Това няма име, и е писано от мен и още две приятелки Когато се събудя сутрин и ти не си до мен, усмивката угасва и тъжен става моят ден. Вървя по улиците и си мисля- къде си ти сега, но истината е една- отново съм сама. Дори когато съм с теб сякаш теб те няма душата ти лети, коя е тя не зная, отчаяно желая туй да не е края. Да те върна пак се моля, отново да съм твоя. Получавам своето наказание- любовта- най-човешкото страдание. Да обичам теб, забравена да те копнея и ти открито да показваш как обичаш нея.

Отиде си

Сърцето ти вече на парчета, бе

Но искам аз днес да го обединя.

И така да те върна обратно при себе си

Защото без теб животът няма значение.

Отиде си. И аз с нещо не мога да те върна.

Освен тези простички слова.

В думите утеха на намирам, а жадувам тихия покой. Колко пъти трябва да умирам, та животът да е само мой?! Всичко казано е мост-измама; пропиляното е там,зад нас. Път към истинското вече няма- думите ми вече нямат глас. Уж съм пак усмихнато момиче с куп надежди,пориви,мечти... но отдавна никой не обичам. Тлея зад заключени врати.

"Тъмницата на загаснала любов"

О, кога ще ме обикнеш?

И на любовта моя ще откликнеш?

Нощите без теб в самотност са обулени,

мечтите ми – като в ада са погубени...

Ако любовта е сляпа,

Как вядах аз ангелското ти сияние?

Или чрез обоняние, намерих аз цветото неземно,

което ме заведе в рая и захвърли ме

В ада, толкова отаян!

Защо съдбата е тъй жестока?

Дарих те аз, с любовта, която имам,

свършиха ми думите, които имам,

изчерпаха се ласките, които имам.

Но уви – думи не намирм,

да опиша аз таз неземна красота.

Нима мъжът, заради който ме остави

няма скоро своята любов към тебе да забрави?

Нима няма да спре да те обича,

и на робство да започна да те обрича?

Но ти си моята свободна птица...

Обичам те, затова те пускам аз на свобода.

Не мога да те окова в любовните

си ласки, които със злокобни краски,

Ще те затворят в моята тъмница –

Тъмницата на загаснала любов.

"Краят"

Идва краят – и на двама ни е ясно.

Дотук бе всичко най-прекрасно.

Остават само спомените ни един за друг,

мечтите за съпруга и съпруг.

Като кораб аз потънах и пропаднах

в дълбоката бездна на изгаснали мечти.

Любовта ни беше за възхвала,

но все едно си я захвърлила, продала.

Пламакът на любовта загасна.

Любовта, някога прекрасна,

се превърна в ад, в пъклен спомен.

Сърцето ми не тупти, а ридае.

Ридае за своята половинка,

която ти така болезнено отне.

Планината В планината бях за седмица една от живота скучен да почина, и усетих безметежна тишина седмицата като миг отмина Там скалите сиви се издигат горди и рекички малки нежно ромолят там се срещат циркуси,фиорди и откриваш в себе си друг свят Там разбираш как живеем в градовете ние, как се блъскаме и дишаме зловонна смрад и когато планината ненадейно ти откриеш, почваш да се чувстваш освежен и млад Раницата на гърба - и тръгваш рано с групата приятели добри и едно желание в главата само- този ден безкрай да продължи Но,уви, настъпи време да си ходим у дома и унили и нещастни се товарим по колите, Но една надежда пърха в нашите сърца- догодина пак сме в планините!

Безсънни мисли Омръзнаха ми тези сиви вечери, когато пак не заспивам,не мога... оплетена в лавини от сини кестени, окапали от дървото на вечна тревога Да плача зарината в спомени стари, ухаещи на пръстите ти,не искам... очите ми сълзят заради дима на цигари, но повече плачат от твоята липса Няма да бъркам в гърнето със сладко, приготвено с викове жални,не мога.. пак да се докопвам до щастие кратко с на какво цената?За бога...

Усмихвам се Мъглата се стеле над мойта душа, отчупвам си бавно късче тъга и го скривам на топло в изтрита сълза, ти си до мен, но аз съм сама! И умряла съм сякаш отдавна, погребана под пласт от вини. Да, и за това съм виновна! Моля те, не ми се сърди! А вярвах с горчива вяра, вярвах в толкова неща. Днес вярата е просто пара, днес празнувам със скръбта. А ти ме гледаш...покана ли искаш? Прегръщаш ме, до болка притискаш, и сякаш, сякаш неискаш да ме пуснеш тъй - силно ме стискаш. Не, аз днес празнувам с нея - мойта тъга. Дошли са ни множество гости - капят по пода едва. И тъкмо идват и веднага си тръгват, а аз ги посрещам като болен смъртта, дори и те го усещат, изтръпват от непреодолимата моя тъга. Усмихвам се! Днес ще ми е за последно, свикнала вече да крия скръбта. Усмихвам се. Време е отново пак за поредно да излъжа, че съм щастлива, света.

