Сандра Браун - Огледален образ.

Скоро пак я четох.

Тя е Ти си

ХХХ погледна YYY, спяща до него на огромното легло. Дългите ѝ ръце и крака бяха мързеливо отпуснати на завивките и наполовина завити с чаршафите, по лицето ѝ беше паднала коса, очите ѝ бяха затворени. До леглото стояха чаши за шампанско, празна бутилка и до половина изядена купа с ягоди. Сънено той прокара пръст по рамото на YYY, преди да премести ръка надолу по гърба ѝ.

Трудно му беше да повярва, че се виждаха от едва шест дни. Чувстваше се, сякаш я беше познавал цял живот. Докато я наблюдаваше полузаспал, не можеше да си представи живот без нея. Никой от тях не говореше за това, което се случваше помежду им. Честно казано, първоначално той мислеше, че тя просто иска да се съвземе след раздялата. Че това щеше да е просто ваканционен романс и той беше мъжът, който ще я накара да се почувства по-добре, ще повиши самочувствието ѝ и ще ѝ помогне да се възстанови напълно. Но дори след първата им нощ заедно той се надяваше, че може би, само може би, това ще бъде нещо повече. Онази нощ беше неописуема. Върховна. Не можеше да измисли думи, за да я опише.

И не беше само сексът, въпреки че да, беше фантастичен. Беше просто чувството, че са заедно. Разговорите, смехът, погледите, начинът, по който тя се усмихваше, ухаеше, съществуваше. Всичко в нея просто си пасваше. Сякаш тя бе отключила нещо в него, което бе изключено много дълго време.

В началото се опитваше да се убеди, че е понесен от течението на новите емоции, че толкова дълго време е бил без жена и сега бърка любовта и желанието. Че YYY се интересува само от лятна забежка, нищо сериозно. Опитваше се да звучи спокоен по телефона от Мексико, но не можеше да спре да мисли за нея през цялото време, докато работеше, не можеше да спре да брои дните до завръщането си Ел Ей. Знаеше, че е твърде много да се надява чувствата ѝ към него да са същите, когато се върне. За бога, те спаха заедно веднъж и той буквално отлетя за Централна Америка! Но това беше най-невероятното нещо от всичко, защото когато я видя отново на терасата на Дориан, увита в старото одеяло, той знаеше точно там и тогава, че няма за какво да се притеснява. Тя изпитваше същото.

Сега, по-малко от седмица по-късно, той все още се опитваше да го осмисли. Никога не бе вярвал, че след Кели ще срещне някого, който отново да го накара да се чувства така, но YYY бе променила това. Тази упорита, заядлива, твърдоглава, удивително прекрасна жена бе променила всичко. И сега, като лежеше до нея, той неочаквано бе завладян от желанието да ѝ каже как се чувства. Може би беше, защото беше пиян и се чувстваше емоционален, а може би не. Но каквото и да беше, едно нещо беше сигурно — той наистина чувстваше това, което искаше да ѝ каже. Просто най-накрая бе намерил куража да го направи.

— Хей! — Тя отвори очи и се усмихна със задоволство. Усмивката прерасна в прозявка. Претърколи се на една страна, повдигна се на лакът, взе си ягода и я захапа.

ХХХ се усмихна и я погали по разрешената коса.

— Какво искаш да правим сега?

— Да отидем да играем, предполагам. — Повдигна рамене и му предложи другата половинка от ягодата. — Какво друго можем да правим във Вегас?

ХХХ се поколеба. Сега или никога.

— Можем да се оженим.

Отне ѝ секунда да проумее думите му. Секунда, в която всичко сякаш замръзна за миг преди — Бам! — думите да я ударят с пълна сила. Оженим? Умът ѝ се завъртя като колелото на рулетка. Откъде, по дяволите, дойде това? Не знаеше какво да каже. Със сигурност ХХХ не беше сериозен. В един момент тя се опитваше да не се поддаде на емоцията, казваше си, че ХХХ иска само краткотрайна афера. А сега той ѝ казваше, че иска да прекара остатъка от живота си с нея. Не можеше да повярва! Бяха прекарали по-малко от седмица заедно, не бяха се срещали с родителите си, тя дори не знаеше фамилното му име…

ХХХ погледна YYY, спяща до него на огромното легло. Дългите ѝ ръце и крака бяха мързеливо отпуснати на завивките и наполовина завити с чаршафите, по лицето ѝ беше паднала коса, очите ѝ бяха затворени. До леглото стояха чаши за шампанско, празна бутилка и до половина изядена купа с ягоди. Сънено той прокара пръст по рамото на YYY, преди да премести ръка надолу по гърба ѝ.

