Въпросният ник даде примери за механизмите контекст-реакция-опознаване. В нито един от тези примери не присъства, каквато и да било манипулация от негова страна. Той е там просто като наблюдател. Изкуство е човек да умее да наблюдава незамърсено от собствените проекции. 

Това, че някой е завидял на неговото умение и се опитва да го злепостави, вече само по себе си е доста сериозна манипулация, чиито корени са гнили.

 

преди 25 минути, Xtreme_design написа:

В нито един от тези примери не присъства, каквато и да било манипулация от негова страна. Той е там просто като наблюдател.

мисля си че прочита на всеки си е и отговорност. Същото се отнася и до "мнението му". Игрите на манипулация чудесно се водят и в "трето лице" в безличен вариант от рода " аз говоря общо и принципно, ама така си визирам някого... пък като не съм го написала няма как да става ясно...

Това също е игра - на манипулация, също е тип провокативност, също има цел и е и реакция едновременно.

От друга страна - "историите" които се изписаха от горния ник, не са сами по себе си - в тях са налични елементи на нагласяне и пресяване, режисиране спрямо контекста. И предвид откриването на несходства в самите особености на 'приказките' е наивно да се ползват за 'позоваване' с идеята да се вземат "наистина"...

Не крия и казвам ясно относно себе си - че съм и манипулатора и манипулирания. Както спрямо другите - така съм и в себе си. За мен това е една обикновена и естествена част от живота. Докато са налице защитни механизми, те защитават чрез способи - един от тях е лъженето прикриването и склонността към контрол, потвърждение... това е неизбежно и е част от самия човек. В този смисъл - интерпретацията за "злепоставяне" е твърде плоска, защото по този начин с горните положения, аз "злепоставям" преди всичко себе си.

Не се изключвам от хората, и поемам отговорността си за всичко човешко - защото го нося в себе си, така или иначе. По това всички си приличаме - както и че имаме задник, очи, уши, глава... и мнения. Въпроса е че се различаваме по това какво нося в себе си, с което мога да работя и което няма как да получа от "другите". Иначе - останалия социален мишмаш е нещо толкова банално... че ми е втръснало. 

Редактирано 30 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Верно, че не ги е манипулирал директно, но самият той казва, че си е направил експеримент с приятелите си, което само по себе си не е ... а бе хайде да не ползвам силни думи и да не кажа недостойно, но е някак си некоректно да се прави на страничен наблюдател, при положение, че за един истински страничен наблюдател - и той е в групата и в капана на собствения си експеримент. Като какъв ще е видян самият той от страни - това е отново въпрос на гледна точка... която обаче той изключва.

Редактирано 30 ноември 20178 г. от Merryl (преглед на промените)

Не, не я изключва, просто не робува на фалшив морал.

Казах, че няма да намесвам подобни категории. Не става въпрос за фалшив морал. Но, една най-обикновена коректност докрай най-малкото щеше да го накара да изкоментира и собственото си място в експеримента.

Аз така го виждам, разбира се. Всеки с мнението си.

Тезата му беше, че на чашка не можеш да опознаеш човек... до някъде е прав, но не на 100 процента, а самия факт, че съзнателно (или не???) е направил експеримент не става ясно... т.е. той ги е напил и т.н., за да види реакцията или т.н. Изобщо явно нещо е извадено от контекста на събирането и показано с каква цел?

това не е теза, а скроена история. Никога няма да се разбере доколко това се е случило наистина и до каква степен. Нито е толкова важно - поне за мен, в случая.

Умението да се синтезира, не се опира на 'взимането на една история", а на всичко останало 'около нея'... Тази история се поднесе в контекст - и от други истории, и от лични легенди, точната тема и думи на подбрания таргет, който е съвсем ясен и очевиден... И оттам - към автора й.

Като дори и така разгледано от мен - през "автора" на приказките му за себе си, крайната цел на този ми интерес съм самия аз.

Редактирано 30 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 9 минути, _ramus_ написа:

това не е теза, а скроена история

и аз имам съмнение.... но някак си прозира някаква конкретна цел със "заучената" (по мое мнение) реплика....

Точният въпрос, който се поражда след последните коментари, е - мотивът за тези коментари е ли само познавателен или е основан на недоволство, или пък е основан на завист, или раздразнение, или…?

В случая въпросният ник не е нищо повече от тригър на собствените ни реакции. 

