"Сам в тълпата"- Джорджия Боковън :)

"САМ В ТЪЛПАТА"-Джорджия Боковън

"САМ В ТЪЛПАТА"- Джорджия Боковън

Мдаааа. А книжката наистина е мнооого хубава - това е един от любимите ми финали.

Ето новия цитат: "Дълбоко замислен, той чу смеха на жена си — дързък, чувствен смях, — и този звук му отне дъха. Буквално усети тялото й в ръцете си, сякаш сънуваше на живо. Помириса лавандуловата свежест на кожата й и потрепери. Главата с блестящите медноцветни коси, големите златнокафяви очи изникнаха пред вътрешния му взор. Но не беше само това, не! Той искаше цялата Главна. Искаше бурния, страстен темперамент, острия ум, дръзкия език, заразяващото чувство за хумор. Искаше гордостта и силния й порив към независимост. Искаше жената, която носеше пистолет в чантичката си, която не губеше кураж във време на нужда, жената, която не се колебаеше и не се плашеше да помага на окървавените ранени и да отиде дори на бойното поле. Жената, която носеше отговорност за себе си. Защо искаше да покори тази жена, да я подчини на волята си? Мисълта колко глупаво и неосъществимо беше намерението му го накара да се усмихне саркастично. По някаква неразбираема причина Главната, въпреки проклетите й измамничества и рафинираните интриги, беше единствената жена, която той желаеше. И щом беше така, значи беше длъжен да подходи към нея с повече деликатност, отколкото беше проявявал досега, да се опита да изкорени недостатъците й. А онова, което не можеше да промени, трябваше просто да приеме. Първо обаче трябваше да я намери и да я върне вкъщи. Първата крачка беше ясна. Ако не постигнеше успех, трябваше да седне и много внимателно да помисли какво ще прави оттук нататък." Цитатът е от исторически роман: "

Неукротимо сърце – Джейн Фийдър

Йес! Май някой друг ще води в класацията за най- бързо отгатнат цитат. Важното е, че rumi_1461 e на ред с нейно предложение.Чакаме го!

Оооооо, май наистина взех, че познах. Сега трябва да измисля с какво да ви затрудня. — Тази вечер баща ми ми каза нещо, за което никога не се бях замислял. Той каза, че е лесно да желаеш, ала е ужасяващо да обичаш. — Очите му оставаха приковани към нейните. — Ти ме ужасяваш, Джени, ужасяваш ме до смърт. — Видя я как обви ръце около себе си. — Когато те погледна, умирам от страх. — Не прави това. Не е честно. — Опитах се да бъда честен и постигнах само това, че нараних теб и направих себе си нещастен. Сега играя нова игра и когато банката има предимство, не мога да си позволя да бъда честен. Няма смисъл да се отдръпваш — добави, когато тя направи точно това. — Аз само ще продължавам да идвам след теб. Ти сама купи тази къща. Аз бих те оставил да си отидеш. — Хвана я и плъзна ръце от раменете й до китките и после обратно. — Трепериш. Уплашена ли си? — Докосна с устни ъгълчето на устата й. — Това трябва да означава, че още ме обичаш. Дъхът изгаряше гърдите й, засядаше в гърлото. — Няма да позволя да ме съжаляваш. Аз не… Целувката бе внезапна и страстна. Сърцето й се блъсна в гърдите веднъж, втори път и заби диво и неравномерно. — Така ли мислиш? Това на съжаление ли ти прилича? — Отново улови устните й. — Господи, тази рокля ме побърква. Тази вечер щях да убия всички мъже около онази маса, просто задето те гледаха. Ще трябва да ти купя още десетина такива. — Говориш безсмислици. Не разбирам какво искаш да кажеш.. — Обичам те. Този път сърцето й подскочи високо и весело. — Наистина ли? — Обичам всичко в теб. — Той вдигна ръцете й, притисна ги към устните си и внимателно разплете пръстите й. — И те моля да ми дадеш още един шанс. Устните й трепнаха, после се отпуснаха в усмивка. — Аз много вярвам в още единия шанс. — На това разчитах. — Този път я целуна нежно и я привлече в прегръдките си. — Но ще трябва да ми разрешиш да се пренеса тук. — Тук? — Джени се носеше, рееше се, сякаш сънуваше. — Ти искаш да живееш тук? — Е, предполагам, че тук ще искаш да отглеждаме децата. — Деца ли? — Замаяните й очи отново се отвориха. — Нали искаш деца? — Тя закима и Майкъл се усмихна. — Обичам големите семейства. И аз съм от голямо семейство и съм традиционалист. Ако ще правим деца заедно, ще трябва да се омъжиш за мен. — Майкъл… — Това бе всичко, което успя да каже. Само името му. Нищо друго не можеше да се отрони от устните й. — Готова ли си да рискуваш, Джени? — Той отново вдигна ръцете й и ги притисна към сърцето си. — Ще заложиш ли на нас? Сърцето му биеше под дланите й и не бе по-спокойно от нейното. — Както се оказва, на мен ми върви — усмихна му се тя ослепително. Майкъл се засмя, грабна я и я завъртя в кръг. — И аз така съм чувал!

