Огън

Огън си за мене,

дух и красота,

остани такава

мила и добра!

Мене ти обичай

и бъди до мен,

днес и утре всичко

подари на мен!

Дали?!

Дали ще ме погледнеш,

когато легна болна?

Дали ти ще се грижиш

за мене нощ и ден?

Дали ще ме обичаш,

когато съм бездомна,

пари когато нямам

и си остана скромна.

Дали ще дойде ден

такъв щастлив за мен?!

Ти

Ти целуваш ме като преди,

но сърцето ме боли,

моли се душата моя

търси в сънища покоя,

гони облаци и птици,

бори се със лоши жрици

които искат ти душата!

За тебе плача аз горката!

Паднала....

Със теб да споря, не ми е интересно,

за мен си никоя, известно

ли ти е че всичко зная

и няма вече да си трая?!

Ти не разбра ли -Не вървиш!

И недей мен да кориш.

Некадърна си жена,

съпруга, поетеса зла!

Стой в твоето владение-

ти, човешко падение!

Европа не ще такива!

Колко струва злобата човешка,

колко струва женската омраза?

Сам Господ и народът каза-

Каквото правиш

на себе си го правиш!

И аз добавям-

Дали от простотията ще се избавиш?

На Европейка ми се пишеш,

а на чесън лук миришеш,

Европата не ще такива.....

а ти даже си сръдлива?!

Сълза на любовта

Защо очите ти не ме поглеждат?

Защо във другата се вглеждат?

И тез сълзи горчиви,

за кого са мили?

Плачеш за себе си момче,

а туй не е добре!

Истинска сълза -

сълза на любовта

не можеш да ми подариш!

Не бях достойната жена!

Защо със мен се подигра?

Изгарям

Слънце, палещи лъчи,

две сини, хубави очи

във мене вперени...

Жадувам аз да ги погълна

и със ръце си да обгърна

душата нежна, порив нов

във мен кипи обич, любов,

изгарям сякаш съм на клада,

по тебе ангел мой, душа млада!

http://vbox7.com/play:b33647bc

Дай ми шанс!

Дай ми шанс и провери,

мога ли да те обичам!

Дай ми шанс и замълчи,

времето ще каже всичко!

Дай ми шанс и остани

със мене да живееш!

Дай ми шанс със мен бъди,

не ме мрази! Само да посмееш!

Къде е Татовото време?

Приятел си! Бъди!

Но сиренето е с пари!

С левове,с валута,

всичко се купува -

дори да не струва,

а повишените заплати

са лъжи опашати.

С данъците и цените

перат се парите.

Къде е Татовата време?

Сега живеем с тежко бреме!

Кой греховете ни ще опрости

и враговете ни омилостиви?

Лъжа е

Лъжа е, че ще останеш при мен,

лъжа е ,че не живееш със друга,

лъжа е -на друга жена ти си в плен

нарича се твоя съпруга!

Живей и щастлив с нея бъди,

повече мене недей търси!

Защо, кажи?!

Звъни в душата ми звънче,

а после чувам и гласче,

което пее и не спира,

красиви чувства в мен кодира!

Обичам те и не разбрах,

защо със мен направи грях,

щастлив ли си поне кажи

или за мене те боли?

Съдба

Живот кошмарен ,

като с гръм ударен,

омръзна ми тази борба.

Това е моята съдба,

но аз до тук не ще се спра,

на оня свят ще продължим.

Какво ли още си дължим!

Клетва

Няма да прося от тебе любов,

вече не чувам от никъде зов,

ти се оказа измама, лъжа,

жестоко на мене се подигра.

Сега си щастлив, но лъжеш се ти,

болката моя ще те изгори!

Клетва от мене ти приеми,

сега и завинаги проклет бъди!

Нека Господ да прецени,

дали трябва да те спаси!

http://vbox7.com/play:9a5d3ef5

Там...

И за днес това от мене.

Запомни!

Любовта не е бреме

и няма кой да ти я вземе.

Присегни се,отпусни се

на живота наслади се!

Той е много кратък,

а смъртта ...по нататък!

И всички ще идем там -оттатък!

*****

Светло одеяло покрива очите ми,

а твоето тяло прикрива следите ми,

по пътя прашен на любовта,

за мен си единствена, моя съдба!