Може пък да е основан само на запълване на време...

А иначе сериозно - пояснението за мен е простичко... а именно - аз не бих си правила подобни експерименти с хора, които наричам приятели. Но... За това сме различни, а и ако реагирахме еднакво - нямаше да има нуждата от опознаването. Както и да е.

п.п. недоволство, завист, раздразнение - прекалено силни емоции, приписвани като последица от един пост на ник, който дори не помня от предната страница... 

Редактирано 30 ноември 20178 г. от Merryl (преглед на промените)

Човешката мотивация дори и за написването на един пост с еднакво звучене и смисъл, може да бъде доста разнообразна. Просто намекнах, че за мен не е толкова важно какъв е другият, как изглежда, дали е коректен или не, дали е контрол фрийк или не, дали е манипулатор или не, дали е най-обикновен самохвалко или не, а какво вътре в мен се поражда като реакция, когато прекарвам думите му през всички възможни за мен филтри. И дали го прекарвам през всички възможни за мен филтри или правя грешката да го гледам едномерно? Какво може да изпускам? Какво може би добавям? Къде преувеличавам, а къде подценявам… И още куп други въпроси, на които се основава самонаблюдението.

Емоциите са двигателя на почти всяка мотивация. Не са приписани на никого, а са само едно хипотетично положение за евентуална мотивация.

преди 13 минути, Xtreme_design написа:

Емоциите са двигателя на почти всяка мотивация.

Мотивацията не винаги се задвижва от емоциите.... Емоциите от своя страна се базира на сетивността, която в даден случай може да бъде подтисната в името на някаква мотивация от по горния ред на пирамидата на Маслоу...

преди 9 минути, Диман Дюминич написа:

Мотивацията не винаги се задвижва от емоциите.... Емоциите от своя страна се базира на сетивността, която в даден случай може да бъде подтисната в името на някаква мотивация от по горния ред на пирамидата на Маслоу...

Доразвий си мислата Диманич. Дай да видим как изглежда мотивационния механизъм по Маслоу и къде в пирамидата от потребности отсъства мотивиращия емоционален фактор.

преди 11 минути, Xtreme_design написа:

Доразвий си мислата Диманич. Дай да видим как изглежда мотивационния механизъм по Маслоу и къде в пирамидата от потребности отсъства мотивиращия емоционален фактор.

Принципно когато познаваш въпросната пирамида да имаш мотивация да я изкачваш... някой искат дирекно от първото стапало да отидат на върха, но ... теоретично това може, а на практика трябва стъпало по стъпало, т.е. човек трябва да е мотивиран от желанието си да извърви живота си стъпка по стъпка и да се стреми към доусъвършенстване на себе си, а не да ползва на готово шаблони, матрици и т.н. и именно това според мен не е свързано с емоционалността на индивида, за да е мотивиран... Някой може да е мотивиран да ползва на готово, но други искат, пардон желаят свой начин на живот..

Ръководното или движестото е желанието на човек и именно в даден момент той трябва да "игнорира" сетивността си за постигане на целта си.

Мотивацията е пряко свързана със желанията, а не с потребностите, да, но да не забравяме все пак първото стъпало.... и примерно човек може само и единствено да е мотивиран поне да му са наред физиологичните потребности и да няма желание за друг вид мотивация....

преди 10 минути, Диман Дюминич написа:

Мотивацията е пряко свързана със желанията, а не с потребностите, да, но да не забравяме все пак първото стъпало.... и примерно човек може само и единствено да е мотивиран поне да му са наред физиологичните потребности и да няма желание за друг вид мотивация....

Диманич, потребност е просто по-елегантна дума за желания от по-висш тип.

Аз питах за механизма на мотивация. Какво представлява той. Понеже споменах, че зад почти всяка мотивация стои емоция, а ти не се съгласи, казвайки, че не всяка мотивация се задвижва от емоция.

Емоцията е изразно средство, т.е. примерно.... знаеш че еди какво си, хм в момента не мога да се сетя за конкретно нещо..., че ще ти "донесе" неприятна емоция, но "игнорирайки" същата, защото имаш потребност от еди що си си мотивиран да го направиш... в този случай движесто е твоята потребност, или желание... (аз ги разграничавам...) е движеща, а не емоцията... 

