Тя е! Давай!

— Нима Главната се е съгласила да стои у дома цял ден? — Ще стои там, докато е необходимо. Наредил съм й да не излиза, освен ако аз я придружавам, или пък ако Слугата е свободен, за да я наглежда. Брата направо зяпна от изумление. — И тя се е съгласила? — предпазливо попита Брата. Главния забарабани с пръсти по дръжката на креслото. — Главната ще прави онова, което й наредя. — По дяволите, човече! Да не сте се побъркали? Та това е Главната, а не някой друг. И тя прави каквото си поиска. Откъде сте толкова сигурен, че ще ви послуша? — Тя е моя жена! — каза Главния. — И какво от това? Никога не си е правила труда да слуша нито баща си, нито мен, по-големия й брат. Главната винаги се е ръководила единствено от хрумванията си. Боже мой, та тя може още сега, точно в този момент, съвсем лекомислено да е тръгнала нанякъде, където я дебне опасност! Може би й е хрумнало, че сега мисията й ще е да открие мистериозната Прислужница. Главния скочи на крака, но въобще не му се искаше Брата да разбере колко го бяха разтревожили думите му. — Дал съм й строги нареждания да стои цял ден у дома. И тя е съвсем наясно, че ще е по-добре да не престъпва тези нареждания, — Дръзки думи — изръмжа Брата. — Но говорим не за друг, а за сестра ми. Ако си спомняте, веднъж вече тя избяга от вас. Главния трепна. — Тогава нещата бяха съвсем различни. — Така твърдите вие. Но аз веднага ще ида да я видя. Искам да съм сигурен, че е у вас. — Ще видите, че ще е там. Брата го погледна предизвикателно, като тръгна към вратата. — Залагам десет лири, че не е. Познавам добре Главната. Прекалено голям инат е, за да се подчинява на нарежданията на един съпруг. — Ще ви придружа при това посещение при жена ми — рече Главния. — И не си правете никакви илюзии, твърдо решен съм да си прибера десетте лири. — Ами ако не е у вас? Какво ще направите тогава? — предизвика го Брата. — Ще я открия и ще я заключа в спалнята й — обеща Главния. — Но Главната е много сръчна в навързването на чаршафи — напомни му Брата.

"Рицарят" - Аманда Куик ?

"Рицарят" - Аманда Куик ?

Той е! Ти си.

Здравейте на всички, търся заглавието на една книга и много се надявам на ми помогнете. Тук ми се струва правилното място да питам Преди около 10-12 години бях чела един любовен роман, само че не си спомням автора или заглавието. Ставаше въпрос за едно момиче, което се явява на обява за работа като домашна помощница или нещо подобно в къщата на млад мъж. Доколкото си спомням, градчето е малко и скоро се разпространяват слухове и двамата, решени да ги прекратят, сключват брак. Не си спомням други подробности. Но ще съм супер благодарна за всяка помощ Много благодаря

Опитай в темата "Дискусии: Любовни романи". На мен там ми помогнаха няколко пъти, защото все забравям заглавието на дадена книжка, а се присещам да я прочета.

МЕрси много, ще пробвам там

Любима авторка:

— И още нещо! Не можеш да ме любиш цяла нощ и да ми предлагаш брак, а после да изчезнеш оттук, сякаш нищо не се е случило. Как изобщо се осмеляваш да си помислиш, че можеш да постъпваш така с мен,........? Как се осмеляваш да ме унижаваш пред цялото ми семейство веднага след като съм им съобщила, че си ме помолил да се омъжа за тебе?

— Този път няма да преглътна гордостта си и да крия наранените си чувства, както постъпих при разрива с ......... Този път всичко е много по-сериозно. Този път ще ритам, ще хапя, ще пищя, ще легна пред камиона ти, ще направя всичко възможно, за да те задържа при себе си.

— Хвалеше ми се, че никога не оставяш работата си недовършена. Е, добре, снощи ми обеща, че ще ми бъдеш верен и ще ме направиш щастлива.

— А това е работа, която ще запълни остатъка от живота ти.