Морето

Морето!

Ах, морето!

Много ми липсва,

зарежда ме!

Морето,

там където

злото обезвреждаме!

http://vbox7.com/play:f8b23d24

Мили мой

Илюзии, надежди и химери,

мечти и блянове, уви,

мъжете са едни лъжци,

но има мили и добри!

За мен такъв си мили мой,

остани в живота мой,

ще те обичам, ще те галя

бурни страсти в теб ще паля!

Ако не можеш ме обича,

ако не можеш по мен тича,

тогава следвай си съдбата

и дано е тя богата,

на любов и красота!

Живей, умри за любовта!

ДУШИТЕ НИ СА НЯКЪДЕ...ДАЛЕЧЕ!

Душата ми къде е, моя

красива лястовице бяла?

А твоята къде е мила,

къде, с кого е отлетяла?

Помисли ли за мен, кажи?

Щастлива си летиш на воля,

не виждаш моята неволя!

Избираш много, доста даваш,

добра се пишеш, обещаваш.

Тешиш ме, да не плача казваш,

но как детето да намеря,

да полетя със теб , да пея,

когато битието мое,

не ми дава да се смея?

Душата ти била одрана,

отчаяно ревеш от глад,

на мен отвара от надежда,

наливаш ми и пак, и пак

усмивки с вяра ми добавяш,

със думи сложни ти ме давиш.

Различни сме, с души далечни,

в различни гами пеем песни!

http://zazz.bg/play:bcf0d085

Бях сама, за тебе се молех. В своята обич гореща горях, в сълзите солени отровни се давех. Всеки ден умирах с нощта, с утрото не можех аз да се родя. Животът продължаваше, а аз бях спряла. Хората живееха, а аз бях умряла. С болка жестока в гърдите към Господ обръщах се, да ни срещне отново съдбите. Ридаех като малко дете. На бял лист написала бих дори "Живота си давам". И с кръв подписала даже, ако някой обещание ми даде, че всичко ще свърши, че всичко ще спре. Живеех... умирах... с болката пронизваща моето сърце. Борех се за нов живот, молех се за капка от любов. И всяка вечер изпращах със зловещи мисли в главата. Всяка сутрин посрещах с болка в душата. Спрялото време течеше, а любовта проклета да ми напусне сърцето не щеше. Едно сърце от обич сътворено, едно сърце от обич разрушено. И мина време... оцеля, аз нов живот успях да му даря. Направих го не от плът, а от камък. За да не може никой върху него ръка отново да сложе.

Болии...

Поокой за моята душа,не ще намеря...

Не намирам и утеха в нищо...

И тебе не намирам...

И любов, това не знаято вече

непонятна дума е за мен...

Простор не ще да има вече

ще има сълзи пред прозореца ми,

казах ти сбогом, а в сърцето ми кървии

спомени изплуват, в тях ти намираш се...

Дъжд на вън вали...

но аз сама стоя...

без душа...мъртва...

Умира със душата ми и тялото ми

постепенно, бавно и мъчително

душата ми е първа, след това във

огън сърцето ми гори...

А тялото изтлява вече...

Не мога нито да се храня...

Нито сън лови красивете ми очи...

Само болка остана от любовта,разстоянието

всичко провали...и недоразбирането помежду ни...

А как боли...А как боли...Болиииииииии...

Автор: ^^ANGELSING^^

Редактирано 5 септември 200718 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

УТОПИЯ

(За Нея, която не съществува)

В тишината потъвам

във твойте очи,

не виждам, не чувам,

не дишам, жадувам

прегръдката нежна, покоя,

на твойте лъчи,

Слънце мое!

Не пия вода -

ни от ручейте чисти,

ни от локвите кални.

Аз пия надежда

от твойте лъчисти,

протяжно-нехайни

и светли очи.

Увий се по мен като лиана!

Не вярвам в живота,

не вярвам в герои,

били те отдавнашни,

нови - ни в чужди,

ни в мои

постъпки не вярвам.

Не вярвам в доброто,

не вярвам във злото,

не вярвам, че Господ

над мен нощем

бди!

Не вярвам в ума си,

не бягам - стоя си,

не аз към света -

той към мене лети!

