...

Бог не би оставил светло и чисто човешко същество като Исус да умре пребит и мъчен.

Светлите същества почти винаги умират мъчени и пребивани (в пряк или в преносен смисъл). Малко ли примери има? Колкото по-светло е едно същество, толкова в по-голяма степен предизвиква противодействие срещу себе си. Новите идеи винаги срещат яростно съпротивление от старите, закостенели съзнания. Светлината е сила, която расте в трудностите и изпитанията, а в това да се спестят изпитанията на можещия да ги понесе и приелия ги доброволно, няма нищо божествено.

Редактирано 17 юни 201115 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Грешиш драга, не съм никакво Височество. Аз съм прост инженер (и то много прост), а на въпросът ти ще отговоря тъй:

Мъдрец е онзи алхимик стоящ в мазето

Във тайнствените си обряди сам извлекъл

Духът на виното в стъклото на кивота

И гръмко го нарекъл - Водата на Живота

Такъв е моят отговор към теб:

На пътя си Хаям намерил любовта

В прахта оставени изящни стъпала

Хурия минала от тук разнасяща вино̀

Разсипваща по пътя си от течността

Но той стоял пред стъпките ѝ все едно

Незрящ прогледнал е през плътното сукно

Намерил светлина във бъдещите дни

Разпръсната от късчетата писано стъкло

И тъй във тишината и до днес звъни

Неписаната песен за нежните следи

Оставила сълзи в очите на слепеца

Дарил ни с тези скромни рубаѝ

Ух как ме заблуждаваш ти мене и аз ти се връзваммм

"Тази обърната Чаша, наречена Небе,

под която пълзим, живеем и умираме,

не издигай към Нея ръце, молейки за помощ –

защото Тя безсилна като нас е."

...

"Тез, които запазваха Зърното Златно,

и тез които пръскаха го на Вятъра като Дъжд,

в пръст превърнаха се, но не в Златна, която веднъж

заровена, Хората да желаят да изкопаят пак.

...

За тез, които подготвят се за Днешния ден,

както и за тез, чиито взор устремен е към Утрешния,

Мюезин от Кулата на Мрака вика:

"Глупци! Вашата Награда не ви чака нито Тук, нито Там!"

...

Виж всичките Светци и Мъдреци с учен вид,

които разсъждавали за Двата Свята,

постигна ги на глупавите Пророци съдбата;

Словата им са презрени и разпръснати, и с Прах запушена им е устата.

...

О, ела със стария Хайям, и остави Мъдрите да си говорят;

едно нещо сигурно е – Животът отлита;

едно нещо сигурно – Останалото е Лъжа;

един път Цветето цъфти и завинаги умира.

...

От Земния Център до Седмата Порта

се издигнах аз, и върху Трона Сатурнов се спрях.

По Пътя си Възли много аз развързах;

но не и Възелът на Човешката Съдба и Смърт.

...

Един Миг в Пустошта на Унищожението нам е отреден,

Един Миг за да вкусим водата от Кладенеца на Живота –

и Звездите помръкват и Керванът тръгва

към изгрева на Небитието – О, побързай!"

Омар Хаям

Редактирано 18 юни 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Кога съм те заблуждавал? Сериозно не вярвам, че е бил суфи. Намирам поезията му за прекалено светска. Може и да греша. Не познавам житието му от близо. Но пък да се закачам - ми е втора природа, първата ми е да отричам...

[quote name='darkterminal' timestamp='1308348095' post='2005973]

Кога съм те заблуждавал? Сериозно не вярвам, че е бил суфи. Намирам поезията му за прекалено светска. Може и да греша. Не познавам житието му от близо. Но пък да се закачам - ми е втора природа, първата ми е да отричам...

Редактирано 18 юни 201115 г. от valentinus (преглед на промените)

Да. Ето още от него:

"Последният Човек с първата Земна Глина изваяха Те,

и засяха Семе, което Последна Реколта ще даде:

Да, първото Утро на Творението написало това,

което ще прочете Зазоряването на Съдния Ден."

