Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

pcbsd

Потресаваща Русофобия

Препоръчан отговор


преди 1 час, kalansuv написа:

Според новите разсекретени данни от Министерството на отбраната на РФ, загубите на СССР по време на Втората Световна война са 41 милиона и 979 хиляди човека ..

. Това е примерно 1/3 от населението на днешното РФ ...

Снимка на Против имперска Русия ッ.

Разбирам целта ти, калмук. Винаги да си отпред. Не забравяй, че задната позиция обаче винаги е по-добра. 

 

2017-04-21_004333.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В ДНР откриха тържествено нова автобусна спирка. Декорацията на спирката е разработен от най-добрите дизайнери на републиката.
Животът в ДНР става все по-добър!

Снимка на Контра Пропаганда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, kalansuv написа:

Откъде го измислихте името трол. Аз употребявам християнското Ближен.

Блюдолижен си!

Поздрав за всички американски блюдолизци във форума. Дано помислят малко върху текста, ако им е останало с какво, разбира се:

https://www.vbox7.com/play:329a6bec56

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЕВРОПА ИЛИ РУСИЯ – ПРЕЗ 2017 ЗА БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ИМА СРЕДЕН ПЪТ, ЗАЩОТО СРЕДЕН ПЪТ НЯМА

Често казваме, че Новата година се познава по старата.
От гледна точка на България, едно от най-добрите неща, случили се през 2016-та, беше осветяването на истината, с което започва всяко проглеждане.
След анекса на Крим и наглата намеса във вътрешните работи на Украйна, вече и слепите прогледнаха за агресивната руска политика, за безогледната настървеност, с която Кремъл преследва целите си, за готовността на московската клика в името на налудничави фантазии и имперски цели, актуални преди векове, да съсипе всичко наоколо, като започне от собствения си народ и свърши с каквото и падне.
Искате доказателства ли? Достатъчен е, струва ми се, дори само един факт, който звучи почти невероятно. В края на миналата година Русия наложи някои ограничения за вноса на белоруски стоки и се направи на много, ама много разсеяна по искането на Беларус – заради силния спад на рублата, която повлича надолу и икономиката на Минск – взаимната търговия да се реализира в долари. Та по този повод, както горчиво отбелязват руски медии от 21 декември 2014, „президентът Лукашенко направи ред гръмки изявления по адрес на Русия”. И ето, ще ви цитирам само едно от тях: „Длъжен съм да ви кажа, че това е абсолютно глупава и безмозъчна политика”.
Ако щете вярвайте. Да, точно Лукашенко, известен като най-голямата подлога на Москва дори сред диктаторите от всички бивши съветски републики, нарича руската политика глупава и безмозъчна. И веднага след това заминава за Киев на разговори с управляващите там, които пък руската пропагандна машина продължава да нарича „фашистка хунта”.
На този фон е напълно разбираемо, че Доналд Туск, новият председател на Европейския съвет, при последната среща на високо равнище в Брюксел, ясно заяви: „Русия е нашият стратегически проблем, не Украйна. Най-голямото предизвикателство е отношението на Русия не само към Украйна, а и към Европа”.
През последните месеци е съвсем забележимо, че и в България все повече хора си дават сметка за това, което става, колко голяма е руската заплаха, как трябва да се вземат мерки, че тя да не се превърне в реалност, която да ни се стовари пак върху главите.
Както за Европа, така и за България, Русия е истински стратегически проблем.
За нас, както например и за поляците, той не съществува от вчера, а има дълбоки исторически корени, развива се от столетия. Достатъчно е обаче човек да проследи събитията и ефектите от руската намеса тук след тъй нареченото Освобождение и веднага ще види за какво става дума. Но не е само това. Русия и руската политика са най-големият проблем и на целия български „преход” през последните 25 години. Нещо повече – Кремъл ще продължи до голяма степен да диктува негативните развития тук и да зачерня бъдещето ни, ако като общество и като държава най-после не започнем да реагираме адекватно на тази заплаха.
Твърдя тези неща не от вчера. Не и от онзи ден. Твърдя ги публично и ясно вече 25 години. Не, че съм очаквал някой български политик да се замисли и задейства в правилната посока. Чак пък…..Но сега вече е време нещо подобно да се случи. Защото България най-после има шанса да се измъкне от руската орбита и да намери своя собствен път, да се съобразява изцяло със своите, а не изцяло с руските интереси.
Онзи ден викам на приятелите в кафенето: „Напоследък забелязвам, че руската политика и гнусното поведение на българските кремълски подлоги направо насила ме превръщат в нещо необичайно – от природен космополит и тип, ироничен спрямо всичко българско и родно, всеки ден се трансформирам във все по-страстен български патриот.” А те: „`Ми к`во друго му остава на човек в тази ситуация…..”
Да, цели 15 години изминаха от онзи рядък и толкова важен за българската история момент, когато правителството на Иван Костов не допусна руските десантни самолети да прелетят над България и спецназ-а да завземе летището на Прищина. Това беше достойно поведение и всъщност се оказа стъпката, която пряко ни донесе членството в НАТО, а съответно – и в ЕС. Не се заблуждавайте – това беше и стъпката, която постави начало на сериозните проблеми в кабинета Костов, доведе до падането му от власт през 2001-ва и заместването му с марионетното управление на едно политическо недоразумение, наречено „цар”, въпреки доказателствата, че то и за овчар не става.