Със сигурност живота е измама! А може би всъщност е просто игра, измислена, предълга и твърде голяма, за да се играе наистина тя. Животът е една дълбока яма - кладенец от катран и жестока любов. Игра безсмислена, ала твърде голяма, за която никога не си готов! Жовотът от Бог е, не от храма - от свещи да стане по-дълъг не ще! Игра е животът - измамна, голяма. И може би по-хубав има. Къде?

Редактирано 17 август 200619 г. от Sawi (преглед на промените)

НОЩ

Когато падне тъмна нощ

и склониш глава на неговите рамене,

дали усещаш нежната му мощ,

прегръщайки го с двете си ръце?

Тръгна той по пътеката в нощта

заедно с бялата луна,

зад него хлопна се врата

и затвори твоята душа.

Повдигаш плахо ти глава

с поглед тъжен,замъглен,

в очите ти играе си сълза

в очакване на следващият ден.

На прозореца стоиш опряна

потънала в тъга и самота,

гледаш в нощта голяма

да познаеш своята съдба.

Отива си нощта а после и денят,

как бързо времето лети,

останало на този свят

с може би несбъднати мечти...

Поредна нощ- зловеща тъмнина,

сърцето ти забързано тупти,

бавно разстила се мъгла,

за сетен път глава извръщаш ти...

И дълго взирайки се във нощта,

в небето с бялата луна,

откриваш своята звезда,

искряща с нежна светлина.

Той се върна за да те обича

както искала си ти,

не го оставяй сам да скита,

не го изпращай със лъжи!

И опитай се да разбереш

в нощта сама защо остана

и на това да се опреш

за да може да сте двама!

Да сте двама в мрачна нощ,

да склониш глава на тези рамене,

да усетиш нежната му мощ,

прегръщайки го с двете си ръце.

Прокълната

Завинаги в мрака

на своята мъка -

тя бе прокълната.

Да скита сама

в света пълен с хора -

тя бе прокълната.

Сълзите горещи

стопляха само

замръзнали чувства

от злоба човешка.

Защо всеки бе готов да успее,

но никой да влезе във гроба за нея?

О, тя бе прокълната!

Причината тази

изпъкваха всички -

дете на самия дявол е тя!

Би дала, би дала,

живото си

само

до бъде, да бъде

отново щастлива!

Неозаглавено

Дали да бъда огън във жарава

или просто пепел в пепелта?

Дали да бъда клонката зелена

или изсъхващо листо през есента?

Дали да вярвам в приказки чудесни

написани от нечия ръка?

Или да вярвам, че животът не е песен,

такава е, такава е реалността?

Дали да кажа, че те аз обичах,

или да излъжа за това?

Кажи ми, помогни ми,мило!

Без теб, без теб ще умра!

Умрях ли или пък сънувам?

Не е сън това!

Вървя през хиляди поля.

А сърцето ми е някак пълно,

пълно е със любовта.

Не, не е сън, а е реалност!

Но възможно ли е това?

Умрях, родих се и обичам!

Обичам те и знам това!

Любовта съществува,

съществува, но само след смъртта.

Не от огъня преливащ на зората, не от вятъра довял дъжда, не от каменния лъх на синевата, прокрадва се към теб любовта. Родена във трагичност пламенна, зловеща, тя те пари, и открива, и зове. Безсилно студена, но мрачна и гореща, на своите криле ще те възнесе. Прелитаща над пясъчни оазиси, довяла огъня във пламналия лед, тя с страх и младост ще плени душата ти. Веднъж дошла, до края ще остане с теб. Пази я- обичта една е само, белязана от власт и огнен зов. Единствената истинска измама, последната искта живот-любов!

Стара баба Рада всяка сутрин рано става. Да изпрати тя козите, кравите и овцИте, да ходят те с пъдаря, на селОто,там накрая, и на тучните ливади, накрай горските дъбрави да си хапнат те тревица, да си пийнат и водица.

Редактирано 23 август 200619 г. от [BG]Scarface (преглед на промените)

GAME'S OVER Сама. Това е краят на играта. Загубих глупаво последния двубой. Game's over... И какво оттук нататък? Атака нова или нов отбой? Дали пак правилата са неясни, или ми липсва дозата талант? Аз вечно съм поставена на тясно- за мен животът е баща-педант! Играта свърши-нова ще започна; партньорът стар ще бъде заменен. Ще атакувам може би по-точно и шансът може би ще е със мен... Но струва ли си? Всичките заблуди ще лъснат разсъблечени отвън. Да си играеш на ллюбов е лудост! Кошмар! Недосънуван сън...

Когато Когато видиш моите очи не ги поглеждай със измама . Защото ще усетиш как боли Във мене жажда за любов голяма. Когато дъжд навънка завали събирай капка подир капка. Да знаеш, че събираш моите сълзи изплакани за теб във мрака. Когато си от всички изоставен, и болката в сърцето ти гори. Знай има кой до тебе застане и върне вярата във твоите очи.

