Вентилаторът бавно се въртеше над главата й. Сънливото му бръмчене сякаш я хипнотизираше. Все още бе много рано и в спалнята царете сумрак. Затова тя си позволи през следващите няколко безценни минути да направи онова, което й се искаше, вместо онова, което й диктуваше съвестта. За момента си наложи да отхвърли всички неприятни мисли за смъртта на майка си, за несигурното бъдеще, свързано със съдбата на Дейвид, за невъзможната й любов към този мъж, който сега лежеше до нея. Колко много го обичаше! Колко много го бе обичала, откакто за първи път я бе ослепил с убийствената си усмивка и я бе нарекъл малката. — Добро утро. Отначало си помисли, че й се причува. Но после видя как устните му се извиха в добре познатата усмивка. Очите му останаха затворени. — Какво правиш при мен в леглото, ..................? — Възбуждам се. Тя преглътна така мъчително, че се чу. — Откога си тук? Цяла нощ ли? Спал си тук? — Да. Само от време на време заспивах. Слушах как дишаш. Наблюдавах те. Желаех те. — Той отвори очи. Бяха ослепително сини в сумрачната стая. Усмихна се и безпомощно сви рамене. — Възбуждах се. — Как разбра, че съм будна? — Усетих го. Започна да дишаш по друг начин. По-бързо. Все едно че беше възбудена. — ........... се пресегна и докосна нацупените й устни. — Възбудена ли си? — хрипливо прошепна той. Тя само го гледаше втренчено и се къпеше в горещия син блясък на очите му. ....... неволно облиза устните си, от които той не откъсваше поглед. — Възбудена ли си, ........? — тихо простена.......... — Не ми отговаряй, както смяташ, че е правилно или подходящо за случая. Кажи ми истината. Възбудена ли си? Тя кимна, преди да отговори гласно. Едва отвори устни и той се примъкна до нея и я целуна леко. Отначало само леко докосна устните й няколко пъти. После езикът му погъделичка средата на горната й устна. Тялото й инстинктивно се устреми към него.

Сандра Браун - Дългото очакване ?

Редактирано 26 май 201214 г. от viki_kati (преглед на промените)

Да.Ти си.

— Къде си въобразяваш, че си тръгнала? — попита Лукас съпругата си.

Натали се престори, че не е чула и бутна двойните остъклени врати на огромната сграда на офиса. На стъклото с големи златни букви бе изписано:

«Галаксиз Видео», Детективско бюро «Стриктли Конфиденшъл» и «Синклер Секюрити Системс»

— Натали? — Лукас се пресегна и я хвана за рамото. — Попитах те къде ще ходиш!

Тя се обърна и го изгледа.

— Мисля, че тази сутрин вече разговаряхме по този въпрос — изразът й ясно показваше колко е отегчена от темата.

— И решихме, че няма да излизаш.

— Не. Ти реши така. Аз просто не си направих труда да ти противореча. А сега, ще ме извиниш ли? — изразително изгледа ръката му, все още стиснала рамото й. — Трябва да разследвам един случай на умишлен палеж.

— Забранявам ти!

— Забраняваш ли ми? — повтори тя с присвити очи.

— О, по дяволите! — Лукас отпусна ръката си и без особен успех опита да си придаде глупав и безобиден вид. — Но това е за твое добро! — погледна безпомощно към жената в син костюм, застанала пред вратата на кабинета, в който се помещаваше електронната картотека. — Кажи й, че е за нейно добро!

Шери Пейтън леко се засмя и поклати червенокосата си глава.

— Не ме намесвай във вашите спорове, Лукас. Аз изучавам търговска администрация, а не семейни отношения — тя затвори с бедрото си едно чекмедже на шкафа. — Оправяй се сам, я виж какъв едър мъжага си.

Лукас отново се обърна към съпругата си:

— По дяволите, Натали, не си в състояние да препускаш от врата на врата и да задаваш нахални въпроси за изгорялата къща на някакъв нещастник! Знаеш колко лесно се изморяваш напоследък.

Гневът й се превърна в нежност при вида на искрената загриженост в очите на съпруга й.

— Ако се изморя, ще си почина. Обещавам.

