Има я само в пдф, който правя в момента. Ама ще почакаш докат стане, мине през проверки и се качи в ескейпа. Мислех, че пдф го има качен там. Ако обаче я искате - ще я направя първо нея, за да я качат, после другите редакции.

Ами на мен лично би ми било интересно да я прочета, защото в тракера я няма. Ще я следя кога ще излезе.

ГЛАВНАТА не би могла да каже точно какво беше очаквала да види, но във всеки случай не бе подготвена за човека, който изведнъж изпълни рамката на вратата. Внезапната му поява й подейства като експлозив — тя усети, че нещо я блъсна в гърдите, коленете й омекнаха. Никога не би допуснала, че един човек може да й подейства така. Първото впечатление бе за необуздана сила. Широки плещи, огромни бицепси. Голите му, леко лъснали от пот гърди, бяха твърди и гладки, под изпъкналата мургава кожа се виждаше всяко мускулче. Мощният торс се стесняваше в тънка талия и плосък корем, набразден от изпъкнали мускули. Цялата горна част на тялото беше окосмена — черните къдрави косми се губеха надолу в плиткия, избелял от пране зелен работен панталон. Серена беше сигурна, че и на сто години да стане, няма де срещне по-правдоподобно олицетворение на онова претенциозно чисто литературно понятие „животното у човека“. Когато вдигна очи към лицето му, усети, че цялата настръхва. Изведнъж кожата на главата й се сви болезнено, всичко я засърбя, чак пръстите. Из под тежките сънливи клепачи в нея се бяха впили кехлибарени на цвят очи — очите на пантера. Дебелите вежди бяха като права черта над леко орлов нос. Но най-впечатляваща бе може би устата — плътна, с толкова претенциозно изписани устни, невероятно красиви и лакоми, които сигурно биха създали луда слава на някоя кол-гърл. Върху това толкова мъжко лице — като издялано с грубо длето и леко тъмнеещо от наболата брада, тази уста въздействаше направо като сексуално предизвикателство. Мъжът я измери с несъзнателно презрение — явно нямаше особено високо мнение за жените, особено когато не спи с тях, нещо, което той явно бе в състояние да върши по-често от благоприличните мъже. После издърпа цигарата иззад ухото си, тикна я в ъгъла на устата си и промърмори нещо на кейджунски френски. Прозвуча като откос от картечница. Преди десетилетия още този кейджунски език — френски диалект, от който един парижанин сега не би разбрал и думичка, бе почти изхвърлен от образователната система в Луизиана. Напоследък обаче, поради възторга от всичко, свързано с миналото, се наблюдаваше моден завой към древния кейджун, все по-често тук-там се чуваше по някоя фраза. Но този човек го говореше като майчин език!

Тами Хоуг - "Див и опасен" - Лъки Дусе.

Даааа. Май нещо не мога да затрудня никого или четем еднакви книги ?! Давай. Ти си.

Mного лесно, сладко и мнооого забавно:

— Племенник, явното ти незачитане на едно от основните правила за оцеляване в живота ме удивява — невероятно дълбок глас се разнесе някъде наблизо в дясно от Главната. Звукът се разля до основата на гръбначния й стълб, след това затрептя на едно извънредно чувствително място на врата й. — Сигурен съм, че съм ти казвал повече от веднъж — продължи гласът. — Един джентълмен никога не противоречи на дама.

Главната обърна глава по посока на гласа. О, разбира се. От всички момчета в целия свят, Дъщерята трябваше да нападне точно неговото.

......

— Моля за извинение, мадам. Този млад звяр още е доста далеч от цивилизованото поведение. Стани от пода, сър, и се извини на дамите, които така си разстроил.

Племенникът скочи на крака силно възмутен.

— Но…

— Той няма да направи нищо подобно — каза красавицата. — Обяснявала съм на Дъщерята хиляди пъти, че физическото нападение не е подходящ начин да се изглаждат разногласия, освен ако не е застрашен нечий живот — тя се обърна към момичето, луничаво червенокосо създание, което не приличаше никак на майка си, ако тя беше негова майка, като се изключат очите.

— Животът ти в опасност ли беше, Дъщеря?

