Дим в огледалата - Джейн Ан Кренц? 

"Аления шал на смъртта" Нора Робърдс

"Аления шал на смъртта" Нора Робърдс

 

Дим в огледалата - Джейн Ан Кренц? 

Да, да, да!

Една моя силна тръпка:

 

 

Хелоуин. Пакост или лакомство. Забавления, призраци и таласъми.

ГЛАВНАТА ги обичаше. Тя се засмя, докато стоеше на вратата и подаваше лакомства на малките мускетари, като направи комплимент за костюмите на розовобузестите малки чудовища, облечени и натъкмени от родителите си.

Въздухът бе хладен и свеж, навън се свечеряваше, но атмосферата беше ободряваща и весела. Нямаше нищо, свързано с Хелоуин, което ГЛАВНАТА да не харесва. Това бе единственото събитие, в което не бе задължена да се появи в дома на баща си и да се преструва на мила млада дама, докато разговаря със скучни политици и застаряващи женкари. Вкъщи можеше да се отпусне, да гледа филм и да види радостта в очите на децата, които я посещаваха на предната веранда на къщата за лакомствата, които трябваше да им даде.

Облечена в дълъг червен костюм на дявол, тя привличаше доста заинтригувани мъжки погледи, но все пак бе достатъчно покрита, за да даде възможност на майките да общуват спокойно с нея. Дългата рокля беше тънка, но не прозрачна, падаше от кръста към бедрата й като облак от червено съвършенство. Плътно прилепналият корсаж бе завързан под гърдите й, а заоблените форми бяха обгърнати от мек муселин. Дългата й кестенява коса бе оставена свободна и падаше до кръста й, а на върха на главата й стояха чифт малки червени рога.

Това бе обичайният й костюм за Хелоуин. Чувстваше се секси, жива и независима. Особено тази година. Нейната първа официална година, далеч от ограниченията на семейството й. Или поне почти далеч от него.

Редактирано 9 януари 201313 г. от galileo414 (преглед на промените)

Лора Лей - Душата на звяра.

Да.  Давай ти си

— Ти се грижи за мен пет години. Безкрайно съм ти задължена за всичко, което направи за мен. Знам каква жертва е от твоя страна и то в много отношения — продължи тя, докато миеше бутилката с биберона на ръждясалата мивка и я оставяше да се отцежда на полицата. — Само че аз почти приключих с училище и дори и ти можеш да признаеш, че знам как да си върша работата. Справям се със счетоводството не по-зле от теб. Мога да купувам и продавам добитък. Мога да наемам хора — тя се обърна и вдигна очи към него. Колко й бе трудно! — Крайно време е да поема пълна отговорност за моята част от задълженията. Налага се да се науча да стоя на краката си, а ти трябва да ме оставиш.

— Когато станеш на двадесет и една — заяви упорито той.

Тя свали пръстена с печата, който той й бе дал преди пет години, стисна едрата му ръка и го остави на дланта, а след това сви пръстите му.

— Това повече няма да ми трябва. Вчера станах на двадесет и една — каза тя с всичкото достойнство, което можеше да събере.

По лицето му се изписа изумление.

— Какво?

— Казах, че вчера станах на двадесет и една — повтори тя и очите й избълваха огън към него. — Докато ти си се перчил с госпожица манекенка на тържеството във Виктория. Мен пък ме нахрани и развесели мъж, който е прекалено опитен за мен! Почерпи ме с прекрасна вечеря с шампанско и вдигна тост за пълнолетието ми и ме заведе да гледам «Светулката» в Хюстън!

Лицето му бе като издялано от камък. Той се сви.

— ХХХ… — започна тихо той. — Съжалявам!

Тя сви рамене и избегна очите му, преструвайки се, че сърцето й не се къса.

— Не си го слагай на сърцето. Прекарах великолепен рожден ден. А ти можеш да подадеш документи за прекратяване на брака, когато решиш. Само не очаквай да стоя вкъщи и да чакам благоволението ти — очите й отново блеснаха към неговите. — След като ти можеш да ходиш по срещи, докато сме все още женени, не виждам защо аз да не мога!

