Очи

Очите в две очи се впиват,

търсят пътя към душата,

тя забулена е в тайна,

на тъгата многолика.

Очите те изпиват като извор,

не могат те да се наситят

и в жаждата неутолима,

целувка жадно си даряват

Къде отидоха мечтите,

се пита душата занемяла,

сърцето отвори, опий се,

там като огън обич блика.

И тръгват двама онемели,

открили чудото непознато,

любов, изпепеляваща и бурна,

ръцете вплита до забрава.

Редактирано 11 април 200818 г. от smirena (преглед на промените)

- Хей, Птицо! Защо си толкова унила? Не вярвам аз, че виждам – как глава с крило си скрила. Какво се случва с теб? Кажи ми! Не бях те срещала такава в моите очи. Топъл поглед ти, дари ми и скърбите си сподели. - Стара съм. Живях аз твърде дълго. Прекалено много, май, видях. И бях свободна и безгрижна, но не щеш ли, златна клетка, сама си пожелах. Не знаех аз, какво избирам... Твърде късно осъзнах! Отначало, грижише се той за мене и мислех, че завинаги ще е така. Излъгах се от хубавата клетка и от свежата храна. Остави ме да чакам, да ме убива всеки ден глада. И гладна бях и жадна, някой ден чудо де се случи. Да се появи отново и кафеза да отключи. Милиарди пъти се опитвах да избягам. И мъчих се.. но не успях. Не спирах да се моля, поне по-мъничко да страдам. Накрая просто спрях... ...Обаче той дойде, освободи ме. И аз щастлива бях. Но не тръгнах с мойто ято да се рея сред звездите. А останах, омагьосана отново, не от златна клетка, а от златен прах. Сама окови сложих на краката и после доверих му се, и той отряза ми крилата. Но и таз магия не беше вечна, като че ли, за мойта участ зла... Успях аз да прогледна. Ах, колко сляпа съм била. По-добре би било обаче, незряща да остана, така не бих разбрала в какво превърнах се сама. Но избягах най-накрая от таз фалшива красота. Отлетях аз надалече. Сега не може да отнеме мойта свобода. - Тогава, Птицо, всичко е наред! Недей се кри под тази перушина. Защо тъй тъжна още си, кажи ми! Нали веч` бедата те отмина? - Отмина ме бедата, но дълбока диря остави тя в душата. Крия се под тази перушина, защото ме е срам да си призная, колко глупава била съм. Как допуснах да се случи, собствения свят сама да срина ?!?...

ето нещо и от мене (::

Както преди/Безброй

Безброй мечти, мъки и страдания

безброй неспирни дъждове, сълзи и ридания,

безброй сърца разбити по пътища безкрайни

безброй незбъднати мечти и сънища омайни.

Живот на кръстопът и две изплакани очи,

усмихвам се от вътре, но отвън не ми личи,

вятърът подухва и тихичко шепти,

но аз не го чувам в мен друг глас кънти.

Пак не мога да заспя и долавям звуци кратки,

оглеждам се наоколо, излизат в мен загатки,

звук на струна от нечия цигулка,

вслушвам се и чувам шум от детска люлка.

В съзнанието ми излизат спомени отминали,

за старите години, спомени загинали.

Как искам да съм малка, да не чувствам аз умора

да съм с вечните приятели да не спирам да говоря,

но нищо няма да е както преди,

няма ги старите детски игри...!

Браво! Много ми хареса. Ако имаш и други моля те да публикуваш!

Тъга и любов Тъгата бавно ме обзема , прониква в душата ми обзема сърцето ми . не виждам звездите , не виждам сслънцето ,луната, като в омагьосан кръг. Сълзи се стичат по лицето, отмиват болката изгаряща. Кажи ми защо не виждам небето и звездите? Защо само образа ти в мен е? Защо в сърцето само ти си? Не ме оставяй да плача, сълзите с целувка изсуши, влетя в живота ми като вятър, който брули пак листата и стелят се по сухата земя, като килим по който с теб, ръка в ръка ще тръгнем един до друг и любовта . Две сърца в едно пак бият, две души толкова раними. Ще вървим по килима от листа, не ни е нужна светска суета, двама сме и нищо друго. Съдбата така е отредила, любовта ни в нас е жива.

