Това е защото го приемаш като спорт Динди-Дин. Приеми го, като форма на компаративна комуникация и всичко си идва по местата Розелан, драго ми е да те видя

Моето виждане е малко по-шантаво...

Ако приемем, че света - това съм Аз, то тогава адвентисти, атеисти и всички останали са част от самата мен. Когато се приема, пъзела ще се нареди - малко от моята атеистична част, малко от адвентистичната ми... и така, всичко ще стане едно. Едното може да бъде и Едно. Няма да има разсейки а цялост.

Лицемерие е да се виждам различно от цялото и да казвам "те, различните".

Но докато го осъзная, няма начин, ще спорят тези в мен, ще се държат за гушите...

Не, ако приемем, че светът - това съм АЗ, то тогава адвентисти, атеисти и всички останали не съществуват и са само плод на МОЕТО въображение.

мхм.

Не, ако приемем, че светът - това съм АЗ, то тогава адвентисти, атеисти и всички останали не съществуват и са само плод на МОЕТО въображение.

мхм.

Мхм

някои го наричаме отражение

:р

Розелан, драго ми е да те видя

)) гони ме да си ходя )))

Катя;

това означава ли че тези думи са лъжа:

"Каква полза, братя мои, ако някои казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? ... Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. ... Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва. ... Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва" Иак 2:14-26

Означава, че всеки християнин ще се спаси според делата си, но по вярата си. Защото, ако не вярваш ти отхвърляш Бог. Той не ти се натрапва. Бог е мъдър и демократичен. Той идва тихо и чука на вратата да го пуснеш. Ако повярваш и го пуснеш в себе си, тогава ще се спасиш. Идването на Иисус отменя закона и между Бог и човек е сключен "Нов завет". Каквито и добри дела да сторим, те няма да са достатъчни и ще ни е нужна Божията милост, за да влезем в Царството Небесно. Единствен без грях е Иисус Христос и понеже беше безгрешен той дойде изпълни целия закон и даде живота си за мен и за теб. В църквата има седем тайнства. Ако можехме да се спасяваме по делата си не биха ни били дадени тайнствата Покаяние, Изповед и Причащение. Чрез тях се очистваме от греховете си, изследваме себе си и се съпричестяваме с Иисус, а също така се молим причастието да не ни е за осъждане, а за спасение.

Бог да те благослови!

Редактирано 2 януари 201214 г. от katarjina (преглед на промените)

Мхм

някои го наричаме отражение

:р

Mоже и така да го наречеш, съгласен съм, но думата не променя факта. veritas vos liberabit .

..... Ако можехме да се спасяваме по делата си не биха ни били дадени тайнствата Покаяние, Изповед и Причащение. Чрез тях се очистваме от греховете си, изследваме себе си и се съпричестяваме с Иисус,....

За Причастието съм съгласен, да, с него се съпричествяваме с Иисус, нашия Спасител, но ако вършим само добри дела и не грешим за какво са ни Изповед и Покаяние ?

Според този Ви пост в СЗ има истина!Защо тогава по- горе призовавате към неговото отхвърляне..не видях и цитата с думите на Господ за това!

Привет, радвам се,че вече стана ясно от коя секта сте. Не желая да споря със сектанти като Вас, които изопачават думите ми и жунглират с тях както им е угодно. Стария Завет е измислица,но за да може да заблуждава и да се представи като истиност, СЗ са заимствани притчи от Светото Писание но са изопачени твърде много. Не се сърдете,но за подобни еврейски подлоги като Вас не бих си мръднал пръста, ще се моля на Бог да Ви дари с това което заслужавате......

И все пак се радвам,че пролича и стана ясно какво всъщност представлявате.

Произходът на българите .

Сега логично възниква въпросът: Дали древнобългарският символ на Бог Тангра IYI не пренася през хилядолетията паметта за генетичната връзка на племето Бълг (Болг, Болх, Булх, Булг)[16] с първите хора на планетата Земя, с човека, с Адам? (Специално заради „ревностните“ християни дължа да изясня: Тангра или Танг-Ра, както е по-правилно да бъде изписвано, означава Бог Отец или Бог, Който е на Небето.) Съзнавам претенциозността на тази моя хипотеза, но въпреки това не си ли струва да поразсъждаваме над нея?

Ако някой възрази с аргумента, че това е ненаучно, ловко скалъпено и нагласено, ще му отговоря: Колко наука се съдържа в Танаха – Стария завет? А въз основа на преработените отмъкнати чужди митове и легенди, записани в този не дотам умел белетристичен сурогат, едни люде изградиха цяла държава и имат претенции да владеят света! (Виж началото на този епизод.)

Обстоятелството, че тези и още много други факти, хипотези и заключения са пренебрегвани от т. нар. световна историческа наука, както и от нашенските казионни историци, издава страх пред истината и преклонение пред силната ръка, която плаща. С други думи: разкрива отсъствие на нравственост. А историята е хуманитарна наука. Каква хуманност без солиден и устойчив морал? Вие притежавате свободната воля да прецените, дали току-що поднесените ви нови данни са част от някаква конспиративна теория, както ще реагират назначените учени.

Междувпрочем струва си да отделя няколко реда на т. нар. историци. Защото поне у нас става дума за обикновени шарлатани с дипломи, получили „образование” по метода на марксистко-ленинския исторически материализъм. А този прийом има толкова общо с науката, колкото камилата се родее с орела. Без изключение въпросните псевдоучени се бяха поставили в услуга на комунистическата партия, а в значителна част от случаите – и на нейните секретни репресивни служби. Сиреч – на тайния левитски интернационал. Правеха го, за да станат учени и да бъдат окичени с „титли“. Защото единствено партията-майка произвеждаше такива, и то по специално изработени от нея правила. Тя изготви списък на научната номенклатура и изгради Висша атестационна комисия, съставена от верни на догмите й послушници. Тези две „институции” определяха кой може да бъде учен. Основният критерий за удостояването на някого с това „почетно” звание бе лоялността към партията и нейните вождове. За каква наука и какви изследвания може да става дума в подобна обстановка? Официалните историци са просто политпросветници, готови на всичко в името на подаянието – днешните трийсет сребърника.

