А това е моят скромен принос...

Трима

Измислена, излъгана, предадена.

Коя съм аз и коя е Тя?

Нима за тебе бях създадена,

но ти дори неосъзна?

Целуваш моята болка,

а аз прегръщам страха

и навивам в безцветната ролка

тонове от мойта тъга.

Прегръщаш я и някак нехаеш,

че съм от другата твоя страна

и сякаш не помниш, незнаеш,

че на нейното място и аз съм била.

И чувам сърцето и как плаче за теб,

как тихо се моли всичко да бъде наред.

Обича те! И тримата го знаем

време е с теб да се разкаем.

...........

Ние

Къпем се двама в сълзи,

тъй ненужни не смяташ ли?

А любовта ни не ходи, а пълзи,

тъй тъжно е не смяташ ли?

Все още и даваме късове болка

и мъничко смях.

И все още вярваме в Бога,

но той май не и във нас.

И вървим срещу вятъра

и често не ходим, а лазим.

От очите на всички се пазим,

обичаме много и толкова мразим.

Не чуваме никой,

а край нас безброй гласове.

Живеем с тях, но знаем,

че сме от различни светове.

[/quot

Обичам да се обяснявам във любов-

че тъй най-много поумнявам-

докато кажа думите и разбера,че

чувствата ми в миг са отлетяли.

Пръст

Гореше в пламъци

дивата нощ,

във въглени ставаше

огромната площ.

В демонски огън

се дави земята,

в димящи порои

души се луната.

Прахта те попива,

заравя света,

с новия гроб

венчава смъртта.

Потапя ковчега

суровата пръст,

отгоре му гние

човешкият кръст.

Любов Ако някога те чакам , ако някога те искам, като буреносен облак, надвисва пак с мълчание че любовта се изживява, не са и нужни предания, че тя е нещото което кръвта ни кара да кипи, като пенливо вино, като реката буйна, която по пътя си отнася, ненужни мисли и неволи остава само мечтата, която като светлина в мрака, надежда в мислите ни вплита, любов, като цвете зажадняло, към светлината стъбълце изправя, а ние следваме го двама, ръка в ръка и нищо друго няма.

Откривам раздела с единствения си що-годе поетичен опит.

Наистина важна тема .Осмелявам се да публикувам тук едно мое ,не чак до там добро стихотворение.Надявам се да не отегча читателите с бледостта на стиховете му.

НЕ ТЪЖИ

Защо тъжиш,девойче младо,

защо се в твоя взор печал таи

и във тъги погубваш , мило,

напразно светлите си младини...

На топло рамо поплачи си

и сълзите горчиви преглътни.

Ти лъчезарно усмихни се

и болките сърдечни забрави .

Пред тебе живота ще разкрие

просторни светлосини ширини .

Да плачем можем само ние

за наште пропилени младини ,

че рано ни отне живота ;

надеждите,мечтите-радостта .

Попари със слана цветята ,

сияйните цветя на младостта ,

че заглъхнала е нашта песен

във тътена на миналите дни

и леден дъх на ранна есен

навек погуби светлите мечти...

Но не тъжи,момиче младо ,

не си грози с тъги прекрасен лик,

лицето нежно и красиво,

недей погубва своя звезден миг.

Сияние кристално чисто

на светлата ти младост в пролетта ,

неземно, нежно и сребристо

сияе като капчица роса...

03.06.2008 г. Hrodopski

Редактирано 29 юни 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

Пръст

Гореше в пламъци

дивата нощ,

във въглени ставаше

огромната площ.

В демонски огън

се дави земята,

в димящи порои

души се луната.

Прахта те попива,

заравя света,

с новия гроб

венчава смъртта.

Потапя ковчега

суровата пръст,

отгоре му гние

човешкият кръст.

