Според мен истински приятел е този който винаги ще ти помогне независимо от ситуацията (а и вие де)

Радва се на вашия успех и ви успокоява при вашия неуспех

Та имате ли такъв приятел

Аз да

Да, имам. Такива за които бих си заложил главата веднага. Които ми помагат и биха ми помогнали за всичко. Предполагам че всеки има нужда от такъв приятел. Та ако не са приятелите за какво изобщо живеем. И успехите и неуспехите в живота имат смислъл само ако ги споделиш с приятел с някой който те разбира и цени.

Ами да,много.Доказвали са го не един път.

Преди време си мислех, че нямам приятели. Тогава бях единак и мислех само за жени, алкохол, купони, секс и как да свърша някоя "работа" за да мога да презаредя за следващата вечер. Разбрах обаче, че това е прекалено самотен живот, а и за да се поддържа на ниво трябва или да си в забраненият бизнес или да имаш добра работа. Е предпочетох (след като минах през първият вариант) да се опитам да живея нормално и да гоня целите си (които постепенно започнаха да се появават). Честно казано сега изкарвам добре с всички и не съм толкова конфликтен. Знам че винаги мога да разчитам на няколко човека, защото и аз съм бил и ще бъда тяхна опора.

Моментът в който го реших, беше когато започнах да излизам от пубертета и искам да кажа на всички младежи, които сериозно се замислят по въпроса по кой път да тръгнат, нека това бъде правилният. На никой не му трябва да живее в страх и да се тъпче с дрога, защото има толкова по-приятни неща, които човек може и трябва да изпита. Неведнъж в тийнейджърските си депресии съм се чувствал предаден, излъган и съм се отчайвал от живота, защото дори само един от малкото хора, които съм допуснал до себе си да ти забие нож в гърба е тежко. Много тежко. Но това представлява живота и поставянето на краят му в такива моменти не е въможност, а просто лесен начин да избягаш и да бъдеш победен. Всички ужасни неща, които правим и с които се сблъскваме само ни правят по-силни и по-опитни, за да можем да преодолеем по-лесно следващият път. Не трябва да се отказваме и да сломяваме дух, защото сами избираме начина, по който да продължим да живеем и сме единствените от които зависи как.

Когато видях темата се сетих за тези свои моменти и мисля, че не само аз съм се чувствал така. Може би не всеки ще влезе тук и ще си признае, но поне може да види, че не е единствен и ще му олекне, а току виж послушал съветите на някой патил и се окаже, че съм помогнал макар и малко Само се надявам това да стане и да няма повече новини по вестниците за 13-14 годишни деца скочили от покрива на блок или убииства и т.н., а и нали един от законите на природата е родителите да не надживяват децата си. Като се замисля не само това правило започва да се нарушава...

Ето и няколко мисли по темата

Приятели са ти тези, които те познават и въпреки това те обичат.

Не е приятел този, който ти трие сълзите, а този, който не те кара да плачеш!

Няма вечни приятели има вечни интереси! Тук може много да се спори!

Ако си загубил пари си изгубил малко, ако си загубил приятел си изгубил много, ако си загубил надежда си изгубил всичко.

Човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в нещастие.

"новият приятел е като новото вино-когато остарее ще го пиеш с удоволствие..."

Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си.

"Никога не се обеснявай:пред приятели не се налага,а враговете няма да ти повярват."

и още няколко, които съм сложил в една друга тема - ТУК

MasterRalf, написал си страхотни неща и дано повече хора да ги послушат, макар че моят опит показва друго. Оказва се, че идеалите, които проповядвам и "безценните" съвети, които давам са никумо непотребни, защото са изведени от моя опит, а не от твоя, от този на някой друг или от някой универсален.

Личния избор е най-важен. От него се учим и от грешките, които правим. Така е устроен човека, единствения начин да се развива е да прави грешки. Хора, които не правят грешки остават на детската си фаза.

Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно.

Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори, когато си я забравил.

Истински приятели...имам да. Малко са, но разчитам на тях. Даже имам наша снимка на бюрото си, ей тук, до монитора. Страшни мушмороци са, адски различни, но всеки със своите качества и недостатъци.

Поговорки за приятелството мога да ви изплющя двайсетина (заради склоността ми да събрам цитати и крилати мисли), но малко неща са способни да опишат прегръдката им, когато съм сама, смс с пожелание да бъда силна когато ми предстои нещо трудно. И искрената радост в очите им когато всеки си разправя някоя простотийка, която му се е случила от предния път когато се събрахме на по бира.

Приятели бол но за съжаление истинските приятели мога да си ги събера на едната ръка - хора готови в 4-5ч сутринта да станат и да ми помогнат без значение какъв е проблема и дали може да почака до сутринта. Човек си мисли, че има много приятели до момента когато му се налага да потърси помощ (във всякаквата й форма), тогава осъзнава че истинските приятели са доста по-малко от предполагането...