След т. нар. демократични промени същите верни войници на комунизма не само останаха по местата си. Още не угаснало заревото на „демократичните“ илюминации, пак те оглавиха предварително определените им уж нови и свободомислещи институти, катедри и комисии, раздаващи вече „либерално“ псевдонаучно правосъдие. А то, тяхното „правосъдие”, отдавна бе купено от същата интернационална комунистическа върхушка. Точно така, както в романа „Дванайсетте стола“ на Иля Илф и Евгени Петров има епизод, в който се разказва за някакъв търг. И на него обявяват, че се продава статуетката Правосъдие. Състоятелните наддават за нея от първоначална цена… Някои дават повече… първи, втори, трети път… продадено. Правосъдието е продадено!

Ето по какъв начин назначените някогашни тоталитарни, а днес демократични учени раздават своето (всъщност партийно) „научно правосъдие“. Става дума за същите жреци на марксистко-ленинския исторически материализъм в родната историография, които по-рано бяха помазани от Политбюро на Централния комитет да пишат „правилната“ история съгласно партийните догми. Те до един се оказаха сътрудници на престъпната репресивна служба за Партийна – пардон – Държавна сигурност. В наши дни същите лица с нищо не са променили своя мироглед. Понеже вълкът мени само козината си. Съдят точно така, както и навремето – без да допускат някой да се отклони от спуснатата им единствено „вярна” линия.

Тяхната „почтеност” не позволява да признаят миналите си грешки и да се разкаят за тях. А „свободомислието” им не минава отвъд начертаната от партията линия. Линия, която да бъде нарушена дори с риск от грешка. Те са безгрешни като своите интернационални талмудистки фюрери, вживели се в ролята на земни богове. През цялото това време Клио[17] въобще не се изчервява от срам. Защото не нейната статуетка, а самата тя неколкократно е преминавала от ръка в ръка. Разбира се, все през властови длани и винаги срещу заплащане… Историята е онова, което левитите искат да узнаете. Без значение доколко отговаря на истината. За написването й винаги плащат онези, които са най-силно замесени в нея и имат най-голяма сметка от нейната поява в този вид.

На всичко отгоре повечето от тези пишман историци, настоящи вълци в овчи кожи, се оказаха замесени в престъпния бизнес по износа на културно-исторически ценности и артефакти. Прочее „занаят“, който бяха овладели още по времето на т. нар. социализъм. На това ги учеше онази „безгрешна” партия, на която сляпо се подчиняваха. А предаността им носеше облаги – наистина, все материални. Ала кой от тези подлеци е вярвал в Бога или понастоящем искрено се уповавава на Него? За тях науката не е храм. Те са обикновени търгаши в неговия притвор. Убеден съм, че Господ едва ли ще допусне да омърсят олтара на светилището, като ги остави да кадят зловония пред своите езически идоли.

Със сигурност ще се намерят „християнски“ (и „научни“) фундаменталисти, които ще ме обявят за еретик. Иска ми се макар и задочно да ги попитам: Как измервате вярата? Само като се осланяте на записаното в канонизираните свещени текстове, на създадената от хора догма, на някакво „юдео-християнство“? И по този начин обслужвате убийците на Христос. На практика помагате за Неговото повторно разпъване. Или се доверявате и на онази екстра, с която Сам Бог ви е дарил – разума, свободната воля, способността да разсъждавате?

Колко силна е вярата на оногова, който приема някакво начало на Бога? Защото фанатично[18] вярващите в нашия Господ Бог Исус Христос са убедени, че Неговото начало е поставено в Anno Domine[19] – нулевата година, тогава, когато е настъпило земното пришествие на Божия Син като Младенец, роден от земна майка, познато ни от Евангелията.

Излишно е да обяснявам, че за истински вярващите Бог няма начало и край. Защото Той, Бог, е „пътят и истината и животът”.[20] С други думи Господ е началото и краят, Той е Творецът на всичко – на всеки дух и материя. Исус Христос казва: „…Никой не дохожда при Отца[21], освен чрез Мене.”[22] Какво ни дава правото да мислим, че Неговата поява в човешки образ през Anno Domine е първото Му и единствено пришествие на Земята?

Затова настоявам, че поне докато не бъдат намерени други доказателства, можем да смятаме: за пръв път Господ е слязъл на нашата планета тук, по днешните български земи. И в никакъв случай не претендирам, че ние, българите, сме богоизбран народ, за какъвто се смятат самозваните „евреи”.

Откъде произлизат българите не е тема на настоящата поредица от статии. За онези, които са отворени за новооткритите неща в науката и вярват на интердисциплинарните постижения, отдавна няма никакво съмнение, че българите са положили основата на древните ари, арийците – потомците на античните перси (мидийци, днешните иранци). За да разсея всякакви псевдонаучни „хипотези” и новомитове около значението на името на основателя на дунавска България кан Аспарух, ще го преведа от ирански, от който език произлиза. И така Аспарух идва от „аспа“ – „кон“ и „рух“ – „светъл“, „бял“ (алан, арий). Или най-точно Бял конник.

Да, Атил-късъ (Атил-кьосе – Кьосавият Атила) или кан Аспарух бил Белият конник, който предвождал една многобройна част (говори се за около милион и половина души, но все пак част) от древен народ, съставен от изкусни ездачи. И по своя дълъг път през епохите от земите на своите предци – древните илири, траки, самарци (шумери) – българи, този народ се смесвал (някои автори смятат, че българин означава смесил се) с различни други племена и изграждал множество държави.

Обаче Бог не го дарил със способността да ги запазва. Дълго преди кан Аспарух да основе своята държава на Балканския полуостров, българите – много от които християни – вече живеели тук. Напълно вероятно е българин да идва от иранското „бул“ – „огромен“, „голям“, „велик“ и „огур“ – „човек“, „народ“. Случайно ли в ромейските (византийските) източници се споменава Велика България? Но ако сме били велик народ, дали все още сме такъв? И можем ли да дирим някакво величие в оцеляването? Все пак България е единствената държава на света, запазила своето название, идващо от античността.

