ок щом иска6 6те го публикувам специално за теб. Но първо да уточня, че го написах по повод заминаването на една добра приятелка за чужбина. За тов може да ти се стори малко тъжно. Живяхме и се забавлявахме- всичко бе шега, но истината на живота изведнъж ни връхлетя. Бяха чудни дни, дни на веселба, но ввсичко си отива. Къде са те сега? И въобще не оценихме това, което ни се предоставя, а дните ни преминаха като часовниковата стрелка и пътищата веч ни се разминаха сякаш сме обречени на самота. Защо живота е така устроен? Едни да се събират, а други.... ръка да си подават на раздяла. Защо съдбата така се подиграва на нас простосмъртните човеци като приятелство на заем дава щом знае, че няма да сме вечни. Всичко покрай нас премина като изстреляна стрела, но трябва да върви живота и да приемаме проклетата съдба. Един приятел доста се възмути от стихчето "съдба".стори му се доста тъжно и за това написах това: Приказка за живота Приказка неизживяна е моята съдба, но как ще я разкажа аз самата ще реша. Ще има принцове и бели кули даже птички ще летят, но да не се говорят лоши думи, че войници в колонка там ще се редят. Красотата на природата всички ще ценят, а живота им на хората ще е земен райски кът. всички животинки на изчезване пак ще се множат. Леко ще им е на хората щом живота на ново сътворят. И ренесанс нечуван ще настане. Какво ли още...? леле мале! Накрая всички ще извикаме в хор: Да бъдем живи, здрави за напред и да не можем да се оттървем от голям, голям късмет! Един приятел ми каза да пиша само весели неща. Ето аз се вдъхнових и цяла тема му развих. П.С. Просто не можах да се примиря, че ти поиска нещо по-така и реших на себе си и на тебе да докажа, че за всичко мога да разкажа. И ако това не можеш да оцениш позволявам ти един шамар на поетесата да зашлевиш. Но ако е тръгнало на там, моля те да не е голям! За Данчо, който ме посъветва да гледам живота и през росови очила

Поиска Поиска ти от мен да бъда, покорна ,нежна и добра, ще те обсипя с нежността си, ще те обвия в доброта. Покорна искаш ти да бъда, но каква е нейната цена. Покорна значи да убия, душата горда и ранима. Ще бъда себе си до края, с гордо вдигната глава, Приеми това и можеш, да останеш с мен сега.

ок щом иска6 6те го публикувам специално за теб. Но първо да уточня, че го написах по повод заминаването на една добра приятелка за чужбина. За тов може да ти се стори малко тъжно.

Живяхме и се забавлявахме-

всичко бе шега,

но истината на живота

изведнъж ни връхлетя.

Бяха чудни дни,

дни на веселба,

но ввсичко си отива.

Къде са те сега?

И въобще не оценихме

това, което ни се предоставя,

а дните ни преминаха

като часовниковата стрелка

и пътищата веч ни се разминаха

сякаш сме обречени на самота.

Защо живота е така устроен?

Едни да се събират, а други....

ръка да си подават на раздяла.

Защо съдбата така се подиграва

на нас простосмъртните човеци

като приятелство на заем дава

щом знае, че няма да сме вечни.

Всичко покрай нас премина

като изстреляна стрела,

но трябва да върви живота

и да приемаме проклетата съдба.

Тъжничко е, разбирам те... С мен се случи нещо подобно, само че и двете заминахме, но за различни страни. Това обаче не ни пречи да поддържаме отношения.

Празнота Как с мечти дворци да издигам? Щом имам само основи. Как да бъда напълно щастлива. Щом душата ми скована в окови? Как да поискам? Щом няма кой да ме чуе? Как да се смея? Щом нещо ми липсва. Мога да викам, но аз съм в пустиня, мога да бягам, но има ли смисъл? Неискам да гледам, а само да чувствам, искам да литна, но нямам крила. И искам да търся твоята диря- отнесена, знам от дъжда, за да си взема парчето, което ми липсва. Парчето, което се казва любов. Нейде витае душата ми пуста и чака да падне нощта. На вън е красиво-блещукат звездите, а аз ги гледам с надежда една... всичко да мине и пак да се върне онази красива звезда, която ми сбъдна мечтите само за минута една.