...

"Аз Ти казвам – Когато започвайки от Целта,

на гърба на пламтящия Небесен Жребец,

при Парвин и Мущар ме захвърлиха те, аз се озовах в моето

предопределено Парче земя, където Душата ми се смеси с прах."

В персийската митология - съзвездието Плеяда и Юпитер - съзвездието Плеяда се намира звездата Алцион, която древните учени считали за централна точка на въртене на вселената. Юпитер е планетата на духовното прозрение.

...

"Лозата е пуснала Корен; и нека Суфи се присмива над това,

че около този Корен се е обвило моето Същество;

От моя Неблагороден Метал може да се направи Ключ,

който ще отключи Вратата и без който мъдрецът стене от мъка."

...

"Аз знам: пожелае ли единствената Истинска Светлина

да запали в мен Любовта или да ме изпепели със своя гняв,

по-добре да Го Зърна за миг в Хана,

отколкото безвъзвратно да Го загубя в Храма."

В хана: В страноприемницата на земния живот и смъртното тяло, където се събират за малко душата, мислите и преживяванията.

...

"И, странно е да се каже, но сред Живеещите на земята,

някои са били надарени с дара на речта, а други – не;

и внезапно, един по-нетърпелив извикал: "Умолявам ви,

кажете ми, кой в действителност е Грънчарят и кой Делвата?"

...

"Тогава друг казал: "Сигурно не напразно моето Вещество

е било извлечено от общата земя,

въпреки че, Този, Който изкусно ми е придал Форма ще

ме стъпче обратно в същата тази Земя."

...

"Наистина, наистина, преди аз често съм се клел в това,

за което разкайвам се сега – но бил ли съм трезвен, давайки тези клетви?

Отново и отново идва Пролетта с Роза в ръка

и разкъсва на парчета вехтото ми Покаяние."

...

"Колко жалко, че с Розата ще изчезне и Пролетта!

Тази, изпълнена с благоухания Книга на Младостта ще се затвори!

Славеят, пеещ по Клоните на дървото, откъде долетя

и накъде ще отлети отново, кой знае!"

Няма смисъл от тълкувания - той казва - няма време, вратата се затваря. И се е затворила... до богомилите и катарите.

...

"О, Любов, можем ли ти и аз със съдбата да се наговорим,

да сграбчим този жалък Порядък на Нещата,

да го разбием на парченца – и след това,

според Желанието на Сърцето, наново да го съградим!"

(:

...

"О, Луна на моята Наслада, която никога не чезнеш,

ти, Луна Небесна, която отново си изгряла:

Често след това при изгрева си ще ме търсиш

в същата тази Градина – но напразно!"

Луната е велителка на земния порядък...

...

"С тях Семето на Мъдростта посях,

и със собствените си ръце го възрастих:

това бе цялата Реколта, що събрах –

"Като Вода дойдох, като Вятър си отивам"."

...

"Тогаз към самите Небеса се провикнах:

"С какъв Светилник осветява Съдбата пътя, по който води

своите заблудени, лутащи се в Мрака малки Деца.

“Сляпо разбиране!" Отвърнаха Небесата."

...

"После към устните си надигнах тоз глинен Бокал:

на Извора таен на живота да узная вкуса;

а той ми прошепна, устните свои към моите поднесъл –

“Пий, докато си Жив! – защото напуснал живота веднъж,

нивга не ще се завърнеш."

Омар Хаям

Колкото и да показвам, те всичките му са такива...

Лошото обаче е, че и до ден днешен, е модно, да се разпространяват писания на духовна тематика със съмнителна доза истинност. Чиста проба апокрифи!

А ти от позицията на коя височайша инстанция отсъждаш и осъждаш - на инквизицията ли?!

Аз бях искрено заинтересуван, доколко мога да вярвам на документите, цитирани от теб няколко поста по-нагоре.

