Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

poisk

Нашите стихове

Препоръчан отговор


Откривам раздела с единствения си що-годе поетичен опит.

Чужд свят

Може пък някой ден да видя как изглежда

Онзи свят, който търся от както осъзнах

Че не съм където трябва роден и израсъл

Че там където живея, да си човек е грях

Че всичко родно всъщност ми е чуждо

Че дори и що говоря е чужд за мен език

Странник съм, да, странник, но без родина

Без братя, съседи, без собствен език

Сънувам друг свят, сънувам го денем

може би просто мечта, а може би спомен

От дом който не зная, но ми е роден

Свят близък до мен, до мойто сърце

Сънувам го нощем и понякога не зная

Дали не е той реален, а това - лъжа

Защото не може аз тук да живея

На тази толкова чужда за мене земя

Аз зная, дори и да минат много лета

ще достигна един ден то тази земя

Там ще живея като истински човек

И ще умра като истински поет

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много негативна емоция лъха от него.

Ето и мой глупав поетичен опит.

Навярно

Навярно прав бе ти във онзи ден,

когато някакси така смутен

дойде при мен и каза мрачно,

че не можеш и че няма да си с мен.

Навярно само спомени от теб ще имам,

но дори и те са хубава съдба.

Нали чрез тях аз бъдещето ще рисувам

с най-чудните бои на любовта.

Навярно ще се срещнем някой ден,

тогава ще сме толкова различни ний,

някак променени, по-истински дори -

аз жена ще бъда, мъж ще бъдеш ти.

Навярно ти тогава ще си спомниш

за момичето от от онзи град,

тогава ще стои пред тебе тя,

каквато искаше да е - жена.

Навярно ще е тъжно да си тръгнем

срещнем ли се някъде след време,

но нали светът е тъй устроен,

пълен е със срещи след това с раздели.

Тъжно е наистина, аз зная,

тогава плаках дни и нощи аз,

а някой ден ще се отминем двамата,

стаили спомена, но не и любовта. Публикувано изображение

И още едно:

Отвъд смъртта

Студено е, когато всяка вечер

без теб заспивам все сама.

Повярвай ми измръзвам вече

без теб и твойта топлина.

Студено е, когато не усещам

до мен да бие твоето сърце,

когато в нощите безкрайно тежки

не ме прегръщат твоите ръце.

Повярвай ми ужасно е студено.

повярвай ми, че много ме боли,

щом чувството във мен е споделено,

а в този миг до мен не си.

Повярвай ми, че много те обичам

и вечно ще е все така.