А ако в конкретния случай допускам грешка, със сигурност знам: Господ ще ми прости. Защото Единствен Той е безгрешен! Обаче дали „благите” вярващи, достигащи до крайност, са в състояние да постъпят според Божиите правила и да проявят подобна милост?Най-новите генетични изследвания доказват общия древен произход на т. нар. гърци от натуфиийския мезолит (среднокаменната епоха в Левант – Източното Средиземноморие) в Южна Анатолия отпреди около 9000 години с тези в македонска Гърция.[4] Нещо повече, данните за гените V13 YSTR от България и Македония показват, че споменатото население е произлязло от тези народности и то преди повече от 10 000 години.[5]

Генетичните проучвания изясняват общия корен на съвременните българи, гърци и македонци. Нищо чудно, но за онези, които са готови да се избавят от догматичното мислене и да приемат истината. „Интересно е, че генетичната основа (извор) на Y-хромозома на населението на Югоизточна Европа се характеризира както със своите „автохонни“ („общи коренови“) белези, като например халпогрупата (Hg) I, съществуваща на Балканите още от преднеолитните времена,… така и от белезите, които принадлежат на [халпогрупите] Hgs E и J, чийто произход е извън Европа, в Африка и в Близкия изток.“[6]

Следва сравнителен списък на народи, които според днешните постижения на генетиката имат общ корен. Те са албанците от Бившата югославска република Македония, хърватите, словените, италианците (от Североизточна Италия) кавказците (балкарци и грузинци), гърците, албанците (около Тирана), поляците, чехите, украинците, унгарците, т. нар. бошняци (от Босна и Херцеговина).[7] Всички те са пряко свързани с българите. Пропуснати са румънците, също наши близки роднини.

Всеки има право да възприема тези научни доказателства или да се доверява на учебникарската догма за някакъв „славянски“, „тюркски“ (никой не е в състояние да обясни какво означава „славянин“ или „тюрк“), „ирански“ („арийски“), „алтайски“ и прочие произход на българите.

Ние безспорно сме и арийци, доколкото това понятие е оправдано и исторически валидно. То означава „благородни хора“. Така древните индийци наричали предците ни. Сега е важно да се знае, че „историците“ света обръщат, използват типично наши думи като курган, изреждат какви ли не държави, но никога не споменават „България“! Даже във връзка със скитите и столицата на една от техните държави Тулово – Тиле, край Казанлък. А от тези скити са се пръкнали келтите – от скит, скелт, келт. Според някои историци скитите са дошли от Персия (Иран). Преминали са през Централна Азия и са достигнали земите на днешна Русия. Неотдавна (2006 г.) в монголската част на планината Алтай, на височина 2600 метра над морското равнище, бе намерена скитска мумия. Съобщението за нея, придружено със снимки, беше направено по време на пресконференция в Берлин.

„По време на представянето президентът на Германския археологически институт Херман Парцингер заяви, че ледът е помогнал за оцеляването на мумията… Кожата по торса на воина очевидно е непокътната и по нея личат татуировки. Мъжът, смятан от археолозите за аристократ, е облечен в кожено палто и е завит в тъкан от овча вълна, която е в изумително добро състояние. В погребалната камера под могилата (кургана [старобългарска дума за хълм]) са намерени два оседлани коня, оръжие и два съда. Според археолозите те са били поставени в гробницата, за да придружават воина в неговия следващ живот.”[8]

Същите обичаи са имали тукашните траки – античните българи. Ала такава скитска мумия на повече от 2600 години беше намерена чак в Сибир.[9] Ако скитите са били траки, сиреч българи, както вече ни е известно напук на ведомствените „историци”, няма как да са стигнали Монголия и дори до далечния Север на Русия откъм Иран, преди да са отишли до древна Мидия (Персия), страната на арите, арийците – белите благородни хора. Значи скити са поели на югоизток и като са прекосили Палестина и Месопотамия, са се установили в земите на днешен Иран. Извън съмнение е, че това е станало точно така. После част от тях са поели на север, преминали са през Индия, воювали са с Китай и са стигнали споменатите територии. Там през V-ІV век пр.Р.Хр. са основали своя могъща империя – поредната българска държава.

В интерес на истината част от скитите продължили на североизток и на югоизток и трайно се заселили северно от Черно море. Никъде в официалните източници няма да срещнете и дума, че това на практика били тракийски племена – протобългари. Че в кръвта на съвременните българи има повече тракийски гени от всякакви други.

„Гърците са наричали скити (Scythae) всички народи на север от Черно море и древна Тракия. Без съмнение названието на скитския народ е било арамеи (Плиний)… Коренът на думата се свежда до scutum (гр. scytos, животинска кожа, с която покривали бойните си щитове). Произходът на названието скити е римско – scutas, въоръжен със скут, щит човек – лат. scutatus, мн. ч. scutati. Персийците, разказва ни Херодот, наричали скитите сакои и сакоси; а на гръцки сакос означава щит.

Сехкти, секхти, секти, сект, сактит – в египетските папируси това било името на свещения кораб, с който слънцето пътувало през деня из божествения океан, докато изчезне в нощта, за да посети другия свят, като преодолявало планинските препятствия. На румънски език сейка, сайка е лодка с гребла, използвана за плаване по Дунава. Тази дума се използва и в Панония. Италианската [дума] сайка…”[10]

Само че в античността българите наричали Аскъп – Скития, и Албан (Албания). Това е „българско название на редица области (Балканска Албания, Азербайджанска Албания и др.), населението на които станало доброволно зависим съюзник на българската империя Аскъп („Скития“ у Херодот).“[11]

Колкото и странно да звучи, първопроходецът на истинската ни историческа наука, отхвърляният д-р Ганчо Ценов цитира късноантичния (ІV век) историк Прокопий, който споменава „Кавказ на Балканите“, който преминавал „през земите на илирите“. И заключава, „че българите са тракоилирийци“.[12] Тъкмо днешна Албания е известна като първоначалната „земя на илирите“. И в случая не бива да дирим само символични характеристики. Явно поради родовата памет на древните народи топоними като „Кавказ“ и „Албания“ са били прикачани към различни територии. Може би така, както днес градове като Москва, София или Рим съществуват както в Европа, така и в Северна Америка…

Самите скити са провъзгласявани за главни врагове на славяните. А някои от самите славяни пък се изкарват потомци на сарматите. Даже най-малко от 500 години в Полша съществува цяло историческо течение, наречено сарматизъм.[13]

Славяните няма от кого другиго да са се пръкнали, освен от българите – древните илири и траки и наследилите ги племена и народи. Всичко е твърде просто. Родови имена са се превърнали в названия на територии. Например Македония от рода Македон – всъщност Македан. Те се преселвали (премествали), воювали, завладявали нови територии… Представен графично, нанесен върху картата на света, този процес изглежда като кръговрат, насечен от радиални маршрути, все начеващи от Балканите. Потоци от хора са поемали на път от тук – на югоизток, на североизток и на северозапад. Обикаляли са земята и са се завръщали обратно в бащиното си огнище. Недоловимият от слуха зов на родината, който отеква в други, невидими и непознати нам човешки сетива, неосъзнато ги е привличал.

