Това, което се разпада, е умът и неговият продукт егото /Азът/, но не и Съзнанието. Будите също нямат Аз / Его, но са напълно осъзнати и себереализирани човешки същества.

От друга страна, лудниците са пълни с хора, с прекомерно развит Аз / Его.

А може ли изобщо да има човек без душа!?

Доста хитричко.

"Душата" е доста мъгляво понятие, защото човек може да разбира твърде различни неща, от което следва, че да кажеш дали някой има или няма душа, значи да вложиш и голяма доза субективизъм.

А може ли изобщо да има човек без душа!?

Мисля си че тук става дума за друго. Понятията, знанията с които си служиш са онези, заложени в теб - в много прераждания да речем. Ти не можеш да си служиш с нещо за чието съществуване не подозираш а само с наличността в тебе, вътре, много вътре. Ако нещо не съществува няма как да имаш знание за него примерно а ако нямаш знанието пък не значи че не съществува :р Всеки човек ползва само личния си потенциал.

Душата и тя така...

...

Е, значи...Аз трябва да съм най-страшният ти кошмар.

Животните имат своя жизнена енергия, свое същество, но за разлика от човека те не притежават възможността да се осъзнават, т.е. не могат да се осъзнават като това, което са.

....

Неведнъж съм казвал, че проклятието на човек е да се самоосъзнава като личност, да знае, но да не може да промени някои неща. Това нещо тежи с голяма сила, за това може би и в Библията има един пасаж там "Блажени да са..." (не че съм почитател на това книжле, никак даже)

=====================

Разрушаването на егото е сложен и опасен процес и се извършва само във Вътрашна мистерийна школа под ръководството на Братството и чрез Христовата сила. Иначе - в лудницата най-вероятно

А не може ли без "христовата сила" И тези мистерии...дай да ги разбулим, искаш ли?

Напротив, реален съм си.

Просто човешкият мозък има способността да създава въображаеми реалности. Душата, съзнанието или аз-ът са продукти на мозъчната дейност - неслучайно при хора с тежки проблеми (травми) на мозъчната дейност съзнанието (аз-ът) се разпада.

Съгласен съм с твоите думи. Дейността и проявленията на мозъка...реално са "душата", "разума"" и т.н Е, твърде...твърде обикновени ни прави...и "земни" и понякога малко не ми се нрави, но...

Редактирано 20 юни 201114 г. от Гост (преглед на промените)

А не може ли без "христовата сила" И тези мистерии...дай да ги разбулим, искаш ли?

=======================

- не, не може без христовата сила, поне не това.

- не, не могат да се разбулят мистериите,

защото

"Разбулените тайни са обезценени

и осквернени, губят сили те

затуй не давай на свинете перли

и рози на магаретата - не!"

"Алхимичната...

Майтап, да не се вържеш

Мистерия не може да се обясни по условие - иначе не е мистерия, а шашма.

Христовата сила е само едно име на една универсална сила, която обгръща и прониква Универса.

Та без нея нищо не става - непосредствено или опосредствено.

Особенно натрупването на душевна субстанция.

Намасте!

Редактирано 21 юни 201114 г. от valentinus (преглед на промените)

"Душата" е доста мъгляво понятие, защото човек може да разбира твърде различни неща, от което следва, че да кажеш дали някой има или няма душа, значи да вложиш и голяма доза субективизъм.

Но ако пък кажеш, че човек няма душа, със сигурност дозата глупост е огромна.

Дейността и проявленията на мозъка...реално са "душата", "разума"" и т.н Е, твърде...твърде обикновени ни прави...и "земни" и понякога малко не ми се нрави, но...

И кое е реално според теб - това, което си мислиш, че е или че не е !? Защото това не е Душата.

Душата е това, което реално Е.

Но ако пък кажеш, че човек няма душа, със сигурност дозата глупост е огромна.

Да речем, че човек има нужда да вярва, че има душа.

Всъщност, така наречената духовна дейност е ефект на определена нервна активност на мозъка, а не е субстанция, която може да бъде локализирана някъде.

Всъщност, така наречената духовна дейност е ефект на определена нервна активност на мозъка, а не е субстанция, която може да бъде локализирана някъде.

Може ли нещо да съществува, без субстанция? И по какъв начин нещо несубстанциално може да е ефект на нещо субстанциално, и как двете си взаимодействат? В думите "определена нервна активност", които използваш всъщност няма нищо определено.

Може ли нещо да съществува, без субстанция? И по какъв начин нещо несубстанциално може да е ефект на нещо субстанциално, и как двете си взаимодействат? В думите "определена нервна активност", които използваш всъщност няма нищо определено.

Напротив, нервната активност е нещо много определено.

Душа=психика. Това е.

Напротив, нервната активност е нещо много определено.

Нервната активност може да е нещо определено, но "определената нервна активност на мозъка", ефект от която (според думите ти) е духовната дейност си е съвсем неопределена.

Виждам, че не искаш да разбереш думите ми - това е вид защитна реакция на страхливия човешки ум, който не иска да подлага умствените си илюзии и дълготърпеливо изграждани дълбокомислени конструкции на риск от срутване.

Исус има нещо казано по въпроса в своите притчи: "Не показвай диамантите си на свинете, защото ще ги стъпчат в калта, а теб ще те разкъсат..."

А що се отнася до определенията на душата, нито едно от тях не е Истината - всяко определение е ограничение, затваряне в рамките на думите и понятияата на Безкрайното, Безграничмото и Вечното. Определената Истина не е Истината. Казаната Истина не Истината (Лао Дзъ).