— Не можеш да ме обвиниш, че искам да се омъжа за парите ти. Защото когато се съгласих да стана твоя жена, аз не знаех дали имаш и пет цента в джоба си. И тогава те обичах точно толкова, колкото и сега. Така че, вземи тая чанта от пикапа и я върни обратно в стаята. Няма да ходиш никъде без мен!

Дъждът се стичаше по лицето й. Дрехите й бяха залепнали за тялото. Косата й висеше на мокри кичури по лицето и по врата й. Но тя не забелязваше нищо.

Той я изгледа и я попита като бавно изговаряше всяка дума:

— Да не би да смяташ да ме наръгаш с този нож, ако не ти се подчиня?

— Може и да го направя. Ще се ожениш за мен, дори и ако трябва да те убия преди това.

Той мрачно поклати глава, измърмори няколко ругатни и се загледа в подгизналия от дъжда пейзаж. После премести поглед към нея и се разсмя. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и я привлече към себе си. Измъкна ножа от ръката й и го хвърли настрана. Той цопна в най-близката локва.

— Аз имам много пари — започна той.

— И какво от това?

— Никога няма да позволя те да ме обсебят, .......... Не разчитай, че някога ще променя отношението си по въпроса.

— Единственото нещо, на което разчитам, е, че няма да промениш отношението си към мен.

— А какво е отношението ми към теб?

— Ти ме обичаш. Обожаваш ме. Боготвориш ме. Не можеш да живееш без мен. Аз те възбуждам, правя те доволен и щастлив.

Той се разсмя, обгърна задника й с ръце и я повдигна нагоре. Тя обви крака около бедрата му. Притиснал я към себе си, той бавно се завъртя, а дъждът продължаваше да се излива отгоре им.

— Ти си луда, но си права.

— За какво?

— За всичко, което каза.

— Тогава ме целуни така, както си знаеш.

Когато най-накрая се откъснаха един от друг, той предпазливо погледна към къщата.

Боъната Сейдж. Сандра Браун - "Обичай ме".

Редактирано 18 ноември 201213 г. от poisonn (преглед на промените)

Да. Ти си.

— Моля те, остави ни. Жоржет — тонът му бе строг, но лицето му изглеждаше нервно. Жената се изчерви и се извърна. — Жоржет — каза той меко, посочи й с глава будоара и тя изчезна, а той се обърна към дъщеря си, като силно пристегна халата си. — Мога ли да те попитам какво търсиш тук, без предизвестие и точно в тази стая?

Тя го гледа дълго, преди да му отговори, и изведнъж гневът, който трябваше да изпита преди една година, я обзе с такава сила, че тя не можеше нито да го спре, нито да устои. Стъпка по стъпка тя се придвижи към него, а в очите й имаше блясък, какъвто никога не бе виждал. Инстинктивно той подпря ръка на гърба на стола до себе си и като гледаше детето си, нещо дълбоко в него потрепери.

— Аз ли какво търся тук, папа? Дойдох да те посетя. Реших да дойда да видя баща си в Париж. Учудващо ли е това? Може би трябваше да се обадя предварително, за да спестя на мадам срама да бъде разпозната, но реших, че ще е по-забавно, ако дойда като изненада. А причината да бъда в тази стая е, че тя беше моя. Но мисля, че много по-важно в случая е какво ти правиш в тази стая, татко. Ти с твоя морал на светец и с безкрайните си проповеди. Ти, който ме изхвърли от тази къща преди повече от една година и ме нарече к***а. Ти, който ме нарече убийца, защото съм «убила» седемдесет и седем годишния си съпруг, който бе почти мъртъв девет години. Ами ако господин министърът получи удар утре, папа, тогава и ти ли ще бъдеш убиец? Ами ако получи сърдечен удар? Ами ако открие, че има рак, и се самоубие, защото не може да го понесе, тогава ти ли ще бъдеш виновен и ще накажеш ли себе си, както наказа мене? Ами ако връзката ти с неговата жена прекъсне политическата му кариера? А какво ще кажеш за нея, папа? За нея? От какво я лишаваш? И какво право имаш на това, когато майка ми е в Мадрид? Какво е това твое право, което аз не можех да имам преди една година с човек, когото обичах? Какво право… Как смееш! Как смееш! — тя стоеше пред него, разтреперана, и крещеше в лицето му. — Как посмя да се отнесеш с мене така, както се отнесе миналата година? Ти ме изхвърли от тази къща и ме изпрати в Испания същата вечер, защото каза, че не можеш да държиш к***а под твоя покрив. Е, сега имаш к***а под покрива си, папа — тя посочи истерично към будоара и преди той да може да я спре, отиде до вратата и намери жената на министъра, седнала на края на един стол от времето на Луи XVI да плаче тихо в кърпичката си. Рафаела се наведе и я погледна. — Добър ден, мадам.

