Не си прокълнат Ти си просто тъжен глухарче сред поле от ветрове все даваш,ала все оставаш длъжен отнемат всичките ти цветове ... Горчи най-сладката отрова и щастие се ражда от проклятие ти имаш белег от подкова и той е твоето разпятие ... За кой ли път отново свличан за кой ли път до смърт ранен замалко уж незаменим и уж обичан завинаги - обездушен .

Завръщането прокънтя по струните изпънати до безпредел в душата ми. Изстинала жарава разцъфтя под устните на хиляди хибискуси събудени от глад. За теб. За огъня. За пръстите от жар. От лудост онемели сетивата ни поглъщаха пороя от копнежи. Очаквах те. За мен си пъклен дар. Но ще изпия силата задвижила замлъкналите струни на душата ми. Ще режа. Ще проклинам. И ще рия... Но ще остана вярна на съдбата ми.

Редактирано 9 март 200719 г. от infinity1305 (преглед на промените)

На китарата струните тънки са когато сърцето ти тъжно е, и дори да не свириш в момента усещаш как звука те пробожда. Пак голяма усмивка да сложиш все някои ще чуе таз музика, ще запее със твоита китара и по леко ще стане тогава. Ще се слееме всички със музиката, ще заплачеме пак със сълзи, ще усетим нечувана истина, ще почустваме болката искрена.

От шепота на ветровете

и крясъците диви на стихията

в нощта без лунен блясък

безмълвен, сам останал

ангела на Любовта

снишил снага

мечтаеше молитва...

Горещите дъждовни капки

рисуваха по спящите дървета.

Заслушах се в мига на тишината.

Тя шепнеше...-

Не си ли чувала за сините води

и тяхната единствена целувка

която аз откраднах...

Тук има наистина невероятни стихотворения! Поздравления, за което! Реших, че мога и аз да напиша нещо свое в този форум и ... ето го: Мрак и самота, пепел и тъга . . . Скитник в черна одежда, нощ зловеща, безнадеждна . . . Няма луна, само смъртта . . . Една мечта гори, едно сърце със болката тупти. Едни ръце за теб се молят, една душа за теб пламти. Един човек, на себе си повтаря…… “Умри!”

Гласът ти – страстен шепот, разтваря се като мечта във мрака... Не крия, мога да призная - душата ми до стон те чака... И всичко все към тебе води, насочваш рязко сетивата, разпалваш вятъра до болка, превръщаш в танц пак красотата...

Със сбогом, сърцето ми ти отговаря. Не ще има следващ път… Сбогом, сърцето ми за теб повтаря! До никога, устните мълвят. А звуците от болката в душата ми, не спират да кънтят. Като бледен спомен, любовта си заминава. Като бледен спомен, обичта ми отминава. Като бледен спомен, ликът ти в душата ми остава. До никога! До никога, отново казвам… До никога, повтарям пак! Сбогом…! И нека тази дума я изричам за последен път!

Безумна тишина се простира,

безумна, дори наранима.

Единствено писък..кратък

и силен като вечния мраз,

сковава среднощния свят.

Кълбета от огън - без път,

не достигат те сърцевината

на премръзналата плът.

Приятелко ,щастлива съм сега ,

че в твоят свят за мене място има .

Приятелко ,ти върна радостта

и щастие пред мене се открива .

"Тук съм"

В живота всеки има труден миг,

когато се нуждае от приятел.

Приятелю, дочул днес твоя вик,

аз идвам – мъничко почакай.

В сърцата ни събрала се е – знам –

премного мъка, наноси отровни.

Не искаш ли да седнем там –

под тез’ дървета мъдри и вековни?

Желая днес да бъда твой –

да си говорим, без посока да вървим.

Ръката ми вземи във своята

и нека двама болката да поделим.

Душата ти измръзнала аз искам

със своя сетен дъх да сгрея.

Приятелю, до теб съм, не плачи!

Не искаш ли да ти попея?...

Аз искам да прогоня този мрак

и светлината във очите ти да върна.

Приятелю, аз днес до теб съм пак.

И тук съм просто...за да те прегърна.

На приятелите ми

* * * Ще бъда пак измамно безразлична, ще се усмихвам леко със очи, но ще съм вече толкова различна- животът страшно много ще горчи. Насън ще те докосвам и ще моля; ще искам всеки миг да продължа. А сутрин ще показвам силна воля, ще стискам зъби,за да издържа. Наивни думи няма да изричам. Ще се спася от мислите за теб. Ще спра завинаги да те обичам... Ще сложа кръст на този ад свиреп! Ще се затворя в себе си отново- ще стане пак сърцето късче лед. И няма да очаквам нищо ново и да чертая пътища напред...

Затварям очи и усещам, как времето поглъща всичко... И уморено се люшка надеждата върху вълните пенливи на нищото...