Документите са свидетелства на хора, свидетели на делото на Исус в Индия, както и на наши съвременници, видели и посетили неговия гроб.

Забележи обаче, че аз не те карам да вярваш в нищо - точно обратното на църквата, която те кара да вярваш в изпаряване на човешки тела в небитието или ако трябва да бъдем прецизни, на превръщането на мъртво човешко тяло в още по-мъртва църковна институция - йерархична структура.

Добре, аз няма да ти противореча. Разумни аргументи срещу такъв вид знание, не работят - ама хич.

Разбира се, че не. Аргументите на сърцето са екзистенциални и умът там е принуден да замлъкне.

Светлите същества почти винаги умират мъчени и пребивани (в пряк или в преносен смисъл). Малко ли примери има? Колкото по-светло е едно същество, толкова в по-голяма степен предизвиква противодействие срещу себе си. Новите идеи винаги срещат яростно съпротивление от старите, закостенели съзнания.

Тук съм абсолютно съгласна - когато се появи човек на Истината, то неговото присъствие е заплаха за всички хора на Лъжата. И хората на Лъжата и закостенелите заблуди, на установеното статукво са тези, които мъчат, инквизират и затриват светлото човешко същество на Истината. Но не и Бог - бог не мъчи и не пребива никого, Бог не е садист, Бог е онази всепрощаваща и всеприемаща Любов; Бог е онзи, който е Всемилостив и Справедлив и Неговата дума е решаващата и последната. Нека да си спомним какво се случи с Юда.

а в това да се спестят изпитанията на можещия да ги понесе и приелия ги доброволно, няма нищо божествено.

Нито пък в това да се пожелават страданията на ближния и да се търси оправдание в отмъщението и садизма. Но някои религиозни фанатици не могат да оправдаят своето съществуване и да намерят смисъл в живота си, ако той не е измит преди това в кръвта на невинно същество като Исус и не са яли от неговата плът.

Редактирано 18 юни 201115 г. от Aliya (преглед на промените)

"Истината за Възкресението според Исус Христос" На този източник (статия) може да се ВЯРВА безрезервно {:->) Или греша?

А ти от позицията на коя височайша инстанция отсъждаш и осъждаш - на инквизицията ли?!

Не бе лельо! Казах ти, че съм инженер, а не инквизитор. Трябва да се научиш да четеш най-сетне!

Документите са свидетелства на хора, свидетели на делото на Исус в Индия, както и на наши съвременници, видели и посетили неговия гроб.

Има ли нещо, което подкрепя достоверността на въпросните свидетелства?

Забележи обаче, че аз не те карам да вярваш в нищо - точно обратното на църквата, която те кара да вярваш в изпаряване на човешки тела в небитието или ако трябва да бъдем прецизни, на превръщането на мъртво човешко тяло в още по-мъртва църковна институция - йерархична структура.

Така де и без това не ти е работа да го правиш.

Разбира се, че не. Аргументите на сърцето са екзистенциални и умът там е принуден да замлъкне.

Не умът, разумът - здравият разум мълчи...

Казах ти, че съм инженер, а не инквизитор.

Но очевидно сам се определяш като лелин чичо осъдител и отрицател на исторически документи, които не потвърждават личното ти вярване.

Не умът, разумът - здравият разум мълчи...

Здрав разум е само този, който е подчинен на сърцето и душата ти. Останалото е умуване и то е Сатаната его.

Но очевидно сам се определяш като лелин чичо осъдител и отрицател на исторически документи, които не потвърждават личното ти вярване.

За да бъде един документ исторически обективен, той трябва да са издържани в духа на историческия критицизъм. Моят въпрос продължава да сочи натам, а ти увърташ и не заемаш позиция!

Здрав разум е само този, който е подчинен на сърцето и душата ти.

Това разум ли е?

Останалото е умуване и то е Сатаната его.

Опитай, разбира се ако искаш, да проживееш дори и един ден без да умуваш, без да вземеш решение, без да направиш оценка. Интересен ден ще преживееш!