После се обърна към баща си:

— И сбогом. И аз не искам да прекарам нощта под един покрив с к***а, а к***ата, папа, си ти, не мадам, нито пък аз. Ти си… ти си… — тя се разхълца истерично. — Това, което ми каза миналата година, едва не ме уби… Почти цяла година аз се измъчвам заради онова, което направи Джон Хенри, докато всички ми казваха, че съм невинна и че той го е направил, защото беше толкова стар, болен и нещастен. Само ти ме обвини, че съм го убила и ме нарече к***а. Ти каза, че съм те опозорила, че съм рискувала да стане скандал, който би разрушил твоето добро име. А какво да кажем за тебе, по дяволите? И за нея? — тя махна с ръка към жената в синия пеньоар. — Не мислиш ли, че това би било скандал над скандалите? Какво ще кажеш за твоите слуги? А за господин министъра? За неговите избиратели? За твоите клиенти в банката? Интересуваш ли се от тях? Или само аз мога да опозорявам? Господи, онова, което аз съм направила, е толкова по-малко от това. Но ти имаш право на него, щом го желаеш. Коя съм аз, за да ти казвам какво можеш и какво не можеш да правиш, кое е грешно и кое не е? И как смееш да ме наричаш с обидни думи? Да направиш с мене това, което направи? — тя наведе глава за миг, хълцайки, после отново го погледна гневно. — Никога няма да ти простя, папа. Никога!

Той изглеждаше съсипан под нейния поглед, застарялото му тяло висеше отпуснато в халата му, на лицето му бе изписала болката от нейните думи.

Подсказка или нова загадка? Мисля, че е време

Много се извинявам, забравила съм я. Книгата е на Даниел Стийл.

Даниел Стийл - Вината на Рафаела ?

Разгеле. Ти си.

Когато синът им Саша възмъжа, оказа се, че проявя­ва забележителна склонност към разгулния живот, во­ден някога от баща му.

— Понякога ми се струва, че ти направо окуражаваш Саша да развратничи, като одобряваш всичките му дя­волски хрумвания и не обръщаш внимание и на най-шумните му лудории — от време на време отбелязваше Алиса, отправяйки укор към княза.

— Хайде стига, скъпа. Остави момчето да си пожи­вее.

— Да, това винаги е била твоята максима, стар разв­ратнико, и виж сега какво става. Нали знаеш — каза мрачно тя, — че намерих гувернантката на по-малките деца в леглото на Саша. Та тя прехвърля четиридесет­те!

— Знам, скъпа — успокои я Ники, — но това не се случи повече. Саша без съмнение е взел присърце май­чиния ти съвет.

Всъщност след тази любовна афера Ники бе провел разговор на четири очи с безразсъдния си син и го бе­ше предупредил да не наранява така просташки чувст­вата на майка си.

— Ще ти спестя съветите, които едва ли ще приемеш в тази млада възраст, и само ще ти препоръчам заради спокойствието на дома ми, момчето ми, да използваш за тези неща лятната къща край езерото. Мястото е много дискретно.

И така, момчето последва съвета на баща си, но то­ва е друга история.

"Степно цвете" - Сюзън Джонсън.

Тя е. Давай!

— Както обикновено. Обаче сега взе да става интересно.

— Д........... — рече ................., без да поглежда зяпналия от изненада писател, — можеш ли да пазиш тайна?

Д................ подскочи като ужилен от въпроса и отвърна:

— Не, разбира се!

— Хубаво. Просто исках да се уверя, че не си обърнал друга страница.

