Някъде дочух за вярата,

и другите проклятия.

-Жената-казват хората-

родена е мъжът да клати я.

Дали ще бъде тя принцеса,

или пък грозна жаба,

тя веригата е в процеса,

да ражда, а след това да бъде баба.

О, познавам моралистите

и чел съм одата за Кънчо путкодеров,

и други теми бистрите...,

а Бог забравяте, добронамеров.

След туй се хвърляте в желания,

болка , страх, несподеленост и страдания.

Чета ги аз, о всички рими...

и Фют надушвам да пърди ми.

Мириса зловонен ме облива цял,

но пред "възвишеното страдание" не бих се предал.

Щом него го има, тогава ти знай:

БОЖИЯТА СИЛА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ КРАЙ!

Любовта на Бога се превръща в човешка,

щом някой хвърли грозната дрешка.

От долу чист е, като роза ухае...

Господ знае, той не мечтае!

Редактирано 29 октомври 200718 г. от mecholari (преглед на промените)

Луна Луната надникна, в моя прозорец. Докосна лицето ми Вперила поглед в омайната нощ, чувах шума на листата, птици прелитаха в мрака. Светлият лъч на луната донесе красота и нежно мечтание в мрака. Утрото дойде неочаквано бързо. Излязох и усетих капчица по лицето си, вдигнах глава от облаче като перце, се сипеха дребни капки не бяха сълзи,просто заваля. Спомних си лунния лъч,който като с магнит привлече погледа ми капките дъжд нежно ромоляха. Огледах се хората вървяха ведро под дъжда .Чувсвах се жива. Да аз съм тук!

Редактирано 30 октомври 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Танцувай с мен

Нощ е!

Нежна музика звучи,

сливам се с нея

не мисля,музиката

ме води.

Нежност,страст извира

от всеки звук.

Танцувам, не мисля

тялото ми само

намира верния ритъм.

Танцувай с мен, подай ръка,

но теб те няма.

Излизам навън,

боса по тревата танцувам,

загледана в искрящите звезди.

Изведнъж заваля

продължих,само ромона

на дъжда се сливаше с музиката.

Преминах през щастие, страст

трагедия и смърт .

танцувах и чувствах"November rein "

Прибрах се мокра,

един спомен изплува в съзнанието ми.

Бях около петнадесет

годишна и се събирахме

по повод на завършването.

Всички бяхме много млади,

красиви облечени

в прелестни рокли.

Няма да забравя,

един танц.

Свиреше валс,един съученик

ме покани.

Танцувахме развълнувани,

заслушани в музиката.

Изведнаж разбрах,че

танцуваме само двамата,

останалите бяха в кръг ,

и ни аплодираха.

Почувсвах се като принцеса

на своя първи бал!

Попитах го след танца ,защо

само ние сме танцували.

-Исках, това да бъде

нашият танц!

Седях мокра,не усещах нищо.

Мисли се лутаха в мен.

За едно бях сигурна,

каквото и да се случва

в живота ми-Този танц

ще остане завинаги,

там някъде в мислите и сърцето!

http://vbox7.com/play:f5864afa

Редактирано 26 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Аз нося сърце на самотник и макар че с неистов кипеж, изпълнен е всеки мой делник във себе си пазя копнеж за вечер под звездния купол, за лунен лъч, тъмнината разбил, за мирис на цвете, оставило в душата ми влажни следи. Тогаз от самота упоена сред въздуха, нежен и тих, докосват ме моите истини и бликва във мен моят стих и нищо, че делникът пак ме среща тревожен и горд. Аз нося сърце на самотник и то е за мен благослов. *** През здрача сив промъквам се едва и есен във сърцето ми попива. Там бавно сгушва се тъга, паяжина мрачна го обвива. Разголени като хетери дървеса мелодии ми тъжни пеят. Със колесница черна спуска се нощта опънатите улици немеят. И вятър хладен се промъква сред разпилените коси. КАто горест тежка от разлъка душата есента суши. На майка ми Безмълвна и уханна есента се вмъква сред отлитащото лято. В сърцето свива се тъга, кръжи в небето птиче ято. Умората попива бавно във отъмнелите очи. Животът си отива. Минорна музика в духа звучи. Изтляват спомените луди. Калейдоскоп на цял живот. Подобно пъстроцветни пеперуди, отлита младия ти взор Но в есента сумрачна, влажна, къс нежна топлина блести. СЪс длани леко поеми я и скрий я за оставащите дни.

