Някакъв тип се родил дефектен. Вместо г*з имал каса бира. Супер проблем - навсякъде гаври, никакъв полов живот, че деба и шишета - дрънчат, а бе въобще - мизерия. Половината докторите гледали недоумяващо останалите се заливали от смях. Пича много депресиран. Една от поредните безсънни нощи се разхождал по плажа във Варна и срещнал някакъв ужасно напушен тип. Разказал му своята трагедия, джанката много внимателно го изслушал и му казал:
- Пич, знам какво трябва да направиш. Сутринта иди на първа буна, свали гащите, легни по корем и лежи така поне два часа.
Пича, бил пробвал всичко, отишъл сутринта на първа буна, свалил гащите, легнал по корем и като го напекло слънцето - бирата станала на г*з.

Попаднали в ада шефовете на Мтел, Глобул и Вивател , предлагат им или да горят в ада или да им забият карфици в г*за. Избрали карфиците.
Обаче им забиват пирони!!!
- Но нали казахте карфици?
- Това беше без ДДС-то...

Мъж заминава в дълга командировка и поръчва на сина си да следи майка си – ако при нея идва някой мъж, да откъртва по една дъска от оградата. Връща се след време и се зарадвал – оградата била цяла. След вечеря жена му заразправяла: - Докато те нямаше вкъщи, всичко беше наред. Само дето някакъв глупак потроши цялата ограда, та се наложи три пъти да я сменям.

Наркоман, гледа вентилатора: - Даа, как бързо лети времето.

 

- Значи, докторе, вчера пихме водка с едни приятели. Като свърши, почнахме да пием вино. Като изпихме виното - намерихме един коняк и него го изпихме. После дойде един приятел и донесе каса бира. А после се натрових от някакви бисквити.

Кубче Рубик за военни:
- за младшия офицерски състав - едноцветно
- за старшия офицерски състав - монолитно...

Баща към сина си:
- Сине, с какво днес ще зарадваш татко си?
- Тате, всичко с което може да те зарадвам, вчера го изпихме с приятелчетата...

Клиент в бара:

- Барман, налей ми коняк!

- От кой?

- От този, с петте звезди. Барманът, налива и му подава чашата. Клиентът отпива и пада бездиханен под масата. Барманът мълчаливо добавя още една звездичка на бутилката.

Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена: – Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим? – Виж, мойто момче, – казал игуменът, – ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми. Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му. – Влез, влез. Влезнал той. – Лопни мандалото че влиза хлад. Затворил той вратата. – Какво стана? Кандардиса ли някое маце? – пита игуменът. – Ама дядо попе, аз… нали разбираш, те… никоя не искаше… а и вече е късно… дай още по някое одеало да се завием и да си ходя… – Късно е чадо, мандалото лопна…

- Кога забелязахте че са ви откраднали колата?

- Вчера вечерта. Излизам от ресторанта, отварям вратата, сядам зад волана, искам да тръгна, а колата я няма!

 

Един дебелак се напил и излезнал от кръчмата да пикае. В същото време една жена минава по улицата и почва да му крещи:

- Абе тебе не те ли е срам, пред мене да извадиш това нещо, простак такъв ти срам нямаш ли? Пияният казва:

- Щом го виждаш прати му много поздрави, че не съм го виждал отдавна.

Влязох в кухнята да търся сол, а намерих джин. Майната ѝ на тая сол, сега търся лимон!

Живеели в Лондон двама пакистанци - Махмуд и Саид. Били приятели, занимавали се с просия и работели в различни квартали. Саид всяка вечер се прибирал в къщи с няколко монети от един и два паунда. Махмуд обаче се връщал всяка вечер у дома с куфари и торби , пълни с 10-паундови банкноти и за нула време успял да си купи дом, а в гаража му стоял чисто нов мерцедес. Веднъж Саид питал Махмуд:
- Не разбирам защо се получава така! Работя не по-малко от теб, но се прибирам само с няколко монети, а ти с чували пари?!
- Кажи ми какво пише на табелката, с която събираш милостиня? - запитал на свой ред Махмуд.
- "Помогнете! Безработен съм, издържам жена и шест деца!"
- Така никога няма да успееш! - ядосал се Махмуд.
- На мойта табелка пише "НЕ МИ ДОСТИГАТ 10 ЛИРИ ДА СЕ ПРИБЕРА В ПАКИСТАН!"

Съпругата отива сама на екскурзия в Париж. След 3 дни мъжът и получава съобщение:
- Скъпи, тук е чудесно, прекрасно, възхитително, просто нямам думи, за това минавам на цифри!

 

- Колко деца имаш?
- Двама сина и третия е на път.
- А откъде си сигурен, че е син?
- Е па как да не съм сигурен... вчера отиде при леля си в Бургас!

Напук на глобалното затопляне, Топлофикация-София отчита все по-дълги и сурови зими!

 

Семеен скандал.
- Ще напиша с боя над леглото ни, че си простак!
- Що?
- Да научи целия град!

 

- Тате, какво да правя с тия 10 лв. в Слънчев бряг?
- Потроши ги, бе! Веднъж се живее!

В една платена болница в София, лекарите, за да се върне пациента, зашивали в него монетка...

