Аз съм кльощав. Аз съм редник. Аз съм българин и правя глупави грешки на английски. Аз съм хетеро и обичам това. Не обичам курвите. Мога да бъда гъз. Мога да бъда и пич. Не съм загубеняк. Не се опитвай да ме обидиш, ще загубиш. Ако обичам, знай че е така. Червеното: е красиво,така че млъкни. Директен съм, така че давай нататък. Аз съм маймуна, мога да отида навсъкъде. Рап музиката е ужасно грозна музика(понякога). Обичам родителите си, въпреки че сега е модерно да ги мразиш. Не пиша песни и не си режа вените. Ако ме дразниш, аз също ше те дразня. Не плача за глупости, но и не го крия в мен. Вече съм плакъл на публично място и не ми пука въобще. Смехът ми е адски заразителен. Мога да се сбия с теб дори да съм по-малък или по-слаб. Аз съм по–готин от всички останали. Не се опитвам да съм харесван от всички. Опитваш се да ме опознаеш? Благодаря. Цигарите убиват хората. Наркотиците са грозни. Но алкохола може да предизвика много смях(понякога).

Някогашното приятелство! Eдин ден скъпа приятелко ти казах, че тя ще ни раздели че вече няма да споделаш с мене ти и вече няма да сме същите уви Е така и стана казаното се осъществи вярна ми беше ти а сега се погледни аз ще го преживея но един ден запомни че пак при мен ще тичаш ти, но тогава ще е късно и ще страдаш за това че загуби доверието ми и ще си кажеш приятелки добри бяхме до като тя не ни раздели!

Виновен съм! Като камбана събудила един, смъртта на друг да възвести...

Срив Сривам се аз като пясъчна кула.... Не знам защо съм тук, защо пиша този стих може би защото трябва или съм под влиянието на някой наркотик. Приятели около мен няма те за мен са само един миг от една забава Театър или просто драма ... Има ли смисъл да живея? -щом съм сама.... Щом любовта врата затваря и не иска ти да си с мен.... Да ли има смисъл от страдания и болка щом един ден ще умрем! На прощаване Ето дойде и този ден ти да си тръгнеш от мен боли ли боли го сърцето изпито е от сълзи лицето тръгваш от мен ти в очите ти сълзи остани де остани не си тръгвай ти молят те остани единственото нещо за което живея си ти, ти и твои те красиви очи тръгна си достатъчно ме нарани за да ме виждаш ти не,не, не, не искам да се обърна не искам да те погледна като за последно сърцето е наранено отиде си ти живота ми просто свърши жадна е за теб душата но не ти замина си със сълзи на очи казвам последно остани но тръгваш си ти прегърна ме и каза искам да си останем приятели добри не, не го приемам това край на наще отношения край на всичко между нас моята любов не ти стигна при друга ти тогава я намери не искам да чувам името ти яд ме хваща че до мен не си когато спомените се връщат от хубавите дни ужасно ме боли! Сбогом любов щом не искаш с мен да си друга тогава намери!

Харесва ми да си играя сутрин

със твоите коси,

да милвам лицето и очите ти.....

искам толкова дълго

този сутрешен миг да продължава

и усмивката от лицето ми да не се изтрива....

Мразя когато погледна

часовника който отмерва

оставащите минути

когато ще трябва аз да стана

и да те оставя....

Целият ми ден

минава в мисли по теб....

не е довършено

МИ тук някой свири в (тази ли е) моята стая потрепващи струни на (тази ли е) моята душа да ги чувам с очите си когато паднат последни цветовете на розата върху (това ли е) леглото ми и стане мрачно и късно за нощно бдение пред (тази ли е) масата ми където в пламъка на свещта изгарят (тези ли са) сънищата ми…

Тишина, а в нея - думи пустота, а в нея - образи гняв, а в него - състрадание смях, а в него - тъга мъдрост, а в нея - глупост многообразие, а в него - единство логика, а в нея - абсурд хаос, а в него - хармония смърт, а в нея - живот камъче, а в него - цяла вселена човек, а в него - бог Ези и тура, двете страни на монетата.

