Пияна от любов Пияна от любов замаяна от нежност търся устните ти пак, но пак си ти пиян. Оставям тишината, да стене вместо мен, приемам самотата, като дар свещен. Халата ми неспирно , по мен се увива, напомня ми,че още за ласки аз съм жадна. И само тишината, нежно ме обгръща. В самотата притаена, ще се скрия спотаена. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Редактирано 2 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Истинска Под бялата риза нежност прозира и пак безпокойство плъзва по моето тяло. Не искам да бъдеш ти злобен и искащ, че любовта се дарява, не взима се силом. И пак ще мечтая и пак ще ридая, за истински чувства и нежност,и вяра. Нежност ще има и теб да те няма ще бъда по истинка, ще бъда реална Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Сънуваш мечтите човeшки, сънуваш мракът зловещ. Сънуваш животът безкраен, сънуваш ужасно отчаян... Кръст в земята, със сила се забива, кинжал в земята и цяла с кръв се пак пропива. Мъртвешката ти плът забулена в нощта, разяжда се все повече от таз проклета лунна светлина. И искаш да живееш, но няма. Искаш и молиш за пощада. За всичко забрави, със смъртта се примери!!! В живота цял те нося, Но в гроба не ще те отнеса. Там ще те забравя, Душата си с мир ще аз даря. Не живей! Умирай! Не на теб го аз желая, а на мен. От твойта смърт аз имам нужда, Защото всеки път, чувствата в мен заспали, една твоя дума в мен събужда. Ти живей, но не в мен, В мен умри!!! Защо въобще се ти роди?!?!

Ида Кажи ,малка Ида, цветята цъфтят аромата вълшебен, разпръскват те пак. Ако днес, малка моя, си тръгвам без звук, там далече откъдето, не мога да се върна тук. Когато ,малка моя тръгна. ти малка роза,за мен донеси. Ще плачат цветята, ще заплачеш и ти, че розата тръгва, по вечния път. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Любов На моята любов необяснима на чувството в сърцето , неизменно пак се впило и силите ми бавно то изцежда. Не мисля аз за утре, дали сили ще останат, за новата ми обич, да вземам и да давам. Не искам аз сърцето самотно да остане, дори любов със болка, ще пия и ще страдам. Любов необяснима по вените се влива, изпълва ми сърцето отново аз съм жива. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Слова Отронени, изречени изречени, недообмислени, във хаоса от чувства ти изричаме,дали докосваме, но продължаваме словата да редим, любовта на лист да претворим. И нахлуват чувства, като буря,завърта ни не дава ни покой, преграда няма за чувствата и мислите, ще се реем пак, с нежност във сърцето, не ще ни спре ни студ, ни мрак,ни буря безпощадна и пак ще пишем в нежност и забрава и пътят ни незнаен, къде ще свърши и кога не знаем. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Редактирано 4 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Сърцето ми вземи. Аз моля! Душата остави ми! Нека имам воля. Воля да продължавам да се боря с живота, със съдбата и с мрака вечер идващ хванал самотата за ръката. Сърцето ми вземи! Аз моля. Не искам вечно с него аз да споря. Защо не мога да го подчиня? Защо с него трябва да се съглася? Не искам! Нека нямам чувства. Нека тъна в самота, но не и в болката сама. Сърцето ми вземи! Аз моля. По други пътища то иска да го водя. Със сълзи да го удавя, не успях. Без дъх щом оставах, да спра и неговия, не успях. С мъката пронизваща ме всеки ден, да пронижа него, не успях. Боли, щом имам го аз него. Ти дари ме със сърце. Сега го, моля Те, вземи. Боли, не искам аз сърце. Боли, нека спре в гърдите да тупти. Живота остави ми, но сърцето ми вземи! Него отведи го! Мен ме пощади! Аз Те моля толкова години за капчица любов. Но явно, че не искаш да чуеш моя зов. За това, чуй, таз молба, поне: Аз моля! Сърцето ми вземи. Но душата остави ми, да мога да се боря.