От любов След полунощ погледът ти се променя по-свиреп сякаш става, но от любов това е-зная. Очите ти блестят като на звяр пред плячка, но от любов това е-зная. А същевременно си гушнат в мене като зайче, стреснато от нехаен шум, като коте в обятията ми се притискаш. За теб душата си бих разтворила и сърцето си ще открия и там за винаги бих те приютила, за да успея да те отнема от света. И стоя пред теб,разкрила любовта си не с думи, а със поглед. С поглед за всичко ти говоря, с поглед светове пред теб разкривам, светове все тайни непознати.

Редактирано 20 февруари 200818 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Не съжалявам

Гледаш ме, очите ти са празни,

и няма чувства нищо няма,

донесе само болката голяма,

донесе само мигове страдание.

Мълчиш, за миговете жалки,

мълчиш, за моето презрение,

дори не мога да погледна малко,

не си ми нужен ти ,върви си.

Остави ме сама без извинения,

не топлят жалките съмнения,

не може огъня угаснал,

отново да ни стопли-само пепел.

От нас остана само пепел,

която вятърът разпръсква.

и няма вече да сме ние,

сега само аз, без теб ще бъда.

Не съжалявам ,че си тръгваш,

не съжалявам, само ти прощавам.

Без капка жал ще те изпратя,

и музика ще слушам на сбогуване.

Редактирано 21 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Не съжалявам

Гледаш ме, очите ти са празни,

и няма чувства нищо няма,

донесе само болката голяма,

донесе само мигове страдание.

Мълчиш, за миговете жалки,

мълчиш, за моето презрение,

дори не мога да погледна малко,

не си ми нужен ти ,върви си.

Остави ме сама без извинения,

не топлят жалките съмнения,

не може огъня угаснал,

отново да ни стопли-само пепел.

От нас остана само пепел,

която вятърът разпръсква.

и няма вече да сме ние,

сега само аз, без теб ще бъда.

Не съжалявам ,че си тръгваш,

не съжалявам, само ти прощавам.

Без капка жал ще те изпрата,

и музика ще слушам на сбогуване.

това много ми харесва трябва много да си силен но сам сигорна че после ще боли.

Болка и мечта Болката ще остане, като камък във сърцето, ще тежи ,ще ме боли, но срещу вятъра ще тичавм. И усмихната дори, хората ще поздравявам, някой би ли ме разбрал, ще протегне ли ръка. И дори да споделя, тя в мен ще остане, и дори и да кърви, кой сърцето ми ще види. Ще минавам през света, с тази болка във сърцето. Ще живея ден след ден, ще ридая ,ще мечтая. И ще срещна някой ден, любовта си тъй мечтана, няма тя да ме рани, и със нея ще остана.

Редактирано 23 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Моя малка, сладка лейди

на племенницата ми

Днес си малка бистра капка

утре ще си чист и бликащ ручей.

Днес за теб света е целия в загадки,

но вярвай всичко ще се промени.

Ще откриваш истини различни,

даже може да те заболи,

но не позволявай на никой

сърцето и душата да сломи.

защото в живота без всичко може,

вече аз се убедих,

но без сърце и без душа

си като завехнал лист.

И нека, моя малка, сладка,

болката да те направи силна,

от всичко полза да извличаш

и искам живота да обичаш!

Ще срещеш много хора-

приятели дори и врагове,

но никога не се отказвай

да откриваш нови светове.

По своя път върви ти без умора

и продължавай

на себе си да бъдеш вярна!

Бъди това...,

което ще те прави най щастлива,

обичана от всички ти бъди!

И на края аз ти пожелавам:

Щастие и много радост

да даваш и да получаваш!

Нека животът ти да е изпъстрен

само с топли цветове

и Господ винаги да бъде с тебе

мое сладко, мъничко дете!

Редактирано 11 март 200818 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Чували ли сте за човека, която кокошка е снесла 100 яйца? Веднъж в село се разчуло, че на някакъв си Георги болната кокошка сто яйца за ден му снесла. Ех, че мълвата се разнесе из царските дворове, че тогава цара рече: "Веднага ми го доведете!" И отишъл същий Георги в царския дворец- не прасета да предлага нито черния жребец, а с негово височество да разговаря и истината да му обяснява. И без да губи време царя го запитва: "Кажи ми ти сега що за чудо е това- от кокошка сто яйца?" А Георги без да се забавя философски отговаря: "Не, царю честити. Моята кокошка болна едно яйце ми снесе,но... из село бързо се разнесе и така стана от сто човека-сто яйца." Изводът тук е, че хората винаги прувелечават(раздуват)някоя история

