Отново Любими, тъмна нощ е пианото засвири и нежните акорди към теб пак ме водят. Ще литна като птица, към теб взор впила, а звуците омайни те жадно ни събират. Ще склоня главица на вечното ти ложе и на зазоряване, аз пак ще те оставя. И с бялата си рокля, до нашето пиано, ще пиша и ще плача, че любовта една е. Сърцето ми на две е разделено,страда и не спира от любов ранено,даже нежен стих не дава му утеха. Ще дойде онзи миг, когато във едно сме. Музика и стих-в едно сърце и само вечността ще бъде наша сцена.

Забрава Как искам да забравя, че срещнах те тогава. Как искам да забравя, за болката голяма. Как искам да те няма и дори да ме боли не искам да почувствам пак пръстите ти нежни. Ти нежност в миг даряваш, а болка причиняваш. Ще сложа край, отново в мечти ще се заровя.

Редактирано 11 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Вечност Не си отивай,не скърби думите роят се пак а чувствата объркани витаят от зори до мрак. Ако поискам ще си спомням. Ако поискам ще те имам. Дори за миг в този свят, че нашата любов е вечност. А там обиди няма, нито разочаравания, защо сърцето се е свило, защо сълзи очите ронят. Ще тръгна пак по пътя самотата ми е дружка и розата разцъфнала и любовта, а тя е вечност.

ТЕАТЪР Като в театър хората играят роли всеки ден. а сцена е животът. Играят те комедия безкрайна или драма. Всеки в своята пиеса затворен до края на живота си. преструват се на това което не са. затворени до края остават в този театър наречен живот.......

Живот Театър е живота, а ние сме актьори. Играем своята роля, но лицемери не, не сме. Любим,страдаме,зовем, радваме се и скърбим. Светът за нас е сцена, играем без умора. Кои добри, кои пък лоши, но всичко туй е Божи дар. А Шекспир гледа и се чуди, там от отвъдното, далеч от нас. Кога ли ще настъпи края, на тоз театър тъй безумен.

Редактирано 12 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Не често пъти обръщах се към Теб. Моля Те, прости ми, че с всичко исках сама да се преборя и за помощ, не исках да помоля. Аз вярвах, че ще имам всичко, че щом искам, ще ми се даде. Нали така пише в Твойта Книга... и следвах тия думи наивна и почти дете. Аз вярвах, че мога, че ще имам, вярвах в топлото човешко сърце. Вярвах и в Теб, макар че Ти не бе до мен. Вярвах, някой ден лудостта ще спре. Мислех, че мога аз всичко, не разбрах, че греша. Затова към Теб обръщах се с молба, но Ти... отвръщаше глава. Бурята отмина, настъпи тишина. Но появи се след година и пак кръгът се завъртя. До кога ще ми играеш тези мръсни номера? Кога ще мога любов аз да получа, а после да даря? До кога ще продължаваш с Твоята игра? Кога ще ги научиш тия прости правила?!?!?

Кръв Такава сила е кръвта, шуртяща по дървото на живота. Разпънат в тъмното вървях, преди да срещна те ,...Любов. И бях вода , нечиста кал, и давех се в душевната помия... И толко мразех те, животе, преди кръвта му да отпия. Тогава малка част от мен,сълза вода, превърна се във глътка вино. Венеца трънен Той взема, с духа ,плътта си, нахрани ме. И вече имам с него дял, взема нозете Той уми ми... Духа в кошмарите заспал, събуди Той, щом грешките прости ми. О, Христе! Получих твоята Любов, от друго нямам нищо нужда! Сега обичам го живота мой , Любовта ми както Теб Възкръсна!

Редактирано 13 декември 200718 г. от mecholari (преглед на промените)

Защо Защо не мога да заспя, защо съм будна до зори, защо възглавницата мокра ме прави по-щастлива. Сълзите от любов са сладки и шепота ни нежен в мрака и любовта ни споделена, а името за нас е вечност. Ще чувам нашето пиано, звуците му ще ни свързват, че за любовта прегради няма, когато блика от сърцето. Не искам никога да свършват мечтите и любовта неугасима. Ще сложа бялата си рокля и с нежност до тебе ще притихна.

