преди 1 час, _ramus_ написа:

това е напълно невъзможно.

едва ли всяка твоя дума, действие или бездействие ти я реализираш чрез 'допитване' и съгласяване на отсрещната страна.

Да, почти невъзможно. Само изключих много рядък, сравнително, случай на отношения, като при учител-ученик. Обаче и там явно границите са тънки и се стига до големи недоразумения понякога. И е станало модно изглежда да ги ползват като неуместни "мъдрости". 

Иначе, в обикновения ни човешки живот така наречен, целите и мотивите ни рядко са искрено желание за преодоляване на вътрешни граници, нещата просто се случват и да, не искаме и не ни искат съгласието. То е като въртящо се колело, което не осъзнаваме как ни върти . 

Как беше казано онова - че всяка дума трябва да преминава през три врати: истина ли е? мило ли е? необходимо ли е?

Редактирано 30 ноември 20178 г. от witness (преглед на промените)

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Сред детските ни етапи това са най-естествените реакции на поведение и могат да се забележат навсякъде, включително и сред този форум, раздел и тази тема.

Така е. Когато двама души започнат да общуват по-често един с друг, основата на комуникацията им се изгражда между децата в тях. След това израства с времето и може да обхване други дялове, но детето винаги е в основата. Независимо от вида взаимоотношение. Независимо от това на каква възраст са.

преди 10 часа, witness написа:

истина ли е? мило ли е? необходимо ли е?

Spoiler

 

 

преди 10 часа, sound написа:

т.е.  не би се напивала с тях до сутринта в някой бар и да скачате с бънджи ^^

От всичко, което написах - точно това ли се оформи като извод?!

Ми не. Точно обратното. Бих и се напивала с приятели, бих и скачала с бънджи, бих и правила още куп щуротии, но за да прекарам приятно времето си с хора, с които искам да го споделя, а не, за да си правя експерименти с тях. Просто мотивацията ми ще е различна.

 

Точно това казвам във всичките си постове... ако приемем, че цялата тази тема е едно разклащане на пишещите в нея и конкретния пример също проверява собствените ни реакции - моята е такава, че аз не бих имала мотивация за подобно поведение спрямо хора, които вече съм допуснала близо до себе си.

И не заради излишен морализъм, а защото се опитвам да погледна на нещата от много гледни точки, не само от моята. Опознаването става /както каза и Уит/ във времето, в общуването, като се започне от най-баналното до най-съкровеното и не се случва само с едно разклащане. Може би за това и не уважавам хора, които се имат за манипулатори. Никой не е толкова изкусен, че да успее да не се изключи от цялата картина, а попаднал точно в тази картина - самият манипулатор най-много разкрива себе си. Просто кръгът се затваря за самия него.

С две думи и мисля, че с това свършва и интереса ми към темата - ако човек може да погледне себе си от страни - няма да има нужда да манипулира околните.

Мхм, все другите са "манипулатори", а аз съм светец. Истината е, че ако човек действително погледне себе си отстрани, ще види манипулатора вътре в себе си и как самият той е манипулирал, манипулира и ще продължава да го прави кога повече, кога по-малко осъзнато. Не съществува манипулация на света, която да не започва от самия теб. Най-яката манипулация в класацията за манипулации е - аз не съм манипулатор.

 

преди 2 часа, Merryl написа:

.....

И какво толкова експериментално, та чак и манипулативно виждаш в описаната ситуация? Излезли няколко човека да пият, всеки казал едно, пък направил друго - е и? .... това са все неща, които човек така или инак разбира с годините, и са съвсем обичайни. Разликата в мотива, касае само теб и то, ако поискаш.

Мдааа... Функционалната неграмотност си е страшна работа. Едно е човек да не осмисля какво чете, но пък да приписва на писалия неща, които изобщо не е казал, нито е имал предвид, нито е загатнал дори - си е малко в повече. Приятно изкарване в темата.

преди 5 часа, Merryl написа:

ако човек може да погледне себе си от страни - няма да има нужда да манипулира околните.

Всъщност именно заради огромния проблем "да се погледнеш отстрани" - е и цялата работа... Още повече че "дори и да се реализира" не е достатъчно за опознаването и се налагат други форми на 'поглеждане'...

Съвсем друг е въпроса "какво стои зад всяка манипулация". И заради това за малцина основния мотив е "опознаването". За повечето - гоненето на лични сметки, налагане,  игри, фиксации и доставянето на стимули за компенсационни изживявания, като изключително е трудно да се постави "разграничителна линия".