Редактирано 22 февруари 200818 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Мразя, когато мълчиш, мразя, защото боли ме. Мразя, когато обичам те! Мразя, защото убиваш ме. Време, време...Но колко още? Не мога да чакам да се изтече. Защото то ще свърши и ще си останеш за винаги в в счупеното ми сърце. Искам да живея аз на ново. Искам свобода. Не желая да си повод за всяка следваща сълза. Не искам да ме мъчиш, не искам нови рани да ми причиняваш. Не искам да ме мъчиш, не искам стари да отваряш. Колко още трябва да изстрадам, колко,че да спреш? Колко още трябва да избягам, че да задмина утопичния копнеж? Ти жесток си и брутален. Харесва ти, когато ме боли. И нечовечен си и безпощаден, не оставяш любовта да отлети.

Каменно момиче Каменни сълзи от очите капят, каменни сълзи по бузите се стичат и планина от камъни се трупа. Кажи ми каменно момиче, кажи защо тъй плачеш? Като камък сърцето твое някой ли разби или нещо друго те боли? Моля те кажи! Сълзите все така стоят и трупат ли се трупат нещат да се стопят. Излей си чувствата пък може от плът и кръв- човешко същество да станеш. Кажи ми каменно момиче, кажи ми ти защо ридаеш? Защо тъй силно те боли? На пясък кой душата ти строши?

Казвам ти.... ридая, защото всеки иска друг да го боли, защото минава през всичко и през всеки, без за миг да погледне настрани. Това с времето минава, но не и болката в душата, тя завинаги остава. Плакала съм дни и нощи, без да спирам, плакала съм още щом се будя, плакала съм щом заспивам. Плакала съм, защото имам всичко, но не и онова, което той не може да даде. Понякога го мразя, понякога обичам, объркано е моето сърце. Аз още търся своята посока и лутам се в очакване ръка да подаде.

Защо очите ми те търсят, защо душата ми крещи. И само болка и страдание, безмълвно ми донесе ти. Обвит във своето мълчание, не чуваш смях, нито ридание. Нима сърцето ти от камък, не ще усети моя зов, духът ти днес къде витае, при мен си ти,но съм сама. Приемаш ме като дарение, приемаш ме и с възхищение, но няма нищо в тебе няма, остава болката голяма. Ще мечтая,ще летя и свободна аз ще бъда, Щом я няма Любовта, по-добре сама да бъда.

Красиви думи, истински, желани, уви лъжа били са те. Красиви думи, чакани, мечтани, но нищо значили са те. Красиви думи, лъжовни, говореше ми ти. Не бяха те безплатни, а скъпо струваха дори. С цена висока плащам си сега. С цена на две счупени сърца. Едното счупи се преди години, а другото... до утре ще умре.

Прекрасно става твоето гнездо, ремонти правиш и неспираш, дали сарцето си не ремонтира, или то винаги било е цяло. На чуствата внимание обърна ли, думата обичамте дали извади, да постелеш на новия диван, за да заплачеш преди сън. Болката,оная старата махни я тя ти пречи, и тогава ще е прекрасно изхварли я заедно с ремонта. Започни на ново в новото гнездо изхвърлил всичко старо и чуства, и болки,и тъги.

Какво да правя? Пак в черна дупка се намирам. Какво да мисля, щом усещам как умирам? Да се боря ли с таз проклета орисия? Да се боря или в черупката си да се скрия? Изморена съм от твоите обиди. Изморена съм от твоята игра. Не искам да я продължавам, искам да я спра. Загубила ме наречи или ужасно слаба. Не ми пука, щом ще вдишам свобода. „Предавам се” ще кажа даже, за да забравя и да полетя. Не искам с теб борба да водя, кой по-достоен е сега. Не искам да се тровя с твоите слова. Престани да ме тормозиш с глупави лъжи. Смисълът на всичко, отдавна се изгуби. Моля те, ме забрави. Но постарай се, този път, да е завинаги!

Преход

Душата ми е като птичка,

намерила покой

от дълъг път и страшна зима.

Душата ми е като птичка,

извисила се над цялата Земя,

а над нея...обширна синева.

Останах с надежда и с радост във очите,

бях самотна, плаха и безсилна,

животът ми преливаше от черно в бяло,

а птичето в душата беше отлетяло.

Но една надежда и радост във очите

ми превърнаха във празник дните.