— Не, мамо — отговори момичето, а сините й очите пламнаха, — но той каза…

— Младият господин заплаши ли те по някакъв начин? — попита майка й.

— Не, мамо — повтори момичето. — Но…

— Беше просто разногласие?

— Да, мамо, но…

— Ти загуби самообладание. Какво съм ти казвала да правиш, когато загубиш самообладание?

— Да броя до двадесет — отвърна момичето. — И ако не си го възвърна, трябва отново да броя до двадесет.

— Ти направи ли го?

— Не, мамо — въздъхна момичето.

— Извини се любезно, Дъщеря.

Тя стисна зъби. После си пое дълбоко дъх, издиша и се обърна към Племенника:

— Сър, смирено моля за извинение — започна тя. — Беше ужасна, неописуема, отвратителна постъпка от моя страна. Надявам се, че неочакваното падане от табуретката не ви е нанесло трайна вреда или обезобразяване. Аз съм толкова дълбоко засрамена. Не само, че нападнах и вероятно осакатих невинен човек, но и опозорих майка си. Виждате ли, това е заради моя буен характер, недъг, от който страдам, откакто съм се родила — падна на колене и сграбчи ръката му. — Можете ли да бъдете толкова добър и щедър, любезни господине, че да ми простите?

Не мога да се стърпя... Сладка, невероятна, чудесна... и всички подобни думи, които се сетите. Ще използвам играта да благодаря на преводачките и редакторките за неописуемото удоволствие, което изпитах, когато четох тази книжка. А името и авторката, следващите, моля

Ееее, давайте нещо по-трудно, молим Разбира се, който следи с интерес поредицата на Дрийма за най-нетърпеливите ще познае. Мило, мнго сладурска книжка, присъединявам се към varnam, ама искаш ли да опиташ с друг цитат? Или държиш да си остане този?

Беще целенасочено лесен, защото в момента ми е трудно да предложа друг, така че нека следващия да е от теб.

Добре ме подреди. Браво! Да си бях мълчала, а? А? А? Шефката обича така да подчертава

Та ето цитатчето. Разбира се пак нагово ама от книжка, дето много харесвам:

УУУУУ възнамеряваше да си тръгне от терасата на ХХХХХ незабавно, но докато пристъпваше в сенките, не можа да не погледне назад към пентхауса. Видя през прозорците как ХХХХХ се обърна и бавно тръгна покрай стъклените стена на апартамента…

Удари прасеца си в нещо твърдо.

— По дяволите!

Подскачайки на един крак, тя разтърка удареното място и хвърли гневен поглед към мраморната саксия, на която се беше натъкнала.

Когато се изправи, напълно забрави за болката си.

ХХХХХ бе влязъл в друго помещение и бе спрял пред маса, подредена за двама. Сред блясъка на кристал и сребро горяха свещи, а дългата стъклена стена излагаше на показ всичките усилия, които беше положил заради нея.

— По дяволите… — прошепна УУУУУ.

ХХХХХ седна също така бавно и внимателно, както се беше придвижил дотам, като погледна зад себе си, за да се убеди, че столът е на мястото си, а после се подпря на двете си ръце и се намести върху него. Положи найлоновата торбичка, която му беше дала върху масата и изглеждаше сякаш я приглажда с нежните си пръсти, така несъответстващи на масивните му рамене и мрачната сила, излъчваща се от суровото му лице.

Загледана в него, УУУУУ вече не чувстваше студа и вятъра, нито болката в крака си. Окъпан от светлината на свещите, с наклонена на една страна глава и съвършен профил, ХХХХХ беше невероятно красив.

Изведнъж той вдигна глава и погледна право към нея, макар че тя стоеше в мрака.

УУУУУ отстъпи назад и почувства допира на парапета, но не се дематериализира. Не го направи дори когато той заби бастуна в пода и се изправи в целия си ръст. Нито когато вратата се отвори по силата на волята му.

Изискваше се по-добър лъжец, отколкото беше тя, та да се престори, че се наслаждава на гледката. Но пък не беше страхливка, че да избяга.

УУУУУ тръгна към него.

— Не си взе лекарството.

— Ти това ли чакаше?

