Защо?

Обичах те,не вярвах, че те няма,

огледах се ,не си до мен,

допуснах те дълбоко в сърцето,

как сега да продължа.

Обичах те и образа ти виждам,

там някъде, закътан във сърцето.

Обичах те и те обичам,

както никога до сега.

За мен ти бе целия свят,

за мен бе единствен ,а сега,

ти казвам сбогом и тръгвам,

а сълзите се леят като река.

Защо ли всичко наранява,

защо сърцето ме пронизва,

защо не мога да заспя,

защо се лутам в мрака.

Защо пи отговор няма,

защо всичко е една измама.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 26 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Нужен

Нужен си ми както

въздуха, който дишам

нужен си ми както водата,

която пия...

Нужен си ми...

Нужна ми е магията ти...

която даваш ми...

Нужен си ми,

нужен както всичко,

без което не мога

всеки ден...

Нужен си ми...

Ти даваш ми от

магичната си любов...

Нужен си ми,

нужен...

Само ти и през деня

и през ноща,

Нужен си ми

всеки миг....

Нужен...

Ти моя дъх си,

даваш ми и пълниш ме

с живот, нужен си ми

нужен както днес,

както утрешния ден

нужен си ми, за да

ме има...

За да има и утре за мен,

нужен си ми...

Нужен повече от всичко на този свят...

Нужен си ми...Нужен...

Автор: ^^ANGELSING^^

Нежност

Нежност прозира,като дантела,

обич изригва, като вулкан.

Спира вселената изумена,

в нашата тайна се посвети.

Носят се облак,след облак,

вятър вие в голите клони.

И любовта ни единствено

наша,обгръща ни като магия.

А там някъде броди самотник,

копнее за целувка една,

протягам ръка с устните пращам,

нежна целувка,къс топлота.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

По стълбата на живота се катеря... Вървя нагоре и се смея. Защо, мнозина питат ме, животът е жесток, а ти се смееш? Защото нямам избор. Какво да правя? Да се свия? Да треперя? Аз искам свобода. Не искам верига на врата. Докато мога, ще се боря, ще се съобразявам само със себе си и с всички за живота си ще споря. Не ми трябват мантeнели по моя път мечта. Аз искам само пътни знаци осветени, за да виждам пътя, по който ще вървя. Вие спирайте, защото искате, защото трябва... Аз ще продължа. Не спирам, докато не срещна очи в очи смъртта. На пред вървя и не спирам, животът ни е кратък. Аз нямам време да премислям, какво да сторя, че да бъде сладък. Постъпки правилни, погрешни? Кой решава пък това?!? Аз мисля, понякога сме смешни, когато твърде много мислим над своята съдба. Аз чувствам и вървя, не мисля, че греша. ******************************** Щастлива съм, без повод и сама. Щастлива съм, защото чувствам обичта. Ще се усмихна на луната тази вечер, ще й пратя целувка да ти предаде. А утре, слънцето на мен ще се усмихне и топлота в сърцето ще внесе. Ще те сънувам в бяло, потопил крака в соленото море. А аз до теб ще седна на брега, ще те погледна нежно, влюбено, наивно..., почти като дете. Ще те прегърна, ще ме целунеш... Ще се потопим в тихата вода. Вълните ще ни галят с морска пяна, магия ще ни донесе най-светлата звезда. Вятърът ще гони злите мисли, ще ни довее любовта. Ще се събудя и ще бъда твоя, макар и не сега.

Редактирано 24 януари 200818 г. от Fingli (преглед на промените)

Ето ме

В мрака търся светлината,

подай ръка,аз съм тук.

Ще намеря в сърцето,

късче любов,аз съм тук.

Ще потърся себе си,

в земята на утринната звезда.

Ще потърся душата си,

там във вечността,аз съм тук.

Ще намеря себе си,

там сред урагана,

вятър ще ме брули,

но аз ще остана.

Ето ме,ще изпратиш ли ангел,

ето ме,на крилете му да полетя.

Ето ме,ще намеря утринната звезда,

ето ме, ще те преоткрия в света.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 26 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

СЧУПЕНИ КРИЛА

Вземи счупените ми крила,

и опитай да се научиш да летиш в дъжда..

