Снежинка Веднъж една снежинка от малък ,кратък стих, летеше си саминка сред вятъра игрив... Едно момиче малко посегна със ръка, алчно улови я , превърна я ...в сълза. "Снежинката е тъй виновна за своята студенина. О ,тя е тъй лъжовна... не издържа на мойта топлина".

Малката снежинка срещна

лед и камък,тя изтръпно.а

Как да падам нежно на земята,

щом очаква ме тъгата.

Ще забравя за бедите.

Ще забравя за лъжите.

Самотата ще прегърна,

щом за мене място няма.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Самотата прегърни

тя приятел ни е нежен,

няма да ни нагруби

в своята ни безметежност.

Слушаме,вървим,скърбим

под маската,усмивка

кой душата ни ще види,

как дори за миг

чувствата ни ще усети.

Толкова посредствени крачат,

развели своята си истина,

а между тях и нас

само болката изстрадана.

Те не могат да зарадват,

с дума нежна или жест,

себе си обичат само

с другите са тъй жестоки.

Ще се крием зад усмивки

зад привидната си същност,

колко нежна е душата,

НИКОГА НЕ ЩЕ УЗНАЯТ.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Ето това е добро. Идва от сърцето и има заряд. Малко трябва да поработиш върху формата, но е наистина добро.

Целувка ще ти подаря,

с вкус на отлежало вино.

Прегръдка огнена без жал

ще се превърне във кинжал.

Сърцето в пламъци обвито,

ще води ни един към друг.

Във теб ще намеря всичко,

което друг не ми е дал.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 31 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Според мен ви липсва агресия. Агресивността е по принцип много полезно и хубаво нещо, стига да не преминава в ексцесия и насилие. А когато я скривате от страх да не влезете в конфликт с околните просто я натрупвате докато налягането не разбие света около вас. Къде по- хубаво е да бъдете разумно агресивни един към друг. Стерилната среда на форума е идеална за това. И това ще направи стиховете ви по- добри. Защото не виждам в тях сила, нямат огън и лед, липсва им светлината в мрака. Искам да видя взрив от емоция, а виждам почти само клишета. Предполагам за това е виновно съвремието ни, в което се сблъскваме ежедневно с толкова много хора, че в името на удобството, сами строим стени между нас. Което е добре. Става лошо, когато оставяме стените и се скриваме в собствената си черупка, оставяйки буферна зона между нас и другите. Резултатът е огромен хабеж на пространство. И това виждам тук, скрили сте се в черупките си и лицемерно избягвате конфликта. И това се отразява на това, което пишете. Тук там има някой случайно изпуснат изпод черупката проблясък и това е. Разбийте черупките си, престанете с охлювения конформизъм

Здравей,blaber!

Първо, Честита Нова Година!!!

Второ, не мисля, че имаш право да правиш подобни изказвания. Със сигурност написаното не е било с цел обида, а просто критика. Но дали е клише или не, както ти се изрази, дали е хубаво или не, дали липсва агресия или не, това няма значение!Дали ще сме лицемерни или ще се крием в черупки, си го избираме ниe. Всеки си има своите проблеми и тревоги. В даден момент излива всичко онова, което чувства на лист хартия, това че не е невероятно написано няма значение. Имало много подобони, голяма работа, нека има. Всеки един пише, каквотот и както си искам, за момента е почувствал нещата по даден начин и ги е представил по такъв. Не е рердно да правиш подобни изказвания, защото е обидно. В този форум може да се публикува всичко, щом не е изтрито, значи не е проблем. Ти, толкова ли много разбираш от поезия, че реши да даваш съвети за творчеството на другите? Не мисля, че подобни думи са си на мястото, не мисля, че знаеш какво чувства и мисли всеки един от нас, че да прецениш как трябва да бъде написано нещо, което не преживяваш ти.

Редактирано 1 януари 200818 г. от lagrima (преглед на промените)

Обич

И своята обич ти дарявам,

не прегръщай самотата.

Вратата ти отворена остави,

копнежа мой да те намери.

Звезда ти подарявам,

да свети в твоята душа.