Нора Робъртс - Джакпот Колко си падах по Нора, за да я позная от второто изречение?

Явно доста си си падала по Норчето, след като позна от раз! :wink12:

Не е точно любовен роман, но... Ето ви следващ цитат и без хитруване, не ръчкайте в Гугъл веднага: Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите й очи. Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизираха и караха всяка клетка от тялото й да затрепти, да се спаси от тяхната светлина, но вместо да направи това, продължаваше да стои и да слуша какво й говори той. — Трябва да ви виждам — чуваше гласа му, отекващ в самата й душа. — Леко понасям всичко, когато мисля за вас… Тогава лагерът не ми се вижда толкова страшен и животът ми става поносим… Тия минути ми възвръщат вярата в живота… Той изговори няколко думи на своя роден език, които тя не разбра, ала почувствува тяхната пламенна искреност. — Не знам нищо за вас, почти не ви познавам — прекъсна го тя. — Какво искате да знаете! Аз съм само един пленник, който сам не знае какво е. Тя чу своя глас да пита: „Нямате ли жена?“ — и това я ужаси. Той се усмихна и показа ръцете си с дългите голи пръсти. Тя се смути. — Трябва да си отида — рече тя и погледна към колибата. — Слугинята ще се безпокои и ще тръгне да ме дири. — Останете още една минута. — Не бива. Днес съм много заета. — Тя си спомни за роклята, която трябваше да ушие до вечерта. Тая мисъл тутакси я загрижи, нещо притисна гърдите й и помъгли светлината в очите й: „Нима за роклята? — помисли си тя. И отговори: — Не, не за нея, а за друго… За него. Утре той пак ще дойде…“ — И пак усети тоя задъхващ страх да минава по тялото й като тръпка. — Отивате ли си наистина? — попита той, като взе ръката й. — Да, трябва — Гласът й бе мек, топъл и загрижен. Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни… Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам, от страх и от възбуда, със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: „Утре по това време пак…“

Крадецът на праскови?

Струва ми се , че е откъс от "Крадецът на праскови." Определено е оттам! .... Май.

Най-бързия печели! Верен отговор.

Струва ми се , че е откъс от "Крадецът на праскови."

Определено е оттам! .... Май.

Лелемале, ако искаш, ти отстъпвам реда за новия цитат вместо мен

Веднага го давам.

Цитатът е от исторически роман.

"— Стига си ми обръщала думите наопаки. Обясних ти за тази проклета женитба. Но ти не ме обичаш.

— Добре, щом искаш, ще ти го кажа, въпреки че си обикновен негодник. Обичам те! Но независимо от това няма да ти бъда любовница. Отказвам да бъда презряна от обществото, дори и с цената на сърцето си — изкрещя Главната вбесена, че той я накара да признае чувствата си.

— И откога те е грижа толкова за обществото? — попита дукът, странно наранен от факта, че любовта й към него е в основата на нещастието и.