УУУУУ скръсти ръце пред гърдите си.

— Да.

ХХХХХ хвърли поглед назад към двете празни чинии на масата.

— Каза, че трябва да се приема с храна.

— Да, така е.

— Изглежда ще трябва да ме наблюдаваш, докато се храня — елегантния жест, с който я покани да влезе, беше нещо, което не биваше да приема. — Ще седнеш ли с мен? Или предпочиташ да седиш навън в студа? Почакай, това може би ще помогне — подпирайки се тежко на бастуна, той отиде и духна свещите.

Понеслите се нагоре къдравите струйки дим й се сториха като символ на всички потъпкани възможности на вечерта. Той беше приготвил хубава вечеря за тях двамата. Беше положил усилия. Беше се облякъл хубаво.

Пристъпи вътре, защото вече достатъчно беше съсипала вечерта му.

— Настанявай се — каза той. — Веднага се връщам с чинията си. Освен ако…

— Вече съм яла.

Той се поклони леко, а тя дръпна един от столовете.

— Разбира се, че си яла.

ХХХХХ подпря бастуна си на масата и тръгна към кухнята, придържайки се за облегалките на столовете, скрина и касата на вратата. Когато се върна няколко минути по-късно, повтори същото упражнение със свободната си ръка и накрая се настани на стола начело на масата напълно концентриран. Взе блестящата сребърна вилица, без да каже нито дума, внимателно отряза парче месо и започна да се храни сдържано и изискано.

Тя се почувства като кучката на седмицата, седяща пред празната чиния със закопчано догоре палто. Потрепването на сребърните прибори върху порцелана правеше мълчанието помежду им още по-натрапчиво. Почувствала се ужасно зле, тя приглади салфетката пред себе си и макар да не си падаше много по приказките, усети, че заговаря, защото повече не можеше да държи всичко в себе си.

Дж. Р. Уорд - Братството на Черния кинжал - книга 7 - Отмъстена любов

Браво брависимо! :yanim: Много си ги обичкам тия пичове. Особено Зейдист

Ето цитат от една любима книжка: Вълкът беше уморен и искаше да се прибере и да си легне. Беше отклонил поканата на приятеля си да му предостави подслон за през нощта, което включваше и жена… Жената беше сестра на домакина, овдовяла наскоро, и ако преценяваше правилно, беше готова още веднъж да изпита насладите на съпружеското легло. Трябваше да се досети за какво става дума още когато получи предложение уж за някаква сделка. В друг момент сигурно с охота би се съгласил и би се насладил на нейните прелести. Но сега му се струваше, че ще накърни някаква свещена връзка, ако спи с друга жена. Тази безумна мисъл го накара да се разсмее с глас. Съпруг без съпруга. Баща без деца. Мъж без дом. Сърце без покой. Той вярваше, че ХХХ е разбрала посланието му, и все се надяваше, че тя ще дойде в Ирландия. Беше броил дните и накрая бе престанал да мисли за това. Иначе трябваше да се пръсне от ярост и страх. Страх, че никога вече не ще познае безграничното блаженство, което откриваше в нейните обятия. Страх, че завинаги ще остане чужденец в живота на своите деца. А ХХХ беше хубава и богата жена. Какво ще прави той, ако тя предпочете да му откаже съвместното бъдеще и се омъжи за друг? УУУ извика своя поздрав и вдигна караула на крак, преди часовоят да се обади. Беше ужасно изтощен. Не искаше нищо друго, освен леглото си — този самотен остров на минали мечти, където всеки път отново и отново преживяваше онези две нощи на страстна любов, на върховен екстаз, докато накрая сякаш започваше да чувства движенията на тялото й, допира на кожата й, аромата на косата й. Тази вечер усещаше, че го възбужда самата мисъл за нея, особено след като бе останал хладен и неотзивчив към явната проява на желание от страна на другата. Цялата страст сега се пазеше само за една жена, всички останали не го интересуваха. Единствено ХХХ бе способна да го развълнува и възбуди със спомена за своята невинност и жар. Тя беше жена — истинска, цялостна. Тя беше живот, тя беше неговата душа. А колко ли време можеше да преживее без своята душа? Той копнееше за всичко, което само тя можеше да му даде, което само тя можеше да му обещае.