Не ме забравяй,когато

изгрее вечната звезда.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 1 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Поздрав Дори и поздрав не получих ох, да сетих се незаслужавам поздравите са за блиски и любими хора. Радвай се че са били до теб и винаги ще бъдат както каза ти коя сам аз да преча. Жив и здрав бади, семейно щастие, и успехи ти желая много збъднати мечти

Приятелска ръка

Приятелска ръка подавам,

болката ще споделя,

но като птицата ранена,

ще полетя с болка в сърцето,

над полета ,планини,

болката аз ще разпръсна

да не ти тежи.

Бездиханна ще се спусна

на студената земя,

за приятел дала бих всичко,

ще му подаря звездите,

да му светят в нощта,

ще му подаря мечтите

и криле-да полети.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Честита нова година на всички lagrima, слушала ли си "Staring at the sun" на U2, ако не си чуй я

Редактирано 1 януари 200818 г. от blaber (преглед на промените)

Не казвай...

Тръгваш си,не казваш сбогом,

отиваш си без капка жал.

Ще ни обгърне самотата

и заедно ще бъдем пак.

Любов от милост не се дава,

приятелството вечно то остава.

Дори ранена да е душата ,

като птица ще полети.

И може би в мечтата

любов ще се роди.

Че колкото да страдаме и любим,

ако за ръка не се държим,

като деца ще се изтубим.

Където и да си на таз земя,

помни ,че нося те в сърцето.

И нищо няма да ни раздели,

дори океани и морета.

Като птици волно ще летим,

понесли изстраданата си обич,

че това що съдбата отреди ни,

никой не може да промени.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Аз

Аз съм тази която обичаш.

Аз съм тази,която обича.

Аз съм тази,която копнееш.

Аз съм тази пред която немееш.

Аз съм тази,която излъга.

Аз съм тази,която ти лъжеш.

Аз съм тази,която мечтае.

Аз съм тази,която прощава.

Аз съм тази,която Ще съди

само онзи,който я познава.

Аз съм тази,която Бог наказва,

само той и Прошката дава.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Розата и ...

Колко сълзи пролях,

колко мъка събрах,

а сърцето боли,

ще се пръсне от горест.

Душата мрачно мълчи,

за грешки непростени,

как сега да върви

с товара непосилен.

Ще си отида от света,

като цвете откъснато,

ще остане от мен,

само уханието разпръснато.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Не чакам нищо от съдбата

и кармата си нося,

но кой ли може да ме съди,

кой в душата ми надникна.

Не допуснах никой да разбие

нежното във мен,

душа що стене в мрака,

тя милост от никого не чака.

Ще изпратя тази година,

болката си ще отмия.

Жива е във мен мечтата,

и любовта там някъде ме чака.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 2 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Не чакам нищо от съдбата

и кармата си нося,

но кой ли може да ме съди,

кой в душата ми надникна.

Не допуснах никой да разбие

нежното във мен,

душа що стене в мрака,

тя милост от никого не чака.

Ще изпратя тази година,

болката си ще отмия.

Жива е във мен мечтата,

и любовта там някъде ме чака.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Признание

Дано таз година донесе покой

и за моята душа

разбрах,че всичко бе мираж

години без смисал

Пропиляна болка,и чуства

човек за който никога

време и място в душата

няма да има за жалост

Тежко е но е действително

ще струва много ще кърви

но за всяка рана има лек

надявам се и мойта да зарасне

Стоя на крастопът а зная

че и двата са трънливи,

и няма нищо да се промени

само мойта болка ще расте

Остави

Остави го да тръгне,

да отиде,където поиска,

но и там няма щастие да види,

ти изтрий от лицето сълзите.

Те ще падат,ще мокрят земята

и цвете красиво ще цъфне,

като спомен за нещо отминало,

като надежда за нова любов.

Остави го да тръгне,

да се обвие със своята истина,

че живота ни само един е

по химери не трябва да тичаме.

Ще погледнем към цветето жадно,

като скитник вървял без да спира,

ще се усмихнем,ще тръшнем вратата,

че за нас това вече е минало

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 3 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Съдбата

Розов храст ухае в мрака,

утрото със радост чака.

Колко нежни цветове,

а има и бодли.

Тъй съдбата е решила,

да закриля красотата.

Щом докосне се злото,

мигом ще го убоде.

