Надежда Ако погледна те в очите, душата ти ще прочета. Много волни са мечтите окъпани в утринна роса. На теб усмивка подарявам, да те топли и нощес, човека в тебе призовавам, самотна да не бъда днес. И колко малко ни е нужно, усмивка, дума добра, ще сътворят те чудо, от теб изстрадала душа. След зимата ще дойде пролет ще пеят птиците в захлас. Деца ще скачат си на воля, и ще цъфтят цветя. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Художник Очите жадно ме поглъщат, и с ръцете си вълшебни на платното претворяваш, образа ми запечатваш. Седя пред теб, а топлината на камината до мен, цялата ме осветява, като, че е ден. Ден и нощ ме ти рисуваш, впиваш погледа си в мен, ала как ли ти ме виждаш, питам се аз всеки ден. С картина във ръката, коленичи ми в краката. Аз дарявам ти портрета, и звездица, и сърцето. Ти звездите остави, те на всички ни са нужни, а една звезда изгря, никога не ще залезе тя. Огън пламна му в очите, аз ти себе си дарявам. И със нож портрета той разсече,с жар в сърцето. Ако няма да си моя, ако днес аз те загубя, ще остане само пепел и портрет на две разсечен. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Ето и моите скромни напъни...Те си стоят в "Любими стихотворения",ама щом тук е за авторско творчество,да взема да ги постна...

Изгрев

В ранна сутрин,над морето,

бавно слънцето изгрява,

и мастилено небето,

постепенно избледнява.

Гларуси и чайки пеят

своята ритмична песен,

а под тях - градът притихнал,

още в сънища унесен.

Даже и вълните сини,

сякаш още се прозяват,

слънчеви искрици фини

леко в тях се отразяват.

На брега - момче самотно,

с нотка на тъга в очите,

То отново си припомня

как отиват си мечтите.

Как във времената стари

радваше се на живота,

как със верните другари

сляпо вярваха в доброто.

Тези техни идеали

претърпяха куп промени.

Вече ценностите стари

са потъпкани,сломени.

При морето то се върна,

тук при своя стар приятел,

само то не се обърна,

само то не е предател.

Тук денят е безметежен,

тихо плискат се вълните,

тук,на залива крайбрежен,

тук завръщат се мечтите.

Петелът

Видях в небето ято птици,

строени във формация "стрела"

приличаха на мънички звездици,

политнали над прашната земя

Без никакво усилие летяха,

размахвайки криле едва-едва,

и никъде по пътя си не спряха,

от тях струеше само свобода

Един петел ги гледаше от двора,

Как искаше и той да полети,

И пробва - два,три пъти, но умора

крилете незаякнали надви

Въздъхна тежко,върна се обратно,

погледна философски на нещата :

"Отиде ли си нещо,то е безвъзвратно,

такава е на всекиго съдбата"

Поздрави и от мен. Чудесни са, наистина звучат невероятно

Ще споделя и аз с вас някои мои опити: (нямат си заглавия, не съм им измисляла

В тебе виждам светлина,

огряваща душата ми скитаща.

Очите ти така загадъчно красиви

появяват се в божествени сънища.

Като пурпурни лъчи в небето

така и ти във мен проникваш.

И грейва всичко в мене

и искам от щастие да викам.

Като морска върна разпиляна

обливам и теб, и света ти.

Като слънце и луна в едно заживяла,

ще бдя над деня и нощта ти.

Искам с букет от райски цветя

да обсипя твоето тяло

и нека така благодаря за всичко,

което направи ни цяло.

Самота Мрак се спуска над земята сняг прехвърча и се стеле, покрива я с ласка студена, но топло ще и е под него. Прелита птица в небесата, с вик разчупва тишината. Отправя вик към небесата, самотна да не лети в мрака. Посестримо,добре дошла, приемам твоята тъга, че душите ни ранени са и мъката несподелена. Сърцата ни като маяк са в мрака, на кораб,който никого не чака. Самотния си пристан ще намерим, душата в самотата ще заселим. Ще дойде пролет,ти ще полетиш зове те нежното на синевата. Ще стоя на пристана забравен, ще се завия с тишината, че никой, никога не ме е чакал. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Редактирано 1 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Една звезда родена от вълшебна по-силна от приказна любов. Едно сърце туптящо във вълшебна по-силна от приказна любов... Една съдба, света, която жегна с по-силна от приказна любов. Един е този който жертва всичко в по-силна от приказна любов. Изгря звезда но поглед свеждам не виждам нощното небе... Със приказна любов обгръщам, целувам кървави нозе.

Лутания

Не искам да съм нещото,

което потъва бавно в мрака.

не искам да съм част ,

от това,което съм.

Ще закича цвете в косите,

и музика вълшебна ще засвири,

ще пея и ще плача в мрака,

под звуците на плачеща китара.

И бурята ще ми е дружка,

а вятър силен,стар приятел.

Ще танцувам като лебед,

оплакващ горката си участ.

Ще танцувам с жар и плам,

че танца вече е последен.

