slindan много внушаващи са стиховете ви. Поздравявам ви, за което!

slindan много внушаващи са стиховете ви. Поздравявам ви, за което!

Благодаря Ви за оценката! Де да беше истина това, което се лее в стиховете ми... Или по-точно, де да не беше мираж!

Моята истинска муза не е тук, не е при мен - тя е в едно красиво,величествено и прекрасно място - много ми се ще да отида за няколко дни там да си поразтоваря душичката, че доста се е затлачила от светски мръсотии, но ме мързи или пък не смея най-вече.

Ако някога се престраша - тогава ще Ви напиша истински стихотворения! Ади

НА ПРИНЦА И ЩЕ ЧАКАМ, ЛЮБОВ, ЩЕ ТЕ ЧАКАМ. ТИ ПОД ЧЕРНИ ПЛАТНА ЩЕ ДОПЛУВАШ... На Здравко... През цялото безвремие - в живота ми е имало местенце и за теб! От нищото преплитаха се ручеи, през времето родили се в море... Морякът горд очаквах да доплува в коритото на сетен къс надежда! Не знаех: Принцът мой не съществувал - и с какво мечтите си да задържа? И как да спра безцелното си реене от свят във свят - по-чужда и по-зла! ...А моят принц е мъртъв!... Накъде душата си бездомна да смиря! И да обърна поглед пак към висините, към пролетта, покрила моите коси... Мечтите ми умират и възкръсват... Ще ме посрещнеш някога! Нали?...

Редактирано 8 август 200817 г. от slindan (преглед на промените)

браво на вас страхотни сте Ето нещо малко и от мен : НЕ МЕ ЛЪЖИ Душата ми е кораб бял заплувал в морска синева. Вода се плиска в светлина от слънчев лъч на лунен поглед. Коси разплита закачлив ветрец. Сърцето ми не знае бряг на любовта неизмерима. Щастлива съм когато знам, че искранна е обичта ти. Вярата ми като птица, ще волно гали небосвода и без умора ще лети, ако лъжи не наранят крилата. Ранена птица не лети без вяра любовта умира. Изгаряй ме от обич страстна. Страстта се вихри и почива. Обичай ме като вълна, прииждай нежно или с гневна буря. Ридая тихичко в нощта от болката необяснима. Обичам те, не ме лъжи. С лъжата обичта умира!

Ето и още едно (аз лично си то харесвам много) и няма да се излагам повече МОРЕТО НА НАДЕЖДАТА Вълни разплиска синьото море Солената вода прогони чайките. Умираща вълна прегръща бяла пяна. Попива пясъка сълзи от морска скръб и ледна самота изгаря спомена. Сърцето на морето прегърнато от мрака не спира да тупти и да бленува Прелива и бушува като напъпилата от обич женска гръд, а тези яростни вълни разкриват ново изживяване Шушукат ,блъскат се ,мълвят ,скърбят... но вярват. Ще има утре с нова сила ! Мечта от слънце - разтопена лава. безширна водна шир и празната душа запълнена с надежда. Разгрява слънце морските вълни. В туй утре да съм жива - ще се оплискам с морски разтопен метал изгряваща природа на надеждата С нощта вълни умират, но с утрото се раждат и аз живея с тях и с нова морска сила!

Ето и още едно (аз лично си то харесвам много) и няма да се излагам повече

МОРЕТО НА НАДЕЖДАТА

Не мисля, че се излагаш. Стиховете ти са вълнуващи. Поздравления!

Редактирано 8 август 200817 г. от Fingli
Прекалено дълъг цитат! (преглед на промените)

ехеее радвам се ,че ти е харесало моето стихотворение ще те зарадвам с още едно закачливо дано и то да ти хареса

ЗАПОЧВА ИЛИ ПРОДЪЛЖАВА

Погледа ти синеок раздуха пепелта

от жаравата на детския ми огън.

Весело се втурнахме в нощта

със стиснати ръце да тичаме след влака.

Пътувахме с каручка през поля

Пак ти тогава - разреши ми

с копитен звън да гоня вятъра игрив.

А някога пък, спряли за почивка

след гърчещите се завои сред скалите,

поискахме да тупнем на облачна полянка.

Къде пътувахме с един велосипед

под сгушени примръкнали дървета?

Помниш ли - когато разпръсвахме снега над нас

и твоя дъх облъхна в нежна топлота,

ръцете ми втвърдени от студена болка ?