Аз Съм Твоята Сянка Когато си жадна от моите шепи ще пиеш Когато вятъра разрошва косите ти моите пръсти прокарваш през тях Когато заспиваш моите длани те топлят И когато се смееш Когато в очите ти има сълзи моите страни са солени И когато те няма Когато целуваш моите устни усещаш И когато ме няма Стъпките и тях аз оставих Аз ще съм твоята сянка до теб

Аз Съм Твоята Сянка

Когато си жадна

от моите шепи ще пиеш

Когато вятъра разрошва

косите ти

моите пръсти прокарваш

през тях

Когато заспиваш

моите длани те топлят

И когато се смееш

Когато в очите ти има сълзи

моите страни са солени

И когато те няма

Когато целуваш

моите устни усещаш

И когато ме няма

Стъпките и тях аз оставих

Аз ще съм твоята сянка до теб

Прекрасно. Вдъхновено... от какво ли?

Мое тихо пристанище Пращаха бури срещу ми, газех из мътна вода, хвърлях на вятъра думи- думи,покрити с ръжда. Водех войни непотребни, често жестоко кървях; сили събирах последни- как ли въобще оцелях?! Жива...Открих те случайно, с тебе намерих покой; мое пристанище тайно- моя последен герой.

Здравейте супер сте много хубави стихове,мога да кажа,че и някои са дори по-добри от познатите ни известни произведения

Мисля и аз да се присъединя към вас,като Ви предоставя и моите опити на "поет"

Любов

Без теб не мога да живея,

без тебе искам да умра!

За теб аз дишам и копнея

и давам своята душа!

Сърцето в сладък трепет бие,

когато Ти до мен вървиш.

И в мъка свива се,когато

за нещо Ти без глас тъжиш.

Сълзи на радост във очите

блестят,когато те съзра.

И кървави сълзи се стичат,

когато липсваш у дома.

Затуй сърцето ми за теб е!

За теб и моята душа!

За тебе слънцето,ще свети!

За теб аз мисля и творя!

*********

Без заглавие……..

Когато падне вечер мрака

и мръкне синьото небе,

да знаеш някой,нейде чака-

да стопли твоето сърце.

Когато в „Рая”-виждаш „Ада”

и плаче твоята душа,

едно сърце за тебе страда-

тъгува в свойта самота.

Кога любов в гърдите пламне

и пърха с хиляди крила,

това сърце за теб,ще бъде-

ще бъде твоята съдба.

Ръка в ръка,преплел без думи,

без мъка-в радост и сълзи,

по пътя тъй красив,безумен…

по този път ще тръгнеш ти!

И този път незнаен,чуден…

Отваря хиляди врати,

за свят красив,мечтан със обич-

за свят,във който ще сме аз и ти!

***************

Раздяла

Ти тръгваш си…защо ли да те спирам?

защо да моля,прося и зова?

Сълзи напират парещи в очите ми,

но аз съм с гордо вдигната глава.

Ти тръгваш си…и без да кажеш”сбогом”

без думи две,да кажеш ти дори…

и тъй самотен,пуст и безтегловен

светът се срина в моите мечти.

Останах аз сама и наранена,

оплакваща пак своята съдба-

съдба на птица…от куршум ранена,

с раздиращ писък в тъмната гора.

И този писък-блъскащ се в гърдите,

раздира с нож той моето сърце.

И също,като птицата отлита…

Далеч,навеки…в тайни светове!

******************

Мрак

Мрак надвисва над града,

просяк в дрипи пак се свива…

студ,окови,самота………

гарван грачи с пълна сила.

Плач на мъничко дете,

стон от болка на старица….

вой на гладно,хищно псе…

зов за помощ на вдовица.

Две очи зловещо бдят,

плячка някъде да видят…

вятър свири,сее смърт…

мъх покрил е две могили.

Тъй минава пак нощта-

страх,убийства,наркотици…

но изгрява светлина……

връща обич,радост,птици!

п.п.това последното е възможно да има продължение................