...Опитай, разбира се ако искаш, да проживееш дори и един ден без да умуваш, без да вземеш решение, без да направиш оценка. Интересен ден ще преживееш!

Напротив, ако успееш дори и един ден да изживееш отвъд обсебеността си от и отъждествяването си с машинката ум, ти ще изживееш не само един отделен ден, а цяла вечност на блаженство и екстаз, или казано с други думи - ще влезеш в Царството Божие.

Там, където не се налага да решаваш, избираш, а само да изживяваш нещата в тяхната пълнота и всеприемане;Там, където следваш потока на живота, а не плуваш отчаяно срещу него; там, където ти и Цялто /Съществуванието/ сте Едно, Не-две!

Напротив, ако успееш дори и един ден да изживееш отвъд обсебеността си от и отъждествяването си с машинката ум, ти ще изживееш не само един отделен ден, а цяла вечност на блаженство и екстаз, или казано с други думи - ще влезеш в Царството Божие.

Там, където не се налага да решаваш, избираш, а само да изживяваш нещата в тяхната пълнота и всеприемане;Там, където следваш потока на живота, а не плуваш отчаяно срещу него; там, където ти и Цялто /Съществуванието/ сте Едно, Не-две!

Напротив! Тъй като духът определя битието, няма начин да избягаш от избора. Разликата е, че в Царството Божие е съзнателен, докато тук, често е хаотичен и повлиян от събитията и хората наоколо.

Напротив, ако успееш дори и един ден да изживееш отвъд обсебеността си от и отъждествяването си с машинката ум, ти ще изживееш не само един отделен ден, а цяла вечност на блаженство и екстаз, или казано с други думи - ще влезеш в Царството Божие.

Там, където не се налага да решаваш, избираш, а само да изживяваш нещата в тяхната пълнота и всеприемане;Там, където следваш потока на живота, а не плуваш отчаяно срещу него; там, където ти и Цялто /Съществуванието/ сте Едно, Не-две!

Ето тук е ключовия момент. В тази част на изречението "ако успееш", без да мислиш няма да успееш, я кола ще те бутне, я ще си пийнеш ацетон вместо вода или просто ще си заминеш от глад. Светът е опасно място, не случайно Дядо Боже ни е дал ум и способност да мислим и разсъждаваме, за да можем да оцеляваме. Следвай инак потока на живота...

Напротив! Тъй като духът определя битието, няма начин да избягаш от избора. Разликата е, че в Царството Божие е съзнателен, докато тук, често е хаотичен и повлиян от събитията и хората наоколо.

Не, Духът не се нуждае от избор - и в избора няма нищо духовно. Всеки избор е избиране на нещо пред нещо друго, с което си налагаш ограничения и отричане.

А Духът е безграничен и Всеприемащ.

Ето тук е ключовия момент. В тази част на изречението "ако успееш", без да мислиш няма да успееш, я кола ще те бутне, я ще си пийнеш ацетон вместо вода или просто ще си заминеш от глад. Светът е опасно място, не случайно Дядо Боже ни е дал ум и способност да мислим и разсъждаваме, за да можем да оцеляваме. Следвай инак потока на живота...

Посочи ми тогава един мислител, дето е в Царството Божие.

Нали знаеш народната мъдрост - "Една пуйка мислила, мислила, пък взела, че умряла"

Не, Духът не се нуждае от избор - и в избора няма нищо духовно. Всеки избор е избиране на нещо пред нещо друго, с което си налагаш ограничения и отричане.

А Духът е безграничен и Всеприемащ.

А, да си всеприемащ не е ли избор? Дори и да се откажеш от избора си е избор. Или отказът от избор е по някакъв начин наложен на духа? Тогава къде остава свободата?

Посочи ми тогава един мислител, дето е в Царството Божие.

