фабриката за тъпаци на масовата култура.  

Тази фабрика произвежда позитивизъм от типа, който можеш да видиш в рекламите.

Намерили пътя към себе си?

Бях го намерил доста преди това.

Защо трябваше да го търсиш чак в Индия?

Защото по стечение на обстоятелствата учителите ми живеят там, а не в България.

Редактирано 17 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Изхождайки от моето предложение - т.3 и моите нужди, аз искам тези неща, за да обменям своя жизнен опит с други хора, без да ме "черпят" със своя негативизъм, критичност и оценъчност непрекъснато. Искам да бъда част от позитивно общество, съобщество, семейство... приятелство... и т.н.видове човешки "структури", които да творят и да създават, а не да преглъщат непрекъснато удари и огорчения във фабриката за тъпаци на масовата култура.  

 

 

 

 

Защото по стечение на обстоятелствата учителите ми живеят там, а не в България.

не е добре това със сектите

Може. В мечтите си.

Може. В мечтите си.

Предполагам, че имаш предвид себе си.

Предполагам, че имаш предвид себе си.

Имам ли?

Имам ли?

Да, като гледам какво пишеш.

Ако предположим , че може да имаме "всичко" , то тогава няма да имаме "нищото" , т.е. пак няма да имаме всичко !

Защото ако го няма "нищото" , как да оценим "всичкото" и обратно ?

....така поставен , въпросът на темата е безсмислен ! То е същото като да питаме , може ли отделната част от цялото да е по-голяма от него . Единственият възможен отговор е "Не"!" . Следва да се уточни за какво става дума...

 

Тук има и друг , вече уточнен (ограничен !) аспект на разглеждане промъкнал се неизбежно в темата !

Ако "имането" е смисълът на щастието , то тогава всеки е обречен на нещастие....измъкване няма! Винаги ще се намери нещо което нямаме ! 

Така става ясно , че тук думата е за удовлетворяване на искане (потребност) , което и представлява щастието....

....Трябва да се иска това което може ! Иначе няма щастие ! 

Друг аспект ! Искането е основният проблем на българина - винаги иска повече от колкото може....когато може пък , не го прави и пак е нещастен !

Давайки си ясна сметка какво може и какво не може , аз съм щастлив.....искам и правя това което може !

....Така пък отиваме на темата за свободата.....когато човек осъзнае какво може и какво не може , тогава той е свободен - получава свободата да прави каквото си иска в рамките на възможното..... 

Редактирано 17 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ако предположим , че може да имаме "всичко" , то тогава няма да имаме "нищото" , т.е. пак няма да имаме всичко ! Защото ако го няма "нищото" , как да оценим "всичкото" и обратно ?

Човекът е гадно, лакомо и обикновено егоистично животно. Та ако ще да съм нещастен, предпочитам да "имам", отколкото хем да съм нещастен, хем да нямам. Защото то нямането ражда и нещастие.

Човекът е гадно, лакомо и обикновено егоистично животно. Та ако ще да съм нещастен, предпочитам да "имам", отколкото хем да съм нещастен, хем да нямам. Защото то нямането ражда и нещастие.

....Срещнали се двама древно-гръцки мъдреци . Единият богат , 4-ма роби на лектика го носят , 5-ти с паунови пера вятър му прави....Другият беден , опърпан , износени сандали....

Първият казва :

- Е , брате ! Ако можеше да превиваш гръб , нямаше да ядеш зеле !

Вторият му отговаря :

- Е , брате ! Ако можеше да ядеш зеле , нямаше да превиваш гръб !.......

 

Дето се казва : " По-добре много богат и много болен , от колкото много беден и много здрав !"....

Ха ! Май обратното беше !.......Чакай , че вече и аз се обърках !

Редактирано 17 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Семейството, кариерата, любовта или важното е здраве да има...

 

Трябва ли да изберем между тях или можем да ги създавамe, развиваме, изживяваме паралелно? Или може би поред, едно след друго? Или на вълни, на етапи...

Трябва ли да поставим едничко, като наша цел и да загърбим останалите си човешки инстинкти?

И как да изберем ако усетим, че сме привлечени от не едно?

 

Какво мислите...

 

 

 

 

 

..мисля ,че основно и съществено е - да си здрав/физически и адекватен умствен уровен/,щот е синоним на почти 100% -ви възможности и проба за всякакви реализации,като ограниченията могат да са наложени само от умственият капацитет,като принадлежност на даден индивид!

Поставям още Обичта над любовта и умишлено написано точно тъй,едното с главна буква!