Доволна, тя му каза «тайната», която искаше приятелят й да разгласи — погледна .......... в очите и рече на всеослушание:

— Обичам те!

На една маса близо до тяхната се настани нов клиент, който с отвращение наблюдаваше сцената. Сетне възмущението му се превърна в гняв. Той остана, докато влюбената двойка не реши да си тръгне, после хвърли смачканата банкнота на масата и бавно последва годениците.

........... ги чакаше в колата отвън.

— Сега накъде? — попита той, след като се включи в оживения пътен трафик, пресичайки пътя на друг шофьор на лимузина, който яростно натисна клаксона. — Първо ще отидете да вечеряте ли? — попита той и погледна ......... в огледалото за обратно виждане.

Вместо да отговори, .......... прегърна .............., нежно я погали по бузата и се втренчи в устните й.

— И ти ли искаш това, което искам аз? — прошепна.

Тя се взря в красивите кафяви очи, засмя се и отвърна:

— На бас, че мога да се досетя.

— Май си се досетила само за първата част. Втората е пряко свързана с първата, но се отнася към бъдещето. Сещаш ли се?

.......... се замисли за това как ............ бе превърнал за една нощ приятелството им в любовна връзка, а сетне и в предложение за брак. Бяха минали двайсет и четири часа от тогава и сега бе очевидно за какво си мисли той. .......... се усмихна и отвърна:

— Внуци.

............... се засмя, сетне се усмихна момчешки и рече:

— Харесва ми начинът, по който мислиш!

Джудит Макнот - Някой бди над теб Много любима!

Редактирано 7 декември 201213 г. от poisonn (преглед на промените)

Моя също.Позна, ти си.

Да, идеята да направи това беше нейна, за да се спаси от потенциалното разочарование. Но с всеки следващ миг все повече не й се искаше да продължи напред. Щеше ли да го намери в обятията на друга жена, когато се завърне? Тази мисъл я убиваше. Как можеше той да полудее по нея, да прави любов с нея, да се грижи за нея така, както го бе правил през последните седмици, ако не обичаше само и единствено нея? — Виждаш ли място, където да седнем? — попита я ХХХ, когато забавиха ход до нейния терминал. — Не искам да сядам — призна тя, притискайки корема си с ръка. С проницателен поглед, ХХХ сложи пътническите им чанти в краката си и я придърпа към себе си, придържайки я здраво. Сълзи бликнаха от очите на УУУ, когато се предаде на утешението му. Нямаше друго място на света, на което би искала да бъде, освен тук, с глава на гърдите на ХХХ, слушайки ритмичното биене на сърцето му, вдишвайки чистия му мъжки аромат. Това бе всичко, от което се нуждаеше, за да е щастлива. Колко плашещо беше това. — Боже, ще ми липсваш, УУУ — каза той пресипнал, прегръщайки я дори по-силно. Като фон се чу първото обявяване на нейния полет. Той звучеше толкова искрен. Прониквайки в дълбочината на чувствата му към нея, УУУ се изсмя с насълзени очи. — Да, бе. След пет дни ще ме забравиш. Познавам те, ХХХ ХХХ. За нейна изненада той повдигна брадичката й. Тя затаи дъх при вида на намръщеното му лице и страстта в очите му. — Не мисля — изрече тихо. — Защото самият аз току-що го разбрах. За нейно удивление прекара пръсти през косата й, разхлабвайки кока на тила й, и я целуна яростно. Потънала в страстната му милувка, УУУ не можеше да мисли. Той продължаваше да я целува, без да обръща никакво внимание на тълпата, редяща се за качване в самолета. Какво бе разбрал току-що? Какво се опитваше да й каже? Тя вкусваше страстната му целувка и я поглъщаше като цвете слънчева светлина. Светът й се въртеше около него. Би му позволила да я целува вечно, но най-сетне той се отдръпна и повдигна глава. Неколцина пътници ги аплодираха, но УУУ бе твърде зашеметена, за да я е грижа. — Сега върви — каза ХХХ пресипнал, със зачервено лице и насълзени очи. — Върви да вършиш добрини за другите, УУУ УУУ. Но по-добре да се върнеш при мен вкъщи невредима. Това е заповед — добави сериозно. УУУ се опита да отвърне. Надеждата пусна корени дълбоко в сърцето й. — Тъй вярно, сър — успя да отвърне приглушено. Замаяна, пое ръчния багаж, който той повери в ръцете й. Покорно стъпи на бързо движещата се пътека, търсейки бордовата карта и документа си за самоличност. Те продължиха да се гледат, докато стюардесата не взе билета й. ХХХ помаха с ръка за довиждане с умислено изражение, което я трогна. — Обичам те, ХХХ! — изкрещя тя в последния момент. Очите й блеснаха, а смайването замени тъжното му изражение. С пламтящо лице и опасявайки се от последиците на порива си, УУУ се обърна и се понесе надолу по подвижната стълба. Ако това не накараше ХХХ да се затича, тогава може би нищо не би могло. О, боже, моля те, нека той да ме чака, когато се върна.