Младостта не беше пропиляна!

Редактирано 6 септември 200718 г. от trancemasha (преглед на промените)

СИГУРНО Ти сигурно вярваш... В приказката за пътя? Или в самия път? А дали не си автора? /Не е ли глупаво да предизвикваш добродетелите си чрез грях?/ Ти сигурно се надяваш... Всеки ден. От пробуждането. С търпението на нежив организъм късаш парченца от Заблудата, за да нахраниш една Надежда с вродена анорексия. Но си слаб актьор. И нали не си нежив организъм? Ти сигурно искаш... И желанието пак не е твой размер. И Гневът пак преодолява невроните. А разбираш ли колко си малък? Ти сигурно мислиш... За мъдростта в мълчанието... За изригващата от шума Глупост... А знаеш ли своето място? Ти сигурно ме познаваш?!... Удавената в глътки огън Памет ти поднася доза Отмъщение. Но аз съм същото отражение, пред което тогава удобно спусна завеси. Не си ли застанъл пред същата витрина на същия оръжеен магазин? Не държа ли аз сега завесите? Не се надяваш,че съм по-добър, нали?

ЩАСТЛИВА НАПРАВИ МЕ

Подай ръка и погали ме,

сърцето с обич ти стопли ми,

студено мръзне в тъмнината,

чака то любов призната!

Очаква лъч и светлина,

добра душа, дар, красота,

не мъка, болка, вопъл, стон,

стените плачат в моя дом!

Сърце руши се, душа страда,

това ли мене днес се пада?

Подай ръка и целуни ме,

любов ми дай! Ти изгори ме

със страсти, нежност, порив нов,

подари ми живот нов!

Обичай ме, със мен живей

и като ясно слънце грей!

До мен бъди в добро и зло,

напук на врагове, тегло,

в живота тежък и нелек,

бъди, бъди със мен човек!

Приятел мой, любов и страст,

да бъде щастието с нас!

ЗАПЕЙ МИ

Запей ми песен за любов!

Запей, а после повтори

рефрена и така,

че да усетя любовта.

Със теб ще пея,

влюбен в твоите очи

със теб ще грея.

С добрата ти душа

аз искам да се слея.

Устни в мойте впий,

болката изтрий

от миналите дни.

До мен бъди!

Сега си бяла,

мъдра и красива,

сега си друга -

отзивчива,търпелива.

С нов глас запей

песента на любовта,

аз ще ти припявам -

"Обичай ме, сега!"

Живот в пространство сиво, маскарад на изгубени души, насила всичко е красиво, а под маските – боли. Танцуваш под музиката на тъгата, партньор, достоен си избрала, кървят от стъпките краката, кръвта и яростта в едно събрала. Красива си... да ти го прошептят е тъй ненужно, студена като камък си, не плачеш дори когато ти е тъжно. Да те оковат в тъмна яма трябва, да те завържат за пръстта, и когато зрънце обич ти потрябва, завинаги да те заровят в калта. Парад на слепи и на глухонеми, а ти продаваш им надежда, и всеки, който скъпо заплати, в твоя списък на измами се нарежда. Да те убият бавно трябва, всеки ден отново, да вдигнат пищна сватба, между теб и твоята отрова. Ще дойда аз докато танцуваш, за теб сама ще се погрижа. Тогава няма да пируваш, на мойта болка къс по къс ще те нанижа.

Да литна в моето безвремие, където лятото е цяло... И да се взирам във очакване в едно вълшебно огледало... Да легна после на тревата, облечена в омая нежна, да се завия със цветята - тази мека и уханна прежда... Да стопля слънцето със думи, да те погаля с поглед ясен, да стана малка светла птичка, и да заспя във сън прекрасен...

Като ровех оня ден из разни тефтери у дома изскочи едно листче, на което преди време в момент на самота и дълбока декомпресия бях нахвърлял нещо, което не мога да определя стихче ли е или несвързани глупости. Прочетох го и исках да го хвърля, но в главата ми нахлу преживяното преди две години и... Никога не съм писал друго освен технически текстове и статии и не ставам за писач. Затуй ви моля не ми се смейте много. Ако е много тъпо ще го изтрия.

