*** Като песен на кос, като топла земя, с капките на дъжда и с дъха на окосена трева влезе в съня ми и остана. Не ме събуждай!

Покрита с нежен прах

от сбъднати мечти

на лунна светлина

теб отразявам.

Феерия прозрачна

ме обвива -

на щастието с нишките

тъкана.

Отново аз съм.

И отново песен е,

погалила клавишите

забравени..

Вълшебно.

И от възторжен пламък

изпепелен,

аз заравям в себе си

пепел от теб...

Прах при прахта.

Скръбта и любовта

неволно вървят ръка за ръка.

Ние им се радваме по равно.

Най-тъмно е

преди да се съмне.

Зимата е студена,

но в сърцата ни гори

пламък неуморен.

И ни прави това,

което сме-

мечтатели...

И от възторжен пламък

изпепелен,

аз заравям в себе си

пепел от теб...

Прах при прахта.

Скръбта и любовта

неволно вървят ръка за ръка.

Ние им се радваме по равно.

Най-тъмно е

преди да се съмне.

Зимата е студена,

но в сърцата ни гори

пламък неуморен.

И ни прави това,

което сме-

мечтатели...

Отдавна времето за нас е спряло.

Заспали устни, чувства, спомени.

Тъга в очите - не усмивка.

В душите - болка заредена.

Тръгни сега. Не после!

И аз ще тръгна - в другата посока.

Дано във чудото на любовта

да срещнем земните си орбити.

Помолих... За чудо помолих, за знак. Пред мен се разтвориха на забравата черните двери. Изрових... От сърцето си свито изрових спомен смътен и плах... Но утеха и там не намерих. Подтиснах... Скъп копнеж, тиха мъка и стон. И преглътнах сълза животворна, от болка родена. Измислих... Сън в самотната, тъмната нощ... Теб измислих.И знаех че в мен си. И пак съм спасена... Повярвах... И сега съм отново, по - сама от преди но в очите любими за мен пак изгрява зората. Изстрадах... На мечтите си полета тъжен изстрадах, и плах... Обичта ми към теб...разпиляла звезди в тъмнината...

Светът се отвори пред мен- красив, жив и тръпнещ. И новия ден ме погали с лъчи, произлезли от мъртви отдавна звезди. Със глас нестабилен, мутиращ и ту пискащ, ту гъгнещ, аз извиках към света своето предизвикателство: Ела и вземи ме, във своя въртоп потопи ме! Тогава знаех, че истински трудно е да гледаш живота и тези, които играят във него, без да участваш. Аз участвах и дори сега да се оттегля, ще знам, че съм бил и мога да бъда. Някой ден.....

Редактирано 7 януари 200719 г. от trancemasha (преглед на промените)

Мълчание, дошло от Безкрая Мълчание, дошло от Звездите, от Болката ни, от Тишината ни – без другия. Господи, колко те искам Господи,колко те моля само да се намерим... Искам си Мълчанието Господи 07.01.2007

Мисълта за тебе пак събужда моята заспиваща душа... О, защо, защо прокуждаш перлената нежност на съня?!

Подарък за едно малко вампирче

Отпих от тайнствената

тъмна сила.

Усетих огъня.

Съдбата и властта...

Покри ме прах

от спотаена свила.

Целуна ме,

обгърна ме Смъртта...

Сега съм вечна.

Черните криле

на Ангела покриват ме

и стена...

За още.Разпознала

им вкуса

ще ги целувам.

С неговата страст,

жадуваща,

изпиваща...студена...

За всяка капка

животворна кръв

ще падам като Него

вледенена...

И ще се раждам.

Понякога си огнен сън и видя ли те, ослепявам... И хаосът, и нощта навън, с душата си аз съзерцавам. Понякога си топъл дъжд и в мен валиш, валиш безспирно. Понякога си просто мъж, с усмивка светла и немирна... Понякога дори си Ти... Тогава аз от болка плача. И в моите пурпурни сълзи умира, омагьосан, здрачът...

*** Не казах "Сбогом", но прокънтя и затежа в душата. Расте трева по пътя на завръщането, косачът в сънищата ми върти коса.

