха да напада лос ....

Това е от 63-та страница на произведението.

Автора е Ян Козак.

Книгата е 298 страници.

Хайде да видим някой може ли да познае как се казва книгата??

С най- добри чувства....

С най-добри чувства – това е моят отговор – http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=109694&title=%D0%9D%D0%B0%20%D0%BB%D0%BE%D0%B2%20%D0%B2%20%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0 – и спирам до тук.

"Тайна звезда".

Нора Робъртс.

Края на дванадесета глава.

Отговора е верен.

За мене смисълът на тази игра е да си припомним любими книги или харесали някои цитат да ни провокират да прочетем книга за която сме се чудили дали да четем.

С най-добри чувства – това е моят отговор – http://knizhen-pazar...а лов в тайгата – и спирам до тук.

Точно попадение.

Мили дами, обещавам да не пиша вече в тази тема.

Сега нали разбра, дори да не си прочела тази книга, пак може да се намери търсения цитат.

Момичета, която има желание, моля да продължи играта със следващ цитат.

Руми, момичета! Не се отказвайте от играта. Такива като този малоумник има и винаги ще има. Сигурно един любовен роман не е прочел в живота си, но що да не се набута тук с "умните" си приказки. Аз много рядко познавам книга по цитата, но редовно следя темата. Viki_kati написа: "За мене смисълът на тази игра е да си припомним любими книги или харесали някои цитат да ни провокират да прочетем книга за която сме се чудили дали да четем." Съгласна съм напълно с нея. Затова, не се отказвайте, моля ви!

Неее, никой не се е отказал, просто исках някой друг да пусне цитат, но може би грешно сте ме разбрали. Оки, шоуто продължава!

Стария се изпъна високомерно и свъси вежди.

— Госпожице ГЛАВНА, нямам намерение да го усуквам. ГЛАВНИЯТ е човек с блестящо бъдеще. Не бих искал нищо, абсолютно нищо, да застава на пътя му.

— Нито пък аз — хладно заяви ГЛАВНАТА.

— Тогава ще разберете защо преценявам, че трябва да престанете да излизате с ГЛАВНИЯ. Особено като се имат предвид вашите твърде неблагоразумни изказвания по адрес на един негов клиент. Предполагам вие си давате сметка как ще се отрази вашето поведение на неговата кариера.

— Господин ШЕФ, според мен…

Прекъсна я дълбок, едва ли не мистичен глас.

— Ей, ГЛАВНА. Да не помисли, че съм ти вързал тенекия?

Тя се обърна и дъхът замря в гърлото й.

— ГЛАВЕН?!

Не беше единствената със зяпнала уста. Въздухът се беше нажежил не толкова от дивашкия прякор, с който го нарече, а от вида му.

Късата коса беше по момчешки щръкнала. Черното кожено яке подчертаваше широките рамене. Стройните му крака бяха в джинси, под които се виждаха черни каубойски ботуши.

ГЛАВНАТА веднага позна сребърното кръстче, което проблясваше под лявото ухо.

„Значи е запазил не само дървената плочка. Къде ли е стояло всичко това толкова време? В дъното на гардероба, скрито от самия него?”, помисли си със затаен дъх.

Той й намигна и тя му се усмихна палаво.

Всичко ще бъде наред!

— Господин ГЛАВЕН! — Боботенето на ШЕФА ги върна към действителността. — Какво означава това? Тук не е маскарад! Това е неуважение към кантората — заплашително рече той.

— Точно така, господин ШЕФ — съгласи се най-неочаквано ГЛАВНИЯ и самоуверено скръсти ръце. — Щом уважението към кантората означава само фалш и подчинение. След като жената, която обичам трябва да дава обяснения пред шефа и колегите ми.

ГЛАВНАТА прехапа устни, за да не извика. Той каза, че я обича! Каза го пред всички.

— Вие ме заплашихте с миналото — продължаваше ГЛАВНИЯ, — казахте, че ако не успея да го обърна в моя полза, то ще се обърне срещу мен. Ето това е моето минало! То винаги е било и ще бъде част от мен. Благодарение на ГЛАВНАТА го осъзнах, благодарение на ГЛАВНАТА събрах куража да го изрека тук, пред всички. ГЛАВНАТА е част от моето минало и, уверен съм, ще бъде част и от моето бъдеще.

Той я погледна и усмивката му й каза още много други неща.

— Трябва ли да разбирам, че с този цирк вие всъщност си подавате оставката? — сърдито попита ШЕФА.

— Това си е ваш проблем — спокойно отвърна ГЛАВНИЯ.

Той обходи с очи залата и задържа поглед по-дълго върху някои лица, а на други леко кимна. После отново се втренчи в Стария.