Да, минаха 15 години оттогава, години, през които българските политици по стар обичай се надпреварваха да угодничат на Москва, докато най-после станахме свидетели на още един изключително добър пример за достойна българска реакция спрямо Русия. Имам предвид онзи доклад на Министерството на отбраната, начело със служебния министър Велизар Шаламанов, който официално призна известното на всички – че Кремъл води истинска информационна война срещу България и това е огромна заплаха, която страната трябва да бъде готова да посрещне и преодолее.
Докато Шаламанов беше само за кратко министър обаче, президентът Росен Плевнелиев, който също държи достойна позиция по темата, продължава да е президент и да обърква нечии сметки – затова и нападките срещу него не спират. Чудя се в какво ще се превърнат те с наближаване на президентските избори. Те изглеждат още далеч, но не са – ако се съди по видимите движения, вече предприети от водещи политици в тази посока.
Така или иначе, искам да кажа, че през 2015 година темата за отношенията с Русия не просто ще продължи да бъде, а ще става все по-актуална за България. Грешат онези политици, които смятат да се снишат малко и нещата пак да се разминат.
За това има няколко фактора. Под натиска на конюнктурата на петролния пазар, както и заради международните санкции, руската икономика все повече се срива и очакванията на световни анализатори са през новата година ефектите да са още по-тежки. Това няма как да не се отрази на руската политика. Вероятно с последните ресурси, които управляващата в Кремъл клика може да изстиска, за да се спаси, тя ще стане още по-агресивна и в двете посоки – навътре, срещу опозицията, и навън, срещу онези страни, които Русия продължава да счита за слаби звена в евроатлантическата карта.
Сред които, за съжаление, като тлъста въшка на чело блести България и само чака някой да я прасне.
Това от едната страна. От другата, очаква се позициите на ЕС и НАТО спрямо Русия да се втвърдят още повече – в съответствие с наглия отказ на Кремъл да се съобразява с каквито и да било международни правила при реализацията на своите цели.
Онзи ден бившето българско величество Симеон Сакскобургготски реши да се направи на умен и пред агенция Фокус изрецитира току-що измисления от него лозунг: „Винаги с Европа, никога срещу Русия”. На какви аргументи се крепи това заклинание и как практически може да се реализира то, не стана ясно. Защо Фокус дава изобщо думата на този клетник, след като се знае, че, освен сериозни ментални проблеми, той има и сериозни антибългарски зависимости, също не е ясно. Ясно е обаче, че ако някой водещ политик от сегашното управление се захване да слуша и да повтаря тъпия му лозунг, има да пати, а и всички ние покрай него.
Защото една от особеностите на започващата политическа 2015-та година е, че България със сигурност ще попадне между споменатите по-горе шамари – и, за разлика от 2014-та, когато успяваше да се измъкне, сега ще трябва да заеме истинска позиция и да избира – Европа или Русия. Няма да има среден път, защото среден път няма.
За да върви всичко добре, правителството на ГЕРБ и РБ трябва да предприеме поне няколко важни стъпки. Първо – да подкрепя без колебания и уговорки евентуалните нови европейски санкции срещу Кремъл, каквото и да ни струва това в икономически план. А то никак не е много – и на всичкото отгоре се компенсира. Второ, трябва да използва всички възможности за пресушаване на корупционното и проруско блато, в което е затънала българската енергетика и да предприеме възможно най-бързи стъпки за диверсификация на енергийните източници, включително чрез сътрудничество със съседните европейски и натовски страни, както и с премахване на мораториума върху проучванията за шистов газ. Трето, трябва да се предприемат всички възможни стъпки за колкото може по-бързо намаляване зависимостта на българската армия от остарелите руски оръжия и технологии, да се работи за повече партньорство и доверие в северо-атлантическия алианс, включително за разполагане тук на американски контингент по примера на Румъния, Полша и страните от Прибалтика. За нас заплахата от руска страна не е по-малка, отколкото за тях – нелогично е страховете ни да са по-малки.
Четвърто, трябва по въпроса за противопоставяне на руската информационна война срещу България да се изработи и прилага стратегия на държавно ниво, включително да се задействат съответните служби, свързани с опазване на националната сигурност.
Пето, българската държава трябва да започне да подпомага научните изследвания, свързани с изясняването на истината за отношенията България-Русия и популяризиране на тази истина, за да се разбият фалшивите обществени представи и натрапените от проруската пропаганда клишета.
Да, прилагането на тези мерки почти сигурно ще доведе до падане на правителството и нови избори. Но още по-сигурно е, че то ще има и друг, много положителен ефект – ще доведе до появата на нов обществен импулс, който може да генерира едно истинско, а не едва закрепено във властта, реформаторско мнозинство.
Иначе още дълго ще продължим да гадаем за всяка нова българска година по гадостите на старата. И ще продължим да познаваме всичко най-лошо.