Редактирано 1 ноември 200718 г. от Sessily (преглед на промените)

Самота Когато се вгледам в стените, струи самота, нещо гърлото стяга, излизам. Вървя сред хора очите са пусти, не виждат смеха на дете не усещат мирис на цветя. Самота! Изведнаж чувам името си, обръщам се- Приятелко,добре дошла, разчупи леда на самотните души, с искрен смях докосни сърцата им. Ако те познаваха погледите щяха да сияят. Ти вечния оптимист даряваш ни надежда, и много вяра. Ако те познаваха самотата ще изчезне. Вървя с усмивка в сърцето с надежда в очите прогоних самотата.

Редактирано 1 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Сън Сънувах сън пред водопад, бликащ чувства и вода, стоях в бяла роба, безмълвна,загледана в падащата вода. Нозете ми усещаха ледената милувка, а лицето ми поемаше пръските,като нежна целувка. Погледнах нагоре,луната беше изгряла, откъснах се от вцепенението, на водопада и тръгнах по лунната пътека. Преминавах между високи дървета, докосвах с нежни пръсти грапавата им кора-тук те бяха мои приятели. Виеща се пътека ме изведе, пред висок камък,на него седеше белобрад старец, неволно коленичих,сведох глава. -Какво чувстваш ,мило дете? -Сякаш съм в Рая! Много преживях,много грешки... -Спри дете,от многото беди, ти си съумяла да запазиш детето в себе си! Не посмях да отговоря,усетих как нежно погали косите ми. Донесе ми спокойствие и вяра. -Кой бе той?-повдигнах глава, него го нямаше. Изправих се,събудих се. Дали беше сън или мечта, донесе ми онова чувство, което търсим цял живот-Вяра!

Редактирано 3 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Неизживян живот Живях! По пътя си срещах препятствия,обрулена от ветрове,мокрена от дъждове, обвивам се с мечти,да не се намокря, покривам се с надежда,вятъра да не усетя вглеждам се в себе си откривам се във хаоса от чувства, намирам се сред приказни герои. Отпускам се на рохкавата пръст усещам мирис на избуяла трева Притварям очи,усещам как Малкия принц звезда ми дарява, феи играят около мен,с целувка ме събуждат,с тихи стъпки ме оставят. Ставам,пътя ми огрян е от звезда, нежността на феите стопля сърцето ми. Тръгвам,не зная какво ми носи денят, но ще го посрещна с усмивка. Щастието намерих по пътя, на моя неизживян живот. И все пак нещо ми липсва, с кораб да поря морета, Острови с невиждана красота и екзотични цветя да разглеждам. Но стига мечти,ще сънувам вълшебни места, но ТУК ще изживея живота си.

Отново

Отново ще посрещам слънцето.

Ще пия с пълни шепи,

от мъдростта на вековете.

Прекланяйки се пред вълнуващи платна,

ще искам да съм част

от нечие творение.

Отново ще мокрят сълзи

лицето ми,чувайки вълшебни звуци.

Отново ще се раждам

и умирам.

Отново ще обичам

и ще страдам.

Очи вперени

в мрака,

ръце протегнати,

за топлота и обич.

Душа изпълнена

със вяра

и нежност недооценена,

със топлите си устни

ще прошепна,

обичай ме,

денят е може би последен,

с нежни пръсти

капките нежност ще улавям,

със устните си ще

пия ненаситно любовта,

очите ми ще впиват взор,

за да не могат да забравят.

Отново ще посрещам

слънцето!

Отново ще се взирам

в необятното небе.

Ще чакам онзи миг,

в който ще се роди

творението,което

пътя ми ще начертае.

http://vbox7.com/play:478218ae

Ако ни нямаше Ако имах на птиците крилете, щях да полетя. Ще полетя на крилете на мисълта, ще се питам-защо,докога. Ако имах четка и платно, мечтите си ще нарисувам, света ще обагря с нежни цветове, да стане по-красив и по-добър. Ако имах вълшебна пръчица щях болката да залича, красиви и усмихнати хора ще срещам по пътя си. Ако?Аз имам приятели, нежни,чувствителни, ако всеки стопли нечие сърце и донесе мъничко щастие, ще изчезнат облаците на недоверието, ще се стопи леда, слънцето ще изгрее и на нашата улица. Ако ни няма нас, други ще разпалват огъня в сърцата. Живота ще продължи, ще се раждат деца, ще цъфтят цветя. АКО НИ НЯМАШЕ НАС!

В автобуса

Всеки с автобус патува

един отзад един отпред

някои карат си копува

други дупчат си билет

стара баба с бастун

за местенце се надява

идеот стои до нея

и да стане не пожелава

пиян монтьор наи отзад

веднага се развика

и в автобуса стана ад

контрольорката горката гнеа му тя испита

В дълбоките води на тъмното море се раждат силни откровения. Слепи риби, що ги хищното зове и раждащи светлина творения...