Трудно му беше да повярва, че се виждаха от едва шест дни. Чувстваше се, сякаш я беше познавал цял живот. Докато я наблюдаваше полузаспал, не можеше да си представи живот без нея. Никой от тях не говореше за това, което се случваше помежду им. Честно казано, първоначално той мислеше, че тя просто иска да се съвземе след раздялата. Че това щеше да е просто ваканционен романс и той беше мъжът, който ще я накара да се почувства по-добре, ще повиши самочувствието ѝ и ще ѝ помогне да се възстанови напълно. Но дори след първата им нощ заедно той се надяваше, че може би, само може би, това ще бъде нещо повече. Онази нощ беше неописуема. Върховна. Не можеше да измисли думи, за да я опише.

И не беше само сексът, въпреки че да, беше фантастичен. Беше просто чувството, че са заедно. Разговорите, смехът, погледите, начинът, по който тя се усмихваше, ухаеше, съществуваше. Всичко в нея просто си пасваше. Сякаш тя бе отключила нещо в него, което бе изключено много дълго време.

В началото се опитваше да се убеди, че е понесен от течението на новите емоции, че толкова дълго време е бил без жена и сега бърка любовта и желанието. Че YYY се интересува само от лятна забежка, нищо сериозно. Опитваше се да звучи спокоен по телефона от Мексико, но не можеше да спре да мисли за нея през цялото време, докато работеше, не можеше да спре да брои дните до завръщането си Ел Ей. Знаеше, че е твърде много да се надява чувствата ѝ към него да са същите, когато се върне. За бога, те спаха заедно веднъж и той буквално отлетя за Централна Америка! Но това беше най-невероятното нещо от всичко, защото когато я видя отново на терасата на Дориан, увита в старото одеяло, той знаеше точно там и тогава, че няма за какво да се притеснява. Тя изпитваше същото.

Сега, по-малко от седмица по-късно, той все още се опитваше да го осмисли. Никога не бе вярвал, че след Кели ще срещне някого, който отново да го накара да се чувства така, но YYY бе променила това. Тази упорита, заядлива, твърдоглава, удивително прекрасна жена бе променила всичко. И сега, като лежеше до нея, той неочаквано бе завладян от желанието да ѝ каже как се чувства. Може би беше, защото беше пиян и се чувстваше емоционален, а може би не. Но каквото и да беше, едно нещо беше сигурно — той наистина чувстваше това, което искаше да ѝ каже. Просто най-накрая бе намерил куража да го направи.

— Хей! — Тя отвори очи и се усмихна със задоволство. Усмивката прерасна в прозявка. Претърколи се на една страна, повдигна се на лакът, взе си ягода и я захапа.

ХХХ се усмихна и я погали по разрешената коса.

— Какво искаш да правим сега?

— Да отидем да играем, предполагам. — Повдигна рамене и му предложи другата половинка от ягодата. — Какво друго можем да правим във Вегас?

ХХХ се поколеба. Сега или никога.

— Можем да се оженим.

Отне ѝ секунда да проумее думите му. Секунда, в която всичко сякаш замръзна за миг преди — Бам! — думите да я ударят с пълна сила. Оженим? Умът ѝ се завъртя като колелото на рулетка. Откъде, по дяволите, дойде това? Не знаеше какво да каже. Със сигурност ХХХ не беше сериозен. В един момент тя се опитваше да не се поддаде на емоцията, казваше си, че ХХХ иска само краткотрайна афера. А сега той ѝ казваше, че иска да прекара остатъка от живота си с нея. Не можеше да повярва! Бяха прекарали по-малко от седмица заедно, не бяха се срещали с родителите си, тя дори не знаеше фамилното му име…

Александра Потър - Отпусни му края ? 

Право в целта. Ти си.

Предлагам, ако до ден-два sugar_d не се включи, някой друг да пусне цитат.

Редактирано 29 януари 201313 г. от poisonn (преглед на промените)

  Дано се включи. Може да има някакъв проблем с компа. Или да е много заета.

 Всичко се случва.

 Да видим до 2-3 дни.

Играта напоследък много замря, затова ще ви предложа един изключително лесен цитат. Надявам се, че няма да ви затрудня особено.