 

Провеждал се конкурс за най-мързелив човек на света. Пръв се явил американецът:
- Веднъж намерих на улицата един сандък, пълен със злато! Ама ме мързеше да го замъкна до нас и - някой друг го взе вместо мен!
После се изказал французинът:
- Веднъж в Париж ме срещнаха три нимфоманки! Предложиха ми да спретнем дива орг*я! Ама, живееха на цели две пресечки пеша! И не ми се бъхташе толкова много път!
Най-после, дошъл ред и на бай Ганьо:
- Бях отишъл веднъж на кино. Филмът беше някаква яка комедия! Обаче, седалките - корави като камък! Всички зрители се скъсваха от смях, само аз два часа ревах като заклан!
Председателят на журито попитал:
- Ама, защо така?!
Бай Ганьо обяснил:
- Бях си седнал право на т*шаците! И въпреки, че ме болеше зверски - мързеше ме да се помръдна!

 

София е като ония свят - всички идват с нежелание, но никой не си тръгва!

 

- А бе, вярно ли е, че вие от Варна на всеки въпрос отговаряте с въпрос?
- Ха! И кой ти каза тази глупост?

Мъж се обажда в реанимацията:
- Добър ден, как е тъща ми Мария Иванова?
- Пригответе се за най-лошото...
- Жива ли е?

Снощи най-културно си излизах от бара и някой ме настъпа по ръката..

 

- Ще пиете ли нещо?

- Не, благодаря.

- Може би чай?

- Не пия чай.

- Кафе?

 Не пия кафе.

- Уиски със сода?

- Не пия сода.

При лошите момченца вместо Дядо Коледа идва Майкъл Джексън...

Един мъртво пиян стои на колене пред вратата на колата, увиснал на дръжката и пуфти... Минава покрай него една кука и го пита:

- Господине, да не смятате да карате в това състояние?

- Тъй като ме гледаш, пеша мога ли да се прибера?

Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените.
Тъй като човек се приема за вселена и е неопознаваем. Затова е и борба от вселенски тип. На световете.
Борко, противно на мненията на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големия му актив.
Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.
Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко"
Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия,
просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я питах що и тя ми рече : ' Как що бе? Първият път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...'
Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта.
Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува
И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки.
Запуших й устата с ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя "Уааа! Кеф, котьоо!"
Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване.
Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак "Ха така! Дий, Боре, дииий"
Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретенова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших, долното свършване, другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по после свърших.
Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката......и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."

Съдът отсъди Борковото Жигули барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА на Мима.

Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 " Елисавета срещу Борко"
Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
поради стечения на обстоятелствата в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после я разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица.
И любим се с нея, простете за израза, господин съдия и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми минаха. На понататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, и ме хванала за задницата ми и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после в болницата ме шиха. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не си дойдох на себе си.
Кога ми зарастна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза , бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията там и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и така чак легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични ( сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка, молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели.
Както в по на късно се разбра дори и фасона й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия....."
Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният на Младост. С лично остъклената тераса.
Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 " Димка срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
Димка, третата ми жена, си оправдава името, като дим без огън е. Не разбира тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти задушен и олигавен се будих и бършейки й се карах. Не смея да мигна от този момент в по нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, г-н съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво.
Бяхме на плаж с децата и си играят с пясъка. Викат ми "Тате, дай да те заровим" Заровиха ме те, детска им работа и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех...Не и не...докато не се върнаха децата от морето не стана.
Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия!
Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии.
Една вечер както съм си на пост в моята половина на леглото съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп се надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после съвсем асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа.
А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено и сега по препоръка на докторите е по-добре да остане там отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и ...."
Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането й.
Тогава той обяви война.
Война със страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга.
Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат...

Слезнал Исус Христос на земята да опита от тамошните удоволствия и седнал на една пейка при един наркоман, който си свивал джойнт. Започнали да пушат и когато вече тревата свършила Исус Христос казал:

- Ти знаеш ли кой съм аз?

- Кой си? - попитал наркоманът.

- Аз съм Исус Христос.

- Аз ти казах, че тревата е силна, ама ти не ми вярваш!

Старшинката на моторотата се кара на момчетата след ЧП:
Как нема да трошите техниката?
Видехте ли к`во пра`и курсант Иванов с камиона?!!:
С едната ръка държи кормилото, а с другата - гледа през прозореца...
За наказание - да копа от тоа дерек до пладне...

- Ще пийнеш ли по едно?

- Не мога, с колата съм.

- А защо не дойде пеша?

- Ами и аз така мислех да дойда, ама после си помислих - ще се забавя, и вие ще почнете да пиете без мене...

Двама пияни мъже се прибират в дома на единя късно през нощта.
Гостът отива до банята, където вижда голям меден гонг.
- Какво е това? – пита той приятеля си
- Часовник.
- И как работи?
- Гледай – мъжът взел един чук и ударил силно гонга. От съседния апартамент някой изкрещял:
- Луд ли си бе! Часът е 3 сутринта!

Двама авери, в единият е бутилката. Той я крие за гърба си:

- Пич, ако познаеш в коя ръка е, ще я изпием!

- Ъ-ъ, да не е отляво?

- Мое ляво или твое?

Ние сме категорично против наркотиците! Водката е къде-къде по-евтина.

 

Приятели пили цяла нощ, започнали да забравят за какво си говорят. Единият попитал:

- Абе, за какво си говорихме преди малко? Другият след известен размисъл отговорил:

- Дай жокер.