Делът на бедните в България нараства, констатира и социологът Харалан Александров. Хората с минимална работна заплата между 150 и 200 евро месечно не смогват да плащат даже сметките си за ток и отопление. "Доходите се свиват, докато издръжката за живот нараства", казва експертът. Жертвите на прехода не могат да разчитат и на щедростта на по-заможните българи: "България възприе една примитивна форма на неолиберализма, при която оцеляват само по-силните, а на бедните се внушава, че сами са виновни за собствения си хал", казва Александров.

Социални контрасти като в Третия свят

Само не знам защо през всички тези години като се споменеше т.нар. "преход", сякаш се подразбираше, че е преход към нещо по-добро. Ами това беше, преходът към описаното по-горе свърши и България е на дъното, само тинята все още се утаява. Защо ли си мисля, че следващият такъв парламент ще е последен, защото народът отдавна е изоставен, дори Негово Светейшество патриарха ни само благоволи да се помоли за него да има сили да приеме съдбата си... и да слуша онези, които го влачат към нея.

Колкото по-бързо се отървем от илюзиите,че  България  се развива или променя към по-добро,толкова ще ни е по-лесно да живеем.Това,  което обитаваме трудно може да се нарече вече дори населено място,камо ли държава и то Европейска.Многото умишлено изпуснати моменти по време на прехода ни доведоха  до дъното не само на ЕС,но и под нивото на повечето Африкански страни,незнайно защо наричани от нас трети свят.Смятам,че вече е късно и не може (а и никой няма да допусне) да се направи каквато и да е промяна.Обезсърчаващо е,но такива са фактите и никакви избори няма да ги променят - нито сега нито след още двадесет години - тогава ще празнуваме четиридесет години "преход" продължавайки да се чудим къде сбъркахме.

Нов пример за пораженията, които нанася "прехода", върху индивида!

В тази държава съм разбрал едно-единствено нещо – раждаш се обиден и си отиваш обиден. И тъжен.

 

Чочо Попйорданов

R.I.P

В тази държава съм разбрал едно-единствено нещо – раждаш се обиден и си отиваш обиден. И тъжен.

 

Чочо Попйорданов

R.I.P

 

Думите му говорят за дълбока депресия, която за съжаление не подминава нито един чувствителен и добър човек.

 

Светла му памет!

Българската майка - една от най-изстрадалите в ЕС

 

Финландия е най-добрата страна за майчинство в световен мащаб, а Скандинавският полуостров – водещ регион и по този показател. Държавите от бившия Източен блок пък се нареждат на опашката в Европа. Това сочи докладът за състоянието на майките по света, изготвен от организацията "Спасете децата".

Най-тежък живот водят майките в Конго, Сомалия, Сиера Леоне, Мали и Нигер, а най-лек – във Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия и Холандия.

Според обновения доклад на "Спасете децата", България се нарежда на 43-о място в света, като това я поставя сред последните в Евросъюза. Преди нея място намират почти всички членки на блока плюс Австралия, Швейцария, Сингапур, Нова Зеландия, Израел, Беларус, САЩ, Япония, Южна Корея, Куба и други. Единствените европейски членки, класирали се зад родината ни, са островна Малта, Унгария и съседна Румъния.

По-назад се нареждат още Босна, Мексико, Русия, Турция, Украйна, Тайланд, Албания, Молдова, Иран.

Документът отбелязва още, че повече от 300 хиляди индийски бебета всяка година умират до 24 часа след раждането си от инфекции и други предотвратими причини.

"Напредък има. Но над хиляда бебета умират дневно още на първия ден от живота си от предотвратими болести. Това се случва най-вече в Индия, Пакистан и Бангладеш", заяви пред АФП Майк Новъл – регионален директор на "Спасете децата". /БГНЕС /

 

http://novinata.org/Balgarskata-mayka-edna-ot-nay-izstradalite-v-ES

 

 

Нормално е да ни боли най-много за това, което става в България, въпреки че има и по-зле от нас, защото преди всичко сме българи.

Българската майка - една от най-изстрадалите в ЕС

Тя е моя приятелка.