МОНОЛОГ

Очите ми тревога само пият,
а устните молитви все шептят.
Мечтите ми уплашени се крият,
а дните ми...тях врагове броят...
Очите ми изпълнени от сълзи.
Лицето ми червено е от гняв.
Сърцето ми отново се разхълцва.
Дори в ковчега-пак ще бъда прав,
додето някой Дявола прегръща,
отново сатанински пие кръв...
и жива плът в студен метал превръща
да може да е с теб,да бъде стръв...
Но нека като млъкнала камбана
в живота ти безмълвен да тежа.
Завет написах...нещичко остана...
и ври във мен до кипване кръвта...
Сред ангелите нека да съм бяло.
Сред дяволите нека да съм кръст.
Понякога финалът е начало...
Човекът е бил и си остава пръст.

Редактирано 25 април 200818 г. от dundi_d (преглед на промените)

Размисли Когато разпуква се зората, ще ме съзре ли в синевата, когато залеза потъва, ще се сети ли ,че мен ме има. Когато морето се вълнува, вълната с пръски ме облива, сълзи ли са или това е, спомена който ме обзема. Когато вятърът с косите, неуморно си играе, ще се сети ли за мислите, които бушуват ми в душата. Когато луната изгрее и нежно с лъч ме докосне, ще знае ли каква мечта, ме кара да се взирам в нея. Когато звездите обсипят, небето като бисери, поне една ще се досети ли, каква е моята истина. Когато вървя по пътя си и камъче ме препъва, ще знае ли колко мъка, в себе си съм спотаила. Когато под вековно дърво, приседна за отмора, ще усети ли откъде идвам, ще знае ли накъде отивам. Когато себе си разбрах, престанах вече да съм аз. И нося своята си истина, за мене нищо друго няма.

МОНОЛОГ

Очите ми тревога само пият,

а устните молитви все шептят.

Мечтите ми уплашени се крият,

а дните ми...тях врагове броят...

Очите ми изпълнени от сълзи.

Лицето ми червено е от гняв.

Сърцето ми отново се разхълцва.

Дори в ковчега-пак ще бъда прав,

додето някой Дявола прегръща,

отново сатанински пие кръв...

и жива плът в студен метал превръща

да може да е с теб,да бъде стръв...

Но нека като млъкнала камбана

в живота ти безмълвен да тежа.

Завет написах...нещичко остана...

и ври във мен до кипване кръвта...

Сред ангелите нека да съм бяло.

Сред дяволите нека да съм кръст.

Понякога финалът е начало...

Човекът е бил и си остава пръст.

Невероятно е!!!!!

Затварям клепачите бавно,

подпирам главата с ръка.

Опитвам аз да избягам

от таз човешка суета.

Тихо се унасям с мечтите...

сега съм у дома.

На плажа съм,

заровила в пясъка нозе.

Тихо е, ужасно тихо!

Опитвам се да чуя моята вълна.

И вдишвам силно,

жадувам да усетя

аромата на морската вода.

И там съм, там съм,

сред птиците и сред звездите.

Там съм... у дома!

Обаче някой нещо ми извика

и пак... в реалността.

Ето, сивата стена отсреща...

Здравей отново самота.

Любов В тишината на мислите те търся в безвремието на мечтата в стъпките по пясъка те следвам и синьото на морето ме обгръща. Да те имам, да те искам а ти си толкова далеч студеното сияние се впива в лудия ни вик с копнеж. Като залез ,като нежност вървя по твоите следи , потапям се в безметежност на чувства като нежен цвят. Ще се разтворя като мида в която бисер е любовта невъзможно ще те искам, възможно ще я подаря.

Откривам раздела с единствения си що-годе поетичен опит.

Възхитен съм от красивите Ви и съдържателни стихове. Те носят тъгата на

обикновеният страдащ човек попаднал в безизходния лаберинт на живота-останал без близък,родина и език . Но изход винаги има и това е любовта.

Hrodopski-05.05.2008

Възхитен съм от красивите Ви и съдържателни стихове. Те носят тъгата на

обикновеният страдащ човек попаднал в безизходния лаберинт на живота-останал без близък,родина и език . Но изход винаги има и това е любовта.