Сърцето си отвъд смъртта - ти вричам,

сърцето си и цялата душа. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз правя опити за писане.. ;) "Две лица" Тя е като отрова нямаща лек. Тя е като ангел с глас нежен и мек. Тя е като нощта виждаща всичко. Тя е като любовта непонасяща да стои мирно. Тя е като магия с вечно заклинание. Тя е като самодива изгаряща в желание. Тя е като смъртта дебнеща някой живот. Тя е като богиня откликваща на всеки зов. Тя е като звяр копнеещ за жертва. Тя е като дете непорочно в своята молитва. Тя като вампир носещ разруха при среща. Тя е като сапфир блестяща и красива в новата одежда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз реших да се включа с един мой опит: Двете в моята душа Мислех си че ще мога дори сега горя на колене душата пърхаща с тревога обзели са ме страхове Усещам две че в мен живеят едната с теб ръка е сплела а другата зад тях върви от мрачни мисли е венец изплела Писък, в гробна тишина сред лава тя сега минава а другата предателски мълчи с омраза тя сърцето си калява Сълзи - на мъка или на омраза едната пак до теб стои а другата - не иска тя мечти не вярва и не обещава. Коя желаеш с теб да продължи не мога да се боря срещу двете Едната зная теб избра а другата предателски не ще....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това беше песен,има си и акорди към нея: Слънцето бавно залязва пред нас, Тъжен е празният бряг. Чайките плахо размахват криле, а морето тихо реве. То плаче и няма да спре, а лятото свърши отдавна. Тръгвай,ти си наред, а аз,аз ще остана. Ще остана да слушам морския тътен без вас сега, И думата "Вечност" навсякъде тук ще звучи... Ще търсиме начин да върнеме времето пак назад И лято ще бъде ,но друго ще бъде ,нали? Сякаш нещо безкрайно си отива,отива завинаги, И лунна бразда оставя в морето зад нас. По нея ще тръгнем,ще тръгнем да търсим пак себе си, Но други ще бъдем,други ще бъдем така. ........................................ Смехът е здраве,ум и сила. Смехът е челюстта на крокодила, Шегата - наша е звезда незнайна А пък спамът - религията всеотдайна. Вий не знаете какво е спама - Той връзка с темата Ви - няма. Но приятел - в нужда се познава Затова - той винаги остава. Във всяка тема той се взира Иска там да мас***бира За беда - не винаги успява Но трайно тук се загнездява Ний веч' свикнахме със него- Той ни стана второ его. Затова недейте тука го обижда СПАМЪТ, знайте всичко вижда. Не му е много хоби да чете Той е кат' пораснало дете Затова пък много често пише И на warning му мирише. Този аромат за него тъй любим е, сякаш казва "Хайде! Замрази ме..." Че достойнството му все го мами Всяка тема да оспами.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А това е моят скромен принос... Трима Измислена, излъгана, предадена. Коя съм аз и коя е Тя? Нима за тебе бях създадена, но ти дори неосъзна? Целуваш моята болка, а аз прегръщам страха и навивам в безцветната ролка тонове от мойта тъга. Прегръщаш я и някак нехаеш, че съм от другата твоя страна и сякаш не помниш, незнаеш, че на нейното място и аз съм била. И чувам сърцето и как плаче за теб, как тихо се моли всичко да бъде наред. Обича те! И тримата го знаем време е с теб да се разкаем. ........... Ние Къпем се двама в сълзи, тъй ненужни не смяташ ли? А любовта ни не ходи, а пълзи, тъй тъжно е не смяташ ли? Все още и даваме късове болка и мъничко смях. И все още вярваме в Бога, но той май не и във нас. И вървим срещу вятъра и често не ходим, а лазим. От очите на всички се пазим, обичаме много и толкова мразим. Не чуваме никой, а край нас безброй гласове. Живеем с тях, но знаем, че сме от различни светове.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много поети има тука ! Това е хубаво - Браво :nono: Ми те и стихотворенията са много добри !!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето и моите скромни напъни...Те си стоят в "Любими стихотворения",ама щом тук е за авторско творчество,да взема да ги постна... Изгрев В ранна сутрин,над морето, бавно слънцето изгрява, и мастилено небето, постепенно избледнява. Гларуси и чайки пеят своята ритмична песен, а под тях - градът притихнал, още в сънища унесен. Даже и вълните сини, сякаш още се прозяват, слънчеви искрици фини леко в тях се отразяват. На брега - момче самотно, с нотка на тъга в очите, То отново си припомня как отиват си мечтите. Как във времената стари радваше се на живота, как със верните другари сляпо вярваха в доброто. Тези техни идеали претърпяха куп промени. Вече ценностите стари са потъпкани,сломени. При морето то се върна, тук при своя стар приятел, само то не се обърна, само то не е предател. Тук денят е безметежен, тихо плискат се вълните, тук,на залива крайбрежен, тук завръщат се мечтите. Петелът Видях в небето ято птици, строени във формация "стрела" приличаха на мънички звездици, политнали над прашната земя Без никакво усилие летяха, размахвайки криле едва-едва, и никъде по пътя си не спряха, от тях струеше само свобода Един петел ги гледаше от двора, Как искаше и той да полети, И пробва - два,три пъти, но умора крилете незаякнали надви Въздъхна тежко,върна се обратно, погледна философски на нещата : "Отиде ли си нещо,то е безвъзвратно, такава е на всекиго съдбата"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво WhiteHart! Страхотни са и са перфектно римувани. :yanim:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Едно" Една сълза през устните минава една сълна и адът отминава. Една молба за далечното спасение една молба за взетото решение. Една душа поробена в желание една душа осъдена на изгнание. Една ръка търсеща внимание една ръка тръпнеща в своето наказание. Едни очи красиви като сияние едни очи наранени и предадени. Една дума способна на пререкание една дума превърната във въздихание. Едни устни чакащи признание едни устни изгубени в страдание. Едно лице с безлично изражение едно лице без никакво вълнение. Едно дете търсещо утеха едно дете чакащо подрепа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам думи , просто таланти големи ! Онова за петела беше просто разкош!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