"Прегръдката на вълка" Гейл Линк

Браво, много бързо я позна!

Исторически роман:

На следващата сутрин тя излезе от палатката си и тръгна към лагерния огън, за да закуси. Всички мъже се вторачиха в нея. Дори индианките я зяпнаха. Накрая Брендън одобрително изръмжа и каза:

— Кой е това, момчета, новият помощник на Чако ли?

— Какви крака! — измърмори тихо Соамс.

Още няколко души направиха похотливи забележки, но всички веднага млъкнаха, когато се появи той. та не помръдна от мястото си.

— Елате с мен — нареди той и като изгледа заплашително похотливите физиономии на наобиколилите ги мъже, се отправи към отдалечена групичка дървета.

Та реши да не рискува да предизвика гнева му пред другите и да бъде публично унизена, затова го последва.

Когато го настигна, той огледа дългите й стройни крака и закръгления й ханш и попита:

— За бога, какво си мислите, че правите?

— Не искам да се удавя следващия път, когато пресичаме някоя река.

— Не можете да се обличате като мъж!

— Първо ми се карате за това, че се обличам и яздя по женски. Сега пък сте недоволен, че не го правя!

— Имате ли представа какво причинявате на един мъж с подобна гледка на женски задник и крака, толкова добре очертани?

— А вие знаете ли какво може да причини речното течение на една жена? С панталони аз мога да яздя спокойно и да плувам, ако се наложи. Тези дрехи ще ми спасят живота.

— Тези дрехи ще ви костват живота! — той прекара пръсти през косата си и без да сваля поглед от нея, изруга.

Тя остана спокойна, решена да докаже правотата си.

— Няма да рискувам да се удавя следващия път!

— Значи си готова да ти се случи това? — той изръмжа и я грабна в прегръдките си. Диво и жадно впи устни в нейните. Тялото й се разтопи в ръцете му. Това, което ставаше сега, нямаше нищо общо с целувката в градината на Шуто. Целуваше я с цялата дълго потискана страст, гняв и объркване, които бе изпитвал от мига, в който я видя. Силното му тяло се притисна към нейното, а ръцете му грубо се спуснаха по гърба, извивката на ханша и задната част на бедрата. Той прокара език по устните й, които веднага се разделиха. Проникна вътре, като опитваше, вкусваше, изискваше ответ от нейна страна.

Първоначално тя бе плаха — споменът за онази целувка, завършила много бързо, прекалено бързо дори, бе твърде пресен. Тя усети, че по тялото й се разлива приятна топлина. После едната му ръка се придвижи нагоре, за да покрие гърдата й, докато бедрото му се промуши между краката й и започна да се движи нагоре-надолу, галейки чувствителното място през тънкия плат на панталоните. Тя усети болка ниско в корема си и се притисна още по-близо до него, като притисна крака му между бедрата си.

Той вече беше готов да я повали на земята и да разкъса дрехите й, когато чу покашлянето

Редактирано 27 август 201213 г. от tuleva (преглед на промените)

"Жената на Белия апах"- Шърл Хенке

Да.Ти си.

Страхотно

Ето следващия цитат. Съвременен е:

Секретарката отказа да я пусне вътре без предварително уговорена среща. Джесика не обърна внимание на протестите й и влезе.

Куин бе с гръб към вратата и диктуваше делово писмо, загледан през прозореца.

— „В заключение, ако имате някакви въпроси, можете да се свържете лично с мен. С уважение, и така нататък." Бихте ли го прочели, госпожо Йънг?

Стенографката не отвърна, втренчила поглед в току-що появилата се Джесика.

— Госпожо Йънг? — повтори Куин и бавно се обърна.

Щом видя Джесика, лицето му придоби непроницаемо изражение.

— Благодаря, госпожо Йънг, това е всичко за днес — каза той, като не откъсваше очи от Джесика. — И, моля, предайте на Сюзан да не ме свързва с никого по телефона.

— Да, господине — жената бързо се изправи и излезе от кабинета.