Hrodopski-05.05.2008

сагласна сам с теб.Това е онова единственно и незаменимо чуство което те кара най високо да летиш,но и много ниско да падаш.

Остави ме да се влюбя в теб,

знаех,че не трябва.

Ти си невероятен,изключителен,

решителен,умен и красив.

При това и много мил,

което направи нещата,

още по лоши.

Не можах да устоя,

незная как да го преудолея.

Защо допуснах да се привържа,

толкова много към теб.

Не мислех за грешките,който правя.

Направих си погрешна престава за нас.

Не бях претпазлива и сега страдам.

За това прости ми.

Редактирано 8 май 200818 г. от Fingli (преглед на промените)

Миг Да те прегърна,да склоня глава до сърцето ти от обич затрептяло. С две топли длани лицето да погаля и да изтрия сълзата като бисер. Да те прегърна ,но как да достигна да те целуна и устните да впия да поема болката голяма да усетя горчилката на живота. Над мен облаци се стелят и дъжд от сълзи заваля покри и двама ни с магията да споделим и болка и тъга. И слънцето изгря на небосклона изсуши дъжда от сълзи усмихна ни се радвайте се днес че утре може и да няма. А вятърът неуморно вее клони в косите се промъква като ласка и занемяла в очите ти потъвам на любовта единствена в света.

Нещо От Мен..

"Сън в нежната нощ"

С теб нощта е нежна:

обгръща ме с твоето дихание,

а то ме прави тъй копнежна,

че тихичко примирам в упование.

Луна в ръцете ти блести-

огрява милото лице

и чувствам - в мен проникваш ти:

сърцето ти пулсира в моето сърце.

Потъвам в благодарната целувка,

Която в нежност ни споява

И тръгваме в милувка,

А тя за обща радост настоява.

Момиче ставам с теб - невинно

и клетвени слова изричам,

втъкани в диханието приспивно:

"Аз вечно мили мой, ще те обичам!"

Сега притихнала за теб мечтая-

очи притварям леко и летя,

и няма вече да ридая,

че чувам:"За мен е всичко тя!"

Нарисувай ми Нарисувай ме с любов като фея ме създай, заедно да изживеем своя Ад и своя Рай. Нарисувай ми целувка , която на устните пламти, нарисувай ми вълшебство, нарисувай ми мечти. Като фея на платното, аз за теб ще се родя, залеза ми нарисувай, изгрева е любовта. Нарисувай ми звездица, в нея ще те видя знам, ангел ти ми нарисувай и криле да полетя. Нарисувай ми безкрая. и към теб ще се стремя, нарисувай ми надежда, в нея душата се оглежда. Нарисувай ми любов , името в сърцето си пиши, нарисувай ми ,че те обичам и към тебе аз ще тичам.

Споделена любов!може би!

Разкъсвам се от вътре,

за лъжите ти, хилядите твои лъжи!

Душата ми в смут гори,

така жестоко боли!

Боли, разкъсвам се

от мислите ми вътре в мен!

Да, виждам истини

от които боли, да -виждам

и осъзнавам Истината!

До скоро сляпа бях,

сега проглеждам и

виждам само мрак!

Ти бил си друг, а правил си се

на къкъвто искам, с цел една

да имаш мен!

Да, вече виждам

и никога вече, сляпа няма да съм!

Ти лъга ме, че ме обичаш!

Ако обичаше ме, щеше само мен да искаш

и щеше само с мен да си!

Погледнах, лъжа си бил

и виждам забравил си ме вече!

Ако си помнил някога прекрасните ми

нежни устни и мъничките ми ръчички

които само теб прегръщат! Нямаше да си така далече

в сърце или в чувства ...

С тебе исках всеки миг да изживея,

да бъдеш моето момче и моята единствена любов!

Без бряг сърцето ми е!

То вече пусто е, по-пусто от пустинята дори!

А тебе, теб те Няма!

Сама съм!По-сама от всякога!

И Празно е в душата ми, от истината МЪРТВА СЪМ!

Автор: ^^ANGELSING^^

Споделена любов!може би!