Притихнала под струните вълшебни,

като лебед бял ранена,ще чакам

сетната си участ.

Щастлива Коледа!

Искам

към теб звуците летят

и малката звездица,

осветява ми нощта.

Как искам да съм

феята,която дарява

на всеки дом да има,

топлота и нежност

безгранична.

Да изтрия мъката от детските очи,

надежда да им дам поне за ден.

С усмивка нежна да заспят,

в очите да блика само смях.

Надежда аз ще подаря,

на всеки скитник във нощта.

Да има само доброта,

човечност в нашите сърца.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 25 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Пианото

И нежността прозира в мрака,

като дантела, спомен от любима.

И с бялата си риза в мрака,

аз нося моята си истина.

И свири пак пианото щастливо,

че нежни пръсти го докосват,

а звуците опияняват,

че скоро идва ден свещен.

И в картината се взирам

и себе си съзирам чиста,

като чакана магия,

а може би и още нещо.

Усещам пак ръцете ти,

на нежното си рамо.

Потапяме се мигом двама,

в звуците на старото пиано.

Редактирано 26 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

На моята дъщеричка На мойта щерка облечена във розов цвят на дъхав пролетен зюмбюл. Светът обгръща я със снежен хлад но моята любов е дъхав гюл. Дарявам мир, любов, раздавам се без жал..., победих студа с благоухание. Насилника съм спрял, ...със цветна песен и божествено желание.

Пътища

И пак омайно ме опиват

думи казани със жар

и времето не ни достига,

чувствата да споделим.

Ще те поема ,като нежност,

която не мога да стая,

по стъпките ти аз ще крача,

там, до края на света.

От стъпките ти следа остава,

сълза проронена като бисер,

стъпките ще осветява,

да не загубя те в света жесток.

Че пътища,които се пресичат,

ни теглят винати натам,

сърцата ни горят като жар,

която изпепелява,не умира.

От думи ложе сътворих,

постлах го с рози и целувки,

приласкавам те с нежен зов,

дар, по-силен от живота.

Редактирано 26 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Невъзможно необходима

Като част

от необятната вселена,

ще те поема,

ще те стопля с длани.

Невъзможно ще те искам,

със сълза ще те напоя

ще чакам,ще те гледам,

от много чакане

изтръпнала

очакваща

нетърпеливо ще те целуна

ще ме усетиш,ще те усетя.

Ръка ще разтворя,

но ти ще останеш.

Невъможна обич,

необходима до болка,

ще те дочакам.

Аз живота свой, няма да предам. Може и да страдам, всеки ден да падам, може в облаците да летя, но живота не оставям. Животът си, ще продължа!!! Не ми пука за тъпите лъжи. Не ми пука, че всеки за велик се мисли, че Земята се върти! И аз съм тук, на нашата планета, и аз искам да продължа!!! Това, че някой иска да ме спира, не ознчава, че ще спра! Ще се боря и ще искам, ще отстоявам моя свят. Ще вървя напред и в шепите ще стискам любов и мъничко късмет. Не само ще вървя, ще бягам към моята звезда. И ще показвам, че мога... че ще постигна моята мечта. Напред ще крача, обръщайки назад понякога глава, за да не забравя пътя, който извървяла съм, за да мога, живота си да продължа.

Защо

Защо тревожа се незнайно,

защо мълчиш безкрайно.

Истината свята

с кръв се тя заплаща.

Бавно думи ще редя,

за чувствата ,които,

пак откриват ми света,

и живи са мечтите.

Щастието е безкрайна,

ако чуваме сърцето,

бие то и е омайно

чувсвото да си обичан.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Отново

Потърсих те там където,

земята целува пак небето.

Луната нежно ме погали,

лъч надежда подари.

А една звездица красна,

огъня в мен запали,

да е нежна пак душата,

да е жива пак мечтата.

С нежност пак легло застлах,

и постлах го със надежда,

всеки днес на този свят,

да не прегръща самотата.

Тя,приятелката вечна,

ще ни топли в онзи миг,

в който нямаме надежда

и празен ще е всеки стих

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 2 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Роза

Малката роза,цвете вълшебно

сведе главица,беше ранено

малко листенце отрони се пак

друго след него пак и пак.

Увяхнало,тъжно,помисли си то

дали съм във Ада ,

така ли изглежда?

Колко тъга около мен се стеле,

но кой забелязва,кой ли ме вижда

ще склоня главица вълшебна,

ще увехна като вещ непотребна.

Звуци Цигулка стене в мрака, а утрото не чака. Снежинка нежна улових, с любов на тебе я дарих. Струни докосват тишината нежното на синевата. Струна опъната в сърцето, Ще дочака лудост свята, да изтръгне нежни звуци там във вечността където, земята ще целуне с жар небето.

Пианото и аз

Пианото засвири пак,

и нежна музика извира

дори ранено да е пак,

то издига ни до небесата.

Преминах с него през света,

любов и мъка безгранична,

През Ада аз преминах,

през смърт,неволи и раздели.