А някога ме носеше в ръце

и ме обсипваше с целувки.

А помниш ли когато се разделяхме по-дълго

и мислехме, че лудориите ни

са неизлечима грешка?

А може би си спомняш и това ...

или пък ... ах, а помниш ли когато ... ?

Лети си времето, но ние и сега

с теб пак сме две порастнали деца

Лудетина с жадуващи очи,

откраднала от детството си огън,

пред теб аз мога да се появя

и като палаво дете и като жена.

ЗАКЪСНЯЛА ПЕСЕН На А.П. ,, Не ми трябва огън, а малка свещичка,,... Ти ме остави самотна в годините... Много рядко прегръщаш съня ми! Как по стръмния път в недоимък, бездиханна от злъч да минавам. Ти не помниш дланта, топлината преминаваща в мен през Надеждата! Вятър леден отронва листата с песента ти бездомна старея. Стар клошар ми изрови тъгата, просякиня събра ми петачета!... Обичта ти измервах във злато - но къде си...замлъкна вратата!

Често ти се ще,

да не си на този Свят,

да погледнеш всичко от страни,

бездушен, безмълвен, прозрачен дори.

Често ти се ще,

да не си Човек а нещо друго,

не знаеш какво и защо,

но едно знаеш, няма да е по-зле.

Често ти се мре

и къде и как да е,

без дори да каже някой, бре.

а и болка не чувстваш, дете.

Често ти се ще,

да се върнеш в майчината плът,

да паднеш пред Нея на колене,

да излееш сълзи до пладне.

Често ти се ще,

дъхът ти да затихне във море,

или пък нещо от небето да те отнесе,

Често ти се ще ...

words by AZ I AZ

"Казах му, че не знам какво е това "грях". Научих само, че съм виновен."

Камю

Нагазила в греха до болка,

до крайност изтощена бях.

Дори не се замислях колко

е грешно да извърших грях...

И тъй, аз тичах без да спирам

в ритъма на светски бяг...

И въпреки, че не намирах смисъл там...

Аз тичах пак!

В този свят на хаос вечен,

изпълнен с порок и грях...

Аз чувствах се докрай обречена

да бъда Негова. И бях!

Усетих, че не ми прилича

да мразя даже и греха...

Научих се да го обичам

и тъй привикнах да греша...

След грешка, грешка правя вече.

До болка всяка е позната...

По навик е това, човече,

а грешка съм и аз самата!

Че дрога е грехът за мене...

Противно сигурно е, да!

Че грях тече в моите вени,

това е грешка на света!!!

Безизразност...

Подарявам го на Dobriqt

Как беше преди?!

Безразлични усмивки. Ръцете в джобове.

Твърдо вървим... И никой не търсехме,

никой не молехме... Сякаш не знаехме как да тъжим!

Какво се пречупи?!

Безизразни устни. Безкрайна тъга.

И горещи сълзи. И всички целувки са някак безвкусни...

Животът е празен. И много боли!

Какво е "любов"?! И какво ли ни свързва?!

Обръщаме гръб и самотни вървим...

Сърцето се къса и бавно замръзва...

Сълзите изсъхват, а ние тъжим!

И кой ще узнае, за да ни каже...

Че страх има в нашите тъжни очи...

Какво е "страхът"?! И за него не знаем.

Знаем само, че до смърт ни боли!!!

Нежност и тъга Небето обсипано със звезди, Луна-за мен ли свети тя? Лъч проникна ми в душата, и разпръсна в миг тъгата. Ти не си част от всичко останало. Ти си част от нещо станало. Спотаено в сърцето и душата, н разпръсна тъмнината. Как в живота ми нахлу, с думи нежни приласка ме, Смях отекна в тишината, прогони за миг самотата. Тъгата отстъпи пред чувства, понесени като криле неземни. Смут и нежност с вълнение, донесоха миг на откровение. Да бях птица бих литнала към теб. Да бях облак с капки ще те целуна. Да бях звезда в краката ти ще падна. Жена съм аз в сърцето ще те нося.

Редактирано 14 септември 200817 г. от smirena (преглед на промените)

За съжаление не си донесох стихчетата тук на островчето и няма как да ги споделя с Вас.Обаче помня първото стихче,което написах-това беше в 5-ти клас. Пред блока Пред моят блок е бяло, всичко там блести. Играят си децата малки своите весели игри. И аз излезнах там при тях, при своите другари. Погледнаха ме те завчас и казаха: -Ела и ти при нас.