Набелязана мишена - Марлис Мелтън ?

Абсолютно точно. Ти си.

Ан затвори очи и отпусна пръсти. Само след секунда той я притисна толкова силно към себе си, че тя едва пое дъх. Опита се да го отблъсне и да се доближи до парапета. — Джак… — промълви отчаяно. — Недей! — хвана я здраво за ръцете. — Не гледай! Нищо не можем да направим. Тя се притисна към него, сякаш търсеше опора, и той я целуна. — Обичам те… Обичам те. Обичам те! — прошепна Ейнджъл. Дру я вдигна и я понесе през моста към безопасния бряг. — Казах ти никога повече да не минаваш по моста — напомни му със слаб глас, все така притисната към топлото му тяло. — Това беше най-прекият път към теб, Ейнджъл. — Рискува живота си, за да спасиш моя… — Животът ми нямаше да струва и пет пари без теб — целуна я отново, този път нежно, а тя облегна глава на рамото му и усети как неговата сила я изпълва. Вятърът се усили и помете мъглата. Хоризонтът на запад неочаквано се изпълни със светлини и шум. Оранжев облак се вдигна към небето. Изпищяха сирени. Ан опита да се освободи от прегръдката на Дру, ала той я притисна още по-силно. — О, Господи! — възкликна тя, когато осъзна ситуацията. — Къщата гори! — с неочаквана решителност се откъсна от него и хукна по пътеката с несигурни крачки, а той я последва, като от време на време я подкрепяше да не падне. Ан изскочи от гората в мига, в който покривът рухна и огнените езици се издигнаха към небето, напомняйки изригването на вулкан. Бяха пристигнали две пожарникарски коли, а десетина души се суетяха на двора и се опитваха да загасят пожара. Огънят обаче беше неукротим, рушеше стени, изгаряше всичко, докато накрая останаха само димящите спомени… Като насън Ейнджъл наблюдаваше как рухват и последните останки от миналото. От гората се измъкна сивата котка и закуцука към Ан на три лапи. Зелените й очи изразяваха любопитство. Ейнджъл се свлече на земята, погали меката козина и започна да говори на Уотсън тихо и нежно, докато миналото се превръщаше в пепел. Осъзна, че Дру не е до нея, едва когато го видя да разговаря с шерифа. Щом се върна при нея, тя попита: — Джак… — Ще организират спасителна акция — сви рамене Дру. — До сутринта не може да се направи кой знае колко. Съжалявам, Ан. Съжалявам за всичко. — Нищо не изпитвам — каза тя сковано и обгърна с ръце гърдите си, сякаш искаше да се увери, че още е жива. — Всичко свърши, а аз не изпитвам нищо. — Още си в шок. — Не вярвах в това, в което трябваше. Не вярвах на тези, на които трябваше. През цялото време съм се лутала — хвърли последен поглед към димящите развалини и се обърна към Дру. В отблясъците на умиращите пламъци съзря дълбоките бръчки от преживяното върху лицето му. Бе пребит от умора, но очите му бяха топли и изпълнени с надежда, копнеж и любов. Много любов! — Заведи ме у дома, Дру — настоя Ан шепнешком. — Искам да се прибера _у дома_. Той разтвори ръце и тя се хвърли в обятията му.