Лукас упорито я изгледа. Очевидно не беше убеден, че спази обещанието си.

— Лукас, аз съм само бременна, а не болна — въздъхна Натали. — Всичко ще бъде наред.

— Ами ако получиш контракции или… нещо друго?

— В седмия месец?

— Случва се.

— Да, но на жени с проблематична бременност. А ако си спомняш какво каза лекарят последния път, когато беше пощурял от безпокойство, това не се отнася за мен. Здрава съм като камък.

— Да, но можеш да се спънеш — възрази той, като посочи яркочервените й обувки, твърде неудобни за бременна жена. — Или да си изкълчиш глезена.

— Малко е вероятно — отвърна тя и с отвращение погледна обувките с ниски токове, които бе принудена да носи. — А ако се случи, ще извикам за помощ. В края на краищата не отивам в джунглата!

Той я прегърна през талията.

— Все пак не одобрявам това.

— Зная, че не го одобряваш — утешително каза тя.

— Но въпреки всичко настояваш да бъдеш неразумна!

— Аз не съм неразумна, Лукас, а ти… Уф, няма значение — Натали поклати глава. — Добре, чуй ме, Синклер. Ще ти предложа сделка.

— Слушам те.

— Бих могла да ти обещая да изляза за два пъти по-кратко време, отколкото възнамерявах. Да речем, за три часа. След това ще се върна право вкъщи и ще си почивам през целия ден.

— А какво ще поискаш в замяна? — в продължение на двегодишния им брак Лукас бе открил, че съпругата му за нищо на света не бе склонна да направи компромис с влудяващото си чувство за независимост.

— В замяна на това утре вечер ще ме заведеш на коктейла, организиран от майка ти.

— О, не! Вече говорихме за това. Ние с майка ми нито сме имали, нито имаме, нито пък в бъдеще ще имаме какво да си кажем…

— Очевидно тя не смята така — Натали сложи ръка на лакътя на съпруга си. — Това е третият й опит да се срещне с теб, Лукас. А и както ти неведнъж си казвал, може би я съдиш по-строго, отколкото заслужава. Навярно и тя изпитва същите чувства към теб. Като бъдеща майка зная, че е така — тя постави другата ръка на корема си. — Мисля, че Барбара иска да й дадеш още един шанс. И според мен не бива да се отдръпваш.

Лукас погледна ръката й, положена на корема, и се пресегна да я покрие със своята.

— Не играеш честно — кобрата, увита около китката му, изглеждаше странно, и все пак някак на място върху изпъкналия й корем.

— Значи, ще го направиш? — усмихна се Натали.

Лукас се предаде с въздишка.

— Само ако се съгласиш да сведеш работното си време до един час!

— До два часа — възрази тя.

— Добре — Лукас отвори вратата, пропусна я да мине и излезе след нея. — Два часа, обаче аз ще дойда с теб.

— Нямам нужда от телохранител, Лукас.

— Или ще дойда, или няма да те пусна.

— Ти си най-твърдоглавият, упорит… — вратата се затвори зад тях.

Продължиха да спорят и да си разменят всевъзможни заплахи и обвинения. Но ръцете им бяха здраво сплетени и Лукас се наведе, за да целуне нежно жена си, преди да я настани в черния джип…

Това скоро го четох К. Скулър - Опасна игра.

Точно! Давай.

— УУУ? Завъртя се като ужилена, очите й опасно се присвиха, но само след един поглед към ХХХ острите думи заседнаха в гърлото й. Всяко зло за добро. Не искаше той да знае, че все така е способен да възпламенява чувствата й. Взираше се в нея и въобще не погледна Алек. Нямаше от какво да се страхува. Все още. Беше горда от себе си, като дочу спокойния си глас. — Това едва ли е съвпадение. — Не оставям такива неща на случайността. — О, да. Много добре, ХХХ, тъй като очевидно не смяташ да се откажеш и да си идеш, кажи ми какво толкова важно те води насам. — Обичам те. О, Господи, тя май отново сънуваше посред бял ден. Коленете й се подгънаха. Трябваше да седне, веднага, и тъй като нямаше пейки, за целта послужи най-близкото дърво. — Чу ли ме, УУУ? — Не. — Какво не? — Не ме обичаш. — Все недоверие. — Тонът му се изостри, но тя не искаше да го погледне в очите. — Първо баба ми, сега ти. Боже мили, защо е толкова невъзможно да повярвате, че мога… — Виждал си баба си?… О, какъв глупав въпрос. Каза ли ти, че ме посети наскоро? ХХХ я огледа изпитателно. Отбягваше очите му. Гледаше навсякъде, но не и в него. Какво й ставаше? Не я бе виждал почти година. Година! Едва се сдържаше да не я грабне в обятията си, а тя, тя се беше опитала да смени темата, когато й каза, че я обича. Не й пукаше. Наистина не й пукаше. Сякаш нож го прониза, но вместо кръв, се изля гняв.