— Откакто ти реши да ме заториш далеч от хората — прозвуча изпълненият й със сълзи глас. — През целия си живот ще бъда отхвърлена — шепнеше тя толкова тихо, че той се приближи, за да я чуе. — Баща ми никога не се е интересувал от живота ми. Местните благородници не знаеха какво да правят с мен и най-накрая ме изолираха. Все едно не съществувах. Моите хора в имението ме считаха за човек от висшето общество и спазваха необходимата дистанция. Останах без своя среда, не принадлежах на никоя социална група — повдигна рамене и се вгледа в сребристосивите очи пред себе си. — Да те обичам, бе най-чудесното нещо в моя живот, но няма да поема по пътя, който ти предлагаш, Главен. Прав си: не ме е грижа за титлата, за богатството, за работата ми и дори за положението ми в обществото. Но това е част от твоя свят и ако споделям живота ти, дори и за кратко, аз не искам да бъда низвергната от която и да било негова част. Няма да позволя да бъда отново никъде. Няма да го направя и заради теб. — Сълзите й потекоха и тя не се опита да ги скрие.

Главният усети болката й с душата си и като знаеше, че е причина за страданието й, почувства гняв. Защото не можеше да й даде това, от което тя се нуждаеше толкова отчаяно.

— Никога не съм имал намерение да те нараня или обидя — меко каза той. — Повярвай ми поне за това.

— Знам — честно отговори Главната и преглътна мъчително.

Неохотно повдигна очи и срещна погледа му. Сърцето й се сви от болка, като прочете разкаянието по красивото му лице. Ако само можеше да превъзмогне отвращението си към брака! Главната бързо потисна зрънцето надежда. Новата надежда щеше да породи нова болка."

Ейдриън Басо - Интимно предателство? стр. 133

Редактирано 21 май 201214 г. от asayva (преглед на промените)

Точно! Хайде, давай следващия цитат!