Ето и един мой опит да сътворя нещо..

В Спомените

Понякога във мойта празна стая

притихвам аз, мечтите ми и те.

Какво се случва с мен, наистина не зная,

но много ми се иска пак да съм дете.

Може би аз цялата копнея

за моят скъп дом, приятелите мили,

с които по цели дни лудеехме

и прибирахме се, когато вече липсват сили.

Може би отново се завръщам

към светли дни на някое безгрижно лято

и милата си баба пак прегръщам

в мислите си, където и тя има място свято.

Да, аз наистина с тъга си спомням,

с тъга, но с още по-голяма радост,

за дните отминали и за това, че в този свят огромен,

аз само там открих любимо място.

Редактирано 27 септември 200817 г. от SunSh1ne (преглед на промените)

Пръст

Гореше в пламъци

дивата нощ,

във въглени ставаше

огромната площ.

В демонски огън

се дави земята,

в димящи порои

души се луната.

Прахта те попива,

заравя света,

с новия гроб

венчава смъртта.

Потапя ковчега

суровата пръст,

отгоре му гние

човешкият кръст.

Имаш богат речников запас -използувай го за проза, а не за такива мрачни стихове. Казвам го от личен опит.

Имам над 500 стихотворения. Бих хвърлила половината, защото са страховити и "давещи" като това. Още сме много млади за да пишем за пръст.

Талантът ти е безспорен. Прочети творчеството на Смирена.Има какво да научиш.Успех.

Ето и едно от мен, че скоро не съм публикувала

Горска суета

Веднъж попаднало в гората

незнайно как и от къде

над жабешката къща до реката

модно и лъскаво списание.

Веднага като го видяла

Жабката започнала да го чете,

тя разглеждала го с наслада-

модата започнало да я влече.

И след като добре премислила

модерна решила, че ще става.

И веднага се замислила:

"Ще трябва да отида до града тогава"

И тръгнала речната Жабка

да си търси модерна шапка.

Не щеш ли срещнала я Кума Лиса

и побързала да я попита:

-Хей, Жабке къде така?

-Бързам Лисо за града.

Ще си търся шапка да се пременя.

-Хм, че в гората няма ли листа?

-Има, но неискам аз листо,

а модерна шапка с перо.

И така Жабката си продължила пътя.

А Кума Лиса се замисли:

"Жаба крастава и кривокрака,

която само кряка

по-модерна ли от мен ще става.

Я да отивам бързо в града

да си купя шапка и шалче за врата.

Така по-модерна ще бъда аз от нея,

че и всички в къщи с мен ще се гордеят."

Но след втора-трета пряка

срещнала я Меца сред шубрака

и попитала Лисана:

-За къде бързаш още от зарана?

-Отивам Мецанке в града

да си купя аз премяна,

че краставата Жаба

модерна искала да става.

Бързам, че да мога да я изпреваря.

-На добър път тогава!

-Няма ли да дойдеш с мен?

-Не мога.

Трябва да събирам мед.

Кума Лиса по пътя продължила

а Баба Меца на бързо план скроила:

"По пряката пътека аз ще мина

и Жабка и Лисана ще задмина

първа ще се върна със премяна

и най-модерна ще съм аз тогава."

И бързали тези три кокетки,

запленени от модата и суетата.

Правили си свои сметки,

че ще са най-красиви сред гората.

Но коя от тях да предположи,

че за смях ще станат

сред другите животни.

Ето ги Жабка, Лиса и Мецана.

Прибират се нагиздени и пременени.

със стъпка важна влизат в гората,

очаквайки, че всички ще са изумени.

И още от далеко

по горската пътека

засякъл ги е Ежко Бежко.

Е, той нали си е умник

побързал да се пошегъва

на смешния им вид.

Той на всекого разказвал,

че се връщат от карнавала.

Там шутове и клоуни са били

и сцени са играли до зори.

Всички им се чудеха,

всички им се смееха

чак от очите им

сълзи се лееха.

Редактирано 30 септември 200817 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Любов Искам да раздам само обич, своята си нежност и доброта, теб да направя щастлив, да не е разбито ничие сърце. Когато вървя по улицата, усмивка на всеки ще даря, Сърцето ми е пълно с нежност. Любовта ми дава сили. Колко силни са мечтите. Колко тъжни очи край мен минават. Колко болка сърцето ми пронизва. Любов е моето спасение. В този свят на пустота и самота, за мен ти си цветето в пустинята, острова в бурния океан на скръбта. За мен ти си Любовта!