В духа на моите деди, македонец беше ти. И бе славянин, беше трак, а сега си просто моя брат. Българите нямат нужда никой да ги обича. Защото те са извора на любовта.

http://www.vbox7.com/play:b61239f9

Рана

Жива рана,

сърцето кърви

капки се ронят,

като сълзи сподавени,

душата ми стене като вятър,

в голите клони на самотно дърво,

вопъл отчаян изтръгва се от гърдите,

отправя се към нищото, нечут, сред

болка и ридания,като самотна

птица със счупени криле.

Чакам целувка

от необятното,

раната да излекува

душата ми да сгрее.

Ще ме боли,

болката ще ме сломи.

Колко дълго ще издържи

наранената ми душа?

Сълзи се стичат по лицето,

като бисерни капки дъжд,

очите се взират във мрака

да открият късче светлина,

ръцете се протягат,

да докоснат нечия ръка,

мисълта ми ще броди,

вяра и път да намери.

Моят път изстрадан,намерен,

сърцето ще запее в мрака,

като страдалец безумен,

очакващ нечакан покой.

Редактирано 26 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

И ето пипам я пръста свещена, и виждам мястото на гроба. Ще легне там ръката тленна, смъртта щом срещне волния и роба. Смъртта щом дойде и ти се усмихне а животът те целуне за последно, ти танц ще затанцуваш бърже, а двамата ще гледат те блажено. И всичко що си тук научил във стъпките на твоите крака, борбата дето си извършил, със музика ще вплиташ във мига. Ще бъдеш сам, но не за първи път а устните в дихание последно, със сетни сили ще мълвят: -Вземи ме ти,... мълчание свещено.

И малка роза , късче красота пред къщата във двора насадих. Подарена от човешка доброта, по-хубава от всеки стих. Светлината що разкъсва мрака и ражда утринната благост, пречупи се във капчица роса, погали цветето със радост. И птичи хор във миг възпя, картината божествено красива, че цветенцето бе душа на чудна самодива.

Мечтание Ще пристъпя тихо, с розови листенца ще посипя стъпките ти с нежност. Вървя без да ги докосвам, да не ги нараня. А розите във вазата, с грейнали листенца, нашепват ми-обичай и чакай любов необяснима. Излизам и сред розовите храсти, опиянена от красота и чувства, закичена със роза във косите, запявам,опиянена от любов.

Редактирано 26 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Ако беше влязъл само преди миг Ако беше ме завърнал към живота Ако беше ме похвалил за последния ми стих Ако бе забравил и подал ръка с охота, Ако беше повървял до мен и ме притиснал, Ако беше се усмихвал и бърборил и мечтал, Ако беше ме напътствал и разбирал и поискал, Ако беше давал без да помниш, че си дал, Ако беше ми нашепвал приказки във полуздрача, Ако беше ме звивал, приютявал от студа, Ако беше ме успокоявал щом като заплача, Ако беше ме направил твоята жена; Ако беше ме нахранил въпреки че споря, Ако беше се обърнал и ме гледал как вървя Ако беше ме усещал, както никой сред милиони хора, Ако моята шега те мъничко разсмя, Ако беше помълчал и спрял да спориш, Ако не търгуваше безплатно с моята душа, Ако можеше да даваш, да обичаш и да молиш, Ако не пестеше рестото от мен и любовта, Ако беше приближил безумен и бездомен Ако беше коленичил без да страдаш от това, Ако знаеше, че няма никога да бъдеш спомен Ако вярваше, че аз съм твоята жена. За думите, които не изрекох, за стъпките , които си спестих, за улици, които не пресекох, загадките, които не открих, усмивките, които не ти дадох, и устните, които не напих, сълзите ти които не изплаках, сълзите ми които не изтрих, ръцете ти, които не здрависах, лицето ти, което не следих, писмата, аз които не написах, и чувствата, които не открих, вратите ти, които не отворих, домът ти, който аз не посетих съмнения, които не оборих, безверие, което насърчих, и чашите, които аз не счупих, праха във хола, който не изтрих, и мебелите ни, които аз не купих, неделното кафе, което не сварих, гърди, в които кротка не отдъхнах, и тяло, до което приютена не заспах, и стаята, в която не се върнах, а стаята, в която с тебе бях. живота ни във който не живея, живота ти във който не успях да бъда аз жената, а съм нея един единствен и отминал грях.

И малка роза , късче красота

пред къщата във двора насадих.

Подарена от човешка доброта,

по-хубава от всеки стих.