Здраве да има! Другото е въпрос на осъзнаване и самодостатъчност!

Когато приемеш, че имаш достатъчно - имаш всичко!

 

 

Дето се казва : " По-добре много богат и много болен , от колкото много беден и много здрав !"....

 

Ако си много болен, едва ли ще говориш така.Хората са свикнали да измерват всичко в пари. 

Може  ли  човек  да  има  всичко  -  Да!! Ако  е  щастлив  има  всичко,  ако  е  нещастен  няма  нищо!

Може  ли  човек  да  има  всичко  -  Да!! Ако  е  щастлив  има  всичко,  ако  е  нещастен  няма  нищо!

А щастието на човека от какво зависи ?

А щастието на човека от какво зависи ?

Първо за да има нещо човек, трябва да осъзнае и да е наясно, че го иска това нещо. Да се задоволя и с по-малко, например. Да бъде свързан със самия себе си, а не просто да се лута из изгубения свят, където се градят само разни илюзии и прочие. Аз например, ако нямам щастие и духовна сила, не са ми нужни пари, здравето е важно нещо, факт. Човек и влюбен пак не му достига щастие понякога, защото живота е цветен и не предоставя всичко, което сме си пожелали. Материалността според мен е нужна до някаква степен, но нямаш ли щастие, нямаш покой. Затова човек трябва да знае какво иска и очаква от този си живот и да направи всичко възможно да се задоволи и с простите неща. Има много тежко болни хора, но са щастливи, защото са открили своето призвание. Аз поне така смятам.Щастието зависи от това, което гледа човек над своя живот, а не просто това, което му казват останалите да прави!А по темата, дали може да има всичко човек. В умерени количества, по-малко от всичко, разбира се!  

Редактирано 11 декември 201312 г. от Неприкрито небрежен (преглед на промените)

А щастието на човека от какво зависи ?

Навярно  с  този  въпрос  ме  провокираш,  защото  това  е  основният  въпрос  на  битието.  От  какво  зависи  един  човек  да  е  щастлив?  -  Не  знам  за  другите,  но  мога  да  кажа  за  себе  си.  Да  аз  съм  щастлив  човек!!

  В  живота  на  човека  неминуемо  идва  момент  в  който  престава  да  гледа  напред  и  обръща  погледа  си  назад  и  това  което  вижда  го  прави  щастлив  или  нещастен.   Затова  казвам  на  младите  да  внимават  какви  спомени  оставят  след  себе  си.   Не  имането  ни  прави  щастливи  а  спомените  на  другите  за  нас!!!  

Може  ли  човек  да  има  всичко  -  Да!! Ако  е  щастлив  има  всичко,  ако  е  нещастен  няма  нищо!

"Да" на какво? - какво като някой си има всичко. Ако си имам всичко животът ми няма да има смисъл или не дотолкова, че да ми бъде интересно да правя каквото и да било.

 

  ....

  В  живота  на  човека  неминуемо  идва  момент  в  който  престава  да  гледа  напред  и  обръща  погледа  си  назад....

Лично не виждам лошо човек да погледне назад, пък и да види всяка една допусната грешка, дори и най-лошото нещо, което може би някога е сторил. Иначе как ще си спомня, дали нещо си е редно да го правя, как след като няма да съм направил нещо си. Кой ще да е този безгрешник. Както и да е, това е доста обширна тема. Аз лично съм поставен пред дилема - любов, приятелство и така нататък. Но всеки път когато се обърна назад виждам моя лоша постъпка и не искам да продължа, нито с любовта, нито с приятелството. Нека не се разбираме неправилно - има се в предвид, че човек може да допусне грешка няколкократно пъти, но може грешката да е различна. Лично предпочитам да допусна много повече грешки в началото, отколкото в "края" му. Не защото ще бъда удовлетворен от това, ами ще съм си взел поука много по-рано, за да нямам спънки за напред в живота си. Тук изниква въпросът - какви ще да са грешките ? - Ами няма специфика, която да отговори с точност. Напротив. Докато опознаваме себе си, ще видим свои недостатъци, не само в себе си, но и в хора до и срещу нас. Така ще избегнем много и от случващото се. Ще се предпазим не само от другите, но и от собственото си его. Няма нещо като "престава да гледа" - точно там е въпросът, там губим логиката и се колебаем дали отново няма да сбъркаме. Взимаме прибързани решения, заключения над дадени думи. А това е неправилно.