Снимка на Против имперска Русия ッ.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Специален поздрав за kalansuv и miro20 от другаря Петър Волгин:

http://a-specto.bg/besnovati-rusofobi/

Ох, как не ми липсва прецедентът Плевнелиев!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно... аз да си ме виждал да демонстрирам "Бясна русофобия" ? :):) "бяс" обикновенно виждам в тези които ми опонират. Странно нали ? :)

Отделно че  като се огледам , мисля с право съм най големия русоФИЛ тук.  И съм живял там, и съм учил, и език и литература, чета всичко в оригинал /за ралзика от някои путинисти които ползват гугъл транслейт/   и доден днешен съм си русоФИЛ.

Пак ти казвам, а и на любимия ви пенещ се червен комунист Волгин, че да си русофил не означава да си путинист.

Аз не съм фен на путинизма, на авторитарните режими, на репресиите, безправието , на дезинформацията и  детински фейкове  която и вие леете почти ежедневно, против  професионалните фабрики за тролове от рода на тези във С.Петербург, и т.н и т.н.  все неща което в момента демонстрира рашисткия путински  РЕЖИМ.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 10 минути, miro20 написа:

на авторитарните режими, на репресиите..

Путин може да е гад, но поне там бият бежанците. А тук бежанците изнасилват бели европейки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То пък как са се засилили в РФ :):) например... всеизвестните милиони сирийски бежанци - в РФ искане за статус бежанец са имали 2 000 човека, от които е получил такова само .. един :)

http://www.ng.ru/politics/2016-12-09/3_6881_refugees.html

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Питоня написа:

Путин може да е гад, но поне там бият бежанците. А тук бежанците изнасилват бели европейки.

Гад е, защото изправи Русия на крака и защото тя отново се превърна в една от световните сили. Гад е, защото успя да спаси Сирия от участта на Ирак и Либия. Американците съвсем не очакваха той да се окаже чак такава гад. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 7 минути, Agentpat™ написа:

Гад е...