Тя тръгна към вратата на обора, изпънала гордо гръб, а русата и коса бе разпиляна.

УУУя наблюдаваше със съжаление, което го изяждаше жив. Как можа да забрави най-важната дата в живота им? Погледна пръстена с печата, който тя бе носила безотказно през последните пет години и го прободе вина. Винаги я бе водил някъде на рождения й ден, винаги й бе правил малки подаръци.

Спомни си за пръстена, който Манекенката го прилъга да й купи и усети горчивина. Добре че ХХХ не знаеше поне за това, успокои се той.

Върна пръстена на малкия си пръст и го загледа. Тя каза, че може да подаде документите, когато пожелае. Да не би защото връзката й с Кеш Гриър да имаше ново развитие? Присви гневно очи. Щеше да й се наложи да чака прекратяването на брака до момента, когато той бе готов. А сега този момент не беше настъпил. Все още не.

 

"Обречени на любов" - Даянката Палмърова, да?

"Обречени на любов" - Д. Палмър

 

Абсолютно любим роман, знам го наизуст.

"Обречени на любов" - Даянката Палмърова, да?

Точно! Ти си.

"Обречени на любов" - Д. Палмър

 

Абсолютно любим роман, знам го наизуст.

 

И аз така.

— Друг път не скитосвай така сама!

— Не се опитвай да ме държиш вързана като куче!

— По дяволите, изобщо не ме интересува какво правиш! — изръмжа той и стисна раменете й още по-силно. — За теб просто не е безопасно да си сама.

— Сама? — повтори тя дрезгаво и тъжно. — Сама? Ние никога не оставаме сами.

— В момента сме!

Те осъзнаха едновременно, че са застанали гърди в гърди.

И двамата дишаха възбудено. Кръвта им кипеше, а ядът им напираше. //// чувстваше как нервите й цвъртяха като паднали нажежени жици, гърчещи се върху мокра от дъжда улица.

Ръцете му я обгърнаха, срещнаха се в средата на гърба й и я притеглиха към него. //// прималя от желание. След това устните им едновременно се приближиха и се впиха в страстна целувка. Тя обви ръце около врата му и провокиращо притисна тялото си към неговото. Ръцете му се плъзнаха надолу към бедрата й и я повдигнаха грубо и силно към него.

Дишането им се чуваше силно. Както и шумоленето на вечерните им дрехи. Устните им се извиваха във всички посоки, а езиците им бяха твърде нетърпеливи, за да търсят финес.

**** я придвижи с гръб до стената, която му помогна в първоначалното намерение — да я държи прилепена към себе си. Пръстите му здраво хванаха главата й и я задържаха така, докато жадно я целуваше.

Целувката му беше плътска, рожба на тъмна сила. Тя хвърляше искри, които вълнуваха //// така, както първите огнени езици са вълнували първобитния човек. В нея имаше толкова много топлина, толкова много надежда.

Тя посегна към подвижните копчета на ризата му. Едно по едно те паднаха безшумно на килима. //// широко отвори ризата и разголи гърдите му. Отворената й уста намери зърната им. Той изръмжа от удоволствие и протегна ръце към връзките на гърба на роклята й.

Те убягнаха на треперещите му пръсти. Платът се разкъса. Разпръснаха се мъниста. Пайетите паднаха. Никой от тях не обръщаше внимание на щетите. **** свали роклята по раменете й, горещо целуна горната извивка на гърдите й и посегна да разкопчее нейния сутиен без презрамки.

Когато сутиенът й падна, //// се изплаши. «Сега ще разбере!» Но очите му останаха затворени. Негови сетива бяха устните, а не очите. Целуваше гърдите й, като галеше върховете им с език и ги всмукваше в устата си.

Той имаше нужда от нея. Тя искаше да бъде така. Само нейното желание не беше достатъчно.

Огледален образ, Сандра Браун

Точно тя е. Ти си. Стреляй

Нещо съвременно:

 

— Престани! Няма да ме носиш до къщата! Прислугата ще говори за това седмици наред!