Така, че когато човек иска, както казах и по-горе, трябва да го е осъзнал и да е приел риска. Затова, че може да има едно, но ще трябва да се откаже от друго - компромис - реалния живот. Човеко когато е осъзнал всичко случващо се около него. Придобива самоувереност, толерантност и прочие съществени и моралистични качества - така става "добър" човек. Въпреки, че смятам, че е хубаво всеки да има и от егоизма, завистта, презрението и така нататък, "лоши" черти. Животът няма да е интересен с едни и същи добри хора, които всеки ден правят едно и също. Не, че в момента някой прави различно - не. Там е проблемът, че правим така, че хем да е интересно, хем да е скучно, което е глупаво. Борим се за "нищо". Има и неосъзнати хора, просто им трябва време или не им се даде шанс. 

И както казвам горе, съм пред дилеми, които не са ми никак лесни предвид обичайните ситуации. Правя грешка, поглеждам назад - поправям. И така отначало, докато не разбера дали си струва и наистина ли искам любовта, приятелството. Или иначе казано самоусъвършенстване, боря се и променям фактите.

Това е то да си щастлив, да имаш от всичко по-малко, без да се налага да губиш от всичко по-много!!!

Послепис: не искам никого да обидя, просто споделям своето. На който не му харесва, може просто да подмине мнението ми с усмивка!

Редактирано 12 декември 201312 г. от Неприкрито небрежен (преглед на промените)

Навярно  с  този  въпрос  ме  провокираш,  защото  това  е  основният  въпрос  на  битието.  От  какво  зависи  един  човек  да  е  щастлив?  -  Не  знам  за  другите,  но  мога  да  кажа  за  себе  си.  Да  аз  съм  щастлив  човек!!

  В  живота  на  човека  неминуемо  идва  момент  в  който  престава  да  гледа  напред  и  обръща  погледа  си  назад  и  това  което  вижда  го  прави  щастлив  или  нещастен.   Затова  казвам  на  младите  да  внимават  какви  спомени  оставят  след  себе  си.   Не  имането  ни  прави  щастливи  а  спомените  на  другите  за  нас!!!  

 Аз просто обичам да задавам такива въпроси, които карат хората да си задават въпроси и да търсят отговори.Не го считай като провокация, а го приеми като разговор.Защо трябва да гледаме назад ? Може би за да си направим равносметка за това как сме живяли, дали сме били достатъчно добри като хора...Питах те, от какво зависи щастието ?Това може би е обширна тема.

Щастието може би е е нещо комплесно .

Всички казват, че то не зависи от материалните неща. Някои казват, че не зависи и от външни неща, а се намира вътре в нас.А дали е така ?Дали ако живееш в една ламаринена барака и трепериш от студ, можеш да бъдеш щастлив ?Дали ако нямаш любов, можеш да бъдеш щастлив ? 

Семейството, кариерата, любовта или важното е здраве да има...

 

Трябва ли да изберем между тях или можем да ги създавамe, развиваме, изживяваме паралелно? Или може би поред, едно след друго? Или на вълни, на етапи...

Трябва ли да поставим едничко, като наша цел и да загърбим останалите си човешки инстинкти?

И как да изберем ако усетим, че сме привлечени от не едно?

 

Какво мислите...

 

 

 

 

 

Как мислят богатите?

 

Най-богатата жена в света - австралийката Джина Райнхарт, бе атакувана от поредица от медийни критики след статия, в която заявява, че „завижда” на хората от средната класа за задачата „да пият, пушат и да се социализират”, вместо да печелят и да трупат собствено богатство, пише "Мениджър Нюз".

„Ами ако Райнхарт има право?”, питат в Yahoo! Finance.

В тази връзка следва тома: Стив Сийблод, автор на книгата „Как мислят богатите” (“How Rich People Think”), прекарва почти три десетилетия в интервюиране на милионери по света, за да открие кое ги отличава от всички останали. Той твърди, че средната класа се състои от хора, на които се е вменявало непрекъснато да бъдат щастливи с това, което имат. И че в нея повечето хора потъват в страх и се блокират, когато стане дума за пари.

Авторът определя на базата на сравненията и изследванията си 21 разлики между богатите и всички други. Изводите му са определени от постулатите, които се очертават в начина на мислене на заможните и натрупали състояние личности, въпреки уникалната история и бекграунд на всяка от тях. Анализът и препоръките на автора са сходни с тези, които Робърт Кийосаки посочва в неговия бестселър за личното управление на богатството и нагласата към парите „Богат татко, беден татко” (бел. ред.) Става дума за следното:

 

 

1. Средностатистическият човек мисли, че парите са коренът на всяко зло. Богатият смята, че бедността и мизерията са този корен.