Гад е по други причини, а именно дивият шовинизъм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, Питоня написа:

Гад е по други причини, а именно дивият шовинизъм.

Защото руснаците шамаросват мангустите (бежанците) и не си поплюват ли? Ако е за това, дай Боже повече такива "шовинисти"!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 7 минути, Agentpat™ написа:

Защото руснаците шамаросват мангустите (бежанците) и не си поплюват ли? Ако е за това, дай Боже повече такива "шовинисти"!

Не в тоя смисъл го имах предвид. Ако беше прочел предното ми мнение, щеше да видиш че за това ги подкрепям.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Питоня написа:

Не в тоя смисъл го имах предвид. Ако беше прочел предното ми мнение, щеше да видиш че за това ги подкрепям.

Разбрах, че го подкрепяш, но не разбрах, според теб, в какво се изразява шовинизма му?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 12 минути, Agentpat™ написа:

Разбрах, че го подкрепяш, но не разбрах, според теб, в какво се изразява шовинизма му?

В демонстративното поведение "вижте ме кой съм аз". Може да си работи и без да се прави на интересен.
Като последното..в русия компаниите трябвало да ползват само руски софтуер, щото ако бил от хамериканска фирма хамериканците щели да натиснат копчето и щяла да спре Русия..Абе..да бе.. като си сложиш на компа хамериканска програма за графична обработка че дойде края на света.

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 44 минути, Питоня написа:

.Абе..да бе.. като си сложиш на компа хамериканска програма за графична обработка че дойде края на света.

Няма как да разчиташ държава, която ти се явява отявлен враг да те снабдява с неща, от които ти зависи функционирането на държавата. Принципно ако врагът е враг, той ще използва и най-малките пролуки, за да си прокара agenda-та. Или представете си, ако руските изтребители ползват американски софтуер? Какво става при война, ще използват ли американците своя софтуер по самите себе си?

Чакайте бат' Бойко да заеме някога подобна твърда позиция, против онези отвъд океана.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 9 минути, Lumberman написа:

Няма как да разчиташ държава, която ти се явява отявлен враг да те снабдява с неща..

Разбира се, че ключовият софтуер се пише изрично и конкретно. Не просто не се пише от друга страна.
Но ако някой иска да ползва чужд софтуер в склада си за домати, това нито е ключово, нито особено важно. Ми да го ползва бе.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, miro20 написа:

  И съм живял там, и съм учил, и език и литература, чета всичко в оригинал

бях сигурен чукча че си живял в Чукотка:lol6::lol6:

 

преди 2 часа, miro20 написа:

в РФ искане за статус бежанец са имали 2 000 човека, от които е получил такова само .. един

но не кой да е,а най важния-Асад!!;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Питоня написа:

Разбира се, че ключовият софтуер се пише изрично и конкретно. Не просто не се пише от друга страна.
Но ако някой иска да ползва чужд софтуер в склада си за домати, това нито е ключово, нито особено важно. Ми да го ползва бе.

Нека ги оставим руснаците сами да си правят сметката. Ние нашата се вижда колко си я правим.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, glen написа:

но не кой да е,а най важния-Асад!!;)

Тц. не е той .

странно как спасителката на Сирия, каквато  за вас е РФ,  как така не е приела "братския сирийски народ"  ?

Ах а.. те и не искат да бягат в РФ ... :)

преди 2 часа, glen написа:

бях сигурен чукча че си живял в Чукотка:lol6::lol6:

Абе нещо ти куца географията, но виждам яко те е засегнала поговорката :):)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, miro20 написа:

странно как спасителката на Сирия, каквато  за вас е РФ,

приема само християни,чукча-чети!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Айде бе ? сериозно ?

Като ти знам "източниците"....  както и да е... значи само един християнин е получил статут. Браво ! :)

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, miro20 написа:

Като ти знам "източниците"

е,не съм като тебе, не чета дневник,укронази.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е дай де, цитирай къде прочете това колко и какви бежанци приема РФ .