Тя се казва Мария и е самотна майка.

Тя живее заедно с двегодишното си момченце Иван в мазе няма и 10 кв м заедно с още двама души.

Тя е българка, но никой от Социалните не я има за нищо - ромите са с предимство.

Тя получава 35 лева месечно помощ от "държавата".

Какъв срам и позор

Погнусена съм от така наречената Държава България.

BBC: Бедността докарва българите до саможертва

„Постигнах това, за което го направих...надявам се нещата да се променят за добро”,

казва пред британците самозапалилият се Димитър Димитров.

 

http://novanews.bg/news/view/2013/05/08/49694/bbc-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B0/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=hot

 

• Държава: България • Географско положение и граници: На три магистрали. • Население: Предимно в чужбина • Малцинство: българско • Официален език: английски, 1-во ниво • Гъстота на населението: предимно по избори и по Нова година • Градско население: 100% до доказване на противното • Основен поминък: протести, покупко-продажба на коли втора ръка,кебапчета, гласове и чесън от Китай • Валута: лев, глас или мерцедес • Форма на управление: тригонометрична • Мярна единица: комшията • Култура и традиции: салфетки, митове и легенди

 

източник нета

Редактирано 16 май 201313 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Попаднах на тази снимка и я споделих във Фейсбук.

Приятелите ми от другите страни ме питаха Какво е това, какво означава...

 

Срам не срам написах

This is Bulgaria, unfortunately

 

Разграбената България, 1 част

 

Разграбената България, 2 част

Холандски социолог: Българите са най-нещастните в Европа

Най-щастливият човек на земята би трябвало да е мъж, датчанин, над 50 г., живеещ в селце със съпругата си, чиито деца отдавна са напуснали дома му, а той има много приятели и интересно хоби. Поне така излиза от данните на холандския изследовател на щастието Руут Веенховен. Професорът по социология от университета в Ротердам от години проучва къде хората са най-щастливи и защо.

Според резултатите мъжете са по-щастливи от жените, датчаните са най-доволни от живота си, а възрастните хора му се наслаждават повече от младите. Най-нещастни пък са българите. Ако сте жена между 35 и 49 г., имате малки деца, работите на пълен работен ден и на всичкото отгоре сте българка, вероятността да се смятате за много нещастна е голяма. Поне според социолозите и професор Веенховен. Той открива, че най-нещастен е човек около 40-ата си година, а децата могат трайно да намалят задоволството от живота най-вече при работещите жени, тъй като те остават без капка време за себе си.

 

Професор Руут Веенховен, холандски социолог:

- Професор Веенховен, вие от години търсите щастието. Какво е щастие и как го измервате?

- Щастието е субективното задоволство от живота като цяло. То може да се измери с помощта на въпроси. Един типичен въпрос от моите проучвания гласи: "Като прецените всички фактори в живота ви, до каква степен сте доволен или недоволен от него тези дни. Моля, отговорете, използвайки скалата от 0 до 10, като 0 е недоволен, а 10 - доволен."

nofollow

Shutterstock.com

- Защо решихте да правите изследвания в тази област? Смятате ли, че съществува специална формула на щастието и тя може да бъде открита?

- Всеки от нас иска да е щастлив и да знае какво може да направи, за да подобри възможно най-много живота си. Например да знае дали ще е много по-щастлив, ако има деца, смени работата си, или пък излезе в ранна пенсия. С тези проучвания ние можем да помогнем на по-голям брой хора да станат по-щастливи. Например един от въпросите ни е "Колко пари са нужни, за да сме щастливи?" Няма формула за щастието, но има начини да извлечем най-доброто от това, което имаме, или да не вземаме грешни решения, които със сигурност ще намалят щастието ни. Например изследователите знаят кой тип жени са по-щастливи, ако имат деца, и кой тип - не. Ние също така проучваме и условията за щастие на цели групи от хора или народи.

- Българите често се оплакват от това, че са родени в България. Щастието зависи ли от това къде сме родени, колко пари имаме и дали ни работи късметът?