Джоана Линдзи - Прелъстена невинност ?

Давай, ти си.

Когато първата сълза се търкулна по бузата й, той леко се полюшна заедно с нея. — Обичам те. Толкова съм влюбен в теб, че не го разбирах. Не можех да го осъзная, защото то поглъща всичко. Ти си всичко за мен. Остани с мен, ....., бъди до мен. — Искам да съм с теб. Искам… Какво правиш? — Танцувам с теб — вдигна ръката й към устните си. — В градината, на лунна светлина. Сърцето й потръпна и преля от чувства. И всички пукнатини изчезнаха. — -----. — И искам да повторя, че те обичам. Моля те да споделиш живота си с мен — целуна я, докато се въртяха в кръг и се полюшваха. — Моля те да ми дадеш онова, от което се нуждая и което искам, макар да ми трябваше толкова време, за да го осъзная. Моля те да се омъжиш за мен. — Да се омъжа за теб? — Омъжи се за мен — крачката бе толкова лесна, толкова плавна и навременна. — Искам да живееш с мен. Да се будиш до мен, да засадиш цветя за мен, които вероятно ще се налага да ми напомняш да поливам. Ще правим общи планове и ще ги променяме в движение. Ще изградим общо бъдеще. Ще ти дам всичко, което имам, и ако ти е нужно още нещо, ще го намеря и ще ти го дам. Чу собствените си думи да се връщат при нея в уханната вечер, под лунната светлина, докато танцуваше валс с мъжа, когото обичаше. — Мисля, че току-що го направи. Подари ми една мечта. — Кажи «да». — Сигурен ли си? — Доколко ме познаваш? Тя се усмихна и примигна, за да се разнесат сълзите. — Доста добре. — Бих ли те помолил да се омъжиш за мен, ако не бях сигурен? — Не. Не би го направил. Доколко ме познаваш, ------? — Доста добре. Тя вдигна устни към неговите и се отдаде на сладостна целувка. — Значи вече знаеш отговора ми.

Редактирано 30 май 201214 г. от viki_kati (преглед на промените)

Нора Робъртс - Легло от рози.