Мили мой Мили мой, аз те наричам владетелю, на моето сърце. Мили мой, защото те обичам скъпо на сърцето ми момче. Мили мой, дори и да те няма аз ще шепна късно през нощта. Мили мой, това не е измама, че във мен се ражда любовта. Мили мой,душата ми зове мили мой, обичам те,кажи: Ще бъдеш ли мъжът ти на сърцето ми щом аз на теб се доверих? Мили мой, обичам те във мрака. Мили мой, любовта не ще умре! Мили мой,да знаеш, че те чакам и дявола не може да ме спре.

Taзи вечер щети покажя човека които трябва да оважяваш!. Само дати кажя згрешишли с мен знаи щете накажя, ще нашравя животати черен едвали ще искаш дасе съвземеш. Ще направя каквото поискам ,щете намеря и щете побубя!!

Редактирано 5 септември 200619 г. от A][D][O][L][F (преглед на промените)

[D][O][L][F' date=6.09.2006г. в 00:48' post='286047]

Taзи вечер щети покажя човека които трябва да оважяваш!.

Само дати кажя згрешишли с мен знаи щете накажя,

ще нашравя животати черен едвали ще искаш дасе съвземеш.

Ще направя каквото поискам ,щете намеря и щете побубя!!

Не се сещам,защо си редактирал 4 реда,10 грешки

аз ги изкарах 21

аз ги изкарах 21

10 грешни думи,да бъда по-точна Точки и запетайки,такива да си ги нямаме!

покажя

оважяваш

кажя

згрешишли

едвали

накажя

нашравя

животати

дасе

побубя

На .... От роза капчица докоснах усмихнах се на мъничко дете. И ето цветето откъснах за срещата с едно момче. На вятъра ръка подадох за да достигна синьото небе. На теб душата си отдадох изтръпнало за ласки сърце. На врага си дадох сила, за да покори света. Как нежно казваш "мила" и галиш моята ръка.

Хайде и едно от мен...

България

-Винаги съм искал аз юнак стана

На коня бял да се кача и гордо да възстана.

-В България съ отрастнал и там ще загина,

това е вечна моя преданна родина.

-България е свята,красива богиня

никога не ще предам като отида в чужбина.

-България е всичко свято на земята

тя е чиста спретната и свята

Е това от мн.

Поздрави:PoliceMan

Случка Прибрах се вкъщи в този ден, от работа се върнах изморен, и компа аз веднага включих, но изненада лоша се получи. Вирус зъл ме в миг нападна, Уиндоусът ми - в бой неравен падна, Той отдавна е взел-дал, и знам,че трябва реинстал... Обаче много ме мързи, не давам аз и пет пари. Ще позакърпя пак оттук-оттам, а защо написах тая глупост - и аз не знам!

Редактирано 7 септември 200619 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Слънце напече съседката на терасата се съблече. После се отпусна и на шезлонга друсна. Цигарка сладко тя запали и по телефона се захвали, как на слънце се препича и горнището си съблича. Тутакси ме тя видя и подсвирна ми с уста. Аз веднага се изправих и мъжкарски се представих. С тяло кат на Аполон надух се аз като балон. Тутакси ме тя покани на кафенце със слънчеви бани. Не можа да устои на красотата ми уви. Мързи ме да мисля повече.

Браво на WhiteHart И Maximilianчедесни са:

Ето още едно от мен:

Котката

-Моето коте Малчосе казва,

ако не му е на кеф с нокти наказва

-Иска винаги кренвирш да яде

ако не е кренвирш,друго мезе.

-Когато иска до тоалетна да ходи,

гледа някаде в къщи зад дивана да се изходи.

-Оранжев на бели петна е той

иска с мен да прави двубой.

-Но когато аз го надвия,

става в къщи голяма чудесия.

-Почва да мечи,да драска,да нервничи,

винаги е бил,мрънка и перверзничи

Кучето

-Нашето куче се казва Рич,

викат му,че бил направе от керпич,

въпреки,че не е голям пич.

-По чуждите хора,хапе и лае,

нищо друго незнае

-Рич яде по цяла чиния,

после става голяма олелия,

оплаква се от гадене в стомаха,

въпреки че две чинии омаха.

-Искам аз с Ричо да остана,

той е на моя втора флота капитана.

-Тои е мой верен слуга,

въпреки,че с мен понякога става несполука.

Променен

Вървиш, мислиш и мечтаеш,

загледан в чудната дъга

и не си самотен вече знаеш,

до теб сега е една жена.

Не знаеш ти коя е и откъде е

кара те да бъдеш безмлъвен

чувал си само божественото й име

и изтръпваш при вида й чаровен.

Болката в сърцето отминава

няма го вече живота предишен,

ти си влак, а тя крайната гара..

..последната - Пътят вече е предрешен.

И тръпнеш ти в очакване за знак,

че тя идва в твоята прегръдка,

защото отдалеч тя обгръща с блясък

Земята.. хората.. Света.

Радостен е всеки твой миг,

когато мислите към нея те влекат.

Редиш дума по дума в нов стих

и молиш се на Бог да не ти я отведат...

Редактирано 8 септември 200619 г. от baby_muse (преглед на промените)