Куин подпря лакти на бюрото си. Джесика го погледна с надеждата да открие нещо в очите му, някакъв знак, че все още я обича. Не видя нищо, но не бе дошла тук, за да се откаже при първото препятствие.

— Джесика? Защо си тук?

Тя погледна през прозореца към залива. Голдън Гейт проблясваше на ярката слънчева светлина в ранното юнско утро. И реши да започне без предисловия.

— Снощи те търсих. Нямаше те у вас.

— Имах среща в Сакраменто, която продължи до късно. Останах да спя там.

Мълчанието отново се настани между тях. След миг Джесика пое дълбоко дъх и изрече:

— Тук съм, за да те спася.

— Да ме спасиш? — изненада се Куин.

Тя кимна и обясни:

— От най-голямата грешка в живота ти.

— Разбирам. Но все пак ще ми обясниш ли по-подробно какво точно имаш предвид.

— Не можеш да се ожениш за Памела Стюарт — цялото й тяло излъчваше напрежение. — Знам за великия ти план. Но не можеш да се ожениш само защото си навършил четирийсет, Куин! Това не е основателна причина.

— А коя причина е основателна за един брак, Джес? — тихо попита той.

— Любовта — без колебание отвърна младата жена.

Той разсеяно въртеше златната писалка между пръстите си, а Джесика изгаряше от нетърпение да чуе отговора му.

— И какво те кара да мислиш, че не обичам Пам?

— Увереността, че обичаш мен — предизвикателно проблеснаха сините й очи.

— Джес, не можеш вечно да държиш факлата, защото като догори, ще опари и пръстите ти.

— И аз те обичам.

Изражението му не се промени. Стори й се, че за миг нещо проблесна в очите му, но изчезна твърде бързо, за да успее да определи.

— Ясно. И кога стигна до този извод?

— Мисля, че се влюбих в теб още първата вечер, когато се срещнахме — призна тя. — Но се уверих след първата нощ, която прекарахме заедно.

Джесика не можеше да предвиди реакцията му, но тайничко се надяваше, че признанието й ще го развълнува. Вместо това, той гневно захвърли писалката си, която се удари в лъскавата повърхност на бюрото и тупна върху дебелия килим.

Двамата проследиха летежа й, после Куин се обърна към Джесика все още с каменно изражение. Тя бе принудена да приеме неприятиия факт, че е закъсняла с признанието си.

— По дяволите, Джеси О'Нийл! — изръмжа Kуин и дъхът му изсвистя през зъбите. — Защо не ми каза досега? Защо ме накара да страдам през изминалите седмици?

— Страхувах се.

— От мен? — недоумяващо попита той. — Аз още в началото ти обясних какво изпитвам към теб. Как можа да допуснеш, че ще ти сторя нещо лошо?

— Но щеше да се ожениш за Памела Стюарт — почувства се длъжна да му припомни Джесика и смело вирна брадичка. — Това нямаше ли да ми причини болка?

Той тихо изруга.

— Толкова глупава можеш да бъдеш понякога. Какво, по дяволите, да правя с теб?

Сега или никога. Поставила чувствата си към Куин пред гордостта, Джесика бавно се изправи, заобиколи бюрото и смело седна на коленете на мъжа. Окуражена от факта, че Куин не я отблъсна, тя обви ръце около врата му.

— Ако приемаш предложения, намират ми се едно-две — пошепна тя и нежно захапа ухото му. — Куин, ожени се за мен.

Той се замисли, сякаш му бе особено трудно да вземе решение.

Сърцето на Джесика блъскаше в гърдите й. Тя помаха ръка пред очите на мъжа.

— Куин?

Той разтърси глава, сякаш се свестяваше.

— Извинявай, Джес. Никога досега не бях получавал такова предложение.

Очакването я влудяваше. Ако така се чувстваха и мъжете, които отправят предложение за женитба, учудващо бе как толкова поколения още крепяха брака като институция?

— Е? — настоя тя, нетърпелива да чуе отговора му.

Широка усмивка озари лицето му.

— Мила, мислех, че никога няма да го поискаш.

Устните им се сляха в дълга целувка. Най-сетне Куин се от дръпна.