Малко доказателство ли е това, че още в началото на ХVІ век изключително уважаваният по онова време германски историк Франц Фридлиб,[14] който пишел под псевдонима Франциск Иреник, посочил, че българите най-напред се появили от Скандинавия, откъдето се преселили в крайбрежните земи на Померания.[15] А Померания се намира от двете страни на река Одер, близо до устието й в Балтийско море! Сетнешните германски историци няма да допуснат подобна „грешка” и ще настояват, че ставало дума за гети, сиреч за… германци. Цялата ни история, която е и летопис на цивилизацията на бялата раса, е ограбена и разпиляна по същия начин. Присвоена е от различни народи или е пришита към тяхното недействително минало.Произходът на българите

А българите са имали славни дни – най-славните в човешката история. През вековете същите сили, които запалиха пожара на антихуманния верски символ пред царския дворец в днешната ни столица, направиха така, че самото споменаване на българите и на българското да бъде забранено.

Тук му е мястото да изложа една своя хипотеза. Ипсилон – графичен знак: главен Υ, малък υ – е буква от гръцкия език, която първоначално обозначавала звука „у” (υ ψιλόν – упсилон или обикновено у), но постепенно започнала да отговаря на звука „ю”. Титлата на древните български монарси била канас ювиги, което ще рече от Бога владетел. Ювиги (в латинските езици юбиги) означава от Бога. Началният звук е „ю”, а гръцкият му знак – Y. Такъв е и символът не само на рода Дуло, но и на древните българи – Y, „охраняван” от две отвесни черти (букви), които олицетворяват силата на дадената от Бога, навярно Тангра, държавна власт – IYI.

Същевременно единствената материално доказана връзка между първите човеци на земята и съвременните хора е т. нар. мъжка хромозома – игрек-хромозома[1] (Y-хромозома) в дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). ДНК, която се съдържа в клетъчното ядро, е носителката на генетичната памет в живите организми (растения и животни) и по-специално във всеки човек. Тя представлява верига от спирални (хроматинови[2]) нишки, които са част от гените.[3] ДНК се съдържа в хромозомите. Тъкмо броят, формата и размерът на хромозомите в клетките от един вид определят неговата характеристика, отличават го от останалите. Обаче мъжката Y-хромозома е единствената, която остава непроменена от поколение на поколение. Нейният символ е гръцката буква ипсилон – Y. Случайно ли е прието наследяването да става по мъжка (Y-хромозомна), а не по женска линия?

Редактирано 2 януари 201214 г. от Tihichko (преглед на промените)