Видях Истината в очите –

Изцъклени едни – бушони 25А.

И тя ме видя, и ме позна.

Аз нея – не. Защо?

Кво искаш – казвам – кво ме зяпаш? Махни се!

Като не ме щеш – казва – мечтай.

Мечтах.

Ах, как мечтах.... И кво?

Мечтите угасват.

Като свещ на вятър.

Или ги гасят –

Стъпкват ги като фас.

Защо?

Няма мечти? – казва – на ти илюзии.

Все е нещо...

Илюзии... Сладко, ама боли –

Сладолед с парченца стъкло вместо ядки.

Мираж над горещ асфалт вместо вода.

Ядох, пих... И кво?

Ей, а битието ти? – казва.

Битието? – А! – то небитие...

Защо?

04.09.2005

Самота Самотата се изразява чрез неща безброй, следва пътя си завой след завой. Някой път е тежка,друг нетърпима, остава ти единствено да си непоколебима. Спомените самотни са безчет, подредени ред по ред. Ту са ясни, ту ужасни, от сълзи са изтъкани и ат фалшиви приятели нежелани. Самотата чувства наранява, животът почернява като небе без звезди, като съзнание без мечти. Ако това чувство те обхване не унивай, само периодично късче надежда си взимай!

НОВ ЖИВОТ МИ ПОДАРЕТЕ

Небе! Лъчи!

Във мене музика звучи.

Мелодия душата ми залива,

дали съм аз съм щастлива?

Птицата във мене пее

за свобода копнее,

в очите ми прозират

облачета сини.

Ах, години!

За малко спрете!

Нов живот ми подарете!

Различно искам да живея,

различно да се смея,

фортисимото в мене спрете,

песента с морденти украсете!

http://zazz.bg/play:6b6fd979

ПЕЧЕ МИ

Пече ми!

Страшно ми пече!

Гори ми кожата, душата!

И думата ми е позната,

но няма смисъл да я спрягам!

Няма повече да се напрягам

другите да поучавам,

а себе си пак забравям!

Всяка жива твар,

що е Господ е създал,

се бори за живот,

живот без хомот!

Живот във мир и доброта!

Живот озарен от любовта!

Живот пълен с красота!

Живот с любов човешка,

а не глупешка!

Любов извисена!

Любов свободна!

Любов господна!

Любов взаимно споделена!

Любов не омерзена!

Любов не само между мъж и жена.

Такава любов моето сърце избра.

Обичайте се хора!

Но знайте!

На стобора агне не блее!

Там петел се перчи! Пее!

Отчаяние

Вечерта отново те прие, с ласка, милувка.

С натежала глава чакаш да дойде съня.

Мечтаеш за приказните страни,

в които искаш да бродиш и ти.

Но отново потъваш в сива самота,

спуснала се над теб като мъгла,

тя никога не ще те остави сама.

Сам самичък, човек сред руини,

на собствените си разбити мечти.

Обикаляш по пътеки тъмни,

спускаш се по склонове стръмни

и до теб редом върви отчаянието,

с твоите стъпки нали?

И ти мечтаеш, за нещо толкова прозаично,

за нещо близко, истинско и за теб непривично.

Мечтаеш за късче топлота,

за добра дума и капка от радостта.

Мечтаеш за истинска усмивка,

за нежна прегръдка и страсна целувка.

Мечтаеш вятъра да гони косите,

а ти да любиш с поглед на другиго очите.

Мечтаеш за нещо толкова просто,

но в същото време е и толкова сложно.

Спри да мечтаеш по-добре,

продължи с разходката сред разбитите си мечти

и помни, че никога не ще си сама,

защото отчаянието е твоята съдба.

Помагат ли сълзите ми, по - лесно да ме разбереш? Разкъсваиики сърцето ми, нима ще можеш по - късно да го събереш? И вярваш ли, че можеш, да ме промениш, пречупваийки ме, друга някоя от мен да съградиш? Част по част, къс по къс за други да ме замениш? По - хубав и излъскан кръст, на раменете ми да окачиш? Да нося своята усмивка, като кръпка на лицето, като насила закърпена нашивка, по - близо ли ще бъда до небето? Такава ли ме искаш, без воля и без мисъл? В обятията си да притискаш, откъснат плод красив, но кисел?