Дали времето ще спре?!

Съчици...отломки...

от едно красиво минало...

спомени...а в тях ти...

любов...

Искам да съм с теб

искам да съм до теб,

без спир да съм до теб...

Поглед вперен напред,

търсейки теб...

Но ти си далеч...

Само спомени, а

с тях и болката

дълбоко в сърцето ми....

Повей от хладен въздух,

времето сякаш е спряло,

защото теб отново те няма

отново си безкрайно далеч...

Искам да се сгуша до теб,

до рамото ти, и да притихна...

Без думи, без вопъл, без стон...

Просто да бъда до теб,

сякаш няма разтояние помежду ни...

Виждам лъчите на слънцето,

там виждам в тях теб, образа ти...

виждам те толкова ясно,

сякаш си до мен...

Но това е само мираж...

В мен остават само спомени

и сълзите проляни в чакане на теб...

Само болка, само тежест...

А толкова ми липсваш, че

чак ме боли цялото тяло...

от липсата ти...

Дали времето ще спре?!

Автор: ^^ANGELSING^^

Защо!?

Боли как само боли...

дори да мълча пак боли...

и ножа в сърцето заби...

така жестоко боли...

не спира даже кърви...

боли жестоко боли...

кажи защо това ми причини...

защо повярвах в лъжи...

защо ти се доверих...

така жестоко боли...

пронизва сърцето,

гори....

Гори от рани гори...

Боли от рани боли...

Жестоко ти ме рани,

защо кажи ми защо!?

Защо уби ме и Ти!?

Автор: ^^ANGELSING^^

Редактирано 15 декември 200718 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Любов Сънувам ли или съм будна по водата ходя боса, но сухи са нозете ми и блика обич от сърцето. Затичвам се,към теб, политам, но чака ли ме някой тъмата бавно ме поглъща ще те намеря ли не зная. Мечтите често ни пречупват и носят ни тъга и болка. Ще те намеря, ще си спомня, че за любовта прегради няма. И сякаш от небето гледа Създателя ни вечен. Сърцето ми ранено излекува и любовта възкръсна в мрака.

Не можеш да ме имаш

Не ме вини. Такава съм. Прости ми.

Изкупих всяка болка със сълзи.

Любов от мен потърсиш ли - ще имаш,

но знай, че после много ще боли.

Не съм това, което дълго търсиш.

След време знам, че сам ще разбереш.

Усмихвам се, но вътре ми е пусто -

едно сърце, удавено в копнеж.

Не се измъчвай .Тъжна съм. Нехая…

Аз с времето престанах да обичам.

Не знам целта ти даже и каква е,

но в нищото отново не се вричам.

Поглеждаш ме с искрица във очите,

но болката и нея ще изтлее.

Дори ми казваш - Много те обичам.

А тези думи имат ли значение?

Не можеш да ме имаш. Разбери.

В устата си не слагай грешен залък.

Това, което палиш... ще гори,

но после ще угасне този пламък.

Доверие от мен сега не искай,

наказах се от истини мълчани.

Дори да знам сега, че съм ти нужна,

те - чувствата - на тъмно са прибрани.

Безсилна съм да кажа и „Върви си”.

Стаена в мен е тръпка непонятна.

Не мога да съм с теб. Недей моли се.

Дариш ли обич... тя е безвъзвратна.

К.С.

Аз и ти Аз ще помня онзи миг, аз ще запазя любовта, аз времето за миг ще спра, аз и ти в едно ще бъдем. Не зная кой те е изпратил, изтри години на страдание. Ще запазя нашата любов, за да не съжаляваш ти. Любов-силна като вяра. Любов- като отлежало вино, във вените тече със страст, целувка с упойващ аромат.