Точно! Давай

— Толкова си красива… — Засмя се, като чу как раздразнено цъка с език. — Не можеш да кажеш, че не си красива. — Ще бъде нескромно и суетно да се съглася, че съм. — Не е проява на суетност да потвърдиш една истина. Тя се отдръпна леко и започна да го изучава изпитателно. — Истината, но както я виждат другите. Откакто станах достатъчно голяма, за да разбирам, непрекъснато са ми повтаряли, че съм красива. Изглежда всички, с които съм се срещала, го мислят, така че сигурно е вярно. Аз обаче виждам просто себе си, ХХХ. Виждам плът, кости, коса, които Господ е съчетал така, че да радват очите — досега. Възрастта ще промени това. Болести могат да го развалят. Толкова неща могат да го унищожат! Ще е жалко да заложа вярата и надеждите си единствено на красотата. Има много други по-значими и трайни неща, които трябва да се стремя да постигна и да задържа, макар че съм благодарна за хубостта си. Радвам се, че тя ти доставя удоволствие. — Удоволствие ли? Да, макар че отначало ме хвърляше в ужас. Когато те видях за пръв път, се почувствах така, сякаш невидима ръка се протегна и сграбчи сърцето ми. Усещам това присвиване всеки път, щом те погледна. — Проследи нежно с пръсти деликатните очертания на лицето й. — Ах, ХХХ, как можеш да обвиняваш бедния си мъж, че се е съмнявал дали ще може да задържи този свой безценен дар от съдбата? Всяка сутрин, когато се събудя и те намеря в обятията си, се питам дали не сънувам. Същото чувство изпитвам и когато се разтапяш от моето докосване. Струва ми се, че е станала някаква огромна грешка, всеки момент ще дойде някой да я поправи и да те отведе от мен. Бе трогната от всичко, което й каза, но насочи вниманието си към онези негови думи, които я хвърлиха в истинско недоумение. — Страхувал си се от мен? — Това й се струваше толкова невероятно, че чак се изправи рязко, за да го вижда по-добре. — Да. — Той се излегна удобно на гръб, без да сваля ръката си от кръста й. — Но аз съм само жена! Дребна при това. — ХХХ, ти можеше да ме нараниш много по-жестоко, отколкото всеки мъж с меч, стрела или боздуган. Беше доста учуден, че го гледа с израз на пълно изумление. Не беше казал нищо особено шокиращо или многозначително. Слабостта му към нея бе болезнено ясна, беше уверен в това. Пикни например определено го беше разбрал. — Ти ме обичаш — още докато думите се процеждаха накъсано от устните й, тя потрепери от страх, че може и да греши. — Разбира се, че те обичам. — Подхвана я, когато тя се хвърли в ръцете му, после се намръщи, като усети подозрителна топла влага там, където лицето й бе притиснато до гърдите му. — Мили Боже, ХХХ, не плачи! — Не плача — излъга тя и се опита да го прегърне с цялото си тяло. — Значи най-накрая успях да докосна сърцето ти. Чувствах се толкова отчаяна, защото ми се струваше, че никога няма да успея, а и не знаех вече как да постъпя. — Вероятно си знаела. — Внезапно разбра, че тя е изпитвала същата неувереност в неговите чувства, както и той в нейните. Обгърна я още по-здраво в ръцете си.

Красавицата и звяра на Хана Хауъл

Румеееее, като върл почитател на книгата, мога да ти кажа, "Давай ти си". Съжалявам само, че не имах работа и не съм влизала аз да я позная, но пък тогава трябваше да пускам цитат, което ме мъчи.Така че с благодарност към Poisson, че напомни за тази нежна, трогателна книга, чакам следващия цитат.

Давай, ти си.