ето ви нещо малко и от мен) Равносметка Силна съм, защото съм жена, събрала на мъжете полудрамите и дълго време скитала сама, привикнала съм със измамите. Силна съм, защотото малко мога да вярвам на очите мои, слепите и дълго още, като майчина тревога, на другите жени ще храня клетвите. Силна съм, защото малко искам, а много давам после за награда и колкото животът ме притиска, аз толкова по-малко страдам. Силна съм, защото нямам нищо, дето да ме спира да заплача и ето пак оставих си сълзите усилено да мокрят здрача. Силна съм, но ето - нямам никой до мен уверено да крачи в мрака, защото вчера, нищо че съм силна, изпуснах на желанията свои влака.

Кратината под стиха ти е на Александрина Караджова.

http://www.acrista.com/index.php?page=dancebig&id=408

Думи Отронени недоизречени, изречени недообмислени. Вглеждам се във пустото, намирам се сред нищото. Накрая ще се заровя в мислите, сред хаоса ще намеря себе си. Намерена,изправена, с развени коси, с широко отворени очи, ще посрещна ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОТО! * * * * Като самодива Нощ е-в бяла роба, вървя сред дървета, по гъста,росна трева. Не зная коя съм, под яркото звездно небе, с плахи стъпки, лека като перце се нося с бялата роба, краката ми се къпят в бисерните капки, блестящи по тревата. Знам коя съм, но ми се иска, да съм образ от нечие творение. * * * * АКО Ако не съществуваше ти, защо да съществувам аз, утрини нечакани, капки дъжд ще се сливат с буйното поточе, листа отчаяно отронени, ще се трупат в очакване. Ако съществуваше ти, щях сълзите от обич и страдание в шепи да събирам. Вместо с четка с устни ще те нарисувам, ще пия с благодарни устни, сълза от радост там, в ъгълчето на очите ти. Няма да откъсвам поглед от теб, а очите ми ще сменят цвета си, за да не можеш да ги забравиш. Във всяка жена ще виждаш мен.

Редактирано 3 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

До утрото До утрото, на новата ни среща. До утрото на новия ни ден, до първата целувка, до вплетените ни ръце. Ще се усмихва слънцето, ще шумолят листа, и весело звездите ще блещукат. От нас ще дойде радостта, любовта ще стопи снеговете. Бурни реки ще се спуснат, коритата си ще прелеят. Ще се окъпят цветя и треви, ще заблестят капки, когато реката се върне в коритото. Ще мине старица, ще пита-Какво чакате мили? А ние ще извикаме-Ще чакаме! До утрото на новата ни среща!

Редактирано 25 октомври 200718 г. от smirena (преглед на промените)

И сълзите на радостта се стичат по лицето ми... Възхвала са за любовта и силата божествено-човешка... Видях жена докосната от Бога... Поклон да сторя само мога...

И сълзите на радостта се стичат по лицето ми...

Възхвала са за любовта и силата божествено-човешка...

Видях жена докосната от Бога...

Поклон да сторя само мога...

Тъга

Когато съм тъжна,

затварям се в себе си,

слагам слушалките

и се потапям в нежните звуци.

Дори музиката не може

да заглуши,

пороят от въпроси.

Защо?Докога?

Опитвам се да не мисля,

но отговорите горчат,

унищожават нежното в мен,

стягат като с примка гърлото,

искам да се освободя.

Стреснато се оглеждам,

защо си мисля,че някой

в клетка ме е затворил.

Осъзнавам,че клетката,

съм направила Аз

и сама съм изхвърлила ключа!

Редактирано 16 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Аз и морето Вървя по плажа, краката ми потъват, в топлия пясък. Виждам вълшебния залез, вътърът роши косите ми, пръски от неспокойни вълни, мокрят лицето ми. Обръщам се към морето, чувствам силата, на бурните вълни. Виждам там в далечината, как се сливат небето и земята. Оставам неподвижна, пред магията на природата. Безмълвно очаквам луната! Тя изгря и в морето, видях лунната пътека, тя ме канеше да тръгна по нея. Потопих крака,сякаш щях да тръгна. Отърсих глава-прекалено съм земна. Стоях привлечена от магнетичната красота! Морето притихна. Приседнах потопила крака в морето, сякаш заедно преживявахме вълшебният миг!

