От безобидните одумвания до тежките клюки и интриги има огромна разлика.

Едно е да обсъдиш новия тоалет на комшийката, друго е да кажеш, че детето и не е от съпруга и, нали?!

Най-често, който обсъжда тоялетите, обсъжда и всичко останало, включително, и чие е детето.

Голямо клюкарене сте му ударили тука и всеки знае за всеки, аа Аз лично за себе си съм чувала, какво ли не. И много отдавна спря да ми пука, ама наистина да ми пука. Забелязвам се напоследък, че твърде много се дразня обаче, когато чуя клюка, за някой мой близък човек. Мисля, че това е едно от нещата, които могат да ме извадят от контрол и тутакси да ме превърнат в нечий нещатен адвокат.

Защо толкова много мразя клюките? Защото когато бях 12-13 годишна, една "фантазьорка" беше разпръснала мълвата, че съм извънбрачно дете, което за времето си беше срам и позор. Не е нужно да споделям, какво съм преживяла... Истината е, че майка ми и баща ми се бяха развели и понеже въпросната "фантазьорка" не беше виждала баща ми, взела, че си "помислила" как стоят нещата и споделила тези свои "мисли" с доста хора.. Късно разбрах на какво се е дължало особеното отношение към мен, но не отвърнах на удара. А Господ взе, че си свърши работата.

Редактирано 1 декември 201114 г. от Мойра (преглед на промените)

браво на господчо, ама и той е един фантазьор клюкар не ти е работа, чак това му се е случило щото не е знаел да си държи езика зад зъбите:

нали сега и аз като обичам да гледам сеир и да клюкарствам, направих едно пътуване във времето на римляните и снимах тази сцена.

Редактирано 1 декември 201114 г. от Мес (преглед на промените)

Късно разбрах на какво се е дължало особеното отношение към мен, но не отвърнах на удара.

Да отвърнеш на подобно нещо, означава да се принизиш до нивото, на нечий болен мозък.

Когато хората нямат собствен живот, лични емоции и някакъв вид стимул, който да раздвижва живото им, обикновено запълват времето си, обсъждайки чуждият живот.

Еми точно да навреди.Големи психолози станахте.Не може човек всички да обича.Това ще да е болен разум.

Никой не принуждава когото и да било, всички да обича. Ама, ако омразата те е довела до там, че да клюкарстваш, с цел да навредиш някому, трябва да си получиш заслуженото, независимо дали ти е болна, или неболна фантазията.

Никой не принуждава когото и да било, всички да обича. Ама, ако омразата те е довела до там, че да клюкарстваш, с цел да навредиш някому, трябва да си получиш заслуженото, независимо дали ти е болна, или неболна фантазията.

Мене ли визираш,че не разбрах.

Мене ли визираш,че не разбрах.

Доразвивам мисълта ти. Никого конкретно не визирам.

Всеки сам може да прецени, кога клюката е в рамките на добронамерено обсъждане и коментиране, и, кога е злонамерена измислица, с други думи - клевета.

В първия случай нормално е да не обръща внимание на клюките. Във втория, особено, когато са му навредили, нормално е да потърси справедливост и реванш от съда.

Този, който клюкари добре е да знае това, за да не му дойде отнякъде нещо, като гръм от ясно небе.

Когато хората нямат собствен живот, лични емоции и някакъв вид стимул, който да раздвижва живота им, обикновено запълват времето си, обсъждайки чуждият живот.

А какво ще кажеш за хората които обсъждат чужди проблеми за пари ?

Не е ли и това обсъждан чужд живот ?

Ако може за пари да се обсъжда чужд живот, при това зад гърба на някакъв потърпевш ( в негово отсъствие ), що да не може и за без пари ?

Аз бих обърнал твоето обяснение така - когато някой е неспособен да се интересува от живота на другите хора, той си намира лични стимули за щастие, например компютрите, цветята, винцето и какви ли не други.

А този който е способен да се интересува от живота на чужди хора, може освен да ги оклюкарства и да им помогне в труден за тях момент. Докато този който разбира само от компютри и никога не клюкарства, щото е безчувствен към съдбата на други хора, този компютърджия няма как да помогне на никого при трудна житейска ситуация.