2. Средностатистическият човек твърди, че егоизмът е порок. Според богатия егоизмът е ценност.

3. Нормално богатият човек има лотариен интелект. Много богатият има мислене с нагласа за действие.

4. Първият вярва, че пътят към богатството преминава през формалното образование. Богатите твърдят, че този път минава през това да добиеш някакво специфично познание.

5. Първият милее за доброто старо време. Вторият мечтае за бъдещето.

6. Бедният вижда парите през призмата на емоцията. Богатият мисли за тях логично.

7. Повечето хора печелят пари като правят нещо, което не обичат. Богатите предприемачи следват страстта си.

8. Средностатистическият човек си поставя ниски очаквания, за да се подсигури и никога да не се разочарова. Богатите са насреща за предизвикателството.

9. Първият мисли, че трябва ДА НАПРАВИШ нещо, за да станеш богат. Богатият мисли, че трябва ДА СИ нещо, за да забогатееш.

10. Повечето хора смятат, че трябва да имаш пари, за да правиш пари. Че пари при пари отиват. Богатите използват парите на други хора.

11. Мнозинството е убедено, че пазарите са задвижвани от логиката и стратегията. А богатите знаят, че истинските им двигатели са емоцията и алчността.

12. Масата живее над възможностите си. Богатите трайно и продължително водят живот под тях.

13. Средната класа учи децата си как да оцеляват. Богатите ги учат как да правят пари.

14. Тя позволява на парите да я стресират. Гледа на тях като безспирно необходимо зло, което трябва да се изстрада неотменимо и като част от живота. богатите не се страхуват да признаят, че парите могат да решат повечето проблеми. Смятат, че банкнотите са най-голямото в света средство за освобождаване на човека. Имат финансова настройка на мисленето. Затова печелят още и още.

15. Повечето хора по-скоро предпочитат да ги забавляват, отколкото да ги образоват. Богатите биха предпочели да бъдат образовани, вместо забавлявани.

16. Средностатистическият човек мисли, че богатият е сноб. Богатите основно искат да се обграждат с хора с техния начин на мислене.

17. В масовия случай човек се фокусира върху спестяването. Богатото малцинство се съсредоточава върху печеленето.

18. Средната класа играе на сигурно. Богатите знаят кога да поемат риск.

19. Тя обича да й е комфортно. Те намират комфорт във впускането в нещо ново.

20. Тя никога не прави връзка между парите и здравето. Богатите знаят, че парите могат да ти спасят живота.

21. Повечето хора са уверени, че трябва да избират между парите и семейството. Богатите знаят, че човек може да има и двете.

 

 

 

http://www.obekti.bg/chovek/6079-%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5

 

Какво значи да имаш ВСИЧКО ?

https://www.youtube.com/watch?v=H9V6MIV9c4I

https://www.youtube.com/watch?v=CLrpF4DECO8

Редактирано 3 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да имаш всичко...какво значи да имаш всичко? Всичко, което желаеш, всичко, от което имаш нужда или буквално всичко? Може да имаш всичко и да нямаш нищо или пък да нямаш нищо и да имаш всичко. 

Да имаш всичко...какво значи да имаш всичко? Всичко, което желаеш, всичко, от което имаш нужда или буквално всичко? Може да имаш всичко и да нямаш нищо или пък да нямаш нищо и да имаш всичко.

Сложени същества сме, виж нещо по-просто е кучето то иска любов и знае че я иска, да и храна иска но едвали би това е единственото нещо което иска, предполагам че това е инстинкта му за оцеляване(егото му) това му позволява да има избор кога да иска любов кога да иска храна, което е най-нормалното нещо, защото е просто и без излишна сила на ум, както е при хора, влагаме много сила и енергия в това да разберем какво искаме и емоционално и както щеш го разбирай. Реално това което искаме е една част всичкото което е нищо. Може би има разлика в това да имаш и да имаш, но и в двата случая не става въпрос за едно нещо, ако се върти в кръг значи искаме едно и също, но не го получаваме.

Редактирано 22 април 201511 г. от ma57er2 (преглед на промените)

Може би има разлика в това да имаш и да имаш, но и в двата случая не става въпрос за едно нещо, ако се върти в кръг значи искаме едно и също, но не го получаваме.

и кое е това дето не получаваме

и кое е това дето не получаваме

$10000000000000

и кое е това дето не получаваме

това което нямаме, за сметка на което имаме, продължаваме да се правим кръгчета и да получаваме едно и също