Нали знаеш народната мъдрост - "Една пуйка мислила, мислила, пък взела, че умряла"

Всичко във вселената се осъществява чрез мисъл. Без изключение. В Царството Божиш сигурно е претъпкано с камъни или пък може би машини. Аз лично предпочитам места с повече живот, красота, творчество и разнообразие.

Посочи ми тогава един мислител, дето е в Царството Божие.

Всички сме жители на царството божие, защото този свят е част от Неговото творение. Но ако визираш райските селения. Не мога да посоча никой. Не съм бил там! Но едно добро предположение е св. Тома Аквински.

Нали знаеш народната мъдрост - "Една пуйка мислила, мислила, пък взела, че умряла"

Има и друга:

УМ царува,

Ум робува,

ум патки пасе...

Казахме си по една мъдрост - стига ли ни или ще продължаваме в този дух?

А, да си всеприемащ не е ли избор? Дори и да се откажеш от избора си е избор. Или отказът от избор е по някакъв начин наложен на духа? Тогава къде остава свободата?

Свободата е именно в оставането всеприемащ, осъзнат за всичко и всеки, но без да правиш избор за това против онова. И това не е отказване от избор, а е оставане цялостен, с цялото, със Съществуванието, напълно осъзнат за Съществуванието. Да правиш избор е да се откажеш от Цялото и да предпочетеш частта, частичното пред Цялото. Да не правиш избор е да останеш Свободен с Цялото, неограничен от нищо.

Всичко във вселената се осъществява чрез мисъл. Без изключение.

Не, само мислите се осъществяват чрез мислене. Животът се осъществява чрез Истината, Любовта, Благодатта. Опитай се чрез мислене да създадеш живот!?

В Царството Божиш сигурно е претъпкано с камъни или пък може би машини. Аз лично предпочитам места с повече живот, красота, творчество и разнообразие.

Ти какво - фантазираш на тема Царство Божие ли?! Първо стигни там, а после сам ще видиш.

Свободата е именно в оставането всеприемащ, осъзнат за всичко и всеки, но без да правиш избор за това против онова. И това не е отказване от избор, а е оставане цялостен, с цялото, със Съществуванието, напълно осъзнат за Съществуванието. Да правиш избор е да се откажеш от Цялото и да предпочетеш частта, частичното пред Цялото. Да не правиш избор е да останеш Свободен с Цялото, неограничен от нищо.

Духът в своята същност е всеприемащ. Той винаги ще си остане всеприемащ. Тук избор така или иначе не може да има. Духът не може да бъде нещо различно от себе си. Изборът се появява от взаимодействието на Духа с материята, т.е. от проявлението му, след изразяването му като съзнание-форма. Съзнанието е това, което избира дали да прояви същността на духа или на материята.

Не, само мислите се осъществяват чрез мислене. Животът се осъществява чрез Истината, Любовта, Благодатта. Опитай се чрез мислене да създадеш живот!?

Мисленето е необходимо за да се прояви животът. Няма друг начин. Самият живот е вечносъществуваш, т.е. несъздаден.

Ти какво - фантазираш на тема Царство Божие ли?! Първо стигни там, а после сам ще видиш.

Не знам нещо и затова правя предположения. Но аз поне съм наясно, че това са само предположения. Лошото е когато не знаеш, но си мислиш, че знаеш.

Редактирано 23 юни 201115 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Изборът се появява от взаимодействието на Духа с материята, т.е. от проявлението му, след изразяването му като съзнание-форма. Съзнанието е това, което избира дали да прояви същността на духа или на материята.

Голяма каша от умствена гимнастика и нищо незначещи думи забърка!

Първо - духът (съзнанието) не е отделен от материята, така че за какво "взаимодействие" изобщо говориш?! Материята е проявен дух, духът е непроявена материя!

Второ - Духът е Съзнанието и Съзнанието е Духът - просто две думи за една същност.

Трето - изборът се появява с появата на дуалистичния човешки ум. Когато Божието Мироздание е Едното и Единственото, то въпросът с избора изобщо не стои на дневен ред. Какво да избираш, когато е само Едното?! Изборът идва с появата на представата за двете, за множеството. А тази представа е от ума, поради неговата ограниченост на био компютър. Умът е този, който избира това пред онова, който разделя, дисектира и класифицира.