Ся да видим кой следи качените в пдф книжки, щот тая сега я редактирам : — Ти си само дете, а той е прекалено голям за теб — каза й той. — Стой по-далеч от него. Само това й трябваше. Една нощ се измъкна — след като старателно написа бележка — за да се срещне със своя обожател и с неясната идея да накара ХХХ да стои буден и да осъзнае, че е пораснала. Ала мъжът поиска много повече от няколкото невинни целувки, които УУУ мислеше, че ще си разменят. Когато ХХХ най-после ги намери, двамата се търкаляха в прахта около догарящия огън, а тя беше цялата раздърпана и пищеше от страх и гняв. ХХХ с една ръка откъсна каубоя от нея. УУУ изпълзя бързо настрани и без да разбира, че вече е спасена, грабна един чепат клон, за да се защитава. Но не беше нужно. ХХХ вече го бе ударил. Тя и досега си спомняше отвратителния звук от чупещи се кости, когато юмрукът на ХХХ се стовари върху носа му. Вторият удар го просна на земята, а ХХХ с тих и опасно спокоен глас му заповяда веднага да напусне ранчото. Настъпи дълга, напрегната тишина. Двамата се измерваха с очи. Нейният нападател бе по-възрастен и по-опитен в боя, ала ХХХ бе по-едър, много по-едър и в стоманените му очи пламтеше убийствен гняв. — И без това никога не съм обичал да ме будалкат — проговори най-сетне каубоят, избърса кръвта от носа си, надигна се и се отдалечи. Едва когато той изчезна в тъмнината, ХХХ се извърна към УУУ. Изражението му я уплаши повече отколкото опита да бъде изнасилена. — ХХХ… — тя отстъпи крачка назад. — Не беше… Аз не… — Нито дума! — той изтръгна тоягата от ръцете й и я захвърли настрана, после я хвана за раменете и я разтърси. — Не казвай нито дума. Не искам да слушам — отблъсна я с отвращение. — Качвай се на коня. — Моля те, ХХХ! — очите й се напълниха със сълзи. Не трябваше да стане така! Не го бе замислила така! Той трябваше да я прегърне, да я успокои, да й каже, че до този момент не е осъзнавал колко я обича. Нещо се бе объркало ужасно. — Моля те… — протегна ръка и докосна гърдите му. Той замръзна. УУУ чувстваше лудите удари на сърцето му, накъсаното му и ускорено дишане. Много по-бързо, отколкото би трябвало — дори след боя. Тя прозря чувствата му и в нея се събуди надеждата. Колко пъти Марта я бе пляскала с едната ръка, докато я прегръщаше с другата? Той бе така сърдит, защото я обичаше, реши УУУ с облекчение. Сърдит и уплашен от онова, което е можело да й се случи. О, ХХХ, миличък ХХХ, пееше младото й сърце. Ти наистина ме обичаш! УУУ несъзнателно пристъпи напред и го погали успокоително, както се гали уплашен кон. — Всичко е наред, ХХХ. Той не успя да ми направи нищо. Добре съм. ХХХ хвана ръцете й и ги притисна към гърдите си. — Толкова се радвам, че дойде след мен — прошепна тя и се олюля. Вярваше, че сега най-сетне нощта ще се превърне в такава, каквато си мечтаеше да бъде. — Толкова се радвам. Аз не исках… — Да, не си искала… — гласът му бе тих и уморен, ръцете му стискаха здраво пръстите й. — Ти никога не искаш, нали? Ти се разхождаш с тези тесни джинси и с тази риза на голо. Ти се будалкаш, точно както каза той, докато някой нещастник се хване на въдицата. Но ти не го искаш. — ХХХ! — УУУ бе потресена. Какво говореше той? За какво я обвиняваше? Тя не бе искала този мъж да я нападне. — Не съм направила нищо? Той се опита… — Какво се опита? Да вземе това, което сама му предлагаше ли? — очите му, горещи, галещи, обвиняващи, пробягаха по тялото й. Пусна едната й ръка и прокара пръст по извивката на гърдите й, полуразкрити от разкъсаната риза. УУУ не помръдна, сякаш парализирана от нежното докосване и изненадания му, жаден и измъчен поглед. — Можеш ли да го обвиняваш за това? Може ли някой да го обвинява? — поклати глава. — Аз не мога — ръцете му се спуснаха по напъпилото й тяло и се спряха върху очертаните от джинсите бедра. — Искаше ми се да убия онова копеле… — пръстите му се забиха в плътта й. — Ала не мога да го обвинявам. УУУ едва осъзнаваше какво й говори и прави той, толкова напрегнато се мъчеше да разчете изражението му на светлината на догарящия огън. Това, което видя, само я обърка още повече. Видя желание. Колкото и да беше неопитна, го разбра. Но разбра също, че ХХХ се бори с това желание. А над всичко бе отвращението. От нея ли? От онова, което мислеше, че е направила? — Не беше така, ХХХ — заговори тя трескаво. — Аз излязох да яздя с него само защото ти ми каза да стоя по-далече иии… — беше толкова трудно да го каже, докато той я гледаше така. — И за да дойдеш след мен — довърши едва чуто. — Ти си искала да дойда след теб? — очите му се разшириха от изненада. — Да — прошепна УУУ. — Защо? Не знаеше ли? Не разбираше ли защо? — Защото аз… Защото… — не можеше да му обясни, не можеше да облече в думи онова, което чувстваше. — Искаше да те целуна ли, УУУ, както той те целуваше? — стисна я по-здраво. — Искаше ли? Тя прехапа устни и кимна нерешително. Точно това искаше, нали? За това мечтаеше от месеци. И въпреки това… — Кажи го, УУУ — настоя ХХХ грубо. — Искам да съм сигурен, че те разбирам — привлече я към себе си. Горещият му дъх изгаряше лицето й. — Кажи ми, че искаш да те целуна. — Аз… — ала изведнъж сега, когато усещаше твърдото му тяло, когато ръцете й бяха опрени на неговите бързо повдигащите се гърди, вече не бе сигурна, че иска точно това. Когато си го представяше, всичко бе много красиво, нежно, изпълнено с топли чувства. Но сега нямаше нищо така красиво или нежно. Сега бе прекалено истинско. И плашещо. Той я плашеше. — Отново размисли, а? — попита ХХХ, забелязал колебанието й. — Реши, че и мен не ме искаш, след като стигнахме дотам? Значи или ще си играем игричките по твоите правила, или изобщо няма да ги играем? — вплете пръсти в дългата й разрошена коса и дръпна главата й назад. — А какво ще стане, ако аз не искам да играя по твоите правила? Ако просто си взема това, което искам? — очите му я изгаряха. Настойчиви, неумолими, страшни очи. — Няма кой да ме спре, както аз спрях него. УУУ простена и стисна здраво очи. Никога не бе виждала този ХХХ. Дори не бе подозирала, че съществува. — ХХХ, недей… — опита се да се отблъсне от гърдите му, ала това бе като да се блъска в каменна стена. Обзе я паника. — Моля те… — вдигна разширените си, пълни със сълзи очи към него. — Недей. Гледаха се един дълъг, напрегнат миг. И двамата дишаха тежко. Всеки чакаше напрегнато какво ще направи другият. И тогава той се наведе, грабна я и преди да бе осъзнала какво става, я метна на коня. После, без да пуска юздите й, яхна своя кон. Яздиха мълчаливо. ХХХ я водеше като непослушно дете. Два дни по-късно каза на дядо й, че «расте дива» и двамата мъже измислиха да я изпратят да учи.

