Асансьорът е повреден. Семейството се качва до жилището си на четиринайсетия етаж по стълбището. За да съкрати времето, мъжът разказва вицове, а след всеки виц съпругата му заядливо отбелязва:
— Стар е!
Когато най-после стигат десетия етаж, мъжът казва:
— А сега ще ти разправя нещо наистина ново: ключовете от апартамента останаха в колата.

Доктор към млад мъж: - Пушите ли? - Да, аз съм млад ерген тъй че пуша… - А алкохол употребявате ли? - Да, аз съм млад ерген, тъй че пия… - А полов живот? - Да, аз съм млад ерген, тъй че… - Да ви кажа честно, ще трябва да забравите за всички тези неща? - Хм… С пиенето и пушенето някак си ще се справя, но със с*кса ще е трудно… - В такъв случай трябва да се ожените. - Защо пък? - За да спрете с*кса постепенно…

Мъж се прибира по-рано от командировка, но когато посяга да влезе разбира, че е заключено и започва да чука по вратата. Тогава от вътре се чува мъжки глас:
- Кой е?
Мъжът:
- Как кой е!?! Мъжът е...
Любовникът от вътре:
- И к`во искаш?
Съпругът се смаял...
- Ами ами ... искам да ям!
- Манджа от вчера ядеш ли?
- `ми да...
- Тогава ела утре...

Попитали радио Ереван:
- По какво се познава, че жена е тръгнала на лов за шарани?
Радиото отвърнало:
- Не е въоръжена.

 

Попитали радио Ереван:
- Каква е разликата между работника и чиновника?
Радиото отговорило:
- След като чиновникът използва тоалетната си измива ръцете, а работникът си ги мие, преди да използва тоалетната.

"-Тая е скапана мишка, братле, с топче е.
-Ти като имаш две топчета да не си скапан и ти?
-Е да, ама аз не си ги търкалям по масата, братле!"

Говори си един с Господ:
- Господи, защо всички девойки са мили и нежни, а жените стават едни гадни и понякога се държат като кучки с нас?!
- Защото чадо, девойките ги създавам Аз, а жени ги правите вие!!!

 

Питат радио Ереван:
- Колко джуджета са нужни да завият една крушка?
- Едно със стълба - те са ниски, не тъпи!

Между две блондинки
-Коя е Мери Крисмас ???
- На дядо Коледа жена му.
-Ами Елена Рудолф тогава каква му е??

Мъж се прибира вкъщи пиян като кирка, отваря вратата и от прага крещи:
— Ей, прибрах се! Чуваш ли? Както казах, прибрах се! Нещо не разбирам, не ме ли чуваш, нещо не съм ясен ли?
Никой не отговаря. Мъжът отива в кухнята, отваря шкафовете и изсипва чинии, подправки, продукти и всичко друго на земята. След като заглъхва трясъкът на счупените съдове, мъжът крясва отново:
— Казах, че съм се прибрал! Ей, ти!
Отново пълно мълчание. Мъжът влиза в хола, събаря старинната ваза на пода, бута с ритник телевизора на земята, чупи два стола и събаря всичко възможно на земята. Накрая с доволна физиономия се просва, както си е с обувките, на леглото и казва:
— Лелей, че е готино да си живееш сам...

Британски учени направиха следното интересно проучване! На 10 майки показаха снимка на бебе, което се кани да се разплаче и ги попитаха: - Защо плаче бебето? Те дадоха бързи и адекватни отговори: - "Има колики", "Гладно е", "Никне му зъбче" и т. н. Показаха същата снимка на 10 бащи и им зададоха същия въпрос. Всички дадоха един и същ отговор: - Реве за майка си!

Някаква възрастна дама прелиства каталог на фирма за нестандартни услуги:

"Чистач-нудист - цялостно почистване на Ващия дом от симпатичен, добре сложен млад мъж по адамово облекло"
"Съпруг-наемник - мъж с жалък вид е готов да понесе всякакъв скандал, да излуша всички Ваши упреци, без да спира да повтаря "Права си, скъпа, аз съм говедо" и накрая да си отнесе пердаха"
"Готвач-работливец - млад симпатяга с кухнеска престилка ще приготви в пред Вас дома Ви всякакви готварски специалитети и ще задоволи всяка Ваша кулинарна прищявка"
Е*ач-надомник - млад, красив и надарен полов атлет ще Ви осигури незабравима любовна нощ - гарантирано качество на услугата"
- Стоп! - казва си дамата - Ето какво ще си поръчам!
Набрала намера на фирмата и си поръчала ебач-надомник.
Вечерта в апартамента й пристига симпатичан господин с костюм и дипломатическо куфарче.
Дамата го поканила да влезе, наляла му кафе, той благодарил, седнал, отворил куфарчето, извадил от там една бутилка коняк, налял на двамата... И започнали едни сладки приказки за живота, вселената и всичко останало. Тя от нещо се оплакла, той проявил съчувствие, после той нещо споделил, тя му влязла в положението....
Неусетно бутилката своршила.
Гоподинът извадил от куфарчето още една, пак налял, разговорът продължил и ставал все по-задушевен и по-задушевен... Свършила и втората бутилка...
Господинът извадил трета.
Този път дамата попитала:
- Абе, много добро прелюдие, ама няма ли да започваме с главното?
- Кое главно?
- Ами... нали сте е*ач-надомник?
Господинът адски се притеснил:
- Ама... чакайте... станала е някаква грешка! Аз съм алкохолик-събеседник!...