Но не и истинската човешка същност, душата - тя е отвъд дуалистичността на ума и там избор няма - просто защото няма друго!

Мисленето е необходимо за да се прояви животът. Няма друг начин. Самият живот е вечносъществуваш, т.е. несъздаден.

Я помисли малко - имало е живот и преди да е имало мислене, т.е. ум!

Умът е сравнително новодошъл на земята - той се появява много след материята и физическите тела!

Редактирано 25 юни 201115 г. от Aliya (преглед на промените)

Хайде слез от пиедестала на който си се поставила и спри да се изказваш сякаш си последна инстанция. Думите ти постоянно са в противоречие с това, което демонстрираш. Отричаш мисълта, а в същото време заливаш форума с мнения, в които демонстрираш, че с нищо не си надраснала това срещу което пишеш. Пишеш за сърцето, но в думите ти не виждам никаква сърдечност. Единствено гордост, гордост и пак гордост.

Голяма каша от умствена гимнастика и нищо незначещи думи забърка!

Това че виждаш написаното по този начин не е нещо, което има значение за мене.

Първо - духът (съзнанието) не е отделен от материята, така че за какво "взаимодействие" изобщо говориш?! Материята е проявен дух, духът е непроявена материя!

Второ - Духът е Съзнанието и Съзнанието е Духът - просто две думи за една същност.

Духът и Материята наистина са два полюса на едно и също нещо, но именно затова те изразяват два различни аспекта, които е редно да можем да разграничаваме. Съзнанието е невъзможно без проявен обект, проявена форма, която да бъде осъзната. Духът е осъзнаващия, наблюдаващия, вечния свидетел на промените във феноменалния свят, но не и съзнанието.

Трето - изборът се появява с появата на дуалистичния човешки ум. Когато Божието Мироздание е Едното и Единственото, то въпросът с избора изобщо не стои на дневен ред. Какво да избираш, когато е само Едното?! Изборът идва с появата на представата за двете, за множеството. А тази представа е от ума, поради неговата ограниченост на био компютър. Умът е този, който избира това пред онова, който разделя, дисектира и класифицира.

Но не и истинската човешка същност, душата - тя е отвъд дуалистичността на ума и там избор няма - просто защото няма друго!

С двойката се появява и Любовта (в тази връзка мога да ти цитирам П. Дънов ако желаеш).

Я помисли малко - имало е живот и преди да е имало мислене, т.е. ум!

Умът е сравнително новодошъл на земята - той се появява много след материята и физическите тела!

Винаги е имало живот, както и винаги е имало ум.

Умът се появява на Земята, когато земните форми достигат нужното еволюционно ниво за да го проявят.

Хайде слез от пиедестала на който си се поставила

Ти си този, който се опитва да ме постави на пиедестал, това е твоята его проекция, но тя няма нищо общо с мен.

Съзнанието е невъзможно без проявен обект, проявена форма, която да бъде осъзната. Духът е осъзнаващия, наблюдаващия, вечния свидетел на промените във феноменалния свят, но не и съзнанието.

Съзнанието-Духът е не само вечният свидетел, наблюдателят, но и наблюдаваното. Обектът изчезва и всичко е субект, или по-скоро субективност, т.е. Бог! Това е всъщност Едното, Не-двете, в което всяко разделение и разграничаване изчезва.

С двойката се появява и Любовта (в тази връзка мога да ти цитирам П. Дънов ако желаеш).

Бог е Любов, казва Дънов, а Бог е Едното, Не-двете!

Винаги е имало живот, както и винаги е имало ум.

Не, умът е само инструмент на живото същество, с което то си служи. Нищо повече от това. Умът не е вечен, нито безкраен, но животът е. Умът е ограничен и повърхностен, както всеки инструмент, биологична машина е.