Нещо много или само в бяло или само в черно си ги представяте междуличностните отношения. Няма такиви положения един човек да има право да е или само болезнено добър или безпощадно лош. Пълна илюзия е да се вярва че всички хора са ни длъжни да са мили и добри към нас, само защото така ни устройва повече.

На този форум се случва да ми наскачат в някоя тема с какви ли не обиди, по няколко човека и какво от това ?

Те са си нормални, дразни ги нещо и реагират виртуално, както могат. А аз вместо да го взимам навътре, си свиркам и понякога им се хиля на акъла как се ядосват. И те горките се ядосват още повече, като не успеят да ме предизвикат аз да напиша нещо което може да бъде изтълкувано срещу правилника, за да има бан. Даже и са упорити, дебнат ме и по други теми да намерят нещо да се заядат с мен.

Те тия по-добри ли са от клюкарстващите ?

А този който е способен да се интересува от живота на чужди хора, може освен да ги оклюкарства и да им помогне в труден за тях момент.

.............................................

Те са си нормални, дразни ги нещо и реагират виртуално, както могат. А аз вместо да го взимам навътре, си свиркам и понякога им се хиля на акъла как се ядосват. И те горките се ядосват още повече, като не успеят да ме предизвикат аз да напиша нещо което може да бъде изтълкувано срещу правилника, за да има бан. Даже и са упорити, дебнат ме и по други теми да намерят нещо да се заядат с мен.

Те тия по-добри ли са от клюкарстващите ?

Гледам засили се за обгрижваш останалите, а ми изнесе цяла пледоария за себе си и собствените си виждания.

Нека ти кажа тогава и аз нещо за своите. Клюките са нещо, което ме е съпътствало цял живот до сега по една или по друга причина. Може би този факт ме е накарал да ги намразя, а в последствие да ги игнорирам така, както игнорирам и неприятните ми хора. Нямам навика да се бъркам в чуждия живот. Не изпитвам такава необходимост. Единствените два варианта да се намеся в чуждото лично пространство са или човека отсреща сам да го пожелае или да ме настъпи по...."опашката".

А този който е способен да се интересува от живота на чужди хора, може освен да ги оклюкарства и да им помогне в труден за тях момент.

Аз неслучайно направих разлика между любопитство и клюкарство.

Гледам засили се да обгрижваш останалите, а ми изнесе цяла пледоария за себе си и собствените си виждания.

Ами да, грижа се за хората, грижа се аз.

От три дена търся подарък за една от даскаличките на синчето. Утре й е рожден ден и ще бъде изненадана отново приятно. А тя даже не му преподава нищо тази година. Но хей така , от симпатия към доброто й сърце утре ще бъде изненадана с цвете от кристал. През миналата учебна година два пъти е получавала цвете в саксия. Но сега, понеже моето хлапе от началото на тази учебна година вече раздаде още на три други цветя и ще гледат от прозорците какво ще носи утре, реших да е малко по-различно и да не се вижда отдалече че носи подарък. Щото те даскаличките какви са любопитни, мани мани ... цялото даскало разбира до края на деня че еди коя си стажантка е била много развълнувана от вниманието точно на моето дете, което е единственото сещащо се да носи цветя на даскаличките от уважение и признание за грижите. Вероятно и други се подмазват , ама с цветя не съм ги видял.

Ами да, грижа се за хората, грижа се аз.

От три дена търся подарък за една от даскаличките на синчето. Утре й е рожден ден и ще бъде изненадана отново приятно. А тя даже не му преподава нищо тази година. Но хей така , от симпатия към доброто й сърце утре ще бъде изненадана с цвете от кристал. През миналата учебна година два пъти е получавала цвете в саксия. Но сега, понеже моето хлапе от началото на тази учебна година вече раздаде още на три други цветя и ще гледат от прозорците какво ще носи утре, реших да е малко по-различно и да не се вижда отдалече че носи подарък. Щото те даскаличките какви са любопитни, мани мани ... цялото даскало разбира до края на деня че еди коя си стажантка е била много развълнувана от вниманието точно на моето дете, което е единственото сещащо се да носи цветя на даскаличките от уважение и признание за грижите. Вероятно и други се подмазват , ама с цветя не съм ги видял.