Ето защо душата не можеш да я определиш, но можеш да я изживяваш и познаеш в директна опитност.

Или аз на съм у ред,или ти.

Че знам български знам-ама само буквите ти български.

И не ми проповядвай нещо,което не искам.

Нервната активност може да е нещо определено, но "определената нервна активност на мозъка", ефект от която (според думите ти) е духовната дейност си е съвсем неопределена.

Доста определена си е, защото може да се засича с уреди. А в "душата" може само да се вярва.

Доста определена си е, защото може да се засича с уреди. А в "душата" може само да се вярва.

За да твърдиш, че определена нервна активност поражда духовната дейност (което ти правиш), следва да докажеш причинно следствената връзка между двете. И как ще стане това, като съдиш за наличието на духовна дейност според това дали има нервна активност или няма? С какво твоята позиция е по-аргументирана от противоположната позицията, че духовната дейност на човека е причина за нервната му активност?

За да твърдиш, че определена нервна активност поражда духовната дейност (което ти правиш), следва да докажеш причинно следствената връзка между двете. И как ще стане това, като съдиш за наличието на духовна дейност според това дали има нервна активност или няма? С какво твоята позиция е по-аргументирана от противоположната позицията, че духовната дейност на човека е причина за нервната му активност?

При увреждане на мозъка се увреждат и определени мисловни и когнитивни процеси. А хората, които получават "духовни прозрения", го правят при силно ниво на активност на мозъчната дейност.

Да добавя и малко психоанализа, според която зад "духовните преживявания" почти винаги се крият несъзнавани мотиви с перверзно съдържание.

Увреждане в мисловната дейност е наблюдавано и без увреждане в мозъка.

Какво е общото между човешката душа и компютрите ? Или може ли съществуването на човешката душа да се докаже чрез компютърните модели за поведението на информацията:

http://www.digitalphilosophy.org/Home/Papers/OntheSoul/Chapter1/tabid/157/Default.aspx

We are now ready to give our definition of “soul” followed by a paraphrased (in light of our new definition) third paragraph from the quote, at the beginning of this paper, taken from the Encyclopaedia Britannica, MDCCLXXI (1771 AD), Volume III, pages 618-619.

The soul in every living thing is the informational parts of that thing that are purposefully engaged in the informational aspects of its ability to be conceived or germinate, grow with cells differentiating, grow further in size, move, make use of sensory information, react reflexively, learn, behave instinctually, think intelligently, communicate with other beings, teach, reproduce, evolve and in general carry out informational interactions starting with the combining of parental DNA, informational interactions with itself, with things external to itself through senses, actions, constructions, creations and communications, and with its progeny through contributed DNA. A soul can learn from experience, from reflection or by being taught by other souls. In turn, a soul can teach other souls.

Предполагам, че поне на Дарки ще му е забавно да прочете тази статия. И на някои други хард-кор любители на науката (Готикрок ), също.

Редактирано 22 юни 201114 г. от El. (преглед на промените)

Увреждане в мисловната дейност е наблюдавано и без увреждане в мозъка.

С това се занимава психоанализата, която разглежда екстазните състояния като психопатология - хората, които правят "духовни прозрения" като пророци, водачи, езотеристи и т.н. извършват тези неща в състояние на екстаз. Религиозната екзалтация и творческото вдъхновение също работят на този принцип.

Да, но въпросът е: какво поражда тези увреждания в мисълта, ако в мозъка няма физически увреждания? Не следва ли, че в такъв случай това, което поражда мисловния процес трябва да се търси извън човешките мозък и нервна система?

Душа=психика. Това е.

Само,дето психика=душа и ум,а цялата дума психика означава буквално "умствени".Макар че гръцката дума за душа е ψυχή,докато ψυχικα("психика") е за умствени.Не знам дали се вижда много разликата между двете думи,но съставната им част ψυχ(пси,което ме накара да се замисля какво са т.нар. пси-способности). Намасте.

Да, но въпросът е: какво поражда тези увреждания в мисълта, ако в мозъка няма физически увреждания? Не следва ли, че в такъв случай това, което поражда мисловния процес трябва да се търси извън човешките мозък и нервна система?

Интелектът се развива на базата на връзката между когнитивните процеси в мозъка и стимулите от заобикалящата го среда.

Интелектът се развива на базата на връзката между когнитивните процеси в мозъка и стимулите от заобикалящата го среда.

Когнитивните процеси в мозъка вече предполагат съзнание. Кое поражда въпросното съзнание?

Когнитивните процеси в мозъка вече предполагат съзнание. Кое поражда въпросното съзнание?

Съзнанието е система от когнитивни процеси, тоест, то се явява ефект, а не причина.

Как може да се говори за когнитивен (познавателен) процес, без да има познаващ, т.е. съзнание, което да осъзнае регистрирания примерно от сетивата образ? Лесно е да се цитират нищо не казващи дефиниции. Това обаче няма да ги направи валидни.

...

Предполагам, че поне на Дарки ще му е забавно да прочете тази статия. И на някои други хард-кор любители на науката (Готикрок ), също.

Къде ме записа Звънчо ти мен при хардкораджиите и фундаменталистите. На мен и без това ми се смеят, че вечно съм се увъртел у нек'ви мистики. Обичам размития свят на сивото и недоказуемото...

Къде ме записа Звънчо ти мен при хардкораджиите и фундаменталистите. На мен и без това ми се смеят, че вечно съм се увъртел у нек'ви мистики. Обичам размития свят на сивото и недоказуемото...

Като прочетеш статията, ще разбереш, защо те именувам в поста си. Не е свързано с фундаменталистите