Манипулацията може да бъде негативна и позитивна. Негативна - когато се презследва изключително личен интерес и облага, безкрупулно. Позитивна, когато човек не извлича никаква облага за себе си, защото е за благото на някой друг, на екипа, в който работи, ситуацията, в която е изпаднал с група хора и т.н.

В обсъждания случай човекът използва контекстите за познание. Абсолютно логично, практично и здравословно е да знаеш с какви хора общуваш и какво можеш да очакваш от тях. Разбира се, нарцисът в нас едва ли ще одобри подобно "неуважително" отношение към собствената му велика, прекрасна и неповторима личност - как смее някой да ме взема за "опитно зайче" , но аз залагам преди всичко на това, че човекът може да бъде и разумно, гъвкаво същество, не само ригидно.

Съществуват много случаи на положителна манипулация, когато се налага човек да подходи "креативно", оценявайки невъзможността да премине през бариерите и защитите в другия по "нормалните" начини. Манипулацията е просто инструмент, който както всичко останало в дуалния свят, може да бъде ползван за добро и за зло, според вътрешната мотивация, етика и ниво на осъзнаване на манипулиращия.

Можете ли да дадете примери за положителна манипулация, която на пръв поглед да е неетична, подла, долна, но при по-внимателно вглеждане  дори да се окаже животопроменяща, животоспасяваща? Имате ли житейски случаи, при които сте прибягвали към употребата й? Някой има ли идея защо в някои отчайващи ситуации най-адекватното решение може да е именно манипулацията? Ако не дай си Боже попаднете в подобна ситуация и не сте изучили манипулатора в себе си, шансовете не само за успех, но и за оцеляване може да са нулеви…

 

преди 3 часа, Merryl написа:

.....

Бил съм ти приписвал нещо си ..... rly

Приятно изкарване извън темата.

на 11/30/2017 в 15:08, _ramus_ написа:

Но от друга страна - историята с "проверката на тримата" дето в бара щели да скачат на другата сутрин бънджи... е направо чист фейк и също е част от "разказването на вицове".

Не позна. Историята е съвсем истинска. Няма да посочвам името на бара и имената на тримата приятели, защото не е коректно. Мога само да спомена, че човекът, който скочи, беше служител на голяма транспортна фирма. След случая той твърдеше, че "вече нищо не може да го уплаши", затова напусна фирмата и започна самостоятелна работа като оператор на международни ТИР-ове. От тогава изминаха повече от 10 години, но когато се видим, той все още ме черпи заради "оная вечер и следващия ден, които променили живота му".

Може би си прав до някъде, че акцентирам прекалено силно върху "експеримента". Вечерта започна като обикновено събиране в любимия бар, където четирима приятели седяхме около барплота, пийвахме и водехме кротък сократовски разговор за живота, вселената и всичко останало. Както се е случвало неведнъж. Само че в един момент на мен ми омръзна да слушам безкрайни теоретични философствания като твоите  И предложих идеята с бънджито, воден от желанието си да проверя до каква степен всеки от тях е готов да застане зад думите си. Е, разочаровах се от един човек (както и цялата ни компания, след това никой вече не го приемаше на сериозно), друг спечели уважението ми... И за пореден път се убедих колко е бил прав Ленин, твърдейки, че "проверката е висша форма на доверието"

А ти, вместо да повтаряш до безкрай от позиция на "последна инстанция" чужди мисли и идеи, небрежно пропускайки да посочиш авторите им, вземи да споделиш нещо от собствения си жизнен опит. Ако изобщо имаш такъв. И научи най-после тая българска граматика - кога се използват пълен и кратък член, къде се поставят запетаи и за какво служат главните букви...

на 11/30/2017 в 16:00, Merryl написа:

Но, една най-обикновена коректност докрай най-малкото щеше да го накара да изкоментира и собственото си място в експеримента.

Какво общо има собственото ми място в експеримента? ОК, ако смяташ, че така е по-коректно - аз съм човек, който се занимава с парашутизъм от преди да навърши 16. За мен бънжди скоковете са нещо толкова тривиално, че дори не помня колко пъти и от колко места съм скачал. Което е известно много добре на приятелите ми. Така че ролята ми в случая беше само и единствено на инициатор на мероприятието, а не на участник.