Дали ще има топлина, дали огън ще гори, когато разтопи се пак леда и всичко на ново се роди. Ще има ли вятър в утрешния ден, когато отворя очи, но не си до мен. Ще има ли вяра в мойто сърце или Господ и нея ми взе?!? Аз имам още много въпроси, но в шепи събирам ги, за да може този, който проси, отговор с въпрос да му намирам.

Нощ Потълни ме като обич, която никой не я чака. Дай ми своята магия приюти ме в мрака. Ще бродя по земята, волна като птица, ще ме обгърне самотата приела ме като стихия. Ще се замисля за живота, защо ли тичам след химери и само под пръстта дълбоко, спокойно ще заспя навеки. Докато живи сме мечтаем. Докато живи сме ридаем. Докато дойде края.

Сякаш няма смисъл!

Поезията е тъга в душата

и тъжни чувства произвежда...

Когато я чета усещам, силни

чувства...

Чувства които пронизват ми душата

усещам чужда болка,

така добре позната...

И сякаш ставам

част от всичко...

Понеже знам какво е,

познавам тези чувства

до болка чак....

Пронизват нещо в мен,

остана ли нещо от мен,

не мисля аз не съм

онова момиче...

А искам пак да съм,

защото в нея имаше и

сила и пламък, и обич...

Погледнах как мъжете

дават обич, те сякаш на

всяка едни и същи

думички мълвят, и

сякаш ти си някак

непозната и далечна,

а не специална и

единствена в очите и сърцето им...

Дали мъжете могат да обичат,

тъй както аз си мисля...

Не вярвам...

А и да обичат, обичта им

към тя си е по-велика...

Дотегна ми от думи

от обещания, надежди...

Напразно чакала съм,

какво намерила съм?!

Не искам думите които

и за други си изричал,

от това боли не осъзнаваш ли?!

Не знам какво да мисля,

като за тебе мисленето

не е начин на живот...

Ти браниш инстинктите си здраво...

Не можеш да обичаш друг

освен себе си...

Времето тече, спомените

искам бързичко да заличи..

Усмивки искам да има

на моето лице...

Причината за моите усмивки

да съм аз...

И времето нищо не лекува,

времето прави спомена

сив...

Лишен от сила и чувства...

Спомен до мен не желая,

искам реалност и ще я имам!

Автор: ^^ANGELSING^^

Ще си позволя да споделя ученическите си писаници,за съжаление от години не съм писала,но стиховете тук толкова ми харесаха,че извадих малката кафява тетрадчица!Надявам се да ви харесат! Молитва Сломена душата ми скита, гази из греховете ми, оглежда се и всекиго пита като Исус ли са синовете ми. Родени от мисли,децата ми нямат нищо общо със мен, няма грях и мъка в сърцата им, аз съм нощ,а пък те-ден. И аз със сълзи на лицето искам прошка за греховете ми нека Господ ми вземе сърцето, но като Исус да са синовете ми. Миг Господи,една целувка! Забързана, задъхана, гореща... Една изпусната милувка подтискана при всяка среща. Спомен ...И дъжд вали във моята душа... И кално е, и мокро е. Вали! И пак промъква се оназ тъга по слънчевите наши дни.

Зрънце любов

Зрънце любов,

от теб подарено

зрънце надежда,

че има те и теб...

зрънце живот

подарено от теб....

Искрица надежда,

остава ми само...

Искрици в очите ми

има, но теб...

Теб...

Не зная къде си,

а толкова време

те търсих и чаках,

с надежда едничка,

че има любов...

Открих вместо теб,

безразличие и лъжи,

открих вместо теб,

купища от болка...

открих цената, но теб

теб не открих...

В навалици от хора

се бутах и само

на раните си дадох шанс

да пораснат...

Дълбоки са...

и само едно ще ги излекува...

Но ти, ти къде си не знам...

Научих се някак си без

теб да живея и как

ако срещна те ще разбера, че ти си...

и как като те намеря,

сърцето ми ще е без рани...

Не знам...

Научих се нещо, да разпознавам

дори в тъмнината, че

този срещу мен не си ти...

Усещам по мириса дори, че

ти не си...