Сянка

Нощ и ден..

тя е след теб,

гони те

и се измъчва.

С мъките не

се примирява,

но няма избор

и оставя.

Опитва се

да изостане,

следите ти

да не следва,

но не може.

Част от теб е

и изгаря,

всеки път щом

някой те наранява.

Но с теб

ефирно се слива,

когато с радост

душата ти

се облива.

Тя е там..

тя с теб,

тя е твоята сянка

..во век.

Редактирано 10 януари 200719 г. от baby_muse (преглед на промените)

За теб от планински божури букетче набрах. От листата им свежа роса да измие очите ти. Слънчев дъх от усмивките техни с обич събрах да погълне горчилката, тихо попила в сълзите ти. Пеперудена песен в косите ти разпилях да напомня за мен... и за сбогом... целунах страните ти.

Палячо в самота

Аз съм просто клоун без душа.

Един палячо, затрупан в самота.

Мога само да разсмивам,

с шеги да ви заливам, но уви

нямам право да обичам.

Нямам право на спасение,

сърцето ми ридае в съжаление,

че обречен съм на самота.

Аз не мога да греша,

няма да ми е простено.

Всяко действие е прегрешено

и последствията са ужасни -

с тез усмивки тъй прекрасни

публиката ме залива с смях.

Безкрайно унижение.

Но съдбата ми - безбрежна мъка,

която безмилостно уби душата ми

ще ме погуби постепенно

в тъмнината на смъртта, когато

ще намеря аз покоя - пълна самота.

Редактирано 10 януари 200719 г. от Митака (преглед на промените)

Някога, когато земята не беше кръгла и слънцето се въртеше около нея летях пях радвах се смях се усмихвах се наслаждавах се не се страхувах не страдах не плачех не се криех не наранявах. И вероятно пак ще летя... някока... когато...

Борба сълзи и борба - това е въпроса и буря в мене бушува но хората не ги е грижа за чуждите проблеми всеки се опитва да измами другият рецепта няма за това "защо" се питам и отговори не намирам защото светът е толкова алчен с живота дa се борим всеки ден ще се чудиш как да ме разтълкуваш, пак рискуваш, спри да псуваш ти си тръгваш По-добре да си траеш вместо лъжливо да лаеш Мислиш, че си щастлив, но намерил ли си щастието си? ти си тъпо копеле не го приемай навътре живота е гаден и към бедни и богати искаше перфектност,получи перфектност искаше слава,получи слава но ти никога няма да си пeрфekтeн каквото и да правиш аз никога не ще съм като теб или ти като мен ние сме дошли за нищо искаш всичко от света но какво си допринесъл ти за него oтхапи от ябълката на раздора заебах те себе си всичко което искате е нереално никога не съм си мислела, че ще се боря с вас Мръдни ! Мръдни ! ако правя каквото казваш мога да се превърна в робот Дръж си главата над водата в противен случай ще си три метра под земята е това е от мен дано да ви хареса това е първата ми творба,която правя за сега е кажете харесва ли ви?

Редактирано 10 януари 200719 г. от Billy_Miller (преглед на промените)

е това е от мен дано да ви хареса това е първата ми творба,която правя за сега

е кажете харесва ли ви?

Тип Спенс или Мишо Шамара

Нощ се спуска над света,

потапя го в тъма непрогледна.

Но аз те чакам,

чакам твоята поява

и потръпващ, плаша се от сянката ти.

Времето ме целува,

лизва ме с дъждовно езиче,

прави дома ми по-уютен.

Спи ли те се вече?

Та ти едва дойде...

Не бързай да си ходиш -

и за тебе има място в моето

(легло)

сърце...

Нека да вали....

Притисни се в мен, нежно.

Очите ти греят приспивно,

запяваш нежна песен без думи.

Вярвам в теб

и в силата ти да вярваш в нас.

Пръскаш светлина

и нежно ми шептиш.

Погледни - навън вали.

Нека!

Кратка целувка венчава луната

за дъжда.

Тихо......

Синьото свети бездиханно.

Искам да видя незримото...