Искам Как искам да мечтая. Как искам да желая. Как искам да съм цветето, откъснал нежно в мрака. Как искам да те чакам. Как искам да обичам. Как искам да привличам, очите ти вълшебни, в сърцето си да нося, обич и тревога. Как искам моята обич Как искам моите ласки Как искам моята нежност, да не изгубя по земния си път. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Редактирано 4 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Нощен танц Как искам да се увия с тъмнината като нежна пелерина да ме поеме цяла. И дъжд вали и вятър вей и страст ,и музика зоват не спират своя кръговрат. Увива се по мен муселинената риза поема ме като любим не пуска ме,в танц въртим се. Не спирай,не пускай ме чувствам те аз, не мога да спра, да охладнея аз.

Вечния любовник И тичаш до забрава Жените ти преследваш, в очите ти блика нежност и пак в забрава замечтан, сърцето ти е извор на любов даряваш я,с мечти се храниш и мислиш си,дано да дойде онзи миг свещен,когато окрилен, ще срещнеш своята любима. От векове си ни познат, Дон Жуан те теб зоват. И името ти споменато даже, изригва страст неугасима, засвирва китара, горещи звуци носят се в нощта, остава ми мечта и още нещо...

АД замислена стоя в тъгата си, покой не намирам дори и в съня си. сълзите ми напират, все нямам мира. спокойствие душата не ще намери. уморена съм от всичко но край не виждам на този ад! МОЯ АД!

Редактирано 25 септември 200817 г. от buffy07 (преглед на промените)

Жажда И все мориш ме неуморно зад стъклата цъфтят цветя, търся истината,търся себе се зад прозорците мрак пада. Годините препускат , по пътища потайни. Ще дойдеш ли при мен, по пътища незнайни. Меджу нас стои, въздишка спотаена. Ще се намерим ли във своята си нежност. А утрото настъпва. Хоризонта гори, от вечната жажда за обич, но думите ми пречат пак. Там от целувката между небето и земята, от капка дъжд ще се роди, живот желан,изгарящ и изстрадан.

Полъх И нежен полъх лицето ми докосна. Не бе то вятър, сякаш ангелски крила се спуснаха от Рая. И стана ми тъй леко, душата ми бе птица и към ведрото небе, се тя отправи. И колко малко трябва, болката да заличим, надежда нова, и късче нежност на света да подарим.

ЛЮБОВ

Звезди и небеса, потапям се в покоя

на приказки омайни, искам да съм твоя

за миг със теб да пия утринна роса,

да пея,да се радвам,да танцувам боса.

Месец да люлее нас и любовта ни,

слънце да се смее, да гори в сърца ни,

лястовица бяла над нас да лети,

с душа закопняла те моля -Остани!

http://zazz.bg/play:7df9c0ff

ЕЛА

Премръзнала те чакам в утрото сънливо

и слънчеви лъчи ме галят причудливо.

Ръка към теб протягам, но няма те -мираж

и вятърът ми дава само той кураж,

и вест от теб ми носи за обич, и любов,

за пътища красиви, и за живот нов.

Надявам се и чакам, в ръцете си топя

съмнения, тревоги, не мога да заспя.

За мен нощта е ден, а утро залез тих.

Ще дойдеш ли при мен?За теб написах стих.

Аз ще ти пея песен, мъдра, помъдряла

до тебе ще приседна, красива, нежна ,бяла.

Ела и забрави пътища далечни,

при мене остани с любов и чувства вечни!

Зов И в нежна нощ ти пак зови ме. С нежни думи -приласкай ме, в тъмна нощ дари ми обич, по- ярка от звездите нощем. По-силна от вълната, целуваща със страст брета. От твоя зов вселената ще се притаи за новото вълшебство. Птици ще се реят в небесата, морето ще тръпне в очакване, цветя ще цъфтят,ще пръскат аромат и ще очакват чудото- любов.