А може би пропускаш, че отмина времето на апокрифите - просто защото и църковната инквизиция вече не е на мода.

Източниците, които цитирам са само част от изобилните материали по въпроса - и Джавахарлал Неру, и Ошо потвърждават гроба на Исус в Индия. Ако се интересуваш, можеш да продължиш да търсиш още доказателства.

Но аз нямам нужда да търся друг да ми каже това, което вече знам със сърцето си - Бог не би оставил светло и чисто човешко същество като Исус да умре пребит и мъчен. Съществуванието не е толкова жестоко - Юда се е самоубил под непосилното бреме на собствената си вина, но Исус е спасен.

Ако правилно разбирам това, което пишеш, излиза, че ние все още сме без Спасител, защото Исус точно това направи: умря за нашите грехове. Божието слово казва, че "заплатата на греха е смърт"(Рим.6:23). Ако Той не беше умрял на наше място, ние нямаше да имаме шанс да получим вечен живот. Когато казваш, че Исус е умрял от собствена смърт, ти заявяваш: "Аз мога да се спася сама". Това е равносилно на думите на барон Мюнхаузен, че се хванал за косата и се изтеглил от блатото. Ние сме грешни същества и сме сатънали в блатото на греха. като компютри, които са пълни с вируси и са блокирали. не можем сами да се оправим и да се изчистим. А наличието на вируси води към смърт. Ако Господ не беше умрял на наше място, ние трябваше сами да умрем ЗАВИНАГИ. Сега, ако приемем неговата заместническа смърт и оставим да ни промени, получаваме вечен живот. всичко друго е измама. Езическите религии говорят за самоспасяване, а то е същото като примера с Мюнхаузен. Само в християнството Бог спасява човека и това е единствената истина7

Йоан 3:36 Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

1 Йоаново 5:12 Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот.

Ако не вярваш в Исусовата изкупителна смърт и неговото възкресение, НЯМАШ НИКАКЪВ ШАНС ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ. Не можеш да се излекуваш от смъртоносна болест, ако не знаеш че си болна и не отидеш на лекар.

Само в християнството Бог спасява човека и това е единствената истина

Ако не вярваш в Исусовата изкупителна смърт и неговото възкресение, НЯМАШ НИКАКЪВ ШАНС ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ. Не можеш да се излекуваш от смъртоносна болест, ако не знаеш че си болна и не отидеш на лекар.

Би ли ми обяснил от какво го спасява и как точно го спасява? Винаги ми е убягвало това... И какво разбираш под "вечен живот"?

Би ли ми обяснил от какво го спасява и как точно го спасява? Винаги ми е убягвало това... И какво разбираш под "вечен живот"?

Спасява го от греха. грехът отделя човека от Бога, Който дава живота. Все едно да прекъснеш връзката между компютъра и елмрежата поради някаква причина: скъсан кабел, късо съединение, изваден щепсел. Ако човек реши, че може да се остави Бог да промени това грешно естество, което сме получили от греха, получава "здрава връзка" с Бога и по нея тече вечния живот. А вечен живот, както казва Библията, е "да познаем Бога и Исус Христос". Т.е., да имаме толкова здрава връзка с Бога, че постоянно да тече този живот към нас. Това е като реалност: пълно предаване в Божиите ръце и придобиване Христовия характер. А като по-елементарно обяснение за всеки, незапознат с Библията, това представлява безкраен живот в Божието присъствие. Там няма да има нито страдания, нито болести, нито остаряване, нито смърт. Това не е някаква басня, а реалност, която е съвсем близка и се потвърждава от всичко, което е посочено в пророчествата, показващи, че скоро Господ Исус Христос ще дойде при Второто пришествие.

А какъв е този грях? И какво разбираш под "грях"? И не смяташ ли, че "безкраен живот в Божието присъствие. Там няма да има нито страдания, нито болести, нито остаряване, нито смърт." е някакво доста странно състояние, противоречащо на същината на думата "живот"?