Педантичен немец се прибира у дома и хваща жена си с любовник. Голият любовник скача от леглото и влиза в банята, там взима една кърпа и се поприкрива с нея. Вбесеният мъж тича след него и крещи: - Не! Не! Жена му си мисли: "Това е. Сега ще го убие" и отива да види какво става. А мъжът: - Не! Не тази! Тази е за лице!

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро мадам, аз бих искал да ....
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина!?! - озадачил се фотографът.
- Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим
нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо .... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действа прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им - продължил фотографът.
- Било е трудно?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!?! - разширили се очите на г-жа Иванова от
изумление......
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... апарат!!!???
- Точно така. Е, госпожо, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! .....
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна...

Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила:
- Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание!
Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал:
- Внимание! Внимание! Сега ще ви чукам...

Във военноморска болница лежал млад моряк. Той чакал за операция на апандисита. На вратата се почукало и сестрата поискала разрешение да влезе. След като влязла, тя мълчаливо отметнала одеялото, свалила боксерките на моряка и съсредоточено го насапунисала и избръснала в интимната област. После го обърнала по корем и му забила една свещичка в з*дника. Тогава морякът я попитал леко учудено: – Извинете, сестра! Бихте ли ми казали, защо изобщо почукахте на вратата..?

Една жена изпратила съпруга си до магазина късно вечерта. Магазинът, естествено се оказал затворен и мъжът се отбил в близкия бар. Там се запознал с очарователна жена, поговорили си, посмяли се и естествено се озовали в леглото. Събужда се съпругът към два часа през нощта, поглежда часовника и скача: - О не! Жената ще ме убие! Да ти се намира парченце тебешир? Дала му жената тебешир и той бегом се прибира вкъщи. На вратата го чака разгневената съпруга: - Къде беше? - Разбираш ли, магазинът беше затворен и аз отидох в бара, там се запознах с една жена, говорих си с нея, смяхме се и после отидохме у тях... - Не ми разправяй врели-некипели! Я си покажи ръцете! Мъжът протяга ръце напред, целите изцапани с тебешир. - Ето, видя ли? Пак си играл билярд цяла нощ!

- Прекаля ли с алкохола, на другия ден съм като пребит. И Вие ли сте така?
- Не!Не! Аз съм ерген.

Седи един човек високо в клоните на дърво. Минава друг и го пита:
– Криле от Ред Бул?
– Не, шубе от питбул...!

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала - "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
- Какво е това?
- А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
- А за какво му е това? - пита любопитната гостенка.
- А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! - осведомил я Марко.

Един студент се прибрал мъртво пиян в квартирата посред нощ. Става сутринта и осъзнава, че целия е син, смазан от бой... зачудил се той кво става, събудил съквартирантите и ги попитал:
- А бе, пичове, кво стана, бре? Снощи като се прибрах си бях добре, кво сте ме правили, че съм целия разбит?
Единият му отговорил:
- Седни тука ся, алкохолик с алкохолик и ще ти разправям... Снощи се прибра мъъъртво пиян посред нощ, ние спяхме... влезе с шут в стаята, изкърти вратата... аре, майната му - врата ще я оправим, колко му е, нали сме на квартира! След това видя, че не ти обръщаме внимание и почна да викаш - "Аре, беее манафиии, ставайте, шви е*а м*йката!!!" И почна да ни будиш наред всичките... айде, пак ти простихме, и ние сме се напивали, и ние сме досаждали. След това побесня и изпотроши всички чаши и чинии в квартирата - не е голяма загуба, от където дошли - там отишли, ще откраднем пак, заведения бол в Студентски Град - простихме ти. По едно време изхвърли стола през прозореца, изпотроши джамовете. Едвам, едвам успяхме да узаптим Киро, да не ти счупи главата, ама ти се размина за пореден път!!! Ама на края като се изсра по средата на стаята, набучи си л*йното с клечки за зъби и каза - "Копелетааааааааа, от днес нататък тоя таралеж тук ще живее!" И не издържахме!!!

ОБЯВА: "55-годишна майка на трима програмисти търси някой неувреден на тази тема да я научи как да ползва интернет."  

В Бояна вече имало сняг. А в по-евтините квартали и извън София, КОГА???

 

Наскоро прочетох че средната дължина на пениса на пловдивчани е двадесет и три сантиметра, а на пазарджиклии - тринадесет. В Пловдив е била проведена анкета ,а в Пазарджик - измерване.

 

Когато японците чули, че от София до Бургас пътят с влак е 9 часа, си помислили, че България е по-голяма от Китай.

Питат радио Ереван:
- Кои са повече от китайците?
- Мераклиите!
- А по малко от албанците?
- Късметлиите!

преди 3 часа, нушо написа:

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

Чудомир! Прекрасен! 

 Нямам спомен колко пъти съм чел книгите му.

Двама приятели водели дълъг и продължителен разговор по класическата тема секс. По едно време се усетили, че прекаляват.

– Хайде да сменим темата.

– Добре.

– За какво искаш да си говорим?

– За култура става ли?

– Чудесно!

– Добре тогава. Ти спал ли си с балерина?