Ето го и него

"Когато и последното хвалебствие беше отправено, той заговори отново на английски.
 — Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти… И аз се пробудих.
 Тя докосна лицето му. Много бавно устните му изминаха разстоянието до нейните и ги целунаха нежно.
 „Колко е мил и ласкав — помисли си тя. — Въпреки огромния си ръст и здравите си мускули, той е… нежен.”
 После §§§ се отдръпна.
 — Но чакай, защо си тук? Радвам се, но…
 — Нося детето ти.
 Той свъси вежди. Отвори уста. Затвори я и поклати глава.
 — Съжалявам… Какво каза?
 — Нося детето ти — този път не последва абсолютно никаква ответна реакция. — Ще ставаш баща — мълчанието му продължи. — Бременна съм.
 Не можеше да се сети по какъв друг начин да му го съобщи. Господи, ами ако той не го искаше?
 §§§ се олюля и пребледня.
 — Носиш детето ми в себе си?
 — Да. Брем…
 Изведнъж той я стисна за ръката.
 — Добре ли си? //// каза ли, че си добре?
 — Да. Засега. Малко съм млада, но това може да се превърне в предимство, когато дойде време за раждането на бебето. //// каза, че то е добре и не ми се налагат никакви ограничения… Е, с изключение на това, че не ми се разрешава да се дематериализирам след шестия месец. И, хм… — изчерви се силно. — Няма да мога да правя секс, нито да пия след четиринайсетия месец до раждането. Което ще бъде в осемнайсетия месец.
 Когато лекарят я беше предупреждавал, не беше мислила, че някога ще й се наложи да се тревожи за това. Но може би сега… §§§ кимаше с глава, но не изглеждаше никак добре.
 — Мога да се грижа за теб.
 — Знам, че ще го направиш. И че ще съм в безопасност с теб — каза го, защото знаеше, че този въпрос ще го тревожи.
 — Ще останеш ли тук, с мен?
 Тя се усмихна.
 — Бих искала.
 — Ще се омъжиш ли за мен?
 — Това предложение ли е?
 — Да.
 Но той беше позеленял. Лицето му имаше цвета на ментов сладолед. И думите, които механично изричаше, започваха да я плашат.
 — §§§… Имаш ли проблеми с това? Хм… Не е нужно да сключваме брак, ако не…
 — Къде е брат ти?"

 

P.S. Моля, имайте предвид, че когато дадете отговор в играта малко или много поемате и един вид ангажимент за продължаването й. Ние обичаме цитатите

Редактирано 7 февруари 201313 г. от Гер (преглед на промените)

Зи - моят любимец от Братството на черния кинжал.

Дж. Р. Уорд - Братството на Черния кинжал 3 - Пробудена любов

И да се разберем: Зи е мой. Повтарям МОЙ. Може да си поделите Бъч, Ви, Рот след като се сбиете с останалите редакторки 

Редактирано 7 февруари 201313 г. от asayva (преглед на промените)

Аз като казвам, че е много лесен

Ти си, мила

 

П.С. Е, па не ща Ви, Бъч, Рот и прочее. Язе си харесвам Рив. Пък!!!

П.П.С. Но ако се случи някой бой, ще се включа... с гледане

Редактирано 7 февруари 201313 г. от Гер (преглед на промените)

Благодаря за подновяването на играта. И аз обичам цитатите и тръпката от разгадаването.

Ако ще правим бой, да го направим като хората. Аз ще вземам залозите.

Нема смисъл от залози, аз съм зла  и ще ви тръшна всичките  .

Странното е, че май Фюри - кодово име Рапунцел  - никой го не сака. Ми с цял харем Избранници кой ли ще иска да дели?  . 

Ето нещичко за разгадаване. Книжката не е чисто любовно романче, но е приятна. Предполагам ще влезе в следващия пакет с редакции:

 

Признавам, че мисълта за тази среща с ХХХ — ако изобщо можеше да се нарече среща — доста ме изнервяше. Освежих грима си, сресах косата си, реших да я оставя пусната свободно, а сетне в последната минута си сложих новия костюм от „Ескада”, който майка ми бе настояла да ми купи. И сакото, и панталоните бяха бледозелени; знаех, че подчертават червеникавия оттенък на кестенявата ми коса.