- Щастието е като здравето. Отчасти е въпрос на късмет. Има хора, които по-лесно стават щастливи, защото гледат на живота по-леко. Това зависи от характера, а той се определя и от гените. Също като здравето щастието зависи и от външни условия, върху които ние нямаме кой знае какъв контрол. Например, ако си роден през 1950 г. в България или ГДР, със сигурност имаш по-малко шансове да водиш щастлив живот, отколкото, ако си роден през 1950 г. във ФРГ. И не на последно място, точно както и при здравето, щастието зависи от поведението ни. Хора, които водят активен живот или инвестират в социални контакти, са по-щастливи от самотниците.

- Какъв е профилът на един много щастлив човек?

- Щастливците по принцип (макар и не задължително) са активни и социални, хора, които се интересуват от всичко. Те имат контрол над живота си и търсят начини да го подобрят, ако не са доволни. Например чрез смяна на работата, партньора или чрез други промени.

- Има ли правила, които ми гарантират повече щастие, ако ги спазвам?

- Първо, трябва да проверите колко точно щастие е реалистично да постигнете. Отговорете на въпроса колко доволен сте от живота си, като отбележите един отговор между 0 и 10 (0 е недоволен, 10 е максимално доволен). Ако зачеркнете 9, то вероятно сте постигнали личния си връх и няма как да търсите още повече щастие. Явно сте щастлив.

Трябва да бъдете и реалист - например за една вдовица в лошо здраве и с нисък доход и 7 е много добър резултат. Най-лесно може да направите сравнения в базата ни данни на www.happinessindicator.com Ако откриете, че има какво да подобрявате по отношение на задоволството от живота си, помислете какви промени са необходими за това. Изпробвайте нови неща, намерете или си сменете хобито, запознайте се с нови хора.

- Вие твърдите, че възрастните хора са по-щастливи от младите. Наистина ли това е така? Обикновено се казва, че младостта е злато!

- Има една прагматична причина за това и тя е, че нещастните хора умират по-млади. Но по-важното е, че възрастните хора са по-свободни от младите. А именно свободата ни прави щастливи. Възрастните са по-мъдри, защото имат повече опит и щастието им вече не зависи от кариера, шефове или търсенето на партньори, подходящи за дълъг семеен живот.

- Разбивате и друг мит - че децата даряват щастие.

- Да, но става дума за жените и това е свързано най-вече с еманципацията. Проследяваме развитието на живота на жените през последните десетилетия и излиза, че те имат два пика в кривата на щастието. Веднъж то достига връх, когато разберат, че са бременни, и вторият връх идва непосредствено след раждането на детето. Веднага след това кривата пада стремглаво надолу и запазва сравнително ниско равнище до момента, в който децата се изнесат от дома.

Дотогава жените нямат достатъчно време за себе си, за приятелите си, работата и партньора си, за хобито си... А това е част от нещата, които ни правят щастливи. Също така най-късно след раждането една двойка разбира, че бракът съвсем не е романтика, а организация на ежедневието. Но децата носят и много голямо щастие и въпреки изброените странични ефекти. При бездетни двойки не наблюдаваме такива пикове и сривове в кривата на щастието.

- Коя е най-щастливата и коя е най-нещастната страна в ЕС?

- Дания е най-щастлива в ЕС, но и в света с резултат 8,3 точки от 10 възможни. България е най-нещастна в ЕС с 4,4 точки, а в света най-тъжни са хората в Того - там събират едва 2,4 точки.

- Какво прави една нация щастлива?

- Наред с други неща високият доход на глава от населението, доброто управление (ефективната бюрокрация увеличава щастието!), свободата и климатът на толерантност. Равнопоставеността между мъжете и жените също е важен фактор.

- В изчисленията ви се вижда, че като цяло бившият соцблок не е много щастлив. Западът, както винаги, ни изпреварва дори и в тези сравнения. Заради парите ли е това? Западът е богат, Изтокът - не чак толкова.