Ако срещне тя сърце,

което от любов прелива,

бодлите мигом тя си скрива,

с ухание нежно го дарява.

И дори през зима зла,

топли я земята щедра.

А на пролет пак отново,

слънцето я гали нежно.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Приятелство

Виждам светлина във мрака,

по нея тръгвам без уплаха.

Вярата не ме остави,

надеждата не ме забрави.

Приятели верни до мен са пак,

и вярата върнаха с лъч светлина.

Криле те ми дадоха, пак да летя,

мечтата в реалност да претворя.

И малката роза разцъфна,

като магия е всеки мой миг,

любов тя разпрсква,за всеки от вас,

листенце магия дарявам ви аз.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Пианото засвири

Като феникс от пепелта,

ще се родя,за обич.

Дори сляпа да е тя,

лудостта по пътя ще я води.

И вечността ще ни събере,

за нещо силно,непознато,

криле на мойте рамене,

ще понесат ме в мрака.

Засвири старото пиано

и чувства, нежност то зове,

не иска никого да чака,

щом нежни пръсти го зоват.

Извира музика вълшебна,

сърцето пълно е с любов,

душата като волна птица,

лети към теб,към никой друг.

Връхлитат бури, урагани,

а пръстите извличат пак,

желания недоразбрани

и в унес плах притихвам аз.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 2 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Пътека

Пътека от спомени...

пътека, тясна и неотъпкана...

Пътека, която със ситни

камъчета е отрупана...

Пътека, далече къдeто

царува студа...

Пътека от мъки, от сила,

от слабост...

Пътека от радост, от нежност,

от сила...

Пътека, в която аз все така си вървя...

А ти накъде си поел?! Така и аз не разрах...

Пътеките две са...

Кога те ще станат Една...събрана от времето...

събрана, а не разпиляна - сега...?!

Автор: ^^ANGELSING^^

Топола Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... "Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." Задуха вятърът, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. Кажи ми Господи, защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене друже, премного си добър ти за света..."

Редактирано 6 януари 200818 г. от mecholari (преглед на промените)

Спасител

Отправих поглед към небето,

благодаря ти, Господи,

че ангел прати ми, вестител,

да сложи край на моите неволи.

Приятел,който те спасява,

от горчилката ти тежка,

той навеки ще намери,

място във сърцето.

И за тези що се крият,

зад учения и мъдрост,

те не могат да живеят,

виждат себе си във всеки.

Колко леко е на душата,

която коварство не таи.

Ще летя и със мечтата,

живот -мечта ще сътворим.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Аз имам доста опити в стихоплетството, но единственото, което заслужава внимание според мен е това, колкото и да е нескромно, мога да кажа че се гордея с него Просто си бях поставила определени цели, както и се опитах да избегна характерните за мен грешки и проблемчета в писането... И понеже се получи така, както исках, му давам малко "публичност". ГОРАТА НА ДУШИТЕ На живота пътищата стръмни, пресичащи терена му хълмист, изкачват бавно хребетите тъмни, водейки към горски кът лъчист. Спокойствие божествено витае в леса дълбок, извечен, непознат; тук всяко от дърветата душа е и всяко има собствен кръговрат. И горди дъбове непоклатими, и ябълки, покрити с нежен цвят, и борове, живели много зими, и екзотични видове растат. И моята душа тук се намира - онази млада, тъничка бреза, поникнала без място да избира, във клоните с притихнали гнезда. С наивната си детска доверчивост, прегръщайки Света, го поздрави. За своята приветливост горчиво разкая се, сломена от беди. Нахвърли и се вятърът-Съмнение, със облак прах лъчите затъмни, след неговото ядно проявление настъпи листопадът на Мечти. На Чувствата безумната вихрушка огъна тънките и върхове, а на Емоциите злобната градушка заудря я със ледени ръце. Удави я пороят на Вината щом бурята от Гняв се разрази, попари я на Яростта сланата, а Разкаянието-скреж я вледени. Загриза й без жал кората тънка гладната кошута-Съвестта, с копита стъпка Егото-издънка, зари го надълбоко във пръстта. За миг не спря да се съпротивлява, макар и с крехко, тъничко стебло, научи се само да оцелява инатестото, жилаво дърво. На бедствия безбройни устоява, огъва се, ала не се троши, да се изправи винаги успява, не смогна нищо да я разруши. Но рано или късно я съзира Палачът, безпощаден и суров, Страстта му е безмилостна секира, а неговото име е Любов! Отсече със един замах дръвчето, разхвърляйки навсякъде трески, направи го на множество парчета, нашарени от брадвата с резки. Окастри клонките му, още живи и майсторски превърна ги в стрели, че Ревност и Измяна - вълци сиви, го дебнат иззад гъстите ели. Събра парчетата, огнище стъкна, обви го люто-ароматен дим, а той до огъня по-близо се примъкна, до пламъка така необходим. Душата ми на кладата погуби - изчака я докрай да изгори, а после тръгна си и се изгуби във тихите, посърнали гори. И сякаш че брезата ми я няма, измъчена изчезна без следа... Не беше ли сломена със измама? Нима сега дошъл й бе реда? Забравата с бръшляна си ще скрие останките от ствола повален, Утехата с мъха си ще покрие дънера смолист и наранен. Но Надеждата хранителна е почва - корените живи са, аз знам, от сочната сърцевина започва филиз да се подава плахо сам. И както няма избор тук дървото, което без да иска ще расте, така и моята Душа, какво пък, със времето и тя ще израсте. Ще се възправи някой ден брезата, със жилав ствол, разперила листа, спечелила победа над Съдбата, възкръсвайки сама от пепелта. И щом отново срещне се с Палача, приготвил се да я превърне в прах, тя няма със върбите да заплаче - ще го посрещне гордо и без страх!