на 11/30/2017 в 16:05, Диман Дюминич написа:

т.е. той ги е напил и т.н., за да види реакцията или т.н.

А ти да не мислиш, че аз на сутринта съм бил трезвен, бе?

на 12/1/2017 в 15:55, Xtreme_design написа:

Манипулацията може да бъде негативна и позитивна. Негативна - когато се преследва изключително личен интерес и облага, безкрупулно. Позитивна, когато човек не извлича никаква облага за себе си, защото е за благото на някой друг, на екипа, в който работи, ситуацията, в която е изпаднал с група хора и т.н.

Хмммм... това вече е сложен въпрос... В смисъл - трудно е да се каже кога определено действие преследва личен интерес и кога е безскрупулно. Защото заемането на благородна позиция и безкористното на пръв поглед действие могат да бъдат продиктувани от чисто егоистичен мотив - издигане на представата за себе си в очите на другите. Или дори в собствените си очи  Направеното за благото на екипа може да се дължи на стремеж да създадеш по-добра работна среда за себе си. Или да увеличиш шансовете за собственото си оцеляване, ако ситуацията е екстремна. Отделен въпрос е до каква степен човек осъзнава собствената си мотивация.

Например - отивайки на работа, човек прави комплимент на колежка. Това е вид манипулация, с която я кара да се чувства добре. Но дали го прави само защото искрено и желае щастие от цялото си сърце? Или защото очаква насрещен комплимент? Или защото му е по-приятно да работи с усмихната колежка? Или защото просто така е възпитан? Или защото знае, че в отговор тя ще го почерпи кафе? Или защото прави сметки как да я изчука?  Или действието му се дължи на няколко от тези съображения? И как да определим точния процент на всеки от изброените мотиви?

Освен това - живеем в свят с ограничени ресурси. В който почти всичко, което е добро за един, е лошо за друг. От тази гледна точка понятия като "добро" и "зло" стават относителни. В примера - правейки комплимент на една колежка, караш другите да се почувстват пренебрегнати. Опиташ ли се да направиш комплименти на всички, лишаваш думите си от тежест и ефект. Т.е. опитвайки се да направиш добро на всички, не успяваш да дадеш нищо на никого... Затова аз избягвам да разсъждавам в категории като "добро и зло", "позитивно и негативно", "правилно и погрешно"...

Редактирано 2 декември 20178 г. от Win_user (преглед на промените)

преди 2 часа, Win_user написа:

А ти, вместо да повтаряш до безкрай от позиция на "последна инстанция" чужди мисли и идеи, небрежно пропускайки да посочиш авторите им, вземи да споделиш нещо от собствения си жизнен опит. Ако изобщо имаш такъв. И научи най-после тая българска граматика

Тук си наааааа-пълно прав и съвсем точен. Разкрит съм и вече очевидно няма смисъл от мимикрията ми.

Истината е, че съм обикновен прост и комплексиран мъж, пълен аутсайдер и смотаняк. Отгоре на всичко отдавна се чуди дали въобще е мъж и кое му е 'мъжкото' като гледа какво се пише, говори, показва - за мъжете и моделите им на поведение, мислене и реакции. Щото въпроса с първични и вторични полови белези особено в наше време - вече не определя с нищо 'мъжествеността"...

За простотията вече всичко ми е ясно - вътре съм сред всички описания и модели. Особено е валидно по това, че повтарям всичко до което се докосна и скривам откъде и от кого. Нямам си нищичко свое, нито личен житейски опит - затова си заимствам и си крада от всеки друг, както и всяко нещо, което виждам и докосвам от другите. Това ме прави зависим от тях, но аз и това не бих си признал, освен сега, освен на теб - като на човек, който прозира през всички мои прикривания и маски. 

И за жените нищо не знам... щото няма откъде. Секс не съм правил, нито пък - от любов. Последното дори не знам какво е това, щото природно съм задръстеняк и срамежлив, щото ме е страх. Тук ме открехват толкова настойчиво няколко от дамските никове на форума - за ЖЕНАТА, с главно Ж, за женствеността, за истинските чувства и емоции и силата и важността им, но не вдявам може би щот съм си тъп по природа... И затова мразя жените. И ги мачкам, забивам им ножове, обиждам ги, лъжа ги... а те всъщност са толкова добри, толкова благи, толкова обичащи и прощаващи, толкова чувствени и мъдри... може би затова ги мразя - щото аз не съм такъв.

