преди 15 минути, Maleficient написа:

Колко Добро и колко Лошо има в теб?

Не мога да отговоря на този въпрос - друг, който ме познава добре трябва да го направи. Самооценката е хубаво нещо, но винаги е субективна и неточна. Ако кажа, че има много Добро - ще излъжа. Ако кажа, че Лошото е много - може би няма да съм далеч от истината, но пак няма да е напълно вярно.

Обичаш ли да получаваш подаръци? А да правиш?

преди 13 минути, jhoro написа:

Самооценката е хубаво нещо, но винаги е субективна и неточна.

   субективното, неточното и хубавото.

И аз като другите съм поласкан от вниманието към мен, израз на което е подаръкът. Но самите подаръци - аз искам сам да си избирам нещата на които държа, което изключва изненадващи подаръци, а ако ми подарят нещо друго - просто изчезва от съзнанието ми след малко. Много съм гаден, знам. Иначе ако знам какво иска някой няма да се замисля да го подаря стига да е хмм морално и удачно, но сам ми е ужасно трудно да избирам подаръци...

Въпросът остава.

Редактирано 8 декември 20169 г. от flare (преглед на промените)

преди 10 минути, flare написа:

И аз като другите съм поласкан от вниманието към мен, израз на което е подаръкът. Но самите подаръци - аз искам сам да си избирам нещата на които държа, което изключва изненадващи подаръци, а ако ми подарят нещо друго - просто изчезва от съзнанието ми след малко. Много съм гаден, знам. Иначе ако знам какво иска някой няма да се замисля да го подаря стига да е хмм морално и удачно, но сам ми е ужасно трудно да избирам подаръци...

Не си гаден - нормален си. Мислех си за самия факт на получаване/даван ена подарък. Познавам хора, които възриемат вниманието, вкл. подаръците, като някакво обвързване, задлъжняване и поради тази причина избягват. Да ги получават - иначе са много щедри, когато дават.
Търсех друго, но намерих това...
Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел. Албер Камю

Въпроса си стоѝ...

Повече обичам да правя подаръци и винаги да са специални за конкретния човек. Дори да е книга, много зависи от човека. Но от известно време по-скоро се въздържам да подарявам и правя, освен на детето си (дори и без повод), защото имам леко неприятен опит от неблагодарността на хората. Веднъж на един мъж му подарих електрическа самобръсначка не много евтина. Той беше изненадан и благодарен, дори каза, че никой до сега не му е правил такъв подарък, дори и родната му майка. Малко след това ми обясни, че я разменил за машинка за подстригване ...

 

преди 18 минути, flare написа:

   субективното, неточното и хубавото.

И аз като другите съм поласкан от вниманието към мен, израз на което е подаръкът. Но самите подаръци - аз искам сам да си избирам нещата на които държа, което изключва изненадващи подаръци, а ако ми подарят нещо друго - просто изчезва от съзнанието ми след малко. Много съм гаден, знам. Иначе ако знам какво иска някой няма да се замисля да го подаря стига да е хмм морално и удачно, но сам ми е ужасно трудно да избирам подаръци...

Въпросът остава.

Какво ти е мнението за Лицемерието? Граничещото със сервилност?

преди 7 часа, Maleficient написа:

Колко Добро и колко Лошо има в теб?

На равни порции са при мен.

преди 6 часа, Maleficient написа:

Какво ти е мнението за Лицемерието? Граничещото със сервилност?

Това е целият проблем – как да бъдеш себе си. И ако можем да разрешим него, всеки друг проблем вече не е проблем.

Плануваш ли скоро почивка някъде?

преди 1 минута, 3,14 написа:

Плануваш ли скоро почивка някъде?

Не. Като имам предвид, че от известно време основно почивам - непланувано се напочивах за доста време надас и напред. Планувам работа, ама къде... не казвам.

Каква е най-добрата почивка за теб?

В някое малко планинско хотелче през зимата.. уют и красота.

Кое те кара да се чувстваш жив.? 

преди 16 минути, Mr.n0b0dy написа:

Кое те кара да се чувстваш жив.? 

Музиката!

А теб?

 

Нещата който докосват душата ми, било то музика, текст, дума.

 

Какво за теб е душа?

преди 8 минути, Mr.n0b0dy написа:

Кое те кара да се чувстваш жив.? 

Всичко - особено гадните неща. За да живея въпреки тях.

А какво би не накарало, да се чувстваш умрял? Ако имаш представа.

преди 3 минути, Mr.n0b0dy написа:

Какво за теб е душа?

Лабиринт…енигма.

Грижиш ли се за поета в теб?

 

 

преди 6 минути, jhoro написа:

Всичко - особено гадните неща. За да живея въпреки тях.

А какво би не накарало, да се чувстваш умрял? Ако имаш представа.