— Вече ви казах, че харесвам работата си и знам, че я върша добре. Мога да остана във вашата кантора, но категорично няма да позволя каквато и да било намеса в личния ми живот. А бих могъл да работя и на много други места… Предполагам добре знаете това? Зависи от вас.

— Напуснеш ли, аз съм с теб — чу се мъжки глас от тълпата. ГЛАВНАТА се обърна и видя съвсем непознат човек. — Делото ни е след две седмици — добави той.

ШЕФА внезапно осъзна, че почти всички клиенти в този момент са в залата. Благоразумието му надделя и той вдигна ръце.

— Господа, хайде да не драматизираме нещата. Излишно е. Ние с господин ГЛАВЕН може и да имаме известни разногласия, но всички, които ме познават добре, знаят, че това не ми се случва за първи път. По-добре ще бъде да оставим този разговор за понеделник, ГЛАВЕН — завърши ШЕФА и направи не особено успешен опит да се усмихне.

— Добре, сър.

— Господин ШЕФ? — намеси се ГЛАВНАТА, когато той понечи да си тръгне.

— Да?

Той се обърна неохотно.

— Бих искала да се извиня за неудобството, което са причинили думите ми, изпуснати случайно пред един журналист. Уверявам ви, моето лично мнение за делата на кантората повече никога няма да става публично достояние. Няма да поставям в подобно неловко положение нито ГЛАВНИЯ, нито който и да било от клиентите му.

ШЕФА се поколеба за миг, после благодари кисело и се отдалечи. От ъгъла на залата ВТОРОСТЕПЕНАТА й смигна заговорнически и се усмихна. ГЛАВНАТА почувства една силна ръка да обвива талията й.

— Тази рокля нещо… — устните на ГЛАВНИЯ докоснаха ухото й.

— Какво?

Тя го погледна с усмивка.

— Не е лоша, но май не е за теб.

— Знам — призна ГЛАВНАТА и се засмя.

— Ще ти купя по-хубава — хитро добави той. — Ярко червена, искаш ли?

Тя промуши ръка в неговата и пръстите им здраво се сплетоха.

— Не!

— Но, ГЛАВЕН, толкова е секси!

— Съжалявам. Обецата ще отиде там където е била. Знаеш ли колко трудно я сложих? Още ме боли ухото.

ГЛАВНАТА се облегна на гърдите му и докосна сребърното кръстче.

Редактирано 29 юли 201213 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

"Непокорно сърце" Джина Уилкинс

"Непокорно сърце" Джина Уилкинс

Мда, любимо арлекинче! Ти си!

Исторически роман:

— Жалък негодник! — изсъска тя, като замахна яростно към лицето му.

Само рефлексът помогна на херцога да сграбчи китката й в мига, в който преплетеният край закачи челюстта му, оставяйки след себе ей болезнена червена диря. Изненадата му бързо се смени с гняв. Той изтръгна камшика от ръката й, строши го на две и го хвърли настрана. ТЯ нададе яростен вик и отново замахна, решена да го удари още веднъж. Той обаче я хвана за лакътя, изви светкавично ръката й назад и я блъсна към стената на обора. ТЯ нямаше намерение да се предава. Другата й ръка се стрелна хищно към него с извити пръсти и насочени напред нокти. Херцогът хвана и нея и ТЯ се озова прикована към стената с ръце над главата. Миг по-късно и няколкото сантиметра, които ги разделяха един от друг бяха стопени и коравото му, възбудено тяло се притискаше към нейното.

Случилото се току-що бе повече от невероятно, ала ТЯ продължаваше да се съпротивлява яростно, като животно, попаднало в капан, като обезумяла. Всяко нейно движение разгаряше още по-силно огъня в него и той се притискаше още по-плътно към нея, членът му пулсираше, прилепнал към нейната мекота в инстинктивен порив да я укроти.

— Пусни ме — извика тя. — Пусни ме, куче проклето, за да ти дам това, което заслужаваш!

В ума му затанцуваха ужасно картинни, чувствени образи.

— И какво е това, което заслужавам? — Дъхът му погали устните й и ТЯ застина. Очевидно едва в този момент бе осъзнала близостта и възбудата му.

— Не един, а десет камшика! — изръмжа тя.

— Не мисля, че си дошла за това.

— Дойдох, за да ти пусна кръв!

Той потръпна — реакция както на това ново доказателство за буйния й нрав, така и на мисълта какво би било той да пролее нейната кръв.

— Възбужда ли те идеята да пролееш кръвта ми, .....? — попита той съвсем, съвсем тихо.

— Да! Да! Да! — Тя отново се замята яростно, сетне замръзна задъхана, осъзнала, че движенията й само правят позата им още по-интимна.

