Ден,след него - нощ. Кръговратът циркулира. Космическа игра

В космоса може да няма разграничение - ден и нощ. Но има светлина..

Снежни полета... По тях - следи от лапи. Снегът се сипе.

Тихо навял бял студ сковава усмивките на папура. Заспива сън зимен..

Познаваш я добре, да? Мирисът й те докосва нежно. Тъма.

Воал от звезди и снежинки постила нивята. Затопленото зрънце надежда ликува.

Зелени дървета, капки дъжд по листата. Пролетна буря.

Орлите летят дълговечно. В мир с вятъра са.

Нашепва нощта тихо песен дълга и студена. Звезди няма вън.

Звезди няма вън.......... А, Аз желая песни вълчи пак да пея, и сред нощен мрак тихо да се стеля, копнея сълзи всевиждащи в очите ви да лея, и никой веч сляпо да не блее. Звезди няма вън.......... А, Аз желая греха си всеки да посее и отгледа, плодовете му да вкуси и с всевиждащи очи да гледа, копнея всеки за плода си да милее, и никой веч за чужда сладост да жалее. Звезди няма вън.......... А, Аз желая чужди истини да се презират, и сеячи млади в чужди истини да се не взират, копнея Аз за млади роби, танцуващи под сянката на истини сурови. Звезди няма вън.......... А, Аз желая песни на скиталец пак да пея, и сред мрака единаци тихо да се стелят, копнея песни на вериги да отекват, и вълци с вериги да танцуват. Звезди няма вън.......... А , Аз желая душата ви да стене за сладост небивала до днес, и тихичко да тлее сред невидимия лес, копнея в очите ви луната да се вгледа, и душите ви тъмнината да отгледа. Звезди няма вън...........айде стига толко профанщина от мене за днеска

Желаеш ти някъде навън да усещаш свободата като вълк да бродиш планините и сам господар да бъдеш. Да бошуваш като стихия да бъдеш наказание, за други орисия. И лек като вятъра да се носиш, да бъдеш силен... нереален. Очите ти в тъмното да светят, като малка необуздана сила да трептиш и да се слееш с живота и неговия ад.

Прашни улици. Натрошени камъни. Безмълвна вечност.

Камбанен звън,

тих, нежен блясък.

Звезда се ражда.

Сияйно небе, малки детски очи. Статуя на ангел.

На времето най-чудната омая... Тъй нежна тишина... Познание, опитвам се да стана частица доброта...

Какво е Коледа без сняг? Невиждано нещо стана в моя град! Беше Коледа ,а нямаше сняг. Вместо снежинки навън да валят, Валяха лъчи и листенца розов цвят. Вместо на ледена пързалка децата Да се спускат със своите шейни, Те се пързаляха по дъгата, С грейнали весели и светли очи. Вместо да мръзне Шаро в студа, Той си играеше с децата навън. Боже,невиждано чудо е това , Сякаш всичко е някакъв сън. Радваха се всички,но не и аз, Разсърдена стоях отстрани. Какво е Коледа без белия сняг? Къде са всички красиви мечти? Снегът е студен,но мене ме радва И предпочитам с мойта шейна Да се пързалям на старата пързалка, А не на тази пъстроцветна дъга. Предпочитам да танцувам като луда, А над мен белият сняг да вали. Но всичко е само една заблуда, Породена от въображението ми. Предпочитам с любимия да бъда сега, сгушена в прегръдката му гореща, А над нас да вали вълшебно снега, По-красива да стане нашата среща. Kaкво е Коледа без белия сняг, Когато той тихо вали над града? Какво е Коледа без белия сняг- Една моя несбъдната мечта.