МЕЧТА Аз искам да съм крава тревопасна, блажено дъвчеща трева. За мен картинката е ясна - ще дрискам купища ла**а. Но от ла**ата миризливи, цветенце малко ще расте, и пеперудите игриви ще кацат върху него те. Вземи цветчето, закичи го на твойто хубаво лице, че то е толкова красиво, усмивка сладка ще ти донесе. Вдъхни със ноздрите блаженно прекрасният му аромат, признай заслугата ми ценна, от моя шоколад.

Редактирано 19 март 200719 г. от mecholari (преглед на промените)

Друга мечта Аз искам да съм нощна птица, зловещо бухаща в нощта, а ти да бъдеш нежната девица, копнееща за любовта. Страхът от мене страстите да пали в съзнанието жадно за любов. Да мислиш как мъжът ще те погали, дочул и той зловещият ми зов. И там до призрачните сенки, родени от кървава луна, целувки нежни, бурни сценки, ще сливат вашите тела. Когато слънцето изгрее и стане хубав слънчев ден, сърцето ти ще онемее - ще чакаш пак да чуеш мен.

Трета мечта Аз искам да съм подла невестулка, живееща във дупка до дома ти, а ти да бъдеш мъничка светулка, премигваща в нощта десетки пъти. И мойта злоба, тъмно отчаяние, душата ми ревнива, да разтопи ги твоето упорство-светлина игрива, премигвайки в нощта десетки пъти...

Нека цвят от жасмин

Осветява нощта ти и мрака.

Нека сънища тихи, с ухание

На лилии бели

Очите ти тъжни погалят.

Нека спомен от снопче любов

По ресниците твои

С нежни стъпки,

От дъх натежали

Да танцува с мечтите ти смели.

Нека полъх на вятър южняк

подеме сълзата от бисер излята

И в сърцето на ален хибискус,

Цъфтящ по далечни земи

Я положи.

Да разцъфне любов...

Нека тиха молитва е танца

На влюбени мисли

Понесли в сърцата си музика

Свята.

Нека бъде...от обич

Жадувана, тиха разплата...

Нека.

Колко прави 19 минус 12?Ти гониш.

Друга мечта Аз искам да съм пролетно кокиче, изкъпано обилно от дъжда, и малко, мъничко момиче, да сложи ме във своята ръка. Да няма друго цвете на полето, което да откъсне тя, и без съревнование превзето да я ощастливя. Да носи ме в премръзналите длани, да топли ме с дъха, и тичайки по росните поляни, да търси пътя към дома. Там дето майка и' я чака, загледана в красивата дъга, там дето майка и' горчиво плака, уплашена за свойта дъщеря. И ето малката душица, навежда я на пътя Господ Бог, вселен във бяла лястовица, извежда я от тъмния валог. От майчината радост свята, окъпан е света... За мен какво остава, освен, да я споделя?... Друга мечта Аз искам да съм дървеното конче, рисувано от майсторска ръка, което под маслиненото клонче ще люлее твоите деца. Където весел смях и глъчка, топуркащи крачка, рушат в душата всяка злъчка и сянка на тъга. Където виждаш, че живота, намира смисъл и утеха, де намерил си кивота, бъдеще раздал си. Нека! Друга мечта Аз искам да съм детско одеяло, завито някак през глава, на малко, нежно, топло тяло, да пазя топлина. И там под моята защита да бъде приказна нощта- магичен свят, въпроси пита, щастлив, без капчица тъга. Светъл дух, дар от Бога, чист и неопетнен, със наивна детска радост ще споделя с мен. Друга мечта Аз искам да съм плочата надгробна, пред гроба с пъстрите цветя, показващ любовта синовна към любящия баща. Окъпана да бъда от сълзите, на твоите деца, напомняща живота и мечтите до края на света. Аз искам с мъдрост да застанеш, пред мен главата да склониш, за да не забравяш, в живота ти какво твориш. 19-12=7

"Игра"

На път

По маршрута ми с автобус

има два часовника.

Единият изостава с 15 минути.

Аз пътувам 15 минути.

И когато слизам и поглеждам

разбирам, че времето е спряло.

Добро утро! Днес ще имаме настояще.

Започваме от нула и свършваме в нула.

Миналото е свършено – няма значение.

За бъдеще не мислим – обвързващо е.

Играем си на “влюбени”. Понякога.

Малки, откраднати моменти на близост.

Но играта свършва и всеки заспива. Сам.

Това ще бъдат нашите Чужди спомени

за истинския ни живот с Другия.

Утре.

Искам времето да върна назад, не искам много, само седмица. Да уловя онзи лъч непознат на ранена звезда - вечерница. Светлината му ще преплета с тихата мъка в очите ни. Със светлика им свещ ще запаля да осветява пътя и дните ни. За ръка ще те поведа към градините от мечтите ти. Няма там липи, не цъфтят, знам че не ги обичаш. Само бели, цъфнали люляци и в прегръдката им пиано. Ще посвиря за теб, ще ме послушаш.Ще се усмихнеш, и ще останем. После нека прескочи времето пак в деня, в който пишех стихове. Но в душите ни ще е радостно, ще си имаме нашите мигове...