WhiteHart!!!!!! Това, че си от Велико Търново, не ми дава право да пиша именно за ТЕБ! Но това, че стиховете са написани ВЕЛИКОЛЕПНО, ме кара наистина да се радвам че си от БОЛЯРСКО!!!!!!!! Поздрави!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Май е време и аз да си спомня какво съм правил през студентските си години - ето кратък отрязък от ... *** една трамвайна роза там на улицата сама и аз я стъпквам и тя плаче и острите й сълзи ме бодат и ме боли и пак я стъпквам и пак плача и хората по спирката се смеят на глупавото ми лице в очите в розата съм стъпил и в локвата от всичките сълзи на този свят без рози като на остров сред морето и самотен и трамваят идва и се качвам и не съм спасен и как бих искал да не бях слизал въобще… *** и пак този страх че ще скоча в съня си с гърмящо сърце и ужаса в очите и размазания слух макар че само звъни на вратата отпред има някой като на сън се промъквам да отворя да говоря да позная има някой отвън когото обичам и пак този страх че го няма застанал отпред /очите му тихи/ аз треперя той казва здравей аз разбирам сбогом и искам да е сън и да не се усмихва тъжно защото знам че го няма отвън да говоря да кажа здравей да се усмихна тъжно като на стар приятел /очите му тихи/ аз треперя той протяга ръка аз умирам и дишам и продължавам да мълча той спира усмихва се тъжно и знам че е умрял…

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес цял ден скучах на работа и вижте до какво води прекалено многото свободно време... Публикувано изображение

Играта

Човек е странно същество,

отскоро обитаващо Земята,

проправило си път само

от джунглите до небесата.

С планетата извадили късмет,

уцелили епохата случайно,

и плъзнали по сушата навред

с целта да се нанасят трайно.

Създали свои общества,

разпръснали се после племената,

открили материалните блага,

започнали да обработват и земята.

Населили небето с божества,

защото искали да вярват в нещо,

страхували се много от смъртта,

и мислели,че в ада е горещо.

През всички тези векове

един въпрос им бил в главата:

Дали има цел живота,или не,

каква е ролята им на Земята.

Сравнявали живота със игра,

но винаги си мислели за резултата.

Забравили за факта,че целта

е просто да се наслаждаваш на играта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЛИПСВАШ МИ Свободата е дума, която живее на смели в душата. Свободата е дума, която не умира когато душата на смел отлети. Свободата е мисъл, която лети на умни в главата. Свободата е мисъл, която не изчезва когато главата на умен се отдели. Свободата е чувство, което трепти на влюбен в сърцето. Свободата е чувство, което не умира когато сърцето на влюбен замре. Свободата е безсмъртна, когато гори като пламък на свещ. Свободата е идея, която живее когато огън в човека гори. На мен не ми липсва Свободата, която трепти в умовете, в сърцата. На мене ми липсва човека, на който душата, която обичах, го няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Едно снихче, посветено на един приятел на име Илия. Една вечер нямаше кфо да правя и ме беше избило на щуротия и написах това: Вънка мрак е, яко тъмно, а една бълха по много стръмно се катери със мерак по носа на Личо пак. Таз бълха е много смела щом по Личо е поела той карате е тренирал и бълхи е той убивал. Ето Личо се събуди и бълхата той пропъди и я прати на небето, 'щото счупи и вратлето. ------- Някога бях писал едно стихче на име Пролет, въпреки че се разправяше за всичките сезони в него, но все пак бях в първи клас, а щом го побликуваха в училищния вестник значи е било хубаво :) Ако го намеря ще го постна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето нещо и от мен: Публикувано изображение

Поглед, усмивка, желание,

слънце, лято, мечти,

цветенце – нежно ухание

дойде при мен ти.

Делничен ден, нежелание,

есен, дъжд и листа

в скука и много мълчание

живя със мен ти.

Свада, сълзи, страдание,

зимна нощ, всичко спи

в снега пръв пътека направи

и замина си ти.

Сега още едно - подобно на горното... ами така е, моите писанки са еднотипни... Публикувано изображение

Във пролет прекрасна аз срещнах се с тебе,

цъфтяха цветята, със тях любовта,

птичките пееха, слънцето грееше

и топлеше нашите смутени сърца.

А после, през лятото – най-влюбени двама

вървяхме ръка за ръка по света,

аз помня – морето, вълните, брега,

единствено тебе желаех в нощта.

А после настъпи дъждовната есен,

листата окапаха, дъждът заваля,

отлитнаха чувствата с птичата песен,

със локви и кал ти обля обичта.

И вече студено е, снегът заваля.

Къде си любими, кого топлиш в нощта?

Не те виждам от тази гъста мъгла,

мечтите ми рухнаха и през зимата аз останах сама.

И сега най-най-любимото ми, което няма много общо с любовта ..... :)

Забързани сме и пропускаме

в живота хубавите мигове,

къде сме тръгнали, какво ли търсим,

това, което имаме - не стига.