Защо си правех целия този труд? Защото след цели десет години все още се притеснявах от думите на ???, че било очевидно колко съм увлечена по ХХХ. Не се глася заради него, казах си, просто искам да се уверя, че не приличам на захласната от обожание ученичка, която припада при вида на своя идол. Само че когато портиерът позвъни от фоайето, за да ми съобщи, че господин ХХХ е пристигнал, трябваше да призная, че за една наносекунда се почувствах пак като онова шестнадесетгодишно момиче, което бе така глупаво да позволи чувствата му да станат очевидни.

А после, когато му отворих вратата, веднага ме порази откритието, че буйният, поне привидно безгрижен ХХХ, когото си спомнях, бе изчезнал.

Когато по-рано го видях по телевизията, забелязах, че линията на челюстта му е станала по-твърда и че на тридесет и две години в тъмната му коса вече са се прокраднали сиви кичури. Сега обаче, изправена лице в лице с него, осъзнах, че става въпрос за нещо много повече от това. На времето тъмнокафявите му очи винаги бяха шеговити и изпълнени с готовност за флирт, но сега изразът им бе сериозен. Въпреки това обаче усмивката, с която пое ръката ми, бе същата, която си спомнях, а и той изглеждаше искрено зарадван да ме види. Целуна ме приятелски по бузата, но ми спести обичайните клишета от рода на „малката YYY, колко си пораснала”.

Вместо това каза:

— YYY, доктор по право! Чух отнякъде, че си получила разрешение да практикуваш и работиш заедно с някакъв съдия. Мислех да ти се обадя, за да те поздравя, но така и не се наканих.

— Пътят към ада е осеян с добри намерения — изрекох делово. — Поне така ни учеше сестра Патриша в пети клас.

— А на нас брат Мърфи ни казваше в седми клас: „Не оставяй днешната работа за утре.”

Разсмях се.

 — И двамата са били прави — изтъкнах. — Но ти очевидно не си ги слушал.

Ухилихме се един на друг. Точно така се заяждахме на времето на масата. Взех дамската си чанта.

— Готова съм — казах.

— Добре. Колата ми е долу.

Той се огледа наоколо. От мястото, където бе застанал, можеше да види ъгъла на трапезарията.

— Имам толкова хубави спомени от посещенията си тук — призна той. — Когато от време на време се прибирах вкъщи за уикенда, майка ми искаше да разбере до най-малките подробности какво сме яли и трябваше да й описвам цвета на покривката и салфетките и какви цветя поставя майка ти в центъра на масата.

— Уверявам те, че не се хранехме така всяка вечер — казах, докато ровех из чантата си за ключа. — Мама обичаше да се суети, когато идвахте с ???.

— ??? нямаше нищо против да се фука пред приятелите си с това място — отбеляза ХХХ. — Но и аз му се отплащах, знаеш ли? Водех го вкъщи в „Астория” и го черпех с най-вкусните пици и макарони на света.

Имаше ли острота в думите на ХХХ, дали все още изпитваше ненавист към това сравнение?

Може би не, но не бях сигурна. 

Уууу, изтървала съм женския бой - гадост. Ма аз пък искам Тор, а вие за него не се скубете.... Пък и днес имам рожден ден - значи си ми го давате! П.П   Не знам коя е книгата, познавайте, че да й метна един поглед. 

Честит рожден ден! Всичко най-хубаво и да получиш това, за което мечтаеш!

 

Мен също ме заинтересува откъде е откъса, мисля, че книгата ще ми хареса.

Днес имаме две редакторки рожденнички. Да сте ни живи и здрави! Хубав празник ви желая  ! Да се   и знаете какво да правите с мъжете - след толкоз редактирани книги има доста идеи за реализиране   .

Книжката е "Къде си сега" на Меги Хигинс Кларк. Както казах - за мен не е чист любовен роман, но в един момент се усетих, че бързам с редакцията, за да видя какво ще стане - приятно е написана.  

Ето и една нова загадка - от арлекинче, което бях чела преди доста години и когато дойде за редакция при мен ми беше много приятно да го направя.

ААА изтича по стълбите, без да отдели дори миг за размисъл върху комплимента. Вероятно БББ не прекарваше много време в компанията на почтени жени! Май не схващаше, че не трябва да изтърсва така всичко, което му мине през ума! А нима тя трябваше да изпада във възторг от това, че каубоят я харесва?