Стихотворението Ви "пръст" има дълбок житейски смисъл ,философско звучене и напомняне за преходността на живота.Усеща се някаква обречност и безизходност -песимизъм ... Стихотворенията Ви са хубави и интересни ,тематиката им е актуална .Сихът е лаконичен ,кратък , сбит и ясен .Работете още върху него и не променяйте по възможност ритмичната стъпка.Например в това стихотворение първия стих е ямбичен ,втория дактил ,третия амфибрахий , четвъртия също , петия отново датил ,шестия отново амфибрахий и .т.н....т.с използвате различни ритмични стъпки(разбира се ако това не Ви била целта ) , но това не отнема нищо от него ,дори напротив прави го начупен,такъв вид строфа се нарича хетеротонична. Понеже поетичната реч е мерена ,старайте се да спазвате еднакъв брой срички ( ударени и не ударени ) ,например редуването на 5-6,7-8, 9-10 и т.н такта или еднакъв брой стъпки във всеки стих(броя на ямбовете ,броя на хорея, дактила в него )...Не променяйте глаголно време ( гореше -души ,дави ). Използвайте различни по вид рими :

кръстосани ,съседни ,мъжки ,женски ,вътрешни и др...Дано не съм Ви отегчил и обидил, желанието ми бе да споделя скромния си опит. Пишете , знайте че творите нещо значимо и стойностно . С уважение Hrodopski

П.п . ще се радвам на Вашите критични бележки към публикуваните от мен стихове .

Редактирано 24 юли 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

Тя влезе тихо в болничната стая, ръката му докосна със ръка, косата дълга лекичко помилва, целуна нежно скъпите уста. За любовта си тя му заговори, колко липсва й и пуст й е дома когато той не е край нея, колко страда,колко е сама. Енцефалографа сякаш полудя, тялото му леко се разтресе, устните му потрепериха така сякаш нещо искаше да каже. "Не се мъчи,любими,замълчи когато се оправиш ще говорим". Той вежди сви,главата си извърна сякаш за да каже "сбогом" И"сбогом"беше.В тоз'последен миг за прошка тя до него коленичи и целувайки изстиващата му ръка сърцето й се пръскаше от мъка. И вече никога не го видя. На сутринта отне й го смъртта.

Редактирано 29 юни 200817 г. от Нелогична (преглед на промените)

Тя влезе тихо в болничната стая,

ръката му докосна със ръка,

косата дълга лекичко помилва,

целуна нежно скъпите уста.

За любовта си тя му заговори,

колко липсва й и пуст й е дома

когато той не е край нея,

колко страда,колко е сама.

Енцефалографа сякаш полудя,

тялото му леко се разтресе,

устните му потрепериха така

сякаш нещо искаше да каже.

"Не се мъчи,любими,замълчи

когато се оправиш ще говорим".

Той вежди сви,главата си извърна

сякаш за да каже "сбогом"

И"сбогом"беше.В тоз'последен миг

за прошка тя до него коленичи

и целувайки изстиващата му ръка

сърцето й се пръскаше от мъка.

И вече никога не го видя.

На сутринта отне й го смъртта.

Трудно е да загубиш любим човек, но по-трудно е да опишеш такава загуба в стих. Поздравления хареса ми. Надявам се, да публикуваш и творби, изпълнени с приятни емоции и чувства

Редактирано 30 юни 200817 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

За живота, ценностите и парите

На всекиго по нещо от себе си раздавах,

пренебрегвах себе си за да угодя на други

не приемах подкупи, не се продавах,

но това било е унизително,

че кой ли вече оценя тези жестове!

Като хамелеон променях се и се нагаждах,

но за себе си оставих добродетелите:

скромност, съвест, откровение...

успях да ги запазя през годините.

Но в материалният живот не значат нищо,

защото всичко се измерва в(ъв) пари.

Днес купуваш си и чест и слава

в евро, левове или пък в долари.

(Май мястото ми не е тука

сред разврата и "боклука".)

Е, аз искам...

Моля ви! Дайте нещо без пари!

Не, не ме разбирайте погрешно!

Аз не прося.

Аз избирам си мечти.

Те нищо ли не струват?

Да!

Тогава дайте всичките насам!

Дори да се превърна в просякиня

и да съм облечена в(ъв) дрипи

за мен това ще е единствената милостиня

хората да бъдат малко по-добри,

да запазят в себе си и добродетелите -

да не ги заменят за пари.

Но ето, че всички се изреждат

и в коша изхвърлят си мечтите

и без дори назаде да поглеждат

изгубват се фатално в дните.