— Сигурен съм, че вече са се обзаложили как ще завърши тази вечеря. Хайде да не ги разочароваме. — Той отвори вратата с лакът. — А ако не искаш да се говори за това какво правиш, не би трябвало да имаш прислуга. Когато си отидем вкъщи, смятам да те взема да живееш при мен. Ще бъдем само двамата и никой няма да знае какво правим.

— Когато отидем… Къде да отида с теб? Ти си си загубил ума! Пусни ме, Главен! Не искам да ме носиш по стълбите като героиня от някакво блудкаво любовно романче!

— Не ти ли харесва? Е, тогава ще го направим така. — Той с един замах я преметна през рамото си. — По-добре ли е?

— Не е никак смешно!

— Бейби! — Тай я потупа по дупето. — От тук започваме. Между другото, в моята къща има достатъчно място.. Три спални с празни гардероби. Би трябвало да стигнат за дрехите ти.

— Няма да се местя при теб!

— Ще се преместиш и още как! — Той влезе в спалнята и с крак затвори вратата зад тях.

Трябваше да възнагради прислугата. Не бе видял никого, докато се качваха нагоре. Не бе забелязал никой да наднича зад ъглите. Беше показал на Главната точно какво смята да прави. Тя не бе ритала, нито беше крещяла. Значи всичко беше наред, помисли си, докато палеше свещите, вървейки през стаята с нея на рамото.

— Главен, мога да ти препоръчам един добър психиатър. Няма нищо срамно да потърсиш помощ заради умствената си нестабилност.

— Всичко ми е наред със стабилността. Ей на, Господ ми е свидетел, че не съм си изгубил ума от момента, в който се забърках с теб. Можем да си уредим среща заедно при психоаналитик, след като се пренесеш при мен.

— Няма да се местя!

— Ще се местиш. — Той я пусна и когато тя стъпи на краката си, я погледна право в очите. — Защото аз така искам.

— Не давам пет пари за онова, което ти искаш…

— Защото — продължи той, като сложи пръсти на устните й — съм луд по теб, така както и ти по мен. Е, ще спреш ли да говориш? Време е, Главна, да започнем да действаме, вместо да се разправяме.

— Съжалявам, — Гласът й трепереше. — Не искам.

— И аз съжалявам, че не искаш. Защото това е начинът. Погледни ме. — Той взе лицето й в ръце. — Не съм го търсил, нито преследвал. Но то е било вътре в мен през цялото време. Нека да видим докъде ще ни доведе. — Сведе устни към нейните, — Нас двамата.

Това е кака ни Нора Робъртсова. Отрова, ако не се лъжа.

Същата Ти си

Извинявам се за забавянето. Ето новия цитат:

 

— Звучи така, сякаш ще бъдеш много самотна — каза той тихо.

— О, Господи, надявам се да не е така — пое си дълбоко дъх, — защото мразя дори идеята да съм сама. Знаеш го. След смъртта на майка ми, ти ми изпрати @@@, за да не бъда сама. Ти ме познаваше по-добре от всеки друг в света.

— А ти ме намрази, като разбра какво съм направил.

— Сега чувствата ми са напълно различни. — Усмихна се несигурно. — Прав си. Тогава се страхувах, сега не се страхувам.

— Така ли?

Тя поклати глава.

— Мога да се справя. Аз… те обичам, ////. Обичам и тялото ти, и нещата, които правиш с мен. Винаги се чувствам по-жива, когато си с мен. Опитах се да не усещам липсата ти, когато замина, но много ми липсваше.

— Добре.

— Но аз всъщност не те познавам, нали? Ти ми разказа малко за детството си и как възприемаш някои неща от живота, но не сме имали време да се задълбочим.

Той се усмихна.

— Какво има да се знае? Аз не съм толкова дълбок.

— Лъжец.

— Добре, ще се впуснеш ли тогава в моите неизследвани дълбини? — запита той весело, безгрижно.

— Може би.

Той я гледаше с присвити очи.