Вземи натрошените от сърцето стъкла,

и опитай да ги наредиш както бяха преди това...

Вземи пропуканото съзнание,

спаси го от смъртта...

Вземи студената дъга,

боядисай я,върни й радостта...

Полети,намери всички красиви цветя...

Подпали ги,нека изчезнат и те от света...

Както намери и погуби моята душа...

Проклет да си,че ми причини това...

Проклет да си,нека те боли в нощта...

Проклет да си,че исках да ти дам любовта,

а ти само обърна гръб и потъна в тъмнина...

Отведи парчетата от любовта,

покажи им най-различни хубави места..

Отведи ги,нека порадват се за последно на това...

А сега вземи камъни и хвърляй ги по всяка парче...

НЕКА БОЛИ!!!

Остави безжизнена да лежи любовта ми в калната земя...

Отмъсти й за това,че в тебе само тя намери радостта...

Отмъсти й,стъпкай я,нека се стопи както топи се на слънце снега...

Слушай я как крещи без звук,не казвай нищо,обърни се и тръгни си...

Ние

Оставям да ме водиш,

по своите пътеки,

щом с теб съм ще мога,

да се преборя с всеки.

Натрапват своите истини,

зад думите се крият,

аз искам само истина,

по-силна от живота.

Сплотява и разделя,

нашето съзнание,

кои сме не можем,

дори да си представим.

Явяваш се и в мрака,

пътека ми проправяш,

за мен си ти единсвен,

за другите си някой.

Така ще преминаваме,

като сенки през живота,

не ще да се изгубим,

вселената е наша.

И някъде ще се пресекат

дните ни човешки,

а може там в отвъдното,

да е нашата среща.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

красиво е, и малко меланхолично....

Свобода

Приятели,а може би и още нещо,

за нас няма разстояния

и телепатия се вмъква,

какво ли готви ни съдбата.

Аз със друг,а ти със друга,

минават земните ни дни,

дали ще сторят чудо,

или ще бродим като сенки.

И птиците се търсят знам,

а хората се примиряват.

С един сме,мислим си за друг,

що за живот това е.

Намерих сили да реша,

че всеки има свобода,

сам да реши как да живее,

и само в мислите да е свободен.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 25 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Реалност? В стаята празна, със щори закрита, отново съм сам в тишината. и лека тъга, неуспешно прикрита приплъзва се тихо в душата. Монитор, клавиши, мишка, слушалки са помощни средства за мене. Понякога всички сме толкова малки, в огромния свят разделени. Нормалният разговор вече е чат, във форум - нормалната среща. И радваш се, щом забележиш познат, в стерилния свят и това пак е нещо. Мечтая за огън голям във полето, компания весела, изблици смях. Мечтая за ярки звезди във небето, по гръб да лежа и да гледам към тях. Напред продължавам с това намерение - не искам лъжи и духовност фалшива, натрапена вяра, и мрачно съмнение, Бленувам реалност - истинска, жива.

Великолепно, страхотно, нямам думи. Страхотен си.Това е...

Мечтание

Стоя на мостика, но няма го любимия,

ръце двама да разперим и да полетим.

На крилете на чудото непознато,

любов ,крила ни даваш да летим.

Понякога ,падаме ранени на земята,

повдигаме глава и цвете с нежни цветове,

дава сили пак да продължим и да те

търсим теб-любов.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 25 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Не В приятелство се обясняваш, приятел можеш ли да бъдеш, дали егото ти ще пострада, или просто ти се скриваш. Приятели,каква ирония, приятели са да ги има, не като ,факт,а като такива, които добри думи ти нашепват. Ако не си това,по-добре, да си мираж,след който няма аз да тичам, че то се доказва всеки ден, с дума ,израз или жест. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Редактирано 25 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Не тъгувай

Коси, като старо злато,

рамене ,изваяни от скулнтор,

очи, събрали синевата,

ръце създадени да галят.

Зощо,приятелю,любими,

претвори ме на платното,

а,своята любов постави,

вместо подпис-там отдолу.