Разкъсвам се от вътре,

за лъжите ти, хилядите твои лъжи!

Душата ми в смут гори,

така жестоко боли!

Боли, разкъсвам се

от мислите ми вътре в мен!

Да, виждам истини

от които боли, да -виждам

и осъзнавам Истината!

До скоро сляпа бях,

сега проглеждам и

виждам само мрак!

Ти бил си друг, а правил си се

на къкъвто искам, с цел една

да имаш мен!

Да, вече виждам

и никога вече, сляпа няма да съм!

Ти лъга ме, че ме обичаш!

Ако обичаше ме, щеше само мен да искаш

и щеше само с мен да си!

Погледнах, лъжа си бил

и виждам забравил си ме вече!

Ако си помнил някога прекрасните ми

нежни устни и мъничките ми ръчички

които само теб прегръщат! Нямаше да си така далече

в сърце или в чувства ...

С тебе исках всеки миг да изживея,

да бъдеш моето момче и моята единствена любов!

Без бряг сърцето ми е!

То вече пусто е, по-пусто от пустинята дори!

А тебе, теб те Няма!

Сама съм!По-сама от всякога!

И Празно е в душата ми, от истината МЪРТВА СЪМ!

Автор: ^^ANGELSING^^

Аман от тия мъже,Боже

Аман

Само мъка причиняват

Като стихия Ветре спри за миг дори ти звездице заблести над съня му нежно бди лунен лъч го освети, нежността ми занеси. Колко малко ми е нужно малко щастие и дума тя сърцето ми отвори огън лумна неугасим. Завърти се буен вятър отнеси му любовта ми нежни думи той нашепва с нежност аз му отговарям, че звездицата ми скъпа приказка да засънува. Ангел ти ми подари в знак на обич вярност свята, но кажи ми ти сега ангел с мънички крила, полети като стихия, това е моята орисия да обичам безрезервно, да ме искат безусловно. И света замира мълком пред магията чудата, обич,нежност ,безметежност, в любов вечна те се сляха.

С теб Лежа на студената земя до теб вперила поглед в небето над нас и мечтаем. С теб или без теб аз ще мечтая, всеки ден се раздавам всеки ден до последно , до теб съм аз в мечтата не можеш да отнемеш зная нежността и красотата, по тревата тичам боса, докосвам цветя и дървеса , когато падне мрак ще се раздавам,ще мечтая двама един до друг ръка в ръка ,ще се понесем с мечтата по студената река, ще докосна с нежност плаха, създание от сън мечта, кон като вълшебство приостъпвам плахо и с ръка мълком го погалвам,тръпне конят бял видение незнайно изтръпвам от допира си с него притичвам се при теб,приласкай ме, ще легна до теб ,ще мечтаем, докосвайки тръпнещи ръце, към мен се обърна ти, целувка жарка си подарихме. Мечта ли е или реалност, но двама сме един до друг.

Споделена любов!може би!

Разкъсвам се от вътре,

за лъжите ти, хилядите твои лъжи!

Душата ми в смут гори,

така жестоко боли!

Боли, разкъсвам се

от мислите ми вътре в мен!

Да, виждам истини

от които боли, да -виждам

и осъзнавам Истината!

До скоро сляпа бях,

сега проглеждам и

виждам само мрак!

Ти бил си друг, а правил си се

на къкъвто искам, с цел една

да имаш мен!

Да, вече виждам

и никога вече, сляпа няма да съм!

Ти лъга ме, че ме обичаш!

Ако обичаше ме, щеше само мен да искаш

и щеше само с мен да си!

Погледнах, лъжа си бил

и виждам забравил си ме вече!

Ако си помнил някога прекрасните ми

нежни устни и мъничките ми ръчички

които само теб прегръщат! Нямаше да си така далече

в сърце или в чувства ...

С тебе исках всеки миг да изживея,

да бъдеш моето момче и моята единствена любов!

Без бряг сърцето ми е!

То вече пусто е, по-пусто от пустинята дори!

А тебе, теб те Няма!

Сама съм!По-сама от всякога!

И Празно е в душата ми, от истината МЪРТВА СЪМ!