Дааа и аз фенката на съвременните романи понякога чета исторически – за разнообразие. А сега един цитата от най - любимия ми роман. Той се засмя. — Защото, сладка моя магьоснице — той потупа с пръст носа й, — не си жена, която който и да е мъж може с лекота да отхвърли настрана. «Комплиментите я смущават — помисли си той, като проследи с наслада розовината, която бавно покри бузите й. Тя излъчваше силно чувствено желание и той напразно се опитваше да му се съпротивлява. — Стига само да ме погледне с тези нейни сиви очи, и аз се превръщам на пепел — призна си той, намести я върху скута си и наведе глава. Устните му докоснаха нейните, тя простена името му и вдигна глава, за да го улесни. — По дяволите» — каза си той и се предаде. Ръцете й се сключиха около врата му и тя разцъфтя под него, с радост му даде възможност да вкуси от щастието й. Езиците им влязоха в нежен двубой и Емили предизвикателно се наведе назад, за да го накара да я последва. Смехът й, дълбок и гърлен, го увлече надолу и той прие предизвикателството. Бързо вдигна краката й над страничните облегалки на креслото, закова я в прегръдката си и впи устни в нейните, докато пръстите му развързваха робата. Тя се изви към него, когато ръката му се плъзна под кадифето и обхвана гръдта й. Кожата й бе толкова нежна… Палецът му докосна зърното й и Бен почувства как то се втвърдява под натиска му. Той започна ритмично да масажира и притиска с ръка гръдта й и тя застена под устните му, пръстите й се вплетоха в косата му, тялото й се извиваше под ръцете му, жадно за още… Той отметна робата и я притисна още по-силно към себе си: истинска наслада бе да усеща голата й гръд, притисната до тялото му… Тя мъркаше в ръцете му, шепнеше нещо в ухото му, докато ближеше меката му част… В слабините му лумна пожар. Ръката му се спусна надолу до гладкото, бледо бедро и той я чу да си поема стреснато дъх, когато загрубялата му длан се плъзна между краката й. Тя замря в очакване. На врата се почука. — Махай се! — извикаха и двамата, и чуха бързо отдалечаващи се стъпки. Емили се разсмя, но Бен изруга гневно и се опита несръчно да се намести под нея. Ненавременното прекъсване бе охладило пламналата им страст и Емили смъкна с въздишка краката си от страничната облегалка на креслото, като се загърна в робата. — Един път поне ми се иска да бъда с тебе, без за това да знае целият кораб — измърмори тя. Думите й пронизаха гърдите му и отново пръснаха огън в тялото му. Признанието й бе изречено някак между другото и Бен не посмя да се запита доколко е дълбоко, но без съмнение това бе признание, че го харесва и го желае. Стана му приятно и му се прииска да чуе още… Емили погледна многозначително чантата върху масата. — Сигурен ли си, че си готов за това? Бен затвори за миг очи и кимна. Емили стана от скута му и седна на края на масата. Отметна коса над рамото си и разтвори ципа. Бен се присви неволно от звука и се наведе напред, за да разгледа сака по-отблизо. Колебливо затвори и разтвори ципа няколко пъти. — Много хитро — заяви той накрая и се отпусна в креслото, за да й даде възможност да продължи. По гърба му полазиха тръпки, когато тя изтърси съдържанието на чантата върху масата. Емили побърза да напъха бельото си обратно, но той я спря. — Почакай. — Вдигна някаква малка дантела със странна форма. Хвана я за копринените панделки и я завъртя пред очите си, после погледна озадачено Емили. — Това е сутиен — обясни тя, грабна го от него и го постави върху гърдите си. Веждите му се вдигнаха нагоре, после по устните му трепна дяволита усмивка. — Ето една дреха, която бих искал да видя да се носи както трябва — изкоментира той, без да снема поглед от поруменялото й лице. — Само на сън, пирате — подразни го тя и пусна сутиена в чантата. .................................................................................................................. — Тази жена е гола! Устните й потрепнаха в усмивка. — Не съвсем. Облечена е в бански костюм. Нещо, което човек облича, за да играе във водата — опита се тя да обясни. О, Боже, той изглеждаше така, като че ли ще се пръсне. — Бикини — добави тя безмилостно. — Емили, а ти, ти… — Запреглъща с труд, неспособен да довърши въпроса си от страх пред отговора й. — Разбира се. Защо не? — Тя сви рамене, развеселена от реакцията му. — Пред мъже? — избухна той. — Така? — Размаха отново брошурата. Тя порови в чантата си и измъкна розовите си италиански бикини със смела кройка, които можеха спокойно да се поберат в съвсем малка кутия. Той повдигна парчетата плат и връзки, неспособен да се ориентира кое накъде е. «А, дяволите го взели!» — помисли си той и ги метна ядосано в скута й. — Можеш да изхвърлиш това нещо — заяви той с глас, нетърпящ възражения. — Няма да го носиш отново. — А какво ще стане, ако поискам? — запита тя предизвикателно, като се опита да не се разсмее. — Мили Боже, Емили! — Той скочи на крака, грабна бикините и ги размаха пред носа й. — Това не е нищо повече от триъгълни платна за детско корабче! — закрещя той, захвърли ги и нервно заразтрива тила си. — Хиляди дяволи, като си помисля само, че си се разхождала пред глутница разгонени бикове в тези ... тези... шивашки отпадъци!… — Исках да кажа, че мога да ги обличам само за тебе, Бен — успя тя да се вмъкне в гневната му тирада. Бен вдигна глава и най-сетне видя смеха в очите й. — Подведе ме нарочно, нали? — обвини я той тихо и отпусна рамене. — Виноват — изкозирува тя и се разсмя. Откритата демонстрация на ревността му я стопляше отвътре и възбуждаше с нова сила. — Ти си безсърдечна, Емили.

"Тес" на Емили Фетцър?

"Тес" на Емили Фетцър?

Браво, много бързо ме разкрихте! Ти си.