Имаш богат речников запас -използувай го за проза, а не за такива мрачни стихове. Казвам го от личен опит.

Имам над 500 стихотворения. Бих хвърлила половината, защото са страховити и "давещи" като това. Още сме много млади за да пишем за пръст.

Талантът ти е безспорен. Прочети творчеството на Смирена.Има какво да научиш.Успех.

Малко късно отговарям, но току що видях това съобщение. Предвид, че и последните месеци бяха доста тежки, нямах много време да се застоявам пред компютъра. Сигурно имаш право за написаното. Но няма нужда от тази критика. Не ме интересува как звучи! Не пиша и не публикувам с цел "да събера всички погледи" , не веднъж съм го казвала, правя го за себе си. Така ми става по-добре понякога! Не искам да правя нещо като другите. Това, което четеш ти и останалите потребители е написано така както аз съм искала да е, а не както на друг по-би му се понравило. Стихът е тъжен, но не написан ей така. Имало е за какво да бъде "направен" по този начин. Няма значение на колко години съм. Тъгата не е чужда на нито една възраст! Уважавам коментара ти, благодаря и за хубавите думи, но каквото и да напишеш, било то хубаво или не, няма да ми повлияе!

Редактирано 26 октомври 200817 г. от Slyncheva (преглед на промените)

бързо си нощта отива и зове звездите вечни светлина деня разлива над балканите далечни а луната сърп извила между облаци прозрачни жъне като сърп на нива сънищата ни прекрасни...

бързо си нощта отива

и зове звездите вечни

светлина деня разлива

над балканите далечни

а луната сърп извила

между облаци прозрачни

жъне като сърп на нива

сънищата ни прекрасни...

...А когато се събудим

Дежаву-то ни зове!

Скръбни спомени събуйда

по незнайни брегове!!!

ДОБРО УТРО да бъде! А.

...И спомняш ли си?...Каза ти, Че ти липсва свободата И ето че съм вече роб - Беден роб на самотата. А тя за гърлото ме сграбчи И едва живея на вода и хлеб А колко чувствах се свободен Когато мила бях със теб...

Редактирано 21 ноември 200916 г. от don kihot (преглед на промените)

айде и от мен нещичко... Break! Стоя среднощно безсънен И дните броя без утеха Животът си чувствам издънен Сълзи очите превзеха. Зловещи картини в ума ми изникват Сянката на самотата без жал ме обгръща С тъгата очите ми успяват да свикнат Ех, дали нещо изгубено се връща? Не смея да гледам в друга посока И шастието по друг път да открия Летвата е вече прекалено висока Спомена нивга не ще го изтрия. Затварям очите удавени в скръб По неизживяни трепети любовни И сякаш докосвам финната й плът И устните й сочни, но отровни. Нещо в мене изведнъж се сепна, Утринни лъчи лицето озариха Сърцето по навик отново потрепна Черни мисли душата ми обвиха. Но втурвам се пак в новия ден Изстисквам всички сили и мощ Щастието търся безумно опиянен Но ето-идва и следващата нощ...

Изгубена любов

И замина - не разбра

Тъй единствена в света

Че толкоз яз те любя

И останал в самота

О,божествена жена

За кой ли път те губя

ou es-tu passe? ou t`es-tu cache? que c`est- il passe? pour m`oublie je pense a toi tous les jours je t`aime mon amour je souffre sans toi prends- moi dans tes bras

ou es-tu passe?

ou t`es-tu cache?

que c`est- il passe?

pour m`oublie

je pense a toi tous les jours

je t`aime mon amour

je souffre sans toi

prends- moi dans tes bras

Или то- твоят паспорт? Или ти си- ти се криеш? Какво Това е- той паспорта? За метъра забравете Аз мисля за теб Всичките времена Аз те обичам Моята любов Аз страдам без теб Приемете - Аз В твоите ръце

ето как ми преведе една програма твоите стихчета

имам чувството, че съм на някоя митница...

по-добре е сама да си преведеш стиховете за да може

и тези от нас, които не разбират много чуждите езици

да доловят смисъла, да разберат посланието което си

отправила към тях чрез творбите си

иначе е безсмислено да ги представяш в български форуми

ще очаквам с интерес твоя превод