— Благодаря ти, Пам — несъзнателно измърмори той и Джесика подскочи. — Не е това, което си мислиш — побърза я успокои Куин.

— Надявам се да имаш подходящо обяснение — отвърна покойно Джесика, вече сигурна, че той обича нея, а не Памела.

— Наистина искам да се оженя за теб, Джес. Искам го още от мига, в който те видях на входа на балната зала да се открояваш като ягодов сладолед с онзи твой розов анцуг — Куин видя как очите й весело проблеснаха при спомена за онази нощ. И продължи: — Трябва да разбереш колко бях отчаян. Полудявах, когато не те държах в прегръдките си, когато не беше в леглото и… Но най-много исках да споделя с теб живота си.

Редактирано 27 август 201213 г. от margc (преглед на промените)

Малко подсказка

Куин Мастърсън бе отегчен до смърт. Винаги бе мразил тези балове, а сега, когато бе вече на четирийсет, започваше да губи търпение от преструвките, че се забавлява. Разбрал нуждата от благотворителните организации и необходимостта от добронамерени личности, които да ги ръководят, той никога не успяваше да се почувства удобно. Докато кимаше към жените, които се тълпяха наоколо, с надеждата, че намира подходящите фрази за всеки разговор, той се чудеше дали изобщо подозират, че не се чувства в свои води тук, в луксозната бална зала всред целия този блясък.

Признай истината, Мастърсън, каза си той. Дълбоко в себе си ти си все още фермерското момче от Мисури, което се мъчи да овладее стъпките на танца. Отегченият му поглед пробягваше из залата в търсене на поне един човек, с когото би могъл да проведе интересен разговор.

Зелените му очи спряха на стройната жена, появила се на входа. Положително не й бе тук мястото — с розовия си анцуг стърчеше като възпален пръст сред лъскавите рокли на другите жени в залата. Кестенявата й коса се бе измъкнала от панделката и обрамчваше лицето й като бляскав ореол, който му се стори много по-привлекателеп от строгите прилепнали прически на жените наоколо. В паметта му се прокрадна далечен спомен, но Куин нямаше време да се замисли.

Тя очевидно влезе в спор с мъжа, който проверяваше билетите на вратата, но въпреки решителния й вид Куин усещаше, че скандалите не са й присъщи. Какво ли търсеше тук? Неможа да си отговори, но имаше намерение да разбере. Тя предизвика интереса му, а отдавна не му се бе случвало някоя жена да привлече вниманието му по този начин. Умът му трескаво заработи в опит да се измъкне с приемливо извинение от безсмисления разговор, преди тя да е изчезнала.

— Не, нямам билет — повтори Джесика. — Нито пък възнамерявам да участвам в тържеството. Искам само да поговоря с господин Мастърсън.

— Не мога да ви пусна, госпожо — твърдо отказа възрастният разпоредител. — Такъв е редът.

— За Бога — изсумтя Джесика, — това е нелепо! — и погледна как още три двойки подадоха петстотиндоларовите си билети и веднага влязоха. Изведнъж й хрумна друго.

— Извинете — спокойно започна тя, — наистина е важно да говоря с господин Мастърсън.

— Вече ви обясних.

— Знам, такъв е редът. Но нали няма да го нарушим, ако ви помоля да предадете едно съобщение на господин Мастърсън?

— Не знам — рече мъжът и нерешително потърка брадата си.

— Съвсем кратичко е.

— Всъщност не виждам причина да ви откажа — съгласи се накрая той.

— Благодаря — Джесика го възнагради с най-прекрасната си усмивка. Наклони се напред, докосна с длан ръката му и сниши глас: — Бихте ли казали на господин Мастьрсън, че Трикси е тук в облеклото си на клакьорка и би искала да знае дали да го изчака горе в стаята му, както обикновено?

Милата усмивка не изчезна от лицето й, когато долови възклицанието на току-що пристигналата двойка. Разпоредителят се изчерви като варен рак, а очите му се разшириха, когато новопристигналите плъзнаха поглед по тялото на Джесика, очертано от мекия фланелен анцуг.

— Май ще е по-добре да доведа господин Мастьрсън при вас и вие лично да му предадете съобщението — предложи той.

— Благодаря — усмихнато кимна Джесика.