Редактирано 30 юни 200817 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Трудно е да загубиш любим човек, но по-трудно е да опишеш такава загуба в стих. Поздравления хареса ми. Надявам се, да публикуваш и творби, изпълнени с приятни емоции и чувства

Благодаря ти,душичке.Мнението ти е много ценно за мен

И ето,специално за теб,едно мъничко стихотворение което писах преди доста време.

Целувай ме,гали ме до полуда,

разкъсай дрехите ми и ги разхвърли

нека вятърът парченцата да вземе.

И после дълго,нежно ме люби.

В скалите нека стоновете ни отекват,

свидетели да бъдат наши те,

и там където са гнездата на орлите

да заченем нашето дете.

Души Да бъдеш, или да не бъдеш, да знаеш, или да не знаеш да вярваш, или да те обземе безверието толкова познато. Да искаш или да не искаш, да можеш ,но да не го направиш, да сгрешиш ,да не простиш, това е толкова объркващо. Души бродещи в мрака без път и без посока, души изстрадали до болка, малкото ,което ще получат. Души скитащи без цел и без посока, души стенещи от болка и ридания, души не знаещи пътя към светлината, души загубени,забравени от Бога.

Стихотворението Ви "пръст" има дълбок житейски смисъл ,философско звучение и напомняне за преходността на живота.Усеща се някаква обречност и безизходност -песимизъм ... Стихотворенията Ви са хубави и интересни ,тематиката им е актуална .Сихът е лаконичен ,кратък , сбит и ясен .Работете още върху него и не променяйте по възможност ритмичната стъпка.Например в това стихотворение първия стих е ямбичен ,втория дактил ,третия амфибрахий , четвъртия също , петия отново датил ,шестия отново амфибрахий и .т.н....т.с използвате различни ритмични стъпки(разбира се ако това не Ви била целта ) , но това не отнема нищо от него ,дори напротив прави го начупен,такъв вид строфа се нарича хетеротонична. Понеже поетичната реч е мерена ,старайте се да спазвате еднакъв брой срички ( ударени и не ударени ) ,например редуването на 5-6,7-8, 9-10 и т.н такта или еднакъв брой стъпки във всеки стих(броя на ямбовете ,броя на хорея, дактила в него )...Не променяйте глаголно време ( гореше -души ,дави ). Използвайте различни по вид рими :

кръстосани ,съседни ,мъжки ,женски ,вътрешни и др...Дано не съм Ви отегчил и обидил, желанието ми бе да споделя скромния си опит. Пишете , знайте че творите нещо значимо и стойностно . С уважение Hrodopski

П.п . ще се радвам на Вашите критични бележки към публикуваните от мен стихове .

Честно казано, въобще не съм запозната с видовете ритмични стъпки. Което разбира се е само в мой минус. Постарах се да намеря повече информация, но уви! Не намерих почти нищо. А и предвид оскъдното време, с което разполагам последните седмици, не съм се и задълбочавала в търсенето си. Ако знаете, къде бих могла да прочета повече за видовете стъпки, бих се радвала да ми пратите линк към тях.

Но да си призная, не знам дали бих спазвала някакви правила при писането, дори и да са ми известни. Когато имам някаква идея в главата си или дадено събитие предизвиква специфични мисли и чувства в мен, просто сядам и пиша, не бих мислила нещо от рода на "Колко срички има сега в тази дума? Уместно ли е да я използвам?" Може да не звучи особено добре написаното, но аз го правя за себе си. Радвам се, когато на някого му хареса написаното и това е. Нямам намерения за каквото и да е развитие в тази област. Ще продължавам да пиша за себе си, докато имам тази потребност и желание.

П.П. Не се извинявайте за нищо. По никакъв начин не сте ме обидили. Коментарът Ви, бе поучителен! Благодаря!