- Парите, разбира се, са важен фактор, но не най-важният. Да имаш повече пари, те прави по-щастлив, само ако живееш в бедна държава. Щастието зависи много повече от социалната система, която може да генерира богатство за всички, отколкото от богатството само по себе си. Например щастие произвежда и едно развито общество, в което има фино разделение на труда и разнообразие от най-различни професии. Така всеки би могъл да намери онази работа, която му харесва.

- Какви съвети бихте дали на едно правителство, което иска да направи хората си по-щастливи?

- Първо, инвестирайте в психическото здраве - психическите болести са най-големият източник на нещастие в развитите общества. И второ, инвестирайте в професии, чиято цел е да обучават хора. В днешно време се налага хората да сменят професиите си и биха били по-щастливи и по-полезни, ако има кой да ги посъветва как да го сторят успешно.

24chasa.bg

Всяка страна е нещастна по своему

Нещастни, несплотени, недоверчиви, но същевременно горди с това, че сме българи - това е един от парадоксите на съвремието ни. Така поне излиза от едно проучване, в което България е изследвана заедно с още 33 държави.

Анализ на проф. Ивайло Дичев:

 

Всички щастливи страни си приличат, всяка страна е нещастна по своему - с този Толстоев афоризъм бихме могли да обобщим резултатите от изследването на фондация "Бертелсман" за социалната кохезия*. Няма как да ни учуди заключението, че усещането за удовлетвореност от живота е в пряка връзка със здравината на връзките между хората, тоест - че "сплотеността е щастие". По-изненадваща е констатацията, че от 1989-та насам тенденциите остават непроменени. Като цяло се очертават няколко типа общества: много сплотените скандинавски страни на социалния модел; относително сплотените англоезични страни на заселници в Новия свят; по-малки и по-големи богати; леко разединени посткомунистически и южноевропейски страни; и на опашката - Балканите и балтийските държави, които са шампиони по недоверие, гражданска пасивност и егоизъм.

Очевидно е, че социалната кохезия зависи от благосъстоянието - колкото по-богато е едно общество, толкова по-сплотено е то. И все пак изключенията подкопават простия икономически детерминизъм: смятаната за по-богата Гърция е на същото дъно като България; и обратното - Нова Зеландия, която е сравнима по доходи с Гърция, е далеч по- солидарна.

 

Нашите неравенства

Въпросът не е колко пари се печелят в дадено общество, а дали има усещане, че те се разпределят справедливо. Социалната кохезия е обратно пропорционална на неравенствата: колкото по-неравно е едно общество, толкова по-разединено е то. България е на дъното и поради причината, че коефициентът Джини, който мери неравенствата, през 2011-та е 35.1 на сто - при 30.7 средно за ЕС. Нещо по-лошо: в България неравенствата имат навика да растат: 25 на сто през 2005-та, 33.2 на сто през 2009-та. Малко по-разтегната е социалната ножица в Латвия, а малко след България се нареждат също Гърция, Португалия и Испания - все от групата на последните. Очевидно е, че ценности като доверие към съграждани и институции, обществена активност и взаимопомощ са в пряка зависимост от представата за справедливи социални разлики. Просто скандално е, че българските социолози и икономисти толкова рядко дискутират тази тема.

Скандинавските общества преодоляват неравенствата с високо данъчно преразпределение. Получава се един вид добродетелен кръг: тъй като има доверие, хората си плащат данъците, а насочените към общото благо данъчни приходи повишават доверието. Англосаксонските общества, скептични към идеята за общо благо, имат друго решение. Справедливо, според Джон Роулз, е такова неравенство, което служи на обществото: ако знаеш какъв е приносът на другия, какъв пример е дал той на останалите да бъдат предприемчиви и работливи - нека е богат. Разбирате защо българите проявяват все по-голяма нетърпимост към социалните неравенства. В България "преразпределение" е мръсна дума, а и няма абсолютно никаква публичност за това кой какво е дал на обществото и с какво е заслужил парите си. Деморализацията се повдига на квадрат: големи неравенства, които никой не смята за легитимни.