че ми стана интересно :)

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спокойно, ние ще приемем всякакви араби, негри и брадати майки с деца. При нас искат. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Произход на видовете в периферията на континента

Човекът, когото наричат русофоб, е прозападно ориентиран, англосаксонски патриот, демократ и либерал. В България е десен и антикомунист. Рядко ляв. Важно е да се отбележи, че съзнателно или несъзнателно този човек се преживява като антропологична норма, като образец за глобално разпространение. Разполага с мандат от историята за „нормализация” на света. „Периферията” подлежи на либерално обучение и демократична стандартизация по американски образец. Периферията иска това, но не на всяка цена знае какво иска или може да го изрази. Дълг е да чуем и това, което тя не казва, но би искала да каже. Ние сме тълкувателите. Разнообразието на културите е неравенство на културите. Слабо модернизираните култури съзерцават предразсъдъци и суеверия, наричани „ценности”, и влачат жалко съществувание на лишени от икономически растеж. Нуждаят се от „инвестиции” и просвещение. Америка има месианско предназначение да демократизира света. Русия пречи.

С това леко карикатурно самомнение на „вечно дете” (puer aeternus) в „зряла либерална възраст” този човек е най-често, ако не и задължително – русофоб. Доколкото Русия е нелиберална страна. Вечно нелиберална.

Русофобското клише гласи следното: Русия е евразийски имперски комплекс с вътрешно присъщ деспотизъм и непредвидимо външно поведение. Излъчва заплаха. Ще ни нападне.

***

Чисто психологически русофоб е всеки, който подозира руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо. Тази иронична дефиниция съдържа опасна аналогия с антисемитизма, някои нарекоха русофобите „антисемити на XXI век”.

Руснаците са нещо като евреи с хубава литература.
Врагове на цивилизацията с поетичен дар.

Русия не покрива либералнодемократичните критерии за принадлежност към цивилизования свят. Русия е неизлекувано свързана с комунистическото си минало и което в представата на типичния либерал е още по-лошо – с православно християнската си традиция. Това, което няма да ни простят никога, е православието, каза неотдавна външният министър на РФ Сергей Лавров. Намирам тази констатация за напълно правдоподобна.

***

Българският либерал в качеството му на русофоб плаши себе си и другите или поне така изглежда. Като казвам изглежда, имам предвид случаите на служебна симулация, при която подозрението е занаят и се пее като ария при тържествени поводи… Съществуват медии и неправителствени организации с подобна мисия, но има и безкористно уплашени лица, субекти на автентичен страх. Съществуват и пасивно въвлечени в общия пропаганден хор, имитативни жертви на прословутата хибридна война. Има и русофобска тълпа.

Наемниците на русофобската нива са интересни като социална група. Тази категория е антропологически близнак на късната комсомолска номенклатура, на младите партийни надежди и отчасти на хуманитарната интелигенция от онзи период. Тези хора са любители на кариерата, стандарта и западния „стил”. Това е породата на аривистите, на „предопределените” за кариера. Прехвърлят се от конюнктура в конюнктура с лекотата на вродени опортюнисти. Като акробати на кариерата, сноби на успеха.

Същата подбуда, която ги направи членове на комунистическата партия, без терзания и скрупули след Солженицин, „Солидарност” и Пражката пролет, ги тласка днес да се снимат пред американското посолство около съответния чиновник в смирената поза на обслужващ персонал. Не съвпадат поименно с предишните, но са същите – по дух и предназначение. Самонаети стражи на новата идеологическа ортодоксия. Мизерията на участниците в подобно събитие като това пред посолството произтича от обстоятелството, че строеният либерал с претенции е посмешище, жалка картина. И още, защото „тези от посолството” отдавна не са посланици на свободата, а изнервен хегемон в упадък, който опропасти Близкия изток от глупост и алчност обезкорени милиони и постави Европейския съюз, на който сме член, на ръба на пропаст. Това стига за нещо като сепване, не мислите ли?