преди 11 минути, Диман Дюминич написа:

Емоцията е изразно средство, т.е. примерно.... знаеш че еди какво си, хм в момента не мога да се сетя за конкретно нещо..., че ще ти "донесе" неприятна емоция, но "игнорирайки" същата, защото имаш потребност от еди що си си мотивиран да го направиш... в този случай движесто е твоята потребност, или желание... (аз ги разграничавам...) е движеща, а не емоцията... 

Диманич, попрочети малко повечко в тази връзка.

http://www.chudesa.net/psihologiya-na-motivaciyata/

https://liternet.bg/publish19/i_rajchev/motivacija.htm

Motion - emotion

Motion - motivation

на 11/28/2017 в 21:38, sound написа:

Ако искаш да опознаеш някого - дай му власт. Нищо не разкрива човека така, както властта.

 между власт и абсолютна власт има разлика голяма

никой не може да даде абсолютна власт  на всеки 

защото рано или късно се появява  чаша с вино и отрова в него .

 а властта за да се задръжи  са необходими антидемократични  методи

като от първата българскадържава който не е  съгласен с царчето избиване на  несъгласните и смействата и им и братовчеди за да няма кой да отмъщава.

преди 2 часа, Merryl написа:

за фалшив морал.

само за уточнение - такова понятие се спряга и е социално популярно, но е безсмислено и издава че е чудесно да се заема наготово, но цената е че се прескача 'пътя' през личното откриване до същото. Заради удобството се загърбва липсата на личния път и като показателно е спестяването на критично отношение към всеки детайл, дори и да е удобен, личен, важен...

Фалшив МОРАЛ - е понятие с нагласена социална стойност, с цел да се зададат различни оцветявания и аспекти на морала... и като задаване между тях. така от гледна точка на подбрана морална категория, се отбелязва друга такава. Но нито се разбира, нито се задава... И заради това - "робуването на фалшив морал" е израз без логическа и смислова стойност. Морала е социално производно и той е помощно средство в опита да се регулират социалните отношения. И няма друго значение извън тях. В този смисъл използването му в контекст в който се ползва логика или израз на изводност от интерпретиране, е несъответствено.

Редактирано 30 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Фалшив морал е просто синоним на лицемерие. Опит човек да се впише в нормата, в стандарта, в общоприетото. Ако всеки един от нас е уникален и неповторим, тогава дали ще има в какво да се вписваш? Реторичен въпрос.

а за мен "робуване на фалшив морал" и "лицемерие" са две различни явления. Твърде различни. И проявленията им са различни, и механизмите и отношението на субекта през всяко едно от тях...

На въпроса на второто изречение - всеки един ... е "един" защото в себе си съдържа уникалността... И точно в това е и смисъла на индивидуализма и самата идея за "ЕДНО" - за вътрешно единение, нямащо нищо общо със идеалите и митовете в социума. Но за да се стигне до индивидуалността, е нужно да се открият уникалностите - онова, което МЕ прави уникален и неповторим. Заради това - докато се стигне до уникалността и индивидуалното преоткриване, се минава през етапа на "едното с другите" като зависим от общото и другостното... Това е началния етап и през него е нужно да се премине, да се изчерпи, да се насити защото с това се задават основни положения от които последствие се стига до възможността за индивидуално откриване, стабилизиране и в тая посока - синтез на откритите структури, аспекти, богатството съдържащо се и натрупано през предишните етапи... Отгоре на всичкото - това не е просто минаване през врати - докато тече индивидуиализацията, всички предишни етапи също са още "живи"... не само социалния, детските етапи на съзряване - емоционално, когнитивно, ментално... - те и "преди тях - всички видови архетипи и техните колективни наслагвания"...

Всичката тази амалгама, за да се стигне до нейното използване, е нужно да се синтезира... защото тя се "заварва" е един преходен разбъркан вид, всяко "ядро" и отпечатъци от етапите, блокажите в израстването и насищането - всичко това е "заварено положение" и в него всеки от аспектите се "състезава" да оцелява, да се защитава, да застане на 'трона' на идентичността и да я ползва за оцеляването, защитаването и "бъденето си". Ролята на СИНТЕЗНОТО начало е нужно да се изиграе чрез активни или пасивни способи... и тя може да се изпълни само от един единствен вътрешен аспект. Неговата зрялост, възможност за проникване сред "предишните" и тяхното повлияване и управление подава възможност да ги "намести" всичките в посоката на съвместно съжителство... и след това - в синергетично взаимодействие... Нито е възможно, нито някога е ставало чрез "някого" или "чрез нещо" - вътрешен специфичен психичен аспект е нужно да изиграе "синтезната роля". Той дава своите "белези" в субекти, които достигат зрелостта за това, в които "предишните" аспекти са достатъчно отработени, наситени... 