Спиралата й за мигли се беше изтрила, вместо да се размаже — направо чудесно! Изми се бавно и старателно и си сложи нов, предпазващ от слънцето грим. Беше й станало навик и нямаше нищо общо с присъствието на мъж наоколо. Облече си с рекордна бързина тесни джинси, карирана шотландска риза, чорапи и ботуши.

Въпреки това, когато доближи до обора, БББ бе на покрива с чук в ръка. Беше си съблякъл ризата и тя не можа да укроти погледа си, който се плъзна по стройното му тяло. Раменете му бяха широки и яки. Тъмните върхове на гърдите му ярко контрастираха с цвета на кожата, която й се стори топла и гладка. Над плоския му корем едва доловимо се очертаваха контурите на ребрата. Ръцете му, лъснали от ситни капчици пот, представляваха гроздове от могъщи мускули. Пред ААА стоеше мъж, който изглежда бе приключил с отредената му от Бога порция тежка физическа работа. Което още повече засили недоумението й защо продължава да се скита из фермите.

Мина й през ума, че странникът бе решил да започне с най-опасната задача. Балансираше на стръмния покрив без никакво спасително въже, като планинска коза. Как можеше да бъде толкова идиотски небрежен към грозящата го опасност? Тя се заизкачва по стълбата, подпряна до стената на обора и го чу да подвиква:

— Няма нужда да идваш тук!

ААА погледна нагоре и видя главата му, издадена над ръба на покрива.

— Внимавай! Ще паднеш!

— Няма такава вероятност! — усмихна й се той. — Израснал съм по високи места.

— Предполагам, че ти се е паднал втория етаж от детското креватче в спалня под покрива! — предположи тя грубовато.

— Е, може да се каже, че съм се катерил доста като дете, но нека спрем дотук! — БББ си представи стръмните стени на пролома, който бе изследвал, докато растеше в семейното ранчо в северозападен Тексас и се усмихна. — Знаеш ли, открих мястото, което трябва да се позакърпи. Взех дъските с мен, но нямаше и помен от пирони!

— Аз ги бях преместила. Сега ще ги донеса.

ААА слезе от стълбата и влезе в обора. Мина покрай яслата на ??? и нежно го потупа по челото. Двамата с ??? го отгледаха от самото му раждане и той би я последвал навсякъде, дори и без железния пръстен, стегнал ноздрите му.

— Здрасти, приятел! Само да взема тези пирони и ще те пусна малко навън!

Въздухът в обора бе наситен с мирис на сено, кожа и тор. Вместо да си запуши носа, ААА пое дълбоко дъх. Ни най-малко не се гнусеше от миризмата на ферма… или на яко работещ мъж. Това й напомни за каубоя върху покрива на обора.

ААА не искаше да се увлича по БББ, но чарът му бе неоспорим. Дали се дължеше на закачливата му усмивка, или на слънчевата паяжина от ситни бръчици, обградили очите му, когато се смееше? Или на възторжения блясък, пламтящ в зениците му, когато я гледаше?

— Ей, къде са тези пирони?

— Идвам! — подскочи стреснато ААА. Сграбчи кутията и изтича навън. БББ бе на ръба на покрива. Наведе се да поеме пироните, които тя му подаде, покачена на стълбата.

Когато отново се изправи, по гърдите му се стече тънка струйка пот. ААА я проследи, докато потъна в малката падина на пъпа му и отново избликна, за да се скрие окончателно под копчето на джинсите му. Невъзможно й бе да не забележи как меката им материя обгръща символа на неговата мъжественост. След миг тя осъзна, че БББ изобщо не бе помръднал. А след още един — че е напълно запознат с посоката на погледа й. Утробата й се присви от желание, почувства слабост в коленете. Пръстите й се вкопчиха в стълбата, за да не загуби равновесие. Беше зашеметена от откритието си, че копнее да се протегне и да го докосне. И ето че замръзна на място, неспособна да направи каквото и да било движение.

Момичета, хайде, книжките се редактират, за да ги четете  .

asayva

ще пуснеш ли жокер... ако не някой друг да пуска откъс

Веднагически давам цитат края на книгата - много ми харесва: "— Трева. Някои зеленчуци. Малко бебета."

 

— Ще спи у приятел — усмихна се БББ.

— Значи разполагаме с цялата къща? — повдигна закачливо вежди тя.

— Да, госпожо. Абсолютно сигурно!

— Имам едно предложение. Да я използваме!

— Цялата къща ли? — БББ имитираше искрено учудване.