Виждам само спомени

с хора, които по пътя си срещнах...

научих ли се на нещо,

може би ДА, надявам се да съм си научила

урока житейски...

Дано...

Дано и ти да ме срещнеш,

защото аз вече нищо не търся...

По пътя си много се спъвах

и много измама видях...

Но теб искам да разпозная...

Живея с надежда!

Живея за мен, но

утре за теб ще живея...

Амин!

Автор: ^^ANGELSING^^

Отново Отново виждам светлината. Отново жива е мечтата. Отново кули ще строя. Отново щастие ще има. Докосна ме с ръка вълшебна, откъде появи се светлината, пътя ми показа в мрака, да не прегръщам самотата. И във любов, аз се вричам, да не съжаляваш ти. На теб навеки се обричам, със вечност любовта обличам.

Редактирано 17 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Не ме напускай. Дори за миг. Не ме оставяй сама навън. Недей да криеш прощалния вик, когато тихо ме целуваш насън. Не си отивай. Дори за миг от моя живот нелесен. Не ще изгубя твоя лик. Ще помня винаги нашата песен. Не ме забравяй. Дори за миг. Обичай ме под това небе. Бъди ми и Господ и Съдник и знай: Имам нужда от тебе. Поредната моя грешка... И болката в лявата гръд. Такава е съдбата човешка- сам заставаш пред страшния съд. И кърша пръсти,и моля се Богу. Нощно време не мога да спя. Аз не искам за себе си много- искам да съм щастлива сега! Но удря пианото пръстите, телефона виновно мълчи и отново помъквам чужди кръстове и отново залъка ми горчи. Но кога ли ще дойде време да загърбя аз таз суета, да смъкна от раменете си тежкото бреме и да тръгна боса през есента.

Когато Когато себе си разбрах, престанах вече да съм аз. Видях,че съм част от всичко останало видях,че с мен то е станало. Сълза се отрони пътека проправи на мъката сбогом казах без жал. И тя бе солена и сладко горчива, кристална и нежна, че в нея се никой не оглежда. В тази капка събрах само Ти -Аз.

Ти С думи ме обсипваш в душата ми проникваш. Усмивка подарена, ме топли чак до зрак. Дали съм аз невинна, или пък съм наивна, че давам ти сърцето и нежното,което от вените ми блика, като вулкан изригва. Събудих се с целувка, като принцеса спяща. дали след сто години, ще бъда още бдяща. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Редактирано 19 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Огледало Огледай се в очите ми, те няма да излъжат. Горчилката ще споделят. Живота няма да е Ад. Потъни във тях без страх, когато себе си намериш, когато се харесаш, не изгубвай чувството, че си жив,че теб те има. Прегърни своята любима, нежни думи и мълви, че времето не е наше, не можем да го променим.

Моята нощ

Очите ми се взират в мрака

а устните мълвят във зрака

устните в стъклото се допират

целувка на света даряват.

Минава скитник в нощта

целувката съзира на стъклото

поглежда към небето ярко,

благодари,в сърцето блика топлота.

В такава нощ не мога да заспя,

че кулата от мечти висока,

с теб аз ще споделя,

с листенца розови ще те даря.

И мъничкото щастие,което

съхранила съм в сърцето,

то заедно ще ни погълне,

тъмата и нашата си нежност.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 26 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Безвремие...

Безвремие, и тебе

там те няма...

Простор от време

и го имам в повече

далече вече има

нещо и очаквам го...

До време е теготата,

време е на нещо хубаво...

Очакваме добри дни, пълни

с плодородие...

Очакваме изобилие от всичко

в дома си....

Очакваме само добро,

и пълна къща с веселие...

Очакваме успехи и имане...

Очакваме здраве и надежда...

Очакваме сила и победи...

Очакваме неочаквани красиви изненади...

Очакваме и лятото...

Тъй както чакахме и есента...

И както чакахме и дните във които

се почива от всичките ни дела...

Безвремие е...

Хем го има времето,

хем го няма...

Безвремие...

Автор: ^^ANGELSING^^