— Предупреждавам те. Ако това ще означава да си край мен, ще те карам да ме изучаваш през остатъка от живота ти. Ще ти разказвам приказка всяка вечер като Шехерезада.

До края на живота. Опита се да потисне радостта, която я обзе.

— Не моля за обвързване като това.

— Много лошо. Защото го имаш. — Тръгна към нея. — От теб искам едно. Ти направи точен разбор на чувствата си към мен. Прецени ги поотделно. Сега искам да сглобиш всичко като едно цяло. Независимо дали мислиш, че ме познаваш или не, обичаш ли онова, което познаваш?

— Трябва ми време да…

— Признай.

— Нямаше да дойда тук, ако не мислех, че можем да имаме връзка.

— Признай.

— По дяволите, ////, опитваш се да контролираш…

— Признай.

— О, за бога! Аз… те… обичам. — Поклати глава. — По дяволите, не исках да прибързвам. Много е важно да…

— Шшш, тихо. — Той я целуна. Страстна, сладка целувка. — Знам. Не те карам да вземеш необмислено решение. Питам само дали в този ден, в този момент, ме обичаш. Ще се обичаме всеки ден. До края на живота си. — Дланите му обгърнаха лицето й. — О’кей?

Тя обърна глава и устните й докоснаха дланта му.

— О’кей.

— А сега, като се споразумяхме за това, може ли да си легнем?

— Дяволски си прав. — Тя се усмихна и се отдръпна от него. — Все пак това е един от най-добрите ти таланти. Харесва ми много повече от…

Айрис Йохансен Приключението.

Много я харесвам тази авторка, особено серията за Ив Дънкан.

И да, и не.    Авторката е същата, но книгата не е. Търсим съвременна история

Да бе. Дъщерите на Пандора беше, за паранормалните способности.

Редактирано 15 януари 201313 г. от poisonn (преглед на промените)

Право в целта! Твой ред е. Стреляй

В този момент УУУ излезе от спалнята си и тръгна към тях през патиото с обичайната си походка, излъчваща вътрешна арогантност. ХХХ го гледаше и в главата й нахлуха представи от прекараната с него нощ. Той изглеждаше така гъвкав, привлекателен и самоуверен. Беше с джинси и риза, незакопчана на врата. Тъмната му коса беше още влажна от душа. Очите му сякаш й казваха, че той също си мисли за случилото се между тях през нощта. Когато видя, че цялото й внимание е насочено към него, той се усмихна едва-едва и интимно й намигна с лявото си око.

— Добро утро на всички — поздрави той, когато спря до масата. Наведе се, за да целуне ХХХ истински по устата и после посегна към каната с кафе. Не забелязваше притеснението на майка си, нито пък че БАЩАТА го гледаше с гняв. — Красив ден, нали? Когато си изпием кафето, ХХХ, любима, ще те заведа в конюшните, за да ти покажа някои от най-великолепните коне, които си виждала през живота си.

— Я стой тук, УУУ! — гъстите вежди на БАЩАТА: образуваха непрекъсната линия над присвитите му очи. — Никъде няма да отиваш и да водиш момичето ми, докато не изясним някои подробности.

УУУ седна и се облегна на стола си с чашата кафе в ръка.

— Какво ти става тази сутрин, БАЩАТА? Проблеми ли имаш?

— Ти си този с проблемите. И то големи проблеми.

— Така ли? И какви са те?

— Ти ми каза, че имаш намерение да се ожениш за моята ХХХ. И това е единствената причина, заради която ти простих как си се отнесъл към нея миналата година и се съгласих да ти помогна да я докараш тук.

УУУ сви рамене, дъвчейки сладкиша си.

— И какво?

— Това, че тя току-що каза, че вие двамата няма да се ожените в края на краищата.

УУУ спря да дъвче. Очите му се впиха в ХХХ. Доброто му настроение, което демонстрираше само преди миг, изчезна от дълбините на погледа му.

— По дяволите, така ли е казала? — погледът му продължаваше да бъде закован в ХХХ.

— Чух го със собствените си уши, УУУ, и искам обяснение. Веднага! — БАЩАТА удари с юмрук по масата, за да подчертае колко императивни са думите му.