— Е, можем да започнем със спалнята. Бюрото в кабинета е прекрасно. А също и кухненската маса. Ваната пък крие някои неподозирани предимства! — изуменото изражение на БББ я разсмя до сълзи.

— Та ти ще ме убиеш! — изсумтя той.

— Да, но какъв по-прекрасен начин да си отидеш от света?!

Часове по-късно БББ лежеше в пълната с гореща вода вана с глава, удобно наместена на ръба. ААА се бе свила в скута му, притисната до мускулестите му гърди.

— Не съм убеден, че може да се направи! — промърмори БББ.

— Но вие сте мъж с много дарби, господин Уайтлоу!

— Мога ли да ти върна комплимента? — усмихна се лениво той.

— Разбира се — ААА се наведе и пресуши с език капчицата вода, увенчала едно от връхчетата на мъжката му гръд. Усети тръпката на плътта му и продължи да го гали нежно, докато разпали в цялото му тяло буйния огън на страстта.

БББ изпъшка — от гърлото му избликна див, животински стон.

— ААА, не си играй с огъня! — предупреди я той. Тя се засмя — вълнуващо, мамещо и много, много съблазнително.

— Виждам, че разполагам с доста вода, ако се наложи да я употребя… Което изобщо не искам! 

В следващия миг той я обърна с лице към себе си.

Краката й обгръщаха бедрата му. БББ я сграбчи за хълбоците и бавно я притегли надолу, като мощно проникна в нея.

От устните й се изтръгна стон на наслада.

За част от секундата ръцете му я задържаха, с желание да усмири изгарящия го плам и да удължи удоволствието им. Тя се притисна към него с все сила, като го поглъщаше все по-надълбоко в онази влажна, топла и примамлива пещера.

— Толкова ми е хубаво с теб, ААА! Дяволски прекрасно!

— Мога ли да ти върна комплимента? — гласът й бе накъсан и задъхан. Ръцете й се вкопчиха в раменете му, за да запази равновесие, докато се движеше напред-назад, обзета от единственото желание да му достави удоволствие, самата тя на върха на удоволствието!

 Дланите му намериха гърдите й и нежно ги погалиха, докато разцъфнаха като рози. После ръцете бяха изместени от страстните му устни, които милваха, пиеха и изсмукваха — докато най-после ААА се разтресе във вихъра на необузданата чувствена наслада. Мъжът намери мястото, където се бяха срещнали телата им и продължи да я гали, а тя се виеше над него, изпаднала в екстаз, извън света и времето. Устните им се сляха и БББ, достигнал своя връх на блаженство, изля семената си в нея. Бездиханна, ААА потърси покой в обятията му. БББ я притисна, а водата се плискаше на вълни о ръба на ваната. — Не мога да повярвам! — прошепна тя. БББ я издърпа по-нагоре и подпря брадичка на главата й. — О, колко много подобрения можем да направим в ранчото!

Имам толкова идеи!

— Ей, по-полека, момиче! — изсмя се БББ. — Едно по едно!

— С какво ще започнем? — погледна го тя с усмивка.

— Първо трябва да засадим някои неща.

— Какво ще отглеждаме?

— Трева. Някои зеленчуци. Малко бебета.

— Е, да започнем с бебетата! — засмя се весело тя.

БББ все повече се влюбваше. Удивително колко много я разхубавяваше неподправеното щастие! Сърцето му преливаше от радост! Краят на неговото скитане бе настъпил. Той намери своя дом! Всяка нощ оттук нататък им принадлежеше — само на тях двамата. Предстоеше му да посади семена — от най-различни видове — и да ги наблюдава как растат!

Редактирано 27 февруари 201313 г. от asayva (преглед на промените)

Страхотен финал.   Надявам се скоро някой да познае книгата и да се захвана с прочита. 

Една любима моя книжка "Вкус на мед"  на Джоан Джонстън 

Познааааа! Наистина е много сладка книжка - цялата поредица за братята ми харесва. Ако не сте чели "Неподвластни на времето" пак на Джоан Джонстън - препоръчвам ви я. Беше ми много приятно да я правя.

Хубав ден, момичета! Да сте здрави, хубави и засмени, както пожелава Баба Марта!

Честита Баба Марта и от мен,момичета-да сте живи и здрави,весели и засмени.

И тъй като ми е за първи път да слагам цитат,моля да ме извините,ако съм допуснала грешка

Романът е исторически.