Куин тъкмо бе решил да пренебрегне етикета и да се отърве от петте бърборещи около него жени, когато на помощ му се притече разпоредителят.

— Извинете, господин Мастьрсън, но една дама настоява да говори с вас.

Куин стрелна поглед към вратата, където жената още чакаше. Сините й очи бяха отправени към него и в един безкраен миг погледите им се срещнаха, разменяйки си послания, които ставаха все по-лични. Той не можеше да повярва на късмета си.

Джоан Рос - Без прецедент

Точно така Ти си на ход

Тя преглътна няколко пъти, за да възпре повдигането си. Гърдите и сякаш щяха да се пръснат.

— Значи Бившия е бил разочарован от сексуалния ни живот.

ХХХ промърмори цяла поредица от отбрани ругатни.

— Да си ме чула да казвам такова нещо? Не. Това, което казах, бе, че Бившия — и това стана скоро след раждането на детето — спомена, че любовният ви живот не бил толкова вълнуващ, колкото би трябвало, че ти не си го стопляла както…

— Казал ти е, че съм студена?

— Не студена — отвърна раздразнено. — Не ни приписвай твои думи, УУУ. Бившия просто мрънкаше, че нещата между вас малко са позамрели. Станали нещо като задължение, да, мисля че употреби думата „рутинни“. Казах му, че за това вина има и той. Разбираш ли, някои мъже, след като жените им родят, започват да гледат на тях като на майки, а не като на сексуални партньорки. Посъветвах го да се отнася с теб като към любовница и ти щеше да започнеш да се отнасяш към него по същия начин.

УУУ трепереше от гняв.

— Щом става дума за жени, на теб всичко ти е ясно, нали. ХХХ?

— Това пък какво означава?

— Искал си сам да се убедиш дали ме бива в секса. Отведе ме в леглото, за да се убедиш сам колко неумела съм в леглото.

Ругатните, изречени от него преди малко, направо бледнееха пред тия, които започна да сипе в момента, стисна инстинктивно юмруци и рече със задавен от ярост глас:

— Знаеш, че плещиш глупости, УУУ! По дяволите, знаеш го!

— Извини ме. Искам да отида до тоалетната.

Тя прекрачи през краката му и едва не падна в прохода между креслата. Отиде в тоалетната и повърна. Дълго след като изпразни стомаха си, остана заключена в миниатюрната стаичка и ушите й бръмчаха по-силно от реактивните двигатели, монтирани в опашката на самолета.

Докато миеше лицето си, прииска й се да остане пет минути насаме с Бившия, за да си излее всичкия гняв върху него. Как е могъл да обсъжда сексуалния им живот с ХХХ? От всички мъже точно с ХХХ ли намери? Свалячът. Плейбойът. Бонвиванът.

Какъв съвет е очаквал Бившия да получи от такъв човек, ерген при това, за семейното положение? Ако е имал нещо за казване по този въпрос, защо не е дошъл при нея? Тя бе била отвратително доволна от сексуалния им живот и не би могла да се чувства по-предадена дори ако бе научила, че Бившия е имал извънбрачни връзки.

Но престъплението на Бившия бе нищо в сравнение с това на ХХХ. Той бе използвал информацията, която починалият му приятел бе споделил с него. Тя не познаваше човек, какъвто и да е бил той, който да е падал толкова ниско. Единственото нещо, което не можеше да разбере, бе защо бе чакал толкова дълго да задоволи любопитството си.

Върна се на мястото си, но отказа да разговаря с него. Стори й се, че полетът до Далас продължи с три часа повече, отколкото до Акапулко. Най-сетне пристигнаха и започнаха да слизат.

Тя се промъкваше покрай другите туристи, навеждайки се под изпъстрени с пайети сомбрера и закачайки шарени наметала. Тъй като багажът й бе само ръчен, тя нямаше защо да чака на лентата, затова беше от първите, наредили се на опашката пред митницата. За нещастие обаче и ХХХ бе в същото положение. Той се нареди на опашката точно зад нея.