Не си отивай Не си отивай в този свят безумен, остава само любовта, а може би и още нещо. Ще се търсим чак до края, докато мечтите в нас са живи, докато с нежност пръстите докосват се с трепет и вълнение. Когато дойде онзи ден, като сенки да се разминаваме, тогава любовта ще чезне, със всеки удар на сърцето. Но днес сме влюбени, смутени целуваме се с буйна страст, прегръщаме се,като за последно, а този ден е тъй далеч, вървим- не носим се от щастие,а то е само наше.

ПО ПЪТЯ

Потегляме със теб, нали?

Аз знам, че много те боли.

Пътуването ни е спешно,

а мнението твое грешно.

Сърцето ти къмбана бяла,

усмивката ти занемяла,

страните ти поруменели,

като две ябълки узрели!

Аз гледам те и не разбирам,

за кой ли път те аз откривам,

ти, дивна моя, не мълчи,

да ти олекне поплачи.

Пътуваме със теб сега,

по лунен път и сред зведите,

с омайно биле те поя,

от обич пия ти сълзите!

Ти Вземи ме, открадни ме от мислите злочести не търси ме,не моли ме посредствена да бъда. Радост и неволи редят се беспирно и моите си мисли, ще стая в сърцето. Сърцето ми прелива, от нежност и забрава, че нежността е свята, а любовта забрава. Искам да те имам, искам да те искам, че вечна обич няма тя вече само мит е. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Редактирано 7 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

КРАЙ!

Минавайки близо до мен

виждам очите ти...

Погледа ти е толкова

кристално чист в него

мога да се огледам

и да видя лицето си...

Докосвайки се до теб,

виждам как времето

е спряло...

и искам никога този

миг да не свърша...

Искам да продължи

Вечно...

С теб виждам Безкрая

от усмивки и тъга...

Любовта ти за мен

е болка и радост...

Живот или смърт...

Живея заради теб,

в безкрайност от

мечти и чувства...

Неизречените думи

засядат в гърлото ми,

понякога ме задушават...

Но си казах никога няма

да изрека думата...

Думата от която след

това адски боли...

Дали тези думи се изричат

лесно и тогава са истинска...

Надали е така...

Всичко изречено на бързо

за мен не е истинско...

Не искаше да ме загубиш,

затова мълвеше в нощта

тези лъжи...

За какво ли ти беше лъжата,

сякаш с лъжи можеш някой

да задържиш или да накараш

да те обича...

Любовта се дава даром,

а после насилствено някой

сякош ти изтръгва сърцето,

за да ти изкорми любовта...

Но тя е толкова дълбоко врязана,

че се налага да ти сменят сърцето с ново...

Болка, дали това чувстваш

не вярвам...

След като нямаш сърце,

няма как да чувстваш болка...

Май това е най-доброто нещо

за човека...

Да няма сърце, тогава няма

какво да го боли...

Дали, ще ми се времето да е спряло

ще ми се да се върне всичко

да стане такова каквото бе

преди две години, а сега

какво?!Идва нова година,

и годините изминати незнайно

как и защо търсейки любовта

и нейното истинско сърце

стават вече три...

Дали ще има още бродене?!

Дали ще гледам на живота

както преди, не вярвам...

защото аз се промених...

А и сърце нямам, пък и за какво

ми е като е нарязано цялото

от рани, насилствено прободени...

С лъжи от които неуписуемо

болеше...

Остава едно времето да лети

и отлита...

А ти любов, за мен ще останеш

мъртва...

Няма вече болка, нищо не чувствам...

Само това не ще ти простя лъжата, болката

и Предателството...НЯМА да простя това...

Карай на всичко! Време беше!

Затваряме книгата...отваряме нова....

Автор: ^^ANGELSING^^

Защо понякога толкова те мразя? А всъщност, те обичам. Защо не мога да разбирам, защо в любов се вричам? Защо обичам те, кажи? Защо очите твои не мога да забравя? Защо в гърдите болката боли? Защо всеки казва "Продължи" ? Аз знам какво трябва да направя... не искам "умните" съвети, от тях не се нуждая! Защо с мълчанието си пак ме нараняваш? Защо обичта горчи? Защо всичко в пламъци гори? Защо изгарям, но живея? Защо боли ме, но се смея?