Иска ми се много да имам твоето силно самочувствие, да знам толкова за хората и живота, за психологията, да съм толкова нахакан, сигурен... да съм скачал и аз с парашут и бънджи още на 16 когато бях, а не да се занимавам с разни глупости и да си губя времето (особено на тия ми години). Иска ми се и аз да съм толкова добър провокатор, колкото ти, да проверявам хората, да ги уважавам и да им "спечелвам уважението..."

Иска ми се и аз да пия в бара с приятели... да ги пробвам колко да приятели, колко са "мъже", и не на последно място ми се иска да съм с толкова добър правопис и граматика, а не да смятам че работата на пълните и празни членове, не е сред буквите и словото... , а клавиатурата ми да има проблем с бутоните шифт - щото и тя е комплексирана като мен и много ясно че точно тия бутони не ми работят а ме мързи да се налага прекалено да редактирам текстове . няма откъде да пиша правилно, щото в училище бях пълен двойкаджия и повтарях класове по няколко пъти...

Иска ми се също да зная категорично толкова много неща... да ги настоявам, да ги отстоявам да ги защитавам... да си имам свой живот и житейски опит... но не става, не мога, щото съм си смотаняк... Опитах и да вярвам в бог, ама бог не ми повярва, пък и защо ли - вероятно той също е видял в  истинската ми същност. И сега мразя до дъно религиозните хора, защото им завиждам. Мразя и знаещите, четящите и образованите люде... толкова работи знаят и могат... а аз - нищичко. И ми остава само да си крада от всеки каквото мога - да си сглобя и аз своя кутийка на живота, макар и от животите на другите...

е, разкрих се и ми олекна от толкова криене - един точен поглед и провокация... и ме разкри - това е то да си победител (УИН) и разкривач, жалко че никога няма да стана такъв... А толкова да искам.

Ако самоописанието ми не е достатъчно широко и пространно - ти вече достатъчно добре си ме изучил, а и сред форума са налични множество описания на ника рамус, които чудесно го охарактеризират и допълват тия ми думички...

Все пак темата е за "опознаване". Тук всички пишещи никове вече добре са опознали рамус и са съвсем наясно ... криех се и отричах но вече не !

Редактирано 2 декември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Сарказма ти е твърде неуместен Рамусе - обзалагам се, че не са един или двама хората в този форум, които ще потвърдят, че тъкмо ти се отличаваш с менторската позиция разбрала едвали не всичко за всеки, който си е разменил няколко коментара с теб. Кога ли ще ти омръзне да правиш от мухата слон ....... и при повечко късмет, да осъзнаеш, че в същността си всеки човек остава вечно непознаваем за другите.

Kaто гледам около какво се завъртя "опознаването" и каква е тезата в първия пост, ми се иска само да вметна, че вероятността да се докоснете до лошите страни на дадена личност, зависи в много голяма степен от самите вас. Ако някой твърди, че познава себе си отлично- лъже. Ако е така, той ще взима винаги точните решения за себе си, а аз такъв човек не съм виждал.

преди 1 час, Win_user написа:

Освен това - живеем в свят с ограничени ресурси. В който почти всичко, което е добро за един, е лошо за друг. От тази гледна точка понятия като "добро" и "зло" стават относителни. В примера - правейки комплимент на една колежка, караш другите да се почувстват пренебрегнати. Опиташ ли се да направиш комплименти на всички, лишаваш думите си от тежест и ефект. Т.е. опитвайки се да направиш добро на всички, не успяваш да дадеш нищо на никого... Затова аз избягвам да разсъждавам в категории като "добро и зло", "позитивно и негативно", "правилно и погрешно"...

Идеята ми беше, че всичко има дуално приложение и че манипулацията не е само "лошо", или само "добро", а съдържа и двете в зависимост от субекта, гледната му точка, целите му и контекста. 

В случая с приятеля, който тогава не е скочил с бънджи, също не означава, че при други обстоятелства не би могъл да го направи. Познавам хора, които в един момент просто коренно промениха начина си на живот и започнаха съвсем целенасочено да правят неща, които са им "страшни" с цел да ги преодолеят. Едно е да скочиш, защото искаш да спечелиш бас или защото си си дал думата да го направиш, нещо съвсем различно е сам да решиш да го направиш. Човек може да дръзне да го направи, но това означава ли, че е преодолял нещо в себе си? Според мен не. Неслучайно парашутистите казват, че най-страшен е вторият скок.