Автор: ^^ANGELSING^^

май сърцето е ранено,и боли и кърви,но знай мила не си само ти с теб сме всички тези,който пишем тук всички сме с теб пиши изливай твойта болка и помни ,че сме с теб за да се чустваш жива от това което правиш,и от това което всички виждат.

Сънувах те...

Очите ти,малки вселени,

сънувах ги снощи в тъга...

Блестяха в искрици родени,

шептяха ми тихо... ела!

В тях болка прочетох не земна,

страхът се прокрадваше пак.

И в мъка сълзици родиха се,

трептеше в тях лъч светлина!

Сълзица нежна проблесна,

с болка отрони скръбта.

Понесе се тихо по бузката,

самотна родена в тъга.

Тук при теб съм малка сълзице,

с целувки изгарям скръбта!

Болка...за мен остави я,

вземи част от мойта душа!

Целувах тихо сълзите

с устни жадни попивах тъга!

Косите нежни с пръсти преплитах

на устните влях от страстта!

Събудих се тихо в сълзите си...

Отново бе с мен във съня!

Защо ли отново се връщаш...

обичам те... несбъдната моя Мечта!

Жесток свят Сълзи се стичат по лицето, болката сърцето стяга защо е нужно да сме тъжни когато обичаме до болка. Очите пълни със сълзи душата иска да лети, сърцето стене в кръв обляно каму е нужно да скърбим. Погледни небето и луната звездите ще обсипят свода и ще заискрят зя обич свята, за която слънце ще изгрее. Обичам те със своята си нежност, която балката ще изтрие, а нужна ли съм в този свят свя на страдания и болка. Как искам да променя света , да няма сълзи и страдания да има само доброта за теб любов единствена в света

А Любовта е светлината

заложени я Той в сърцата!

Да пазиш и множиш...

дарявайки я,пак летиш!

Сълзи...те болката отмиват

в устни парещи попиват!

Тиха и трептяща си в нощта,

в прегръдките топи се твоята душа!

Любов изгаряща в съня

раздаваш нежността си на света!

притаена под звездите

в Луната търсиш пак мечтите!

Усмивката от твоето лице

трепти щастливо моето сърце!

За теб от мен...за всеки миг

в очите ти потъвам...пак съм жив..

Да се влюбиш в една магия, да откриеш мъничко любов, да се сливаш с една стихия, да се бориш в живот суров… и да знаеш, че няма вече накъде, но вървиш напред и нищо не може да те спре. И да виждаш, че няма начин за промяна, да не се отказваш, дори в живота нищо веч` да няма.

Луна Нощ ,луна ,звезди любов ми посвети искрена нежност струи от лунен лъч. Толкова искам да летя на крилете на мечтата , към теб ме води тя и колко светлина струи и пълнолуние вълшебно вперила очи взирам се но виждам само теб. Как искам да извикам как искам да летя, луната ме привлича и лъч поднесе тя с усмивка ме покани с лунен лъч да летя. Преминах над света с усмивка на уста, погали те лъча и нежната ръка , протегнах и докоснах клепачите ти като фея в съня ми се усмихна че само аз съм в него. Усмивка като вълшебство по двете ни заигра луната и аз -днес подарихме си мечта, да бдя аз над съня ти, да бъда вечно твоя усмихна се луната, тази нощ е само твоя.

Добре бе Ангелинке, толкова ли не се научи да му се не види. Преливаш от желание, имаш и някакъв талант, но нямаш грам усет как да си подредиш мислите в подходяща форма. Не се заяждам грам, просто явно не разбираш от дума.

Вземи влез в този сайт, и се научи как се пише граматически правилно и подредено, за да ти се радваме на стиховете.

Нашата магия Изгрей като звезда на ярък небосклон, мечта си пожелах заискря като звезда. И пътища ни водят един към друг със зов притихвам в тъмнината прикована от любов. И нежно се разтварям като роза ароматна, любов по -силна от живота, дарява светлината. Покривам се с дантела като паяжина нежна, обвивам се с надежда, че любовта е вечна. В очите ти съзирам обич и тревога, за мен не си ти някой, за мене ти си всичко. Сърцата ни от трепет преливат като ручей, вълшебство и любов събират ни с магия.