 

 

— Защо мен? — попита я той с дрезгав глас.

Тя тръгна към него, простряла умолително тънката си ръка. ГЛАВНИЯ инстинктивно отстъпи. Господ да му е на помощ! Ако го докоснеше, той щеше да загуби почва под краката си.

ГЛАВНАТА спря, защото разбра, че той иска да запази разстоянието между тях. Нищо в тази сцена не отговаряше на действителността — нито присъствието на баща й, нито овладяното изражение на ГЛАВНИЯ, нито чувството й, че го губи. Ако думите биха могли да поправят станалото… Ако ГЛАВНИЯ можеше да разбере, че онова, което беше започнало като бунт на една ученичка, се е превърнало в любов… Тя би направила всичко, за да заличи болката, която, тя беше сигурна, изпитва той. Всичко, за да му спести страданието.

— Елънър ми показа една твоя снимка — каза ГЛАВНАТА, загледана в любимото лице. — Помислих си, че си… елегантен.

Тя се изчерви, защото разбра каква обида изрича.

— Не, това не е правилната дума. Аз… Започнах да се влюбвам в теб още тогава и исках… — ГЛАВНАТА млъкна и нетърпеливо поклати глава. Нямаше начин да оправдае действията си.

— Поласкан съм — каза ГЛАВНИЯ дрезгаво с явно неудоволствие.

— Ти не разбираш как беше!

Каквото и да кажеше ГЛАВНАТА, той щеше да го приеме като обида, прибавена към страданието. „Обичам те!“, копнееше да извика тя, но нямаше право да му го каже. Пък и той щеше да я презре още повече заради подобни думи. Тя се обърна, а баща й пристъпи към ГЛАВНИЯ.

— Господин ГЛАВНИЯ, не съм сигурен доколко носите отговорност, ако изобщо има такава, след като вие явно неволно сте влезли в ролята на глупака в цялата тази история. Човек би се надявал, че вие не бихте докоснали ГЛАВНАТА, но от мъж като вас не бих очаквал нещо по-различно от прелъстяването на млади невинни момичета. — БАЩАТА уморено притвори очи. — Предполагам, че е твърде много да моля за обезщетение.

— Какво обезщетение бихте поискали? — студено попита ГЛАВНИЯ.

— Бих искал ГЛАВНАТА да може отново да се свърже с лорд Клифтън. Но тъй като това е невъзможно, ще трябва да се задоволя с вашето мълчание. Аз и семейството ми ще понесем това нещастие с цялата дискретност, която е нужна. Ще се погрижим за бъдещето на ГЛАВНАТА, независимо какво ще бъде то. Ще ви помоля само да отречете слуховете, ако достигнат до вас.

— С радост — ГЛАВНИЯ не поглеждаше към ГЛАВНАТА. За него тя повече не съществуваше.

— ГЛАВНИЯ, моля те — прошепна ГЛАВНАТА. — Няма да понеса, ако всичко остане така.

— Госпожа Бийчъм ще ви покаже изхода — произнесе ГЛАВННИЯ равнодушно. — Довиждане.

Той излезе от стаята, без да знае накъде отива. Знаеше само, че трябва да излезе.

Скоро откри, че е в личния си апартамент, където се заключи в пълна самота. Имаше усещането, че плува под вода. Стоя дълго време насред стаята, без да се осмели да мисли. Но ехото от гласа на ГЛАВНАТА отекваше в ума му :„Обичам те, ГЛАВНИЯ… обичам те…“

Тя беше по-добра актриса, отколкото очакваше. Говореше съвсем откровено. И той си позволи да й повярва.

Очите го боляха. Когато гневът му започна да се излива навън, ГЛАВНИЯ усети как страните му изтръпват.

— Боже — промърмори той, обзет от омраза към себе си. Стенейки от отчаяние, грабна една ваза от династията Танг и я запокити без посока. Звукът от трошащия се безценен порцелан отекна в него. Тъкмо този звук сякаш освободи демона на разрушението. Без да осъзнава действията си, свали една картина от стената, разкъса платното; сграбчи няколко от най-близките предмети — стъкло, дърво, порцелан — и ги строши, после коленичи с окървавени ръце.

Честита Баба Марта ! Всичко най-хубаво ви пожелавам!

А за откъса мисля че е "Диви нощи" на Лайза Клейпас

Да,точно тя е.Ти си на ред.