Стихотворението Ви "пръст" има дълбок житейски смисъл ,философско звучение и напомняне за преходността на живота.Усеща се някаква обречност и безизходност -песимизъм ... Стихотворенията Ви са хубави и интересни ,тематиката им е актуална .Сихът е лаконичен ,кратък , сбит и ясен .Работете още върху него и не променяйте по възможност ритмичната стъпка.Например в това стихотворение първия стих е ямбичен ,втория дактил ,третия амфибрахий , четвъртия също , петия отново датил ,шестия отново амфибрахий и .т.н....т.с използвате различни ритмични стъпки(разбира се ако това не Ви била целта ) , но това не отнема нищо от него ,дори напротив прави го начупен,такъв вид строфа се нарича хетеротонична. Понеже поетичната реч е мерена ,старайте се да спазвате еднакъв брой срички ( ударени и не ударени ) ,например редуването на 5-6,7-8, 9-10 и т.н такта или еднакъв брой стъпки във всеки стих(броя на ямбовете ,броя на хорея, дактила в него )...Не променяйте глаголно време ( гореше -души ,дави ). Използвайте различни по вид рими :

кръстосани ,съседни ,мъжки ,женски ,вътрешни и др...Дано не съм Ви отегчил и обидил, желанието ми бе да споделя скромния си опит. Пишете , знайте че творите нещо значимо и стойностно . С уважение Hrodopski

П.п . ще се радвам на Вашите критични бележки към публикуваните от мен стихове .

Честно казано, въобще не съм запозната с видовете ритмични стъпки. Което разбира се е само в мой минус. Постарах се да намеря повече информация, но уви! Не намерих почти нищо. А и предвид оскъдното време, с което разполагам последните седмици, не съм се и задълбочавала в търсенето си. Ако знаете, къде бих могла да прочета повече за видовете стъпки, бих се радвала да ми пратите линк към тях.

Но да си призная, не знам дали бих спазвала някакви правила при писането, дори и да са ми известни. Когато имам някаква идея в главата си или дадено събитие предизвиква специфични мисли и чувства в мен, просто сядам и пиша, не бих мислила нещо от рода на "Колко срички има сега в тази дума? Уместно ли е да я използвам?" Може да не звучи особено добре написаното, но аз го правя за себе си. Радвам се, когато на някого му хареса написаното и това е. Нямам намерения за каквото и да е развитие в тази област. Ще продължавам да пиша за себе си, докато имам тази потребност и желание.

П.П. Не се извинявайте за нищо. По никакъв начин не сте ме обидили. Коментарът Ви, бе поучителен! Благодаря!

Разбирам Ви добре,но поезията Ви няма да изгуби нищо от това ,ако използвате ритмични стъпки ,дори напротив ще я обогати и направи по -мелодична.Тъй като в стиха основното не са само чувствата (споделените мисли ) ,но и ритъма , защото дадена мисъл,идея,чувство трябва да развълнува и грабне читателя не само със съдържанието ,но и с формата си ,с красотата и мелодичността на стиха. Влезте в

моята тама "Стихотворство "-в нея съм се опитал да обясня някои и други неща за

стихотворството .Разбира се поезията Ви ,както и друг път ,по друг повод , съм Ви писал е добра и завладяваща ,прочел съм почти всичко публикувано от Вас.Бъдете уверена ,че творите нещо добро и стойностно .А горното съм го писал , не за да бъда " критик ", а просто като едно напомняне към всички нас , да работим върху стила си ,разбира се аз не претендирам за компетентност... До нови творчески срещи по страниците на форума ...

с уважение :Hrodopski

Редактирано 2 юли 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

Ангел пее над Земята!

Сълзици парещи проблясват,

прегърнати от лунна светлина!

Душата Ти пак тихичко ридае,

отново търси нейде любовта!

А Тя е там зад звездната завеса,

с криле покрила Ангелска душа!

А песента й нежна,гали ти снагата!

За Теб звездите палят се в нощта!

Ангел си...отново пееш над Земята!

Прегръща любовта ти,хиляди сърца!

Едно от тях за Теб с душа изгаря,

сълзици парещи попива с нежността!

Криле целува с устни жадни!

В очите Ти,дарява нов живот!

В косите Ти...потъва до полуда!

В нозете Ти...изгаря от любов!

А песента Ти,милва пак душата!

Луната гали Ангелски криле!

Ангел пее над Земята!

Сълзици парещи проблясват,

прегърнати от лунна светлина!

Душата Ти пак тихичко ридае,

отново търси нейде любовта!