Само последното изречение да се счита валидно!

Ето го sliderum, дойде да се заяжда без да съм го викал. Това е то да си имаш дежурни и неуморни врагове.

Ето го sliderum, дойде да се заяжда без да съм го викал.

Това е то да си имаш дежурни и неуморни врагове.

Аз пък си мислех, че ти правя удоволствие. Значи когато ти пуснеш бъзика е добре, а когото ти станеш обект на майтап и почваш да ревеш?

Редактирано 1 декември 201114 г. от sliderum (преглед на промените)

Не е важно какво говорят хората зад гърба ти.

Важното е че си пред тях.

Не е важно какво говорят хората зад гърба ти.

Важното е че си пред тях.

Да се чете сред тях

Друга тема в друг раздел ми припомни за тази тема, която бях забравила (някои ще кажат, че страдам от Алцхаймер ). Част от манталитета български е да ровим в чуждия живот, измъквайки от него разни "пикантерии", които доукрасени от злобата и завистта да правим обществено достояние. Какво по-приятно изживяване от това, да видиш врага си затрупан с ла*на, а ти да блестиш на този фон облечен в бели дрешки и ореол на светец?! Не съм сигурна, че някога ще преодолеем тази слабост към клюките, която според мен много, много ни пречи... Единственото което можем да направим е да свикнем с клюките и да не им обръщаме внимание.

Редактирано 13 юли 201213 г. от Мойра (преглед на промените)

Единственото което можем да направим е да свикнем с клюките и да не им обръщаме внимание.

Е, определено не е единственото

Можем(например) да не участваме в тях. Да не ги разпространяваме, да не коментираме ако някой друг коментира "пикантериите", най-простичко казано - да си гледаме в своята паничка, а не в чуждата. Така и така всеки сам си носи раницата...

Редактирано 13 юли 201213 г. от Нел (преглед на промените)

Е, определено не е единственото

Можем(например) да не участваме в тях. Да не ги разпространяваме, да не коментираме ако някой друг коментира "пикантериите", най-простичко казано - да си гледаме в своята паничка, а не в чуждата. Така и така всеки сам си носи раницата...

Права си, но аз имах предвид друго нещо, казвайки че не трябва да им обръщаме внимание.

Когато клюките се отнасят за нас, наистина единственото което можем да направим е да не им обръщаме внимание.

Редактирано 13 юли 201213 г. от Мойра (преглед на промените)

Искаш да кажеш: Да се правим, че не обръщаме внимание! Нали? Защото аз не познавам човек, който да е безразличен към отявлената жлъч и лъжа, с които го затрупват дребните душици. Не познавам такъв човек! И понякога просто се налага да "пляснеш голямата уста" еднократно, без злоба, но с ясното съзнание за "отърсване" от чуждата кал. Хубавото е, че тези човечета(майстор-клюкарите са видими и поне можеш да се дистанцираш от тях. Лошото е, че клюките и интригите са в състояние да разрушат и прекрасни човешки отношения, и красиви места и ситуации. Така, че няма безобидно навлизане в чужда територия.

Години наред позволявах разни клюкари да ми бъркат в душата и да ми тровят живота, но се научих да ги отбягвам - или ги заобикалям, ако ги срещна на улицата, или казвам само "Добър ден" и не се спирам, а телефона не вдигам. В началото ми беше трудно, тъй като такова поведение не отговаря на възпитанието ми, но вече свикнах - нека ме мислят за каквато си искат и да злословят колкото си искат. Важното е че запазвам душевния си мир и добрите си отношения с хората, които обичам и уважавам.

а така, браво

голям кеф е вече като им направиш шифт + делете мдаааа

Клюките са отлично средство за манипулиране на мнението на човек или група хора. Посредством тях се създават негативни отношения, което е и целта на клюкаря. Човек не бива да приема това което е чул от някого или е прочел някъде за истина, а задължително да проверява, разбира се ако жертвата/ите на тази клюка го интересуват.

Редактирано 21 юли 201213 г. от Мойра (преглед на промените)

...задължително да проверява, разбира се ако жертвата/ите на тази клюка го интересуват.

което го прави клюкар

абе немам си друга работа ми под чаршафите на хората ша ровя