В душата ми надникна ти,

докосна струна във сърцето,

засвири тя ,но подари,

приятелство навеки.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 25 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Старец рошав, гологлав, близко до прозореца седеше, стискаше юмрука си корав и цигара във ръката му димеше. Нежен звук, прекрасна песен, славейче запя навън, старецът заслуша се унесен в този птичи весел звън. ...А всъщност, вън валеше сняг... Нощта шептеше на парцали. Сърцето му прескочи пак, последни удари , уда'ри. "Аз минало съм, времето изтече през пръстите ми безвъзвратно. Дори да имам втори шанс ... не искам го обратно." Очите бавно си затвори, превръщайки се в спомен. "Излишно е да се говори, внимание не ща за помен." След време групичка роднини пред гроба ронеха сълзи. И имаха си само спомени ...добри...и недобри. А беше пролет и славей пееше навън. Лежеше старецът в земята с коси от сняг, във вечен сън

Липсваш ми

Липсваш ми,не знаеш колко,

дали вселената би замряла,

ако знаеше това,

дали океана би се разбунтувал,

ако знаеше това.

За мен бе цялата вселена,

събрана в един човек.

За мен ти бе всичко,

началото и края.

Не ме интерисува ,какво знаят.

Не ме интерисува,как живеят.

Не ме интерисува,какво говорят,

това съм аз и го зная.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

С дъх на утринна роса. С аромат на морски бриз. С усмивка истински красива. С детски поглед чист... Такива спомени връхлитат, когато появи се самота. Любов ли бе? Или лъжа открита? Или просто някаква мечта? Със самотата, идва болката - Тъга. С нея всичко си отива, дори присъщата ни суета. И нямаш нищо, когато денят отива си до вечерта. И после, ражда се отново смисъл, щом посрещнеш сутринта. С лице сияйно, като изгрев. С ръце горещи, като жар. С глас вълшебен и влудяващ... Но вместо обич да те води, страхът, ти беше господар.

За теб

Как думите увличат,

като поточе нежно,

а после те въвличат,

в желание безутешно.

Ти там,а аз съм тук,

а Хамлет с череп във ръка,

нашепва своите слова,

да бъдеш или не.

Истинската любов,

е по Шекспировски красива,

помниш ли как тичах гола,

луната само ме погледна.

Къде си нимфо моя,ти зовеше,

но тичах по тревата росна

и цвете аз откъснах,

на теб го подарявам,

него и сърцето.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 25 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Да намокриш пода с кръвта, да заровиш болка в калта. Стените бели, да изцапаш с пепел, гняв в сърцето е владетел. Тъмнина рушаща мисълта. Мъгла пронизваща духа. Студ сковал мрака прокобен, вятър повял страха злокобен. И искаш, и вярваш, и тичаш, и падаш. И молиш, и ставаш, и спираш, и сядаш. Живееш, умираш и после в ковчег отлиташ далече, далече от теб.

Редактирано 26 януари 200818 г. от lagrima (преглед на промените)

Мечти Взирам се в далечината, търся те там в залеза, в изгрева на нежността, кралица съм на дъжда. Всичко,което помня, води ме към теб. Отворих вратата към сърцето ти, но помнех само мириса на океана. Ще забравя болката, време е да върна любовта, мъката ще заглуша, кралица съм на нощта. Ще прогоня страха, от сините си очи, време е да бъда щастлива, кралица съм на любовта. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Не мога да вярвам, когато ме спираш, когато оставам сама. Не мога да бягам, когато ме спираш, кагато ми казваш тук да стоя. Не искам да бягам, не искам да вярвам, когато животът е гаден. Не искам да бягам, не искам да вярвам, кагато за мъст всеки е жаден. Ти си брутален, Ти си жесток, а Тя не дойде да ме вземе на време. Аз исках да бъда в този поток, в който аз имах и него, и мене. Не бягам, не вярвам, не искам живот, когато не срещам хора, а демони. Не искам аз нищо, не искам живот, когато всички сте временни.