А Тя е там зад звездната завеса,

с криле покрила Ангелска душа!

А песента й нежна,гали ти снагата!

За Теб звездите палят се в нощта!

Ангел си...отново пееш над Земята!

Прегръща любовта ти,хиляди сърца!

Едно от тях за Теб с душа изгаря,

сълзици парещи попива с нежността!

Криле целува с устни жадни!

В очите Ти,дарява нов живот!

В косите Ти...потъва до полуда!

В нозете Ти...изгаря от любов!

А песента Ти,милва пак душата!

Луната гали Ангелски криле!

:clap:

Нежно...

Какво е... Какво е красотата? Каквото е зората и въздух като кристал, да порят волни птици. Какво е тишината? Това е самотата, която ни обгръща, която нежно ни прегръща. Какво е аромата? нежност, зовяща в мрака и като магия ни привлича и нежността извлича. Какво е да обичаш? Какво е да привличаш? Какво е да се раздаваш? Какво е сърцето да даряваш? Чувства се преплитат , като паяжина нежна и две ръце разкъсват ефирната преграда, ръцете си докосват, погълнати от красотата, на любовта трептяща, изгаряща сърцата.

Прах

В тишина на мисли празни,

бродя по мъртвата земя.

В шум от думи неизречени,

глуха ставам и кървя.

В тъмнина от слънце жарко,

сляпа съм и пак мълча.

В светлина на нощи непрогледни,

виждам пламъци... и как горя...

В пепел сива се превръщам...

..........................................................

Разпиля ме вятърът до сутринта...

.........................................................

Прах

В тишина на мисли празни,

бродя по мъртвата земя.

В шум от думи неизречени,

глуха ставам и кървя.

В тъмнина от слънце жарко,

сляпа съм и пак мълча.

В светлина на нощи непрогледни,

виждам пламъци... и как горя...

В пепел сива се превръщам...

..........................................................

Разпиля ме вятърът до сутринта...

.........................................................

Красиво ,но звучи някак песимистично и тъжно ,както повече от Вашите стихотворения .Тъгата и

разочарованието са толкова големи и силни ,че дори жаркото слънце е неспособно да огрее най-съкровените кътчета на душата .Силен е контраста между слънцето и тъмнината ,две взаимно изключващи се и несъвместими неща , което ,струва ми се ,подчертава още по -силно и ярко силата на чувствата и болките на ранената душа ... Тъмнината си остава непрогледна дори и сред изгарящите пламъци... А и слънцето не е истинско,то е огъня на бушуващите страсти,болките и на разочарованията . Шумът,сивотата на живота и безсмислеността са вече изтъркани и шаблони неща и отзвучават глухо и тъпо в нашата душата, за тях тя е глуха и няма.Умело и умишлено,струва ми се ,че използвате контраста , противоречието , сблъсъка между несъвместимите неща( сленцето и тъмнината,шума и глухотата,огъня и пепелта и др.) .Оставам с впечатлението ,че е това е Вашия стил на писане ( той фигурира в почти всичките Ви публикувани творби ).

С поздрав Hrodopski 12.07.2008 g .

П.п. До нови срещи по страниците на форума .

Редактирано 12 юли 200817 г. от hrodopski (преглед на промените)

Понякога Понякога искам да летя , понякога да се скрия във вечността, да оставя живота да тече покрай мен и да влачи сподавени сълзи, терзания. Лъжа ли е ,че днес обичаш? Лъжа ли е ,че те обичат? Защо поставят правила? Защо терзания гори ги? Ако те чуя ,ако те видя ,ако скръбта, душата ми бавно обвзема, къде си ти в този ред на мисли , къде си ти в тези чувства пленяващи. Огледало на душата искам да ти подаря, или колко думи са изрекли трудно твоите уста, ако понякога не искам да те чуя, тогава ще мълча с горчилка на уста. Много боли от сбъднати мечти , боли от изречени лъжи, боли от съжаления чувства да влагаш, ако сърцето боли те за друга. Късно е да се върнеш назад, късно е да споделиш без гняв, който обича -прощава, който обича -живота си дарява, за онази любов истинска и вечна, за онази любов която дарява ни нежност, за онази любов която в сърцата пламти, за онази единствена любов в света.