Към хората, които искат вярата им да е в крак с истината...... Трябва да призная, че нито съм толкова простодушен, нито очаквам подобни промени в медийните официози. Най-малко от десетилетие следя войната, която чрез политиката и медиите Братството води срещу нашия Господ Бог и истинското Му Учение. В това е моята вяра, а не в многобожието. Какво друго от езичество е това изобилие от хора, по една или друга причина провъзгласени за „светци“? Днес смятащите се за „ревностни християни“, особено „православните“, се кланят на повече псевдобогове, отколкото хората в античността – т. нар. езичници. Бог е един и това е записано в Първата Негова заповед, която поради нейното общочовешко значение Исус Христос е повелил да следваме. И да нямаме други богове. Както е разпоредил: „… Никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата“.[2] Вярващ не е синоним на глупав. Не бива да бъде и на своеволен. Ние сме хора от ХХІ век и не ни приляга с папагалско безумие да преповтаряме постулати, които през вековете са наложени от нашите врагове. Изключително опасен е отказът на мнозинството да анализира Словото Божие и да дири истината в него. Вместо да положат това усилие, повечето от нас се доверяват сляпо на всякакви писания, излезли от човешки ръце. Двойно по-страшно стана всичко това през последните години, когато съвсем не изневиделица, а от мазетата на БКП и нейната служба за партийна сигурност, която поради сливането на партията с държавата беше наричана „Държавна“, изпълзя недодяланият, агресивният и ретрограден псевдонационализъм. Онези, които умишлено са се поставили в услуга на сатаната, ще заслужат наказание свише. Сигурен съм, че има подведени, които непреднамерено маршируват в редиците на маскираните болшевики и ченгета. Те не четат изворите, а се доверяват на „водачи слепи“. Това ги превръща в обикновени оръжия, които привидно служат на българщината, но в действителност са обърнати против нея. Бъдете търпеливи, скоро ще разберете на какво съм посветил тези редове, които ми отнеха не малко усърден труд. Думата ми не е просто да ревизирам официалната история. Ако не ние, следващите поколения, колкото и малолюдни да са, ще го сторят. Неизбежно е. Защото е Божие, а не човешко постановление: „… Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.[3] Многократно съм посочвал, че повече от две хилядолетия светът е обхванат от несекваща война срещу християнството и християните. Не са малко случаите, в които чрез лукавство фарисейският Интернационал е замесвал самите вярващи в Христа. Спомнете си поне за кръстоносните походи, за верските войни в средновековна Европа, за преследването на невярващите или на онези, които приемат вярата по различен начин – другоячемислещите, дисидентите, за понякога безпричинните гонения на евреи, на мюсюлмани и т.н. Обаче никога не бива да изпускаме от вниманието си и тормоза, който евреи и ислямисти са подлагали християните. Всъщност християнството започва точно с това. „И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата. А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, защото го чухме да казва, че Тоя Исус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел…“[4] Когато седмината избрани тръгнали да проповядват, най-усърден се оказал тъкмо младежът на име Стефан, което ще рече „Венец“. Той неизбежно проповядвал фарисейските доктрини, с които бил закърмен. Припомнял откраднатите и фалшифицираните от васалите на вавилонския цар Кир древнобългарски исторически факти и легенди. Например Стефан говорел, че: „Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.“[5] Нямало как да знае историческата истина, която днес постепенно ни става известна от неколцината, слава Богу, съхранени древнобългарски извори. Невъзможно е било да има представа, че познатият като Кир е бил владетел на античната българска област Батъш – северната част на Месопотамия, и на Буджил – днешен Ирак, чиято столица бил град Бут (Вавилон). Наричали я Вавилония. Но след като други наши предци – персите, я превзели, нейното название станало Тергес. Следи от онези антични времена намираме и днес. Например древните наричали Файруза – дъщеря на батъшкия (вавилонския) цар Худад, Пирин – „Дъщеря на пери“ – на „добрата алп-бика“ – „добрата богиня“. Барджийците – персите, били познати като кайлъйци. Което ще рече „перси на алп [бог] Кай“. Това напомня ли ви нещо? Ако попитате: Защо античните летописци, например „бащата на историята“ Херодот, записвали всички държави и герои под други имена, ще ви отговоря със сравнение. Херодот и последователите му били подчинени на властниците. Те били нещо като тогавашни Божидар-Димитровци и Николай-Овчаровци… Пишели така, както им заповядвали. Въпреки всичко са оставили достатъчно следи, които да ни служат като потвърждение на достоверността на древните български извори. Затова Фаргат Нурутдинов – преводачът и коментаторът на нашия античен епос „Чулман Толгау“ – най-старата запазена книга на земята, не на шега квалифицира Хередот като „добър български историк“. Българи са в основата на съвременните вярвания Сега идва най-интересното. От „Първа книга на Ездра“ в т. нар. Стар завет ни е известно, че персийският цар Кир върнал на юдеите съкровищата, които уж неговият предшественик Навохудоносор бил заграбил от Йерусалим. Пълна лъжа, тъй като в онази епоха Юдея била образец на изостаналост и бедност. Какви съкровища – там господствала мизерията! Като им дал свободата да се върнат в своите юдейски земи, цар Кир назначил двамина от жреците им – Ездра и Неемия, за свои пълномощници. Възложил им да създадат тяхна, юдейска държава, която обаче да бъде васална нему. Допреди да заживеят във Вавилон, т. нар. юдеи били безпросветни, тънели в духовна и нравствена тъма и в материална ограниченост. Ездра, Неемия и някои от останалите по-издигнати юдеи научили що е вяра, писменост и колко важна е историята от древните батъшци – българи, вавилонци. И започнали да съчинителстват. Тъкмо от тях започва съставянето на т. нар. Танах – онова, което е познато като „Библия“, сиреч „Книгата“, сякаш е единствена или върховна. Глупости! Чиста проба историко-литературна кражба, изопачаване и редактиране на легенди и митове на други народи, преди всичко на българските племена. Само че споменатият Кир, който е наречен така от гръко-римляните, всъщност се казвал Курсара. В началото на VІ век пр.Р.Хр. той бил цар на барджийците (персите). Може би е управлявал Персия повече от 40 години. Започнал да напада Аскъп – Скития. Първото му нашествие било през 570 г. пр.Р.Хр. Наричал се „владетел на Тарвил“ – на областта Трабзон в днешна Турция.[6] За Ездра и Неемия нямало нищо по-лесно от това, да подвият коляно пред цар Курсара или Кир. И да приемат назначенията си, навярно подкрепени с доволна плата. За да поведат своите съплеменници към Йерусалим. До ден днешен по същия начин люде с нечисто минало, тъмни помисли и егоистични цели се записват в различни партии. Някои приемат това за нормално и дори гласуват за такива негодници. Явно животът сред античните българи не бил никак лош. Затова не много юдеи напуснали Вавилон и се завтекли след водачите си. Те са преброени и описани по родове във Втора глава на споменатата „Първа книга на Ездра“: „Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души, освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях – двеста певци и певици. Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски – двеста четирийсет и пет, камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли – шест хиляди седемстотин и двайсет.“[7] С типичната си склонност към автовиктимизация евреите определят своето пребиваване в Батъш-Буджил – Вавилон, като „робство“. „Робите“ имали слуги и притежавали имущество?! Що за роби били това? Да не би същата наша склонност към самоокайване да произлиза оттогава и от тях – лабътците, прогонени от цар Курсара или Каръш, или Кир? Всичко досущ напомня самооплакването на доста нашенци, че видите ли, сме били под някакво прословуто „турско робство“. При което „поробените“ не само били собственици, но и пълнели хазната с данъците си?! А за да ги избегнат, се възползвали от законодателството. Приемали исляма и така всички продукти на техния труд оставали за самите тях. Докато съответните валии не пропищели и призовали султана да отмени привилегиите. Нали лабътците – евреите, били онази човешка измет, която предците ни прогонили от стана на българите. Всяко стадо си има мърша. У нас чифути, които в услуга на чужди, враждебни интереси насаждат унизителния мит за някакво „турско робство“, колкото искате. И все се бият по гърдите до почервеняване, че са… „националисти“. Лицемерно величаят Ботйов като свой кумир. Макар ако са християни, както тръбят наляво и надясно, с това да нарушават Божията заповед. Сам уж любимият им поет ги е осъдил: „Патриот е – душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек – що да прави? продава си и душата. И е добър християнин: не пропуща литургия; но и в черква затуй ходи, че черквата й търговия!“[8] Вече разкрих древнобългарските – тракийските, корени на вярата в триединния Бог. Тук, по тези земи са се родили не една и две религии. Те са били разпространени във всички посоки на света – на юг в Египет, на изток – в Месопотамия, на север до Сибир и Скандинавия, на запад – до Рим и франко-германските племена. Такава е историческата истина. Ако днес попитате някой образован исландец дали е чувал за нашето родство, той с готовност ще ви отвърне, че знае. Тамошните общински архиви съхраняват сведения отпреди 750 години. Често в тях се срещат български имена… Още нещо, което звучи фантастично, но е проверимо и то в наши дни. Хора, пребивавали сред народа чероки – един от оригиналните в Северна Америка, неправилно назовавани „индиански“, ще ви разкажат как се изненадали, когато зърнали в домовете на тези хора килими досущ като чипровските. Многократно по-голямо било смайването им, щом ставали свидетели на кукерски игри – с маските, с тежките кожени дрехи със стърчаща вълна и със звънците. Сега внимавайте: тамошните кукери се наричат… кукери! Това е друга и то пространна история. Тя разказва как древните българи са пътували до Китай и до днешните два американски континента… Върху датираната няколко столетия по-късно тракийска плочка от село Караново, Новозагорско, пък се споменава „Възкресение”. И който възкръсне, ще „е новороден и [ще бъде] с „Ново Божествено Естество”.[9] Дали това не издава някакво далеч по-ранно пришествие на Бога-Творец на вселената? Не говори ли текстът за нещо, което за християните е déjà vu – ако не виждано, то поне познато, върху което се крепи вярата ни? Защото тя е безсмислена, ако не приемаме съществуването на живот в отвъдното – живот вечен. С други думи, християнинът освен че следва Учението на Исус Христос като Божие, вярва и във Възкресението. Изследователят на тракийски епиграфски паметници д-р Стефан Гайд (Гайдаров) разкрива: „Тъй като Оброчната Плочка от Градешница представлява Законов Договор, т.