моите стихотворения ! ДА БЪДА СНЕЖИНКА Пада снегът неволно по земята и прави пухкав килим върху нея, аз съм седнала на пейка в парка и на себе си високо се смея. Падат снежинки по кожата ми бяла, разтопяват се и стават на роса. И ето аз сега изтръпвам цяла, опиянена от тази зимна красота. Снегът в косите ми не спира да вали, харесва му да си играе той с мен. Но на мене сега не ми е до игри, аз чакам да видя любимия човек. Не идва,Господи, не идва той и сълзите ми снежинките топят. Ах,как да спра този огромен порой? Да можеха те да ме разберат! На тях им е лесно тихо си валят, танцуват във небето без да спрат. После жулят някой по студеното лице, разтапят се и ето ,че края им дойде. Ах,как искам снежинка да бъда аз, ще танцувам във небето час след час и когато наближи да дойде смъртта, аз ще видя твоето лице и там ще умра. ЗАЩО ОТИДЕ НА ОНЗИ СВЯТ? Ти защо отиде на онзи свят И защо ме изостави тук сама? Оттам няма връщане назад, Няма вече да те видя никога. Аз помня всеки ден с тебе, Аз помня всяка твоя сълза, Помня всеки миг вълшебен И усещам още твоята ръка. Какво от туй ,че те помня още, Щом без тебе аз ще живея сама. Без теб хладни ще са моите нощи, Без теб ще бъде самотен деня. Тръгна си без да кажеш “Сбогом”, Потъна в мъглата на смъртта, А аз как ще продължа? Не мога Вече да понасям тази тишина. Искам гласът ти да чуя отново, В ранни зори да ме събудиш със вик . Искам да се преродиш на ново, Ако ще и да е само за миг. Искам да видя очите ти топли, Искам с тебе да бъда сега, Но ме пронизват студенни вопли И ме убива бавно нощта. Обичам те и не мога да се сбогувам, С тебе бях безкрайно щастлива. Ще те виждам ,когато те сънувам, Само тогава ще се чувствам жива. КРАСИВ Е ЗАЛЕЗА Красив е залеза тази вечер, опсипан с розови лъчи. Напомня ми за спомени далечни, за отминали щастливи дни. Красив е залеза тази вечер, ала виждам някаква тъга. Слънцето не се усмихва вече, а залязва потънало в самота. Красив е залеза тази вечер, но е злобна тази тишина, която се простира надалече чак до идването на нощта. Красив е залеза тази вечер, наситен с нюанси на самота, в червено-розаво облечен, отива си потънал в тъга. На майка ми Кой караше,мамо,снегът да вали В косите ти тъмно кафеви ? Кой караше бръчиците под очите ти Да се появат така нежно засмени? Нима аз пораснах и вече не съм Онова палаво и малко дете пак? Нима всичко за тебе мина като сън И даже не си разбрала точно как? Нима вече мога без теб да продължа И да прескачам бариерите на съдбата? Но кой ще ми подаде отново ръка, Ако случайно падна на земята? Аз знам ще ме вдигне с невиждана сила Онази твоя нежна и свята ръка. Обичам те много ,мамо мила И за всичко искрено ти благодаря! СТРАХЛИВЕЦ И тази вечер аз те чаках сама, Потънала в мечти и копнежи, Разпиляла навсякъде в нощта Радости,ласки и надежди. И тази вечер пак не дойде, Скришом отиде си ти от мен. Ах, как да те забрави моето сърце Като плаче то за тебе всеки ден. Защо криеше ,че не ме обичаш? Изпитваше страх от мене.Нали? Човек,който не може да отрича Е страхливец.Такъв си и ти. Вече напира в душата омраза, Но въпреки това аз още те обичам, ти течеш по вените ми като зараза и като сянка след мене сякаш тичаш. Никой не знае моята болка И ти няма да я разбереш дори, Щом пак тръгваш в друга посока, Тогава и сърцето ми с тебе вземи. Нека ме боли,че се влюбих В един подъл и страхлив човек. Нека ме боли,че те загубих И нека за болката да не намеря лек.

Огънят в сърцето блика. Пак душата ми е цвете... Като глътка красота, Любовта ми тихо свети... Като капчица сълза аз се спускам в тебе - като нежна синева, като звън от свят молебен...

Посвещавам тоя нескопосан опит за поезия, на всички намусени, разлигавени, ядосани, горделиви, самовлюбени, дребнави...хора, които правят този прекрасен свят, едно по-лошо място за живеене. Надявам се това да е моя билет към "Обществото на мъртвите поети(само за членове!)". Или поне да ми позволят да ям угризките от трапезата им. :

БИТИЕ

Отваря Ада жадна паст,

Ръце протяга той към нас.