***

Хрумва ми и една закачлива дефиниция на български либерал, западник и русофоб: това е всеки, готов да се снима между Хилъри и Тръмп и да изглежда поласкан. И обратно: всеки, който отказва да се снима или не изглежда поласкан, е „путинист”. Това се нарича логодрама: себеразбиране чрез етюд на въображението, от който се придобива самопознание на идиот или на осмислен.

Колкото до Хилъри и Тръмп, тези двамата ми се струват пълноценен апокалиптичен знак, финална обобщаваща гротеска. Битка на буфон и вещица за трона на Разума. Такъв стенен гоблен е редно да увисне във всеки офис на „Отворено общество” и да виси там до трансджендърния президент. И после той да увисне…

***

Либералната интелигенция загуби критичния си патос, издребня. При Живков имаха повече „сол”. Антитоталитарната конюнктура им зададе тон, извиси ги до идейно и морално несъгласие, до нещо подобно на плахо дисидентство. Сега са „лоялни”. Мъчат се да съвместяват мотаенето около властта с оценъчен радикализъм, но нищо не излиза, а става още по-лошо. Понеже не смеят да съдят действащата власт, наречена „Бойко”, нито евроатлантическата сила, „за да не налеят вода в мелницата на комунистите”, и по-съкровено, „за да не си стрелят в крака”, избират смехотворни жертви като Рашидов, за да стоварят върху тях диспропорционалия си гняв на „граждани”. Набавят си престиж и самоуважение. Има във всичко това и нюанс на чисто гол ентусиазъм, разбира се, граждански патетичен и самосъзерцателно суетен. Нещо от това, което се нарича „селфи“. Фейсбук патология.

***

Антикомунистическият им патос заглъхва напоследък, което само по себе си е облекчение, но има и такива, които упорстват с постоянството на обсебени. Един например казва, че е „тъжен”, защото „комунизъм ни залива отвсякъде”, и намеква, че е готов да умре, за да признаят тази „очевидност”. Развива кариера на зрящ между слепци. Има и една леко маниакална категория на професионални „протестиращи”, които се разхождат наоколо с компютър на гърба и едва се сдържат да не извършат нещо историческо. Дебнат в мрежата агенти на руската пета колона. Търсят солдати на хибридната война.

Но е вярно, че антикомунизмът губи височина, сега „Путин” е шик – полковникът от КГБ с монголоидна физиономия. Чингиз хан е на източната граница.

Странно, когато заговорят за геополитика, автоматически споменават „пари”. Някой някому плаща. Но ако е вярно, че този, който не умира от глад, е съмнителен (Чоран), сигурно е вярно и че този, който е добре нахранен, е несъмнен. Личи му. Метафизически въпрос е дали убеждението отвежда при този, който плаща, или този, който плаща, отвежда при убеждението. Моето мнение е, че възнаграждението затвърждава убеждението, напълно и до последния детайл под гаранцията на строга автоцензура. При това положение въпросът за произхода на убеждението е изтласкан за удобство в подсъзнанието, за да почива там, засекретен под седем печата. Не е зле да се помни все пак, че ако подкупът в някои от случаите се нарича „проект, спечелен честно”, а в други „вестник, сайт или списание”, то неговата същност на плащане с поръчана музика въобще не се променя. Затова пререканието между филите и фобите за първенство по критерия за финансова обвързаност ми се струва деликатен и труден въпрос. Има и казуси на щастливо съчетание на убеждение с възнаграждение, но колко често и в каква пропорция – не ни е дадено да знаем. Добавям, че по правило и стара традиция колонизаторите предлагат пари, за да видят кой ще протегне ръце със здрав варварски апетит и неудържима склонност „да се цивилизова”. Така рекрутират „елитите”…

***

Българските комунисти са съветофили, а не русофили. По този въпрос трябва да има яснота. За несъвпадението може да се говори много, но за сега само това: разликата е вероизповедна. И двете категории са вярващи, но едната е безбожно вярваща. А от утопиите, както е известно, произтичат „следствия”. За тези следствия разказват Солженицин, Шаламов, Гросман… В задния двор на утопията са „складирани” ужаси. Навън са възклицанията и парадите. Навън е операта на открито с мумията на Ленин в „абсолютния център”. Комунистите са необратимо съблазнени от тази естетика, за тях всичко това е спомен от рая.