Сълзи

Сълзи във две очи,

събрани тихичко текат

те като поточе ромолят

и никой не разбира,

защо така тъжат...

Умората, и времето

и хиляди неща, очите

карат сълзите от тях

да потичат...

Надеждата не иска

очите, тъй тежичко

да плачат, а искат

да усещат надеждата

във тях...

Когато надежда на очите

грее, тогава и слънцето

се смее...

Когато без надежда са

очите тогава и надеждата умира...

Бавничко, минута след

минута, сълзите трупат

таз соленичка вода...

Събира се тя...

Дано за изцеление

на душата да послужи...

Дано солта изпича раната

жестока...

Автор: ^^ANGELSING^^

С ярост изпълнена душата, към теб обръща се сега. Защо уж непозната, а всъщност най-близка съм била? Аз хиляди въпроси ти задавах, но на един смислен отговор не получих. Трябваше постоянно да те наблюдавам и всъщност да те опознавам се научих. Не съм само аз тази, която чувствата прекрива. Ти си онзи, който слабостта си в пелена от фалшиви думи, вечно я увива. Една съм, а после ставам друга.. Каква съм? Ще решиш ли докато съм още тука? Но вече няма смисъл, далече сме един от друг. Аз знам, не съм ти безразлична, дори не се опита да го скриеш тия дни, когато бяхме заедно, макар за мъничко сами. Понякога си мисля, че съм влюбена, понякого греша. Но винаги ще те обичам и ще бъда в твоята душа. За това щастлива съм и не плача. Усмихвам се, когато спомените ни нахлуят в обърканата ми глава, защото животът ни е кратък и трябва да се радваме сега.

Над...

Високо, високо се носех,

на облаче бяло,невинно,

далеч от хорската злоба,

далеч от безброй лъжи.

Погледнах надолу,

като точици хора вървяха,

понесли товара си свой

и криещи се зад сини очи.

Видях неземна красота,

водопади и върхове,

завидях на орлите че,

могат на воля да летят.

Леко спуснах се на земята,

целунах я с благодарност,

че ме има,че пак ще мечтая,

за живот, който аз ще редя.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 30 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

БЕЗ СМИСЪЛ Търся те с поглед сред многото хора, влачат се дните бавно без умора. Не мога времето да спра, а и не не искам вече да се боря...... Добре ми е да съм сама какъв е смисъла да бродя? Когато знам че в пустошта не мога обич да намеря...... Защо не съм при теб? Вървя ли? Накъде отивам? Ще мога ли без теб да продължа? Ще се науча ли без тебе да живея?