а това току-що го написах

Спомен

Когато някога ти стане мъчно,

когато някога не ти се живей…

спомни си за лятото,което е слънчево,

спомни си за птиците и щастливо запей!

Спомни си със радост за дните отминали,

спомни си за мен и за „нашите дни”.

Спомни си и думите-щастливо изричани,

тез думи-тъй мили…..за теб са били!

Спомни си и розите-цъфнали нежно,

спомни си и утрото в Майските дни…

Спомни си за чувствата,спомни си копнежа-

за моите устни,за мойте очи!

Тоз спомен прекрасен-наред със мечтите…

Да върне усмивката в мрачните дни!

Да върне звездите в небето и тихичко….

отминат безшумно нещастните дни!

Това го посвещавам на майка ми и на всички майки по света На моята майка Ти майчице скъпа и мила, ти майко грижовна,добра…. Плътта си от плът ти родила, кръвта си за мен ти проля. Съдбата тъй лоша е с тебе, животът-жесток и суров. Във грижи и мъка за мене, сълзи ти изля,вопъл,зов… С усмивка ти болката скриваш, товара ни носиш на гръб……. Под удари ти се превиваш, но нивга издала-ни звук. С коси побелели от грижи, с ръка поболяла от труд. Живот ти сънуваш-безгрижен и бъдеще в радост-без скръб. Тоз образ-тъй мил и бленуван, икона със твойто лице……… теб,майчице моя жадувам, теб нося те в мойто сърце!

В моите очи преплитат се звезди

и очите ми излъчват тази вечер топлина.

Будиш се до мен, аз казвам: "Тихо, спи!"

и ти унасяш се под златната луна.

Меките ти устни пак отблясъци подхвърлят,

аз гледам как потъваш в сладък сън

и когато най-случайно през прозореца надзърна,

тихо ромони дъждът навън.

Как искам тази нощ да продължи безкрай

със мирис на цветя и идващ ден

и в нашия приспивен, топъл рай,

прегърнати с теб времето да спрем!

10.10.2005

Няколко нескопосани опита за хайку : Горещо кафе в малка чашка. Огън на разсъмване *** Голото дърво подслон не дава. И листо не трепва даже. *** Кръгла маса с четири стола Ехо на отминал смях *** И тази сутрин небето е оловносиво а под него-керемиди. *** Пътен знак - стрелка напред. Протягам крак. *** Дървената масичка с извити орнаменти стои невъзмутимо *** Лунните лъчи огряват прашния път. Щурец засвири. *** Сутрешният хлад навява спомени. Потръпнах чак... *** Таванска стаичка, отгоре - гларуси. А вътре,вътре... *** Пада мрак. В прозорците изгрява слънцето.

Сезони Само три сезона има в любовта- пролет-за да грейне слънце във очите, лято-да разпали в буен плам жарта, есен-с тъжен залез да си помълчите. Само три сезона има в любовта... Зима вледенява тихите ми нощи, студ скова сърцето,няма я страстта. Смисъл има ли да си говорим още? Само три сезона има в любовта- пролетно-свенлива,разтопих се в лава, плаках на раздяла дълго с есента. След такава обич нищо не остава.

Само снимка

Снимки на стената пожълтели;

спомени, замразени в вечността.

Мигове, които с времето са опустели;

моменти, потънали в тъмнота.

Тази жълта снимка на стената

тази безбрежна вечност

по лицето ми роди сълзата,

сълза изпълнена със нежност.

Моменти весели, но краткотрайни,

запечатани под прашна рамка,

крият свойте вечни тайни -

кодираните тайни на душата.

Само снимка може да изкаже

туй, което и човек не може.

Само сълза може да покаже

чувствата от спомените жълти.

Уж си само снимка жълта,

нищо - никаква хартия;

ала прашни спомени прегълташ -

спомени осеяни със тихи тайни.

Сезони

Само три сезона има в любовта-

пролет-за да грейне слънце във очите,

лято-да разпали в буен плам жарта,

есен-с тъжен залез да си помълчите.