преди 15 минути, sound написа:

Сарказма ти е твърде неуместен Рамусе - обзалагам се, че не са един или двама хората в този форум, които ще потвърдят, че тъкмо ти се отличаваш с менторската позиция разбрала едвали не всичко за всеки, който си е разменил няколко коментара с теб. Кога ли ще ти омръзне да правиш от мухата слон ....... и при повечко късмет, да осъзнаеш, че в същността си всеки човек остава вечно непознаваем за другите.

айде сега - сарказъм.

Обзаложи се... ама няма с кого - тук по отношение на рамус, между доста никове има пълно съгласие що за тип е същия. Вече отдавна всички ме познават, защото са ме опознали. То при рамус даже и няма толкова какво - сичко си му е ачик-ачик. Даже и като играч не го бива... А иначе - само се правя на интересен и си търся внимание. Пък и толкова свястни, умни, знаещи, мъдри хора накуп - ме комплексират отвсякъде. Ядосвам се как всички толкова добре се разбират... а аз не се вписвам никъде...

Колкото до късмет - няма как да имам щастието да разбера как всеки е толкова неопознаваем, защото е една безкрайна и дълбока вселена, изпълнена с мистерии. Има си хора за същината на нещата, те вероятно са с "късмета"... аз - няма как.

Редактирано 2 декември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 18 минути, _ramus_ написа:

.....

Вместо всичката тази плява, да беше дръзнал да си кажеш, какво аджеба те подпали win_user - че споделя някакъв свой личен опит, такъв от бита, а не философски дрънканици, плод на вманиачено интелектуалничене? А кажи и какво, ако и да е измислена история? - сякаш не се случва навсякъде около нас и със самите нас, да не би да живееш някъде на самотен остров, та никога да не си бил участник в подобна на разказаната ситуация.

преди 25 минути, sound написа:

да беше дръзнал да си кажеш, какво аджеба те подпали win_user

не ми стиска, а и няма какво. какъв бит да споделям, живея си в измисления си свят на самотния си остров.

само философстването ми остава,

ама е кухо и кънти на празно...

и на всички тука им е вече ясно.. (баси! рими и ритъм има -направо "пует" го раздавам )

А иначе колегата УИН - тва е човека - как няма да ме подпали. завиждам му. завиждам и на теб - толкова опит, толкова участие, толкова ситуации в бита... стига битки, няма кво повече да се боря хората са ме опознали достатъчно. Пък и гледам хората как да толкова искрени, честни и открити, толкова отворени и добри... Толкова опит и мъдрост споделят... И най-вече - колко са мислещи и толкова напред с материала - какъвто никога няма да бъда (поне няколко хиляди животи)... 

Редактирано 2 декември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 21 минути, _ramus_ написа:

....

Нали знаеш, че салфетките ми за теб свършиха отдавна - като не щеш, не щеш, моята философия е такава, че всеки има свободата и правото, да си се сополиви, колкото му душа сака.

преди 35 минути, sound написа:

Нали знаеш, че салфетките ми за теб свършиха отдавна - като не щеш, не щеш, моята философия е такава

браво на твоята философия. Ей сега ще изтичам за салфетки... че прекалено се разсмърчах и прозълзих.

Честно казано ми втръсна от вечния напор на това всеки да се раздува в парадното си лице, сред което той е образа който би искал да бъде пред света. Вероятно всичко това е чудесно и всички са чудесни хора, но лицемерието особено пред себе си, е твърде банално, за да привлече вниманието ми.

най-редкия случай на писане е честен и откровен анализ на личните качества, уклони, грешки, несполуки и неуспехи. Тук е като лична идеологична манифестация колко всеки е добър, умен, знаещ и мъдър. И битката на всеки да се представи в най-добрата светлина пред себе си, като го заяви пред другите. Най-иронична е провокацията на колегата "победител", според която аз съм повтарял и имитирал... и в нея се смях най-много.

Корелация е налице - между степента на настойчивостта за лично представяне на личната си социално-лична маска, която отгоре на всичко е пригодена именно чрез взаимодейстрвие в "с другите" и пряко в нея се отпечатват и подбира всичко онова, което се счита за позитивно и положително, за важно, стойностно... ако не другаде, поне в маската да са. това е лесният и бърз начин, който отгоре на всичко се основава на двигателите на инстинктите.