Левите от по-новите поколения са пълноценни либерали и доколкото мога да съдя, симпатизанти на съветските социални завоевания. Те са напълно интегрирани в доминиращата либерална култура, но имат към нея социални претенции. Не приемат режима на глобалната олигархия, на транснационалния корпоративен диктат. Вълнува ги социалната справедливост, каузата на излъгания и беззащитен човек. Левите знаят кой е на световния връх и какви ги върши. В това е силата им. Но това, което недооценяват, е, че „Америка днес е съдба на света” (Alasdair Macintyre) и че зависимост дебне отвсякъде, включително и от собствения им либерализъм. Лява реформа в системата на късния либерален капитализъм е чиста утопия, реторическо упражнение в стил Сандърс. Олигархичният капитализъм е либерализъм в развитие, структурирана по вътрешна логика пазарна стихия. Така е по правилата на късномодерните нрави, монетарния култ и „високите технологии”. Транснационалният плутократичен елит не се отчита пред националните общности и не подлежи на политически контрол, а го упражнява задкулисно, за свое удоволствие. Този елит се рее недосегаем над всички „правила”. Няма кой да арестува „собствениците”. Иначе Хилъри Клинтън щеше да е в затвора, а тя ще е в Белия дом.

Ако Америка е съдба на света, и „Голдман Сакс” е съдба на света.
(Сорос не е съдба, а свобода…)

***

Русия е антибуржоазна страна по „инстинкт” и традиция. Руснаците не почитат парите и когато ги обичат, по-чувствителните ги имат за сатанинска мистерия. In God we trust на доларовата банкнота е кощунствен синтез на Бог и Мамон. Доларът не е икона. Съществува руска традиция на недоверие към богатия. Калвинистката теория за преуспелия като предопределен за вечно спасение (по Вебер) е за руския православен човек съвършено безумна идея, извращение и нонсенс. На богатия прилича да се кае и да раздава. И не е вярно, че парите не миришат.

***

Призванието на Русия е да накаже силния за неговата наглост, казва Александър Панарин, един забележителен руски мислител. Русия има „загадъчното свойство”, казва той, да привлича слабите за реванш срещу силните. Руският егалитаризъм отхвърля глобалната плутократичната йерархия като зло неравенство. На върха са грешните. Негодниците привличат парите, както лампата насекомите (Давила). Този глобален елит със самомнение на планетарен собственик преживява Русия като намек за апокалипсис, за откровение и съд. Русия е по темперамент и дух „опозиция” и „покровител”. Русия привлича и плаши, очарова и отблъсква. Това е, струва ми се, вярно извън всички политически съображения, неясноти и спорове. В аурата на тази страна има нещо прекалено, почти монструозно и същевременно привличащо. Държавите граничат една с друга, а Русия граничи с Бога, казва Рилке. Оттук и  гравитацията на Изток, духовната русофилия…

Русия излъчва безпокойство, трудно удържано равновесие и риск. Това ще трябва да бъде признато. Руският „властен вертикал” предполага послушание и мощна административна опека. На дъното е хаос и потенциален бунт. „О, бурь уснувших не буди, под ними хаос шевелиться” (Тютчев). Но руският бунт се отлага при външна опасност, това е важно да се помни… Родината е свещена категория, олтар. От което следва неочакван практически извод: докато НАТО обикаля руската граница, Путин може да бъде спокоен, или както се изразяват на жаргон – да „отдъхва”. Заплахата срещу Русия отменя руския бунт и консолидира властта. А това означава, че НАТО, тази неумна машина, охранява руската власт, пази я от себе си самата. НАТО – бодигард на Путин. Весел парадокс…

***

Американската външна политика се движи по инерция от провалена неоконсервативна клика на бивши троцкисти, неспособни да научат каквото и да е от собствените си провали. Тези хора не могат да се променят, те са вцепенени в стари навици (Доминик Ливен). Наричат тази порода доктринери „остатъчни елити” (residual elites), оцелели от Студената война. Хора с дихотомизирано съзнание, нарцистични фантазьори на „американската изключителност”.