Само три сезона има в любовта...

Зима вледенява тихите ми нощи,

студ скова сърцето,няма я страстта.

Смисъл има ли да си говорим още?

Само три сезона има в любовта-

пролетно-свенлива,разтопих се в лава,

плаках на раздяла дълго с есента.

След такава обич нищо не остава.

Господи,толкова е вярно и толкова истинско

И аз така-плаках на раздяла дълго с есента-е още си

но дойде зимата

Оригинал

In manchen Tagen, wenn der Regen nicht aufhoert,

da schau ich durch das Fenster ganz besorgt.

Und auf dich wartend, steh' ich ganz allein

und trinke langsam, langsam ein Glas Wein.

Ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck,

aber Zukunft gibt es keine.

Und durch all diese Jahre

bleib ich hier, alleine.

In solchen Tagen zittert meine Hand,

solange ich an deine weisse Wand

versuche, dein Portraet zu malen. Sand

und Erde. Sohne zieht nicht mehr aufs Land.

Ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck,

aber Zukunft gibt es keine.

Und durch all diese Jahre

bleib ich hier, alleine.

Des Todes Schatten werfen alle Wolken,

die wie ein Schleier dein Gesicht bedecken.

Auch wenn sie mich einst gar nicht stoeren konnten,

gelingt es ihnen, meine Reue zu wecken.

Mit dem kalten Kuss der winterlichen Morgens

kommt Errinerung daran, wie ich sein muss.

Ganz still, ganz still, und jedoch unbewusst

dabei erwecken meine alten Sorgen.

Превод

В някои дни, когато не спира да вали,

гледам през прозореца обезпокоен,

и чакайки те, стоя си съвсем сам

и отпивам бавно, бавно от чаша вино.

Искам да се върна, но не мога,

искам да се върна, но не мога,

искам да се върна,

но за мене няма бъдеще.

И през всичките години

ще остана тук и сам.

В такива дни трепери ми ръката,

когато се опитвам на стената

да нарисувам твой портрет. Пясък

и земя, над които слънце вече не изгрява.

Искам да се върна, но не мога,

искам да се върна, но не мога,

искам да се върна,

но за мене няма бъдеще.

И през всичките години

ще остана тук и сам.

Сянката на смъртта хвърлят всички облаци,

които като було покриват ти лицето

и въпреки, че преди изобщо не ме притесняваха,

днес спокойно могат да ме разтревожат.

Студената целувка на зимното утро -

спомен за това, което трябваше да бъда.

Съвсем тихо, тихо, и съвсем неосъзнато

се будят в мене старите ми грижи...

Настъпи вечер. Луната тихо свети, а совата мълчи.

Самотен е воинът по пътя, самотен не е – острие е душата му; гърдите - стомана, и волята безпощадно води го към съдбата му. Сърцето на воина е бездна, където стремежът да имаш пропада Душата на воина е сабя, неизвестното с нея пробожда. Тъжен е воинът по пътя, тъжен не е – мъгла е душата му; сърцето – безкрай, и любовта неусетно води го към съдбата му. Смъртта е приятел на воина, съветник умерен. Когато съмнения го обземат, съвет получава най-верен. Смел е воинът по пътя, смел не е – страхът е приятел; поглед – стихия, и адът горещо води го към забрава.

kayovas Стихотворението ти е просто върха.

Пусни капка кръв да тече надолу да събере сълза гореща и да мине под венчалния олтар на моето видение в което търся своето спасение За Теб Върни пътеката обратно по която крачех аз със теб за да може да разкажем и на други за това Погледни нагоре в слънцето горещо и мисли за мен който стои смирен пред теб в мъглата Докосни реката в която къпех мойто тяло и трепери със мен в този свят застанал прав пред нас Посрещни нощта прохладна както правех го и аз и разбери звездите малки които падат за нашата любов И тогава този свят не ще устои на младостта с която ни дари

Ярък слънчев лъч прободе небесата. Прашинките танцуват.

Времето захладня слънцето се скри. Мрак настъпва.