е. Завет между Бога и човека… и тъй като своеобразният подпис с пиктографското име на Тракийския патриарх – Орфей, е гравирано върху нея, тя може да бъде вече разглеждана като Плоча на Орфеевия (или Орфическия) Завет между Бога и Тракийския народ,[10] аналогично на Двете Плочи на Моисеевия Завет между Бога и Еврейския народ, описани в Тората (Петокнижието на Мойсей) хилядолетия по-късно. Това дава основание Заветната Плоча на Орфеевия Завет, в лицето на Оброчната Плочка от Градешница, да бъде считана и за Първата Плоча на Първия Завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!”[11] „Орфей пръв предсказва за идването на Исус Христос… Орфей е предсказателят и предтечата на Христос.”[12] Отдавна е изяснено, че първият отговорен редактор на Танаха – Ездра, сам заимствал и наредил да бъдат издирвани и преразказвани далеч по-древни легенди и митове на други народи. Също така се знае, че юдаизмът, както и ислямът, са компилации. Обаче не представляват механичен сбор от присвоени притчи, правила и нравоучения, а текстовете са умишлено подредени по такъв начин, че да обслужват политическите намерения на съответния духовен елит (при юдеите – прослойката на жреците Левити). Стефан Гайдаров е на мнение, че е твърде вероятно Ездра да е похитил древнотракийския Орфеев завет. Още повече, че нашите предци – траките, извършвали жертвоприношения, но безкръвни.[13] Докато юдеите били по-кръвожадни… Истината е, че Ездра, Неемия и останалите „книжници“ безсрамно са черпили от основния верски исторически източник по онова време – книгата на Абар-Кам. Увековечили го като свой „патриарх“ под името Аврам. Потопили го в разврата на своите похотливи мисли и представи за живота. „Оженили“ го за собствената му братовчедка Сара. След което пък като истински сводник Аврам я… продал на фараона. Накрая, на съвсем преклонна възраст пък другарката-бабичка Сара „заченала“ и родила Исака. На свой ред „милостивият“ Йехова изпитал Авраама, както в знак на уважение взели да назовават Аврам. Накарал го да посече рожбата си Исак. В последния момент спрял екзекуцията. На Авраам око му не мигнало… А до ден днешен видите ли сдвоени букви в лични имена, бъдете сигурни – почти винаги ще се натъкнете на евреи. Може връзката между българи, от една страна, и пак българи – самарци, шумерци, от друга, да звучи „ненаучно” или пресилено, но в голяма степен всичко това е вярно. Най-малкото поради допълнителните факти, които се наслагват или прибавят. Като например изумителната прилика между керамичните съдове, открити в Месопотамия, и тези на траките, намерени при разкопки у нас. Или поради неоспоримите доказателства за необяснимата грамотност на траките. Тя дотолкова изпреварила времето, че дори през ХХІ век хората си служат с въведените от тях знаци за безкрайност например.[14] По произход и същество античната цивилизация е българска Припомням и факт, който посочих в моя книга.[15] Недалеч от Градешница е разположено село Сумер. Изписано с латински букви неговото название изглежда така: Sumer. А как се пише Шумер на езиците, които ползват английската азбука? Ето как: Sumer.[16] На английски се произнася Сумер! Учените го наричат и Шинар. А в Стария завет е Сенаар: „Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.”[17] Няколко стиха по-надолу отново се споменава „Сенаарската земя”.[18] „По цялата земя имаше един език и един говор.”[19] Изследователят на шумерските текстове, вече покойният евреин Зекария Ситчин, който изучаваше произхода на земната цивилизация, прави недвусмислена връка между шумерите и анунаките – онези, които дойдоха на Земята от небето. Те са описани и в Стария завет, като „синове Божии”.[20] На иврит е използван терминът нефилим, който означава тъкмо онези, които слязоха от небето на Земята. Ситчин твърди, че самите шумери обяснявали: всичко, което знаели, научили от тези пришълци от космоса. Анунаките пристигнали на Земята преди 445 000 години. „Нищо чудно, че всичко, което сега откриваме, вече е било известно на шумерите.”[21] Ситчин пояснява, че пришълците от далечна високоразвита цивилизация не случайно пристигнали на нашата планета. И това ставало ясно от шумерските текстове (плочки). На тяхната планета Нубиру анунаките били изправени пред сходни на сегашните наши земни проблеми: екологична катастрофа направила живота им там невъзможен. Зекария Ситчин е убеден в цикличността на тези извънземни посещения. Според шумерските текстове на всеки 3600 години ние биваме навестявани от представители на други, по-развити цивилизации. Анунаките се настанили тук още преди 300 000 години. Тези синове божии, познавали златото. За тях то наистина било безценен материал, който предпазвал от радиация. И земната им мисия включвала добиването му на Земята – седмата планета, както я наричали. След като първоначално пробвали да го добиват лесно и безпрепятствено от водите в района на Персийския залив и не успели, те завладели африканските мини. Навярно от непосилния труд в недрата на земята (подземното царство) е възникнала представата за ада. Казват, че адът е тук, на (по-скоро под) земята. И за него се разказва като за място, където не прониква светлина и обитателите му са обречени на вечни мъки (да копаят злато в тесните, задушни галерии). Сигурно „дяволите” били анунаките-надзиратели. А за рай смятали Едем (правилно Еден) – Месопотамия, Междуречието, градината, където всичко расте в изобилие, включително „дървото за познаване добро и зло”.[22] Възможно е също така и фантазията за рудниците на митичния цар Соломон да се е зародила във връзка с тази легенда. Съгласно Стария завет удовле-творената любовница на Давидовия син – Савската (етиопската) царица, ежегодно изпращала на любимия си злато, което „тежеше шестстотин шейсет и шест таланта”.[23] Обърнете внимание на числото „666”. Може би онова, което днес по примера на Свети Йоан Богослов наричат „число на звяра” – по-правилно „името на звяра”,[24] обозначава силите на злото, които измъчвали бедните древни предци на човечеството в златните мини на африканския юг. Нека пресметнем „дареното” от „благодарната” Саавска царица. Смята се, че един талант възлиза на около 26 кг. Сиреч всяка година Соломон получавал по повече от 17 тона злато! С част от това злато изфабрикуваният „цар” украсил двореца си. И навсякъде вградил числото „6”. Не забравяйте, че съгласно легендата на тайното свободно зидарство масонството възникнало при строителството на Соломоновия храм. А масоните вярват в свой бог – в падналия ангел Луцифер. И в онези праисторически времена редовите извънземни труженици, дълбаещи недрата на нашата планета, за да вадят злато, се разбунтували. Ситчин настоява, че шумерските текстове разкривали, как тогава главният медицински служител на анунаките използвал генно инженерство и забременяване по метода ин витро, за създаването на примитивни работници – първите Homo sapiens.[25] Ала това е друга тема. Казано другояче, онова, което е най-съществено, всъщност е, че цялата история на човечеството е започнала от Самар или Шумер (Месопотамия или Междуречието – територията между реките Тигър и Ефрат) и от този народ – шумерите – едни от най-древните българи. И изведнъж се натъкваме на село Сумер или Шумер в България. Разположено в изконно тракийски - искам да кажа древен - край, в който срещаме молитва към Триединен Бог и към Неговия Божи Син! Траките строили с тухли. Откритите в древния шумерски град-държава Урук[26] храмове и други сгради от периода на управлението на династията, основана от дядото на Гюниш, познат като Гилгамеш, са изградени със същия материал! Тук „историците“ допускат груба грешка в имената и епохите. Няма самарски владетел Енмеркар (2750 пр. Р.Хр.). Балъш, бащата на Гюнеш, бил роден на границата между ХХХІІІ и ХХХІІ век пр.Р.Хр. А сам Гюнеш станал родител на великия български герой Атряч Укряч (3150-3000 г. пр.Р.Хр.), основателя на великата империя Илат. Любопитно е още едно „съвпадение“. Съществуват мнения, че около с. Гела, Смолянско, бил центърът на Орфизма. „…Следва гр. Гелион – Гърция, унищожен при земетресение, след това гр. Гела – Сицилия, и Гелатският манастир – Колхида, Грузия. По един или друг начин тези едноименни селища са свързани с паметта на Орфей и с Похода на агронавтите до Колхида (XIII в.пр. Р.Хр.). През 1890 г. немският професор Фуртванглер, при разкопки, открива в гр. Гела – Сицилия, ваза с изображение на Орфей. Вазата сега се намира в гр. Берлин, Германия. На нея Орфей е изобразен с лира в ръце, седнал на скала, по време, когато свири, а четирима траки са заслушани в него. Вазата се нарича „Траки, заслушани в Орфей“.”[27] Вече споменах, че авторът на тези твърдения предизвиква съмнения по отношение на използваната от него методика и придържане към събитията и обстоятелствата. Въпреки това, воден от принципа на научната почтеност, събрана в максимата “da mihi facti, dabo tibi ius” – “дай ми фактите и ще ти дам правото“, съм длъжен да посоча: той твърди, че е успял да датира жизнения път на Орфей Родопееца към XIII в. пр. Р.Хр.[28] Само че плочката от Градешница е много по-древна. Което идва да покаже, че първите следи от зараждането на земната човешка цивилизация са намерени не в Месопотамия или Междуречието, както през 1956 г. отсъди роденият в Украйна евреин, професорът по асириология Семюъл Ноа Креймър[29], а на Балканския полуостров и по точно на територията на днешна България. Опити това да бъде подсказано са правени отдавна, но винаги са били задушавани. Например още през 1972 г. в популярна статия в едно младежко списание четем: „Историята започва от Балканите.”[30] „Траките са имали писменост преди Египтяните[31] и Шумерите и се оказват първият етнос, който е имал писменост в историята. Нещо повече, най-древното писмо на траките е било Пиктографско (образно), а не фонетично (звуково), което означава, че всеки друг народ е можел да го приеме от тях, независимо какъв език и диалект е говорел…”[32] Но да се върна към началото на този епизод. Преди две хиляди години праведният Стефан поучавал юдеите: „Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Исуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Исусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.“[33] Изобщо няма да се изненадам, ако утре някой папа или патриарх отменят това свидетелство, като го обявят за „език, насаждащ омраза“! За това всъщност ми е думата. И за самочувствието на българите. Но без ни най-малка претенция, че сме „богоизбрани“.