„Натискът на изток” (Drang nach osten) твори „реактивни русофили”, хора отблъснати от истеричната пропаганда и уплашени от хазартното поведение. Тласкат нещата лекомислено към втора Кубинска криза. А за всеки човек със здрава глава е ясно, че глобалните предизвикателства и ислямският тероризъм предполагат интелигентен стратегически компромис и нова многополюсна структура на глобална сигурност. Идеята за отлагане на тази задача, „докато довършим Путин”, е углавна глупост, блян на психопати.

***

Путин е стилизиран от официалната пропаганда като лукава евразийска персона, изтърван на свобода бандит. Изкушавам се да предположа обаче, че някои от западните лидери го преживяват амбивалентно, със смесени чувства на респект, завист и деструктивни фантазии. Ревнуват пълнотата на неговата власт от позицията на собствената си всеобщо разгадана немощ. Мотаят се на сцената „слаботелесни“, сравняват потентността и униват. Но са група и си шепнат козни. Имат „кауза“. Мъчи ги джендърната справедливост…

Необявената истина е, че американският управляващ елит иска от Русия да умре, а тя отказва. Това е „скандалът”. Самоубийството на Русия им се струва естествен и справедлив изход, пропорционален акт на покаяние за съветския период и сталинските репресии. Но истината е, че тези хора искат покаяние не за „период”, а за факта на руската наличност. Русия е вредна. Солженицин писа по този въпрос с голямо огорчение… Въпреки едностранните концесии от страна на Горбачов и Елцин западното партньорство беше отказано. Не комунизмът, а Русия е на прицел. Тя е врагът.

Рухването на СССР и дезинтеграцията на РФ са американски трофей от Студената война, първото събитие предполага второто в строга и „справедлива” последователност. Или либерализация по западен образец, или натиск до дезинтеграция. И двата варианта целят историческо заличаване, това е видимо с просто око. „Територията със суровините” подлежи на анексия. Предложението за либерализацията по западен модел е без съмнение скрита форма на „окончателно решение”. Русия под президентството на Ходорковски или на някой друг от този род ще бъде сервирана като подарък на Америка за първия Ден на благодарността. Заедно с пуйката.

Русия не може да претендира за цивилизационно своеобразие и специфичен културен тип, Русия е чисто и просто недъгав Запад, вечно изоставащ ученик с укоримо поведение. Русия трябва да бъде разтворена наоколо в широкия „атлантически контекст” или капсулирана в смалена площ под строга карантина. Няма терапия за руския ген.

***

Това ни връща към аналогията с антисемитизма и предложената „иронична дефиниция” на понятието русофоб. Русофобията подобно на антисемитизма съдържа несъобщим ирационален остатък, съкровена антипатия и страх. Рационалният анализ на руските несъвършенства е задача на „благоразумното подозрение”, но то не обяснява дълбинната антипатия, чистото отрицание на „руския факт”. Същественото се изплъзва. А то е това, което никога няма да простят. Няма да простят „Вечната Русия“ (Мамлеев). Късният постмодерен либерализъм и православно християнската традиция са идеологически абсолютно несъвместими. Обстоятелството, че руската държава реално или номинално защитава „традиционните ценности“, вбесява любителите на постмодерната „свобода“ и поляризира отношението към съвременна Русия. Сблъсъкът е мирогледен и отива на дълбоко…

***

И накрая нещо утешително и един въпрос.

Ревизия на българската геополитическа ориентация не се предвижда освен при драматична дестабилизация на световната конюнктура. Преориентацията е възможна само в ядрен облак. Сиреч невъзможна. Каква им е тогава Хекуба на русофобите, защо този трепет и защо този Путин? Има само един отговор. Русофобията е идентификационен репер. Без Путин българската десница е немислима. Без Путин десните са нищо. Нула.

А с него са всичко.

С него са ловци на покемони.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...