— Внимавай — приглушено каза той. — Ако днес ще се пролива още кръв, тя няма да е моята. — Погледна я право в очите. Беше се притиснал към нея толкова силно, че нямаше начин тя да не разбере какво има предвид. Очите й се разшириха — беше разбрала.

— Не би го направил.

— Точно в този момент бих. Не дойде ли тъкмо за това?

В първия миг ТЯ бе твърде слисана от думите му, за да може да отговори. После изпищя, замята се диво в опит да се освободи и извика от болката, която й причиняваше желязната му, непоклатима хватка.

— Значи сега ме заплашваш с изнасилване?!

— Да те заплашвам? Не. По-скоро те предупреждавам. Насилие? Никога.

— Ще се съпротивлявам до последния си дъх — извика тя.

Той си я представи как се съпротивлява, сетне как тръпне в екстаз в прегръдките му, и я притисна още по-силно. Всеки миг щеше да изгуби и последните остатъци от способността си да се контролира.

— Ще ти хареса да умреш в моите прегръдки, ........ — тихо обеща той. — Аз ще се погрижа за това.

Бренда Джойс - Скандална любов. Много любима поредица ми е цялата "Браг-Деланза".

За мене смисълът на тази игра е да си припомним любими книги или харесали някои цитат да ни провокират да прочетем книга за която сме се чудили дали да четем.

Исках само да подкрепя това мнение за смисъла на играта. Тук ми предложиха /и си припомних/ някои наистина добри книжки, тъй че давайте.

Отговорът е верен, а изразеното мнение /и двете/ са съвсем правилни и точни според мен. Така, че ти си на ход.

— Мога да опитам — отговори ХХХ и добави трезво, — което е нещо повече от това, което правиш ти сега.

УУУ за секунди се настрои отбранително.

— И какво би трябвало да означава това?

Тя забеляза как той се поизправи, а един мускул на бузата му затрепери.

— Означава, че би могла да се опиташ да се държиш приветливо. Бог ми е свидетел, че аз се старая.

Това бе капката, от която чашата на търпението й преля. С един дълъг, красноречив поглед тя се обърна и ядосано тръгна към вратата.

— Ако това представлява чак такова усилие за теб, моля те, отпусни се — извика през рамо. — Мисля, че малко свеж въздух ще ми се отрази по-добре от закуската.

ХХХ мигновено застана до нея и сграбчи ръката й, за да предотврати излизането й.

— Какво има, УУУ?

Тя отвърна поглед от него.

— Нищо.

— УУУ…

В гласа му звучеше предупреждение, което тя продължи да пренебрегва.

— Пусни ми ръката, ХХХ.

— Не и преди да ми кажеш какво те притеснява.

Извърна глава и го стрелна с очи.

— И ти наистина не знаеш?

— Не. Наистина не знам. След снощи…

— Моля те, ХХХ! Недей да повдигаш тази тема.

— Тогава ми кажи какво има.

С дълбока въздишка тя извърна глава.

— Ако още не знаеш, опасявам се, че не мога да ти помогна.

Слисан, ХХХ отвори уста да каже нещо, а после я затвори и пусна ръката й. Докато я гледаше как се отдалечава към фронталната врата по коридора, се почувства по-объркан от всякога. Беше сигурен, че е останала доволна от миналата нощ. По дяволите, ако нямаше едно наум, можеше да си въобрази, че е толкова влюбена, колкото и той. Беше откликнала на ласките му така поривисто. Той не можеше да й се насити. Но пък трябваше да има едно наум — та тя бе сключила сделка. Беше се съгласила да му стане жена в замяна на помощта му да построи тук клон на своята фирма. Дори сега знаеше, че ще я намери в къщичката.

Даже, преди да беше стигнал окончателно до някаква съзнателно решение, също се озова там. УУУ стоеше сред купчина дъски и стърготини и не вдигна глава, когато той влезе.

— Хайде да изясним нещата.

— Няма какво да изясняваме, ХХХ. Остави нещата така.

— Какво значи това! — кресна той достатъчно силно, за да прикове моментално вниманието й. Когато се приближи към нея, тя заповяда на коленете си да не се огъват. — Искам да знам какво стои зад тези внезапни обрати всеки път, когато правим любов. На теб ти харесва — и не се опитвай да твърдиш, че не е така. Но после ми обръщаш гръб или пък като се събудиш, нещо ти е криво.

Очите й хвърляха гневни искри.

— Да ми е криво?! А ти си спиш и нищо ти няма, нали? Ако беше стоял далеч от мен, първо на първо, щях да съм си точно както исках.

— А какво ще рече това? Сама? Разочарована и незадоволена? Това ли искаш от живота си? — ноздрите му се разшириха от усилието да запази самообладание. — Или просто скъпият на сърцето ти бизнес ти дава повече удоволствие, отколкото който и да е мъж? — гласът му се сниши до опасно ръмжене. — Така ли е, УУУ? Възбужда ли те властта, която усещаш? Нима си пожертвала човешкия род за… за някакво си нещо?