Унесени във грижите си делнични,

забравили сме искрените радости,

къде са ни усмивките сърдечни,

къде са истинските ценности?

И в грях обсебваме живота си,

в чудовища сами сме се превърнали

и всеки влюбен в личността си,

ний гръб на истината сме обърнали.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Котето ми

Котето ми се загуби

и го търсим като луди.

Тук го няма,там го няма

ето ти беда голяма.

Но реши се таз задача,

преди още да заплача.

Котето ми малко ,бяло Публикувано изображение

под одялото се свряло!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отиде си

Сърцето ти вече на парчета, бе

Но искам днес аз да го обединя.

И така да те върна обратно при себе си

Защото без теб животът няма значение.

Отиде си. И аз с нищо не мога да те върна,

Освен тези простички слова.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:clap: С риск да бъда нахокан мога да направя едно скромно предложение :) От вас стиховете аз ще измисля музиката. Пък може да се получи нещо :hush:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Давя се във черното на нощтните облаци, плувам през морета от златни пустини. Преминавам през полета от изоставени гробници, гоня снежни гълъби,през снежни лавини. Търкалям се в небето от розов памук, къпя се във дивото на белия дъжд, прескачам световете един през друг, потъпквам прясно окосената ръж. Продължавам да бягам напред през полето, на моите светли детски мечти, незнайни безкраи все гони сърцето, искрящи,сияйни невинни очи. Ще продължавам да тичам напред, та дано някой ден да успея, било то със воля или с малко късмет, пойните птици пак да падпея. Ще искам да бъда вечна искра, да бъда малкия пламък във мрака, помагащ на пътник,изпаднал в беда, който спасение някъде чака. Ще искам да бъда фар във морето, бълващ вълни светлина, с ръце да достигам даже небето, да чувам пак гръмко ,,УРА``, когато погледна назад по пътеката своя, да знам че има и дупки,и смях, да зная,че за мене ще кажат:,,Героят- изпитал и болка,и радост,и грях`` --------------------------------- Настроение Във ден на тъмни мисли обречен, обличам роба от сладки мечти. Усмивка сребърна пак ми донесе сънят ми,изпъстрен със сини искри. Когато съм тъжна и малко отнесена, потъвам в полета от хорски лица. Опитвам се,ала не мога да съм весела, виждам горчиви луни,вместо златни слънца Смехът ми ме гушва и стопля за миг. Отмива и трие лошите мисли. Денят ми се струва и бял,и красив, заспивам спокойно в чаршафите чисти. Във ден на тъмни мисли обречен, обличам роба от сладки мечти, Усмивката сребърна вече е вечна, а сънят ми в небрежни безкраи лети. ---------------------- За стотен път издигам вятърната кула, и за стотен път се пръска на мечти, За стотен път се чудя и дали се струва, да хвърлям времето си във измислени игри. Започва се от малкото в душата, и все напред започваш да вървиш, рисуваш кули,играеш си с луната, самолет от вестник-с него ще летиш. И трупаш в чантата мечтите, дори започват леко да тежат, но помни,че тежко ще е само на плещите, и че винаги е тежък пътят то върхът. И времето минава,дните се търкалят, ще те брулят бури,ветрове. Ще идват хора и до теб ще сядат, ще виждаш чужди,нови светове. Но гледай да запазиш своя, защото той ще бъде вечно с теб, бъди вълната и прибоя, бъди и жарък огън,и парченце лед. Ще срещаш хора,ще се чудиш, дали си пътник или гара, дали при теб се спират,само защото може би си сфетофара. Но знай,че някой ден ще се обърнеш, ще усетиш как от твоето небе, греят хиляди звезди-мечтици, как вече си човек,а не дете.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето го и дългоочакваното продължение на "Петелът". Петелът и слънцето Във малка ферма сред полето живееше петел наперен и сутрин,гледайки небето безкрайно беше той уверен: "Аз всяка сутрин кукуригам, дорде навън е още тъмно, в небето слънцето издигам, без мен не може да се съмне Е,да,налага се да ставам рано, но вечер пък с кокошките заспивам, и сутрин,щом око отворя само, да будя слънцето отивам" Дочу го рунтавото куче, лежащо пред съседния обор, Теорията петльова научи, и мигом се завърза спор. Петелът силно се засегна, и каза си "Каква обида! Във друга ферма ще забегна, на друго място ще отида." Тук явно ми се подиграват щом даже Шаро ми се смее, така че,мисля,заслужават утре слънцето да не изгрее." Засили се,прескочи плета, но,падайки, вратът си счупи. Съдба! Такъв му бил късмета, На всеки може да се случи... Какъв е извода ли? Манията за величие е опасна работа... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПОСЛЕДНИЯТ РИЦАР Той вървеше през гъста гора, в корени гнили се спъваше а пред очите му тежка мъгла пътеката тясна забуляше. Облаци скриха отново луната вълчи вой нейде се чу във нощта още по- гъста стана мъглата все по- зловеща бе тази гора. Мускули силни се стегнаха здраво той се изправи, отново готов, тръгнал да търси своето право и да накаже тоз свят суров. Мразеше всички мерзавци вонящи искаше злото да заличи леко присви той очите пламтящи- негова цел бе да отмъсти: Много се бяха опитали вече- всичките стигна ги злата съдба. Бяха отишли твърде далече в своите мечти за мир на света. Сега беше ред на последния рицар. Пред всички той сам бе изправен сега меча бе стиснал в свойта десница а във левицата- лък и стрела. Хвърли се в боя, крещейки от ярост, размахвайки меча със силни ръце. Сееше смърт сред ревящата гадост искаше всяка зла гад да умре. Но злото бе силно, по- силно от него... Внезапно прободе го вража стрела и той тежко падна на своите колене един, сред безбройните мъртви тела. С последни си сили успя той да каже: " Не ще да царувате вий на света" един враг успя да прониже даже и сетне сред страшни мъки умря. А злото, във своя триумф, не съгледа мрачното, тъмночервено небе. Там Господ оплакваше своето чедо своето гордо и смело дете. Небето проряза светкавица гневна и гръм оглуши тази грешна земя- за нея таз нощ ще бъде последна към ада отлиташе всяка душа. И слънце огря планините високи през черната пепел поникна трева завинаги беше подтиснато злото и нов е оттука- нататък света.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От Мен Замразете сърцата си. Обвийте ги в пламъци! Покорете Съдбата си и почнете езда. Запазете душите си. Изгорете омразата! Създайте отново Света За Деца. Чувства Тънка струйка от рубинена течност бавно се спуска по твоите уста. Няколко капки от ланшното вино от брадата покапват и попиват в гръдта. Навеждам се бавно, с уста ги попивам и усещам вкуса на млади момичета заляти от смях, с бели лица. С венец от листа на главите си, берящи във шепи капки роса. Усещам и болката под усмивките скрита, соления привкус - придала потта и мъничко кръв от ръката се стича... А тук виждам вече е стара жена, на която гърбът от заран се опича, обираща плода от стара лоза. Затуй вкусът на този плод е вечен, омайният дъх на тези неща... Виното е зрялост, ах как го обичам, макар че от него боли ме глава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