Лунната соната

Засвири Лунната соната,

сърцето ми прободе в мрака,

душата ми възхвала сътвори,

на звуците неземни и красиви.

А ти до мен си знам,

предадох ти аз онзи плам,

който винаги намираме,

който бавно ни събира.

Понесени от музика вълшебна,

стаени притихваме смутено,

докосва тя душите и сърцата,

и носи ни като магия над земята.

Усети ме нали по телепатия,

усетих ,че си до мен в мрака,

и само ние се вълнуваме,

от разстояния,пак ще будуваме.

http://vbox7.com/play:2619dabd

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

ПОРИВ Объркана, отчаяна...Замислена, замаяна... Поглеждам аз белия лист стоящ пред мен и изведнъж... ...аз започвам да пиша... Да запълвам тази празнота , също като мойта самота ... Със надежда тази буря в мен да премине някой ден! Когато нещо си отива.., когато нещо ме напусне ... И сърцето ми се свива.., и от живота ми омръзне... Кажи какво аз да си мисля , кажи какво аз а направя..!? И даже струва ли си риска да се опитваш да се бориш... Изгубена в гората на съдбата... А как трудна е играта , не издържам на борбата... Уморих се да живея и не мога да се смея... Как безмислен е живота и омръзна ми хомота... Нямам сили аз да пея .., да се радвам.. , да лудея... Изсушиха вече се очите потъмнели... Свършиха вече сълзите помътнели... А попарена душата ми няма сили вече , няма воля да се бори... Тя... е извор на умора... А тъгата като кървяща рана потича и не спира да ме мъчи... Мойте чуства бледи стават , те изчезват ...отшумяват... Нито вопъл , нито стон останаха...Нито блясък във очите, нито повик, нито глас, нито мисъл , нито страст... и безтрепетно сърцето би е макар да иска да се скрие... Но аз зная ще живея, ще се лутам като луда търсене на живо чудо и изгубена ще търся аз пътека , която да открехне врата към сърцето ми... И дано поне издържам на преградите, да понасям изненадите за да се усмихна във деня ,когато...тъмнината отстъпи мястото на светлината...

Китара в нощта Обгърна ме тъмна нощ, китара засвири в мрака, почувствах се като богиня, жената- богиня,видение тайнствено. Как страстните звуци зоват, как тръпне сърцето, душата е пълна с мечти, сърцето от обич прелива. И колко е нежна нощта, обвива ме, като магия, поема ме, като жена, отнася ме, като стихия. Оставям се в ръцете и аз, по-вярна приателка нямам, унасям се тихо, без глас, под звуци на стенеща китара. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". :::::::::::::::::::::::::::::::::::::::: Когато слънцето погали любовно златните коси и бисер с цвят на теменужки блести от детските очи, ръцете жадни за прегръдка широко, нежно отвори, и детската милувка със свята радост приеми. Вдигни ръцете си високо бъдещето дадено от Бога, с усмивка най-широка издумай "Да обичам мога!".

Редактирано 30 януари 200818 г. от mecholari (преглед на промените)

В душата на изстрадало дете

кога пророни се сълза,

тогава плаче цялото небе

и дъжд се лее над света.

Светът прелива в суета

а "Аз съм по-добър!" е смисъл.

С въздишка на изстрадало дете

човек калта си e избрисал...

Душата на изстрадало дете

е извор с тъмна орисия

и няма риба с хлипове зове:

"Господи, прости на тия!".

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Когато слънцето погали

любовно златните коси

и бисер с цвят на теменужки

блести от детските очи,

ръцете жадни за прегръдка

широко, нежно отвори,

и детската милувка

със свята радост приеми.

Вдигни ръцете си високо

бъдещето дадено от Бога,

с усмивка най-широка

издумай "Да обичам мога!".

Слънчице

Две очи черни като ноща,

ме гледат всяка вечер,

мойто малко слънце,

моето сарце топтящо.

Мамо тихо ми шепти,

и с детската усмивка,

сърцето всяка вечер,

кара датупти.

В прегръдката му малка,

забравям грижи и проблеми,

забравям мъки и неволи,

и чуствам само малкото сарце.