Редактирано 26 октомври 200718 г. от Fingli (преглед на промените)

Защо Аз Защо Аз?Това е заглавие на книгата на Robert Lafont. той започва книгата си с въпрос,който задаваме в края на живота си,когато не можем да променим нищо. Забързани да израстваме в професионално отношение, често не си даваме сметка,какво си причиняваме. Загърбваме принципите си,без да осъзнаваме,че връщане назад-няма. Моралът и ценностната ни система остава на заден план.Не успява да ни предпази от случайни връзки,които носят по-висок пост,повече пари, а накрая оставаме с болката,ужаса от края,който сами неволно избираме, загърбвайки приятели,които се опитват да ни покажат правилния път. Може би някой ще ме опровергае,че живот без риск и приключения, няма смисъл,не е пълноценен. Всеки има право на избор.Не съди,за да не бъдеш съден! Дали всички тези екстремни преживявания,пренебрегвайки своето Аз, заслужават да загубим най-ценното,живота? Остава с достойнство да посрещнем смъртта! В ушите ни ще звучи"The Show Must Go On", а усните ни ще мълвят-Защо Аз? ------------------------------------------------------------------------------------- Когато вървим,нека си спомняме за тези,които не са сред нас!

Жена Коя си ти нежна и ефирна? Съпруга и любовница, майка и домакиня. Раздаваш се, приемат те, обичат те, обичаш ги. Те са смисъла на живота, безсънни нощи, неспокойни дни. Ти си жена, даряваща живот. Огледай се, живота отминава, не стой в сянка излез на слънце, погледни небето, докосни земята. Изправи глава, Живей,не пропускай миговете щастие. Бъди каквато си, истинска и земна!

Редактирано 3 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Нечий грях аз вкусих

сладки устни от измама

в тишината тях потърсих

отмаляла в самотата.

Нечий грях аз чувствах

погледнаха ме две очи

докоснаха ме с огнен пламък

който вечно ще гори.

Нечий грях аз срещнах

един човек-това бе ти.

Греха във грях превърнах

обикнах те-сега боли.

...боли ме много,боли ме силно

и плача всяка нощ за теб.

Очаквам пак да се завърнеш

да желаеш пак да бъдеш с мен.

Живееш ти във всичко и във всеки

откривам те навсякаде около мен.

И защо ли вместо да те мразя

обичам те по-силно всеки ден.

Страх ме е да те погледна,

да надникна в твоите очи.

Плахо аз до тебе ще приседна

и не ще узнаеш колко ме боли.

Сърцето ми се свива отмаляло

и гасне пак по теб.

Разкъсва споменът нощта,а там...

таи се мъката от сладостта.

И колко тежко е когато

теб търся само на света.

Когато искам всичко аз да кажа,

а някаде далече си сега.

Сякаш нож сърцето ми раздира,

непосилно болката да победи.

Защо ли в него ти живееш,

вземи го по-добре го изстръгни.

Когато теб те няма

нещо липсва в моя ден.

Светлината на нощта изгрява

щом заспя и ти си с мен.

Миг без теб-живот без думи,

свят изпълнен с нищета...

Всичко е една измама

нарисувана от любовта.

Аз плача пак за теб

и зная че не ме обичаш.

Горчива рана в мене се отваря

но ти недей да го отричаш.

Няма смисъл от лъжи поредни

нима не страдах затова.

Попречи ми сама да бъда

това бе твоята вина.

По-добре не идвай

надеждата сама ще отлети.

Накарай ме да те намразя

любовта не ще се възкреси.

Видение Видение, сънувана мечта, образ невъзможен създаден за терзание, грация,невинност, съблазън,чувственост, с грация се приближаваш, неочакваното да посрещнеш. Жена на всички времена, живееш, мечтаеш,сънуваш, ще дойде желаният принц, с целувка ще те приласкае, ще те поведе незнайно накъде, ще се събудиш,ще се замислиш, това ли е твоята мечта? Остани там сред видения, красота и нежност. Остани си образ от платно, чаровен,облян от синева, мистерия-твоето име е ЖЕНА.

Редактирано 3 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)