За себе си не бих казал , че имам много приятели . Даже напротив . Имам само един приятел , всички други ги имам просто за познати . С времето разбираш кой ти е истински приятел . Както за много неща и тук може да се каже , че е важно качеството , а не количеството .

Както се пее в една песен - Не ми трябват много приятели , стигат ми двама , трима .

Аз имам истински приятели и много си ги обичкам. Доказвали са ми, че са такива, аз също! Бих направила много за тях, макар някога те да не поискат да направят нещо важно за мен Засега не са ми отказвали де..

Както за много неща и тук може да се каже , че е важно качеството , а не количеството .

Напълно съм съгласен. Най-малкото за изграждането на едно приятелство е необходимо освен всичко друго и време което трябва да отделяш за своите приятели, а от опит знам, че просто то много рядко е достатъчно, за да създадеш много приятели и да ги запазиш като такива. Още по-малко ако говорим пък за истински приятели.

Напълно съм съгласен. Най-малкото за изграждането на едно приятелство е необходимо освен всичко друго и време което трябва да отделяш за своите приятели, а от опит знам, че просто то много рядко е достатъчно, за да създадеш много приятели и да ги запазиш като такива. Още по-малко ако говорим пък за истински приятели.

"Новият приятел е като новото вино-като остарее,ще го пиеш с удоволствие"

Прав си че се иска време.Иска се преди всичко ти да си добър приятел,за да имаш такива

Това се подразбира. Не можеш да очакваш някой да прави жертви за теб ако и ти не си готов да жертваш също. Нали това те прави добър приятел? Да си готов да направиш всичко за някой без да се замислиш дали и какво ще получиш в замяна. Но времето, времето прави всичко, защото нали за да си готов на това трябва да познаваш човека, да сте преживявали заедно разни неща, да сте си "делили залъчето" и такива неща...

Човек си мисли, че има много приятели до момента когато му се налага да потърси помощ (във всякаквата й форма), тогава осъзнава че истинските приятели са доста по-малко от предполагането...

Много правилно Аз имам компанийка с която се събирам често,но ми се е случвало да потърся помощ или подкрепа за нещо сериозно и никой от тях да не ми се е отзовавал по някаква/и негови си причини... Още не съм открила истински приятел/и

Животът ме е научил, че хората (в по-голямата си част) са подли и лицемерни създания. В темата прочетох доста добри мисли и расъждения и съм съгласен с повечето. Отнема време да прецениш и отсееш истинския приятел. Някои хора не могат да бъдат такива по простата причина че са егоисти и егоцецентрици, които свеждат всичко до личната точка и изгода, защото итинското приятелство се крепи на подкрепата и помоща, която би трябвало да окажеш в даден момент, а именно тогава разбираш как повечето ти (смятани от теб за) истински приятели се оказват просто поредната порция лайци. Обръщам се към по-младите първо да послушат съветите на MasterRalf, щото си личи че човекът знае какво говори и второ да не приемате безрезервно приятелството за даденост. Подписът ми казва нещо от сорта на "Приятелството се шие шев по шев". Идеята е че ще настъпи момент, в който ще разберете кой е и кой не е, но не е чуствайте предадени или разочаровани, чувствайте се щастливци, защото така до вас ще останат хората, на които бихе могли да се доверявате и разчитате.

Редактирано 12 май 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Приятели имам сравнително малко. Истинските са още по-малко. За мен няма значение колко са, а дали наистина са истински.

трудно е да се каже, но мисля, че имам.

разбира се, нека първо направим уговорката, че единственото сигурно в този свят е, че няма нищо сигурно

Знам че ще прозвучи нескромно, но всеки един от вас пожелавам да има приятел като pocketrocket!!! Това е човек който много обичам и той го знае! Човекът за който няма ден, няма нощ, часъм не е от значение трябва ли да се върши работа е налиния. Не сме се виждали понякога с месеци, но това не е променило по никакъв начин отношенията ни. Или съм глупав, или просто немога да опиша с думи какво е да знаеш, че имаш истински приятел като него до себеси!

аз нямам

но пък имам гадже за милиони

Редактирано 3 януари 200818 г. от lisssa (преглед на промените)

Имам да! Не бих могъл да си представя живота на човек, който няма на кого да се довери и няма от кого да потърси помощ .

Редактирано 3 януари 200818 г. от Geronimo (преглед на промените)

Имам,разбира се. Когато човек е искрен и добронамерен в отношенията си с хората,няма проблем със завързването на приятелства.

O да! До скоро мислех че са много, но през изминалата година се оказа, че съм се заблуждавала! Слава богу останаха ми няколко приятелки, ако трябва да съм точна две - Ева и Сиса! С годините приятелството ни не се е променило и нито времето, нито разстоянието някога са ни разделяли и пречили! Много съм благодарна, че ги имам до себе си и ... готова съм на всичко за тях!

Имам,разбира се. Когато човек е искрен и добронамерен в отношенията си с хората,няма проблем със завързването на приятелства.