Къде ме водиш със звуците омайни,

съзирам аз балкон висок-Жулиета,

Отдолу коленичил, Ромео с цвете в ръка,

ах,колко си високо, любов силна като смъртта.

А после ме преведе,по пътища незнайни,

а Хамлет с череп в ръка,втренчено загледан,

се питаше за кой ли път-Да бъдеш или не!

Отминах,но си знаех,че въпроса в мен остана.

Така преминавам през живота,

под звуците на старото пиано.

То никога не ме подвежда,свиря

притихнала, свещта догаря,

на теб и музиката се отдавам.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 28 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Прострял към небето посивяла корона в последния ден на живота вековен не иска да знае старият дънер, че зелените млади дървета край него са издънки от жълъд отдавна отронен. Лети в небосвода безкраен орела могъщ и царствен, и красиво свободен, не иска да знае орелът жесток, че зелените млади дървета под него са издънки от жълъд отдавна отронен. Устремили поглед в небосвода безкраен в живота забързан заровили корени летим окрилени дълбоко в сърцето, но забравяме, че накрая от нас ще останат само парчета отронени.

Моята година

Не ще затворя тази година,

ще я оставя като непрочетена,

ще я оставя като сянката си моя,

ще бъда като дърво без корен.

Отново дните ми се нижат,

като наказание надвиснало,

и нито ден през таз година

не ще си спомня догодина.

А времето лети край мен,

като вятър безпощаден.

Отне ми тази година,

нещото,което бленувах в мрака.

И все пак ще си я изпратя,

като гостенка нечакана.

Ще потърся онова,

което стопля ми сърцето.

Аз няма да съм сянката ,

преследваща те в мрака.

Малка роза в книгата ще сложа,

ще забравя горест и неволи.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 29 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Подарък

Огледало на душата,

искам да ти подаря,

щом огледаш се

ще видиш, колко чиста е тя.

И в очите ти ще блесне,

лъч-надежда,светлина.

Ще са живи пак мечтите,

дори лицето да е в кал,

а дрипите ще бъдат,

прелестни като принцеса

отиваща на своя бал.

Живота си е странно нещо,

вечно губим и скърбим,

нека да забравим всичко

и утре ден е,ден за нас.

Ще захвърлим ние всичко,

що душата ни рани,

ще живеем и с мечтите,

болката ще победим.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Безсънна нощ

Безсънна нощ,

пропита с празнота,

обладана от безгранична самота...

Безсънна нощ и полъх на тъга,

мечти рзбити и изпепелени,

желания объркани, смутени.

Пронизващ страх и силна болка,

сърце ранено, душа пленена,

ръце треперещи във мрака,

мисли яростно препускат,

надежда търсещи, но не намират

и бързо гаснещи, умират.

Безсънна нощ,

сълзи напиращи в очите

и поглед устремен в звездите...

С. И.

30.12.2007

Редактирано 30 декември 200718 г. от Geronimo (преглед на промените)

Моя път

Вървях аз по пътя си

ден, подир ден.

Неспирно зовеше ме

пътя пред мен.

Отронваше малка частица,

застилаше пътя под мен.

Какво ще остане

в края на пътя.

За какво ще надявам се

в живота си нов.

Излъгах,излъгана, ден подир ден,

защо ли да бъда,

защо да ме има,

щом сянка от мене остана.

А времето неуловимо,

бавно отнема,ден подир ден,

частицата живот, останала в мен.

Ще пазя аз спомена за обич една,

ще се свия смирено, като сянка в нощта.

Приятелко мила,безкрайна самота,

приюти ме като нещастен бездомник в нощта.

И Богу се моля, с ръка на сърце,

живота вземи ти, във свойте ръце.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Преди време казах, от съвети тъпи не се нуждая. Защо всеки претендира, че живота ми разбира?!? Никой със собствения свят не може да се справи, а пък моя се опитва да оправи! Гледайте си вашите дела, грижи за моите, аз сама ще си "бера" Не ви ли стигат ваш`те си дилеми, че завирате носа си в моите проблеми?!? Стига, престанете!!! Аз мога и сама! По пътя продължете! Оставете моята съдба! Аз искам да съм просто мъничко щастлива! Защо вредя ви със това? Защо опитвайк да съм щастлива, трябва да греша?!?

В мрака

Пей сърце,за моята горест.

Пей сърце,дори да боли.

Пей сърце за отминали дни.

Пей и скърби за моите мечти.

Като сенки изгубени,

в мрака се лутаме.

Като птици в нощта,

ще паднем обрулени.

Приятелю,върни ми радостта,

приятелю,върни ми нежността.

От мъдростта ти ще се опия,

в сърцето си гнездо ще свия.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 31 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Дива роза с изхабени бодли, тихо в мрака тя невидимо плаче, сутрин мислиш, че роса я роси и не виждаш света другояче. Две ръце, заскрежено стъкло, се докосват, но не ще се открият, устремени да бъдат едно, се страхуват скрежта да разбият. Вятър брули самотно дърво, плод откъснат в земята забива, в този миг живот и смърт са едно и това я прави красива.

Редактирано 1 януари 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)