— Не! — прошепна тя, а сърцето й блъскаше лудо в гърдите. — Изобщо не е така!

— Тогава как? Какво те прави толкова нервна?

Тя се поколеба, но за кратко, а когато заговори, сякаш изричаше някаква изстрадана клетва.

— Оцеляването, ХХХ! Зачената съм с него, израснала съм с него, навлязох в живота с него… Защо, мислиш, те напуснах преди осем години? — пряко волята й, очите й се напълниха със сълзи. — Най-накрая все пак ми се струваше по-добре да спася каквото мога от мечтите си и да потърся осъществяването им някъде другаде. Опитах се. Бог ми е свидетел, че се опитах — сразена под бремето на емоциите, сведе глава и стисна очи. — Да, желая те през нощта — прошепна съкрушено. — Няма да го отричам. Но не мога да го преодолея — когато всичко свърши, винаги изпитвам гняв и преживявам спомена за онази стара болка.

Със стиснати юмруци, които висяха безпомощно от двете й страни, тя почувства как се олюлява. Само след миг, ХХХ я придърпа към гърдите си, предложил тихата, непридирчива подкрепа, от която се нуждаеше.

— Шшшт, принцесо — прошепна нежно в косите й, отново разкъсан от чувство на вина за всичко, което се бе случило толкова отдавна. — Всичко е наред. Виж, съжалявам, че те притиснах. Знам, че си под голямо напрежение. Само че просто… — пое си дълбоко дъх. — Просто не искам да се караме. И не искам да те виждам нещастна всеки път, когато сме заедно — ръцете му нежно обхванаха гърба й, едва помръдвайки. — Това, което искам, е да можеш да се наслаждаваш на всичко, което имаме, без да се самоизмъчваш.

Барбара Делински - Диаманти в нощта Сара, Джефри?

Редактирано 31 юли 201213 г. от asayva (преглед на промените)

Момичета, приготвила съм цитатче от една мнооого любима книга. Малко сладникава, може би, ама обичам да си я препрочитам. Сигурно бързо ще познаете.

— Шапчицата ви се е килнала настрани.

— О, Божичко — Главна се пресегна към главата си и намести бонето си.

Внезапно той се разсмя.

— Не тъй. Дайте, аз ще я оправя.

Главна забеляза, че седефенобелите му зъби бяха леко неравни, което придаваше на усмивката му някакъв див, животински чар. В същия миг осъзна защо толкова жени бяха запленени от него. Тази усмивка му придаваше дяволска, неудържима привлекателност. Тя се втренчи в гърдите му, докато той развързваше дантелата й и наместваше бонето.

— Благодаря ви — промълви тя и се опита да издърпа шнура на шапчицата от пръстите му.

Ала той не й позволи. Държеше връзките до брадичката й, пристягайки пръсти. Главна смутена го погледна и откри, че усмивката му се бе изтрила. С решителен жест той смъкна прикриващото боне от главата й и го пусна на земята. То падна в една кална локва и остана измачкано там.

Главна вдигна ръка към разваления кок, готов всеки миг да се разпилее от фибите й. Връхчетата на кестенявите й къдрици блестяха, оголвайки деликатните извивки на лицето и шията й.

— Мистър Крейвън — възропта тя, примряла без дъх. — Намирам поведението ви за неуместно и… и обидно, да не говорим за… о! — тя заекна от удивление, когато той се пресегна към очилата й и ги смъкна от лицето й. — Мистър Крейвън, к-как смеете… — тя затършува, за да ги вземе обратно. — Аз… аз се нуждая от тези…

Главен ги държеше извън обсега й, вгледан жадно в откритото й лице. Ето какво криеше тя зад тази старомодна дегизировка… седефенобяла, блестяща кожа, устни, изненадващо сочни и чувствени като плод, малък, изящно изваян нос, белязан с тънка ивица там, където допреди малко бяха притиснати очилата й. Ангелски сини очи, чисти и примамливи, над тях тъмни, предизвикателно извити вежди. Тя бе истинска красавица. Можеше да я погълне на няколко хапки, като ароматна червена ябълка. Искаше му се да я докосне, да я отведе някъде и да я притисне под себе си, като че с това би могъл да изличи ерозията от греховете и срама чрез сладостта на допира до нейното тяло.

Главен с усилие отпусна мускулите си и се наведе да вдигне от земята измърсената дантелена шапчица. Главна го наблюдаваше обидена и смълчана. Той се опита да изчетка бонето, ала само изцапа още повече чистия снежнобял плат. Накрая Главна се осмели да го изтръгне от ръцете му.

Мечтая за теб - Лайза Клейпас ?