Красиво ,но звучи някак песимистично и тъжно ,както повече от Вашите стихотворения .Тъгата и

разочарованието са толкова големи и силни ,че дори жаркото слънце е неспособно да огрее най-съкровените кътчета на душата .Силен е контраста между слънцето и тъмнината ,две взаимно изключващи се и несъвместими неща , което ,струва ми се ,подчертава още по -силно и ярко силата на чувствата и болките на ранената душа ... Тъмнината си остава непрогледна дори и сред изгарящите пламъци... А и слънцето не е истинско,то е огъня на бушуващите страсти,болките и на разочарованията . Шумът,сивотата на живота и безсмислеността са вече изтъркани и шаблони неща и отзвучават глухо и тъпо в нашата душата, за тях тя е глуха и няма.Умело и умишлено,струва ми се ,че използвате контраста , противоречието , сблъсъка между несъвместимите неща( сленцето и тъмнината,шума и глухотата,огъня и пепелта и др.) .Оставам с впечатлението ,че е това е Вашия стил на писане ( той фигурира в почти всичките Ви публикувани творби ).

С поздрав Hrodopski 12.07.2008 g .

П.п. До нови срещи по страниците на форума .

Да... почти всичко, което съм писала е тъжно, породено от гняв, болка, безверие... По принцип съм невероятно голям оптимист и винаги усмихната. Но тъй като съм твърде емоционална, страданията и неволите си ги преживявам много трудно, именно заради това и стиховете ми са "обагрени" с тъмни цветове. (силно се надявам, че ще дойде време, в което ще пиша вдъхновена от щастливия си живот... но... не и сега. Не че не съм щастлива, напротив, щастлива съм, но има нещо, което ми липсва и това нещо пречи на пълното щастие, в което аз вярвам. Не приемам толкова тежко изминалите събития и трудните положения, в които попадах, а и все още не съм приключила с тях... Знам, че и с това ще се преборя. Но... не знам друго... и именно това друго е поводът за болката)

Относно моя стил... има нещо вярно в думите Ви, че предпочитам контраста. Самата аз съм доста контрастна личност, ако мога така да се опиша, може би и заради това ми харесват много крайностите. А и когато болката е прекалено голяма, най-силно се усеща чрез подобно представяне, естествено това е по мое мнение и аз така чувствам нещата, докато държа химикала в ръка и запълвам поредната страница от тефтера си...

Поздрави Slyncheva

ами и аз да покажа нещо мое Театър Загасям светлините в моето сърце,танца на мечтите свърши, но пред мене още не изчезва твоя силует. Спектакъла бе чудесен ,ръкопляскам и се радвам,а в душата ми дойде студена есен,в която само спомена оставям. Не исках така да се получи-ти и аз да страдаме така,но знам ,че всичко трябва да приключи ,защото така е мислела Съдбата. Вярвам ,че ще има и други постановки,на които аз ще ходя и ще тръпна в очакване,за да видя новата любовна мода. Ще бъда аз на първите места ,тръпнещ и готов за следващата сцена и ще запечатам своя спомен нов в душата ми окървавена. Ще изляза да ти подаря цветя и ще ти целуна аз ръката , дори очите си да насълзя ,да избликнат като водопади......

Редактирано 14 юли 200817 г. от goshetoo (преглед на промените)