 

Контрасти

Културните фактори са, разбира се, най-трудно сравними. Контра-интуитивен извод на изследването е, че противно на периодичните ксенофобски паники, броят на имигрантите не влияе на социалния разпад. При сходен брой имигранти Норвегия е много по-солидарна от Португалия, а Австрия е много по-солидарна от Литва. Тук, разбира се, трябва да се направи уговорката, че страни като България и Румъния имат незначителен брой имигранти, но смятат огромни групи от собственото си население за чужденци - турците, ромите. Подобен е случаят в другото дъно на класацията - Прибалтика, където граждани от руски произход се възприемат като чужди и някъде дори бяха лишавани от гражданство. Да добавим разделени нации като Италия, където северняците смятат южняците за аборигени; или Белгия, където фламандци и валонци вече нямат нищо общо помежду си. Солидарността предполага усещане за единна нация, от което следва, че неслучили се национални държави няма как да бъдат солидарни.

На този фон следното обстоятелство изглежда доста куриозно: България и Гърция - две от най-западналите социално страни - имат един-единствен силен показател, контрастиращ с всички останали: идентификация с нацията. Какво точно означава това? Нямаш доверие на институциите, мразиш богатите, мислиш къде да изнесеш децата си, но въпреки това си горд българин, съответно грък. Сигурно и тук трябва да се добави разграничението между двата типа идентификации - едната е знак за лоялност към отбора, а при другата става въпрос за омраза към света, неудовлетвореност, завист. Втората е по-скоро мерител за разпад, отколкото за кохезия.

 

Надеждата

В изследването, за което става дума, не успях да открия корелация между възхода на новите комуникации и солидарността. Изследването показва, че знанието е фактор за сплотяване, което е предвидимо от общо-цивилизационна гледна точка. Но дали зад "общество на знанието" да не търсим тъкмо появата на нови начини да общуваме, да разменяме информация, да си помагаме, да градим общности? В посткомунистическия свят усещането ни за солидарност рязко спадна поради простия факт, че - както писаха някои антрополози - за масовия човек "връзките" вече не помагат, шуреят няма как да ти уреди по-евтин айфон. Справяме се или катастрофираме сами, а това намалява нуждата от общуване с роднини, приятели, съграждани.

Е, тъкмо обратното се случва във виртуалното пространство: все повече контакти, взаимопомощ, информация, ако щете флиртове, клюки, граждански каузи. Логично е там, където дигиталните контакти са по-интензивни, солидарността да бъде по-голяма - значи повече в САЩ, отколкото в Кипър. Ако има надежда за консолидиране на нашето разпадащо се общество, тя е някъде тук. Нямаме много публични места, където да дискутираме, градовете са неприветливи и всеки предпочита да си стои вкъщи, никой не ни учи да общуваме по теми, несвързани с непосредствени практични неща. С две думи: цари една навъсеност, настръхналост. Дигиталният скок е шанс да надбягаме другите на завоя - и да компенсираме изпуснатото, като достроим националната общност. Ако, разбира се, не повторим онлайн това, което вече се е случило офлайн - да се разпаднем на още повече ехо-стаи, където всеки чува само собствения си глас.

*Въз основа на вторичен анализ на данни изследването на фондация „Бертелсман" разглежда общо 34 държави от развития свят - страните-членки на ЕС плюс САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария, Норвегия и Израел.

dariknews.bg

Българите - най-тъжни и най-мрънкащи в Европа

Българите попадат в графата на най-мрънкащите и най-тъжните хора в Европа, сочи ново социологическо проучване, съобщи Нова ТВ.

 

Хората на Запад обикновено търсят услугите на терапевт, когато се чувстват тъжни или депресирани. Българинът предпочита да се оплаква на близките си, на колеги и приятели, а често и на съвсем непознати - като бармани или таксиметрови шофьори.

 

Таксиметров шофьор в София, с повече от 30-годишен стаж, разказва, че отдавна се чувства като психоаналитик, защото клиентите му не спират да се оплакват от живота си, да му споделят проблемите си или просто да мърморят. Признава, че и самият той често го прави с тях. Според него най-много хората се оплакват от липса на работа. "С мрънкане не става. Сядаш, мрънкаш. По-добре свърши нещо, виж как може да се оправи", заключава шофьорът.