Ммм ето един откъс от любима книга: И като промърмори повече на себе си, отколкото на нея, той каза. — Една жена никога не трябва да си позволява интимни отношения, преди да си е осигурила защитата на брака. 333333 затъкна палци в колана си и наперено закрачи по една пътечка между дърветата. — Ти трябва да си непорочен в такъв случай? — За тези неща си има курви. — Да лекуват нещастните случаи на пазена дълго непорочност? Кажи ми честно — тя се обърна към него в момента, когато излязоха от овощната градина, и се усмихна самодоволно, — проблемът ти си е жива болест, нали? Е, поне е някакво обяснение за отвратителното ти неразположение. Къщичката — нейната къщичка? — се гушеше в сянката на защитния зид, но той не можеше да откъсне очи от 333333, за да я разгледа. Трябваше, но вместо това той обхвана с длан нежната й брадичка и повдигна усмихнатото й надменно лице към своето. — Аз не съм болен. — Тогава си от онези мъже, които смятат, че не трябва да отнемат невинността на момичетата, за да се запазят неопетнени. — Не, по дяволите! Престани да се заяждаш с мен. Бях женен и жена ми ми стигаше, за да задоволявам тези си нужди. Не съм имал друга жена след нейната смърт. — И колко време мина оттогава? — Две години. — Две години? — тя се усмихна иронично. — Честно казано, изненадана съм, че още не ти се е приискало до побъркване. Били наистина не изглеждаше убеден, че си сигурна закрила. При тези думи самообладанието му се стопи и той се усмихна — едновременно доволен и разтревожен, че е изгубил контрола над себе си. Но като че доволството беше по-силно. — Били е умна глава. Ще гръмна от възбуда. Искаш ли да ти докажа? Внезапната й тревога му достави истинско удоволствие, както и силата, с която тя го тласна в гърдите. — Не. — Но вече е късно — той наведе глава към нейната. Тя не искаше да го целуне. Отдавна не го беше правила. А и когато го беше правила някога, беше толкова неприятно — тогава реши, че мъжете я отегчават. Но 111111… 111111 не я отегчаваше. Вбесяваше я, да! Забавляваше я, предизвикваше я… привличаше я. И собствената му майка дори не би нарекла лицето му красиво. Но той я привличаше със суровите си черти, с умерената си предпазливост, с чувството за осъзнато собствено достойнство, което се излъчваше от него. Той предизвикваше у нея усещането, че когато е наблизо, тя е в безопасност и 3333333 вярваше, че този мъж би я защитил от всяко зло. Обърка се единствено от собствената си глупост. Въпреки всичко тя отвърна на целувката му, защото, по дяволите! — той беше истински майстор. А за мъж, който се кълне във въздържание, целуваше вълшебно. Устните му бяха твърди, езикът сдържан. Внимаваше да не отърка лицето си в нейното и да я одраска с мустаците си. Той погали устните й с език, но го направи, за да опита вкуса им, удоволствието от съприкосновението с нея. И след това, когато тя се отдръпна, й позволи да се освободи. По дяволите. Той възбуди интереса й.

Редактирано 3 юни 201214 г. от viks (преглед на промените)

На Кристина Дод Гняв

Мдаа, тя е!Връщам ти топката...