Бучи, извива се, ръмжи -

Грехът извечен му тежи.

Смъртта притихнала стои,

Предсмъртни викове брои.

Надежда няма тука веч,

Суета пробожда ни със меч.

Че всички истини-лъжи

Света във кръв роди.

Любовта е чиста суета,

Огледало криво на смъртта.

Страстта е път към Ада,

Завистта – награда.

Подлостта живот предлага,

От който щастието бяга.

Самодоволството е смъртен грях,

Аплодирано от злостен смях.

Слабостта човешка ни погубва,

Душа безсмъртна тя подкупва.

И ако стиховете твои бяха зов

че си отново "Винаги готов",

че сълзите да съхнат си оставил

и смешната депресия забравил,

че се усмихваш и си пак щастлив

макар и много, много горделив...

бих подарила ти една награда

подправена със апетитна свада...-

короната на Мъртвия поет.

Макар че трудно ще я осъзнаеш...-

жените да усмиваш си зает.

Но тънкия талант ти е призвание.

Жените хвърляш в творческо мечтание.

Затуй, observer, давай, говори ни

дори те каня да поспорим в "Рими"

Воал от звезди и снежинки

постила нивята.

Затопленото зрънце надежда ликува.

Звезди се спускат

над безбрежното,

безмълвно море.

Завръщане.

Чувстваш се най-сетне

отново вкъщи.

Топло и уютно е, нали?

Усмихни се и

сипи си нещо силно!

Погледни -

навън валят мечти.

Тихо.

Горделив съм може би, но от туй не ме боли! Венец от тръни ми предлагаш, и хитро примката затягаш. Лукави са жените, зная! потайни, мили, тихи, но обичам с тях да си играя. Призванието тука мое не личи, с хаплив език ме знаят. Наяве душата моя не гълчи, очи под клепки траят. Жените обожавам аз, зарад борбения дух, копнея тихо във захлас за нежност като пух. Забрава търся със очи, да се изгубя в топла гръд, но само как боли, боли, от отказ груб и твърд... Романтичен - да, пред теб признавам. Аз съм и себичен, и с тъга отдавам признание на гордите жени. И зарад туй съм сам в съня, уви. Глава пред теб прекланям, господарке моя, че с думи скверни, спечелих си аз боя! Понеже съм в отпуск и виждам, че феновете ми страдат откак прописах стихове, специално за тях подготвих следната гастрономическа поема(и не забравяйте да гласувате за мен, че репутацията ми пада като муха в халба бира) Стоят и спорят вселикан с джудже, кой най-много пити мед ще изяде. Голиата зяпа с пещерата, а джуджака, подава му меда с лопата. Капе, цапа, лепкавият мед, преглъща, дави се и пули се напред, в таз сладка надпревара, великана разтройство тежко хвана.

Редактирано 3 януари 200719 г. от observer (преглед на промените)

*** Лудо биле пия насън... Да се опия, да полудея, да забравя обида и гняв, да ти простя, да ослепея. И така - без очи и без глас - тиха и примирена, да пристъпя прага ти - в самоизмама да заживея. Лудо биле пия насън...

Звезди се спускат

над безбрежното,

безмълвно море.

Завръщане.

Чувстваш се най-сетне

отново вкъщи.

Топло и уютно е, нали?

Усмихни се и

сипи си нещо силно!

Погледни -

навън валят мечти.

Тихо.

Покрита с нежен прах

от сбъднати мечти

на лунна светлина

теб отразявам.

Феерия прозрачна

ме обвива -

на щастието с нишките

тъкана.

Отново аз съм.

И отново песен е,

погалила клавишите

забравени..

Вълшебно.

Ти скланяш глава на моето рамо и рана в сърцето затваряш. Ти - пламък в небето най-рано душата ми морна огряваш. Ний двама жием във сън сънуван от ангели бели. За теб аз бленувам насън наяве за тебе копнея. *** Два пламъка в мрака блуждаят, самотни се скитат в безкрая. И търсят! И веч знаят с кого ще изтлеят до края.

Редактирано 5 януари 200719 г. от observer (преглед на промените)