 

Според специалистите челното място на българите сред най-мрънкащите хора в Европа е въпрос на народопсихология.

 

Психологът Антоанета Христова обяснява: „Изказване с такова определение звучи много обидно, но истината е, че българинът много години живее в несигурност.

 

Преходът у нас продължи по-дълго, отколкото в другите европейски страни".

 

Според нея последните години все по-често хората у нас се обръщат към психолог, но това в никакъв случай не се е превърнало в традиция за справяне с проблемите.

trud.bg

http://frognews.bg/news_58253/?utm_source=flip.bg

 

"Столицата на България е сред градовете, в които качеството на живот най-бързо се е влошавало през последните 5 години, сочи годишната класация на "Икономист интелиджънс юнит" (EIU), обхващаща 140 града по цялата планета."

 

Вярно е, качеството на живот в София наистина се влоши много през последните години.

Не са гледали другите градове в България иначе щяха да пишат, че има и още много дето са по-зле от София.

"Столицата на България е сред градовете, в които качеството на живот най-бързо се е влошавало през последните 5 години, сочи годишната класация на "Икономист интелиджънс юнит" (EIU), обхващаща 140 града по цялата планета."

 

Вярно е, качеството на живот в София наистина се влоши много през последните години.

ами тя не е направена да побере толкоз народ

Не са гледали другите градове в България иначе щяха да пишат, че има и още много дето са по-зле от София.

 

Така е, особено в Северозападна България.

ами тя не е направена да побере толкоз народ

 

Да, София е пренаселена, а много китни български градчета - обезлюдени.

Да не говорим за селата...

http://cccp-2.blogspot.com/2013/08/blog-post_20.html

 

Да, София е пренаселена, а много китни български градчета - обезлюдени.

Да не говорим за селата...

като съсипаха всички заводи

Май това е темата...

 

http://www.youtube.com/watch?v=JW8DNStF3TE

 

_______________________

Да не ме обявите сега за песимист. Ей, какво казват социологическите изследвания. ТУК

 

ООН публикува рейтинг на най-щастливите страни в света, съобщи Нюзру. На първите места в класацията са Дания, Норвегия, Швейцария, Холандия и Швеция. Проучването е направено, в периода 2010-2012 година. Общо в рейтинга място са намерили 156 държави, сред които България е на 144-то място, изпреварена от Афганистан (143).

В съставянето на класацията са участвали специалисти в областта на икономиката, психологията, статистиката и други отрасли на научното знание. Като критерии за оценка те са посочили шест фактора, сред които са реален брутен вътрешен продукт на човек от населението, продължителност на живота в добро здраве, възможност да разчиташ на някого от близкото си обкръжение, субективната степен на свобода при вземането на решения, защитеността от корупция и щедростта.

В първата десетка на щастливите страни са намерили място също Канада, Финландия, Австрия, Исландия и Австралия. Израел е на 11-о място. Във втората десятка са САЩ (17) и Нова Зеландия (13). Русия е на 68-о място, а Албания е на 62-ро. Косово е на 83-та позиция. Някои европейски страни са във втората стотица на рейтинга. Сред тях са Сърбия (106), Босна и Херцеговина(107), Унгария (110) и Македония (118). Най-нещастната страна в света е Того. Пред нея се нареждат някои други африкански страни като Гвинея, Танзания, Руанда, Бурунди, ЦАР и Бенин.
 

Редактирано 10 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

класация за щастливи страни и ние в нея даже

 

ООН не са у ред, ама ич

ама все си мисля че ще се оправи тази държава, че може да се оправи -

като си оправим мисленето ще се получи и нещо добро

и когато всеки от нас говори - а не мълчи

България е най-тъжното място на света, ако вземем предвид връзката между доходите на глава от населението и задоволството от живота.

 

А защо не сравните България с някоя африканска или азиатска държава, да видим дали е тъжно или прекрасно място в сравнение с тях?!