Защото!

Тя любовта е

Лудост, затова

не се вини...

Тя любовта е

елексир безумен...

Напива без да

я усетиш Как...

Тя любовта

понякога люти...

понякога горчи...

Понякога като

отрова силна

трови...

Не зная как...

Но казах Стига...

Затворих страницата

на безумието ми...

А ти както искаш постъпи!

Помни едно решението

Твое е, а не на друг...

Успех!

Автор: ^^ANGELSING^^

За теб Аз цялата съм в бяло пианото засвири за нашата любов ти пееш и ме гледаш. Прозорците отварям, до теб аз заставам. пианото е тук, но тебе веч те няма. Но песните остават и любовта гореща. Звук от пиано, настръхвам, но само теб аз виждам и дългите ти пръсти. Каквото да говорят, завиждат и злословят, нашата любов ще помнят, а музиката ти е вечност.

Спирам!

До скоро,

до сетния ни час

докато до мен си,

докато те има,

докато си далече,

спомени има,

спомени няма...

Далеч или близко

сърцата, ако са далечни

няма смисъл....

Бързаш, за да ме видиш

бързам и аз...

Бързаме за среща

с трепет очакваме се...

До кога така ще бъде?!

Няма да е за дълго...

Очи които дълго не се виждат

се забравят...

От опит разбрах го...

И няма в заблуди

да се къпя...

Очите ни се срещат

и сякаш приказка

вълшебна...

Но май за мен била е...

За теб е било друго...

Така е като всеки разбира

живота по различен начин...

Пътеките ни се разминаха

и това никой неще да промени...

Исках винаги вплетени

една във друга ръцете ни да са...

Това, което исках не бе това, което

ти желаеше...

Затова се разделихме...

Дали било е любов!?

Дали било е хубаво?!

Дали е можело да продължи?!

Дали?!?!

Дори въпроси не си задавам вече...

Просто всичко свърши!

Дори и ад е било, измама е било

измамата в която ти ме въвлече...

Зарина ме със думи празни...

които плод горчив родиха...

и ярост силна....

Сбогом и недей се връща...

Не си ми нужен,

аз на теб ти трябвах, но

ти на мене НЕ...

Неще се моля...

Просто СПИРАМ!

Автор: ^^ANGELSING^^

Последна целувка Усещам веч кръвта в устата, усещам аз днес как отварят се небесата, готови те да ме приемат, да ме приемат днес в сетния ми час... Тук си ти,до мене, усещам как сълзите ти трептят, държейки моите ръце сега неискаш да признаеш ти смъртта... Гледаш ме и не искаш да повярваш, че точно днес ще ме изгубиш, че днес е време за това, че днес е време да умра... Поглеждам те право в очите- искам да спреш сега сълзите, искам да ти кажа толкова много, а ми до края изобщо не е много. Искам само ти да знаеш, колко много те обичах, колко много беше ти за мене, колко много страдам от това, че самотен ти ще си сега... Няма вече време, смъртта ще ме отнеме, искам да направя само още нещо, нещо малко,но горещо... В целувката последна тук,сега, оставям аз на тебе моята душа, за тебе тя копня приживе, на тебе вярна ще остане тя дори в живота след смъртта...

Редактирано 9 декември 200718 г. от niya (преглед на промените)

Последна Целувката последна горчи по устните ми пак, защо е тъй вълшебна горчилката след теб. Дали си тук,или те няма за мен си ти една измама и чувствата,които бликат за мен ли са или за друга. Ще се заровя в хаоса, на чувствата горели някога, И само самотата мой приятел, ще бъде и ще ме закриля. Самотата е избавление, самотата е спасение, горчилката по устните, ще чезне и светлината ще проправи път в тъмата. .................................................................... Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. ......................... ..... Алистър Кроули

Редактирано 9 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)