Сега живея защото имам сили,

още дишам защото живи са мечтите,

усещам копнежа си в очите

и чувам сърцето ми как силно бие.

Една съдба споделяна от двама

и разказ, на който нямам края.

Две сърца в една душа туптят

и двама души един живот делят

Душата ми е като птичка,

намерила покой

от дълъг път и страшна зима.

Душата ми е като птичка,

извисила се над цялата земя,

а над нея...обширна синева

Редактирано 14 май 200818 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Букет от усмивки

Обещах ти усмивка,обсипана с пролет.

Обещах ти любов,без капка съмнение.

Цял ден обикалях,като птица във полет,

да търся лъчи и добро настроение.

По слънчеви улици скитах с наслада,

и хората гледах,изучавах очите.

Спечелих си може би малка награда-

отново във мен избуяха мечтите.

Букет от усмивки открих на паважа,

от слънце огрян,тъй красив под небето.

И взех го за теб,за да мога да кажа:

"Усмивка за мен запази във сърцето!"

Посветено на...

Редактирано 26 февруари 200818 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Усмивки

Порои от хиляди

целувки, нежност, топлота

и сетивата живи, за живите по дух....

Усмивка вечна грее, на лицето ти

безсмъртно...

Безсмърно е защото във ума ми

то вечно ще живее...

Дори и теб някой ден да те няма...

Но спомена за теб и твоята усмивка,

веч жив е и ще гори во век...

Усмихвай се и давай и на мен

от твоите усмивки, за тях съм жадна

и пред тях немея...Сияя сякаш с тях!

Те нека живи са, тъй както днес

и аз съм жива...

Нек вечно те в сърцето и в ума ми

да горят...

Усмивки нека има, дори и в мрачен ден...

Усмивки Ви желая от все сърце...

Автор: ^^ANGELSING^^

Усмивка подари и обич несравнима, към всичко в този свят, към музиката нежна, към цветето вълшебно, да дишаш с любов, да подариш надежда, а мисълта не спира, от сърцето тя извира, даряваш доброта, дори с думичка една. По ценно е това да дадеш, отколкото да получиш, кога ще разберем, кога ще се научим, да дарим доброта, без да очакваме нищо, когато разберем, ще литнем като птица.

Рецепта за главоболие Не може винаги да е толкова красиво, не може винаги човек да го боли, не може винаги от щастието да опитва нито пък живота винаги да бъде сив. Но всеки може да бъде оптимист и да вярва, че живота е красив. И ето моята рецепта, която съдържа четири съвета: 1 Не се ядосвай, че радостта си е отишла, а бъди доволен, че била е с теб! 2 Не се оплаквай за това, което нямаш, а се наслаждавай на това, което имаш! 3 Когато дойдат светли дни радвай се на късмета си ти! 4 Ако случайно нещастие те сполети за приятните моменти веднага си спомни! Ако следваш тези прости правила, няма повече да те боли глава!

Редактирано 27 февруари 200818 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Вяра И пак с усмихвка ще посрещна, всеки нов подарен ми ден, ще бродя и ще даря частица, от добротата що е в мен. Ще има дни ще ни боли, ще скърбим за несбъднати мечти, ще ридаем ,ще желаем, но вярата ни ще остане. И колко малко ни е нужно, усмивка ,думичка добра, дали толкова е трудно, надежда да си подарим сега.

Ако можех, щях да променя света, Щях да бъда друга... Ако можех, нямаше да се родя. Не ми харесва тоя свят. Не ми харесва! Аз искам да направя нещо, а друг ме дърпа на страна. „Ти не можеш. Не се бори” – вечно чувам... Щом не мога, защо съм стигнала до тук? Защо успях да имам всичко, което исках? Защо постигам своите идеи? Защо не променям още своите идеали...!?! Престанете, хора! Престанете! Да съсипват човешките мечти! Защото вий, не можете да победите, на мен това започва да вреди. Ами, хайде, вземете своята награда и ми дайте тишина. Оставете ми да си мечтая, оставете малко свобода. Нека аз сама си покоря върха!

Не се променяй,не недей, света ще ни приеме каквито сме, и какво от това, какво говорят какво от това ,че злословят. Когато себе си разбрах, няма вече да съм аз. Не се променяй, чуваш ли недей, защо да губим себе си в безкрая, да угодим на някого ,не зная. Остава само да решим, дали ще мразим и скърбим, или ще дарим от себе си, онова ценното , що в нас блещука, светлина да подарим, своя връх ще покорим.