Този огромен коментар и усилията, които си хвърлил са зашеметяващи. С изключение на боговете. Няма как да ги има и глупостите, които са написали хората като кодекс нямат абсолютно никакво значение.

Причина за редакцията - обида.

Редактирано 3 януари 201214 г. от WhiteHart (преглед на промените)

valkiria1, или спрете да обиждате хората в този форум, или моля модераторите да вземат мерки! Дискусията все пак трябва да запази добрия си тон, а и според правилата обидни и унизителни квалификации не са допустими.

До Valkiria и Tihichko - моля, престанете да използвате обидни квалификации и спорете като възпитани хора. В противен случай темата ще бъде затворена.

С риск пак да ме порицаете ще се възползувам от примера с Евгени Минчев;защото най- ясно може да се онагледи казаното и разбирането за плодовете и за делата.Ако Бог е бил такъв шивач и добър Отец..то той би наказал змията и точно от нейната кожа би направил дрехите на семейство Адам. Наказвайки змията той е щял да постигне два ефекта..да изкорени първопричината за греха и да облече своите голи деца.Обаче змията се" измъква" само с едно последно предупреждение/образно казано;защото няма свидетелство според Библията тази животинка да е ходила на два крака и след проклятието да е започнала да се влачи по корем// и Бог одира някое друго непровинило се животно и облича децата си с кожата му.Сега за Евгени.Той е грешен човек/според Библията;която категорично отхвърля хомосексуализма/ Неговият порок/хомосексуализма/ не дава плод....тоест по Вашите и на Багира буквални разбирания ;той /Евгени/ не може да бъде идентифициран.Неговото поведение обаче го идентифицира..неговото деяние което е грешно в очите на Бог...деяние по което ще бъде разпознат и съден.Според казаното в Библията ;Бог е Дух писано освен в Йоан още документирано и от православието като един от ипостасите му и най-вече според Писанията Той е този който вдъхва руах ха-шем..жизненото дихание и тогава Адам Кадмон/първосътворения/ става Адам..следователно дали буквално е грабнал иглата и шил костюмите на семейството е малко вероятно.