имам няколко в темата Любими стихотворения, но да допринесем за благото на темата * Не в студената земя ще ме намериш, а в пламналия черен ад. Не в хладни вопли ти ще ме намериш, а в тъжния, бездомен и неискрен свят. Моето сърце вече не трепери! Не в пустите полета ти ще ме намериш, а в бури, урагани, ветрове. Не в мирно щастие ще ме намериш, а в удряни от вълни брегове. Сърцето мое вече не трепери. В изпепеляващи очи ще ме намериш, не в спокойни радостни очи. В жертвения огън ти щ ме намериш, не в истински, изпълнени мечти. Сърцето повече пред теб не ще трепери! ДАЙ МИ ВЯРА, НЕ ЗАТВОРЕНИ ВРАТИ! * От меча на героя пада любовта. Е, както винаги е тя неоценена. И само поривът напред и към върха ти гониш, защото любовта ще ти отнеме стремежите към слава и борба? Ти стискай своя меч и се бори! Погубвай своята любов в реки от кръв, а твоята ярост в червени зори, ще те преследва и буди, жадна за стръв! Ще забравиш и надежди и мечти. Отдай се на меча, герой на смъртта! Любовта отдавна ти затръшна вратата! Последна във умиращата ти душа безмълвно ще се прокрадне самотата. Окаянико, мечът ти погуби любовта! Не с обич, а с меч ще бъдеш погребан. Живя за него - с него ще умреш. Цял живот на меча бе единствено потребен и мъртъв смо ярост ще зовеш. порива за слав любовта отнема. Погубен от надеждите за чест,поклони, примири се с куртизанката - съдба. Лист по лист душата се отрони. Загубил си последната мечта. Мечът е стршен! От теб остана нещо, но какво ли?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...