Светлината що разкъсва мрака

и ражда утринната благост,

пречупи се във капчица роса,

погали цветето със радост.

И птичи хор във миг възпя,

картината божествено красива,

че цветенцето бе душа

на чудна самодива.

Експлозия във чувства на любов сред пъстър и суетен карнавал. Самотният поет обичан е, щом Господ дарба му е дал.

Обич Когато вървя по улицата, във всеки потлед вперен в мен ще мисля,че си ти. Ако случайно докосна нечия ръка, ще мисля,че си ти. Лежа във мрака, стихове връхлитат недоизживяна обич, в тъмното ме топли, целувка изпепеляваща, на устните гори. Невъзможна обич, необходима до болка, ще те намеря!

Редактирано 21 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Блян Усмихна ми се слънцето, озари с усмивка деня. Лицето ми сияеше, чувствах нежния полъх на вятъра. Омайваше ме, уханието на цветя. Погледнах необятното небе-с благодарност. Вървях край дървета и пъстри поляни. В миг, кон като стрела, прелетя край мен. На него ездач с развени коси, със сини като езера очи, потънах в тях,а той отмина. Замислена продължих, дочух конски тропот, спря до мен,скочи от коня, погледна ме и тръгнахме двама. В безвремието на моя блян, погълната от две очи, хванала протегната ръка, захласната в магическа усмивка, оставих моя рицар да ме води. Дарена обич Отвори очи за красотата, отвори душата и сърцето. Нима искам много, добра дума,усмивка една сърцето ми събира късчета обич,то пълно е да дава иска топлота. Целувка дарявам, невидима нежност, обич непокорна води ме към теб. Затвори очи и приеми ме, не казвай нищо-целуни ме, дари ми щастие за миг дори. Любов дарена ми от Бога, красива като утринна роса с целувка цветето дарила, а мен изпълни с топлина.

Редактирано 7 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Страдание Подари ми цвете, живота си ти поверих Неволно скърби и страдание, раняват моята душа. Какво съм аз, любима и ранима, или просто спътник, в житейския ти път. Живях,мечтах, превърна ме във пленница смирена, на голямата любов- изкупителната жертва. Сърцето ми е болка несподелена, ръцете ми те търсят в мрака, душата ми отворена за теб, ще издържи ли сърцето, болката на любовта.

Редактирано 26 декември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

ВИК

Ледена зима в мраз сковава,

моето сърце! Картина бяла!

Птичка не пее! Време отминало,

изгубен вик, опожарено минало!

Догасвам в очитет ти, забравила всичко!

Убива ме болката! За мен беше всичко!

Пресипнала викам, не мога да спра,

прегръщам надеждата и вярата!

http://youtube.com/watch?v=o4C6SHm5BQw

ПОИСКАЙ

Поискай ми любов!

Не давам я на заем.

Поискай ми от вярата,

от тази дето знаем,

че има дух, крила!

Поискай песента,

на моята душа!

Поискай свобода!

Поискай ми и сила,

която в мен кипи!

Поискай да съм мила,

ще бъда до зори!

Поискай красотата,

от моята душа!

Поискай нежността,

на моята ръка!

Поискай и звездите,

от моите очи!

Целувай ми косите,

обичай ме, гори!

Аз ще ти дам със радост

и моето сърце,

о, моя, буйна младост,

простор, небе, море....

От мойта красота,

греби със пълни шепи

и нека гордостта,

не прави ни на слепи.

Сърцето ще признай -

обичано, желано,

че светът е рай

и аз съм твоя! Само!

Синева Над мен виждам синева и птици реят се в забрава, запяват в хор в небето и вече нищо друго няма. От мен остана само миг, в безвремието на мечтата, когато ме потърсиш ти, ще ме намериш в светлината. Не съжалявам за мечтите, не съжалявам за бедите, остава само синевата и вече нищо друго няма. Без мен ще растат цветя, ще тичат с буен смях деца и птиците ще пеят пак, за мен нищо друго няма.

Редактирано 11 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

ТАНЦУВАМ С ТЕБ

Подай ми своята ръка

с теб да танцуваме така,

че вън дъждът дори да спре,

със мен бъди, обичай ме!

Със този танц ме подлудявай,

като звезда във мен изгрявай,

напред три крачки, две назад,

със теб се чувствам много млад.

Със този ритъм бърз и див,

ме правиш толкова щастлив,

притисната до мен, желана,

ти, моя обич най голяма!

Със плам в очите ме плени,

обичам те , не ме вини,

с теб ще танцувам, ще играя

до старост чак, любов, до края!

http://youtube.com/watch?v=C8nKaNKJqaQ