Както и да е - това са само думички. Просто думички. графични знаци на някакъв си фон, на някакъв екран, през нечии очи ... но зад всички тия, стои едно задмониторно устройство, което зрее някъде по пътя си към всичко това. И фантазирането колко е напред в същото, декларациите, обясненията и хилядите извъртулки са също част от безкрайното лутане или крачене, пропадане или циклене... на всеки към себе си...

Редактирано 30 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Извън обсъжданията какво е морал и т.н., по въпроса на Мойра - без изричното съгласие на другия, да го дразниш, унижаваш  или да го изпитваш с някакви си според теб цели, ми изглежда просто израз на слабост, гаднярщина или в край на краищата глупост. Мисля, че повечето ще се съгласите, и то от опит. Не че и аз не съм го правила, ама пак по горните причини. Може да добавя гняв, истерия и прочие. Пък и зависи от случая, дали си струва да дразниш с пръчка нещо и какво е. Може да е алигатор. 

"Колко учтиво говорите, забеляза той, като ме погледна косо. Като изключим недоразуменията, учтивостта изобщо не е необходима. Защото ако аз разбирам приятеля си, учтивостта помежду ни е безполезна, тоест, ако и той ме разбира. Но ако не сме съгласни заради липса на разбиране, трябва да сме учтиви един към друг, или да се сбием. А тъй като малцина обичат да се бият и рядко са равностойни, се налага всеки да е учтив към неговите ближни. Така степента на подходящата и необходима да се използва учтивост винаги зависи от размера на замесената липса на разбиране. Ние сме особено учтиви към дамите.

Може би сте прав, отбелязах, без да наблягам."

преди 10 минути, witness написа:

без изричното съгласие на другия,

това е напълно невъзможно. Едва ли ти ядеш пилешкото или свинското... или пък морковите или доматите, с тяхно съгласие. едва ли всяка твоя дума, действие или бездействие ти я реализираш чрез 'допитване' и съгласяване на отсрещната страна. Все пак - активния способ за провокация спестява време в опознаването и разкриването. Отгоре на всичкото - той не би бил необходим ако не е налице защитаване и прикриване. Ако не е налице играта на голия цар, смяната на маските или живеенето чрез приказки.

И когато съм предявявал предложение да се излезе от учтивости и маниерностите, заучени и регулиращи социалните формални контакти, това е било проблем за "отсрещния". защото това означава преди всичко той да се разкрие. Скритите и прикритите хора носят дълбоко в себе си страха от разкриване. Още повече че в контактите си те разчитат на заложеното и заучено "отсрещно" като ползват това дори и за свои си форми на регулация сред вътрешния си свят. И ако се случи нещо да "отпадне" като граница, чак тогава се забелязва че това не е било само граница, а че е било нужно и че е толкова силно е пропило навътре, включително и в идентичността... И настъпват колизиите и клинченето... и голите уверения или готови шаблонни думички, декларации или нахаканост някак си... заглъхват и остава мястото на едно дълбоко смущение.

Всичко това дори не е провокация - това е начина ми на изразяване. защото в себе си аз вече съм разиграл тия защитни сценарии и съм се самопровокирал, и изработвал системи от способи, практика и ресурси от живота ми - за да преодолея и пренаредя вътрешната си структура...

В този смисъл - дали някой си се бил дразнил, или унижавал - е израз на детска и незряла реактивност. В нея винаги се наглася "дразнителя" да е отвън, да е образа на някой, на нещо, за да се реагира защитно и по този начин се реализира една проста програма - като се изнесе дразнителя извън личното поле, в него спира дразненето... Това е инстинктивизъм и не го пиша с негативна конотация - това са си човешки неща и ги има сред всички ни. Сред детските ни етапи това са най-естествените реакции на поведение и могат да се забележат навсякъде, включително и сред този форум, раздел и тази тема.

преди 6 часа, Merryl написа:

аз не бих си правила подобни експерименти с хора, които наричам приятели.

т.е.  не би се напивала с тях до сутринта в някой бар и да скачате с бънджи ^^

Продължавам да се забавлявам накъде отпраши темата от един анекдот.