Учудване

Надничайки стоя и гледам ти

през рамото не вярвам от

учудване как мислите ми знаеш и

как сякаш не аз пиша,

а ти в душата ми чертаеш и надничаш...

Понякога объркана съм от безмислици,

но пък понякога и пътя аз намирам...

Блаженно е когато аз откривам себе си

и когато теб отривам без да търся те...

Живота e понякога загадка и за мен, понякога

тъга, понякога е просто истина, а не случайност

в тъмната страна....

Автор: ^^ANGELSING^^

Живота e понякога загадка и за мен, понякога

тъга, понякога е просто истина, а не случайност

в тъмната страна....

“Истина”

Така устроени сме ние –

несъвършени, може би.

Дорде живот у нас се крие

по пътя двама да вървим.

Че самотата тъй те угнетява –

умираш бавно, ден след ден.

Без време възрастен те прави,

наивността ти взима в плен.

Но има някой – в кратък миг –

за който нещичко ти значиш.

И в твойте радости и скърби

със тебе той се смее или плаче.

А тъй – ръка в ръка – вървят

отдавна хората по своя път.

Така в живота е чудесно –

туй истина е всеизвестна.

Но истината ли не проумявам,

или все случва се да я забравям.

Та сам се скитам с празна длан,

от тъжни мисли обладан.

Но истината ли не проумявам,

или все случва се да я забравям.

Та сам се скитам с празна длан,

от тъжни мисли обладан.

Дали?!?!

Те казват ни, че времето лекува

това е фалш и нищичко не струва.

Те раните запушват ни душата,

да се отпуши някога едва ли....

Копнее самотата ни да изличи,

и раните ни да премахне,

с копнежи живи и неспиращи

надежди, дали живота със добро

ще ни дари или и отново без надежда ще останем?!?

Автор: ^^ANGELSING^^

Копнее самотата ни да изличи,

и раните ни да премахне,

"Безсъници"

Отново съм буден, сам и умислен

във кадифения нощен уют.

Отново със болка за себе си мисля:

“Дали пък наистина не съм малко луд?”

В нощта ми безсънна нахлува тъга,

облечена в роба от черно еднообразие

- старица съсухрена с кандило омазнено

с трепереща длан ме докосва сега.

Душата, обвзета от хлад, потрепери;

съзнание лута се в спомени бледни.

И огънче малко във тях то намери,

но с огънче трудно стопля се ледник.

О, ти самота! Ти, мрачно изкуство!

Ти, есен човешка, душевна слана.

Попарваш без жалост красивите чувства,

подтикваш ме вечно да търся вина...

- - -

"Безсъници"

Отново съм буден, сам и умислен

във кадифения нощен уют.

Отново със болка за себе си мисля:

“Дали пък наистина не съм малко луд?”

Живота продължава

Човече спри, поспи

и мир със себе си ти

намери ...

Какво ли те съветвам

като и аз така не спя

и защо ли и аз вече

не знам...?!?!

Явно объркана съм,

все още опитвам се

да разбера, но сякаш

нищо не ми се прояснява...

То е все по-заплетено

и все по-жестоко свива

ме в сърцето...

Ума обърква всичко в

мен и сякаш не намирам

изход....

Освен да се усмихна

друго не остава...

Живота продължава...

Автор: ^^ANGELSING^^

Жарава

Жарава,

пожари

диви

истински

красиви,

мили,

игриви,

не са сиви...

Потоци

дълбоки,

язовири

сини,

бистри

и истински

в душата...

Дете

чисто,

невинно,

нежно,

прилежно,

сладко,

и чипо носо...

Босо,

коте

по прозореца

върви,

сладки

ухания

намира

и носа си

под прозорци

забива...

Грива,

жива,

плет,

с корени,

но не мърморещи

заплитащи

коси

волни

като птички....

Горим...

Автор: ^^ANGELSING^^

ЛЮБОВ Славеи ти чуваш, песни посред зима, за любов копнееш, вярваш,че я има. И подхващаш песен с болка във сърцето, за живота кратък, края му човеко. И в лица се вглеждаш, ти на самодиви, после поглед свеждаш, виждаш,че са диви. Суетата тяхна, красотата мори, жадна за изява, алчна е да спори. Ако любов търсиш, чиста, непревзета, ти ще я намериш по китните полета. В гъстата дъбрава, в жълтата пустиня, даже във блатата, в мръсната им тиня. А Земята Майка, жадна е да ражда, плодове красиви, с всички се погажда. Даже ти самият раждаш се от нея, бориш се, живееш, а ще легнеш... в нея. Скрито ще изгниеш, тихо, непревзето, в пръст ще се превърнеш, чакащата, дето, коренче на цвете, нежно е приела, със любов го храни, от плътта ти я е взела...

Редактирано 24 март 200719 г. от mecholari (преглед на промените)