Сезони Моля те ,не бягай ти от мен,дори и в измама да живея, искам всеки ден да мечтая и копнея.... Знам ,че може би съм жалък и всички ми се смеят,но само Бог ми е свидетел ,че за тебе аз живея... Всеки път като те гледам и очите си затворя, усмивката ти виждам по красива и от пролет.... А когато плачеш и сълзите ти се ронят ,знай че по-блестящи са от злато и по-топли са от знойно лято. Мрачна зима става , когато си сърдита и снежинките как падат и не спират да се гонят... Но искам ти да си щастлива ,да не спираш да се смееш и като априслко слънце всичко да огрееш. Обичам аз сезоните в теб, как понякога се сменят и желая всеки ден да мога да ги гледам. За теб Като огън как ме топлиш само ,когато си до мене ти,в ръцете ти е моя пламък ,който търсех в самотните си дни. Щастлив съм, че те срещнах и ти си част от моя свят, в радост и тъга с теб ще съм и ще възхвалявам любовта. Като Слънце грея щом те видя как прозяваш се до мен, сгушена ,небрежна и сънлива- косите ти по-нежни и от най-мекия сатен. В очите ти потъвам всеки час и всеки ден,когато си щастлива и нещастна, когато търся в тях и мен. .... Не мога да спра да те обичам ,това е моята съдба. И всеки път ще те рисувам с думи искрени от дъното на моята душа. Защото искам цялата Вселена да узнае,какво си ти за мен и как сърцето ми живее за всеки твой прекрасен ден.... Обещание Искам да те питам нещо-кажи ми от този свят ли идваш ти? Защо си толкова красива ,защо цялата така блестиш? Харесва ми да съм около теб и само да те гледам и като безпомощно дете в краката ти да падам. Защото знам ,че ще ме вдигнеш ти и с ръка ще ме погалиш и с топлината от сърцето пак ще ме нахраниш. Страх ме е да не те изгубя и дали отново ще те видя, дори и мен си да погубя аз няма да се спра да моля: ….небето и звездите -искам само твоя блясък в очите! Готов съм на геройства и на чудеса дори ,за да мога да ти кажа :”Ще съм до теб, завинаги!” Не ме забравяй ,обещай ми ,че ще съм частица аз от теб! От твоята усмивка дай ми и на болката ще кажа:”Не!” Това е всичко ,което исках ти да знаеш,това е моята любов, описана в думи ,подпечатана от Бог.

Редактирано 14 юли 200817 г. от goshetoo (преглед на промените)

Истината

Ще ти кажа, че не вярвам

Ще ти кажа, че оставам

Да дочакам да се молиш,

Да те гледам как не помниш,

Да ме лъжеш пак отново.

Твоят БОГ те изостави!

Твоят БОГ не ти прости!

Твоят БОГ те заклейми:

Като животно да си ти!

Надявай се да те приема,

Когато всичко се стопи,

Очаквай ме непроменена,

Оплаквай ме и си спомни

дали си струваше цената,

която вече плащаш ти.

Дали виновна е съдбата -

Споменът дали боли?

Не вярвам, че те искам вече.

Пожелах си други дни.

И избрах да те забравя

ВСИЧКО ВЕЧЕ СЕ СТОПИ

ОЧИТЕ ОТ ПОРТРЕТА На А...... П. Ела! Ще те затворя в огледалото и заедно спокойно ще заспим. Не искам да изляза - вън вали, а от раздели толкова боляло! Какво да си разкажем? За годините посипали в косите доброта? Бразди пресрещат спомени в дланта - часовникът събужда се неистово! ....... А от стената скръбните очи при моите остават - в огледалото парченца лед в сърцето оцеляло... калейдоскоп! Посипват се мечти...

Б Е З Д О М Н А Защо ли ме остави да копнея по оня свят, от тебе претворен! Да плача, да се радвам, да живея зареяна във времето ... без мен! И колко нощи с тебе се катеря по пътя, който ти ми подари! Остави ме сама - с парченце вяра кога ли ще се срещнем...надали! Рисувах те, описвах те и чаках дано в съня да се смилиш - ела, сребее самотата що изплаках, по Призрака от призрачна страна! Старинна порта чакам тъжно в мрака загубих си душата да те гоня. Аз пак ти вярвам! Черни мой моряко... камбанен зов надеждите ми рони!

П Ъ Т Вървим през времето допрели морни длани... от слънцето кръвта ни закипява! Сърце в сърце преливат в заклинание! ...и няма правила за обичта ни! И нищо, че умората ни тласка надолу и прегърбени вървим. Усмивката на нежната ти ласка ми дава силата на херувим!... ... От любовта си сянка сътворих до теб да бъде в обич и несрета! Завесата от бръчки погали! И нека млади бродим по света. Когато плача - нежно ме помилвай и разкажи най-светлата си притча! Когато си угрижен - ще дотичам, ще те докосна!... и ще те обичам.

Редактирано 30 юли 200817 г. от slindan (преглед на промените)