Символичния прочит на Библията води до дълбоки фактологични разминавания с текста на Писанието, както вече съумяхме да продемонстрираме. И това, без да вземем предвид, че в такъв случай броя интерпретациите на един и същи текст нараства главоломно, което вече е по-сериозен проблем!

Терминът, който си използвала - хомосексуалност - е сравнително новичък. Скромно датира от края на 19 век и никъде не е използван в Библията, следователно и не е порок в този му смисъл! Предлагам ти да оставиш тази тема, защото ще тупнеш като ябълчица на земята за трети пореден път

има много неща върху които човек да се замисли и най -вече ако има малко познания върху Кабала..която според мен е ключът към разбирането за Библията.

Това би могло да бъде решение на по-горния проблем, ако не водеше до друг проблем. Ако Кабала е ключ, към разбирането на Библията то тогава, вместо с яснота по въпроса, ще разполагаме с картезиански продукт от интерпретациите си върху набора от книги. А ако търсим ключ към Кабала, тогава вече ще стане страшно

Друг очевиден проблем е, че Кабала адресира петокнижието, а това не е най-важната част от Библията.

Трета неувязочка, е че Кабала е писана след Библията. Е какво, през всичките тези години, милата ни Библия е седяла необяснена?

И последно, но не и по важност - отново се опитваш да ни пробуташ неканоничен текст. Не минава!

хубав ден Ви желая....този път бяхте мил и с удоволствие Ви поздравявам:с нещо което също има два смисъла:

Нито съм бил мил - нито груб, в който и да е от отговорите ми към теб. За пожеланията благодаря

Самото Писание е със дълбоки разминавания.Прочетете евангелистите.

Спор няма! Ако ги нямаше тези разминавания, нямаше да си правим сега тук с теб каламбури. Това е дефект, който не можем да избегнем, това което можем да избегнем е, увеличаването на разминаванията, чрез вдигането на абстракцията, посредством ключове, лични интерпретации и т.н.

Думата е мъжелозци.

Думите за еднополов секс с мъж в Библията, са повече от една, но всяка от тях адресира точно определен вид взаимоотношения. Най-вече става въпрос за култов секс, изнасилвания и еднополова сексуална проявеност поради извратено влечение. За вродената полова ориентация към същия пол, никъде не става дума. От какъв тип е деянието на споменатата от теб персона, е извън интересите ми. Да отсъждам е извън прерогативите ми.

Прочетете още веднъж -писах "според мен."Как е за Вас и според Вас не съм нито писала нито предполагала.

Аз мисля вече споменах, че дискусиите които водя имат изцяло сравнителен характер. Изслушване/изчитане на чуждото мнение, кратък анализ, оценка - приемане или отхвърляне на идеята, ако е необходимо - аргументация. Да променям чуждото мнение, е извън целите ми.

Моля;припомнете ми

Предложеният ключ-текст не е каноничен. Това, се явява проблем! Не може да се четат и разшифроват християнски текстове с помощта на нехристиянски такъв. Носители са на различни ценности и идеи...

Mоже и така да го наречеш, съгласен съм, но думата не променя факта. veritas vos liberabit .

За Причастието съм съгласен, да, с него се съпричествяваме с Иисус, нашия Спасител, но ако вършим само добри дела и не грешим за какво са ни Изповед и Покаяние ?

Здравей,

Няма безгрешен човек. Случвало ли ти се е да се скараш с някого и дълго да не можеш да му простиш? Услаждаш ли се от блудни мисли и деяния, от съблазнителни гледки? Няма да изреждам повече. На този линк можеш да видиш какви въпроси трябва да си задава християнина преди изповед, бих казала дори, че всеки ден трябва да се изследваме.....но в забързаното ежедневие не знам дали ще ни остане време за такъв благочестив живот.

http://www.pravoslav...i_izpoved.htm#1

http://www.pravoslav....htm#блаженства

Покаянието е важно защото, ако искаме да поканим Божия дух в сърцата си помислите ни трябва да са чисти. Когато се кръщаваме ние се очистваме от греховете си. Йоан Кръстител е извършвал покайно кръщение.

"1. В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня

2. и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

3. Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му"."

Евангелие от Матей, 3 глава

Малко за изповедта можеш да прочетеш тук:

http://www.pravoslav...x.htm#лекарство

Мисля, че сам ще разбереш защо са ни нужни.

Вярвам от година и половина. В началото и на мен ми беше трудно да приема, че ще отида и ще споделя лични мои неща със свещеника. И аз съм имала период в който съм си казвала, че нямам грехове: не крада, не убивам, но ако внимателно изследваш сърцето си, постъпките си ще видиш, че това не е вярно.

Бог с теб!

8 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност. 19 От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

От Йоан

...

И хиляди пъти да се роди

Христос във Витлеем,

а не в теб,

загубена е твоята душа.

От Ангелус Силезиус...

Петокнижието е :сътворението на света;сътворението на човека.

Строежа на една сграда винаги започва от основите;никога от покрива.НЗ е надстройката на СЗ .Ако го нямаше СЗ;християните нямаше да могат да идентифицират Месията...който по късно провъзгласиха за свой Бог...

Проблема е не в съдържанието на петокнижието, а в това, че ако четем Библията чрез Кабала, то тогава има обяснение само на малка част от нея. Важната част, остава все така необяснена. Ще рече, не е достатъчно добър ключ към познанието вътре...

Защото колко и да не му се иска на някой Йешуа бен Йосиф и Иисус Христос са едно и също лице.

Това не знам защо го казваш, а и няма как да го проверя

Тази, в която се съдържа учението на Исус...

Поради системен спам, взаимни нападки и обиди темата се затваря за неопределено време. ------------------- Неопределеното време мина - моля за толеранс и взаимно уважение

Редактирано 7 януари 201214 г. от valentinus (преглед на промените)