– А, да, и още нещо. Не беше нужно да правиш тази глупост, за да се докажеш. – Тя посочи прозореца. – Фактът, че се чувстваш глупаво, задето си се заиграл с кучетата, просто ме трогва. – Господи! – Не просто ме трогва, ами ме очарова. И така, аз съм трогната, очарована, силна, сексапилна и способна. И всичко това ти ми го поднесе накуп. Никой досега не ме е карал да се чувствам по този начин. Абсолютно никой. Тъкмо затова – тя посочи отново прозореца и се засмя, докато той я гледаше напълно объркан – нищо че беше тъпо и необмислено, аз съм влюбена в теб, Бен – пристъпи и го прегърна през врата, – доставяш ми страхотен кеф! – Тя притисна устни към неговите, звучно и доволно. – Отпечатъкът от дланта ти задължително остава. Всъщност мисля да нарисувам сърце около него. А сега искаш ли да ти покажа някои основни движения, преди да се пъхна под душа, след което ще си налея чаша вино? Освен ако не искаш преди това да ми покрещиш за нещо. – Престани – измърмори той, стисна ръката й и я дръпна. – С кое? Да не би да си решил да ме изхвърлиш от къщата? – Не ме изкушавай да го направя. Водя те в леглото. Трябва да получа поне някакво удовлетворение от цялата тази работа. – Господи, какво очарователно предложение, но аз наистина трябва да се изкъпя, преди да… – Искам те потна. – Той използва момента, дръпна я и я стовари на леглото. – Ще ти покажа аз едни движения. – Сигурна бях. – Тя се опита да се надигне. – Ами ако не съм в настроение? – Емили притаи дъх, когато той изтегли мокрия потник през главата й и го захвърли настрани. – Ами ако… – Ще приказваш по-късно. – Той обхвана гърдите й и потри зърната им с мазолестите си пръсти. – Оправила си леглото. – Ами, да. – И каква беше ползата? Емили потрепери и той я положи по гръб. – Имаш намерение да ми покажеш къде допускам грешка, така ли? – Точно така, дяволите да го вземат! – Той хвана ластика на късите й панталонки и ги дръпна силно надолу. Тя се усмихна и прокара пръст от ключицата до корема му, а след това измина отново същия път обратно. – Ами започвай да ми показваш. Той се съблече, като не я изпускаше от поглед. Тя също. – Просто те искам гола – заяви той и са надвеси над нея. – Знам какво да правя с теб, само когато си гола. – Харесва ми онова, което правиш с мен, когато съм гола. – Значи и това ще ти хареса. Той притисна потръпващите й устни със своите в гореща целувка. Усети как диво блъска сърцето й, обходи влажната й от пот кожа с ръце и отпусна тяло върху нейното. Тя беше силна и способна. Тъкмо това я правеше неустоима, но в този момент той искаше да я усети слаба и безпомощна. Искаше да е негова, единствено и само негова. Използва езика и пръстите си и усети как цялото й тяло трепне от удоволствие. След това я захапа лекичко, за да усети как препуска пулсът й. Устните му притиснаха нейните и тя вдигна ръце към лицето му по начина, който знаеше, че го размеква, след това зарови пръсти в косата му. Задъха се, когато прокара пръст по вътрешната страна на бедрото й и се върна бавно, за да я погали и да усети топлината и влагата й. Извика името му и изви бедра, но той се отдръпна. Тялото й тръпнеше, издигаше се към божественото освобождение, ала то секна за миг. Дори след като го повика отново по име, той я погали и я накара отново да се гърчи. Устните му започнаха мъчителен поход по гърдите й. Издигаше я и я водеше към върха, след това се отдръпваше и я оставяше объркана и несигурна. – Желая те, Бен. Моля те! Продължи да си играе с нея, докато тихите й викове преминаха в стонове и ръцете й замачкаха кувертюрата, която бе изпънала сутринта. Навлезе в нея с един силен и бърз тласък който бе истински шок за тялото й. Оргазмът я разтърси цялата, тя го чу, усети го и въздъхна в мига на освобождение. Тялото й продължаваше да потръпва, да се извива под неговото, а тя да забива нокти в гърба му, докато ръцете й не се отпуснаха безпомощно на леглото. Той я вдигна и главата й се отпусна на рамото му. – Обгърни ме с крака. – Аз… – Искам да те усетя. – Той леко хапеше шията и раменете й. – Само за това мисля! Обгърни ме с крака. Тя се подчини и отново се гмурна в бурята, която я поде, докато не усети, че се изгубва. Имаше чувството, че както бе останала без сили, можеше да лежи така до сутринта. Изглежда, се беше унесла, тъй като онова, което видя след време, бяха четири космати муцуни, притиснати към вратата на терасата. Гърдите на Бен се надигаха и спускаха равномерно, но пръстите му продължаваха да си играят с косата й, да пълзят през нея, да я въртят на спирали и да я подръпват. Тя се усмихна. – Кучетата искат да влязат – прошепна. – Може и да искат, но ще трябва да почакат. – Ще ги пусна. – Но не помръдна.

Малко стрелям напосоки, но съдейки по кучетата, бих казала "Аленият шал на смъртта" на Нора Робъртс.

Еххе, най-после някой да познае. Ти си Джул!