Дивата котка - Кандейси Скуайлър

Дивата котка - Кандейси Скуайлър

От името на Асето потвърждавам, че това е книжката Вие сте наред.

Ето и моето предложение:

— Защо? — ХХХ се подпря на бюрото й и наведе глава. — Какво съм ти причинил? Какво съм направил, по дяволите?

— Ти погледна онази жена.

ХХХ застина и за миг в обърканите му очи се изписа изумление.

— Е, не съм сляп и през последните няколко дни съм погледнал доста жени. Да ме кастрират, ли искаш?

— Не се подигравай с чувствата ми, не подценявай инстинктите ми и това, което знам. Не се шегувай с тези неща. Щом я зърна, видях онзи поглед, който мислех, че принадлежи само на мен.

— Така ти се е сторило.

— Не! — УУУ се изправи и застана очи в очи с него. — Познавам лицето ти, по дяволите! Зная какво видях.

— И този единствен поглед, който ченгето в теб е съзряло за секунда, е причината за необузданата ти ревност? — изуми се ХХХ.

— Не е ревност. Иска ми се да беше. Ще ми се да бях толкова наивна и повърхностна! Не е ревност, а страх. — Отпусна се на стола, когато гласът й затрепери. — Страх е.

Това го накара отново да застине срещу нея.

— Как можа да си го втълпиш? Да повярваш, че мога да пренебрегна всичко, което сме и което имаме? Да съжалявам, че съм с теб, а не с нея? Нима не съм ти показал достатъчно ясно, че ти си всичко за мен?

УУУ полагаше усилия да възвърне самообладанието си, но трудно намираше точните думи.

— Тя не е като другите. Връзката помежду ви е по-дълбока. И ти го знаеш. Както и аз. Лошото е, че тя също го знае. Връзката с миналото си личи. И то толкова, че днес всички ме гледаха със съжаление. Преминаването през общото помещение, за да стигна до офиса си, беше унизително изживяване.

— А връзката между мен и теб, УУУ? Нашето минало?

Очите й се насълзиха. Никога не би използвала слабостта си както някои жени и той знаеше, че опитва да се овладее. Усилието да не се предаде на риданията правеше болката й още по-мъчителна.

Хайде познавайте, че съм се наточила да я прочета. Заинтригува ме.

Нора Робъртс - Невинни в смъртта

Абсолютно. Ти си.

Настойчивият плач на гладно бебе се носеше из огромната къща, докато бавачката прегръщаше детето и се опитваше да успокои воплите му. Чул нарастващата врява, -------- хукна през няколко стъпала към детската стая. Бавачката се сепна от внезапното му появяване, може би от страх, че ще я обвини за плача на бебето. Тъмното му лице бе непроницаемо. — Всичко е наред — успокои я той, като посегна към дъщеря си. Прислужницата предпазливо се оттегли настрана и се зае с малка купчинка не сгънати бебешки дрешки. — Лидия е гладна, сър. Мисис ...... вероятно закъснява от лекцията си. -------- гушна дъщеря си до рамото и й заговори на смесица от бебешки думи и кокни — език, който изглежда само тя разбираше. Постепенно детето се успокои, заслушано в гласа на баща си. Мъничка, с трапчинки ръчичка посегна към брадичката на -------, като изследваше дращещата повърхност. Той целуна миниатюрните пръстчета и се усмихна. — Ама че шумно момиченце си — измърмори той. Бавачката го гледаше с благоговение и любопитство. Бе нечувано заможен баща да стъпи в детска стая, още по-малко да се занимава с плачещи деца. — Наистина имате подход към нея, мистър.........

"Мечтая за теб" Лайза Клейпас

Точно! Давай!