Когато нямам цел в живота за която да се боря.

преди 5 минути, 3,14 написа:

Лабиринт…енигма.

Грижиш ли се за поета в теб?

 

 

По-скоро понякога поета в мен се грижи за самият мен..

 

Редактирано 8 декември 20169 г. от Mr.n0b0dy (преглед на промените)

преди 1 минута, Mr.n0b0dy написа:

Когато нямам цел в живота за която да се боря.

Е-е-е-е - ти си имал опит. Забрави си въпроса

преди 3 минути, jhoro написа:

Е-е-е-е - ти си имал опит. Забрави си въпроса

упс..

Къде намираш свобода.?

Редактирано 8 декември 20169 г. от Mr.n0b0dy (преглед на промените)

преди 10 минути, Mr.n0b0dy написа:

упс..

Къде намираш свобода?

Свободата Санчо ... 
... салама няма нищо общо. По-скоро липсата му.

Свободата е състояние на духа, не моментно положение.

Какво ти пречи да си свободен?

преди 8 минути, Mr.n0b0dy написа:

Къде намираш свобода.?

Хей, дете, какви въпроси задаваш тази вечер!

Свободата за мен е във възможността да си себе си…каквото и да значи това.

Една притча за свободата.

Летял ли си с балон?

преди 3 минути, 3,14 написа:

Летял ли си с балон?

Аз ... с балон... Не точно. Вързаха земята за едни балони и я отделиха от мен.

Скачал ли си с парашут? Ако не - би ли?

Spoiler

Аз без парашут пък - изобщо не бих скочил.

Редактирано 8 декември 20169 г. от jhoro (преглед на промените)

Имам фобия от височини така, че мисля да не скачам с парашут.

Според теб дали страха се надвива когато се изправиш срещу него? Или това е укоражаваща дума за неизбежното..

преди 1 минута, Mr.n0b0dy написа:

Имам фобия от височини така, че мисля да не скачам с парашут.

Няма какво да мислиш - отивеш и скачаш.

преди 1 минута, Mr.n0b0dy написа:

Според теб дали страха се надвива когато се изправиш срещу него? Или това е укоражаваща дума за неизбежното..

Страха не се преодолява - само се контролира. Страхът е това, дето ни пази от глупостите.
Много, дето не ги беше страх, да карат бързо колите си (примерно) - се размазаха насам-натам.
Страхът ти казва - внимавай, не го прави, но ти казваш - трябва да стане. И го правиш. Другото не е смелост, а непукизъм, безрасъдство. И тогава става мазало.

забравих си въпроса

преди 12 часа, Mr.n0b0dy написа:

Според теб дали страха се надвива когато се изправиш срещу него? Или това е укоражаваща дума за неизбежното..

Не могаааа да надвия страха, особено когато се изправя срещу него.

преди 12 часа, jhoro написа:

Страха не се преодолява - само се контролира. Страхът е това, дето ни пази от глупостите.
Много, дето не ги беше страх, да карат бързо колите си (примерно) - се размазаха насам-натам.
Страхът ти казва - внимавай, не го прави, но ти казваш - трябва да стане. И го правиш. Другото не е смелост, а непукизъм, безрасъдство. И тогава става мазало.

забравих си въпроса

 

Какво най-често забравяш?

... имена на хора. Лица помня, но имена не.

Какво трябва да се помни винаги?

преди 1 час, Sleda написа:

Не могаааа да надвия страха, особено когато се изправя срещу него.

Ако не можеш сама - опитай с нечия помощ, предимно емоционална.

преди 1 час, Sleda написа:

Какво най-често забравяш?

В интерес на истината - много помня и трудно забравям. Но също и... трудно си спомням. Конкретни неща в конкретен момент... оссобено, ако не са ми приоритет. Елементарни понятия, стоя и си мисля - "Абе знам го, ама как беше?" А друг път - без да се замислям изобщо, много есзотични неща са ми на езика.

 

Трудно ли заговаряш непознати - без конкретен повод?

преди 8 минути, jhoro написа:

Трудно ли заговаряш непознати - без конкретен повод?

Ооо, повод винаги и лесно може да бъде намерен. 

Кога детайлите са важни и нужни, и кога изпадането в детайлизъм води до педантичност?

 

Аз тук леко губя границата примерно в разговори.. Когато някой ми зададе въпрос искам да съм толкова изчерпателен до такава степен, че чак става досадно на човека отсреща. Защото ако знам нещо то искам да е в дълбочина а това не се харесва на повечето хора.

Какво сънуваш често?

току-що, Mr.n0b0dy написа:

Какво сънуваш често?

Не знам. Почти никога не помня какво съм сънувал - след събуждането.

Трудно ли заспиваш и се будиш?