А времето пада в душата ми

и я пленява безгласно...

Крилата на вятъра пеят

с най-лъчистите пръсти

и се носи илюзията,

че съм всъщност жива...

Дали ще проникна

в тайната на любовта?!

Но човек не може

да проникне в себе си...

**************************

Зелено

"Зеленото приижда по-избистрено

и тишината по-успокоена..." /Ал. Бандеров/

Зеленото със своята усмивка

пробягва по незнайния ми път.

Въздишката му топла, медоносна

зове ме, и мечтите в мен горят...

Най-пролетният цвят и най-любимият,

събран в очите ми стоцветни...

Във него има само истина,

надежда има многолетна...

В зеленото на моята планета

събуждам се аз всеки ден искряща.

И тъй зелена - свободата,

тъй млада, нежна и зовяща,

ме буди бурно, страстно ме обгръща

и раждам се чрез нея аз отново,

за да заспя зелена и да се превърна

във чисто и първично слово...

*********************************

Розово

"...словно я весенней гулкой ранью

проскокал на розовом коне" /С. А. Есенин/

Розовата долина е пътят.

Розовият път.

Сто усмивки го огласят.

Сто целувки го зоват.

Бягащи са в мен мечтите -

ден след ден и час след час...

Скрила в себе си звездите,

колко розова съм аз!

Тънка пелена се стели -

светла нежност и вина...

Ако трябва да живея

аз без нежност, ще умра!

Перлите са толкоз крехки -

розово море...

Истината е желязо, любовта - небе!

Странно как, ме будиш нощем...

Аз преливам в светъл звън...

Тъй и не разбрах, не зная,

кое живот е, и кое - сън...

Редактирано 13 януари 200719 г. от MELL (преглед на промените)

Една сълза

Заслужава ли сълзата да изчезне

в безбрежната безшумна шир?

Любовта ми заслужава да залезе

почивайки във вечер мир.

Заслужава ли цигарата да страда

от това, че трябва да гори?

Сърцето ми заслужава тъй да пада

затова, че го захвърли ти.

Може би това си заслужава

всяка мъка и беда...

Сълзата моя тихо потопява

страданието във вечността.

Редактирано 14 януари 200719 г. от Митака (преглед на промените)

Болката, да светиш в тъмнината и да си безкрайно жив... Лудостта, страстта и суетата на живота сив... Неизказаните думи, тайните сълзи... Мъката - дълбока и красива... И дъждът от падащи звезди, който бавно те покрива...

Ако сълзите ти бяха диаманти...

Щеше да си най - богата на земята.

Целувки

от дъждовни кристали

покриват страните.

Притваряш очи,

изпълва те мрак.

Пред тебе изнизват се дните.

Онези, щастливите,

които ще помниш

с усмивки и пурпурен смях.

Онези, красивите...

изпълнени с радост.

Пази ги.В тях

нямаше страх.

И всяка сълза

е изпълнена Обич.

Всяка горчилка солена.

Преглъщане всяко е

лек животворен.

Докосни...самотата студена...

Подари топлина.

Нека спомена слънчев

стопли твоята

нощ от кристали.

Нека бялата, нежна

изтъкана от тишина

отминала радост...

да се върне в съня

на сълзите заспали...

На майка ми и брат ми...

Редактирано 16 януари 200719 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Ласкаво.Тихо.Ясно. Дантелено.Нежно.Прекрасно. Усмихнато.Звездно.Любимо. Лазурно.Истинско.Незаменимо.

Тиха любов

Любовта ми е несподелена,

тя искрено не ме обича.

Съдбата ми е предрешена,

на самотност ме обрича.

Душата ми тъй прегрешена,

иска да е с нея.

Но уви. Няма да сме заедно.

Но още я обичам тайно.

Научи ме да чувствам. Научи ме да вярвам. Научи ме да те обичам и да живея за теб в света. А сега... Не ми вземай и болката.

Ехото откъсна бързо моята душа... Аз от погледа ти само можех да умра... Тревожно-синя и голяма е вечерта пред моя праг. Зениците ми топли чакат най-истинския звезден знак...