— Не си единственият, който чака обяснение — УУУ продължаваше да гледа мрачно ХХХ.

Тя изстена и размени разбиращи погледи с Бев.

— Не трябваше да подслушваш, татко. Всичко си разбрал погрешно.

— Така ли? — БАЩАТА я гледаше объркан. — Но аз много добре чух как казваше на Бев, че ти и УУУ няма да се ожените. И освен това каза нещо за уреждане на някаква проклета връзка.

— Така ли си казала? — попита УУУ мрачно. — Наистина ли си го казала, ХХХ?

ХХХ стана от стола си, като съзнаваше, че и тримата я гледат изпитателно и с очакване. Почувства се притисната в ъгъла.

— Казах, че от мен няма да излезе добра съпруга за УУУ. Обаче това не означава, че не можем да имаме една хубава любовна връзка. И че съм решила да продължа оттам, където прекъснахме миналата година.

— Миналата година ние бяхме сгодени — напомни й УУУ сухо.

— Не сме били сгодени, УУУ. Ти може да си мислел, че сме сгодени, защото няколко пъти ми прави предложение, но истината е, че аз още обмислях твоето предложение, когато всичко се взриви. Тогава си имах своите съмнения дали е разумно да се омъжа за теб и след като разполагах с цяла година, за да размисля, сега имам още повече съмнения. Ето защо съм решила само да имаме връзка с теб и толкова. Ако ти харесва, приеми го.

— Проклет да съм, ако приема.

— УУУ, майка ти беше права. От мене ще излезе по-добра метреса, отколкото съпруга — без да дочака отговор, ХХХ се обърна и тръгна към спалнята си, където да намери убежище и да се усамоти.

Но не можа. УУУ стана от стола си и премина през патиото с няколко големи крачки. Настигна я, грабна я и я метна през рамо, преди тя да разбере какво става.

Той не се спря, нито пък каза дума. Просто я понесе през една от стъклените врати, мина през всекидневната и излезе навън на парещото слънце.

Джейн Ан Кренц, Истинският мъж

Точно! Ти си.

— Мислех да се изкъпя заедно с теб — провлачено каза той, като се усмихваше похотливо. — Така се пести време. И топла вода на хотела.

Главната стоеше и трепереше, виновна в голотата си, както сигурно се е чувствала и Ева в Рая, когато Господ Бог изобличил греха й. Стори й се, че струите гореща вода стават ледени и пронизващи. Те бодяха кожата й като студени игли. Лицето й пребледня. Устните й посиняха. Очите й сякаш се отдръпнаха навътре и се смалиха от страх. Тя затрепери.

Озадачен, Главният наклони разрошената си от спането глава на една страна.

— Приличаш на човек, който е видял призрак. Изплаших ли те?

Главната преглътна. Устата й се отваряше и затваряше, но от нея не можеше да излезе и звук.

— Зла? Какво има?

Той се огледа за нещо нередно. Очите му се плъзнаха надолу по нейното бледо и треперещо тяло, после обратно нагоре. Сърцето й замря от страх, когато с ужас забеляза, че погледът му отново слезе надолу. Спря се на гърдите, корема, венериния хълм, бедрата й — места, които можеха да се видят само от един любим, от един съпруг.

Главният забеляза белега от оперирания й апендицит — стар, неясен и почти неразличим, освен ако не е осветен с медицинска флуоресцентна лампа. Досега Главната все се чудеше, но вече знаеше: Злата никога не е била оперирана от апендицит:

— Зла? — неговият глас повтори озадачението в очите му.

Въпреки че защитното й движение напълно я изобличаваше, Главната прикри долната част на тялото си с една ръка и умоляващо протегна другата към него.

— Главен, аз…

Остри и смъртоносни като мечове, очите му се впиха в нейните.

— Ти не си Злата — каза той тихо, докато мозъкът му продължаваше да отсява противоречивите факти. След това, когато съвсем ясно осъзна смисъла на думите си, той ги повтори натъртено: — ти не си Злата!