Е то това е най-лесното-после всеки ти се пише приятел -докато има полза от теб

Въпроса е колко остават с теб - в трудните ти моменти,колко са готови да жертват сън и време за теб и т.н.-така както ти си се раздавал за тях

Понеже моите "приятели" ме изоставиха в най-тежките ми дни,скриха се по-бързо и от мишки,няма ги,изведнъж изчезнаха

Много, ама много съм съгласна с теб. Най-добре е когато животът учи и човек се поучава от собствените си грешки. Аз лично не бих могла да огранича истинските си приятели до това в кое време биха станали, за да ми помогнат-срещнах доста такива мнения. Ако да си истински верен приятел е толкова лесно, доста хора щяха да прежалят някой друг сладък сън...

Както lpa е написал малко след теб, хората са наистина гадни. Аз не мога да не се съглася с това мнение, защото често ставам свидетел на това. Приятели или не, засегнеш ли нечии интерес по един или друг начин, хората бързо забравят кой е приятел и кой не е. Приятелите за маса не винаги са истински приятели, защото приятели за маса много, ама толкова много, че с лопата да ги ринеш.

Аз бих казала, че имам доста малко приятели. Познати много, телефонни номера в телефона ми-още повече, хора за кафе, дискотека и какво ли още не винаги се намират. Но не си спомням вече колко пъти съм имала нужда наистина от някой, с който да си кажа нещо по-различно от едно просто наздраве или някой, с който няма да говоря празни приказки, колкото да не заспя. Имала съм нужда от човек, на когото да споделя тревогите си, проблемите си, душевните си терзания...всичко. И много пъти е нямало на кого.

Приятел не е този, който ще дойде в 5 сутинта да ми помогне или просто да ме изслуша. Много хора правят това от куртоазия и често на тези хора не им личи, та затова и така често се самозалъгваме за истината. Много приятелки мои, уж много близки, с които денонощно сме заедно и с които какво ли не съм делила и къде ли не съм ги водила и канила, ме забравиха за празниците. А аз се сетих за тях. Писах им за Коледа, а някои от тях дори не се постараха да ми отговорят. За Нова година не писах на никого и да ви кажа честно не останах изненадана, че никоя от тях не ми и писа. Вместо това получих изключително много обаждания от хора, за които дори бях забравила и от хора, които не мислех за толкова близки.

Това, което направих беше най-правилното за мен-просто ги изключих от списъка си. За мен това не са приятели, истински приятели, които ме обичат и държат на мен, защото хората на тези светли празници никога не забравят тези, които обичат. Това е един прост пример и давам него, защото ми е най-пресен. Е, имам още по-пресен, от тази вечер, но не искам да ви затрупвам с откровения. Ако намеря удобен момент по-късно в темата, ще го споделя с вас

И само още нещичко да кажа. Колкото човек е по-добър и колкото повече се старае да огрее навсякъде и да помогне на всеки, толкова повече и повече хората му се качват на главата. Затова много често добри души страдат, и то много от подобни постъпки!

Поздрави на всички

Редактирано 3 януари 200818 г. от dari_varna (преглед на промените)

Човек може да избира едно нещо на този свят и то е-ПРИЯТЕЛИТЕ!Оттам нататук може да гради приятелство или всичко да бъде една голяма заблуда!Желая на всички,повече да бъдат ХОРА и ПРИЯТЕЛи,отколкото да чакат някой(я) да бъде такъв(ава) спрямо тях!

П.С. Горд съм,че точно преди една година открих най-прекрасната си приятелка и тъй като някои ще кажат,че не съществува истинско приятелство между двата пола,аз ще го опровергая!

Нека приятелството промени лощите човещки нрави А на моята приятелка Наси-страхотна си,много те ценя и обичам!

Човек може да избира едно нещо на този свят и то е-ПРИЯТЕЛИТЕ!Оттам нататук може да гради приятелство или всичко да бъде една голяма заблуда!Желая на всички,повече да бъдат ХОРА и ПРИЯТЕЛи,отколкото да чакат някой(я) да бъде такъв(ава) спрямо тях!

П.С. Горд съм,че точно преди една година открих най-прекрасната си приятелка и тъй като някои ще кажат,че не съществува истинско приятелство между двата пола,аз ще го опровергая!

Нека приятелството промени лощите човещки нрави А на моята приятелка Наси-страхотна си,много те ценя и обичам!

Наистина си прав. И аз мисля, че човек трябва сам да преценява и отсява приятелите си. Сам трябва да ги търси, сам да греди приятелството си с тях. Често обаче те сами се разкриват, преди ти дори да си се усетил и така ти спестяват поне малко от времето

И още, ще те подкрепя за приятелството между двата пола- в момента един от най-близките ми хора е мъж, да не кажа най-близкият. Опасенията ми обаче да загубя този човек, когото толкова много уважавам, се увеличават, защото някакси други чувства се намесват в приятелските ни отношения и лощото е, че не е споделено.

И втози ред на мисли, мислиш ли, че може да се влюбваш в тази твоя приятелка или тя да се влюбва в теб без дори да го осъзнавате, прикривайки чувствата зад приятелските ви отношения?