И заради това - личните битовизми и случки са за предпочитане, точно както е на маса в кръчма и бар - защото те са част от личното лице и личната приказка за себе си и пред останалите. А аз в бар не съм стъпвал, в кръчма не ходя и нямам хора от личния си най=вътрешен кръг (които за мен е думата "приятел" ), които да ходят... за да се налага да ги проверявам... и така. Толкова за простака "реактивния-рамус"...

Редактирано 2 декември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Мхм, това поведение изобщо не е пасивно-агресивно, нито инфантилно. В никакъв случай! Това е поведение на осъзнат, оцелостен човек.

Точка.

@Xtreme_design
Третият скок е най-страшен, не втория  Първия път най-силно е вълнението - дали след 2-3 седмици чакане на подходящи метеорологични условия (начинаещите скачат само при вятър под 4 м/с) най-после ще те пуснат да скочиш. Пък и опитните инструктори обикновено слагат в една машина 6 начинаещи и две опитни мацки. Момичетата са най-леки и затова скачат последни. А на начинаещите им е неудобно да се излагат пред женски поглед. Вторият път е по-труден - вече знаеш как изглежда земята от 800 метра и си е страшничко. А третият път, като знаеш какъв страх си брал втория, е още по-трудно - не си сигурен ще успееш ли да преодолееш страха и да станеш от седалката, когато инструкторът махне с ръка да се готвиш за скок.

За останалото съм съгласен, като изключим случая с дадената дума. Да се хвалиш, че ще направиш нещо, а след това да се измъкнеш с нелепо оправдание - това значи да загубиш честта и достойнството си. Или, както много точно се изразяват китайците - "да загубиш лицето си". Не е срамно човек да изпитва страх. Всеки се страхува, освен може би пълните психопати. Но да се отметне от думата си, защото не е в състояние да преодолее страха си - това вече е непростимо. Можеше да постъпи като третия член на компанията ни - сравнително известен художник от Лом. Още като дадох предложението, той си каза в прав текст: "Благодаря, но това не е за мен.". И толкова. Човекът няма нужда да доказва нищо нито на себе си, нито на другите, има си свои начини да постигне удовлетворение от живота и признание, наясно е със собствените си граници... Моите уважения за което!

@Мойра
Виждаш ли колко неща можеш да научиш за човек, "разклащайки" го правилно? Задаваш му в провокативна форма въпрос - да сподели случай от живота си, свързан с личния му опит. А той отговаря с три поста, в които описва в иронична форма... себе си... Това е като да попиташ мъж какво мисли за жените, а той да започне да ти обяснява кой крем за ръце му харесва най-много

преди 12 минути, Win_user написа:

Виждаш ли колко неща можеш да научиш за човек, "разклащайки" го правилно?

Ето това е истинския победител - затова става въпрос... За пред Мойра - важното е да мине номера...

Зададе точния въпрос - ето ти реактивния отговор - цели три поста. Тоя, лесния и ясния - всичко си разкри... Включително и колко е неосъзнат - поне това е нещо, което за няколко всевиждащи и мъдри никове никога не е било по-ясно и предварително.

Редактирано 2 декември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Ето това е истинския победител...

Само за протокола - регистрирах се в този форум, за да задам въпрос относно Линукс. Тъй като опитът ми до момента е основно с MS DOS / Windows. В което можеш да се увериш, преглеждайки първите ми постове. Съответно - никът ми означава "потребител на Windows",  а "победител" си е чисто твоя спекулативна интерпретация.

Редактирано 2 декември 20178 г. от Win_user (преглед на промените)

Тичай, тичай - току виж си стигнал до момента да разбереш, че гониш собственото си отражение.

А понеже виждам, че човека ми лайква постовете, да не си помисли някой, че сме в задкулисна коалиция с него - за мен е въз комично, да нарича гореописаната история "експеримент", някак пресилено ми звучи, но по- смешно от това е, как яхнахте вълната: вероятно сте се почувствали опитни мишки. Не се косете толкова - сигурен съм, че лицемерието, за което сега подхвана да рониш сълзи, никак не ви е чуждо. В случая аз не виждам такова - това е съвсем простичка и обичайна, както сам в последващите си постове нарече, "проверка". За такива мога да разказвам с дни - а ти: ти ще продължаваш да се самоизмъчваш, истории от действителността ли са или сътворени от въображението ми разкази. :Д