— Побърза да си направиш погрешно заключение, УУУ. Бившия го спомена само веднъж, кълна ти се. Сигурно се бяхте карали или нещо от този род. Не е кой знае какво. Дори въобще бях забравил този разговор, докато ти не ме попита.

— Обзалагам се, че е така — процеди тя през рамо, без да се обръща към него.

— Това е истината. По дяволите, кълна ти се, че изобщо не съм мислил за това снощи.

Тя рязко се завъртя, за да го погледне право в очите.

— Подмами ме да дойда с теб в Акапулко…

— Не съм те подмамвал да правиш каквото и да било.

— … защото бях една от малкото жени, с които не си спал, така ли е?

— Не е така.

— Възползва се от неприятностите, които имах, за да ме вземеш със себе си, защото е трябвало сам да видиш дали вдовицата на Бившия е толкова студена и без фантазия, колкото той ти е казал.

Разгневен, защото бе убеден в правотата си, ХХХ каза:

— Доколкото разбрах снощи, той е нямал никакво основание да се оплаква. Не и ако си го яздила така здраво, както язди мен.

Тя ахна тихо и потрепери, но повече от силата на спомена, отколкото от срам.

— Ако си успял да ме накараш да реагирам малко по-топло…

— Топло! Извинявай, но това е много слабо казано. Огнено — може би. Горещо май е най-точно. Тъй или иначе — далеч, далеч над „топло“.

— Ако си успял въобще да ме накараш да реагирам, спокойно можеш да се задавиш с това, знаейки, че си надминал най-добрия си приятел в единственото състезание, което мъжете уважават.

Сънувам твоите нощи - Сандра Браун

Давай, ти си.

Добре Ето цитата.Съвременен е

Ник се бе излегнал върху дивана. Главния се бе настанил в едно кресло. И двамата пиеха бира.

— Здрасти, Ник. Здрасти, Главен.

Мъжете се засмяха.

— Е, здравей и на теб — рече Ник.

— Здрасти, Главна, вече не си в Серенити — вметна Главен. — Как си?

— Добре. Много съм добре. Ще се видим по-късно — тя се извърна, за да си върви.

— Главна? — извика я Главния.

Младата жена се обърна. главния остави бирата си на масичката.

— Да?

Той се изправи и пристъпи към нея.

— Спомняш ли си нашата сделка?

— Да, разбира се.

— Каква сделка? — поинтересува се брат й.

— Няма значение. Какво за сделката? — обърна се тя към Главния.

— Каква сделка? — попита отново Ник.

— Когато си тръгнахме от Серенити, двамата с Главната се разбрахме всеки да поеме по своя път — обясни Главния.

— Нужно ли беше да му казваш? — раздразнено промърмори тя.

— Ами той попита.

— А сега моля да ме извините. — Главната понечи да си тръгне.

— Главна? — обади се пак Главен.

Тя отново спря.

— Да?

Той продължи да приближава бавно към нея.

— Както казах… за сделката, която сключихме… — Спря се пред нея. — Няма да стане.

Тя отвори уста, за да възрази, но думите заседнаха в гърлото й.

— Какво искаш да кажеш? — едва успя да попита.

— Сделката отпада, това искам да кажа. Няма да поемем по различни пътища.

— Май трябва да ви оставя насаме. — Ник се надигна от дивана.

— Не е нужно — възпря го сестра му.

— Напротив, нужно е — опроверга я Главния.

— Защо?

— Защото искам да остана насаме с теб, за да ти кажа колко много те обичам.

Главната имаше чувството, че земята под краката й се е разлюляла.

— Ти какво… Не, почакай. Ти обичаш всички жени, нали?

Ник излезе и затвори плътно вратата зад гърба си.

Главния я притегли в обятията си и зашепна в ухото й всички думи, които се бяха насъбрали в сърцето му. Повдигна брадичката й и я целуна.

— И ти ме обичаш, нали, сладурче?

Всичките й прегради се сринаха.

— Да, обичам те.

— Омъжи се за мен.

— И ако го направя?

— Ще ме направиш най-щастливия мъж на света.

— Главен, ако се оженим, няма да можеш да излизаш с други жени.

— Както винаги, вярна на себе си — безкомпромисна и пряма. Не искам други жени. Само теб. Единствено теб.